РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Обжалване — Държавни помощи — Член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС — Френски пазар на въздушния транспорт — Схема за помощ, нотифицирана от Френската република — Мораториум върху плащането на авиационни данъци и такси в подкрепа на авиокомпаниите в рамките на пандемията от COVID‑19 — Временна рамка за мерки за държавна помощ — Решение на Европейската комисия да не повдига възражения — Помощ за отстраняване на щети, причинени от извънредно събитие — Принципи на пропорционалност и на недопускане на дискриминация — Свободно предоставяне на услуги“
По дело C‑210/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 2 април 2021 г.,
Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от V. Blanc, F.‑C. Laprévote и E. Vahida, avocats, I.‑G. Metaxas-Maranghidis, dikigoros, D. Pérez de Lamo и S. Rating, abogados,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, Цв. Георгиева, S. Noë и F. Tomat,
ответник в първоинстанционното производство,
Френска република, представлявана първоначално от A.‑L. Desjonquères, P. Dodeller, T. Stéhelin и N. Vincent, впоследствие от A.‑L. Desjonquères, T. Stéhelin и N. Vincent и накрая от A.‑L. Desjonquères и T. Stéhelin,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin (докладчик) и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: M. Longar, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 октомври 2022 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Ryanair DAC иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 февруари 2021 г., Ryanair/Комисия (T‑259/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:92), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2020) 2097 final на Комисията от 31 март 2020 г. относно държавна помощ SA.56765 (2020/N) — Франция — COVID‑19 — Мораториум върху плащането на авиационни такси в полза на предприятията за обществен въздушен транспорт (ОВ C 294, 2020 г., стр. 8, наричано по-нататък „спорното решение“).
Обстоятелствата по спора и спорното решение
2 Видно от обжалваното съдебно, решение обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени, както следва.
3 На 24 март 2020 г. на основание член 108, параграф 3 ДФЕС Френската република уведомява Европейската комисия за мярка за помощ под формата на мораториум върху плащането на таксата за гражданска авиация и на таксата „солидарност“ върху самолетните билети, дължими от авиокомпаниите (наричана по-нататък „разглежданата схема за помощ“).
4 Целта на разглежданата схема за помощ е авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден във Франция на основание член 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3) (наричан по-нататък „френският лиценз“), да могат да запазят достатъчно ликвидни средства до премахването на ограниченията или на забраните за придвижване, свързани с пандемията от COVID‑19, и връщането към нормална търговска дейност. Според тази схема плащането на таксата за гражданска авиация и на таксата „солидарност“ върху самолетните билети, дължими за периода от март до декември 2020 г., ще бъде отложено за 1 януари 2021 г. и ще бъде разпределено за период от 24 месеца до 31 декември 2022 г. Точният размер на таксите се определя в зависимост от броя на превозваните пътници или от броя на полетите, извършвани от френско летище. Освен това от разглежданата схема за помощ се ползват предприятията за обществен въздушен транспорт, притежаващи френски лиценз, което предполага, че те имат „основно място на стопанска дейност“ във Франция.
5 На 31 март 2020 г. Комисията приема спорното решение, в което, след като заключава, че разглежданата схема за помощ представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, по-конкретно в светлината на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.
6 В това отношение, на първо място, Комисията по-специално приема, че пандемията от COVID‑19 представлява извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и че съществува причинно-следствена връзка между вредите, причинени от това събитие, и компенсираната от разглежданата схема за помощ вреда, доколкото тази схема цели да намали кризисното положение на ликвидните средства на авиокомпаниите, дължащо се на тази пандемия, като отговори на потребностите на предприятията за обществен въздушен транспорт, които притежават френски лиценз, от парични средства.
7 На второ място, след като припомня, че съгласно практиката на Съда могат да бъдат компенсирани единствено неблагоприятните икономически последици, причинени пряко от извънредно събитие, и че компенсацията не може да надвишава размера на тези неблагоприятни последици, Комисията приема, първо, че разглежданата схема за помощ е пропорционална с оглед на размера на очакваните вреди, доколкото прогнозният размер на помощта изглежда по-нисък от очакваните търговски вреди от кризата, произтичаща от пандемията от COVID‑19.
8 Второ, Комисията приема, че разглежданата схема за помощ е установена по недискриминационен начин, тъй като получателите по схемата са всички авиокомпании, които притежават френски лицензии. В това отношение тя подчертава, че фактът, че помощта е предоставена под формата на мораториум върху някои такси, които обременяват и бюджета на авиокомпаниите, притежаващи оперативни лицензи, издадени от други държави членки, няма отражение върху недискриминационния ѝ характер, тъй като разглежданата схема за помощ цели да компенсира вредите, претърпени от авиокомпаниите, притежаващи френски лицензи. Следователно разглежданата схема за помощ е пропорционална с оглед на нейната цел да компенсира причинените от пандемията от COVID‑19 вреди. По-специално разглежданата схема за помощ допринася за запазване на структурата на сектора на въздухоплаването за авиокомпаниите, които притежават френски лицензии. Така Комисията приема, че на този етап френските органи са доказали, че разглежданата схема за помощ не надхвърля вредите, пряко причинени от кризата, дължаща се на пандемията от COVID‑19.
9 Следователно с оглед на поетите от Френската република задължения, и по-специално на задължението ѝ да предостави за одобрение подробна методология относно начина, по който тази държава членка възнамерява впоследствие да определи за всеки получател размера на вредите, свързани с кризата, причинена от пандемията от COVID‑19, и да получи одобрение за тази методология, Комисията решава да не повдига възражения по отношение на разглежданата схема за помощ.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
10 На 8 май 2020 г., Ryanair подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
11 В подкрепа на жалбата си Ryanair изтъква четири основания, изведени, първото, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на свободно предоставяне на услуги, второто, от явна грешка в преценката на пропорционалността на разглежданата схема за помощ с оглед на вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, третото, от това, че Комисията е нарушила процесуалните му права, като е отказала да започне официалната процедура по разследване въпреки наличието на сериозни съмнения, които е трябвало да доведат до започването на такава процедура, и четвъртото, от това, че Комисията е нарушила член 296, втора алинея ДФЕС.
12 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля по същество първото, второто, и четвъртото основание на Ryanair. Що се отнася до третото основание, той приема — по-специално с оглед на мотивите, довели до отхвърляне на първото и второто основание — че не е необходимо да се разглежда по същество. Поради това Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост, без да се произнася по допустимостта ѝ.
