РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Обжалване — Държавни помощи — Помощи, приведени в действие от Република Австрия в полза на летище Клагенфурт, Ryanair и други авиокомпании, ползващи летището — Решение, с което мерките за помощ се обявяват за частично несъвместими с вътрешния пазар — Член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз — Доказателства, представени на Общия съд след приключване на писмената фаза на производството — Допустимост — Регламент (ЕС) 2015/1589 — Член 17, параграфи 1 и 2 — Правомощия на Европейската комисия за възстановяване на помощта — Давностен срок — Степен на уточняване на действията, които могат да прекъснат този срок — Задължение за мотивиране — Изопачаване на доказателства — Данни, релевантни за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ“
По дело C‑758/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 9 декември 2021 г.,
Ryanair DAC, установено в Сордс (Ирландия),
Airport Marketing Services Ltd, установено в Дъблин (Ирландия),
представлявани от B. Byrne, solicitor, S. Rating, abogado, и E. Vahida, адвокат,
жалбоподатели,
като другата страна в производството е
Европейска комисия, представлявана първоначално от K. Blanck, A. Bouchagiar и J. Ringborg, а впоследствие от A. Bouchagiar и J. Ringborg,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, изпълняващ функцията на председател на състава, I. Jarukaitis (докладчик) и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 януари 2023 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Ryanair DAC и Airport Marketing Services Ltd (наричано по-нататък „AMS“) искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 29 септември 2021 г., Ryanair и др./Комисия (T‑448/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение, EU:T:2021:626), с което Общият съд е отхвърлил жалбата им за отмяна на членове 5 и 6 от Решение (ЕС) 2018/628 на Европейската комисия от 11 ноември 2016 година относно държавна помощ SA.24221 (2011/C) (ex 2011/NN), приведена в действие от Австрия в полза на летище Клагенфурт, Ryanair и други авиокомпании, ползващи летището (ОВ L 107, 2018 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“), както и на членове 9—11 от това решение, доколкото се отнасят до тях.
Правото на Съюза
Регламент (ЕС) 2015/1589
2 Съображение 26 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) гласи:
„От съображения за правна сигурност е подходящо да се установи срок на давност от 10 години с оглед на неправомерната помощ, след изтичането на който не може да бъде разпоредено възстановяване“.
3 Член 2 от този регламент е озаглавен „Уведомяване за нова помощ“ и параграф 2 от него гласи:
„В уведомлението си съответната държава членка предоставя цялата необходима информация, за да се даде възможност на [Европейската комисия] да вземе решение […]“.
4 Член 5 от посочения регламент, озаглавен „Искане за информация, отправено към държава членка, която отправя уведомление“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Когато Комисията счита, че информацията, предоставена от съответната държава членка с оглед на мярка, за която е отправено уведомление съгласно член 2, е непълна, тя изисква цялата необходима допълнителна информация. […]
2. Когато съответната държава членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията или предостави непълна информация, Комисията изпраща напомнително писмо, като разрешава подходящ допълнителен срок, в рамките на който информацията трябва да бъде предоставена“.
5 Член 12 от същия регламент, който фигурира в глава III относно процедурата по отношение на неправомерна помощ, е със заглавие „Разглеждане, искане за информация и разпореждане за информация“. Той гласи:
„1. […] Комисията може по собствена инициатива да разглежда информация от всякакъв източник по отношение на твърдяна неправомерна помощ.
[…]
2. Ако е необходимо, Комисията иска информация от съответната държава членка. Член 2, параграф 2 и член 5, параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis.
[…]
3. Когато, въпреки напомнянето съгласно член 5, параграф 2, съответната държава членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията, или когато предостави непълна информация, Комисията с решение изисква информацията да бъде предоставена […]. Решението уточнява каква информация се изисква и предписва подходящ срок, в рамките на който тя трябва да бъде предоставена“.
6 Член 17 от Регламент 2015/1589, озаглавен „Давностни срокове за възстановяване на помощта“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години.
2. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. От всяко прекъсване тече нов срок. […]“.
Процедурният правилник на Общия съд
7 Член 76, озаглавен „Съдържание на исковата молба или жалбата“ от Процедурния правилник на Общия съд от 4 март 2015 г. (ОВ L 105, 2015 г., стр. 1), предвижда:
„Исковата молба или жалбата по член 21 от Статута [на Съда на Европейския съюз] съдържа:
[…]
е) при необходимост — доказателствата и доказателствените искания“.
8 Съгласно член 85, озаглавен „Доказателства и доказателствени искания“, от този регламент:
„1. Доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления.
2. Главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.
3. По изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.
4. Без да се предопределя съдържанието на решението на Общия съд по допустимостта на представените доказателства или направените доказателствени искания по параграфи 2 и 3, председателят предоставя възможност на другите страни да вземат отношение по тези доказателства и доказателствени искания“.
Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение
9 Предхождащите спора обстоятелства и спорното решение, така както са описани в точки 1—39 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.
10 Ryanair е авиокомпания. AMS е нейно дъщерно дружество, по-голямата част от дейността на което се състои в продажба на рекламно пространство на уебсайта на Ryanair. Летище Клагенфурт (Австрия) е разположено в покрайнините на едноименния град, който е столица на провинция Каринтия. Собственик и оператор на това летище е Kärntner Flughafen Betriebsgesellschaft mbH (наричано по-нататък „KFBG“). Действителните собственици на акциите в последното дружество са се променяли в хода на процедурата, довела до приемането на спорното решение, но винаги са били публични органи или организации. KFBG притежава 100 % от дъщерното дружество Destinations Management GmbH (наричано по-нататък „DMG“), което предоставя различни услуги на летището, по-специално като консултант за привличане на авиокомпании на летище Клагенфурт.
11 На 22 януари 2002 г. са сключени четири споразумения, релевантни за настоящото дело. Първо, KFBG и Ryanair сключват споразумение за летищни услуги (наричано по-нататък „ASA от 2002 г.“), влязло в сила на 27 юни 2002 г. за срок от пет години и предвиждащо автоматично удължаване с още пет години при определени условия. По силата на това споразумение Ryanair се задължава да предлага поне веднъж дневно полет между летище Клагенфурт и летище Лондон-Станстед (Обединено кралство) срещу фиксирана такса за полет. Освен това Ryanair трябва да събира за всеки самолетен билет фиксирана сума на заминаващ пътник под формата на летищни такси, както и фиксирана сума на заминаващ пътник под формата на такса за сигурност, и да плаща тези такси на летището. Посоченото споразумение предвижда и услугите, които това летище трябва да предоставя на Ryanair, както и други плащания в полза на KFBG, и задълженията на последното.
12 Второ, DMG и Leading Verge.com Ltd (наричано по-нататък „LV“), което е преименувано на FR Financing (Malta) Ltd, дъщерно дружество на Ryanair, което междувременно е прекратено, сключват споразумение за маркетингови услуги (наричано по-нататък „ASC от 2002 г. между DMG и LV“), влязло в сила в деня на сключването му със срок до 26 юни 2007 г., с възможност за автоматично удължаване с още пет години при определени условия. С това споразумение DMG възлага на LV да изготви план за реклама, да активира линкове към уебсайта на DMG и да предприеме някои рекламни дейности срещу фиксирано годишно възнаграждение.
13 Трето, DMG и AMS сключват маркетингово споразумение (наричано по-нататък „ASC от 2002 г. между DMG и AMS“), влязло в сила в деня на сключването му за срок от пет години. С това споразумение DMG възлага на AMS да активира и управлява два линка на уебсайта www.ryanair.com към избрани от DMG уебсайтове за популяризиране на забележителностите на провинция Каринтия. AMS може да предоставя допълнителни услуги срещу цена по договаряне, ако страните се споразумеят за това.
14 Четвърто, DMG и LV сключват допълнително споразумение към ASC от 2002 г. между DMG и LV (наричано по-нататък „допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV“), влязло в сила в деня на сключването му, с което страните се съгласяват, че във връзка с това ASC DMG дължи на LV допълнително плащане за допълнителни засилени маркетингови услуги за срока на действие на споразумението между DMG и LV.
15 ASA от 2002 г., ASC от 2002 г. между DMG и LV, с изменението му с допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV, както и ASC от 2002 г. между DMG и AMS (наричани по-нататък заедно „споразуменията от 2002 г.“) са прекратени на 29 октомври 2005 г., когато Ryanair прекъсва услугите си за въздушен превоз на пътници между летище Клагенфурт и летище Лондон-Станстед.
16 На 23 август 2006 г. KFBG и Ryanair сключват споразумение за летищни услуги (наричано по-нататък „ASA от 2006 г.“) за извършване на полети три пъти седмично до летище Лондон-Станстед в периода от 19 декември 2006 г. до 21 април 2007 г. Ryanair се задължава да заплаща официалните летищни такси на летище Клагенфурт, но се ползва от схема за стимулиране в размер на 7,62 евро за всеки заминаващ пътник, в съответствие с въведена от KFBG през септември 2005 г. схема за стимулиране.
17 На 21 декември 2006 г. DMG и AMS сключват споразумение за маркетингови услуги, което влиза в сила на 28 февруари 2007 г. и е свързано със задължението на Ryanair да извършва полетите, предвидени в споразумението, посочено в предходната точка. С това ASC AMS се задължава да предоставя всяка година пакет от маркетингови услуги, целящи по-специално популяризиране на дестинацията Клагенфурт/Каринтия.
18 ASA от 2006 г. и Маркетинговото споразумение, сключено между DMG и AMS на 21 декември 2006 г. (наричани по-нататък заедно „споразуменията от 2006 г.“) са били приложими до 21 април 2007 г.
