Жалба, подадена на 9 април 2009 г. - Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия

(Дело T-146/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Parker ITR Srl (Veniano, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Mayfield Heights, Съединени американски щати) (представители: B. Amory, F. Marchini Càmia и F. Amato, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

да се отмени решението, доколкото в него се постановява, че Parker ITR носи отговорност от 1 април 1986 г. до 9 юни 2006 г., а Parker Hannifin - от 31 януари 2002 г. до 9 юни 2006 г.,

да се намали значително размерът на наложената на жалбоподателите глоба,

да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите искат отмяна на Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 ЕИП, постановено по преписка COMP/39406 - морски тръбопроводи, доколкото в него се постановява, че те носят отговорност за участие в едно единствено и продължено нарушение в сектора на морските тръбопроводи в ЕИП, състоящо се в разпределяне на поръчки, определяне на цени, квоти и условия за продажба, както и подялба на географски пазари и обмен на чувствителна информация относно цени, обеми на продажби и обществени поръчки. Освен това те искат намаляване на размера на наложената им глоба.

Жалбоподателите излагат четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Във връзка с първите три правни основания, отнасящи се до вменяването на отговорност, жалбоподателите изтъкват следното:

Първо, според тях като се приема, че Parker OTR носи отговорност за нарушението, извършено преди 1 януари 2002 г. от правни образувания, които продължават да съществуват, осъществяват икономическа дейност и принадлежат към различно предприятие, с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, превишават се правомощията, за да се заобиколят правилата относно погасителната давност, и се нарушават принципът на недопускане на дискриминация и задължението за мотивиране.

Второ, жалбоподателите твърдят, че с оспорваното решение се нарушава принципът на лична отговорност, като се приема, че те носят отговорност за неправомерното поведение на служител на Parker ITR, въпреки че: (i) служителят участва в дейността на картела за своя сметка; (ii) за да получи незаконна облага служителят управлява отдел "Oil & Gas Business" на Parker ITR независимо от жалбоподателите; (iii) Parker ITR понася вреди в резултат от неправомерното поведение на служителя.

Трето, те поддържат, че с оспорваното решение неправилно се приема, че Parker Hannifin носи отговорност за периода между 31 януари 2002 г. и 9 юни 2006 г., тъй като жалбоподателите напълно опровергават твърдението, че Parker Hannifin упражнява решаващото влияние върху свързаните с морските тръбопроводи за нефт и газ дейности на изцяло притежаваното от него дъщерно дружество Parker ITR, а доводите и документите, посочени в решението, по никакъв начин не оборват това опровержение, нито пък представляват доказателство за решаващото влияние на Hannifin върху Parker ITR през този период.

Във връзка с останалите шест правни основания, отнасящи се до размера на глобата, жалбоподателите изтъкват следното:

Четвърто, те поддържат, че в оспорваното решение се допуска явна грешка, тъй като нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. и нарушението от 11 юни 1999 г. до 2 май 2007 г. се приемат за едно единствено и продължено нарушение, и съответно за повторно нарушение по смисъла на член 25, параграф 2, второ изречение от Регламент 1/2003¹. Ето защо според жалбоподателите правото на Комисията да наложи глоба за нарушението от 1 април 1986 г. до 13 май 1997 г. е погасено по давност.

Пето, жалбоподателите твърдят, че в решението неправилно се приема, че Parker ITR ръководи картела от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г.

Шесто, те поддържат, че с оспорваното решение се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране по отношение на увеличаването на глобата, наложена на Parker Hannifin поради приетата за ръководна роля на Parker ITR.

Седмо, жалбоподателите твърдят, че с решението се нарушава принципът на защита на оправданите правни очаквания, тъй като при изчисляването на "съвкупните продажби в ЕИО" по смисъла на параграф 18 от Насоките на Комисията относно определянето на глобите², се вземат предвид продажбите на стоки, фактурирани на дружества, които са установени в ЕИП, но не и доставени в ЕИП.

Осмо, те поддържат, че доколкото при изчисляването на тавана от 10% за частта от глобата, за която единствено Parker ITR отговаря, се взема предвид консолидираният оборот на Parker Hannifin, в оспорваното решение неправилно се тълкува член 23 от Регламент 1/2003 и се нарушават принципът на лична отговорност и задължението за мотивиране.

Девето, те поддържат, че решението нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране, тъй като с него се отказва, въпреки съдействието на жалбоподателите, да се намали размерът на наложената им глоба.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)

² - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)