Искания на страните пред Съда
13 С жалбата си Ryanair иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение,
– да осъди Комисията и Френската република да заплатят съдебните разноски или, при условията на евентуалност,
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и да не се произнася по съдебните разноски.
14 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 Френската република иска от Съдът да отхвърли жалбата.
По жалбата
16 В подкрепа на жалбата си Ryanair изтъква пет основания. Първото основание е изведено от грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд неправилно е отхвърлил основанието на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от явно изопачаване на фактите при разглеждането на основанието на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на свободното движение на услуги. Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите при прилагането на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и на принципа на пропорционалност по отношение на размера на вредите, претърпени от получателите по разглежданата схема за помощ. Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, тъй като Общият съд е приел, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране, възложено ѝ по силата на член 296, втора алинея ДФЕС. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, тъй като Общият съд е решил да не разглежда по същество третото основание на първоинстанционната жалба, изведено от нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.
По първото основание
Доводи на страните
17 С първото си основание, което се състои от четири части и се отнася до точки 28—51 от обжалваното съдебно решение, Ryanair поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че разглежданата схема за помощ не нарушава принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство.
18 С първата част от първото си основание Ryanair изтъква, че Общият съд не е приложил надлежно принципа за забрана на всякаква дискриминация, основана на гражданство, който e основен принцип на правния ред на Европейския съюз. Макар в точки 31 и 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд да признава, че въведената с разглежданата схема за помощ разлика в третирането може да се приравни на дискриминация с оглед на един от критериите за предоставяне на помощта, а именно притежаването на френски лиценз, той неправилно приел, че такава дискриминация трябва да се преценява само с оглед на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, тъй като тази разпоредба представлявала специално разпоредба по смисъла на член 18 ДФЕС. Всъщност ограничаването на възможността за ползване на разглежданата схема за помощ само от авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, било равнозначно на пряка дискриминация, основана на гражданство, тъй като за да получи такъв лиценз, една авиокомпания задължително трябва да има основно място на стопанска дейност във Франция.
19 Освен това жалбоподателят твърди, че Общият съд е трябвало да провери дали такава дискриминация е обоснована по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве по смисъла на член 52 ДФЕС или във всички случаи дали се основава на обективни съображения, несвързани с гражданството на съответните лица.
20 С втората част от това основание жалбоподателят поддържа, че в точки 33 и 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, що се отнася до определянето на целта на разглежданата схема за помощ. По-специално той неправилно приел, че целта на тази схема е да се поправят вредите, причинени от пандемията от COVID‑19 на „сериозно засегнатите авиокомпании“, или да се смекчат вредите, претърпени от авиокомпаниите, осъществяващи дейност на съответната територия, и че тази цел е в съответствие с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, въпреки че от спорното решение ясно личало, че целта на схемата била да се гарантира, че авиокомпаниите, „които притежават френски лиценз“, могат да запазят достатъчно ликвидни средства.
21 С третата част от първото си основание Ryanair поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на фактите, тъй като в точки 36—41 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че разглежданата схема за помощ, от която се ползват само авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, е подходяща за постигане на целта на тази схема.
22 Ryanair поддържа като главно твърдение, че спорното решение не съдържа никакви мотиви, които могат да обосноват използването на критерий за предоставяне на помощта, свързан с притежаването на френски лиценз, и че като се е основал в това отношение на мотиви, които не се съдържат в спорното решение, в точки 37—39 от обжалваното съдебно решение Общият съд е извършил замяна на мотивите, въпреки че нямал такава компетентност.
23 При условията на евентуалност Ryanair твърди, че трите съображения, изтъкнати от Общия съд в това отношение, са опорочени от грешки при прилагане на правото или изопачават фактите.
24 В това отношение Общият съд тълкувал неправилно Регламент № 1008/2008, като приел в точки 37—39 от обжалваното съдебно решение, първо, че държава членка, която е предоставила оперативен лиценз на авиокомпания, може да контролира използването на помощта, която е предоставила на тази авиокомпания, второ, че тази държава членка може да се увери, че посочената компания изплаща отсрочените такси, така че да намали загубите си на данъчни приходи в средносрочен план, и трето, че авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, имат по-тясна връзка с икономиката на държавата членка, която е предоставила този лиценз. Всъщност от гледна точка на финансовия контрол, на риска от неизпълнение на задължението за плащане на таксите и на връзките с икономиката на предоставилата помощта държава членка нямало никаква разлика между авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден от тази държава членка, и тези, които притежават оперативен лиценз, издаден от друга държава членка. По този начин Общият съд привнесъл в Регламент № 1008/2008 правомощия за предоставяне на помощи и за контрол върху помощите, които не са предвидени в него, и извел погрешни правни изводи от разпоредбите на този регламент относно финансовите условия за предоставяне на оперативен лиценз.
25 С четвъртата част от това основание Ryanair поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е приел в точки 43—48 от обжалваното съдебно решение, че разглежданата схема за помощ е пропорционална.
26 Първо, за да прецени пропорционалността на критерия за предоставяне на помощта, свързан с притежаването на френски лиценз, в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основал на мотива, че авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, са най-силно засегнати от приетите от френските органи мерки за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия, които не фигурирали в спорното решение. Този мотив не можел да бъде подходяща отправна точка за преценката на пропорционалността на разглежданата схема за помощ, ако, както твърдял Общият съд, извънредното събитие, представено като причина за претърпените вреди, обхваща както пандемията от COVID‑19, така и мерките за ограничаване на транспорта, приети от френските органи.
27 Второ, в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд обосновал този едновременно произволен и дискриминационен критерий за предоставяне на схемата за помощ, като се основал на спорния довод, че държавите членки не разполагат с неограничени ресурси. Според Ryanair обаче могат да се въведат схеми за помощ с определен максимален размер и въз основа на недискриминационни критерии, така че да се запазят бюджетните ресурси, като същевременно се спазват членове 18 и 56 ДФЕС и се изпълнява обявената цел на помощта.
28 Трето, в обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да разгледа конкурентния ефект от помощта при преценката на нейната пропорционалност. Тази оценка обаче била от съществено значение, за да се определи — съгласно думите на самия Общ съд — дали схемата за помощ не „надхвърля необходимото“ за постигането на заявената ѝ цел.