19 На 11 октомври 2007 г. Комисията предава на Република Австрия жалба, подадена до нея от конкурент на Ryanair на европейския пазар на въздушен превоз на пътници, в която се твърди, че Ryanair е получила неправомерна държавна помощ по-конкретно от провинция Каринтия, от град Клагенфурт, както и от летище Клагенфурт посредством KFBG, и иска от тази държава членка допълнителна информация. С писма от 15 ноември 2010 г. и 24 март 2011 г. Комисията иска допълнителна информация от австрийските органи. Последните отговарят с писма от 28 януари и 30 май 2011 г. На 8 април 2011 г. Комисията иска допълнителна информация и от Ryanair, която я предоставя на 4 юли 2011 г. На 15 юли 2011 г. Комисията я изпраща на австрийските органи, които предоставят своето становище с писмо от 20 септември 2011 г.
20 С писмо от 22 февруари 2012 г. Комисията уведомява австрийските органи за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, с цел да разследва по-специално споразуменията от 2002 г. с Ryanair и споразуменията от 2006 г. с Ryanair (ОВ C 233, 2012 г., стр. 28).
21 С писма от 29 май 2012 г. и 20 юли 2012 г. правният съветник на Ryanair иска достъп до преписката на Комисията, който същата отказва с писма от 19 юни и 4 октомври 2012 г.
22 С писмо от 28 май 2014 г. Комисията иска от Република Австрия допълнителна информация относно маркетингово споразумение, сключено между летище Клангенфурт и Ryanair на 22 януари 2002 г., на което искане тя отговаря на 11 юни 2014 г.
23 На 23 юли 2014 г. Комисията решава да разшири обхвата на процедурата по разследване (ОВ C 348, 2014 г., стр. 36).
24 В спорното решение Комисията счита по-специално, че със споразуменията от 2002 г. и 2006 г. (наричани по-нататък заедно „спорните споразумения“) Република Австрия е предоставила на Ryanair, на LV и на AMS неправомерни държавни помощи, които са несъвместими с вътрешния пазар. Тя определя подлежащите на възстановяване суми на помощта, като взема предвид отрицателната част от очаквания към момента на сключване на спорните споразумения допълнителен паричен поток за всяка година, през която тези споразумения са били приложими. Тя установява, че помощта по споразуменията от 2002 г. и 2006 г. възлиза на неокончателната сума съответно от 1 827 267 евро и 141 326 евро, което констатира в членове 5 и 6 от спорното решение. Членове 9—11 от това решение налагат на Република Австрия да пристъпи към възстановяване на тази помощ.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
25 На 18 юли 2018 г. Ryanair, AMS и FR Financing (Malta) Ltd (наричани по-нататък заедно „Ryanair и др.“) подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на членове 5 и 6 от спорното решение, както и на членове 9–11 от него, доколкото се отнасят до тях. В подкрепа на жалбата си тези дружества излагат шест основания. Освен това на 24 август 2018 г. правят искане за предприемане на процесуално-организационно действие, с което претендират от Комисията да представи определени документи, а на 25 септември 2020 г. представят два документа като допълнителни доказателства (наричани по-нататък „допълнителните доказателства“).
26 В обжалваното съдебно решение Общият съд приема най-напред, че тези допълнителни доказателства са недопустими, тъй като Ryanair и др. не са мотивирали късното им представяне по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд. След това той отхвърля всички изтъкнати основания по същество и в резултат от това отхвърля жалбата в нейната цялост, като същевременно решава, че не следва да се уважава направеното до него искане за предприемане на процесуално-организационно действие, при положение че — предвид приложените от страните към техните писмени изявления доказателства, както и техните отговори на писмените и устните въпроси, поставени им от Общия съд — той счита, че делото е достатъчно изяснено, за да се произнесе по жалбата. Накрая, той осъжда Ryanair и др. да заплатят съдебните разноски.
Искания на страните пред Съда
27 Жалбоподателите искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени членове 5 и 6 от спорното решение, както и членове 9—11 от същото, доколкото се отнасят до тях, или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и
– във всеки случай, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.
28 Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
По жалбата
29 Жалбоподателите изтъкват четири основания за обжалване. Първото е свързано с неправилното неприемане на допълнителните доказателства поради недопустимост. Второто е изведено от неправилно тълкуване на член 17 от Регламент 2015/1589 и неправилно прилагане на член 296 ДФЕС. Третото е изведено от изопачаване на доказателствата, допуснато от Общия съд при преценката дали Комисията законосъобразно е приложила критерия за стопанския субект в условията на пазарна икономика. В рамките на четвъртото основание се изтъква по същество грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при преценката му за определянето на размера на подлежащата на възстановяване помощ, както е извършена в спорното решение.
По първото основание
Доводи на страните
30 С първото си основание жалбоподателите изтъкват, че в точки 58—63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото, като е отхвърлил като недопустими допълнителните доказателства, представени от тях на 25 септември 2020 г., т.е. след приключването на писмената фаза на производството, което е станало на 26 февруари 2019 г., но преди приключване на устната фаза на същото, на 14 януари 2021 г., поради това, че те не са мотивирали късното им представяне по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник.
31 Те уточняват, че посочените доказателства, които установявали, че спорното решение е опорочено от явна грешка в преценката, обосноваваща неговата частична отмяна, били — първото от тях, таблица с изчисления на приходите от невъздухоплавателни дейности за всеки заминаващ пътник, що се отнася до спорните споразумения, която е била представена от летище Клагенфурт на Комисията в хода на официалната процедура по разследване (наричана по-нататък „таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности“). Второто е пълният текст на абзац от доклад на икономическия консултант на Ryanair от 3 ноември 2014 г., който показва данни за изчисления на пределните разходи, които са били заличени в текста на този доклад, съдържащ се в приложение към жалбата за отмяна (наричани по-нататък „данните, свързани с разходите“).
32 Те посочват, че са изтъкнали пред Общия съд, че що се отнася до таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности, не са могли физически да я представят на по-ранен етап от производството, тъй като тогава не са разполагали с нея, техните искания за получаване на достъп до преписката на Комисията са били отхвърлени, Общият съд не е отговорил на искането им за предприемане на процесуално-организационно действие и съдействието от страна на летище Клагенфурт, за да им бъде предоставена същата, е било възпрепятствано от редица фактори, сред които кризата във връзка с пандемията от COVID‑19. По отношение на данните, свързани с разходите, не е било нито необходимо, нито уместно да ги представят на по-ранен етап от производството пред Общия съд, тъй като важността на съответните данни, първоначално заличени, се е проявила едва при разглеждането на таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности. Следователно моментът на предоставянето им е бил свързан с момента на представянето на същата.
33 В този контекст Общият съд, на първо място, бил нарушил правните принципи, на които се основава член 85, параграфи 1—3 от неговия процедурен правилник, както са установени в практиката на Съда, а именно принципа на състезателност, на равенство на страните, правото на справедлив процес и принципа на добро правораздаване. Всъщност обжалваното съдебно решение не съдържало никакво обяснение за начина, по който или причината, поради която допускането на въпросните доказателства би накърнило тези принципи или възпрепятствало Общия съд да реши делото в разумен срок. Обратно, от обжалваното съдебно решение било видно, че тези принципи са били спазени, тъй като Комисията е имала възможността, в съдебното заседание и в последващите го писмени становища, да изрази позиция по тези доказателства и възможното им въздействие върху законосъобразността на спорното решение.
34 На второ място, Общият съд, от една страна, не се бил съобразил със съдебната практика, според която късното представяне на доказателства от дадена страна може да бъде оправдано с факта, че тази страна не е могла да се сдобие с разглежданите доказателства преди това, като в това отношение жалбоподателите препращат към решение от 16 септември 2020 г., BP/FRA (C‑669/19 P, EU:C:2020:713, т. 41). От друга страна, той бил нарушил съдебната практика, според която при преценката на въпроса дали късното представяне на доказателства е оправдано, трябва да се провери дали въпросните доказателства вече са се съдържали в преписката, на която се основава обжалваното решение, в който случай не би трябвало тези доказателства да не се допускат, като жалбоподателите препращат в това отношение към решения на Общия съд от 14 март 2018 г., Crocs/EUIPO —Gifi Diffusion (Обувки) (T‑651/16, EU:T:2018:137, т. 17), и от 7 юни 2018 г., Schmid/EUIPO —Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark (Steirisches Kürbiskernöl) (T‑72/17, EU:T:2018:335, т. 23). В конкретния случай обаче те не разполагали с таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности на по-ранен етап от производството и разглежданите допълнителни доказателства фигурирали в преписката на Комисията.
35 Допълнителните изисквания, които Общият съд се стреми да наложи, като представянето на кореспонденция между Ryanair и др., от една страна, и летище Клагенфурт, от друга страна, били лишени от правно основание, тъй като по отношение на възможността за Общия съд да допуска доказателства по член 85, параграф 3 от Процедурния правилник нямало задължение „да бъде мотивирано“. Всъщност от съдебната практика следвало, че фактът, че са предоставени мотиви, може да е достатъчен, за да оправдае късното представяне на доказателства.
36 Комисията изтъква, че това основание следва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
37 В самото начало следва да се припомни, че разглеждането от Общия съд на допустимостта на представените пред него доказателства и доказателствени искания представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2020 г., BP/FRA (C‑669/19 P, EU:C:2020:713, т. 42 и цитираната съдебна практика).
38 Що се отнася до първата част от първото основание, доводите по която са изложени в точка 33 от настоящото решение, е важно да се подчертае, че в съответствие с член 76, буква е) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа при необходимост доказателствата и доказателствените искания, и че член 85, параграф 1 от този процедурен правилник уточнява, че доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления.
39 По-нататък, съгласно този член 85, параграф 2 главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне бъде мотивирано. Член 85, параграф 3 добавя, че по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.
40 Параграф 4 от същия член 85 гласи, че без да се предопределя съдържанието на решението на Общия съд по допустимостта на представените доказателства или направените доказателствени искания по параграфи 2 и 3, на другите страни се предоставя възможност да вземат отношение по същите.
41 По отношение на разпоредбите от стария процедурен правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 2 май 1991 г. (ОВ L 136, 1991 г., стр. 1), аналогични на принципните правила, които фигурират понастоящем в член 76, буква е) и член 85, параграф 1 от сега действащия процедурен правилник на Общия съд, Съдът отбелязва, че същите, които уточняват етапа на производството, на който трябва да се направят доказателствените искания, вземат предвид принципите на състезателност и на равни процесуални възможности, както и правото на справедлив съдебен процес в интерес на доброто правораздаване. Всъщност, тъй като задължават страните да представят доказателствата си и да направят доказателствените си искания с подаването на исковата молба, жалбата или писмената защита, целта им е да информират останалите страни относно представените в подкрепа на застъпваните тези доказателства, като им позволят надлежно да подготвят защита или реплика в съответствие с посочените принципи и право. Съдът е посочил също, че осигуряването на добро правораздаване обосновава и представянето на приведените доказателства и формулирането на доказателствените искания в първия възможен стадий на производството, тъй като посредством бързата подготовка на делото за разглеждане позволява приключването му в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 30).
42 По-нататък, по отношение на разпоредбата от стария процедурен правилник, която се намира понастоящем в основни линии в член 85, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, Съдът уточнява, че същата отразява и изискването за справедлив процес, и по-конкретно за гарантиране на правото на защита, доколкото допуска страните да представят доказателства и да правят доказателствени искания извън вече посочените в член 76, буква е) и в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд положения (вж. в този смисъл решение от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 32).
43 Впрочем по отношение на разпоредбите, съдържащи се в член 85, параграфи 1, 2 и 4 от Процедурния правилник на Общия съд, Съдът също вече е постановил, че макар в съответствие с правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от този правилник, страните да са длъжни да се мотивират за късното представяне на нови доказателства или формулиране на нови доказателствени искания, съдът на Съюза има правомощието да провери основателността на мотива за късното представяне на тези доказателства или формулиране на тези доказателствени искания и, според случая, съдържанието на последните, както и, ако това късно представяне не е надлежно обосновано или основателно, правото да не ги допусне. Ако някоя от страните късно представи доказателства или късно направи доказателствени искания, това може да бъде оправдано по-специално с факта, че тази страна не е имала по-рано на разположение въпросните доказателства или, ако късното представяне от насрещната страна дава основание за допълването на преписката, това следва да се направи по такъв начин, че да се гарантира спазването на принципа на състезателност (решение от 16 септември 2020 г., BP/FRA, C‑669/19 P, EU:C:2020:713, т. 41 и цитираната съдебна практика).
44 Тези принципи, произтичащи от припомнената в точки 41–43 от настоящото решение съдебна практика, важат a fortiori за представените доказателства и направените доказателствени искания по член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност тази разпоредба не представлява, както параграф 2 от този член, само изключение от общото правило, изложено в параграф 1 от посочения член, а отклонение от принципното правило и от изключението, предвидени съответно в тези параграфи 1 и 2, тъй като предвидената в този параграф 3 възможност е достъпна — според самия текст на тази разпоредба — само по изключение (вж. в този смисъл решения от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 33, и от 16 септември 2020 г., BP/FRA, C‑669/19 P, EU:C:2020:713, т. 47) и следователно нейното прилагане предполага да се докаже наличието на изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, EU:C:2019:707, т. 67).
45 От цялата тази съдебна практика следва, че именно прилагането на правилата за събиране на доказателства, прогласени в член 85 от Процедурния правилник на Общия съд, позволява да се осигури спазването на принципите на състезателност или на равни процесуални възможности, правото на справедлив процес или доброто правораздаване. Затова Общият съд не може, прилагайки правилото, предвидено в член 85, параграф 3 от своя процедурен правилник, да нарушава тези принципи и права, и то при положение че е считал, че допълнителните доказателства са били недопустими поради това, че късното им представяне не е било мотивирано в достатъчна степен (вж. по аналогия решение от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, EU:C:2005:238, т. 34).
46 От нея следва също, че Общият съд не е бил длъжен да се мотивира конкретно за това, че не е допуснал допълнителните доказателства, с оглед на всеки от посочените принципи и всяко от посочените права или на това дали може да реши делото в разумен срок, тъй като тези мотиви са присъщи на прилагането на тази разпоредба от Процедурния правилник на Общия съд. Поради същата причина не може да се приеме и че Общият съд по принцип е длъжен да приеме късно представените доказателства, освен ако установи, че недопускането им е необходимо, за да се гарантира спазването на същите принципи и права.
47 Жалбоподателите не могат да изведат никакъв полезен довод в това отношение от факта, че Комисията е имала възможност да изрази становище пред Общия съд по допълнителните доказателства и възможното им въздействие върху законосъобразността на спорното решение. Всъщност този факт отразява само правилното прилагане от Общия съд на член 85, параграф 4 от неговия процедурен правилник, който впрочем изрично предвижда, че фактът, че на другите страни се предоставя възможност да вземат отношение по представените доказателства и направените доказателствени искания по силата, в частност, на параграф 3 от този член, не предопределя решението на Общия съд по допустимостта на същите.
48 Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.
49 Що се отнася до втората част от същото, доводите за която са изложени в точка 34 от настоящото решение, от една страна, е вярно, че както поддържат жалбоподателите и в съответствие с припомнената в точки 43 и 44 от настоящото решение съдебна практика, късното представяне от дадена страна на доказателства или формулиране на доказателствени искания по член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд може по-конкретно да бъде оправдано с факта, че тази страна не е имала по-рано на разположение въпросните доказателства. Същевременно, от една страна, в съответствие със същата съдебна практика Общия съд има правомощието да не допусне съответните доказателства, ако счита, че това късно представяне не е надлежно обосновано или основателно, и от друга страна, прилагането на този параграф 3 предполага да се докаже наличието на изключителни обстоятелства.
50 В настоящия случай в точки 59—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал обстоятелствата, на които Ryanair и др. са се позовали пред него, за да установят допустимостта на допълнителните доказателства, а в точка 63 от същото — както вече е посочил в точка 58 от това съдебно решение — е направил извода, че Ryanair и др. не са представили доказателства, годни да обосноват, по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, късното представяне на тези доказателства, на 25 септември 2020 г., т.е. четири дни преди проведеното пред него съдебно заседание, и че следователно те са недопустими.
51 В това отношение, що се отнася до таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности, той отбелязва в точка 59 от това съдебно решение, че нито искането, отправено до Комисията в хода на административната процедура, нито искането за предприемане на процесуално-организационно действие, подадено до Общия съд през август 2018 г., гарантират на Ryanair и др. достъп до поисканите данни. Той констатира също така, че Ryanair и др. не са изложили причините, поради които са били възпрепятствани да предприемат едновременно необходимите постъпки пред летище Клагенфурт, за да получат достъп до данните от административната преписка, които включвали и тази таблица.
52 В точка 60 от посоченото съдебно решение той добавя, че обясненията на Ryanair и др., свързани с последиците от епидемията от COVID‑19 за доброто функциониране на това летище, са били общи и непроверими, поради което сами по себе си не са достатъчни, за да се установи съществуването на такова затруднение да се снабдят с информация от посоченото летище, което би оправдало късното представяне, няколко дни преди съдебното заседание за изслушване на устните състезания, на документ, който — както потвърждават Ryanair и др. — е бил предоставен на Комисията от австрийските органи няколко години по-рано в хода на административната процедура.
53 Той посочва по-нататък, в точка 61 от същото съдебно решение, че дори да се приеме, че позоваването от Комисията в нейната дуплика на таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности е могло да оправдае късното представяне на тази таблица, дупликата е подадена на 25 февруари 2019 г., т.е. доста преди кризата във връзка с епидемията от COVID‑19. Общият съд отбелязва в това отношение, че Ryanair и др. не са представили „никакво доказателство, произхождащо например от тяхната кореспонденция с компетентните служби на [летище Клангенфурт], за да обосноват представянето [на посочената таблица] на 25 септември 2020 г., а именно 18 месеца след подаването на дупликата от Комисията“.
54 Обратно на твърдяното от жалбоподателите, Общият съд правилно е приел, че като са се позовали само на тези доказателства, Ryanair и др. не са доказали в достатъчна степен наличието на обстоятелства, обосноваващи допустимостта на таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, в конкретния случай изведени от невъзможността им да се снабдят с нея на по-ранен етап от производството, като се има предвид, че този параграф 3 представлява изключение от режима на събиране на доказателства пред Общия съд.
55 Най-напред, предвид разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OB L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), който е бил в сила, когато са подадени исканията за достъп до преписката на Комисията, както и предвид вече установената практика на Съда, що се отнася до липсата на право за заинтересованите лица да получат достъп до административната преписка на Комисията в рамките на процедурата за контрол, открита в съответствие с член 108, параграф 2 ДФЕС, независимо дали въз основа на този регламент, или по принцип, в рамките на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 200 1г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), освен в случай на оборване на общата презумпция за засягане на защитата на целите на дейностите по разследване (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 54—62 и 67—70), Общият съд основателно е приел, че тези искания са били недостатъчни доказателства, за да се установи, че Ryanair и др. не са могли да се снабдят с тази таблица на по-ранен етап от производството. Така той правилно е приел, че отрицателният отговор на същите е недостатъчен, за да се установи невъзможността им да разполагат с тази таблица на по-ранен етап от производството и че предвид липсата на обяснение за причината, поради която не са установили пряк контакт с летище Клагенфурт на по-ранен етап, този отрицателен отговор не позволява да се обоснове в достатъчна степен по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд допустимостта на посочената таблица.
56 След това, предвид срока от повече от една година, изтекъл между датата на подаване на дупликата и възникването на последиците от епидемията от COVID‑19 в Европейския съюз, правилна е и констатацията на Общия съд в точка 61 от обжалваното съдебно решение относно доводите на Ryanair и др. във връзка с тези последици. В това отношение, като се отчитат доводите на жалбоподателите, изложени в точка 35 от настоящото решение, следва да се добави, че Общият съд в тази точка 61 не е наложил никакво допълнително изискване освен тези, произтичащи от член 85, параграф 3 от неговия процедурен правилник. Както е видно от точки 43 и 44 от настоящото решение, съдът на Съюза има правомощието да провери основателността на мотива за късното представяне на доказателства. Затова в този контекст той може да приеме, че обосновката, изтъкната от страната, не изглежда достоверна, при положение тази страна не подкрепя твърденията си с никакво писмено доказателство, въпреки че е в състояние да направи това.
57 Накрая, що се отнася до направеното пред Общия съд искане за извършване на процесуално-организационно действие, също така е очевидно, че при липсата на каквото и да било задължение за Общия съд да уважи такова искане, изходът от него е твърде несигурен, за да може Ryanair и др. надлежно да се основат на тази постъпка, за да получат таблицата, така че позоваването на същата и на нейната висящност също не е достатъчно, за да се докаже наличието на обстоятелства, които обосновават в достатъчна степен закъснението тя да бъде представена и вследствие на това — нейната допустимост съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд.
58 Колкото до данните, свързани с разходите, Общият съд отбелязва в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че съдържащият тези данни абзац е бил включен в изследване на икономическия консултант на Ryanair, извършено за Ryanair и др. през ноември 2014 г., и че те не са успели да установят причината, поради която не са могли да приложат този документ към жалбата си или към писмената си реплика. В това отношение той приема, че доводът им, изведен от „неразривната връзка“, която съществувала между представянето на тези данни и това на таблицата с приходите от невъздухоплавателни дейности, не може да бъде приет, тъй като въпросът за изчисляването от Комисията на допълнителните експлоатационни разходи, които летище Клагенфурт е могло да очаква, вече е бил повдигнат от Ryanair и др. както в жалбата им, така и в писмената им реплика, и тъй като тези данни вече са били на тяхно разположение през този период.
59 Предвид тези обстоятелства, които жалбоподателите не оспорват, и това, че член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд има характер на изключение, също така правилно Общият съд е приел, че Ryanair и др. не са обосновали в достатъчна степен късното представяне на тези данни и вследствие на това е отхвърлил това допълнително доказателство като недопустимо.
60 Впрочем жалбоподателите не могат в настоящия случай да изведат полезен довод от начина, по който Общият съд е действал по отношение на допълнителните доказателства, представени от главните страни след приключване на писмената фаза на производството по делото, по което е постановено решение от 15 юни 2022 г., Qualcomm/Комисия (Qualcomm — Плащания за изключителни права) (T‑235/18, EU:T:2022:358), на което са се позовали в съдебното заседание пред Съда. Действително, както и генералният адвокат по същество отбелязва в точки 39 и 40 от своето заключение, изтъкнатите по това дело мотиви нямат връзка с тези по настоящото дело.
61 Освен това наличието на изключителни обстоятелства, които обосновават допустимостта на доказателства, представени на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, по дефиниция трябва задължително да се преценява във всеки отделен случай с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело.
62 Следователно фактът, че по делото, по което е постановено това решение, Общият съд е приел, че при обстоятелствата по това дело представянето на допълнителни доказателства след приключването на писмената фаза на производството е било обосновано от изключителни обстоятелства и че следователно тези доказателства е трябвало да бъдат допуснати на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, не може да установи, че обжалваното съдебно решение, което се отнася до различни фактически обстоятелства и до различни мотиви, приведени за обосноваване, е опорочено от грешка в това отношение.
63 Жалбоподателите не могат да изведат полезен довод в настоящия случай и от съдебната практика на Общия съд по делата относно марките на Европейския съюз, посочени в точка 34 от настоящото решение, тъй като тези решения нямат обхвата, който жалбоподателите им придават.
64 Всъщност в първото от посочените решения става въпрос не за доказателства в същински смисъл, а за елементи, изведени от практиката на съда на Съюза, както и от националната и международната съдебна практика, за които Общият съд вече е постановил, че нито за страните, нито за самия него съществува пречка да се вдъхновяват от тях при тълкуването на правото на Съюза. Освен това споменаването на факта, че тези елементи вече са били представени пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и разгледани от него, е само по съображения за изчерпателност. Що се отнася до второто от тези решения, от точка 23 от него е видно, че също по съображения за изчерпателност Общият съд е споменал, че разглежданите доказателствени елементи не са фигурирали в преписката по производството пред апелативния състав, тъй като Общият съд ги е отхвърлил с мотива, че съответните страни не са привели никаква обосновка за късното им представяне.
65 В това отношение следва да се подчертае и че тези мотиви на Общия съд, изложени за изчерпателност, се обясняват с особеностите на споровете относно марките на Европейския съюз. Всъщност според член 178, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд непосредствено след връчването на жалбата, подадена до Общия съд, EUIPO изпраща на същия преписката по производството пред апелативния състав. Така Общият съд разполага още от връчването на жалбата с тази преписка и с всички съдържащи се в нея доказателства. Това обаче не е така в случая на административната преписка на Комисията по процедура за контрол върху държавна помощ.
66 Вследствие на тези съображения втората част от настоящото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество, а поради това — и първото основание изцяло.
По второто основание
Доводи на страните
67 С второто си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд, като е приел, от една страна, че Комисията не е нарушила давностния срок, приложим за възстановяването на помощта, що се отнася до допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV, както и до ASC от 2002 г. между DMG и AMS, и от друга страна, че спорното решение е било достатъчно мотивирано в това отношение, е допуснал грешка при прилагане на правото, съответно, при тълкуването на член 17 от Регламент 2015/1589 и прилагането на член 296 ДФЕС.
68 На първо място, жалбоподателите критикуват точки 70—79 от обжалваното съдебно решение затова, че те лишавали от действие този член 17. От тези точки било видно, че Общият съд приема, че искане за информация, формулирано от Комисията общо, посредством „всеобхващаща“ фраза, без това искане да съдържа конкретна индикация на мярка, която би могла да представлява държавна помощ, или без на Комисията да е било известно съществуването на такава мярка, по отношение на която би се прилагало прекъсването на давността, е достатъчно от правна гледна точка за прекъсването на същата.
69 Същевременно, първо, самият текст на член 17, параграф 2 от Регламент 2015/1589, който се отнася до „неправомерната помощ“, изисквал исканията за предоставяне на информация да се отнасят до конкретната мярка, която Комисията разглежда.
70 Второ, по предходни дела, по които съдилищата на Съюза са потвърдили, че искане на Комисията за информация прекъсва давностния срок, разглежданите искания определяли конкретните мерки, които Комисията разглеждала. Жалбоподателите препращат в това отношение към определение от 7 декември 2017 г., Ирландия/Комисия (C‑369/16 P, EU:C:2017:955, т. 42), и решения от 26 април 2018 г., ANGED (C‑233/16, EU:C:2018:280, т. 84), от 10 април 2003 г., Département du Loiret/Комисия (T‑369/00, EU:T:2003:114, т. 85), и от 22 април 2016 г., Ирландия и Aughinish Alumina/Комисия (T‑50/06 RENV II и T‑69/06 RENV II, EU:T:2016:227, т. 3, 7 и 183).
71 Трето, десетгодишният давностен срок, предвиден в член 17 от Регламент 2015/1589, имал за цел да гарантира правната сигурност и по този начин се стремял по-конкретно да защитава някои заинтересовани лица, сред които са съответната държава членка и получателят на помощта. Обжалваното съдебно решение обаче било несъвместимо с тази цел. Всъщност, ако този срок може да бъде прекъснат с искане за информация, което не уточнява разглежданата мярка, например защото Комисията все още не знае за нейното съществуване, принципът на правна сигурност би бил нарушен по отношение на съответната държава членка, що се отнася до мерките, които тя е предоставила и които все още могат да бъдат основание за възстановяване, както и до мерките, които тя е предоставила и които вече не могат да бъдат основание за възстановяване в изпълнение на този член 17.
72 Четвърто, съображенията на Общия съд в точки 77—79 от обжалваното съдебно решение, според които е имало прекъсване на давностния срок, дори да се предположи, че исканията на Комисията за информация не се отнасят конкретно до допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV, както и до ASC от 2002 г. между DMG и AMS, поради факта, че тези споразумения били „неразривно свързани“ с други споразумения, посочени в предходните искания на Комисията за информация, също били опорочени от грешка при прилагане на правото. Фактът, че Комисията след разследването си е твърдяла, че определени мерки са свързани, не може с обратна сила да направи годно да прекъсва погасителната давност искане за информация, което към момента на издаването си е било законово лишено от такова действие.
73 На второ място, жалбоподателите изтъкват, че в точки 80, 81 и 83—85 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че Комисията недостатъчно е мотивирала спорното решение, що се отнася до давностния срок или неговото прекъсване. Безспорно било, че по време на разследването те са уведомили Комисията, че значителна част от предполагаемата помощ според тях не подлежи на възстановяване поради изтичането на давностния срок. Съображения 2—4 от спорното решение, на които Общият съд се основава, за да приеме, че Комисията е спазила задължението си да изложи мотиви, обаче не споменавали тези доводи и дори срока за погасяване по давност или прекъсването на същия вследствие на исканията за информация. Обстоятелството, че Комисията не е длъжна да отговаря на всеки от изтъкнатите пред нея доводи, не позволявало на Общия съд да приеме, че спорното решение е достатъчно мотивирано.
74 За да се даде възможност на жалбоподателите да упражнят ефективно правото си на съдебен контрол в първоинстанционното производство и за да може Общият съд да упражни правилно контролните си правомощия, е трябвало те да могат да разберат, само въз основа на съдържанието на спорното решение, причините, поради които Комисията е отхвърлила доводите, изтъкнати от тези жалбоподатели в хода на разследването, що се отнася до погасителната давност. Такова разбиране било невъзможно само на базата на съображения 2—4 от това решение, в които не се споменавал единственият релевантен мотив в това отношение, а именно фактът, че посочените в тези съображения искания за информация са прекъснали давностния срок.
75 Комисията отговаря, че второто основание за обжалване следва да бъде отхвърлено по същество.
Съображения на Съда
76 Що се отнася до първата част от второто основание, свързана с твърдяно нарушение на член 17 от Регламент 2015/1589, което било допуснато в точки 70—79 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи, че Общият съд — след като припомня в точки 70 и 71 от него съдържанието на този член и на свързаната с него практика на Общия съд — в точка 72 от това решение посочва, че в конкретния случай е безспорно, че десетгодишният давностен срок, предвиден в параграф 1 от този член, е започнал да тече на 9 август 2002 г.
77 След това в точка 73 от посоченото решение той отбелязва, че в жалбата, изпратена на австрийските органи с писмото на Комисията от 11 октомври 2007 г., се споменават „благоприятни договорености, предоставени от [летище Клагенфурт]“ на Ryanair, считано от 27 юни 2002 г., че в искането си за допълнителна информация, отправено до тези органи на 15 ноември 2010 г., Комисията е поставила въпроси относно споразумението за сътрудничество между DMG и Ryanair, на което се основават плащанията за маркетингови услуги, и е поискала пример за това споразумение, както и информация относно възстановяването на летищните такси от 2000 г. нататък, и че искането за информация до австрийските органи от 24 март 2011 г. включва определен брой въпроси по споразуменията от 2002 г., сред които искане за представяне на оригиналите на сключените с Ryanair споразумения, включително маркетинговото споразумение.
78 Общият съд отбелязва също така, в точка 74 от същото решение, че в искането си за допълнителна информация, отправено до Ryanair на 8 април 2011 г., Комисията е приканила последната да представи информация за договорите, сключени през последните десет години, и по-специално е поискала да ѝ предостави списък на всички договори, които не са били продължени или чието изпълнение е било прекъснато през този период, и да обясни причините за прекъсването и за непродължаването. Общият съд посочва в тази точка и че в отговора си до Комисията от 4 юли 2011 г. Ryanair е потвърдила, че всички договори с това летище са били продължени или изменени вследствие на търговски преговори, с изключение на ASC от 2002 г. между DMG и LV, което е било прекратено предсрочно. Според Общия съд от всички тези елементи е видно, че всички горепосочени искания за информация обхващат и ASC от 2002 г. между DMG и AMS, и допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV.
79 След това той приема в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че предвид съдебната практика, която е припомнил в точка 70 от същото, тези искания за информация представляват действия по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент 2015/1589, които могат да прекъснат десетгодишния давностен срок. В точка 76 от същото решение той констатира, че тъй като всички тези искания са отправени от Комисията до австрийските органи и до Ryanair в рамките на десетгодишния период, започнал на 9 август 2002 г., не може да се приеме, че правомощията на Комисията за възстановяване на помощта са погасени по давност по силата на член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589.
80 Накрая, в точки 77—79 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество добавя, че „впрочем“, като се имат предвид различните фактически обстоятелства, посочени в спорното решение и установяващи наличието на „неразривна“ връзка между споразуменията от 2002 г., те правилно са били разгледани от Комисията като единна сделка. От това той прави извода, че в този контекст, дори да се предположи, че исканията за информация на Комисията не са се отнасяли точно до ASC от 2002 г. между DMG и AMS, както и до допълнителното споразумение от 2002 г. между DMG и LV, предвиденият в член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589 давностен срок наистина е бил прекъснат.
81 От тези елементи следва, че първо и обратно на твърдяното от жалбоподателите, Общият съд изобщо не е приел, че всяко искане за информация, отправено от Комисията до държава членка, колкото и неясно или широко формулирано да е то, и дори без да съдържа конкретна индикация за мярка, която може да представлява държавна помощ, или дори без Комисията да е знаела за съществуването на евентуална помощ, е достатъчно, за да прекъсне давностния срок, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589.
82 Обратно, от тези точки и особено от точки 73 и 74 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд е приел, че действие, прекъсващо давността по смисъла на параграф 2 от този член, може да бъде само действие, прието „по отношение на неправомерната помощ“, и че в случая последното е било идентифицирано още от момента на предаването от Комисията на Република Австрия на жалбата от 11 октомври 2007 г., спомената в точка 19 от настоящото решение, в която се твърди, че Ryanair се е ползвала от неправомерни държавни помощи, по-конкретно от страна на летище Клагенфурт, чрез KFBG, считано от 27 юни 2002 г., и след това уточнено постепенно с напредването на административната процедура, и то преди изтичането на десетгодишния срок, предвиден в параграф 1 от посочения член.
83 Второ, не може да се приеме, че както по същество твърдят и жалбоподателите, за да може предприета от Комисията постъпка за разследване да се квалифицира като действие, прекъсващо давността по смисъла на параграф 2, е необходимо то да идентифицира по съвсем конкретен начин всяко от споразуменията, които се вписват в договорната съвкупност, съставляваща мярката за помощ, предмет на това разследване.
84 Несъмнено според текста на член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589 спрямо правомощията на Комисията за възстановяване се прилага давностен срок от десет години, а параграф 2, второ изречение от този член уточнява, че именно „[в]сяко действие, предприето от Комисията […] по отношение на неправомерната помощ“ прекъсва този срок.
85 Освен това от съображение 26 от този регламент следва, че давностният срок по член 17, параграф 1 от него е предвиден по съображения за правна сигурност и по този начин се стреми по-конкретно да защитава някои заинтересовани лица, сред които са съответната държава членка и получателят на помощта (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2005 г., Scott/Комисия, C‑276/03 P, EU:C:2005:590, т. 30).
86 Важно е обаче да се припомни, че член 107 ДФЕС има за цел да предотврати засягането на търговията между държавите членки от предоставени от публичните органи предимства, които под различна форма нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки (решение от 15 юни 2006 г., Air Liquide Industries Belgium, C‑393/04 и C‑41/05, EU:C:2006:403, т. 27 и цитираната съдебна практика). Следователно упражняваният от Комисията контрол върху държавните помощи допринася за запазването на ненарушени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар.
87 По-нататък, от прочита на член 12, параграф 2 във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент 2015/1589 следва, че ако в рамките на процедура в областта на неправомерните държавни помощи Комисията иска от съответната държава членка да ѝ предостави информация, държавата членка предоставя цялата необходима информация, за да се даде възможност на Комисията да вземе решение съгласно членове 4 и 9 от него. Също така от прочита на този член 12, параграф 2 във връзка с член 5, параграфи 1 и 2 от този регламент произтича, че ако Комисията счита, че информацията, предоставена от съответната държава членка с оглед на мярка, е непълна, тя изисква цялата необходима допълнителна информация и ако държавата членка не отговори на такова искане в предписания срок или отговори непълно, тя ѝ изпраща напомнително писмо, като разрешава подходящ допълнителен срок, в рамките на който информацията трябва да бъде предоставена. Посоченият член 12 предвижда освен това в параграф 3, че ако въпреки напомнянето съответната държава членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията, или когато предостави непълна информация, тази институция с решение изисква информацията да бъде предоставена, като уточнява каква информация се изисква.
88 Да се възприеме тълкуване на понятието „всяко действие, предприето […] по отношение на неправомерната помощ“ като предложеното от жалбоподателите, в случая обаче би засегнало непропорционално правомощията на Комисията за разследване и по този начин способността ѝ да осигури, в съответствие с възложената ѝ от Договора за функционирането на ЕС задача, запазването — чрез контрола върху предоставяните от държавите помощи — на условия за ненарушена конкуренция на вътрешния пазар. Това важи в още по-голяма степен, когато, както в настоящия случай, става въпрос за неправомерна държавна помощ, по отношение на която Комисията поначало разполага с по-малко информация, отколкото тази относно мерките за помощ, за които е била уведомена в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.
89 Трето, от посочените в точка 70 от настоящото решение съдебни решения и определение, на които се позовават жалбоподателите, не може да се изведе никакъв довод в обратен смисъл. Действително, точките от тези решения и това определение, на които те се позовават, се ограничават до констатации от фактическо естество, специфични за всяко от тези дела, и не съдържат никакви съображения, които да подкрепят предложеното в настоящия случай от жалбоподателите тълкуване на член 17, параграф 2 от Регламент 2015/1589.
90 Четвърто, по отношение на критиките на жалбоподателите към точки 77—79 от обжалваното съдебно решение, съдържанието на които е изложено в точка 80 от настоящото решение, е достатъчно да се отбележи, че както показва използването на думата „впрочем“, мотивите в тези точки са изложени за изчерпателност, така че тази част от доводите на жалбоподателите трябва да се отхвърли като неотносима (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 41, и от 12 май 2022 г., Klein/Комисия, C‑430/20 P, EU:C:2022:377, т. 32 и цитираната съдебна практика).
91 Вследствие на това първата част от второто основание трябва да се отхвърли като частично необоснована и частично неотносима.
92 Що се отнася до втората част от него, отнасяща се до твърдяно нарушение на член 296 ДФЕС, допуснато от Общия съд в точки 80, 81 и 83—85 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че след като в точки 80 и 81 от това решение припомня релевантната съдебна практика в тази област, в точка 82 от посоченото решение Общият съд констатира, че видно от съображения 2—4 от спорното решение, Комисията посочва датите, на които е поискала от австрийските органи и от Ryanair допълнителна информация относно споразуменията, предмет на жалбата от 5 октомври 2007 г., въз основа на която конкурент на Ryanair се е оплакал на Комисията, че тази авиокомпания се е ползвала от неправомерна държавна помощ по отношение на летище Клагенфурт.
93 В точка 83 от същото съдебно решение той приема, че по този начин Комисията е изложила достатъчно ясно датите, на които е бил прекъснат десетгодишният срок, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589. Той добавя, че тъй като на австрийските органи и на Ryanair е било известно в качеството им на адресати съдържанието на исканията за допълнителна информация, изпратени им от Комисията, последната е била длъжна да посочи само фактите, които имат съществено значение в структурата на спорното решение, а именно датите, на които тя е предприела действията, които могат да прекъснат давностния срок.
94 От това той прави извода в точки 84 и 85 от обжалваното съдебно решение, че при тези обстоятелства Комисията не е била длъжна да излага конкретни мотиви по този въпрос в посоченото решение и че то следователно е било достатъчно мотивирано в това отношение.
95 Като се е произнесъл по този начин, Общият съд не е нарушил член 296 ДФЕС. Действително, в съответствие с постоянната практика на Съда, която впрочем Общият съд припомня в точка 80 от обжалваното съдебно решение, изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да показват съображенията на институцията, издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички значими фактически и правни обстоятелства, доколкото спазването на изискванията на този член при мотивирането на даден акт трябва да се преценява не само от гледна точка на неговото съдържание, но също и на контекста му, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 198 и цитираната съдебна практика).
96 Следва да се припомни също така, че предвид общата ѝ структура процедурата по контрол върху държавните помощи е процедура, която е открита спрямо държавата членка, отговорна за предоставянето на помощта, предвид задълженията ѝ по правото на Съюза. Така в тази процедура самите заинтересовани страни, различни от засегнатата държава членка, не могат да претендират за обсъждане с Комисията при условията на състезателност като това, в което може да участва посочената държава членка. Никоя разпоредба от посочената процедура не отрежда специална роля сред заинтересованите страни на получателя на такава помощ. В това отношение трябва да се направи уточнението, че процедурата по контрол върху държавните помощи не е процедура, открита срещу получателя или получателите на помощите, което би означавало той или те да могат да се ползват с права, които са също толкова широки, колкото и самото право на защита (вж. в този смисъл решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 73—75 и цитираната съдебна практика).
97 Следователно Общият съд правилно е приел, че що се отнася до прилагането на давностния срок, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589, спорното решение е надлежно мотивирано. В частност, за да изпълни Комисията задължението си да мотивира спорното решение в това отношение, не е било необходимо да отговаря на доводите на жалбоподателите, тъй като в съответствие с припомнената в предходната точка съдебна практика получателят на помощта не може да претендира за обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на съответната държава членка, и тъй като от това решение поне имплицитно следва, че според Комисията изтъкнатите пред нея доводи на жалбоподателите не могат да бъдат възприети.
98 Следователно втората част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.
99 Вследствие на това второто основание трябва да се отхвърли като частично неоснователно и частично неотносимо.
По третото основание
Доводи на страните
100 С третото си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е изопачил представените пред него доказателства при преценката си дали Комисията е приложила законосъобразно критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика, за да определи дали Ryanair и др. са получили предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност за целите на предварителното изчисляване на рентабилността на спорните споразумения Комисията използвала непълни, ненадеждни и неподходящи данни, които опорочавали извода ѝ за наличието на предимство. Допуснатото изопачаване е поне в три аспекта.
101 Първо, в точки 331 и 332 от обжалваното съдебно решение, относно анализа ex ante на рентабилността на споразуменията от 2006 г., Общият съд изопачил клауза 7.1 от ASA от 2006 г., съдържаща се в приложение A.2.5 към жалбата. Тя определяла таксата за сигурност като такса, която Ryanair трябвало по договор да плаща на летището. По-нататък, той изопачил раздел 2.2.3 от доклада от 31 август 2012 г., изготвен от икономическия консултант на жалбоподателите, съдържащ се в приложение A.3.5.1 към тази жалба, както и таблица 2.21, фигурираща в доклада на този консултант от 13 април 2012 г., намиращ се в приложение A.3.4.1 към посочената жалба, които потвърждавали, че Ryanair действително е платила тази такса за сигурност на летището.
102 Общият съд обаче одобрил грешката на Комисията, състояща се в това, че е приела тази такса за допълнителен разход за летище Клагенфурт, което довело до това Комисията да занижи очакваната рентабилност от гледна точка на това летище на споразуменията от 2006 г. Преписката не съдържала никакво доказателство, установяващо, че тази такса е била възстановена на Ryanair, за разлика от приетото в точка 331 от обжалваното съдебно решение, или посочващо страната, понесла разходите за това възстановяване. Само точки 101—103 от писмената дуплика на Комисията в първоинстанционното производство можели да подкрепят преценката на Общия съд, но в тях Комисията се ограничила до това изтъкне, без никакви доказателства, че австрийските органи на два пъти потвърдили, че таксата за сигурност е била възстановена на Ryanair.
103 Второ, в точки 301 и 302 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил, от една страна, съображение 379, буква д) от спорното решение, което потвърждавало, че в оценката на допълнителните експлоатационни разходи е включен предпазен марж, който летището можело да очаква за споразуменията от 2002 г., и от друга страна, точки 2.24—2.27 от доклада на икономическия консултант от 18 юли 2018 г., включен в приложение A.7.6 към жалбата, от които било видно, че не е дадено никакво уточнение относно изчисляването на този предпазен марж.
104 Тези доказателства показвали, че оценката на допълнителните експлоатационни разходи на летището, на която Комисията е основала своя предварителен анализ на рентабилността, включвала параметър, а именно този предпазен марж, чието изчисляване никога не е било обяснено, нито оповестено, който е довел до необяснимо висока оценка на допълнителните експлоатационни разходи, особено спрямо сравнимите летища, които също са предмет на разследване относно държавна помощ. В оспорените точки от обжалваното съдебно решение Общият съд одобрявал използването на тази оценка от Комисията, без да се позовава на доклада от 18 юли 2018 г. От това следвало да се изведе, че Общият съд не е взел предвид или не е взел надлежно предвид доказателствата, които са били представени пред него в това отношение.
105 Трето, в точка 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил, на първо място, член 2, буква а) от ASA от 2002 г., включен в приложение A.2.1 към жалбата, от който следвало, че целевият коефициент на натоварване бил 76 %; на второ място, съображение 382 и таблица 10 от спорното решение, от които било видно, че за анализа си на ASA от 2002 г. Комисията е използвала коефициент на натоварване от 70 %, както и съображение 415, буква а) и таблица 11 от това решение, от които следвало, че за анализа си на споразуменията от 2006 г. Комисията е използвала коефициент на натоварване от 85 %; на трето място, съображение 17 от посоченото решение, от което било видно, че гражданското въздухоплаване е започнало да извършва полети на летището „малко време“ след създаването му през 1915 г., и на четвърто и последно място, параграф 2.14 от доклада на икономическия консултант от 18 юли 2018 г., съдържащ се в приложение A.7.6 към жалбата, от който следвало, че коефициентът на натоварване от 76 % бил близък до, но малко под коефициента на натоварване от около 80 %, реализиран от Ryanair по нейната мрежа от маршрути към момента на подписването на ASA от 2002 г.
106 Тези доказателства показвали, че коефициентът на натоварване от 70 %, възприет от Комисията, за да извърши своя анализ ex ante на рентабилността на ASA от 2002 г., бил прекалено нисък. Те всъщност доказвали, от една страна, че той бил с 6 пункта по-нисък от целевия коефициент на натоварване, договорен между страните, и с 15 пункта по-нисък от коефициента, възприет от Комисията за нейния анализ на споразуменията от 2006 г., и от друга страна, че летището имало няколко десетилетия опит в гражданското въздухоплаване към момента на подписване на ASA от 2002 г., което поставяло под въпрос тезата, че липсата на опит с конкретна авиокомпания, в случая Ryanair, имала значително отражение върху неговите хипотези за процент на натоварване.
107 Общият съд обаче потвърдил използването от Комисията на този коефициент на натоварване от 70 %, въпреки че преписката не съдържала никакво доказателство, позволяващо да се подкрепи преценката на Общия съд, че липсата на предходно споразумение между летище Клагенфурт и Ryanair обосновавала възприемането на предпазлив коефициент на натоварване, нито пък доказателство в подкрепа на преценката му, че нискотарифните авиокомпании не са били достатъчно внедрени през 2002 г., за да обосноват по-висок коефициент на натоварване. Освен това единственото място в преписката по делото, което би могло да подкрепи тези преценки на Общия съд, било точка 115 от писмената защита на Комисията и точка 85 от писмената ѝ дуплика. Комисията обаче в тях твърдяла без доказателства, че решението да приеме коефициент от 70 % е обосновано от липсата на опит на летище Клагенфурт с жалбоподателите и от статута на новодошли, който имат нискотарифните авиокомпании.
108 Комисията изтъква, че нито едно от твърдените изопачавания не е доказано и че във всички случаи нито едно от тях не произтича по явен начин от материалите по делото.
Съображения на Съда
109 Според постоянната практика на Съда, когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС само да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху изведените от тях правни последици. Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 42 и цитираната съдебна практика).
110 Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в изпълнение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в анализа, които според него са довели до изопачаването. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствата (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 43 и цитираната съдебна практика).
111 Впрочем, макар да е възможно изопачаването на доказателствата да се изразява в тълкуване на документ, което противоречи на съдържанието му, все пак това изопачаване трябва ясно да личи от представените пред Съда материали по делото и да предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 44 и цитираната съдебна практика).
112 Именно в светлината на тези принципи трябва да се анализират трите части от третото основание.
113 Що се отнася, на първо място, до първата част от това основание, насочена срещу точки 331 и 332 от обжалваното съдебно решение, Общият съд констатира в първата от тези точки, че в писмените си изявления и в съдебното заседание Комисията е изложила, от една страна, че според информацията, която е получила на два пъти от австрийските органи, тази такса, както и пълният размер на таксите за полет са били възстановени на Ryanair и от друга страна, тези органи са посочили на Комисията и че пълното възстановяване на летищните такси е извършено едновременно с въвеждането на схемата за стимулиране от 2005 г. и представлява обичайна практика по това време за привличане на нови авиокомпании на летище Клагенфурт.
114 Във втората от тези точки Общият съд посочва, че видно от тези елементи, Комисията надлежно и в интерес на добрата администрация на основните правила на Договора за функционирането на ЕС относно държавните помощи е поискала от съответната държава членка релевантна информация, позволяваща ѝ да провери дали по отношение на споразуменията от 2006 г. таксата за сигурност е била възстановена на Ryanair, и въз основа на това заключава, че Комисията следователно е могла, без да допусне явна грешка в преценката, да приеме тази такса като допълнителен разход на летището за целите на анализа на рентабилността на споразуменията от 2006 г.
115 Освен това от точка 328 от това съдебно решение е видно, че в това отношение пред Общия съд Ryanair и др., като се позовават на клаузите от ASA от 2006 г., упрекват Комисията, че е допуснала грешка, като е приела, че що се отнася до споразуменията от 2006 г., таксата за сигурност представлява разход за летище Клагенфурт, и че са посочили, че съдържащите се във фактурите на Ryanair данни доказват, че същата е платила размера на таксите за сигурност на това летище.
116 Същевременно от изложеното в точки 113 и 114 от настоящото решение следва, от една страна, че в точки 331 и 332 от обжалваното съдебно решение Общият съд изобщо не споменава докладите, посочени в точка 101 от настоящото решение. Следователно той не може да бъде упрекнат, че е изопачил тези доклади в тази част от обжалваното съдебно решение.
117 От друга страна, в точки 331 и 332 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е потвърдил, че летище Клагенфурт не е фактурирало на Ryanair таксата за сигурност, нито е поставил под въпрос факта, че тази такса е била платена от Ryanair на същото, а само е посочил, че Комисията на два пъти е искала информация от Република Австрия в това отношение, и че последната е посочила на два пъти, че въпросната такса и пълният размер на таксите за полет са били възстановени на Ryanair. От това следва, че Общият съд не е изопачил и клауза 7.1 от ASA от 2006 г.
118 Впрочем доколкото с първата част от третото си основание жалбоподателите оспорват доказателствената сила, която Общият съд придава на различните представени пред него за преценка доказателства, доводите им са недопустими в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 109 от настоящото решение, тъй като с тях се цели Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата.
119 Следователно третата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като частично необоснована и частично недопустима.
120 На второ място, що се отнася до втората част от посоченото основание, насочена срещу точки 301 и 302 от обжалваното съдебно решение, Общият съд отговаря в първата от тези точки на довода на Ryanair и др., че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е потвърдила избора на австрийските органи да добавят предпазен марж към стойностите, въз основа на които са били изчислени допълнителните експлоатационни разходи, дължащи се на очаквания обем на допълнителния трафик през периода на действие на споразуменията от 2002 г. Той отбелязва, че от съображение 379, буква д) от спорното решение следва, че стойностите, въз основа на които са изчислени тези разходи, са били определени въз основа на системата за изчисляване на разходите, използвана от летище Клагенфурт през 2002 г., и че тази система включва тарифата за кацане, тарифата за пътници и такси за наземно обслужване, таксата за обслужване на перона, тарифата за ползване на инфраструктура, както и таксата за паркиране в хангар. В същата точка той уточнява, че Комисията е отбелязала, а Ryanair и др. са потвърдили в съдебното заседание, че системата за изчисляване на разходите, използвана от това летище през 2002 г., позволява не толкова подробно разпределение на разходите като въведената през 2005 г. и описана в съображение 415 от спорното решение.
121 В точка 302 от това съдебно решение той добавя, че в това отношение в съображение 379, буква д) Комисията е изброила обясненията на австрийските органи, според които те са използвали най-оптимистичните оценки на стойностите, съответстващи на допълнителните експлоатационни разходи за допълнителна междуполетна подготовка и на тон максималното излетно тегло, както и за всеки допълнителен заминаващ пътник. От това той прави в тази точка извода, че Комисията не може да бъде упрекната, че е допуснала явна грешка в преценката, валидирайки този начин на изчисляване на допълнителните експлоатационни разходи, що се отнася до споразуменията от 2002 г., тъй като при липсата на подробни данни и поради оптимистичните базови оценки на австрийските органи намерението ѝ да направи предпазлива оценка е разумно.
122 Същевременно, от една страна, от тези две точки на обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд не е отрекъл, че австрийските власти са включили — както е видно от спорното решение — предпазен марж в оценката на разглежданите допълнителни експлоатационни разходи. От преписката е видно по-нататък, че посочените точки възпроизвеждат точно съдържанието на съображение 379, буква д) от спорното решение. Следователно твърдяното изопачаване в това отношение е неоснователно.
123 От друга страна, що се отнася до твърдението, че посоченият в точка 103 от настоящото решение доклад на икономическия консултант на жалбоподателите бил изопачен от Общия съд, достатъчно е да се отбележи, че Общият съд изобщо не споменава този доклад в точки 301 и 302 от обжалваното съдебно решение и следователно не може да бъде упрекнат, че го е изопачил в тази част от същото.
124 В действителност, като се позовават на посочения доклад, жалбоподателите целят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, което е извън компетентността на Съда в производството по обжалване, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 109 от настоящото решение.
125 Следователно втората част от третото основание трябва да се отхвърли като частично неоснователна и частично недопустима.
126 На трето място, що се отнася до третата част от това основание, насочена срещу точка 306 от обжалваното съдебно решение, Общият съд в тази точка отбелязва, че както правилно посочва Комисията, не е било неразумно летище Клагенфурт да възприеме предпазлив подход по отношение на коефициента на натоварване при оценката на споразуменията от 2002 г., като се има предвид, че то все още не е имало опит с Ryanair и др. и че освен това поначало нискотарифните авиокомпании към онзи момент не са били толкова внедрени, колкото са понастоящем. Той добавя, че трябва да се констатира, че изчисленият от това летище коефициент на натоварване от 70 % не е далеч от целта от 76 %, произтичаща от ASA от 2002 г., и че следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е възприела този коефициент от 70 %. Той добавя и че това е така на още по-силно основание, като се има предвид, че очакваните 50 000 пристигащи пътници годишно, споменати в преамбюла на ASA от 2002 г. и предполагащи коефициент на натоварване от 76 %, представляват цел, която трябва да бъде постигната, а не обвързващо задължение.
127 От тези мотиви на обжалваното съдебно решение произтича, че първо, Общият съд не е изопачил ASA от 2002 г., както твърдят жалбоподателите, тъй като той изрично е отбелязал, че това споразумение е имало за цел коефициент на натоварване от 76 %. Той не е изопачил и съображение 382 и таблица 10 от спорното решение, при положение че е отбелязал, че Комисията е била възприела коефициент на натоварване от 70 % за анализа си на посоченото споразумение.
128 Второ, Общият съд не е изопачил също така, по смисъла на припомнената в точки 110 и 111 от настоящото решение съдебна практика, съображение 415, буква a) от спорното решение, нито таблица 11 от същото, тъй като точка 306 от обжалваното съдебно решение дори не споменава коефициента на натоварване от 85 %, който впрочем е споменат в точка 397 от обжалваното съдебно решение.
129 Трето, съображение 17 от спорното решение действително гласи, че „[летище Клагенфурт] е построено през 1915 г. като военно летище“ и че [с]коро след това то започва да се използва както за военни, така и за граждански цели, което продължава и до днес“. Същевременно, както е видно от точка 126 от настоящото решение, Общият съд се е ограничил в точка 306 от обжалваното съдебно решение да отбележи, че това летище през 2002 г. все още не е имало опит с Ryanair и др. и че нискотарифните компании по онова време не са били толкова внедрени, колкото са днес. Следователно твърдяното изопачаване на това съображение 17 също не е доказано.
130 Четвърто, що се отнася до твърдяното изопачаване на точка 2.14 от доклада на икономическия консултант на жалбоподателите, споменат в точка 105 от настоящото решение, достатъчно е да се констатира, че тази точка изобщо не се споменава в обжалваното съдебно решение и че последното не съдържа нищо, което да показва изопачаване на посочения параграф.
131 Впрочем доколкото с доводите си, изложени в точки 106 и 107 от настоящото решение, жалбоподателите поддържат по същество, че от доказателствата, на които те се позовават, е видно, че коефициентът на натоварване, възприет от Комисията, за да извърши предварителен анализ на рентабилността на ASA от 2002 г., е прекалено нисък, в действителност те целят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата в това отношение, така че тази част от третата част от третото основание е недопустима, в изпълнение на съдебната практика, припомнена в точка 109 от настоящото решение.
132 Поради това третата част от това основание трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна. Вследствие на това третото основание трябва да бъде отхвърлено.
По четвъртото основание
Доводи на страните
133 С четвъртото си основание, което се отнася до точки 418—421 и 427—429 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ, изчислен въз основа на предварителни данни, не трябва да се коригира въз основа на последващите данни, съдържащи се в преписката към момента на приемане на спорното решение.
134 Общият съд констатирал, че по принцип както наличието, така и размерът на помощта трябва да се преценяват с оглед на положението, което съществува към момента на предоставянето на същата. Той отхвърлил доводите на Ryanair и др. в това отношение, които били в посока на отчитане на последващите данни относно приходите и разходите, с мотива, че те имали за последица да променят размера на подлежащата на възстановяване помощ в зависимост от алеаторни събития като икономическата конюнктура или евентуалната печалба, реализирана от получателя на помощта чрез използването на първоначално предоставеното предимство. Като се е произнесъл по този начин, той не отговорил на техните доводи.
135 Всъщност Ryanair и др. изтъкнали не алеаторни обстоятелства, а такива от сферата на предоставящия помощта субект, а именно собственото му изчисление на неговите разходи и приходи, и поддържали само че при оценката на променливите разходи и приходи, които били под негов контрол, следвало да се поправят допуснатите от него грешки. Комисията впрочем признала, че що се отнася до реално платените на Ryanair или на LV и на AMS такси за маркетингови услуги, размерът на подлежащата на възстановяване помощ можел да бъде коригиран въз основа на доказателства, представени ex post от Република Австрия. Тя обаче отказала извършването на корекции въз основа на други последващи данни относно приходите и разходите, от които обаче следвало, че разходите били завишени.
136 Съдебната практика, на която се основал Общият съд, а именно решения от 19 октомври 2005 г., Freistaat Thüringen/Комисия (T‑318/00, EU:T:2005:363), и от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), се отнасяла до принципа, че наличието и размерът на помощта трябва да се преценяват с оглед на съществуващото положение към момента на предоставянето ѝ. Тези решения обаче не забранявали на Комисията да поправя грешки в преценката на положението, съществуващо към момента на предоставяне на помощта. Те не позволявали на Комисията и да приема преценка на размера на помощта, основана на погрешни данни. По-нататък, тези решения се отнасяли до гаранции, а именно вид мярка за помощ, за която разграничението между предоставянето на помощта, състоящо се в намерение да се предостави предимство, и плащането на същата, което обикновено се отнасяло до последващата фаза на прехвърляне на ресурси, не било толкова ясно, колкото за други видове мерки за помощ.
137 Освен това, като изтълкували неправилно тези две съдебни решения, Общият съд и Комисията изключили риска от грешки в предвижданията на предоставящите помощите субекти. Възможно било обаче държавно образувание, което възнамерява да предостави помощ в определен размер, да се е заблудило при оценката на очакваните разходи и печалби, поради което размерът на помощта, която то е възнамерявало да предостави, в крайна сметка да не е бил изплатен или не е бил изплатен изцяло.
138 Според жалбоподателите Комисията е длъжна да провери въз основа на данните, съдържащи се в преписката към момента на приемане на решението ѝ, дали извършените от предоставящия помощта субект оценки на собствените му разходи и приходи не са погрешни. Всъщност разпореждане за възстановяване на помощта, основаващо се на завишени разходи или занижени приходи, би обогатило последния, защото би му възстановило твърде високи суми и по този начин той би извлякъл финансова печалба от собствените си грешки. Подобно възстановяване би било в противоречие и с целта на възстановяването на неправомерна помощ, а именно възстановяване на положението, което е съществувало преди изплащането на помощта.
139 Комисията изтъква, че това основание следва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
140 За държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (вж. решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 44 и цитираната съдебна практика).
141 Така, предвид целта на член 107, параграф 1 ДФЕС да осигури ненарушена конкуренция, понятието „помощ“ по смисъла на тази разпоредба не би могло да обхваща мярка, предоставена в полза на предприятие чрез ресурси на държавата, когато то би могло да получи същото предимство при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия. Следователно преценката на условията, при които е предоставено такова предимство, по принцип се извършва чрез прилагане на принципа на частния оператор (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 45 и цитираната съдебна практика).
142 За целите на преценката на въпроса дали същата мярка би била приета при нормални пазарни условия от частен оператор, трябва да се взема предвид оператор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на държавата (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 28 и цитираната съдебна практика).
143 В този контекст Комисията трябва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен оператор (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 29 и цитираната съдебна практика).
144 В това отношение следва да се приеме, че е релевантна всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен оператор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на държавата. Следователно за целите на прилагането на критерия за частния инвеститор са релевантни единствено наличните доказателства и развитието, което е предвидимо към момента на вземането на решението да се предприеме разглежданата мярка (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася по-конкретно до случая, в който Комисията разглежда съществуването на държавна помощ във връзка с мярка, за която тя не е била уведомена и която вече е била приведена в действие от съответната държава членка към момента, в който тя извършва своята проверка (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 105).
145 Ето защо обстоятелства, настъпили след момента на приемането на съответната мярка, не могат да бъдат взети предвид за целите на прилагането на принципа на частния оператор (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 32 и цитираната съдебна практика).
146 Както Съдът вече е постановил, от припомнената в точки 142—145 от настоящото решение съдебна практика произтича, че доводите, с които се оспорва обосноваността на преценката на Общия съд във връзка с оценката на подлежащите на възстановяване помощи, когато се основават на факта, че са взети предвид събития, настъпили след предоставянето на въпросната мярка за помощ, са неотносими (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 113).
147 Същевременно с четвъртото си основание жалбоподателите поддържат по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си на размера на подлежащата на възстановяване помощ, както е определен в спорното решение. Те изтъкват в това отношение, че той е трябвало да приеме, че за да определи този размер, Комисията е трябвало да вземе предвид „последващите данни, съдържащи се в преписката към момента на приемане на спорното решение“, вместо да се основава на „предварителните доказателства“, а именно, както констатира Общият съд в точка 420 от обжалваното съдебно решение, на предвидимото развитие за частен инвеститор в условията на пазарна икономика към момента на сключването на спорните споразумения.
148 Така Общият съд уточнява в тази точка, че Комисията е определила в спорното решение размера на подлежащите на възстановяване помощи във връзка със спорните споразумения, като е взела предвид „отрицателната част от очаквания към момента на сключването на сделката допълнителен паричен поток (приходи минус разходи)“. Жалбоподателите обаче твърдят по същество, че очакваните разходи и приходи за летище Клагенфурт към момента на този извод в крайна сметка са се оказали различни от тези, които са били предвидими към момента на посочения извод.
149 Безспорно е впрочем, че в случая разглежданите мерки за помощ са били предоставени именно чрез сключването на съответните спорни споразумения.
150 Следователно трябва да се констатира, че с това четвърто основание жалбоподателите оспорват обосноваността на преценката на Общия съд относно оценката на размера на подлежащите на възстановяване помощи, като се позовават на събития, настъпили след предоставянето на разглежданите мерки за помощ. Вследствие на това четвъртото основание във всички случаи трябва да се отхвърли като неотносимо, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 146 от настоящото решение.
151 В това отношение не може да се възприеме доводът на жалбоподателите, че по същество тази съдебна практика не била приложима към настоящото дело, тъй като се отнасяла само до държавните помощи под формата на гаранция. Всъщност, както следва от същата съдебна практика, не естеството на разглежданата помощ, а самото прилагане на принципа на частния оператор в условията на пазарна икономика, чиято приложимост в случая впрочем не се оспорва, изисква за установяването на евентуално предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС да се считат за релевантни само наличните данни и предвидимото развитие към момента на вземане на решението за предоставяне на разглежданата мярка.
152 Също така жалбоподателите не могат да изведат никакъв полезен довод в подкрепа на настоящото основание от факта, че за ASC от 2002 г. между DMG и AMS Комисията е посочила в съображение 570 от спорното решение, че сумата на помощта, която следва да бъде възстановена, може да бъде коригирана по-късно, въз основа на доказателства, представени от Република Австрия. Всъщност, както посочва Общият съд в точка 425 от обжалваното съдебно решение, от спорното решение е видно, че тази държава членка е изтъкнала в хода на административната процедура, че това споразумение никога не е влязло в сила, без да е могла да представи в хода на същото писмен документ, удостоверяващ точността на това изявление.
153 Така уточнението, внесено от Комисията в съображение 570 от спорното решение, има за цел единствено, както отбелязва Общият съд в тази точка 425, да позволи на посочената държава членка да представи доказателство в този смисъл и съответно да изключи от размера на подлежащата на възстановяване помощ помощта, която е трябвало да бъде изплатена по силата на посоченото споразумение, при условие че се установи, че тъй като то не е влязло в сила, съдържащата се в него помощ не е била изплатена на получателя, така че със същото споразумение не е било предоставено никакво икономическо предимство и че следователно не е трябвало да се възстановява помощ по това споразумение.
154 За сметка на това с доводите си, представени пред Общия съд и по същество възпроизведени в рамките на настоящото основание, жалбоподателите всъщност твърдят не че помощ, съдържаща се в едно от спорните споразумения, не им е била предоставена, а че съдържащото се в тези споразумения предимство трябва да бъде преразгледано към момента на възстановяването в зависимост от действителните икономически резултати от съответните споразумения за страните по тези споразумения. Тези доводи обаче противоречат на съдебната практика, припомнена в точки 140—145 от настоящото решение, както впрочем и на постоянната практика на Съда, според която възстановяването на неправомерна държавна помощ предполага връщане на предимството, което тя е предоставила на получателя си, за да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено от това предимство (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity, C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990, т. 91 и 92 и цитираната съдебна практика, и от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 131 и цитираната съдебна практика).
155 Вследствие на това четвъртото основание трябва да се отхвърли като неотносимо.
156 Тъй като нито едно от основанията, изложени от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба, не е уважено, тя трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
157 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. По смисъла на член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
158 Тъй като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
Поради изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Ryanair DAC и Airport Marketing Services Ltd да заплатят съдебните разноски.
Подписи