РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
16 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕО) № 1215/2012 — Изключителна компетентност — Член 24, параграф 1, първа алинея — Спорове с предмет договор за наем на недвижим имот — Договор за краткосрочно предоставяне на ползването на бунгало, намиращо се във ваканционен парк, сключен между физическо лице и стопанисващо този ваканционен парк лице, което се занимава с туризъм по занятие“
По дело C‑497/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Дюселдорф (Областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 8 юли 2022 г., постъпил в Съда на 22 юли 2022 г., в рамките на производство по дело
EM
срещу
Roompot Service BV,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei (докладчик), J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за EM, от V. Gensch, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от P. Kienapfel и S. Noë, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 юни 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между EM, с местоживеене в Германия, и Roompot Service BV, лице, което се занимава с туризъм по занятие, със седалище в Нидерландия, по повод на възстановяването на платената от този частноправен субект цена, заедно с лихви и разходи, за краткосрочното предоставяне на ползването на бунгало, намиращо се във ваканционен парк, стопанисван от това занимаващо се с търговия по занятие лице.
Правна уредба
3 Съображения 15, 16 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят следното:
„(15) Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. […]
(16) Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. […]
[…]
(34) Следва да се гарантира приемственост между [Конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г.], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция от 1968 г. и на регламентите, които я заменят“.
4 Член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, който се намира в глава II, раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, гласи:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
5 Член 24 от същия регламент се съдържа в глава II, раздел 6, озаглавен „Изключителна компетентност“, и предвижда:
„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:
1) по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот - съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.
Въпреки това по дела, които имат за предмет договор за наем на недвижим имот, сключен за временно ползване с максимален срок от шест последователни месеца, са компетентни и съдилищата на държавата членка, в която ответникът има местоживеене, при условие че наемателят е физическо лице и че наемодателят и наемателят имат местоживеене в една и съща държава членка.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
6 На 23 юни 2020 г. EM резервира на уебсайта на Roompot Service бунгало във водния парк „Waterpark Zwartkruis“, намиращ се в Ноардбургум (Нидерландия), за периода от 31 декември 2020 г. до 4 януари 2021 г. за група от девет души, които са част от повече от две различни домакинства.
7 Съответната резервация включва предоставянето на спално бельо и почистването в края на престоя на обща стойност 1 902,80 евро, която е платена изцяло от EM.
8 Посоченият аквапарк включва бунгала, разположени директно на брега на езеро, като всяко бунгало има отделен кей. Срещу допълнително заплащане могат да се наемат лодки и канута.
9 Преди пристигането на EM Roompot Service я уведомява по електронна поща в отговор на нейно запитване, че въпреки пандемията от COVID‑19 аквапаркът е отворен за периода на резервацията, но че съгласно действащата нидерландска правна уредба единствената възможност е да отседне там със семейството си заедно с не повече от двама души от друго домакинство в едно бунгало. Roompot Service също предлага на EM да отложи престоя си за по-късна дата.
10 Тъй като EM не осъществява съответния престой и не променя резервацията си, тя получава обратно от Roompot Service сума в размер на 300 евро.
11 ЕМ подава иск пред Amtsgericht Neuss (Районен съд Нойс, Германия) срещу Roompot Service, с който иска връщане на останалата част от наемната цена в размер на 1 602,80 евро, заедно с лихвите и съдебните разноски. Ответникът оспорва международната компетентност на германските съдилища да разглеждат такъв иск.
12 С решение от 1 октомври 2021 г. Amtsgericht Neuss (Районен съд Нойс) отхвърля иска като неоснователен.
13 EM обжалва това решение пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), който е запитващата юрисдикция.
14 Тази юрисдикция иска да се установи дали нидерландските съдилища имат изключителна международна компетентност да разгледат делото в главното производство на основание член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012.
15 В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че от практиката на Съда относно прилагането на член 16, точка 1 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г., изменена с последващите конвенции за присъединяване към нея на нови държави членки (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), понастоящем член 16, точка 1, буква а) от нея, чието съдържание по същество е възпроизведено в член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а именно от съдебната практика, произтичаща от решения от 15 януари 1985 г., Rösler (241/83, EU:C:1985:6), от 26 февруари 1992 г., Hacker (C‑280/90, EU:C:1992:92), и от 27 януари 2000 г., Dansommer (C‑8/98, EU:C:2000:45), следва, че договорите за наем на ваканционно жилище в чужбина по принцип са от изключителната компетентност на съдилищата по местонахождението на съответния недвижим имот. Според тази юрисдикция изключение от този принцип съществува само когато съответният договор е сложен по естеството си, т.е. договор, който предвижда предоставянето на съвкупност от доставки на услуги срещу заплащане на обща цена от клиента.
16 Запитващата юрисдикция уточнява, че възможните допълнителни услуги в случая са предлагането на интернет страницата на ответника в главното производство на различни бунгала, оборудвани по различен начин, резервирането на бунгалото за клиента, посрещането му на място и предаването на ключовете, предоставянето на спално бельо и почистването в края на престоя. Тази юрисдикция счита, че съгласно нейния прочит на практиката на Съда, цитирана в предходната точка от настоящото решение, е необходимо тези престации, разгледани в тяхната съвкупност, да придават на разглеждания в главното производство договор сложен характер по смисъла на тази съдебна практика.
17 Както посочва запитващата юрисдикция, според част от германската доктрина второстепенните допълнителни услуги като поддръжката или почистването на съответния имот, предоставянето на спално бельо или посрещането на място на клиентите има „по-малко значение“, така че не е сигурно, че услуги като разглежданите в главното производство допълнителни услуги са достатъчни, за да се приеме, че е налице сложен договор по смисъла на посочената съдебна практика.
18 Запитващата юрисдикция уточнява също, че Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) е направил различен прочит на същата съдебна практика. Според последната юрисдикция квалифицирането на договор с оглед на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 зависи от това дали професионалният туроператор се задължава сам да предостави за ползване жилище, на което не е собственик. В този случай посочената разпоредба не би била приложима. За сметка на това, ако професионалният туроператор само посредничи при договора за наем със собственика на това жилище, посочената разпоредба би била приложима.
19 При тези обстоятелства Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 24, точка 1, първа алинея от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че по отношение на сключен между физическо лице и наемодател, отдаващ по занятие ваканционни жилища под наем, договор за краткосрочно предоставяне на ползването на бунгало в стопанисван от наемодателя ваканционен парк, който договор освен самото предоставяне на ползването предвижда други услуги като почистването в края на престоя и предоставяне на спално бельо, се прилага изключителната компетентност по местонахождението на наетия имот, независимо дали това бунгало е собственост на наемодателя или на трето лице?“.
По преюдициалния въпрос
20 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „договор за наем на недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба попада договор, сключен между физическо лице и лице, което се занимава с туризъм по занятие, с който последното предоставя за краткосрочно лично ползване ваканционно жилище, намиращо се в стопанисван от него ваканционен парк, и който договор освен предоставяне на ползването на това жилище включва и съвкупност от доставки на услуги, предоставяни срещу плащането на обща цена.
21 Най-напред следва да се припомни, че тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, който от своя страна заменя Брюкселската конвенция, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на един от тези правни актове важи и за тези на останалите, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’Mutual Insurance Association, C‑700/20, EU:C:2022:488, т. 42 и цитираната съдебна практика).
22 Такъв е случаят с член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012. Всъщност тази разпоредба съответства на член 16, точка 1 от Брюкселската конвенция, впоследствие член 16, точка 1, буква а) от тази конвенция, както и на член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001. Следователно направеното от Съда тълкуване на последните разпоредби важи и за тълкуването на член 24.
23 Съгласно постоянната практика на Съда системата на общите за Съюза норми за предоставяне на компетентност, предвидени в глава II от Регламент № 1215/2012, се основава на общото правило, установено в член 4, параграф 1, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от тяхното гражданство (решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 75 и цитираната съдебна практика).
24 Единствено като изключение от това общо правило глава II, раздел 6 от Регламент № 1215/2012 предвижда определен брой правила за изключителна компетентност, сред които и това по член 24, точка 1, първа алинея от този регламент, който предоставя на съдилищата на държавата членка, на чиято територия се намира съответният недвижим имот, компетентност по дела, които имат за предмет договор за наем на недвижим имот.
25 Следва също да се припомни, че както Съдът е постановил, предвид дерогиращия им характер разпоредбите на член 24, точка 1 от посочения регламент не бива да бъдат тълкувани в по-широк смисъл, отколкото изисква тяхната цел (решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 76 и цитираната съдебна практика).
26 Що се отнася до преследваната с тази разпоредба цел, от практиката на Съда е видно, че основната причина за предоставяне на изключителна компетентност на съдилищата в държавата членка, на чиято територия се намира съответният недвижим имот, е обстоятелството, че предвид близостта си съдът по местонахождението на имота може да установи най-добре фактическите положения и да приложи правилата и обичайната практика, които обикновено са тези на държавата по местонахождение на имота (решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 77 и цитираната съдебна практика).
27 Що се отнася по-специално до договорите за наем на недвижим имот, от посочената практика следва, че тази изключителна компетентност е обоснована със сложността на отношението собственик—наемател, което включва редица права и задължения извън свързаните с наема. Това отношение е уредено със специални правни разпоредби, някои от които с императивен характер, на държавата, в която се намира недвижимият имот, предмет на договора за наем, сред които са тези, определящи отговорното лице за поддръжката на този недвижим имот и за плащането на данъците върху него, тези, уреждащи задълженията спрямо съседите на лицето, което обитава недвижимия имот, както и тези, които контролират или ограничават правото на собственика да възстанови владението си върху същия имот след изтичане на наемния договор (решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 78 и цитираната съдебна практика).
28 Така изключителната компетентност по отношение на „договор за наем на недвижим имот“ по смисъла на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 се отнася до споровете относно условията за ползване на недвижим имот (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 79), а именно по-специално тези между наемодатели и наематели, свързани със съществуването или тълкуването на договори за наем, с поправянето на вредите, причинени от наемател, или с освобождаването на наетия имот (вж. в този смисъл решение от 14 декември 1977 г., Sanders, 73/77, EU:C:1977:208, т. 15).
29 За да се установи дали даден спор попада в обхвата на тази изключителна компетентност, следва да се разгледа, от една страна, дали спорът се отнася до договор за наем на недвижим имот, и от друга страна, дали предметът на посочения спор е пряко свързан с правата и задълженията, произтичащи от този договор за наем, тъй като, както следва от съдебната практика, не е достатъчно същият спор да има връзка с договор за наем на недвижим имот, за да попадне в компетентността на юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен този имот (вж. по аналогия решения от 16 ноември 2016 г., Schmidt, C‑417/15, EU:C:2016:881, т. 34, и от 10 февруари 2022 г., ShareWood Switzerland, C‑595/20, EU:C:2022:86, т. 31).
30 В решения от 15 януари 1985 г., Rösler (241/83, EU:C:1985:6), от 26 февруари 1992 г., Hacker (C‑280/90, EU:C:1992:92), и от 27 януари 2000 г., Dansommer (C‑8/98, EU:C:2000:45), Съдът е имал повод да се произнесе по първата част от тази проверка и в този контекст е определил критерии, които позволяват да се направи разграничение между „договор за наем“, който попада в обхвата на посочената изключителна компетентност, и сложен договор относно съвкупност от доставки на услуги, който не попада в този обхват.
31 Що се отнася до квалифицирането на договор за краткосрочно предоставяне на ползването на ваканционно жилище, Съдът е постановил, че в обхвата на понятието „договор за наем“ попада договор, с който собственикът на ваканционна къща е отдал под наем за кратък период жилище, намиращо се в тази къща, и съгласно който настаняването на посетители не е разрешено, разходите за консумативи като електричество, вода и газ трябва да се удържат в зависимост от потреблението и почистването в края на престоя трябва да се плати допълнително (вж. в този смисъл решение от 15 януари 1985 г., Rösler, 241/83, EU:C:1985:6, т. 2, 24 и 25).
32 За сметка на това договор за предоставяне на ползването на ваканционно жилище, предвиждащ резервация за пътуване с ферибот по море към съответното местоназначение, извършено от професионален туроператор, който не е собственик на това жилище, за сметка на неговия клиент срещу допълнително възнаграждение, е квалифициран не като „договор за наем“, а като сложен договор относно съвкупност от доставки на услуги, предоставяни срещу плащането на обща цена, тъй като, независимо от наименованието му, освен предоставяне на ползването на посоченото жилище, този договор включва и други услуги, като например информация и съвети, чрез които туроператорът предлага на съответния клиент набор от ваканционни възможности, резервиране на жилище за избрания от клиента период, резервиране на пътуването, посрещане на място и евентуално застраховка за отмяната на това пътуване (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 1992 г., Hacker, C‑280/90, EU:C:1992:92, т. 3, 14 и 15).
33 Договор за предоставяне на ползването на ваканционно жилище, сключен с професионален туроператор, който изпълнява само ролята на посредник между съответния клиент и собственика на това жилище и чиято цена включва застрахователна премия, предназначена за покриване на разходите, направени при разваляне на договора, като посоченият професионален туроператор гарантира също възстановяването на тази цена в случай на неплатежоспособност, без да е длъжен да предоставя други услуги, обаче е квалифициран като „договор за наем“. В този смисъл Съдът констатира, че посоченият договор се отнася изключително до отдаването под наем на недвижим имот, тъй като клаузите относно застраховката и гаранцията за възстановяване на цената са само акцесорни разпоредби, които не могат да променят квалификацията на посочения договор. Обстоятелството, че разглежданият спор не е пряко между собственика на посоченото жилище и наемателя му, не води до различен извод, тъй като посоченият професионален туроператор е встъпил в правата на собственика и не е действал в качеството на професионален туроператор, а все едно е собственик на съответния недвижим имот (вж. в този смисъл решение от 27 януари 2000 г., Dansommer, C‑8/98, EU:C:2000:45, т. 7—11 и 33—37).
34 От цитираната в точки 31—33 от настоящото решение съдебна практика следва, че квалифицирането на договор относно съвкупност от доставки на услуги изисква, както отбелязва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, освен краткосрочно предоставяне на ползването на ваканционно жилище, и преценка на съответното договорно правоотношение в неговата цялост и в неговия контекст.
35 В случая запитващата юрисдикция си задава въпроси относно квалификацията на договор, сключен между физическо лице и лице, което се занимава с туризъм по занятие, с който договор последното лице предоставя на разположение стопанисвано от него бунгало, намиращо се в аквапарк, и според който наред с предоставяне на ползването на този имот се предвижда и предоставянето на други услуги, като предлагането на интернет страницата на ответника в главното производство на различни бунгала, оборудвани по различен начин, резервирането на избраното от клиентите бунгало, посрещането на клиента на място и предаване на ключовете на последния, предоставянето на спално бельо и почистването в края на престоя.
36 По-специално тази юрисдикция си задава въпроса дали тези допълнителни услуги са достатъчни, за да се квалифицира разглежданият в главното производство договор като сложен договор относно съвкупност от доставки на услуги и дали обстоятелството, че съответното бунгало е собственост на лицето, което се занимава с туризъм по занятие, или на трето лице, има някакво значение за целите на тази квалификация.
37 В това отношение в самото начало следва да се уточни, че посочената юрисдикция ще трябва да квалифицира разглеждания в главното производство договор, като вземе предвид цялата информация, с която разполага.
38 За тази цел запитващата юрисдикция ще трябва, на първо място, да провери дали съответните допълнителни услуги в добавка към предоставяне на ползването на ваканционното жилище, предмет на този договор, придават на посочения договор сложен характер.
39 Такъв би бил по-специално случаят, когато тези услуги се предлагат срещу обща цена при същите условия като предлаганите на клиентите на хотелски комплекс, като при това положение за тях не се прилага член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 (вж. по аналогия решение от 13 октомври 2005 г., Klein, C‑73/04, EU:C:2005:607, т. 27). За сметка на това всяка допълнителна услуга, която има акцесорен характер спрямо такова предоставяне на ползване, не може непременно да промени квалификацията на съответния договор като договор за наем, а трябва да бъде разгледана в контекста на този договор.
40 Що се отнася до допълнителните услуги, споменати от запитващата юрисдикция, нито почистването в края на престоя, нито предоставянето на спално бельо са достатъчно типични услуги, за да позволят сами по себе си да се направи разграничение между договор за наем и сложен договор за организиране на престой. Макар несъмнено да е вярно, че в края на договора за наем наемателят обикновено е длъжен да почисти, не може да се изключи, че поради особения характер на сезонното отдаване под наем на ваканционни къщи наемодателят може да поеме такава тежест, без това да променя естеството на посочения договор като договор за наем на недвижим имот. Същото важи и за предоставянето на спално бельо и за предаването на ключовете.
41 За сметка на това услугите по предоставяне на информация и съвети, резервиране и посрещане, които заедно с предоставяне на ползването са част от офертата на лице, занимаващо се с туризъм по занятие, срещу плащане на обща цена, представляват услуги, които обикновено се предоставят в рамките на сложен договор за организиране на престой.
42 На второ място, в рамките на цялостната преценка на информацията, с която разполага запитващата юрисдикция, тя трябва също да провери в какво качество съответният туроператор участва в разглежданото в главното производство договорно правоотношение.
43 Както следва от съдебната практика, припомнена в точка 33 от настоящото решение, обстоятелството, че туроператорът не е собственик на жилището, а е встъпил в неговите права, само по себе си не може да промени евентуалната квалификация на съответния договор като наем на недвижим имот. За сметка на това, както следва от съдебната практика, цитирана в точка 32 от настоящото решение, ако този туроператор действа като лице, занимаващо се с туризъм по занятие, и в рамките на организиран престой предлага допълнителни услуги, с оглед на които офертата е приета, такова обстоятелство може да представлява показател за сложното естество на този договор.
44 В случая предоставянето на разположение на жилище в рамките на ваканционен парк, който включва стандартизирани обекти за настаняване, образуващи хомогенно цяло, като Waterpark Zwartkruis, стопанисван от лице, занимаващо се с туризъм по занятие, като Roompot Service, както и предлагането на престой срещу плащането на обща цена, отразяваща качеството и значението на всички предлагани услуги в този ваканционен парк, изглежда, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, в подкрепа на изключването на договор като разглеждания в главното производство от приложното поле на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012.
45 Този извод отговаря на изискването за стриктно тълкуване на правилото за изключителна компетентност, предвидено в член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012, и на преследваната с тази разпоредба цел, която, както бе припомнено в точка 27 от настоящото решение, се състои в това от приложното ѝ поле да се включват само договорните отношения между наемодатели и наематели, съдържащи редица права и задължения, които се уреждат от специални, и по принцип императивни, правни разпоредби относно ползването на недвижима собственост на държавата членка, в която е разположен имотът, чиито юрисдикции са най-подходящи поради близостта си да разгледат споровете с предмет договор за наем на недвижим имот.
46 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „договор за наем на недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба не попада договор, сключен между физическо лице и лице, което се занимава с туризъм по занятие, с който последното предоставя за краткосрочно лично ползване ваканционно жилище, намиращо се в стопанисван от него ваканционен парк, и който договор освен предоставяне на ползването на това жилище, включва и съвкупност от доставки на услуги, предоставяни срещу плащането на обща цена.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 24, точка 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че
в обхвата на понятието „договор за наем на недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба не попада договор, сключен между физическо лице и лице, което се занимава с туризъм по занятие, с който последното предоставя за краткосрочно лично ползване ваканционно жилище, намиращо се в стопанисван от него ваканционен парк, и който договор освен предоставяне на ползването на това жилище, включва и съвкупност от доставки на услуги, предоставяни срещу плащането на обща цена.
Подписи