29 Четвърто, в точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отказал да разгледа друг сценарий за помощ, с мотива че Комисията не може да бъде задължена да „разгледа всяка възможна алтернативна мярка“. В това отношение Общият съд неправилно се позовал на решение от 6 май 2019 г., Scor/Комисия (T‑135/17, EU:T:2019:287), от което следвало само, че Комисията не е длъжна да разглежда всички алтернативни мерки в мотивите си.
30 Освен това мотивът на Общия съд в точка 47 от обжалваното съдебно решение, че хипотетичната алтернативна мярка, изразяваща се в разширяване на обхвата на разглежданата схема за помощ по отношение на авиокомпании, които не са установени във Франция, не би позволила да се постигне целта на разглежданата схема за помощ, се основавал — чрез препращане към точки 37—41 от това съдебно решение — на погрешната правна хипотеза, че съгласно Регламент № 1008/2008 авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, могат по-лесно да прекъснат маршрутите си към и от Франция.
31 Комисията и Френската република поддържат, че първото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
32 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 28 юни 2018 г., Германия/Комисия, C‐208/16 P, EU:C:2018:506, т. 79 и цитираната съдебна практика).
33 Следователно член 107, параграф 1 ДФЕС закрепва принципа за несъвместимост с вътрешния пазар на държавни помощи с такива характеристики и пораждащи такива последици, тъй като те могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки.
34 По-специално изискването за селективност, което произтича от член 107, параграф 1 ДФЕС, предполага Комисията да установи, че икономическото предимство в широк смисъл, което произтича пряко или косвено от дадена мярка, е в полза конкретно на едно или повече предприятия. За да направи това, тя трябва да докаже по-специално че съответната мярка въвежда разграничения между предприятията, намиращи се в сходно положение от гледна точка на преследваната цел. Следователно е необходимо предимството да е предоставено по селективен начин и да може да постави определени предприятия в по-благоприятно положение в сравнение с други (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 103 и цитираната съдебна практика).
35 Член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС обаче предвижда някои изключения от посочения в точка 33 от настоящото решение принципа за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар като изключението по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС относно помощите „за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития“. Така държавни помощи, предоставени за целите и в съответствие с изискванията, предвидени в тези дерогиращи разпоредби, са съвместими или могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, независимо от факта, че имат характеристиките и водят до последиците, посочени в точка 32 от настоящото решение.
36 От това следва, че държавните помощи, които са предоставени в съответствие с тези изисквания, тоест с оглед на призната в тях цел и в границите на необходимото и пропорционалното за постигането на тази цел, не могат да се приемат за несъвместими с вътрешния пазар единствено с оглед на посочените в точка 32 от настоящото решение характеристики или последици, или на последиците, които са присъщи на всяка държавна помощ, а именно по-специално поради съображения, свързани с това, че помощта е селективна или че тя би нарушила конкуренцията, тъй като в противен случай посочените дерогиращи разпоредби биха били лишени от всякакво полезно действие (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 107 и цитираната съдебна практика).
37 Следователно дадена помощ не може да се счита за несъвместима с вътрешния пазар по причини, свързани единствено с това, че помощта е селективна или че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 108).
38 При това положение, що се отнася до първата част от първото основание, с която Ryanair твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точка 32 от обжалваното съдебно решение не е приложил принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, закрепен в член 18 ДФЕС, а е разгледал спорната мярка с оглед на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС. Така помощ, която сама по себе си или чрез някои от условията за предоставянето си нарушава разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (решения от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 96, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 109).
39 Що се отнася по-специално до член 18 ДФЕС обаче, съгласно постоянната съдебна практика този член е предназначен да се прилага самостоятелно само в случаи, уредени от правото на Съюза, за които Договорът за функционирането на ЕС не предвижда специални правила за недопускане на дискриминация (решения от 18 юли 2017 г., Erzberger, C‑566/15, EU:C:2017:562, т. 25, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 110).
40 Тъй като, както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение, член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС предвижда дерогации от посочения в параграф 1 от този член принцип на несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар и по този начин допуска по-специално разлики в третирането между предприятията, при условие че се изпълнят изискванията, предвидени в тези дерогации, последните трябва да се считат за „специални разпоредби“, предвидени в Договорите, по смисъла на член 18, първа алинея ДФЕС (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Commission, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 111).
41 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 32 от обжалваното съдебно решение, че член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС представлява такава специална разпоредба и че трябва само да се провери дали разликата в третирането, произтичаща от спорната мярка, е позволена съгласно тази разпоредба.
42 От това следва, че разликите в третирането, до които води разглежданата мярка, също не трябва да бъдат обосновани с оглед на мотивите, посочени в член 52 ДФЕС, противно на поддържаното от Ryanair.
43 С оглед на гореизложеното първата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.
44 С втората част от това основание за обжалване Ryanair по същество твърди, че в точки 33 и 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е установил целта на разглежданата схема за помощ — така както тя следва от спорното решение, и неправилно е приел, че тази цел се състои в смекчаване на вредите, претърпени от авиокомпаниите, осъществяващи дейност на съответната територия.
45 В това отношение в точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество отбелязва, че в съответствие с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС целта на разглежданата схема за помощ по принцип е да отстрани в сектора на въздушния транспорт вредата, причинена от извънредно събитие, а именно пандемията от COVID‑19, и по-конкретно да облекчи посредством предоставянето на мораториум финансовата тежест на авиокомпаниите, засегнати сериозно от приетите от Френската република мерки за ограничаване на транспорта и мерки за изолация в домашни условия с оглед на справяне с пандемията от COVID‑19.
46 Това описание на целта, преследвана с тази схема, съответства на описанието в спорното решение, и по-специално в съображения 2 и 3 от него, които се съдържат в част 2.1, озаглавена „Цел на мярката“, цитирани в обжалваното съдебно решение. Противно на поддържаното от Ryanair обаче, от спорното решение не следва, че притежаването на френски лиценз само по себе си представлява цел на разглежданата схема за помощ, а че притежаването на такъв лиценз представлява по-скоро, както по същество приема Общият съд в точка 33 от обжалваното съдебно решение, критерий за предоставяне на тази схема за помощ.
47 Доколкото с тази втора част Ryanair упреква Общия съд и в това, че е изопачил представените му фактически обстоятелства, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 103 и цитираната съдебна практика).
48 Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 104 и цитираната съдебна практика).
49 Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи кои точно доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването. Освен това според постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 105 и цитираната съдебна практика).
50 В случая трябва да се констатира, че в подкрепа на тази част Ryanair не уточнява доказателствата, които Общият съд е изопачил при определянето на целта на разглежданата схема за помощ, и a fortiori не доказва по какъв начин тези доказателства са били изопачени.
51 При тези обстоятелства втората част от първото основание следва да се отхвърли по същество.
52 С третата част от това основание Ryanair поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е приел в точки 36—41 от обжалваното съдебно решение, че тъй като от разглежданата схема за помощ се ползват само авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, тази схема е годна да постигне преследваната с нея цел.
53 В това отношение главното твърдение на Ryanair по същество е, че като е приел по-специално в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че критерият за притежаване на лиценз, издаден от отпускащата помощта държава членка, позволява да се контролира начинът, по който тази помощ се използва от получателите, Общият съд е изложил обосновка, която не се съдържа в спорното решение, така че е заменил мотивите, изложени от Комисията в подкрепа на това решение, със собствените си мотиви.
54 Несъмнено от практиката на Съда е видно, че в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Съдът и Общият съд не могат по никакъв повод да заменил със свои мотивите на издателя на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., World Duty Free Group и Испания/Комисия, C‑51/19 P и C‑64/19 P, EU:C:2021:793, т. 70 и цитираната съдебна практика). Следва обаче да се констатира, че в съображения 45 и 46 от спорното решение Комисията се позовава на обстоятелството, че авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, имат основното място на стопанска дейност във Франция и там подлежат на редовен мониторинг на финансовото им състояние. Така в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд само излага мотивите на спорното решение, като по-специално извежда някои насоки от посочените в него обстоятелства, без обаче да заменя мотивите на това решение.
55 При условията на евентуалност, Ryanair оспорва твърденията на Общия съд, изложени в точки 37—39 от обжалваното съдебно решение, първо, че държава членка, която е предоставила лиценз на авиокомпания, може да контролира използването на помощта, която е предоставила на този авиокомпания, второ, че тази държава членка може да се увери, че посочената компания изплаща отсрочените такси, така че да намали загубата на данъчни приходи в средносрочен план до възможно най-ниското равнище, и трето, че авиокомпаниите, които притежават лиценз, имат по-тясна връзка с икономиката на държавата членка, която е предоставила този лиценз. Като се основава на тези твърдения, в точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че като е ограничила предоставянето на разглежданата схема за помощ само до авиокомпаниите, които притежават френски лиценз и следователно разполагат с основно място на стопанска дейност във Франция, Френската република по същество е искала законосъобразно да се увери в съществуването на стабилна връзка между нея и авиокомпаниите, които се ползват от мораториума, а в точка 41 от посоченото решение — че изискването за притежаване на такъв лиценз следователно може да постигне целта за отстраняване на щетите, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.
56 В това отношение, първо, в точки 37—39 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на Регламент № 1008/2008 само за да установи спецификата и стабилността на връзката между авиокомпаниите, които притежават оперативен лиценз, и държавата членка, която е предоставила този лиценз, като се имат предвид разпоредбите на този регламент, който урежда отношенията им, и по-специално финансовият контрол, упражняван от органите на тази държава членка върху тези авиокомпании. Само по себе си обаче обстоятелството, че този контрол не се отнася конкретно до помощите, предоставени на авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, или че може да се упражни контрол за използването на тези помощи и по отношение на авиокомпании, които не притежават френски лиценз, е без значение за преценката на тази връзка при определяне на това дали критериите за предоставяне на тези помощи могат да постигнат преследваната с разглежданата схема за помощ цел, каквато позиция застъпва и Ryanair.
57 Второ, макар Ryanair да твърди изопачаване на фактите по отношение на съображенията в точка 55 от настоящото решение, достатъчно е да се констатира, че то не е изтъкнало нито един довод, с който да докаже, че Общият съд е допуснал такова изопачаване в съответствие с припомнената в точка 49 от настоящото решение съдебна практика.
58 С оглед на гореизложеното третата част от първото основание следва да бъде отхвърлена по същество.
59 С четвъртата част от това основание Ryanair твърди по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е приел в точки 43—48 от обжалваното съдебно решение, че разглежданата схема за помощ е пропорционална.
60 Първите две оплаквания от тази част са насочени срещу точка 43 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд постановява, че „като е възприела критерия за френския лиценз, съответната държава членка е запазила възможността от разглежданата схема за помощ да се ползват само авиокомпаниите, които са най-силно засегнати от мерките за ограничаване на транспорта и за изолация в домашни условия, приети от същата държава, и които по дефиниция имат действие на нейната територия, като се вземе предвид […], че държавите членки нямат неограничени средства“.
61 В това отношение следва да се отбележи, че за да прецени пропорционалността на разглежданата схема за помощ, в същата точка 43 Общият съд се позовава на представените от Комисията данни относно полетите, извършени на територията на Франция, от Франция или до Франция, съответно от авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, и от авиокомпаниите, които не притежават такъв лиценз. Въз основа на тези данни в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че първите авиокомпании, които единствени отговарят на условията за предоставяне на разглежданата схема за помощ, са пропорционално много по-тежко засегнати от жалбоподателя, който с оглед на посочените данни упражнява само 8,3 % от дейността си на територията на Франция, към Франция и от Франция на фона на 100 % за някои от отговарящите на условията компании.
62 От изтъкнатите в рамките на първите две оплаквания доводи на жалбоподателя не следва, че посочените по-горе съображения са неправилни от правна гледна точка или се основават на явно погрешна преценка, с която да се изопачават доказателствата.
63 По-конкретно, от една страна, Общият съд не може да бъде упрекнат, че е заменил мотивите на спорното решение със собствените си мотиви по смисъла на припомнената в точка 54 от настоящото решение съдебна практика, тъй като по-специално от съображения 2 и 3 от спорното решение следва, че целта на разглежданата схема за помощ е да се предостави компенсация на авиокомпаниите, които са сериозно засегнати от мерките за ограничаване на транспорта, взети поради пандемията от COVID‑19. За да прецени дали критерият за предоставяне на разглежданата схема за помощ, свързан с притежаването на френски лиценз, позволява да се гарантира пропорционалността на тази схема, Общият съд само констатира, като се позовава на представените пред него доказателства, че дружествата, които притежават този лиценз, действително са най-силно засегнати от тези мерки.
64 От друга страна, Общият съд не може да бъде упрекнат, че в точка 43 от обжалваното съдебно решение е обосновал този критерий за предоставяне на схемата за помощ с факта, че „държавите членки нямат неограничени средства“, тъй като това твърдение е само част от обяснението на контекста, в който е приет посоченият критерий.
65 От това следва, че първите две оплаквания от четвъртата част трябва да се отхвърлят по същество.
66 Доколкото с третото оплакване от четвъртата част от първото основание Ryanair упреква Общия съд, че при преценката на пропорционалността на въпросната схема за помощ не е разгледал последиците от тази помощ за конкуренцията, следва да се констатира, че в първоинстанционното производство жалбоподателят не е повдигнал оплакване, с довода, че за целите на пропорционалността следва да се разгледат последиците от помощта за конкуренцията, или по-специално да се съпоставят положителните и отрицателните последици.
67 Съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник обаче с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. Така съгласно трайно установената съдебна практика в рамките на обжалването компетентността на Съда се свежда до преценка на правните изводи по обсъдените пред първата инстанция основания и доводи. Следователно страните не може да изтъкват за първи път пред Съда оплаквания, които не са посочили пред Общия съд, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия при обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд (решение от 6 октомври 2021 г., Sigma Alimentos Exterior/Комисия,C‑50/19 P, EU:C:2021:792, т. 37 и 38).
68 Следователно третото оплакване от четвъртата част, изведено от необходимостта да се разгледат последиците за конкуренцията от помощта, трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като е било повдигнато за първи път в рамките на настоящото производство по обжалване.
69 Що се отнася до четвъртото оплакване от тази част на първото основание на жалбоподателя, насочено срещу точка 46 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че само за изчерпателност Общият съд е приел в посочената точка 46, че Комисията не е трябвало да се произнася по всички алтернативни на разглежданата схема за помощ мерки. Всъщност в точка 47 от решението си Общият съд е приел, че във всеки случай предложените от жалбоподателя в първоинстанционното производство алтернативни мерки не биха позволили да се постигне толкова точно и без риск от свръхкомпенсиране целта, преследвана с разглежданата схема за помощ. В това отношение Общият съд се е основал на точки 37—41 от посоченото съдебно решение, които, както следва от точки 55—57 от настоящото решение, не са опорочени от грешка при прилагане на правото.
70 Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли като неотносимо.
71 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли четвъртата част от първото основание, а оттам и цялото първо основание.
По второто основание
Доводи на страните
72 С второто си основание Ryanair поддържа, че в точки 55—57 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е отхвърлил четвъртата част от първото основание на първоинстанционната му жалба, в рамките на която то твърди, че е нарушен принципът на свободно предоставяне на услуги.
73 С първата част от това основание Ryanair твърди, че противно на посоченото в точка 56 от обжалваното съдебно решение, то се е позовало пред Общия съд на нарушение на Регламент № 1008/2008, като е твърдяло, че принципът на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт е нарушен. Като е отхвърлил доводите му с неправилния мотив, че „жалбоподателят не изтъква никакво нарушение на този регламент“, Общият съд явно изопачил писмените му изявления и не мотивирал надлежно решението си.
74 С втората част от това основание Ryanair поддържа, че в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд, противоречейки си, неправилно приема, че то не е доказало по какъв начин изключването му от разглежданата схема за помощ може да го разубеди да предоставя услуги от и към Франция. Фактът, че авиокомпании са изключени от предимство, което получават само тези, които Ryanair нарича „френските авиокомпании“, всъщност бил достатъчен, за да се докаже, че свободното предоставяне на услуги е разколебано, без да е необходимо никакво друго доказателство. Във всеки случай Ryanair представило множество доказателства за това, че мярка като разглежданата схема за помощ, която поставя предоставянето на предимство от държава членка в зависимост от притежаването на лиценз, издаден от тази държава членка, на практика поставя в по-неблагоприятно положение само въздушните превозвачи със седалище в друга държава членка.
75 Следователно Общият съд изопачил доказателствата, като пропуснал да разгледа представените от жалбоподателя множество доказателства за ограничителното въздействие на разглежданата схема за помощ върху свободното предоставяне на услуги.
76 С третата част от второто основание Ryanair поддържа, че противно на приетото от Общия съд в точка 57 от обжалваното съдебно решение, в първоинстанционната си жалба то е доказало надлежно, че ограничителното въздействие на разглежданата схема за помощ върху свободното предоставяне на услуги не е обосновано.
77 Първо, Общият съд не анализирал правилно това ограничение от гледна точка на релевантните критерии за адекватност и пропорционалност, които не били тези по член 107 ДФЕС.
78 Второ, според Ryanair Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по-специално в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че при преценката на подходящия и пропорционален характер на ограничението на свободното предоставяне на услуги не е необходимо да се проверява дали не са налице потенциално по-малко ограничителни алтернативни мерки.
79 В това отношение обаче Ryanair представило множество доказателства за това, че разглежданата схема за помощ оказва ограничително въздействие върху свободното предоставяне на услуги, което било ненужно, неподходящо и непропорционално с оглед на целта на тази схема, а именно да се поправят вредите, причинени от пандемията от COVID‑19. Също така в този контекст той споменал алтернативен критерий за предоставяне на помощта, основан на пазарните дялове, който би засегнал в по-малка степен свободното предоставяне на услуги. Впрочем той изрично посочвал този критерий в писмата, изпратени преди приемането на спорното решение до френския държавен секретар по въпросите на транспорта и европейския комисар по конкуренцията, приложени към първоинстанционната жалба.
80 Комисията и Френската република поддържат, че второто основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
81 С втората и третата част от второто основание, които следва да се разгледат заедно и на първо място, Ryanair по същество твърди, че Общият съд е опорочил обжалваното съдебно решение в точка 57 от същото с грешки при прилагане на правото, тъй като е разгледал обстоятелството, че от разглежданата схема за помощ се ползват само „френските авиокомпании“, а именно авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, единствено от гледна точка на критериите по член 107 ДФЕС, вместо да провери дали тази мярка е обоснована с оглед на съображенията, посочени в разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги. Ryanair обаче представило на Общия съд фактически и правни обстоятелства, които доказват нарушение на тези разпоредби.
82 В това отношение, както бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, предвидената в член 108 ДФЕС процедура никога не трябва да води до резултат, който би бил в противоречие със специалните разпоредби на Договора. Така помощ, която сама по себе си или чрез някои от условията за предоставянето ѝ нарушава разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.
83 При все това, от една страна, ограничителните последици от дадена мярка за помощ върху свободното предоставяне на услуги все пак не представляват забранено от Договора ограничение, доколкото може да става въпрос за последица, присъща на самото естество на държавна помощ, като нейния селективен характер (решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 132).
84 От друга страна, от практиката на Съда следва, че когато условията на помощта са до такава степен неразривно свързани с предмета на помощта, че не би било възможно те да се преценяват поотделно, въздействието им върху съвместимостта или несъвместимостта на помощта в нейната цялост с вътрешния пазар непременно трябва да се преценява чрез процедурата, предвидена в член 108 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Iannelli & Volpi, 74/76, EU:C:1977:51, т. 14, от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 97, и от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 133).
85 В случая обаче, както следва от точки 45 и 46 от настоящото решение, макар притежаването на френски лиценз само по себе си да представлява не целта на разглежданата схема за помощ, а критерий за нейното предоставяне, този критерий сам по себе си е неразривно свързан с целта на посочената схема, която се състои най-общо в поправянето в сектора на въздушния транспорт на вредите, причинени от извънредно събитие, а именно пандемията от COVID‑19, и по-конкретно в облекчаването посредством предоставянето на мораториум на финансовата тежест на авиокомпаниите, засегнати сериозно от приетите от Френската република мерки за ограничаване на транспорта и мерки за изолация в домашни условия с оглед на справяне с тази пандемия. Следователно въздействието на този критерий за предоставяне на разглежданата схема за помощ върху вътрешния пазар не може да се разглежда отделно от въздействието на съвместимостта на тази мярка за помощ в нейната цялост с вътрешния пазар чрез процедурата, предвидена в член 108 ДФЕС.
86 От изложените по-горе мотиви и от припомнената в точки 36 и 37 от настоящото решение съдебна практика следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото като в точка 57 от обжалваното съдебно решение по същество е приел, че за да се установи, че разглежданата мярка възпрепятства свободното предоставяне на услуги — поради обстоятелството, че от нея са се възползвали само авиокомпании, които притежават издаден от Франция оперативен лиценз, но не и по-специално Ryanair — последното е трябвало да докаже в случая, че тази мярка поражда ограничителни последици, които надхвърлят присъщите на държавна помощ, предоставена в съответствие с предвидените в член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС изисквания (вж. в този смисъл решение от 28 септември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑320/21 P, EU:C:2023:712, т. 135).
87 С изложените от Ryanair доводи в подкрепа на втората и третата част от второто основание обаче се цели като цяло да се оспорят разглежданата схема за помощ, тъй като само авиокомпаниите, които притежават френски лиценз, отговарят на условията за предоставяне на помощта по тази схема, и ограничителното въздействие на този критерий за предоставяне на помощта върху свободното предоставяне на услуги, въпреки че това въздействие е присъщо на селективния характер на тази схема.
88 Освен това, що се отнася до доказателствата, които Ryanair е представило пред Общия съд, следва да се констатира, че Ryanair не е изтъкнало нито един довод, с който да може да се установи, че Общият съд е изопачил тези доказателства.
89 От това следва, че втората и третата част от второто основание трябва да се отхвърлят по същество.
90 Накрая, първата част от това основание трябва да се отхвърли като неотносима, тъй като с нея се оспорва точка 56 от обжалваното съдебно решение, чиито мотиви са изложени за изчерпателност в допълнение към мотивите, изложени в точка 57 от това решение. С оглед на гореизложеното второто основание трябва да се отхвърли изцяло.
По третото основание
Доводи на страните
91 С третото си основание Ryanair поддържа, че Общият съд си противоречи и допуска грешка при прилагане на правото, като в точки 59—74 от обжалваното съдебно решение проверява пропорционалността на размера на разглежданата схема за помощ в съпоставка с претърпените в резултат на извънредното събитие вреди.
92 С първата част от това основание Ryanair поддържа, че за да приеме в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че размерът на вредите, претърпени от получателите на помощта поради извънредното събитие, надвишава номиналния размер на разглежданата схема за помощ, Общият съд е взел предвид всички вреди, причинени от настъпването на пандемията от COVID‑19. Така Общият съд си противоречал, тъй като за да прецени пропорционалността на критерия за предоставяне на помощта, свързан с притежаването на френски лиценз, той се основал само на вредите, произтичащи от приетите от френските власти мерки за ограничаване на транспорта.
93 С втората част от третото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 73 от обжалваното съдебно решение неправилно е приел, позовавайки се на решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus et Ryanair Designated Activity (C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990), че конкурентното предимство, предоставено на получателите на помощта поради изключването на авиокомпаниите, които не притежават френски лиценз, не трябва да се взема предвид за целите на съпоставяне на размера на предоставената помощ с размера на претърпените вреди съгласно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Това съдебно решение не било релевантно, тъй като се отнася до изчисляването на размера на дадена помощ за целите на нейното възстановяване. Следователно смесвайки това изчисление с проверката на пропорционалността на предоставената въз основа на тази разпоредба помощ и не вземайки предвид по същество икономическото естество на тази проверка за пропорционалност, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.
94 Комисията и Френската република считат, че третото основание трябва да се отхвърли по същество. Според Френската република това основание е също така частично недопустимо, тъй като с него се иска преразглеждане на извършената от Общия съд преценка на фактите.
Съображения на Съда
95 Доколкото с първата част от третото основание Ryanair оспорва констатацията на Общия съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че размерът на вредите, претърпени от получателите на помощта поради извънредното събитие, по всяка вероятност е по-висок от номиналния размер на разглежданата схема за помощ, тази част следва да се отхвърли като недопустима в съответствие с припомнената в точка 49 от настоящото решение съдебна практика, тъй като, без да твърди евентуално изопачаване на фактите, жалбоподателят всъщност цели да оспори самостоятелната преценка на фактите, която Общият съд е направил в тази точка.
96 При всички положения, като се има предвид тясната връзка между настъпването на пандемията от COVID‑19 и ограничителните мерки, приети от френските органи в този контекст, установена от Общия съд в точка 26 от обжалваното съдебно решение, в точка 68 от това съдебно решение не се съдържа никакво противоречие между преценката на Общия съд за пропорционалност на размера на помощта и преценката му за пропорционалност на критерия за предоставяне на помощта, свързан с притежаването на френски лиценз.
97 С втората част от това основание Ryanair по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 73 от обжалваното съдебно решение е приел, че за целите на преценката на съвместимостта на разглежданата схема за помощ с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, и по-специално на нейната пропорционалност, Комисията не е била длъжна да вземе предвид конкурентното предимство, което произтича за получателите от изключването на авиокомпаниите, които не притежават френски лиценз.
98 В това отношение следва да се констатира, че противно на поддържаното от Ryanair, решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity (C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990), на което Общият съд се позовава в точка 73 от обжалваното съдебно решение, е релевантно в настоящия случай, макар да се отнася до определянето на размера на незаконосъобразна помощ за целите на нейното възстановяване, доколкото от точка 92 от обжалваното съдебно решение може да се направи извод, че предимството, което дадена помощ предоставя на нейния получател, не включва евентуалната икономическа полза, която този получател би реализирал в резултат на това предимство.
99 Така при разглежданата схема за помощ, а именно помощ под формата на мораториум за безлихвено разсрочено плащане на някои такси в полза на отговарящите на условията получатели, размерът на предоставената помощ, който Комисията следва да вземе предвид, за да определи дали е налице евентуална свръхкомпенсация на вредите, претърпени от получателите поради въпросното извънредно събитие, по принцип съответства — както следва от Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 2008 г., стр. 6) и както приема Комисията в спорното решение — на размера на лихвите, които получателите по мярката е трябвало да платят на пазара, за да получат еквивалентни ликвидни средства. За сметка на това за целите на това определяне Комисията не трябва да взема предвид евентуалните предимства, които получателите по тази схема непряко са извлекли от тази помощ, каквото е твърдяното от Ryanair конкурентно предимство.
100 От това следва, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 73 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид твърдяното от Ryanair конкурентно предимство.
101 С оглед на гореизложеното втората част от третото основание трябва да се отхвърли по същество, а оттам и цялото основание.
По четвъртото основание
Доводи на страните
102 С четвъртото си основание Ryanair твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите, като е приел неправилно в точки 79—85 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.
103 Според жалбоподателя Общият съд е приел, че контекстът на приемане на спорното решение, белязан от настъпването на пандемията от COVID‑19 и от трудностите, които тази ситуация е могла да предизвика при изготвянето на решенията на Комисията, може да оправдае липсата на някои ключови елементи в мотивите на спорното решение, въпреки че тези елементи са били необходими на жалбоподателя, за да разбере съображенията, на които се основават изводите на Комисията. Направеното от Общия съд тълкуване на член 296, втора алинея ДФЕС противоречало на практиката на Съда и лишавало задължението за мотивиране от всякакво полезно действие.
104 Комисията и Френската република поддържат, че четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
105 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy et Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 198 и цитираната съдебна практика).
106 Когато става въпрос по-специално, както в настоящия случай, за решение на основание член 108, параграф 3 ДФЕС да не се повдигат възражения по отношение на мярка за помощ, Съдът вече е имал повод да уточни, че подобно решение, което се приема в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които според Комисията не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, и че дори кратките мотиви на това решение трябва да се считат за достатъчни с оглед на предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС изискване за мотивиране, при условие че изразяват ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е счела, че не са налице такива затруднения, тъй като въпросът за основателността на тези мотиви не е свързан с това изискване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 199 и цитираната съдебна практика).
107 Именно с оглед на тези изисквания следва да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение е надлежно мотивирано.
108 В това отношение, от една страна, доколкото Ryanair упреква Общия съд по същество, че е смекчил изискванията относно задължението за мотивиране с оглед на контекста на пандемията от COVID‑19, в който е прието спорното решение, трябва да се констатира, че като се е позовавал в точки 79 и 80 от обжалваното съдебно решение на контекста на приемане на спорното решение, а именно пандемията и крайната неотложност, при която Комисията е разгледала мерките, за които е била уведомена от държавите членки, и е приела решения относно тези мерки, сред които е и спорното решение, Общият съд правилно е взел предвид, както изисква посочената в точки 105 и 106 от настоящото решение съдебна практика, релевантните обстоятелства, за да определи дали с приемането на спорното решение Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране.
109 От друга страна, доколкото Ryanair изтъква конкретни обстоятелства, по които в нарушение на задължението си за мотивиране Комисията не се е произнесла или не е извършила преценка в спорното решение — като например съответствието на разглежданата схема за помощ с принципа на равно третиране и със свободното предоставяне на услуги, конкурентните последици от тази схема, които се отчитат при прилагане на критерия за пропорционалност, както и изчисляването на размерна на помощта — от точки 81—83 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че тези обстоятелства или не са релевантни за целите на спорното решение, или че са надлежно посочени в това решение, за да се разберат съображенията на Комисията в това отношение.
110 Не изглежда обаче, че с тези преценки Общият съд е пренебрегнал изискванията за мотивиране на решение на Комисията да не повдига възражения, прието съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС — както произтичат от съдебната практика, припомнена в точки 105 и 106 от настоящото решение — тъй като тези мотиви в случая позволяват на Ryanair да се запознае с основанията за това решение, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол по отношение на него, както впрочем следва от обжалваното съдебно решение.
111 Освен това, доколкото с изтъкнатите в рамките на четвъртото основание доводи всъщност се цели да се докаже, че спорното решение е прието въз основа на недостатъчна или неправилна от правна страна преценка на Комисията, тези доводи — свързани по-скоро с обосноваността на решението, отколкото с изискването за мотивиране като съществено процесуално изискване — трябва да се отхвърлят с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 106 от настоящото решение.
112 От гореизложеното следва, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 84 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение е надлежно мотивирано.
113 Накрая, следва да се констатира, че Ryanair не е изтъкнало нито един довод, с който може да се докаже, че Общият съд е изопачил доказателствата по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 49 от настоящото решение, при разглеждането на четвъртото основание на първоинстанционната жалба.
114 Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.
По петото основание
Доводи на страните
115 С петото си основание Ryanair изтъква, че като е приел в точки 86 и 87 от обжалваното съдебно решение, че третото основание на първоинстанционната му жалба, свързано с отказа на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, е лишено от обявената си цел поради отхвърлянето на първите две основания на тази жалба и няма самостоятелно съдържание спрямо тези две основания, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно изопачаване на фактите.
116 Всъщност, противно на приетото от Общия съд, това трето основание имало самостоятелно съдържание спрямо първите две основания на първоинстанционната жалба. Съдебният контрол за наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да доведат до започването на официална процедура по разследване, се различавал от съдебния контрол за наличие на грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, допусната от Комисията при разглеждането по същество на мярката за помощ. Следователно можело да се установи наличието на сериозни затруднения, макар, противно на поддържаното от жалбоподателя с първите две основания в първоинстанционното производство, в анализа на Комисията на разглежданата схема за помощ да не е била допусната нито от явна грешка в преценката, нито грешка при прилагане на правото.
117 Също така третото основание на първоинстанционната жалба не било лишено от обявената си цел, тъй като доказването на наличието на явна грешка в преценката от страна на Комисията било напълно различно от доказването на наличието на сериозни затруднения, които трябвало да доведат до започването на официална процедура по разследване. Освен това Ryanair изтъкнало самостоятелни доводи в това отношение, които доказват по-специално, че Комисията не е разполагала с пазарни данни относно структурата на сектора на въздухоплаването, що се отнася по-специално до авиокомпаниите, които притежават лиценз, издаден от държава членка, различна от Франция, които да са от решаващо значение за проверката на съвместимостта на разглежданата схема за помощ с оглед на твърдяната ѝ цел. Пред Общия съд Ryanair посочило конкретни пропуски в информацията на Комисията и разкрило сериозни затруднения, които придавали на основанието му самостоятелно съдържание спрямо първите две основания за обжалване.
118 Комисията и Френската република поддържат, че петото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
119 Когато жалбоподател иска отмяна на решението на Комисията да не повдига възражения по отношение на дадена държавна помощ, той поставя под въпрос главно факта, че това решение е прието без тази институция да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, нарушавайки по този начин неговите процесуални права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да посочи всякакви правни основания, които могат да докажат, че преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица изменението на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф2 ДФЕС, както и в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на [член 108 ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и цитираната съдебна практика).
120 Подалият искане за отмяна на решение да не се повдигат възражения трябва да докаже, че са съществували съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, поради което Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване. Такива доказателства трябва да се търсят както в обстоятелствата по приемането на това решение, така и в неговото съдържание, въз основа на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‐57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40 и цитираната съдебна практика).
121 По-специално, извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е косвено доказателство, че тази институция е била изправена пред сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на мярка, за която е отправено уведомление, с вътрешния пазар, което е трябвало да я насочи към започване на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‐57/19 P, EU:C:2021:663, т. 41 и цитираната съдебна практика).
122 В това отношение, що се отнася най-напред до оплакването, че в точка 87 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че третото основание на първоинстанционната жалба няма самостоятелно съдържание, следва да се отбележи, че е вярно, както изтъква Ryanair в жалбата си, че ако се докаже наличието на „сериозни затруднения“ по смисъла на практиката на Съда, посочена в точка 121 от настоящото решение, спорното решение би могло да бъде отменено само на това основание, макар впрочем да не е било доказано, че преценките по същество на Комисията са неправилни от правна или фактическа страна (вж. по аналогия решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 66).
123 Освен това наличието на такива затруднения може да се търси по-специално в тези преценки и по принцип може да се установи с правни основания или доводи, изтъкнати от жалбоподателя с цел оспорване на основателността на решението да не се повдигат възражения, дори ако разглеждането на тези основания или доводи не води до извода, че преценките по същество на Комисията са неправилни от правна или фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‐431/07 P, EU:C:2009:223, т. 63 и 66 и цитираната съдебна практика).
124 В случая следва да се констатира, че третото основание на първоинстанционната жалба на Ryanair по същество е изведено от непълната и недостатъчната проверка на Комисията в хода на процедурата по предварително разглеждане и от различната преценка за съвместимостта на разглежданата схема за помощ, до която Комисията би достигнала, ако бе решила да започне официална процедура по разследване. От тази жалба обаче следва също, че в подкрепа на това основание жалбоподателят по същество или възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто основание на посочената жалба, свързани с основателността на спорното решение, или препраща директно към такива доводи.
125 При тези обстоятелства Общият съд правилно е приел в точка 87 от обжалваното съдебно решение, че третото основание на първоинстанционната жалба „няма самостоятелно съдържание“ по отношение на първите две основания на същата, в смисъл че след като е разгледал по същество първите две основания, включително доводите, изведени от непълния и недостатъчен характер на проверката на Комисията, той не е бил длъжен да преценява отделно основателността на третото основание на тази жалба, още повече че, както правилно посочва и Общият съд в точка 87 от обжалваното съдебно решение, с последното основание Ryanair не е изтъкнало конкретни данни, които могат да докажат наличието на евентуални „сериозни затруднения“ на Комисията при преценката на съвместимостта на спорната мярка с вътрешния пазар.
126 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 87 от обжалваното съдебно решение, че липсва основание за произнасяне по основателността на третото основание на първоинстанционната жалба. В това отношение не е необходимо да се разглежда освен това дали Общият съд правилно е приел в точка 86 от обжалваното съдебно решение, че това основание има субсидиарен характер и че е лишено от обявената си цел.
127 Накрая, следва да се констатира, че Ryanair не е изтъкнало нито един довод, с който може да се докаже, че при разглеждането на третото основание на първоинстанционната жалба Общият съд е изопачил доказателствата по смисъла на припомнената в точка 49 от настоящото решение съдебна практика.
128 От гореизложеното следва, че петото основание трябва да се отхвърли по същество.
129 Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
130 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
131 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане да бъде осъден да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати разноските по настоящото производство по обжалване.
132 Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник встъпилата в първоинстанционното производство страна, която участва в писмената или устната фаза на производството пред Съда, може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Следователно Френската република, която е встъпила страна в първоинстанционното производство и е участвала в производството пред Съда, понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ryanair DAC да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Френската република понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи