Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. RICHARD DE LA TOUR

представено на 16 ноември 2023 година(1)

Дело C‑14/23 [Perle](i)

XXX

срещу

État belge, представлявана от secrétaire d’État à l’Asile et la Migration

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Белгия)

„Преюдициално запитване — Имиграционна политика — Директива (ЕС) 2016/801 — Условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел следване — Член 20, параграф 2, буква е) — Факултативно основание за отхвърляне на заявлението за прием — Заявление, с което се преследват други цели — Условия за извършване на преценка — Отчитане намерението на заявителя да продължи обучението си — Липса на транспониране — Член 34, параграф 5 — Процесуални гаранции — Процесуална автономия на държавите членки — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Принципи на равностойност и ефективност — Обхват на правомощията на административен или съдебен орган, сезиран с жалба — Липса на правомощие за изменение“

I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване предоставя на Съда възможност да уточни условията за прием на граждани на трети държави, които желаят да продължат обучението си във висше училище на държава членка, както и процесуалните гаранции, от които те се ползват съгласно Директива (ЕС) 2016/801(2).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между гражданка на Камерун и État belge (белгийска държава), представлявана от secrétaire d’État à l’Asile et la Migration (държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията), относно законосъобразността на отказа на последния да ѝ издаде изискваната виза, с мотива че тя нямала намерение да следва в Белгия. Макар член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 да дава възможност на държавите членки да отхвърлят такова заявление, когато са налице доказателства или основания да се смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, приложимото към спора по главното производство белгийско законодателство не предвижда изрично такова основание за отказ.

3.        В решение от 10 септември 2014 г., Ben Alaya(3), отнасящо се до тълкуването на Директива 2004/114/ЕО(4), Съдът е заключил, че държавите членки са свободни да изискват всякакви необходими доказателства за оценка на съвместимостта на молбата за прием, подадена от гражданин на трета държава, и то с цел да се избегне злоупотреба или неправилно използване на процедурата, установена в тази директива(5). Тълкуването се основавало на разглеждането както на текста на членове 6 и 7 от посочената директива, отнасящи се до общите и специални условия за прием на гражданин на трета държава с цел следване, така и на общата структура и целта на самата директива.

4.        Настоящото дело е образувано в момент, когато Директива 2004/114 е отменена и заменена с Директива 2016/801, която има за цел да се подобрят и опростят тези условия, да се осигури бързина на процедурата за прием и да се укрепят процесуалните права на гражданите на трети държави.

5.        Conseil d’État (Белгия) отправя запитване до Съда относно три аспекта на процедурата за прием с цел следване.

6.        На първо място, приканва Съда да уточни условията, при които държава членка може да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за виза с цел следване (наричано по-нататък „разрешение за пребиваване или студентска виза“), с мотива че пребиваването на гражданина на трета държава на територията на страната всъщност преследва друга цел. Следователно Съдът трябва да тълкува член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 и да разгледа по-специално стратегиите, които държавите членки могат да приемат на етапа, предхождащ влизането на такъв гражданин на територията на страната, за да се борят с рискa от злоупотреба с разрешението за пребиваване или студентската виза. Според проучването, проведено от Европейската мрежа за миграцията (ЕММ) през март 2022 г., дванадесет държави членки, сред които Кралство Белгия, са приели такива стратегии(6).

7.        В настоящото заключение ще изложа причините, поради които считам, че компетентен орган на държава членка може да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза само ако има доказателства или сериозни и обективни основания да се смята, че пребиваването на гражданина на трета държава на територията на страната няма нито за предмет, нито за основна цел той главно да следва пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава членка квалификация за висше образование.

8.        На второ място, Conseil d’État иска от Съда да установи реда и условията за транспониране във вътрешното право на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, който е диспозитивна разпоредба(7).

9.        В това отношение ще поясня, че принципите на правна сигурност и на прозрачност изискват държава членка, която възнамерява да транспонира тази разпоредба във вътрешния си правен ред, изрично да предвиди в ясна, точна и предвидима правна рамка, че има право да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, с мотива, че има доказателства или сериозни и обективни основания да се смята, че съответният гражданин на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

10.      На трето и последно място, Conseil d’État отправя до Съда запитване относно процесуалните правила за обжалване на решението, с което се отхвърля заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза, предвидено в член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, и по-специално относно обхвата на правомощията, които трябва да бъдат предоставени за тази цел на административния или съдебния орган, сезиран с жалбата.

11.      По този въпрос ще изложа основанията, поради които считам, че тази разпоредба, разглеждана в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(8), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да предостави правомощие за отмяна на административния или съдебния орган, сезиран с жалба срещу решение, с което се отхвърля заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, с изключение на правомощието за изменение, при условие че новото решение е постановено от компетентния орган преди началото на академичната учебна година във висшето училище, в което гражданинът на трета държава е редовно записан.

II.    Правна уредба

А.      Правото на Съюза

12.      Съображения 41 и 60 от Директива 2016/801 гласят:

„(41)      В случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства за оценка във всеки отделен случай на планирано […], следване, стаж, […], за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена в настоящата директива.

[…]

(60)      Всяка държава членка следва да осигури на широката общественост, по-специално в интернет, подходяща и редовно актуализирана информация относно приемащите организации, одобрени за целите на настоящата директива, както и относно условията и процедурите за прием на граждани на трети държави на територията на държавите членки за целите на настоящата директива.“

13.      Член 3, точки 3 и 21 от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

3)      „студент“ означава гражданин на трета държава, който е приет във висше училище и на територията на дадена държава членка, за да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава членка квалификация за висше образование, включително дипломи, свидетелства или докторски степени от висше училище, който може да обхваща подготвителен курс преди въпросното образование съгласно националното право или задължителен стаж;

[…]

21)      „разрешение“ означава разрешение за пребиваване или — ако това е предвидено в националното право — виза за дългосрочно пребиваване, които се издават за целите на настоящата директива“.

14.      Глава II от посочената директива е озаглавена „Прием“ и включчва членове 5—16. Член 5 от същата директива, озаглавен „Принципи“, има следния текст:

„1.      Приемът на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива подлежи на проверка на документните доказателства, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на:

a)      общите условия, определени в член 7; и

б)      на приложимите специални условия в член 8, 11, 12, 13, 14 или 16.

2.      Държавите членки могат да поискат от заявителя да представи документните доказателства, посочени в параграф 1, на официален език на съответната държава членка или на някой официален език на [Европейския] съюз, определен от същата държава членка.

3.      Когато всички общи и специални условия за прием са изпълнени, гражданите на трети държави имат право на разрешение.

Когато дадена държава членка издава само на своя територия разрешения за пребиваване и са изпълнени всички условия за прием, предвидени в настоящата директива, съответната държава членка издава на гражданина на трета държава необходимата виза.“

15.      Член 7 от Директива 2016/801, озаглавен „Общи условия“, предвижда:

„1.      Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят:

a)      представя валиден документ за пътуване, определен от националното право, и ако е необходимо — заявление за виза или валидна виза, или ако е приложимо — валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване; държавите членки могат да изискват срокът на валидност на документа за пътуване да обхваща най-малко срока на планирания престой;

б)      ако гражданинът на трета държава не е пълнолетен по смисъла на националното право на съответната държава членка, представя родителско разрешение или равностоен документ за срока на планирания престой;

в)      представя доказателство че гражданинът на трета държава притежава или — ако е предвидено в националното право — че е кандидатствал за здравна застраховка, покриваща всички рискове, които обикновено се покриват по отношение на гражданите на съответната държава членка; застраховката трябва да е валидна за срока на планирания престой;

г)      ако съответната държава членка го изисква, представя доказателство за заплащането на таксата за разглеждането на заявлението, предвидена в член 36;

д)      представя изискваното от съответната държава членка доказателство, че по време на планирания престой гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане. Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая и при нея се отчитат средствата, получени, inter alia, от безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, или от финансова гаранция на организация по програма за ученически обмен, организация, приемаща стажанти, организация, работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“.

2.      Държавите членки могат да поискат от заявителя да посочи адреса на гражданина на трета държава на тяхна територия.

[…]

3.      Държавите членки могат да посочат референтна сума, която приемат за представляваща „достатъчно средства“ съгласно параграф 1, буква д). Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая.

4.      Заявлението се подава и разглежда, докато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, на територията на която гражданинът на трета държава иска да бъде приет, или докато гражданинът на трета държава вече пребивава в съответната държава членка като титуляр на валидно разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване.

Чрез дерогация дадена държава членка може да приеме, в съответствие с националното си право, заявление, подадено, когато заинтересованият гражданин на трета държава не притежава валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, но се намира законно на нейна територия.

5.      Държавите членки определят дали заявленията трябва да се подават от гражданите на трети държави, от приемащата организация или от който и да било от посочените.

6.      Не се приемат граждани на трети държави, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.“

16.      Както е видно от заглавието му, член 11 от тази директива предвижда „[с]пециални[те] условия за студентите“. Той гласи:

„1.      В допълнение към общите условия, предвидени в член 7, във връзка с приема на граждани на трети държави с цел следване заявителят представя доказателства:

a)      че гражданинът на трета държава е приет във висше училище за следване на образователен курс;

б)      ако държавата членка го изисква — че е платена таксата за записване, която се начислява от висшето училище;

в)      ако държавата членка го изисква — за наличието на достатъчни познания по езика на курса, който ще следва;

г)      ако държавата членка го изисква — че гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите, свързани със следването му.

2.      Приема се, че гражданите на трети държави, които при записване във висше училище се ползват автоматично от здравна осигуровка, която покрива всички рискове, срещу които обичайно са осигурени гражданите на съответната държава членка, отговарят на условията, посочено в член 7, параграф 1, буква в).

3.      Държава членка, която е установила процедура за одобряване на висши училища в съответствие с член 15, освобождава заявителите от задължението да представят един или повече от документите или доказателствата, посочени в параграф 1, букви б), в) или г) от настоящия член или в член 7, параграф 1, буква г) или параграф 2, когато гражданите на трети държави ще бъдат приети от одобрени висши училища.“

17.      Член 20, който се съдържа в глава IV от посочената директива, озаглавена „Основания за отказ за издаване, отнемане или отказ за подновяване на разрешения“, се отнася до „[о]снования за отказ за издаване на разрешение“ и има следния текст:

„1.      Държавите членки отхвърлят заявление, ако:

а)      не са изпълнени общите условия, предвидени в член 7, или съответните специални условия, предвидени в членове 8, 11, 12, 13, 14 или 16;

[…]

2.      Държавите членки могат да отхвърлят заявление, ако:

[…]

е)      държавата членка има доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

[…]

4.      Без да се засяга параграф 1, при всяко решение за отхвърляне на заявление се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се зачита принципът на пропорционалност.“

18.      В глава IV е включен и член 21, който в съответствие със заглавието си предвижда „[о]снования[та] за отнемане или отказ за подновяване на разрешение“.

19.      Глава VII от Директива 2016/801, озаглавена „Процедура и прозрачност“, включва членове 33—36. Член 34 от тази директива, отнасящ се до „[процесуални] гаранции и прозрачност“, предвижда:

„1.      Компетентните органи на съответната държава членка приемат решение по заявлението за разрешение или за неговото подновяване и уведомяват заявителя в писмена форма за това решение, в съответствие с процедурите за уведомяване съгласно националното право, възможно най-бързо, но не по-късно от 90 дни от датата на подаване на окомплектованото заявление.

2.      Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, в случай че процедурата за прием е свързана с одобрена приемаща организация, както е посочено в членове 9 и 15, решението по окомплектованото заявление се взема възможно най-бързо, но най-късно в рамките на 60 дни.

3.      Ако информацията или документите, представени в подкрепа на заявлението, са непълни, компетентните органи уведомяват заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и определят разумен краен срок за представянето ѝ. Срокът, предвиден в параграф 1 или 2, спира да тече, докато компетентните органи получат изискваната допълнителна информация. Ако допълнителната информация или документи не бъдат представени в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено.

4.      Мотивите за решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо или се отхвърля, или за отказ за подновяване на разрешението се предоставят в писмена форма. Мотивите за решение, с което се отнема разрешение, се предоставят на гражданина на трета държава в писмена форма. Мотивите за решение, с което се отнема разрешение, могат да бъдат предоставени в писмена форма и на приемащата организация.

5.      Всяко решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо или се отхвърля, за отказ за подновяване или за отнемане на разрешението подлежи на обжалване в съответната държава членка в съответствие с националното право. В писменото уведомление се посочват съдът или административният орган, пред който може да се подаде жалба, както и срокът за подаване на жалбата“.

20.      Член 35 от тази директива, озаглавен „Прозрачност и достъп до информация“, гласи:

„Държавите членки създават условия за лесен достъп на заявителите до информацията относно всички документни доказателства, необходими за подаването на заявление, и до информацията относно условията за влизане и пребиваване, включително правата и задълженията на гражданите на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива, и на членовете на семействата им, ако е приложимо, както и съответните процесуални гаранции. Това включва, ако е приложимо, информация за размера на средствата, достатъчни за един месец, включително на необходимите средства, достатъчни за покриване на разходите за следване или стаж, без да се засяга правилото за разглеждане на всеки случай поотделно, както и на приложимите такси.

Компетентните органи във всяка държава членка публикуват списъци на одобрените приемащи организации за целите на настоящата директива. След всяка промяна в тези списъци възможно най-скоро се публикуват техни актуализирани версии“.

21.      Член 40, който се съдържа в глава VIII от Директива 2016/801, озаглавена „Заключителни разпоредби“, се отнася до „[т]ранспониране“ и предвижда:

„1.      Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 23 май 2018 г. Те незабавно съобщават на [Европейската] [к]омисия текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.      Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

Б.      Белгийското право

22.      Член 3 от Loi sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци)(9), предвижда:

„Освен когато е предвидено друго в международен договор или в закон, на чужденец може да бъде отказано влизане в един от следните случаи:

1°      ако е задържан в транзитната зона на летището, без да притежава документите, изисквани по член 2;

[…]

5°      ако в [Шенгенската информационна система](10)] или в Общата национална обща база данни е подаден сигнал с цел отказ на влизане и престой;

6°      ако се счита, че той може да застраши международните отношения на Белгия или на държава — страна по международна конвенция, която се отнася до преминаване на външни граници и обвързва Белгия;

7°      ако се счита, че той може да застраши общественото спокойствие, обществения ред или националната сигурност;

8°      ако е бил върнат или експулсиран от Кралството преди по-малко от десет години, когато мярката не е била спряна или отменена“.

23.      Член 39/2, параграф 2 от този закон гласи:

„Conseil [du contentieux des étrangers (Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците (Белгия)](11)] се произнася с решения по други жалби за отмяна, подадени на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на формални изисквания за действителност, превишаване на правомощия или злоупотреба с власт“.

24.      Член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. гласи:

„Когато в белгийско дипломатическo или консулско представителство е подадено заявление за разрешение за пребиваване в Кралството за повече от три месеца от чужденец, който желае да се обучава във висше училище в Белгия или да следва подготвителна година за висше образование, това разрешение трябва да бъде издадено, ако съответното лице не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 3, параграф 1[, точки] 5—8, и ако представи следните документи:

1°      удостоверение, издадено от учебно заведение в съответствие с член 59;

2°      доказателство, че разполага с достатъчно средства за издръжка;

3°      медицинско свидетелство, от което да е видно, че не страда от някое от заболяванията или уврежданията, изброени в приложението към настоящия закон;

4°      удостоверение, че не е осъждано за престъпления или нарушения от общ характер, ако лицето е на възраст над 21 години.

Ако не бъде представено удостоверението, предвидено в [точка 3] и в [точка 4] от алинея 1, министърът [, който отговаря за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци(12)] или упълномощено от него лице въпреки това може, предвид обстоятелствата, да разреши на чужденеца да пребивава в Белгия, за да се обучава там.

Чужденец може да поиска разрешение за пребиваване в Кралството за повече от три месеца при условията, определени от Краля в изпълнение на член 9, алинея 2“.

25.      Законът от 11 юли 2021 г. за изменение на Закона от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци по отношение на студентите(13) частично транспонира Директива 2016/801 след датата, на която изтича предвиденият в член 40 от нея срок за транспонирането ѝ.

III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси

26.      На 6 август 2020 г. жалбоподателката в главното производство, гражданка на Камерун, подава в белгийското посолство в Яунде (Камерун) заявление за издаване на студентска виза на основание член 58 от Закона от 15 декември 1980 г.

27.      След като с решение от 18 септември 2020 г. ѝ е отказана виза, на 28 септември 2020 г. жалбоподателката в главното производство иска отмяна на това решение от Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците), който отхвърля молбата ѝ с решение от 23 декември 2020 г.

28.      В това отношение Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) решава по същество, че член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. задължава Кралство Белгия да провери намерението на жалбоподателката в главното производство да се обучава в Белгия. Освен това той счита, че Кралство Белгия може да откаже исканата виза на основание на този член 58, въпреки че член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 не е бил транспониран, тъй като член 58 също предвижда възможност за отхвърляне на такова заявление за издаване на виза. Според Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. задължава Кралство Белгия да провери дали действително е налице желание за следване в Белгия и по този начин му позволява да отхвърли заявлението, ако се окаже, че гражданинът на трета държава няма действително желание да се обучава.

29.      На 19 януари 2021 г. жалбоподателката в главното производство подава касационна жалба до Conseil d’État (Държавен съвет).

30.      Тя изтъква, първо, че Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) неоснователно е приел, че прилагането на член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. е в съответствие с член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, при положение че последната разпоредба не е била транспонирана в белгийското право и че в противоречие със задълженията за прозрачност и правна сигурност белгийското право не уточнява сериозните и обективни основания, позволяващи да се смята, че тя ще пребивава с цел, различна от тази, поради която е кандидатствала за прием.

31.      Освен това, докато белгийската държава поддържа в своя защита, че тази директива, и по-специално съображение 41 от нея, позволява на компетентните органи да проверяват дали заявителят действително има намерение да се обучава, така че държавите членки могат да изискват необходимите доказателства за оценка на съвместимостта на заявлението за прием, жалбоподателката в главното производство счита, че определението на понятието „студент“, предвидено в член 3, точка 3 от посочената директива, позволява единствено да се гарантира, че заявителят е приет във висше училище, но не и да се провери дали той има желание за обучение.

32.      Всъщност белгийската държава твърди, че член 58 от Закона от 15 декември 1980 г., предвиждащ, че разрешение за пребиваване се предоставя на чужденец, който желае да се обучава в Белгия, транспонира член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, което жалбоподателката в главното производство оспорва.

33.      Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали изразът „желае да се обучава“ е достатъчен за целите на транспонирането на член 20, параграф 2, буква е) и дали при правилно тълкуване на тази директива са изпълнени задълженията за прозрачност и правна сигурност. Освен това тя отбелязва, че в член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. не се съдържа определение, дори изброяване на доказателствата или сериозните и обективни основания, позволяващи да се смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, и ето защо иска да се установи дали то трябва да бъде изрично предвидено в националните мерки за транспониране.

34.      Запитващата юрисдикция счита, че този довод на жалбоподателката в главното производство е неоснователен, тъй като член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 позволява заявлението да бъде отхвърлено, ако се окаже, че гражданинът на трета страна ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, което означава, че държавите членки задължително могат да проверяват дали кандидатът действително възнамерява да пребивава с цел, обосноваваща заявлението му. Въпреки това тя счита, че Съдът следва да бъде сезиран по този въпрос.

35.      Запитващата юрисдикция иска също така да се установи дали надлежното прилагане на член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, при спазване на принципите на прозрачност и правна сигурност, изисква, първо, националното право изрично да предвижда, че такова заявление може да бъде отхвърлено, когато държавата членка разполага с доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета страна ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, и второ, националното право да уточнява какви са тези доказателства или сериозни и обективни основания, позволяващи да се смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

36.      Второ, жалбоподателката в главното производство твърди, че редът и условията за контрол, упражняван от Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците), не отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза. Съгласно член 39/2, параграф 2 от Закона от 15 декември 1980 г., този контрол е за законосъобразност, така че макар Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) да може да санкционира незаконосъобразност, той не разполага с правомощие за изменение. Въпреки това, в случай на отмяна на обжалваното решение, ответната страна е обвързана от силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението и на мотивите, които представляват необходимата му основа.

37.      Поради това запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се отправи запитване до Съда, за да се установи дали, както твърди жалбоподателката в главното производство, член 39/2, параграф 2 от Закона от 15 декември 1980 г. отговаря на изискванията, произтичащи от член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, от принципа на ефективност и от член 47 от Хартата.

38.      При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли — като се имат предвид член 288 [ДФЕС], членове 14 и 52 от [Хартата], членове 3, 5, 7, 11, 20, 34, 35 и 40 от Директива [2016/801], [съображения 2 и 60] от тази директива, [както и] принципите на правна сигурност и прозрачност — държава членка изрично да е уредила в законодателството си предвидената в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 възможност за отхвърляне на заявление за разрешение за пребиваване, за да може да се възползва от нея? При положителен отговор, трябва ли сериозните и обективни основания да бъдат посочени в нейното законодателство?

2)       Задължена ли е държавата членка при разглеждането на заявление за издаване на виза за обучение да провери дали чужденецът има желание и намерение да се обучава, след като член 3 от Директива [2016/801] определя студента като лице, което е прието във висше училище, а основанията за отхвърляне на заявлението по член 20, параграф 2, буква е) от тази директива са факултативни и нямат задължителен характер като тези по член 20, параграф 1 от същата директива?

3)       Изискват ли член 47 от [Хартата], принципът на ефективност и член 34, параграф 5 от Директива 2016/801 предвиденото в националното право средство за защита срещу решение, с което се отхвърля заявление за прием на територията с цел обучение, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който позволява на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като отмени решението на административния орган?“.

39.      Писмени становища представят жалбоподателката в главното производство, белгийското правителство, както и Комисията. Тези страни участват в съдебното заседание, проведено на 11 октомври 2023 г., на което устни становища представят и чешкото, литовското, люксембургското, унгарското и нидерландското правителство(14).

IV.    Анализ

40.      Предлагам на Съда най-напред да се разгледа вторият преюдициален въпрос относно условията, при които държава членка може да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза на основанието, посочено в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801. После ще се спра на реда и условията за транспониране на тази разпоредба във вътрешното право, върху което се е съсредоточила запитващата юрисдикция в първия си преюдициален въпрос. Накрая, трето, ще анализирам процесуалния ред за обжалване на решението, с което се отхвърля заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза, предвидено в член 34, параграф 5 от тази директива, които са предмет на третия преюдициален въпрос.

А.      По обхвата на предоставената на държавата членка възможност да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза на основанието, предвидено в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 (втори преюдициален въпрос)

41.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали за целите на разглеждането на заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, подадено на основание Директива 2016/801, компетентният орган е длъжен да провери желанието и намерението на гражданина на трета държава да продължи обучението си и евентуално условията, при които трябва да извърши това разглеждане.

42.      Запитващата юрисдикция не се позовава изрично на проверката, която се изисква съгласно член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, а по-общо на „разглеждането на заявление за издаване на виза за обучение“. Поради причините, които ще изложа по-долу, само тази разпоредба предполага компетентният орган да провери намерението на гражданина на трета държава да продължи обучението си на територията на приемащата държава членка за целите на преценката на такова заявление.

43.      Всъщност от член 5 от Директива 2016/801 във връзка със съображение 30 от нея следва, че гражданинът на трета държава има право на разрешение за пребиваване или на студентска виза, ако компетентният орган смята, че заявлението отговаря на общите и специалните условия, предвидени съответно в членове 7 и 11 от тази директива(15).

44.      Нито едно от тези условия, независимо дали са общи или специални, не изисква компетентният орган да провери, строго погледнато, намерението и желанието на гражданина на трета държава да продължи обучението си. Приемането във висше училище за следване на образователен курс(16), плащането на съответната такса за записване или дори достатъчните познания по езика на курса са обективни критерии, които обикновено позволяват да се установи намерението на кандидата да учи. Тези фактически констатации не позволяват обаче да се изключат хипотезите, в които компетентният орган може да бъде подведен, умишлено или не, относно целта на пребиваването на гражданина на трета държава.

45.      Така в съображение 36 от Директива 2016/801 се уточнява, че „[с]ледва да е възможно [държавите членки да отказват прием] по надлежно обосновани причини“. Както припомня Комисията в съдебното заседание, тези основания са изчерпателно изброени в член 20 от директивата и държавите членки не могат да добавят други към тях.

46.      Член 20, параграф 1 от Директива 2016/801 предвижда основанията, на които държавата членка трябва да отхвърли заявлението за прием. Това са задължителни основания. От друга страна, член 20, параграф 2 от тази директива предвижда основанията, на които държавата членка може да отхвърли такова заявление. Както е видно от употребата на глагола „мога“ от законодателя на Съюза, тези основания не са задължителни за държавата членка.

47.      От всички тези основания за отказ обаче само това, посочено в член 20, параграф 2, буква е) от Директивата, се отнася, строго погледнато, до целта на престоя на заявителя(17).

48.      Ето защо сега е необходимо да се определи до каква степен компетентният орган на държава членка, пред който е подадено заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, е длъжен да провери намерението на гражданина на трета държава да продължи обучението си. За тази цел ще започна с текстови анализ на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, преди да изследвам контекста и целите на законодателството, в което се вписва тази разпоредба.

1.      Текстови анализ на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801

49.      Член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 предоставя на компетентния орган на държава членка възможността да отхвърли заявление за прием, тъй като има „доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием“.

50.      На първо място, тази разпоредба трябва да се тълкува ограничително. Всъщност тя позволява на компетентния орган да отхвърли заявление за издаване на разрешение за пребиваване или студентска виза и по този начин да откаже влизането и пребиваването на гражданин на трета държава с цел следване на територията на приемащата държава членка, дори ако е установено, че заявлението не страда от нито един от пороците, посочени в член 20, параграф 1 от Директива 2016/801, т.е. че то отговаря на изискванията за допустимост, посочени в членове 7 и 11 от директивата, че документите и данните, на които се основава заявлението, са автентични и точни и че, ако е приложимо, съответната приемаща организация е одобрена.

51.      Стриктното тълкуване на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 е още по-наложително, тъй като основанието за отхвърляне на заявлението за прием, посочено в тази разпоредба, представлява също така основание за отнемане или отказ за подновяване на разрешение, издадено на студента в съответствие с член 21, параграф 1, буква г) от тази директива, както и основание за отхвърляне на заявлението за мобилност, подадено от последния до втора държава членка в съответствие с член 31, параграф 7, буква б) от посочената директива. При тези обстоятелства подобно основание може да има още по-тежки последици по отношение не само на заявителя, но и на членовете на неговото семейство(18).

52.      На второ място, от текста на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 следва, че той се отнася до хипотеза, при която разрешението за пребиваване или визата има „цел, различна“ от тази, поради която се кандидатства. Законодателят на Съюза поставя целта на престоя като съществено условие, което е съгласувано с оглед на „специфичния характер на престоя на всички категории граждани на трети държави“, попадащи в обхвата на тази директива(19).

53.      Що се отнася до разрешението за пребиваване или студентската виза, целта на престоя произтича от определението за „студент“, съдържащо се в член 3, точка 3 от Директива 2016/801, съгласно което студентът е „гражданин на трета държава, който е приет във висше училище и на територията на дадена държава членка, за да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава членка квалификация за висше образование“(20).

54.      Следователно, противно на твърденията на жалбоподателката в главното производство, гражданин на трета държава, който е приет във висше училище, но чието заявление за прием е в процес на разглеждане от компетентния орган, няма качеството на „студент“ по смисъла на член 3, точка 3 от тази директива.

55.      Всъщност от това определение — и по-специално от употребата на съединителния съюз „и“ — следва, че качеството „студент“ изисква да са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, гражданинът на трета държава да бъде приет във висше училище, и от друга страна, той да бъде приет на територията на приемащата държава членка, за да следва като основна и редовна дейност във висшето училище, в което е редовно записан. Както подчертава белгийското правителство в съдебното заседание, тази цел е изразена и в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2016/801, който изисква гражданинът да е бил приет във висше училище „за следване на образователен курс“. С оглед на това определение ми се струва, че компетентен орган на държава членка може следователно да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза на основание член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, когато смята, че пребиваването на посочения гражданин преследва друга цел.

56.      Подобна хипотеза може да е резултат от неволна грешка. Такъв може да е случаят, когато компетентният орган установи, че гражданинът на трета държава възнамерява да упражнява стопанска дейност при условия, които не биха му осигурили „времето, посветено на учебна дейност“ — съгласно текста на член 24 от тази директива(21) — като по този начин се лишава пребиваването от неговата основна цел и предмет.

57.      Подобна хипотеза може да е в резултат на опит за умишлена злоупотреба с процедурата. В този случай компетентният орган е въведен в заблуждение относно действителната цел на пребиваването поради намерението за злоупотреба или измама от страна на приемащата организация или гражданина на трета държава(22). Така последният би могъл да подаде заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза с единствената цел да злоупотреби с улесненията, създадени от правото на Съюза за чуждестранните студенти, да се възползва от правата и предимствата, свързани със статута на студент(23), да заобиколи условията за влизане и пребиваване, които иначе биха се прилагали спрямо него, или дори да остане в държавата членка. Следователно член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 има за цел да предотврати хипотези, при които е установено, че се злоупотребява с правото на пребиваване или със студентската виза, като на държавите членки се предоставят средства за тяхното разкриване, подобно на мерките, които те могат да предприемат в посолствата или консулствата си за разкриване и предотвратяване на злоупотреби с правото на събиране на семейството чрез фиктивни бракове например(24).

58.      Това тълкуване на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 се потвърждава от съображение 41 от тази директива, в което се посочва, че „[в] случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства за оценка във всеки отделен случай на планирано […] следване, стаж […], за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена с [посочената директива]“(25).

59.      На трето място, употребата на условно наклонение („séjournerait“) в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 позволява да се уточни естеството на преценката, която трябва да извърши компетентният орган. Става въпрос за преценка ex ante, тъй като този орган е призван да определи в хипотетичен контекст намеренията на заявителя относно предмета и целта на престоя(26).

60.      Следователно тази преценка се различава от преценката, която посоченият орган трябва да извърши съгласно член 21, параграф 1, буква г) от Директива 2016/801. Съгласно тази разпоредба той трябва да отнеме или да откаже да поднови издадено по-рано разрешение, ако смята, че „гражданинът на трета държава пребивава на територията на държавата членка за цели, различни от тези, за които е било разрешено пребиваването на гражданина на трета държава“(27). В този случай обективни обстоятелства като например фактът, че този гражданин не е започнал съответното обучение, прекъснал го е или го е изоставил преждевременно, или пък фактът, че упражнява професионална дейност, надхвърляща максималния брой разрешени работни часове, че живее далеч от мястото на обучение и дори на територията на друга държава членка извън правата си на мобилност в рамките на Съюза, представляват фактически констатации, които позволяват по-лесно да се установят предметът и целта на пребиваването на посочения гражданин, и по-специално случаите на злоупотреба с процедурата. Подобни констатации е по-трудно да се направят, когато молбата е подадена, докато гражданинът на трета държава все още пребивава извън територията на съответната държава членка.

61.      С оглед на това, след като член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 не предвижда нищо в това отношение, доказването е свободно. Законодателят на Съюза не определя конкретни изисквания относно формата на доказване, като в съображение 41 от директивата посочва, че държавите членки следва да могат да извършват „подходящи проверки“ и да изискват „доказателства“(28), за да преценят, въз основа на всеки отделен случай, следването или стажа, които гражданинът на трета държава планира, както и риска от злоупотреба или измама. Освен това от текста на този член следва, че основанията на компетентния орган трябва да бъдат „обективни и сериозни“(29), което означава той да разполага с подробни и солидни мотиви в резултат на индивидуална проверка на заявлението, обосноваващи отхвърлянето му.

62.      С оглед на тези текстови указания ще изложа две съображения.

63.      Първото се отнася до тежестта на доказване. Според мен не е достатъчно компетентният орган да постави под съмнение предмета и целта на заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза. Напротив, струва ми се необходимо той да се убеди, че пребиваването няма да има нито за предмет, нито за цел следването във висшето училище, посочено в заявлението. Тази преценка трябва да се основава на съвкупност от обективни и субективни доказателства и може да изисква сътрудничеството на всички заинтересовани страни, не само на заявителя, дипломатическите мисии, посолствата или консулствата (в зависимост от организацията на съответните национални органи), но и на висшите училища и дори на службите, отговарящи за имиграцията. Намерението на гражданина на трета държава е субективен фактор, който обикновено се установява въз основа на обективни критерии, като например записването му във висше училище, направените разходи за обучение, владеенето на езика на приемащата държава членка, редовността на предишните му престои в държава — членка на Съюза. Някои държави членки могат да обърнат специално внимание в този контекст на съгласуваността в проекта за обучение на кандидата. Във Франция заявленията, подавани от египетски граждани, трябва да бъдат придружени от добре обоснован проект, който да е „съгласуван и, доколкото е възможно, последователен по отношение на предишния им житейски път“(30). В Белгия, както е видно от документите, приложени към становищата на жалбоподателката в главното производство, и от информацията, предоставена от белгийското правителство в съдебното заседание, заявлението за прием, подадено до консулските органи в Камерун, включва въпросник и се придружава с интервю, което трябва да позволи на гражданина на трета държава да докаже действителното си намерение да пребивава в Белгия в качеството на студент(31). В тези случаи съгласуваността на проекта за обучение се оценява с оглед на уменията, придобити от гражданина на трета държава, по-специално по време на академичното му развитие и с оглед на професионалните му стремежи и амбиции. Този гражданин също така има възможност да обясни или защити своя проект за обучение или стаж в интервю със съветник по професионално ориентиране.

64.      В съдебното заседание особено внимание е обърнато на значението на отчитането на съгласуваността на проекта за обучение на гражданина на трета държава в контекста на разкриването и предотвратяването на злоупотреби с процедурата. Всъщност, макар законодателят на Съюза изрично да е посочил този фактор в съображение 15 от Директива 2004/114, той не го е възпроизвел в съображение 41 от Директива 2016/801, като е предпочел по-обща формулировка, насочена към предвижданото от гражданина на трета държава „следване или стаж“. Според мен нищо не пречи компетентният орган да вземе предвид съгласуваността на проекта за обучение на този гражданин, при условие обаче че тази преценка е индивидуална, извършена внимателно от квалифициран персонал и в сътрудничество с гражданина. Струва ми се също така, че е от съществено значение да се вземат предвид хипотезите, в които гражданинът на трета държава може да е избрал нетрадиционен академичен път или възнамерява да се преориентира. Следователно съгласуваността на проекта за обучение е фактор, който може да бъде взет предвид от компетентния орган, но чиято тежест ще варира в зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай.

65.      В случая от материалите, приложени към становището на жалбоподателката в главното производство, е видно, че белгийските консулски органи са му отдали голямо значение. Всъщност въз основа на отговорите, които тя е дала във въпросника, приложен към заявлението ѝ за прием, и след събеседването ѝ със съветник по професионално ориентиране, тези органи считат, че нейният проект за обучение е опорочен от „явна несъгласуваност“ с оглед не само на академичния път, но и на професионалния ѝ проект. Те стигат до заключението, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като представлява опит за злоупотреба с процедурата по издаване на студентска виза с цел миграция(32). Тук бих искал само да уточня, че според мен държава членка може да отхвърли заявление за прием с мотива, че проектът за обучение на гражданин на трета държава е опорочен от несъгласуваност само ако, от една страна, позволи на заявителя да изложи и обоснове този проект пред квалифициран персонал, и от друга страна, тази несъгласуваност изглежда очевидна.

66.      Второто съображение, което бих искал да изложа, се отнася до транспонирането във вътрешния правен ред на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801. Нищо не задължава държавата членка да изброи в закона за транспониране основанията, въз основа на които може да се смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием. Тези основания зависят от преценката на всеки отделен случай и подобно изброяване би могло да лиши компетентния орган от свободата му на преценка. От друга страна, съгласно член 34, параграф 4 от тази директива компетентният орган е длъжен да уведоми писмено за основанието, на което е отхвърлено заявлението, като по този начин позволи на гражданина на трета държава да се позове на всички обстоятелства, които свидетелстват за действителността или съгласуваността на неговия проект за обучение, в жалба, която може да подаде на основание параграф 5 от този член.

67.      В заключение на този текстови анализ считам, че компетентен орган на държава членка може да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза на основание член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 само ако сметне след индивидуална преценка на заявлението и въз основа на доказателства или сериозни и обективни основания, че пребиваването на гражданина на трета държава няма нито за предмет, нито за основна цел той да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование. В рамките на тази проверка няма пречка компетентният орган да вземе предвид съгласуваността на проекта за обучение.

68.      Систематичният и телеологичен анализ на Директива 2016/801 подкрепя това тълкуване.

2.      Систематичен и телеологичен анализ на Директива 2016/801

69.      Що се отнася, на първо място, до систематичния анализ на Директива 2016/801, такова тълкуване според мен позволява да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност, както и на основните права на съответното лице.

70.      Всъщност от съображение 61 от Директивата следва, че решение, с което се отхвърля заявление за прием, трябва да зачита основните права на това лице, гарантирани от Хартата, сред които е и правото на образование.

71.      Освен това член 20, параграф 4 от посочената директива гласи, че „при всяко решение за отхвърляне на заявление се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се зачита принципът на пропорционалност“. Това означава, че преди да се произнесе по заявлението, компетентният орган трябва да извърши индивидуална проверка, в рамките на която да прецени изчерпателно както обективните, така и субективните елементи, с които разполага, и да отчете балансирано и разумно всички засегнати интереси(33).

72.      Принципът на пропорционалност е общ принцип на правото на Съюза, който обвързва държавите членки при прилагането на това право(34). Така, макар борбата с измамите да представлява легитимна цел, обосноваваща проверки и, ако е приложимо, отхвърляне на заявлението, припомням, че в случай като разглеждания гражданинът на трета държава отговаря както на общите, така и на специалните условия за допустимост, предвидени в членове 7 и 11 от Директива 2016/801. Това означава, че той е бил приет във висше училище и че е представил, ако е приложимо, доказателство за плащането на таксата за записване. Следователно има опасност заявлението на този гражданин за разрешение за пребиваване или за студентска виза да бъде отхвърлено и той да бъде лишен от възможността да продължи обучението си във висшето училище, в което е записан. При тези обстоятелства и с изключение на хипотезите, в които е налице явна злоупотреба с право, според мен е от съществено значение компетентният орган да прецени във всеки конкретен случай дали отхвърлянето на заявлението не е непропорционално и дали не създава опасност от нарушаване на някои от основните права, гарантирани от Хартата.

73.      Що се отнася, на второ място, до телеологичния анализ на Директива 2016/801, решението, с което компетентен орган на държава членка отхвърля заявление за прием с цел обучение с мотива, че съответният гражданинът на трета държава няма да пребивава на територията на страната, за да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование, спомага за постигането на целите на тази директива.

74.      Най-напред, целта на Директива 2016/801 е да определи условията за влизане и пребиваване както на територията на приемащата държава членка, така и на територията на другите държави членки на няколко категории граждани на трети държави, като тези условия се определят в зависимост от специфичния характер на престоя на всяка от тези категории.

75.      Що се отнася до престоя с цел следване, Директива 2016/801 е насочена към увеличаването на привлекателността на Европа като център на световно равнище за провеждане на следване като се подобрят и опростят „условията за влизане и пребиваване на желаещите да дойдат в Съюза за тези цели“(35). Освен това от съображения 15 и 44 от тази директива следва, че тя има за цел да улесни мобилността на студентите в рамките на Съюза, за да направи европейското висше образование привлекателно и конкурентоспособно. За тази цел, съгласно съображения 44 и 48 от посочената директива тя има за предмет да създаде „специална схема за мобилност“ на студентите в рамките на Съюза, съдържаща автономни правила по отношение на влизането и престоя с цел провеждане на следване в държавите членки, различни от приемащата държава членка. По този начин разрешението за пребиваване, издадено от приемащата държава членка, предоставя на гражданите на трети държави правото да влизат и пребивават на територията на друга държава членка, за да провеждат там част от образованието си за максимален срок от 360 дни, в съответствие с разпоредбите, уреждащи мобилността на основание член 31 от същата директива.

76.      По-нататък, както предвижда в своя член 1, Директива 2016/801 има за цел да определи правата на гражданите на трети държави с цел следване както на територията на приемащата държава членка, така и на територията на другите държави членки. От съображение 54 от тази директива следва, че тя има за цел да сближи правата на тези граждани с тези, от които се ползват гражданите на съответната държава членка, като по този начин разрешението за пребиваване позволява на студента да се ползва от равно третиране при условията, предвидени в член 22, параграф 3 от посочената директива.

77.      Решението, с което компетентен орган отхвърля заявление за прием с цел следване, с мотива че гражданинът на трета държава не ще пребивава на територията на държавата членка, за да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование, обаче позволява да се предотвратят случаите, при които този гражданин би се ползвал от опростени условия за влизане и пребиваване и би получил статут на „студент“, както и широки права, свързани с този статут без основателна причина. По този начин подобно решение позволява също така да се гарантира спецификата на условията за влизане и пребиваване на различните категории граждани на трети държави, на която се основава Директива 2016/801, и да се избегне възможността някои граждани на трети държави да не изпълнят условията за издаване на разрешение за пребиваване, които в противен случай биха били приложими спрямо тях.

78.      Накрая, с оглед на широките права, свързани с разрешението за пребиваване или със студентската виза, член 20, параграф 2, буква е) от тази Директива трябвало да позволи на държавите членки да се борят ефективно с измамата или злоупотребата с право, като им предостави възможност да откажат приема, когато се смята, че заявителят го е поискал с цел злоупотреба или измама. Съгласно постоянната съдебна практика никой не може да претендира придобиването или запазването на права, придобити чрез измама, независимо дали измамата е извършена от ползвателя на тези права или му е известна(36).

79.      С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на държава членка може да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза само ако има доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че пребиваването на гражданина на трета държава на територията на страната няма да има нито за предмет, нито за основна цел той да следва като основна дейност на пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование. Решението за отхвърляне на такова заявление трябва да се предхожда от индивидуална проверка, в рамките на която намерението на гражданина на трета държава да продължи обучението си на територията на страната трябва да се преценява въз основа както на обективни, така и на субективни фактори, сред които може да фигурира съгласуваността на неговия проект за обучение.

Б.      По реда и условията за транспониране във вътрешното право на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 (първи преюдициален въпрос)

80.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали с оглед на член 288 ДФЕС, членове 14 и 52 от Хартата, членове 3, 5, 7, 11, 20, 34, 35 и 40 от Директива 2016/801, съображения 2 и 60 от Директива 2016/801, както и принципите на правна сигурност и на прозрачност, държава членка, която възнамерява да отхвърли заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза на основанието, посочено в член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, е длъжна да предвиди изрично във вътрешното си право такава възможност и, ако е приложимо, основанията, въз основа на които може да се приеме, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

81.      Този въпрос възниква, доколкото за разлика от действащото белгийско законодателство, което формално транспонира член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 като предвижда, че министърът, отговарящ за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци, или упълномощено от него лице, може да отхвърли заявление, когато „доказателства или сериозни и обективни основания позволяват да се смята, че пребиваването ще преследва цели, различни от образование“, не е такъв случаят с приложимото към фактите по спора в главното производство законодателство(37).

82.      Ще започна анализа си с уточнението, че основанията за отхвърляне на заявленията, предвидени в член 20, параграф 2 от Директива 2016/801, не са задължителни за държавите членки. Следователно тази директива налага само определена степен на хармонизация, що се отнася до условията за влизане и пребиваване на категориите граждани на трети държави, попадащи в нейното приложно поле, тъй като транспонирането на тази разпоредба в националните правни системи е оставено на преценката на всяка от държавите членки. Последните са свободни да решат по своя преценка дали да ги транспонират въз основа на политически, правни, икономически или социални съображения. В този смисъл някои държави членки, които са сред най-изложените на риск от злоупотреба с процедурата за издаване на студентските визи, изглежда извършват по-задълбочено разглеждане на заявленията, подадени от граждани на някои трети държави или отнасящи се до образователен курс в конкретни висши учебни заведения(38).

83.      От друга страна, фактът, че член 20, параграф 2 от Директива 2016/801 е диспозитивна разпоредба, все пак не означава, че държавите членки разполагат с пълна свобода при прилагането ѝ, за да откажат по своя преценка пребиваването на гражданите на трети държави, които попадат в приложното поле на тази разпоредба.

84.      Първо, държавите членки са длъжни да упражняват правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, сред които е принципът на правна сигурност(39). Така Съдът неотдавна припомни, че транспонирането в националното право на разпоредби от правото на Съюза изисква те да бъдат приложени чрез разпоредби с необходимата специфичност, точност и яснота, за да се спази изискването за правна сигурност(40). Този принцип има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, произтичащи от правото на Съюза, и изисква всеки административен акт, който поражда правни последици, да бъде ясен и точен, за да могат засегнатите лица да установят недвусмислено какви са техните права и задължения и да действат съобразно с тях. Това изискване се налага по-специално когато съответният акт може да има неблагоприятни последици за заинтересованите лица(41).

85.      Що се отнася по-специално до член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, ако се окаже, че държавата членка не спазва посочения принцип, компетентният орган на тази държава не би могъл да се позове на тази разпоредба, за да отхвърли заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза.

86.      Второ, от практиката на Съда следва, че свободата на действие, с която разполагат държавите членки, трябва да се използва при зачитане на условията, определени от законодателя на Съюза, и по начин, който не засяга нито целта на Директива 2016/801, нито нейното полезно действие(42).

87.      С приемането на Директива 2016/801 законодателят на Съюза се стреми да отстрани недостатъците на режима, установен преди това с Директива 2004/114, и да го усъвършенства, така че да „се осигурят повишена прозрачност и правна сигурност […] за различните категории граждани на трети държави, идващи в Съюза“, както изрично се посочва в съображение 2 от Директива 2016/801(43). В това отношение член 35 от Директивата, озаглавен недвусмислено „Прозрачност и достъп до информация“, изисква от държавите членки да предоставят на заявителите информация относно условията за влизане и пребиваване, включително за правата, задълженията и процесуалните гаранции, попадащи в обхвата на посочената директива. В този контекст ми се струва от съществено значение гражданин на трета държава, който подава заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, отговарящо на необходимите условия за допустимост, да бъде информиран, че това заявление, независимо дали е подадено добросъвестно или недобросъвестно, може да бъде отхвърлено, ако пребиваването му преследва друга цел.

88.      Следователно както принципът на правна сигурност, така и принципът на прозрачност изискват държава членка, която възнамерява да се позове на разпоредбите, посочени в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, да предвиди изрично в ясна, точна и предвидима правна рамка, че може да отхвърли заявление за прием с мотива, че има доказателства или сериозни и обективни основания да се смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

89.      От друга страна, поради съображенията, изложени в точка 66 от настоящото заключение, транспонирането на този член не задължава държавата членка да изброи тези основания.

90.      Сега следва да се разгледа въпросът дали член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 е транспониран в текста, който е бил в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство.

91.      В съдебното заседание белгийското правителство признава, че не е имало конкретен акт за транспониране на тази разпоредба. В това отношение то подчертава в писменото си становище, че член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. може да се разглежда като вече съществуваща национална разпоредба, гарантираща достатъчното транспониране на правото на Съюза във вътрешното право(44). Безспорно е също така, че този текст не съдържа позоваване на Директива (ЕС) 2016/801 и уточнение в този смисъл, както се изисква в член 40, параграф 1, втора алинея от тази директива.

92.      Член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. предвижда, че „[к]огато в белгийско дипломатическо или консулско представителство е подадено заявление за разрешение за пребиваване в Кралството за повече от три месеца от чужденец, който желае да се обучава във висше училище в Белгия или да следва подготвителна година за висше образование“(45), това разрешение трябва да бъде издадено, ако гражданинът на трета държава не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 3, параграф 1, точки 5—8 и ако представи удостоверение, издадено от учебно заведение, доказателство, че разполага с достатъчно средства за издръжка, медицинско свидетелство, както и удостоверение, че не е осъждано за престъпления или нарушения от общ характер.

93.      От този член недвусмислено следва, че разрешението за пребиваване може да бъде отказано, ако гражданинът на трета държава не отговаря на някои от общите и специалните условия за допустимост на заявлението, съдържащи се в членове 7 и 11 от Директива 2016/801.

94.      Член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. обаче не предвижда изрично, че студентската виза може да бъде отказана, ако се установи с доказателства или сериозни и обективни основания, че пребиваването на гражданина на трета държава преследва цел, различна от тази да се обучава в Белгия. Обстоятелството, че се в тази национална разпоредба се посочва, че заявлението е подадено от чужденец, който „желае да се обучава във висше училище в Белгия“, се тълкува от Conseil du contentieux des étrangers в смисъл, че предполага да се разгледа желанието на гражданина на трета държава да се обучава във висше училище. Ставало въпрос за съставен елемент на заявлението, така че белгийската държава имала право да отхвърли заявление, ако се окаже, че въпросният гражданин няма такова намерение. Считам обаче, че подобно обстоятелство не може да се разбира като препращащо към основанието за отхвърляне на заявление за прием, предвидено в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, и не може да се тълкува като гарантиращо транспонирането на тази разпоредба в съответствие с посочените по-горе изисквания за яснота, точност и предвидимост.

95.      Ето защо считам, че член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. в редакцията му, приложима към спора по главното производство, не осигурява транспониране на член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 при условия, съобразени с принципите на правна сигурност и на прозрачност.

В.      По процесуалните правила за обжалване пред съд на решението, с което се отхвърля заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза (трети преюдициален въпрос)

96.      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предоставят на административния или съдебния орган, сезиран с жалба срещу решение, с което се отхвърля заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза, правомощието да измени това решение и да замени със собствената си преценка преценката на компетентния орган, който го е приел(46).

97.      Член 34, параграф 5, първо изречение от Директива 2016/801 изрично предоставя на заявителите възможност да обжалват в съответната държава членка решението за отхвърляне на заявление за прием „в съответствие с националното право“. Тази директива обаче не съдържа никакви разпоредби относно, от една страна, обхвата и реда за подаване на такава жалба, и по-специално относно сроковете, в които тя трябва да бъде подадена и разгледана, и правомощията на сезирания административен или съдебен орган за тази цел, и от друга страна, последиците от отмяната на решението, прието от компетентния орган, и по-специално въпроса с какъв срок разполага, за да приеме ново решение. Следователно държавите членки разполагат с широко право на преценка. Законодателят на Съюза уточнява единствено в член 34, параграф 5, второ изречение от посочената директива, че компетентните органи на съответната държава членка трябва да посочат в писмено уведомление съда или административния орган, пред който може да се подаде жалбата, както и срока, в който тя трябва да бъде подадена.

98.      Съдът тълкува обхвата на член 34, параграф 5, първо изречение от Директива 2016/801 в решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N.(47), което се отнася до отказа на полски консулски орган да издаде студентска виза на гражданин на трета държава. Съдът констатира, че в съответствие с принципа на процесуалната автономия законодателят на Съюза е оставил държавите членки да определят естеството и конкретните механизми на средствата за правна защита, с които разполагат лицата, поискали визи за дългосрочно пребиваване, по тази директива. Следователно държавите членки могат да предвидят правомощия за отмяна или изменение на сезирания административен или съдебен орган. Сравнителният анализ на отделните национални законодателства в това отношение показва, че държавите членки са приели много различни процедурни решения в зависимост от своите правни традиции(48).

99.      В съответствие с постоянната си практика обаче Съдът припомня, че характеристиките на процедурата за обжалване, посочена в член 34, параграф 5 от Директива 2016/801 трябва да бъдат определени в съответствие, от една страна, с член 47 от Хартата, който задължава държавите членки да осигурят ефективна съдебна защита на произтичащите от правния ред на Съюза(49) индивидуални права, и от друга страна, с принципа на равностойност (процесуалните правила не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения), както и с принципа на ефективност (процесуалните правила не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза)(50).

100. В главното производство се поставя единствено въпросът за спазването на член 47 от Хартата и на принципа на ефективност.

101. Що се отнася до настоящото дело, следва да се подчертаят три аспекта.

102. Първият аспект се отнася до съществуването на право на обжалване. От акта за преюдициално запитване е видно, че белгийското законодателство предвижда право на обжалване на решенията, с които се отхвърля заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза. Това право на обжалване се упражнява пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците), който съгласно член 39/1, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. е административна юрисдикция, компетентна единствено да разглежда жалби, подадени срещу индивидуални решения, приети в приложение на законите за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци.

103. Вторият аспект се отнася до обхвата на правомощията на административния или съдебния орган, сезиран с жалбата. В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно член 39/2, параграф 2 от този закон Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) е компетентен да отмени решение, с което се отхвърля заявление за издаване на студентска виза. Тя обаче не посочва в каква степен компетентният орган трябва да се съобрази с това съдебно решение.

104. Третият аспект се отнася до сроковете за произнасяне. Макар запитващата юрисдикция да не се позовава на тези срокове в преюдициалното си запитване, от практиката на Съда става ясно, че те са от особено значение, когато правомощията на административния или съдебния орган, сезиран с жалбата, са ограничени до правомощието за отмяна, какъвто е случаят в Белгия(51). Ето защо ще уточня, че съгласно член 39/82, параграфи 1 и 4 от Закона от 15 декември 1980 г. Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) разполага с правомощието да разпореди спиране на изпълнението на решението, срещу което е подадена жалба, и за тази цел се произнася по такова искане в срок от 30 дни(52). Ако бъде разпоредено спиране на изпълнението, жалбата за отмяна се разглежда в четиримесечен срок от постановяването на съдебното решение.

105. Ще започна анализа си с разглеждане на условието за гарантиране на ефективна съдебна защита, изисквано от член 47 от Хартата.

106. Решения от 25 юли 2018 г., Alheto(53), от 29 юли 2019 г., Торубаров(54) и от 19 март 2020 г., Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal(55), които се отнасят до преценката на законосъобразността на решенията за предоставяне на международна закрила, всъщност внасят полезни уточнения в контекста на националните разпоредби, които предоставят на компетентния административен или съдебен орган само правомощие за отмяна на компетентния административен или съдебен орган, като изключват правомощието за изменение.

107. Сами по себе си тези разпоредби не нарушават изискването за ефективна съдебна защита. Съдът обаче счита, че всяка държава членка трябва да уреди националното си право така, че след отмяна на първоначалното решение и при връщане на преписката на компетентния орган последният да приеме ново решение, от една страна, в кратък срок и от друга страна, което да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение(56). Съдът основава разсъжденията си на три основни съображения: необходимостта да се гарантира, че молбите за международна закрила се разглеждат възможно най-бързо, загрижеността да се гарантира, че разпоредбите, в които е заложено съществуването на право на обжалване, имат практическо действие, и накрая, необходимостта да се гарантира ефективна съдебна защита в съответствие с член 47 от Хартата.

108. По причини, различни от тези, които уреждат приемането на решение за предоставяне на международна закрила, решението за предоставяне на разрешение за пребиваване или на студентска виза трябва да бъде прието възможно най-бързо, за да може гражданинът на трета държава да започне годината на обучение във висшето училище, в което е редовно записан и е платил таксите си за обучение.

109. Още в Директива 2004/114 законодателят на Съюза подчертава, че всяко решение по искане за получаване на разрешение за пребиваване или за студентска виза трябвало да се приеме в срок, който не затруднява съответната му по-нататъшна учебна дейност, като същевременно се осигурява достатъчно време за разглеждане на заявлението от компетентните органи“(57).

110. Приемането на Директива 2016/801 имало за цел да се подобрят и улеснят условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, желаещи да дойдат в Европа, за да следват, да се осигури бързина на процедурата за прием и да се укрепят техните процесуални права(58). Тези цели изискват на гражданин на трета държава, който отговаря на материалноправните условия, необходими за получаване на разрешение за пребиваване или студентска виза, да бъде издадено това разрешение или виза в срок, който му позволява да се възползва от правата и ползите, свързани с този статут.

111. Така от член 34, параграф 1 от Директива 2016/801 следва, че компетентните органи трябва да приемат решение възможно най-бързо, но не по-късно от 90 дни от датата на подаване на пълното заявление. Значението на сроковете намира израз също така, от една страна, в съображение 42 от тази директива, в което законодателят на Съюза настоява изискваната допълнителна информация да бъде представена от заявителя в „разумен краен срок“, и от друга страна, в съображение 43 от посочената директива, в което се препоръчва на компетентните органи да уведомят в писмена форма за решението „възможно най-бързо“.

112. Това изискване за бързина е присъщо на специфичния характер на студентския престой, предвиден в Директива 2016/801 в полза на гражданите на трети държави.

113. Характерът на този престой изисква гражданинът на трета държава да положи цялата дължима грижа, за да подаде заявлението си за разрешение за пребиваване или за студентска виза в разумен краен срок и, ако е приложимо, да го допълни в съответствие с графика, приет от всяко от съответните висши учебни заведения. Той изисква държавата членка да може да постанови окончателно решение, ако е приложимо, след отмяната на първото решение от административния или съдебния орган, преди началото на академичната учебна година, така че да даде на въпросния гражданин достатъчно време да изпълни другите формалности, необходими за влизането и пребиваването му на територията на приемащата държава членка, по-специално ако той пребивава извън тази територия.

114. Следователно, макар държавите членки да могат да предоставят, както изглежда е в настоящия случай в белгийското право, правомощия за отмяна на административния или съдебния орган, сезиран с жалба срещу такова решение, с изключение на правомощието за изменение, производството по обжалване все пак трябва да отговаря на изискването за бързина, и то по начин, който да гарантира на гражданите на трети страни не само ефективна съдебна защита, както изисква член 47 от Хартата, но и пълна ефективност на правата, които те черпят от Директива 2016/801. Това изискване за бързина не ми се струва несъвместимо с естеството на проверката, която се изисква при подаването на заявление за разрешение за пребиваване или за студентска виза, като според мен тази проверка не включва сложни фактически преценки.

115. От това според мен следва, че всяка държава членка трябва да уреди националното си право по такъв начин, че след отмяната на първоначалното решение и в случай на връщане на преписката на компетентния орган, последният да приеме ново решение, което да е в съответствие с преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение, и което освен това да бъде постановено преди началото на академичната учебна година във висшето училище, в което гражданинът на трета държава е редовно записан.

116. Ще добавя, че при определянето на тези процесуални правила държавите членки следва да обърнат специално внимание на положението на кандидатите, които подават заявленията си, докато пребивават извън територията на съответната държава членка — като им предоставят възможност да упражнят ефективно правото си на обжалване по съдебен ред — и на положението на лицата, които, макар да се намират на територията на тази държава, имат разрешение за пребиваване или виза, чийто срок изтича.

117. С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да предостави правомощие за отмяна на административния или съдебния орган, сезиран с жалба срещу решение, с което се отхвърля заявление за издаване на разрешение за пребиваване или за студентска виза, с изключение на правомощието за изменение, при условие че новото решение е постановено от компетентния орган преди началото на академичната учебна година във висшето училище, в което гражданинът на трета държава е редовно записан.

V.      Заключение

118. Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Conseil d'Etat (Белгия), както следва:

1)      Член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“

трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        принципите на правна сигурност и на прозрачност изискват държава членка, която възнамерява да транспонира тази разпоредба във вътрешния си правен ред, да предвиди изрично в ясна, точна и предвидима правна уредба, че може да отхвърли заявление за прием с мотива, че има доказателства или сериозни и обективни основания да се смята, че съответният гражданин на трета държава би пребивавал с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием. Транспонирането на посочената разпоредба не задължава държавата членка да изброи тези основания;

–        компетентен орган на държава членка може да отхвърли заявление за прием с цел следване само ако има доказателства или сериозни и обективни основания да се смята, че пребиваването на гражданина на трета държава на територията на страната не би имало нито за предмет, нито за основна цел той да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование.

Решението за отхвърляне на това заявление трябва да се предхожда от индивидуална проверка, в рамките на която намерението на гражданина на трета държава да продължи обучението си на територията на страната трябва да се преценява въз основа както на обективни, така и на субективни фактори, които могат да включват и съгласуваността на неговия проект за обучение.

2)      Член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска възможността държава членка да предостави на административния или съдебния орган, сезиран с жалба срещу решение, с което се отхвърля заявление за прием с цел следване, правомощие за отмяна, с изключение на правомощието за изменение, при условие че новото решение е постановено от компетентния орган преди началото на академичната учебна година във висшето училище, в което гражданинът на трета държава е редовно записан.

1      Език на оригиналния текст: френски.

i      Името на настоящото дело е измислено. То не отговаря на действителното име на нито една от страните в производството.

2      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 2016 г., стр. 21).

3      C‑491/13, EU:C:2014:2187.

4      Директива на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94).

5      Вж. решение от 10 септември 2014 г., Ben Alaya (C‑491/13, EU:C:2014:2187, т. 34).

6      Вж. обобщена докладна записка на ЕММ, озаглавена „Предотвратяване, разкриване и борба със злоупотребите с разрешения за пребиваване в ЕС с цел следване“, март 2022 г. (наричана по-нататък „обобщената докладна записка на ЕММ“), точка 2.

7      Вж. в този смисъл решение от 23 януари 2019 г., M.A. и др. (C‑661/17, EU:C:2019:53, т. 60 и цитираната съдебна практика).

8      Наричана по-нататък „Хартата“.

9      Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584), в редакцията му, последно изменена със Закона от 5 май 2019 г. (Moniteur belge от 22 август 2019 г., стр. 80425) (наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.)“.

10      Посочена в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 2006 г., стр. 4), в Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ L 312, 2018 г., стр. 1) и в Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ОВ L 312, 2018 г., стр. 14) (вж. член 1, точка 17 от Закона от 15 декември 1980 г.).

11      Вж. член 39/1 от Закона от 15 декември 1980 г.

12      Вж. член 1, точка 2 от Закона от 15 декември 1980 г.

13      Moniteur belge от 5 август 2021 г., стр. 77965.

14      В съдебното заседание чешкото, литовското, люксембургското, унгарското и нидерландското правителство съсредоточават становищата си върху първия въпрос, на който Съдът е поискал устен отговор и който е свързан с транспонирането на Директива 2016/801.

15      Формата и срокът на валидност на разрешението за пребиваване са уточнени в членове 17—19 от посочената директива.

16      С уговорката за по-задълбочено разглеждане на специалното условие, посочено в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2016/801, считам, че изразът „за следване на образователен курс“ сам по себе си не позволява да се изисква от държавата членка да провери желанието и намерението на заявителя да учи. Според мен този израз трябва да позволи да се разграничи заявителят, който възнамерява да следва образователен курс, от този, който прави само обмен с ограничен срок.

17      Задължителното основание за отказ, посочено в член 20, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2016/801, се отнася до хипотезата, при която заявителят е представил неистински документи или ги е получил с измама. Без да се засяга тълкуването на тази разпоредба, констатацията за измама би означавала също така компетентният орган да вземе предвид намерението на гражданина на трета държава, в случая, намерението да заобиколи или да избегне условията за издаване на разрешение за пребиваване, за да може да получи свързаното с него предимство. Вж. в това отношение принципите, изведени от Съда относно констатацията за измама, в решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др. (C‑359/16, EU:C:2018:63). Констатацията за измама предполага да се провери наличието на съвкупност от непротиворечиви улики, които установяват наличието на обективен и субективен елемент (т. 50 от това решение). При това положение може да бъде наложена санкция само за измама, извършена материално и умишлено от гражданин на трета държава, който е подал заявлението за разрешение за пребиваване или за студентска виза. Що се отнася до субективния елемент, необходим за констатацията за измама, той съответства — според определението, дадено в решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др. (C‑359/16, EU:C:2018:63), приложено към обстоятелствата по главното производство, — на намерението на жалбоподателката да заобиколи или да избегне условията за издаване на разрешение за пребиваване, за да може да получи свързаното с него предимство (т. 52 от това решение).

18      Всъщност в съображение 11 от Директива 2016/801 се посочва, че „следва да се прилагат всички разпоредби на Директива 2003/86/ЕО [на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12)], включително основанията за отказ, отнемане или отказ за подновяване. Следователно следва да е възможно разрешенията за пребиваване на членове на семейството да бъдат отнети или подновяването им да бъде отказано, ако разрешението на научния работник, когото придружават, изтече и те не се ползват с каквото и да било автономно право на пребиваване“.

19      Вж. съображение 32 от Директива 2016/801.

20      Курсивът е мой.

21      Член 24 от посочената директива определя условията и ограниченията, при които студентът успоредно със следването може да упражнява и професионална дейност.

22      Вж. в това отношение член 20, параграф 2, буква г) от Директива 2016/801.

23      От съображение 54 от Директива 2016/801 следва, че студентите се ползват от разпоредбите на Директива № 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 2011 г., стр. 1), която предвижда общ набор от права на основата на равно третиране с гражданите на съответната приемаща държава членка (съображение 20 и член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2011/98).

24      Вж. член 16, параграф 4 от Директива 2003/86, а що се отнася до съдебната практика — решение от 23 септември 2003 г., Akrich (C‑109/01, EU:C:2003:491, т. 57).

25      В текста на това съображение на останалите езици, като например на испански, английски или италиански, не се използва изразът „от една страна […], от друга страна“, а съединителният съюз „и“.

26       Впрочем текстът на този член на италиански език изрично се позовава на понятието „намерение“ („che il cittadino di paese terzo intende soggiornare“, курсивът е мой).

27      Курсивът е мой.

28      Член 34, параграф 3 от директивата позволява на компетентния орган да изиска допълнителна информация от заявителя, в подкрепа на искането му.

29      Сравнителният анализ на текста на член 20, параграф 2, буква е) от Директива (ЕС) 2016/801 на различните езици показва, първо, че прилагателните „сериозни и обективни“ се отнасят за „основания“, а не за „доказателства“ (вж. например текста на английски („the Member State has evidence or serious and objective grounds“) или на италиански („lo Stato membro è in possesso di prove o ha motivi seri e oggettivi“) и, второ, че понятието „сериозни основания“ се различава от понятието „императивни основания“, използвано от законодателя на Съюза в множество текстове от вторичното законодателство, свързани с пребиваването на граждани на Съюза или на граждани на трети държави в Съюза, като Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 90/365/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77 и поправки в ОВ L 229, 2004 г., стр. 35 и ОВ L 197, 2005 г., стр. 34).

30      Вж. например уебсайта Campus France Égypte: https://www.egypte.campusfrance.org/fr/preparer-un-projet-d-etudes-clair-et-coherent.

31      От концептуален документ на ЕММ е видно, че валидирането на документите и интервютата със заявителите са двата най-често използвани метода на етапа, предхождащ пристигането на територията на страната (т. 2).

32      От материалите по националното дело е видно, че заявлението за прием, подадено до белгийските консулски органи, трябва да позволи на гражданина на трета държава да докаже действителното си намерение да пребивава в Белгия в качеството си на студент, за да следва там висше образование. Въпросникът следва да даде възможност на този гражданин да изложи и обоснове проекта си за обучение с оглед на академичното си развитие и професионални амбиции, а интервюто трябва да му осигури шанса да обясни или защити този проект.

33      Ще отбележа също, че в решение от 18 декември 2014 г., McCarthy и др. (C‑202/13, EU:C:2014:2450), което се отнася до тълкуването на член 35 от Директива 2004/38, Съдът приема, че фактът, че в дадена държава членка са налице голям брой случаи на злоупотреба с право или измама от страна на граждани на трети страни, не може да обоснове приемането на мярка, която се основава на съображения за обща превенция и изключва възможността за конкретна преценка на поведението на засегнатото лице (т. 55).

34      Вж. също съображение 36 от Директива 2016/801, в което се уточнява, че „приемът следва да може да бъде отказан, ако определена държава членка счете, въз основа на оценка на фактите в отделен случай и като взема предвид принципа на пропорционалност, че съответният гражданин на трета държава представлява потенциална заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве“.

35      Вж. съображение 14 от Директива 2016/801 (курсивът е мой).

36      Вж. по аналогия решение от 14 март 2019 г., Y. Z. и др. (Измама при събирането на семейството) (C‑557/17, EU:C:2019:203, т. 64 и 65).

37      Член 2 от Закона от 11 юли 2021 г. за изменение на Закона от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци предвижда, че „частично транспонира Директива 2016/801“ по отношение на студентите, а член 15 от този закон транспонира основанието за отказ, посочено в член 20, параграф 2, буква е) от тази директива.

38      Вж. в това отношение точка 5 от концептуалния документ на ЕММ.

39      Вж. решение от 16 февруари 2023 г., DGRFP Cluj (C‑519/21, EU:C:2023:106, т. 105).

40      Вж. решение от 29 юни 2023 г., Stadt Frankfurt am Main и Stadt Offenbach am Main (Подновяване на разрешение за пребиваване във втората държава членка) (C‑829/21 и C‑129/22, EU:C:2023:525, т. 77 и цитираната съдебна практика). Макар това съображение да се отнася до императивните разпоредби, посочени в член 9, параграф 4, втора алинея и в член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), изменена с Директива № 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. (ОВ L 132, 2011 г., стр. 1), считам, че то е приложимо по аналогия към диспозитивна разпоредба като член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801.

41      Вж. решение от 16 февруари 2023 г., DGRFP Cluj (C‑519/21, EU:C:2023:106, т. 105).

42      Вж. по аналогия решение от 13 март 2019 г., E. (C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 53 и цитираната съдебна практика).

43      Вж. също Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 28 септември 2011 година за прилагането на Директива 2004/114/ЕО относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност [COM(2011) 587 окончателен], в който Комисията отбелязва „по-широкото задължение да информират гражданите на трети страни относно правилата, приложими за приемане на студенти, така че да се гарантира прозрачност и правна сигурност за потенциалните студенти, като така те бъдат насърчени да учат в ЕС“ (стр. 4 „Специфични условия, приложими по отношение на студенти“).

44      Съдът е постановил, че за спадащи към приложното поле на дадена директива могат да се считат не само националните разпоредби, чиято изрична цел е транспонирането на тази директива, но и — считано от датата на влизане в сила на посочената директива — заварените национални разпоредби, които могат да осигурят транспонирането ѝ в националното право (вж. решение от 25 юли 2018 г., Alheto (C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 77 и цитираната съдебна практика).

45      Курсивът е мой.

46      В подкрепа на становището си жалбоподателката в главното производство се позовава на член 46, параграфи 1 и 3 от Директива № 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60). Считам обаче, че такъв паралел не може да се направи, доколкото този член изрично предвижда, че ефективната защита срещу решение, с което молба за международна закрила се обявява за недопустима или неоснователна, предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси.

47      C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 37—46 и цитираната съдебна практика.

48      Вж. т. 7 от концептуалния документ на ЕММ.

49      Вж. решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането) (C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50      Вж. решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N. (C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 42—44 и цитираната съдебна практика).

51      Уточнявам, че дело Darvate и др. (C‑299/23), което понастоящем е висящо пред Съда, изрично се отнася до сроковете за произнасяне, предвидени в белгийското законодателство в контекста на член 34, параграф 5 от Директива 2016/801.

52      Искането за спиране на изпълнението в условията на крайна неотложност, което се разглежда в рамките на 48 часа, се отнася само до заповедите за извеждане и за връщане, чието изпълнение непосредствено предстои.

53      C‑585/16, EU:C:2018:584

54      C‑556/17, EU:C:2019:626.

55      C‑406/18, EU:C:2020:216.

56      Вж. решение от 19 март 2020 г. Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (C‑406/18, EU:C:2020:216, т. 22 и цитираната съдебна практика).

57      Член 18, параграф 1 от Директива 2004/114.

58      Вж. Работен документ на Комисията, оценка на въздействието, приложен към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел научни изследвания, образование, ученически обмен, платен и неплатен стаж, доброволческа дейност и работа по програми „au pair“ [COM(2013) 151 окончателен], достъпен на следния интернет адрес: https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST‑7869‑2013-ADD-1/en/pdf (стр. 19).