РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Обжалване — Държавна помощ — Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС — Шведски пазар на въздушния транспорт — Схема за помощ, нотифицирана от Кралство Швеция — Гаранции по заеми в подкрепа на авиокомпаниите в рамките на пандемията от COVID‑19 — Временна рамка за мерки за държавна помощ — Решение на Европейската комисия да не повдига възражения — Помощ за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Принципи на пропорционалност и на недопускане на дискриминация — Свободно предоставяне на услуги“
По дело C‑209/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 1 април 2021 г.,
Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от V. Blanc, F.‑C. Laprévote и E. Vahida, avocats, I.‑G. Metaxas-Maranghidis, dikigoros, D. Pérez de Lamo и S. Rating, abogados,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, S. Noë и F. Tomat,
ответник в първоинстанционното производство,
Френска република, представлявана първоначално от A.‑L. Desjonquères, P. Dodeller, T. Stéhelin и N. Vincent, впоследствие от A.‑L. Desjonquères, T. Stéhelin и N. Vincent, и накрая от A.‑L. Desjonquères и T. Stéhelin,
Кралство Швеция, представлявано първоначално от O. Simonsson, H. Eklinder, J. Lundberg, C. Meyer-Seitz, A. M. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson и H. Shev, а впоследствие от O. Simonsson, H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, A. M. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson и H. Shev,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin (докладчик) и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: M. Longar, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 октомври 2022 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Ryanair DAC иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 февруари 2021 г., Ryanair/Комисия (T‑238/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:91), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2020) 2366 final на Комисията от 11 април 2020 г. относно държавна помощ SA.56812 (2020/N) — Швеция — COVID‑19: схема за гарантиране на заеми в полза на авиокомпании (ОВ C 269, 2020 г., стр. 2, наричано по-нататък „спорното решение“).
Обстоятелствата по спора и спорното решение
2 Видно от обжалваното съдебно решение, обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени, както следва.
3 На 3 април 2020 г. Кралство Швеция нотифицира на Европейската комисия мярка за помощ под формата на схема за гарантиране на заеми на някои авиокомпании (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“). Разглежданата схема за помощ трябва да позволи на авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден от тази държава членка (наричан по-нататък „шведският лиценз“), и които допринасят за „свързаността“ на шведската територия, да разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да не се допусне причинените от пандемията от COVID‑19 сътресения да застрашат жизнеспособността им и за да се запази непрекъснатостта на икономическата дейност по време на и след здравната криза. От разглежданата схема за помощ трябва да се ползват всички авиокомпании, които към 1 януари 2020 г. притежават шведски лиценз за извършване на търговски дейности в областта на въздухоплаването съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3), с изключение на авиокомпаниите, чиято основна дейност се състои в спорадично предоставяне на услуги за въздушен превоз на пътници. Максималният размер на гарантираните по тази схема заеми е 5 милиарда шведски крони (SEK) (около 455 милиона евро). Гаранциите, отнасящи се до инвестиционните кредити и кредитите за оборотен капитал, се предоставят най-късно до 31 декември 2020 г. и са с максимална продължителност шест години.
4 На 11 април 2020 г. Комисията приема спорното решение, в което, след като заключава, че разглежданата схема за помощ представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар в светлината на своето съобщение от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19“ (C(2020) 1863, ОВ C 91 I, 2020 г., стр. 1), изменено със съобщението ѝ от 3 април 2020 г. (C(2020) 2215, ОВ C 112 I, 2020 г., стр. 1) (наричано по-нататък „Временната рамка“).
5 В това отношение, първо, Комисията посочва, че съгласно Регламент № 1008/2008 авиокомпаниите, които отговарят на условията за предоставяне на разглежданата схема за помощ, имат „основно място на стопанска дейност“ в Швеция и финансовото им състояние е предмет на редовен контрол от страна на предоставящия лицензи национален орган. Освен това тя приема, че извършването на редовни услуги за превоз на пътници от получателите на разглежданата мярка би могло да играе основна роля за осигуряване на „свързаността“ на държавата и че следователно критериите за предоставяне на схемата за помощ са релевантни за определянето на авиокомпаниите, които имат връзка с Швеция и допринасят за „свързаността“ ѝ в съответствие с целта на посочената схема. Второ, тя счита, че разглежданата схема за помощ е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в шведската икономика и че отговаря на всички релевантни условия, посочени в точка 3.2 от Временната рамка, озаглавена „Помощ под формата на гаранции върху заемите“.
6 Така тя стига до извода, че разглежданата схема за помощ е съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и съответно не повдига възражения срещу нея.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
7 На 1 май 2020 г. Ryanair подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
8 В подкрепа на жалбата си Ryanair изтъква четири основания, изведени, първото, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги, второто, от нарушение на задължението за съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, третото, от това, че Комисията е нарушила процесуалните му права, като е отказала да започне официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на нотифицираната мярка, и четвъртото, от нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС.
9 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля по същество първото, второто и четвъртото основание на Ryanair. Що се отнася до третото основание, той приема — по-специално с оглед на мотивите, довели до отхвърляне на първите две основания — че не е необходимо да се разглежда по същество. Поради това Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост, без да се произнася по допустимостта ѝ.
Искания на страните пред Съда
10 С жалбата си Ryanair иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение,
– да осъди Комисията, Френската република и Кралство Швеция да заплатят съдебните разноски или, при условията на евентуалност,
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и да не се произнася по съдебните разноски.
11 Комисията и Кралство Швеция искат от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
12 Френската република иска от Съда да отхвърли жалбата.
По жалбата
13 В подкрепа на жалбата си Ryanair изтъква пет основания. Първото основание е изведено от грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд неправилно е отхвърлил основанието на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от явно изопачаване на фактите при разглеждането на основанието на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на свободното движение на услуги. Третото основание е изведено от това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приложил критерия за претегляне на положителните и отрицателните последици от схемата за помощ. Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, тъй като Общият съд е приел, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране, възложено ѝ по силата на член 296, втора алинея ДФЕС. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, тъй като Общият съд е решил да не разглежда по същество третото основание на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.
По първото основание
Доводи на страните
14 С първото си основание, което се състои от четири части и се отнася до точки 25—57 от обжалваното съдебно решение, Ryanair поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че разглежданата схема за помощ не нарушава принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство.
15 С първата част от първото си основание Ryanair изтъква, че Общият съд не е приложил надлежно принципа за забрана на всякаква дискриминация, основана на гражданство, който e основен принцип на правния ред на Европейския съюз. Макар в точка 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд да признава, че въведената с разглежданата схема за помощ разлика в третирането може да се приравни на дискриминация с оглед на един от критериите за предоставяне на помощта, а именно притежаването на шведски лиценз, той неправилно приел, че такава дискриминация трябва да се преценява само с оглед на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като тази разпоредба представлявала специална разпоредба по смисъла на член 18 ДФЕС. Всъщност ограничаването на възможността за ползване на разглежданата схема за помощ само от авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, било равнозначно на пряка дискриминация, основана на гражданство, тъй като за да получи такъв лиценз, една авиокомпания задължително трябва да има основно място на стопанска дейност в Швеция.
16 Освен това жалбоподателят твърди, че Общият съд е трябвало да провери дали такава дискриминация е обоснована по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве по смисъла на член 52 ДФЕС или във всички случаи дали се основава на обективни съображения, несвързани с гражданството на съответните лица.
17 С втората част от това основание жалбоподателят поддържа, че в точки 32 и 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите при определянето на целта на разглежданата схема за помощ. По-специално той неправилно приел, че целта на тази схема се свежда до осигуряване на „свързаността“ на Швеция или че тази цел е в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, въпреки че от спорното решение ясно личало, че целта е да се осигури достатъчна ликвидност на авиокомпаниите, „които притежават шведски лиценз“.
18 С третата част от първото си основание Ryanair поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото и от явно изопачаване на фактите, тъй като в точки 38—44 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че разглежданата схема за помощ, от която се ползват само авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, е подходяща за постигане на целта на тази схема. В това отношение, като е тълкувал неправилно Регламент № 1008/2008 и като е допълнил незаконосъобразно мотивите на спорното решение, Общият съд неправилно приел, първо, че държава членка, която е предоставила лиценз на авиокомпания, може да контролира начина, по който помощта се използва от получателите, второ, че тази държава членка може да се увери, че авиокомпанията, която притежава лиценза, връща отпуснатите заеми, така че да се намали рискът от използване на гаранцията, и трето, че авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, имат по-тясна връзка с икономиката на държавата членка, която е предоставила този лиценз. Всъщност от гледна точка на контрола, упражняван от предоставящата помощта държава членка, на риска от неизпълнение на задълженията по кредита и на връзките с икономиката на тази държава членка нямало никаква разлика между авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден от тази държава членка, и тези, които притежават оперативен лиценз, издаден от друга държава членка.
19 С четвъртата част от това основание Ryanair по същество се позовава на грешка при прилагане на правото и на явно изопачаване на фактите, тъй като в точки 45—54 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че разглежданата схема за помощ е пропорционална.
20 Първо, в точки 45 и 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че изискването за шведски лиценз „може най-добре да осигури трайния характер на присъствието на авиокомпания на [шведска] територия“ и че „основното място на стопанска дейност“, където се вземат административните и финансовите решения, „е особено важно [в случая], за да се гарантира, че свързаността на Швеция няма да бъде прекъсната от днес за утре“. Тази причинно-следствена връзка между задължението за притежаване на шведски лиценз и гаранцията за обслужване на шведската територия била напълно хипотетична и противоречала на данните, предоставени от Ryanair на Общия съд.
21 Второ, в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че авиокомпаниите, които отговарят на условията за получаване на помощта, „по принцип допринасят главно за редовното обслужване на Швеция“. Ставало въпрос за явно изопачаване на фактите, като се има предвид, че въз основа на цифровите данни, предоставени от самия Общ съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение, авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, представлявали малка част от редовните въздухоплавателни услуги в Швеция в два от трите сегмента на тези услуги, а именно полетите в рамките на Съюза, с общ пазарен дял от 49 %, и полетите извън Съюза с общ пазарен дял от 35 %. Освен това в този мотив била допусната и грешка при прилагане на правото, и по-специално бил неправилно приложен принципът на пропорционалност, също както и в изложения в точка 46 от обжалваното съдебно решение мотив, че авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, осигуряват 98 % от вътрешния превоз на пътници и 84 % от вътрешния превоз на товари и че става въпрос за „обстоятелство от първостепенно значение предвид обхвата и географското положение“ на Швеция. Общият съд трябвало да оцени дела на вътрешния трафик от общия трафик на Швеция в съответствие с този принцип.
22 Трето, в обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да оцени конкурентния ефект от разглежданата схема за помощ с оглед на прилагането на критерия за пропорционалност. Подобна преценка обаче била от съществено значение, за да се определи — съгласно думите на самия Общ съд — дали разглежданата схема за помощ не „надхвърля необходимото“ за постигане на заявената ѝ цел.
23 Четвърто, в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно обосновал дискриминационните критерии за предоставяне на помощта и произтичащата от тях непоследователност с твърдяната цел на разглежданата схема за помощ, като приел, че малките авиокомпании извършват „по-специално“ полети с конкретна цел, че жалбоподателят е свел присъствието си в Швеция само до една-единствена база с един самолет и че пазарният му дял е намалял преди началото на пандемията от COVID‑19. Така той пренебрегнал значимостта на пазарния дял от 5 % на Ryanair. Жалбоподателят оспорва и твърдението на Общия съд, че „средствата, които могат да бъдат предоставени от съответната държава членка, не са безкрайни и следователно трябва да отговарят на приоритети“.
24 Пето, в точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отказал да разгледа друг сценарий за помощ, с мотива че Комисията не може да бъде задължена да „разгледа всяка възможна алтернативна мярка“. В това отношение Общият съд неправилно се позовал на решение от 6 май 2019 г., Scor/Комисия (T‑135/17, EU:T:2019:287), от което следвало само че Комисията не е длъжна да разглежда всички алтернативни мерки в мотивите си.
25 Освен това мотивът на Общия съд в точка 54 от обжалваното съдебно решение, че хипотетичната алтернативна мярка, изразяваща се в разширяване на обхвата на разглежданата схема за помощ по отношение на авиокомпании, които не са установени в Швеция, не би позволила да се постигне целта за „свързаност“ в същата степен, се основавал — чрез препращане към точки 40—44 от това съдебно решение — на погрешната правна хипотеза, че съгласно Регламент № 1008/2008 авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, могат по-лесно да прекъснат маршрутите си към и от Швеция.
26 Комисията, Френската република и Кралство Швеция поддържат, че първото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
27 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 28 юни 2018 г., Германия/Комисия, C‐208/16 P, EU:C:2018:506, т. 79 и цитираната съдебна практика).
28 Следователно член 107, параграф 1 ДФЕС закрепва принципа за несъвместимост с вътрешния пазар на държавни помощи с такива характеристики и пораждащи такива последици, тъй като те могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки.
29 По-специално изискването за селективност, което произтича от член 107, параграф 1 ДФЕС, предполага Комисията да установи, че икономическото предимство в широк смисъл, което произтича пряко или косвено от дадена мярка, е в полза конкретно на едно или повече предприятия. За да направи това, тя трябва да докаже по-специално че съответната мярка въвежда разграничения между предприятията, намиращи се в сходно положение от гледна точка на преследваната цел. Следователно е необходимо предимството да е предоставено по селективен начин и да може да постави определени предприятия в по-благоприятно положение в сравнение с други (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 103 и цитираната съдебна практика).
30 Член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС обаче предвижда някои изключения от посочения в точка 28 от настоящото решение принципа за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар като изключението по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС относно помощите, предназначени „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“. Така държавни помощи, предоставени за целите и в съответствие с изискванията, предвидени в тези дерогиращи разпоредби, са съвместими или могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, независимо от факта, че имат характеристиките и водят до последиците, посочени в точка 27 от настоящото решение.
31 От това следва, че държавните помощи, които са предоставени в съответствие с тези изисквания, тоест с оглед на призната в тях цел и в границите на необходимото и пропорционалното за постигането на тази цел, не могат да се приемат за несъвместими с вътрешния пазар единствено с оглед на посочените в точка 27 от настоящото решение характеристики или последици, или на последиците, които са присъщи на всяка държавна помощ, а именно по-специално поради съображения, свързани с това, че помощта е селективна или че тя би нарушила конкуренцията, тъй като в противен случай посочените дерогиращи разпоредби биха били лишени от всякакво полезно действие (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 107 и цитираната съдебна практика).
32 Следователно дадена помощ не може да се счита за несъвместима с вътрешния пазар по причини, свързани единствено с това, че помощта е селективна или че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 108).
33 При това положение, що се отнася до първата част от първото основание, с която Ryanair твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точка 31 от обжалваното съдебно решение не е приложил принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, закрепен в член 18 ДФЕС, а е разгледал спорната мярка с оглед на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС. Така помощ, която сама по себе си или чрез някои от условията за предоставянето ѝ нарушава разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (решения от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 96, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 109).
34 Що се отнася по-специално до член 18 ДФЕС обаче, съгласно постоянната съдебна практика този член е предназначен да се прилага самостоятелно само в случаи, уредени от правото на Съюза, за които Договорът за функционирането на ЕС не предвижда специални правила за недопускане на дискриминация (решения от 18 юли 2017 г., Erzberger, C‑566/15, EU:C:2017:562, т. 25, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 110).
35 Тъй като, както бе припомнено в точка 30 от настоящото решение, член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС предвижда дерогации от посочения в параграф 1 от този член принцип на несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар и по този начин допуска по-специално разлики в третирането между предприятията, при условие че се изпълнят изискванията, предвидени в тези дерогации, последните трябва да се считат за „специални разпоредби“, предвидени в Договорите, по смисъла на член 18, първа алинея ДФЕС (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Commission, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 111).
36 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС представлява такава специална разпоредба и че трябва само да се провери дали разликата в третирането, произтичаща от спорната мярка, е позволена съгласно тази разпоредба.
37 От това следва, че разликите в третирането, до които води разглежданата схема за помощ, също не трябва да бъдат обосновани с оглед на мотивите, посочени в член 52 ДФЕС, противно на поддържаното от Ryanair.
38 С оглед на гореизложеното първата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.
39 С втората част от това основание за обжалване Ryanair по същество твърди, че в точки 32 и 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е установил целта на разглежданата схема за помощ — така както тя следва от спорното решение, и неправилно е приел, че тази цел се състои в запазване на „свързаността“ на Швеция.
40 В това отношение в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС целта на разглежданата схема за помощ е да се преодолеят сериозните затруднения на шведската икономика, предизвикани от пандемията от COVID‑19, като по този начин се осигурява „свързаността“ на Швеция.
41 Това описание на целта, преследвана с тази схема, съответства на описанието в спорното решение, и по-специално в съображения 8 и 43 от него, които са цитирани в обжалваното съдебно решение и в които Комисията, от една страна, посочва целта да се осигури „свързаността“ на шведската територия, а от друга, преценява релевантността на тази цел за целите на прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Противно на поддържаното от Ryanair обаче, от спорното решение не следва, че притежаването на шведски лиценз само по себе си представлява цел на разглежданата схема за помощ, а че притежаването на такъв лиценз представлява по-скоро, както по същество приема Общият съд в точка 32 от обжалваното съдебно решение, критерий за предоставяне на тази схема за помощ.
42 Доколкото с тази втора част Ryanair упреква Общия съд и в това, че е изопачил представените му фактически обстоятелства, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 103 и цитираната съдебна практика).
43 Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 104 и цитираната съдебна практика).
44 Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи кои точно доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването. Освен това според постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 105 и цитираната съдебна практика).
45 В случая трябва да се констатира, че в подкрепа на тази част Ryanair не уточнява доказателствата, които Общият съд е изопачил при определянето на целта на разглежданата схема за помощ, и a fortiori не доказва по какъв начин тези доказателства са били изопачени.
46 При тези обстоятелства втората част от първото основание следва да се отхвърли по същество.
47 С третата част от това основание Ryanair твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите, като е приел в точки 38—44 от обжалваното съдебно решение, че тъй като от разглежданата схема за помощ се ползват само авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, но не и авиокомпаниите, които спорадично предоставят услуги за въздушен превоз на пътници, тази схема е годна да постигне преследваната с нея цел.
48 В това отношение с първото си оплакване Ryanair по същество изтъква, че като е приел по-специално в точка 40 от обжалваното съдебно решение, че критерият за притежаване на лиценз, издаден от отпускащата помощта държава членка, позволява да се контролира начинът, по който тя се използва от получателите, Общият съд е изложил обосновка, която не се съдържа в спорното решение, така че е заместил мотивите, изложени от Комисията в подкрепа на това решение, със собствените си мотиви.
49 Несъмнено от практиката на Съда е видно, че в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Съдът и Общият съд не могат по никакъв повод да заместват със свои мотивите на издателя на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., World Duty Free Group и Испания/Комисия, C‑51/19 P и C‑64/19 P, EU:C:2021:793, т. 70 и цитираната съдебна практика). Следва обаче да се констатира, че в съображение 43 от спорното решение Комисията се позовава на обстоятелството, че авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, имат основното място на стопанска дейност в Швеция и там подлежат на редовен мониторинг на финансовото им състояние. Така в точка 40 от обжалваното съдебно решение в отговор на доводите на жалбоподателя, посочени в точка 38 от това решение, Общият съд само излага мотивите на спорното решение, като по-специално извежда някои насоки от посочените в него обстоятелства, без обаче да заменя мотивите на това решение.
50 Що се отнася до второто оплакване в рамките на третата част от първото основание, следва да се констатира, че като се основава на твърденията в точки 40—42 от обжалваното съдебно решение, в точка 43 от това решение Общият съд приема, че като e ограничило ползването на разглежданата схема за помощ само до авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз и следователно разполагат с основно място на стопанска дейност в Швеция, Кралство Швеция по същество е искало законосъобразно да се увери, че е налице стабилна връзка между него и авиокомпаниите, които получават неговата гаранция, а в точка 44 от посоченото съдебно решение — че изискването за притежаване на такъв лиценз може да постигне целта за преодоляване на сериозните затруднения в икономиката на тази държава членка.
51 В това отношение, първо, в точки 43 и 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на Регламент № 1008/2008 само за да установи спецификата и стабилността на връзката между авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, и държавата членка, която е предоставила този лиценз, като се имат предвид разпоредбите на този регламент, който урежда отношенията им, и по-специално финансовият контрол, упражняван от органите на тази държава членка върху тези авиокомпании. Само по себе си обаче обстоятелството, че този контрол не се отнася конкретно до използването на помощите, предоставени на авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, или че може да се упражни контрол за използването на тези помощи и по отношение на авиокомпании, които не притежават шведски лиценз, е без значение за преценката на тази връзка при определяне на това дали критериите за предоставяне на тези помощи могат да постигнат преследваната с разглежданата схема за помощ цел, каквато позиция застъпва и Ryanair.
52 Второ, макар Ryanair да твърди изопачаване на фактите по отношение на съображенията в точка 50 от настоящото решение, достатъчно е да се констатира, че то не е изтъкнало нито един довод, с който да докаже, че Общият съд е допуснал такова изопачаване в съответствие с припомнената в точка 44 от настоящото решение съдебна практика.
53 С оглед на гореизложеното третата част от първото основание следва да бъде отхвърлена по същество.
54 С четвъртата част от това основание Ryanair поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите, като е приел в точки 45—54 от обжалваното съдебно решение, че разглежданата схема за помощ е пропорционална.
55 В това отношение, доколкото с първото, второто и четвъртото оплакване от тази част жалбоподателят оспорва някои твърдения на Общия съд, направени по-специално в точки 45 и 46, както и в точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение и изложени в точки 20 и 21 от настоящото решение, следва да се констатира, от една страна, че по този начин жалбоподателят всъщност цели да оспори самостоятелната преценка на фактите и доказателствата, която Общият съд е направил, за да приеме по-специално в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е допуснала грешка в преценката относно пропорционалния характер на разглежданата схема за помощ.
56 От друга страна, макар в рамките на второто оплакване жалбоподателят да се позовава на изопачаване на фактите, което Общият съд допуснал в точка 45 от обжалваното съдебно решение, тъй като твърдението му, че авиокомпаниите, които отговарят на условията за получаване на разглежданата схема за помощ, „по принцип допринасят главно за редовното обслужване на Швеция“, не можело да се изведе от данните, които самият Общ съд е използвал, следва да се отбележи, че преценката на тези данни не доказва явно погрешна преценка, с която да се изопачават фактите.
57 Всъщност, като се имат предвид високият процент на вътрешния превоз на пътници (98 %) и на товари (84 %), осигуряван от авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, като тези данни са от първостепенно значение за постигане на преследваната с разглежданата схема за помощ цел, което жалбоподателят не оспорва, както и значителния процентен дял на тези авиокомпании във въздушния превоз на пътници както в рамките на Съюза (49 %), така и извън него (35 %), Общият съд не е изопачил тези фактически обстоятелства приемайки, че авиокомпаниите, които отговарят на условията за получаване на помощта, по принцип допринасят главно за редовното обслужване на Швеция от гледна точка както на превоза на товари, така и на превоза на пътници, което съответства на целта за осигуряване на „свързаността“ на Швеция, независимо дали става въпрос за въздушни маршрути на територията на Швеция, от Швеция, или към Швеция.
58 Следователно първото, второто и четвъртото оплакване от четвъртата част на първото основание трябва да се отхвърлят като недопустими и във всички случаи по същество.
59 Що се отнася до петото оплакване от тази част на първото основание, насочено срещу точка 53 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че само за изчерпателност Общият съд е приел в посочената точка 53, че Комисията не е трябвало да се произнася по всички алтернативни на разглежданата схема за помощ мерки. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 65 и 66 от заключението си, в точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че във всеки случай предложените от жалбоподателя алтернативни мерки не биха позволили да се постигне целта, преследвана с тази схема. В това отношение Общият съд се е основал на точки 40—44 от посоченото съдебно решение, които, както следва от точки 48—53 от настоящото решение, не са опорочени от грешка при прилагане на правото.
60 Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли като неотносимо.
61 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли четвъртата част от първото основание, а оттам и цялото първо основание, без да се засяга разглеждането на третото оплакване от четвъртата част на това основание, посочено в точка 22 от настоящото решение, което почива на доводите, изтъкнати в рамките на третото основание за обжалване, и ще бъде разгледано заедно с това основание в точки 84—90 от настоящото решение.
По второто основание
Доводи на страните
62 С второто си основание Ryanair поддържа, че в точки 62—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е отхвърлил третата част от първото основание на първоинстанционната му жалба, в рамките на която то твърди, че е нарушен принципът на свободно предоставяне на услуги.
63 С първата част от това основание Ryanair твърди, че противно на посоченото в точка 63 от обжалваното съдебно решение, то се е позовало пред Общия съд на нарушение на Регламент № 1008/2008, като е твърдяло, че принципът на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт е нарушен. Като е отхвърлил доводите му с неправилния мотив, че „жалбоподателят не изтъква никакво нарушение на този регламент“, Общият съд явно изопачил писмените му изявления и не мотивирал надлежно решението си.
64 С втората част от това основание Ryanair поддържа, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд, противоречейки си, неправилно приема, че то не е доказало по какъв начин изключването му от разглежданата схема за помощ може да го разубеди да предоставя услуги от и към Швеция. Фактът, че авиокомпании са изключени от предимство, което получават само тези, които Ryanair нарича „шведските авиокомпании“, всъщност бил достатъчен, за да се докаже, че свободното предоставяне на услуги е разколебано, без да е необходимо никакво друго доказателство. Освен това обстоятелството, че жалбоподателят постепенно е намалил дейността си на шведския пазар, не било релевантно за определянето на това дали разглежданата схема ограничава свободното предоставяне на услуги.
65 Следователно Общият съд изопачил доказателствата, като пропуснал да разгледа представените от жалбоподателя множество доказателства за ограничителното въздействие на разглежданата схема за помощ върху свободното предоставяне на услуги и като се придържал към ирелевантни съображения за настъпили в миналото промени в пазарния дял на жалбоподателя.
66 С третата част от второто основание Ryanair поддържа, че противно на приетото от Общия съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение, в първоинстанционната си жалба то е доказало надлежно, че ограничителното въздействие на разглежданата схема за помощ върху свободното предоставяне на услуги не е обосновано.
67 Общият съд не анализирал правилно това ограничение от гледна точка на релевантните критерии за адекватност и пропорционалност. Освен това жалбоподателят представил множество доказателства за това, че разглежданата схема за помощ оказва ограничително въздействие върху свободното предоставяне на услуги, което било ненужно, неподходящо и непропорционално с оглед на целта на посочената схема, а именно да се гарантира „свързаността“ на Швеция. Също така в този контекст той споменал алтернативен критерий за предоставяне на помощта, основан на пазарните дялове, който би засегнал в по-малка степен свободното предоставяне на услуги. Впрочем той изрично посочил този критерий в писмата, изпратени преди приемането на спорното решение до шведския министър-председател и до европейския комисар по конкуренцията, приложени към първоинстанционната жалба.
68 Според Ryanair обаче Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не е необходимо да разглежда тази алтернативна мярка, за да се прецени дали разглежданото ограничение на свободното предоставяне на услуги е подходящо и пропорционално.
69 Комисията, Френската република и Кралство Швеция поддържат, че второто основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
70 С втората и третата част от второто основание, които следва да се разгледат заедно и на първо място, Ryanair по същество твърди, че в Общият съд е опорочил обжалваното съдебно решение в точка 64 от същото с грешки при прилагане на правото, тъй като е разгледал обстоятелството, че от разглежданата схема за помощ се ползват само „шведските авиокомпании“, а именно авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, единствено от гледна точка на критериите по член 107 ДФЕС, вместо да провери дали тази мярка е обоснована с оглед на съображенията, посочени в разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги. Ryanair обаче представило на Общия съд фактически и правни обстоятелства, които доказват нарушение на тези разпоредби.
71 В това отношение, както бе припомнено в точка 33 от настоящото решение, предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора. Така помощ, която сама по себе си или чрез някои от условията за предоставянето ѝ нарушава разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.
72 При все това, от една страна, ограничителните последици от дадена мярка за помощ върху свободното предоставяне на услуги все пак не представляват забранено от Договора ограничение, доколкото може да става въпрос за последица, присъща на самото естество на държавна помощ, като нейния селективен характер (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 132).
73 От друга страна, от практиката на Съда следва, че когато условията на помощта са до такава степен неразривно свързани с предмета на помощта, че не би било възможно те да се преценяват поотделно, въздействието им върху съвместимостта или несъвместимостта на помощта в нейната цялост с вътрешния пазар непременно трябва да се преценява чрез процедурата, предвидена в член 108 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Iannelli & Volpi, 74/76, EU:C:1977:51, т. 14, от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 97, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 133).
74 В случая обаче, както следва от точки 40 и 41 от настоящото решение, макар притежаването на шведски лиценз само по себе си да представлява не целта на разглежданата схема за помощ, а критерий за нейното предоставяне, този критерий сам по себе си е неразривно свързан с целта на посочената схема, а именно преодоляването на сериозни затруднения в шведската икономика, предизвикани от пандемията от COVID‑19, като се гарантира „свързаността“ на Швеция. Следователно въздействието на този критерий за предоставяне на разглежданата схема за помощ върху вътрешния пазар не може да се разглежда отделно от въздействието на съвместимостта на тази мярка за помощ в нейната цялост с вътрешния пазар чрез процедурата, предвидена в член 108 ДФЕС.
75 От изложените по-горе мотиви и от припомнената в точка 31 от настоящото решение съдебна практика следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 64 от обжалваното съдебно решение по същество е приел, че за да се установи, че разглежданата схема за помощ възпрепятства свободното предоставяне на услуги — поради обстоятелството, че от нея са се възползвали само авиокомпании, които притежават шведски лиценз, но не и по-специално Ryanair — жалбоподателят е трябвало да докаже в случая, че тази мярка поражда ограничителни последици, които надхвърлят присъщите на държавна помощ, предоставена в съответствие с предвидените в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС изисквания (вж. по аналогия решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 135).
76 С изложените от Ryanair доводи в подкрепа на втората и третата част от второто основание обаче се цели като цяло да се оспорят разглежданата схема за помощ, тъй като само авиокомпаниите, които притежават шведски лиценз, отговарят на условията за предоставяне на помощта по тази схема, и ограничителното въздействие на този критерий за предоставяне на помощта върху свободното предоставяне на услуги, въпреки че това въздействие е присъщо на селективния характер на тази схема.
77 Освен това, що се отнася до доказателствата, които Ryanair е представило пред Общия съд, следва да се констатира, че то не е изтъкнало нито един довод, с който да може да се установи, че Общият съд е изопачил тези доказателства.
78 От това следва, че втората и третата част от второто основание трябва да се отхвърлят по същество.
79 Накрая, първата част от това основание трябва да се отхвърли като неотносима, тъй като с нея се оспорва точка 63 от обжалваното съдебно решение, чиито мотиви са изложени само за изчерпателност в допълнение към мотивите изложени в точка 64 от това решение. С оглед на гореизложеното второто основание трябва да се отхвърли изцяло.
По третото основание
Доводи на страните
80 С третото си основание Ryanair по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 68 и 69 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, когато разглежда съвместимостта на дадена помощ, Комисията не е длъжна да съпоставя положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция. Това основание трябва да се съгласува с третото оплакване от четвъртата част на първото основание, посочено в точка 22 от настоящото решение, с което жалбоподателят упреква Общия съд, че не е преценил антиконкурентните последици от разглежданата схема за помощ.
81 С първата част от третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е възприел прекалено широко тълкуване на решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 20 и 39), за да приеме, че условието помощта да не засяга прекомерно условията за търговия се прилага за помощите по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, но не и за помощите по параграф 3, буква б) от този член. Първо, член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, който е приложен в това решение, се отнасял само до последиците от помощта за условията на търговия, но не и до защитата на ненарушената конкуренция, която, както приема Общият съд, също трябва да се вземе предвид при съпоставянето на положителните и отрицателните последици от помощта. Второ, по това дело Съдът не разгледал задълбочено член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Трето, задължението за съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция произтичало и от принципи, които се прилагат общо за всички помощи по член 107, параграф 3 ДФЕС.
82 С втората част от третото основание жалбоподателят поддържа, че противно на приетото от Общия съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение, наличието на сериозни затруднения в икономиката на държава членка не трябвало да позволи да се презумира, че положителните последици от дадена помощ надхвърлят отрицателните ѝ последици, а напротив, трябвало да доведе до особена бдителност при съпоставянето на тези последици в рамките на преценката на съвместимостта на тази помощ.
83 Комисията, Френската република и Кралство Швеция поддържат, че третото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
84 Следва да се отбележи, че в точка 20 от решение от 22 септември 2020 г., Autriche/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742), Съдът подчертава разликите между текста на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и текста на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и отбелязва по-специално, че само първата от тези разпоредби предвижда условието разглежданата помощ да преследва цел от общ интерес. Въз основа на това Съдът стига до извода, че член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС не поставя съвместимостта на помощта в зависимост от това условие.
85 По сходни съображения, които се основават на сравнението на текстовете на съответните разпоредби, и както по същество приема Общият съд в точка 67 от обжалваното съдебно решение, след като в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не се говори за доказване на липса на засягане на условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, а следователно и за необходимост от съпоставяне на положителните и отрицателните последици от помощта, тази разпоредба не може — за разлика от член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — да се тълкува в смисъл, че Комисията трябва да извърши такова съпоставяне, за да прецени съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.
86 Както правилно отбелязва Френската република в писмения си отговор, тази разлика в преценката на съвместимостта на помощите по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и помощите по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС се обяснява с особеното естество на помощите по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, които преследват изключителни цели с особена тежест, а именно насърчаване на изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. Следователно мерките за помощ, които допринасят за постигането на някоя от тези цели могат, стига да са необходими и пропорционални, да се считат за мерки, които осигуряват справедлив баланс между положителните и отрицателните последици за вътрешния пазар и следователно са в общ интерес на Съюза.
87 При това положение, тъй като член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС отразява извършеното от авторите на Договора съпоставяне на последиците от посочените в тази разпоредба държавни помощи, Комисията не е длъжна да съпоставя отново тези последици, когато разглежда съвместимостта на помощ, която е предоставена въз основа на тази разпоредба.
88 Освен това, макар изключението от принципа за несъвместимост на държавните помощи, предвидено в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, да трябва да се тълкува стриктно, начинът, по който е формулирано това изключение, не трябва да се тълкува така, че да се ограничи неоснователно неговия обхват или да се изключи действието му. Всъщност едно изключение трябва да се тълкува в съответствие с преследваните от него цели (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Fastweb, C‑19/13, EU:C:2014:2194, т. 40).
89 С оглед на гореизложеното Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не задължава Комисията да съпостави положителния ефект от разглежданата схема за помощ с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция.
90 От това следва, че третото основание трябва да се отхвърли по същество.
По четвъртото основание
Доводи на страните
91 С четвъртото си основание Ryanair твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е приел неправилно в точки 77—81 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.
92 Според жалбоподателя Общият съд е приел, че контекстът на приемане на спорното решение, белязан от настъпването на пандемията от COVID‑19 и от трудностите, които тази пандемия е могла да предизвика при изготвянето на решенията на Комисията, може да оправдае липсата на някои ключови елементи в мотивите на спорното решение, въпреки че тези елементи са били необходими на жалбоподателя, за да разбере съображенията, на които се основават изводите на Комисията. Направеното от Общия съд тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС противоречало на практиката на Съда и лишавало задължението за мотивиране от всякакво полезно действие.
93 Комисията, Френската република и Кралство Швеция поддържат, че четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
94 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 198 и цитираната съдебна практика).
95 Когато става въпрос по-специално, както в настоящия случай, за решение на основание член 108, параграф 3 ДФЕС да не се повдигат възражения по отношение на мярка за помощ, Съдът вече е имал повод да уточни, че подобно решение, което се приема в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които според Комисията не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, и че дори кратките мотиви на това решение трябва да се считат за достатъчни с оглед на предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС изискване за мотивиране, при условие че изразяват ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е счела, че не са налице такива затруднения, тъй като въпросът за основателността на тези мотиви не е свързан с това изискване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 199 и цитираната съдебна практика).
96 Именно с оглед на тези изисквания следва да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение е надлежно мотивирано.
97 В това отношение, от една страна, доколкото Ryanair упреква Общия съд по същество, че е смекчил изискванията относно задължението за мотивиране с оглед на контекста на пандемията от COVID‑19, в който е прието спорното решение, трябва да се констатира, че като се е позовавал в точка 77 от обжалваното съдебно решение на контекста на приемане на спорното решение, а именно пандемията и крайната неотложност, при която Комисията е приела Временната рамка, разгледала е мерките, за които са я уведомили държавите членки, по-специално в приложение на тази рамка, и е приела решения относно тези мерки, сред които е и спорното решение, Общият съд правилно е взел предвид, както изисква посочената в точки 94 и 95 от настоящото решение съдебна практика, релевантните обстоятелства, за да определи дали с приемането на спорното решение Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране.
98 От друга страна, доколкото Ryanair изтъква конкретни обстоятелства, по които в нарушение на възложеното ѝ задължение за мотивиране Комисията не се е произнесла или не е преценила в спорното решение — като например съответствието на разглежданата схема за помощ с принципа на равно третиране и със свободното предоставяне на услуги, въздействието ѝ върху търговията и конкуренцията и съпоставянето на положителния ефект от помощта с нейните отрицателни последици — от точки 79 и 80 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че тези обстоятелства или не са релевантни за целите на спорното решение, или че са надлежно посочени в това решение, за да се разберат съображенията на Комисията в това отношение.
99 Не изглежда обаче, че с тези преценки Общият съд е пренебрегнал изискванията за мотивиране на решение на Комисията да не повдига възражения, прието съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС — както произтичат от съдебната практика, припомнена в точки 94 и 95 от настоящото решение — тъй като тези мотиви в случая позволяват на Ryanair да се запознае с основанията за това решение, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол по отношение на него, както впрочем следва от обжалваното съдебно решение.
100 Освен това, доколкото с изтъкнатите в рамките на четвъртото основание доводи всъщност се цели да се докаже, че спорното решение е прието въз основа на недостатъчна или неправилна от правна страна преценка на Комисията, тези доводи — свързани по-скоро с обосноваността на решението, отколкото с изискването за мотивиране като съществено процесуално изискване — трябва да се отхвърлят с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 95 от настоящото решение.
101 От гореизложеното следва, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 77—81 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение е надлежно мотивирано.
102 Накрая, трябва да се констатира, че Ryanair не е изтъкнало нито един довод, с който може да се докаже, че Общият съд е изопачил фактическите обстоятелства по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 44 от настоящото решение, при разглеждането на четвъртото основание на първоинстанционната жалба.
103 Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.
По петото основание
Доводи на страните
104 С петото си основание Ryanair изтъква, че като е приел в точки 82 и 83 от обжалваното съдебно решение, че третото основание на първоинстанционната му жалба, свързано с отказа на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, е лишено от обявената си цел поради отхвърлянето на първите две основания на тази жалба и няма самостоятелно съдържание спрямо тези две основания, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите.
105 Всъщност, противно на приетото от Общия съд, това трето основание имало самостоятелно съдържание спрямо първите две основания на първоинстанционната жалба. Съдебният контрол за наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да доведат до започването на официална процедура по разследване, се различавал от съдебния контрол за наличие на грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, допусната от Комисията при разглеждането по същество на мярката за помощ. Следователно можело да се установи наличие на сериозни затруднения, макар, противно на поддържаното от жалбоподателя с първите две основания в първоинстанционното производство, в анализа на Комисията на разглежданата схема за помощ да не е била допусната нито явна грешка в преценката, нито грешка при прилагане на правото.
106 Също така третото основание на първоинстанционната жалба не било лишено от обявената си цел, тъй като доказването на явна грешка в преценката на Комисията било напълно различно от доказването на сериозни затруднения, които е трябвало да доведат до започването на официална процедура по разследване. Освен това Ryanair изтъкнало самостоятелни доводи в това отношение, които доказват по-специално че Комисията не е разполагала с пазарни данни относно въздушната „свързаност“ на Швеция, които да са от решаващо значение за проверката на съвместимостта на разглежданата схема за помощ с оглед на твърдяната ѝ цел. Пред Общия съд Ryanair посочило конкретни пропуски в информацията на Комисията и разкрило сериозни затруднения, които придавали на основанието му самостоятелно съдържание спрямо първите две основания за обжалване.
107 Комисията, Френската република и Кралство Швеция поддържат, че петото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
108 Когато жалбоподател иска отмяна на решението на Комисията да не повдига възражения по отношение на дадена държавна помощ, той поставя под въпрос главно факта, че това решение е прието, без тази институция да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, нарушавайки по този начин неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да посочи всякакви правни основания, които могат да докажат, че преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица изменението на предмета на жалбата, нито промяна в условията за нейната допустимост. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС, както и в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на [член 108 ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика).
109 Подалият искане за отмяна на решение да не се повдигат възражения трябва да докаже, че са съществували съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, поради което Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване. Такива доказателства трябва да се търсят както в обстоятелствата по приемането на това решение, така и в неговото съдържание, въз основа на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‐57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40 и цитираната съдебна практика).
110 По-специално, извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е косвено доказателство, че тази институция е била изправена пред сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на мярка, за която е отправено уведомление, с вътрешния пазар, което е трябвало да я насочи към започване на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 41 и цитираната съдебна практика).
111 В това отношение, що се отнася най-напред до оплакването, че в точка 83 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че третото основание на първоинстанционната жалба няма самостоятелно съдържание, следва да се отбележи, че е вярно, както изтъква Ryanair в жалбата си, че ако се докаже наличието на „сериозни затруднения“ по смисъла на практиката на Съда, посочена в точка 110 от настоящото решение, спорното решение би могло да бъде отменено само на това основание, макар впрочем да не е било доказано, че преценките по същество на Комисията са неправилни от правна или фактическа страна (вж. по аналогия решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‐431/07 P, EU:C:2009:223, т. 66).
112 Освен това наличието на такива затруднения може да се търси по-специално в тези преценки и по принцип може да се установи с правни основания или доводи, изтъкнати от жалбоподателя с цел оспорване на основателността на решението да не се повдигат възражения, дори ако разглеждането на тези основания или доводи не води до заключението, че преценките по същество на Комисията са неправилни от правна или фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‐431/07 P, EU:C:2009:223, т. 63 и 66 и цитираната съдебна практика).
113 В случая следва да се констатира, че третото основание на първоинстанционната жалба на Ryanair по същество е изведено от непълната и недостатъчна проверка на Комисията в хода на процедурата по предварително разглеждане и от различната преценка за съвместимостта на разглежданата схема за помощ, до която Комисията би достигнала, ако бе решила да започне официална процедура по разследване. От тази жалба обаче следва също, че в подкрепа на това основание жалбоподателят по същество или възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто основание на посочената жалба, свързани с основателността на спорното решение, или препраща директно към такива доводи.
114 При тези обстоятелства Общият съд правилно е приел в точка 83 от обжалваното съдебно решение, че третото основание на първоинстанционната жалба „няма самостоятелно съдържание“ по отношение на първите две основания на същата, в смисъл че след като е разгледал по същество първите две основания, включително доводите, изведени от непълния и недостатъчен характер на проверката на Комисията, той не е бил длъжен да преценява отделно основателността на третото основание на тази жалба, още повече че — както правилно посочва и Общият съд в точка 83 от обжалваното съдебно решение — с последното основание Ryanair не е изтъкнало конкретни данни, които могат да докажат наличието на евентуални сериозни затруднения на Комисията при преценката на съвместимостта на спорната мярка с вътрешния пазар.
115 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 84 от обжалваното съдебно решение, че липсва основание за произнасяне по същество по третото основание на първоинстанционната жалба. В това отношение не е необходимо да се разглежда освен това дали Общият съд правилно е приел в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че това основание има субсидиарен характер и че е лишено от обявената си цел.
116 Накрая, следва да се констатира, че Ryanair не е изтъкнало нито един довод, с който може да се докаже, че при разглеждането на третото основание на първоинстанционната жалба Общият съд е изопачил доказателствата по смисъла на припомнената в точка 44 от настоящото решение съдебна практика.
117 От гореизложеното следва, че петото основание трябва да се отхвърли по същество.
118 Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в своята цялост.
По съдебните разноски
119 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
120 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане да бъде осъден да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати разноските по настоящото производство по обжалване.
121 Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник встъпилата в първоинстанционното производство страна, която участва в писмената или устната фаза на производството пред Съда, може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Следователно Френската република и Кралство Швеция, които са встъпили страни в първоинстанционното производство и са участвали в производството пред Съда, понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ryanair DAC да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Френската република и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи