РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Права върху интелектуална собственост — Директива 2014/26/ЕС — Колективно управление на авторското право и сродните му права — Организация за колективно управление на авторски права — Директива 2004/48/ЕО — Мерки, процедури и средства за защита, които са необходими за гарантиране на спазването на правата върху интелектуална собственост — Член 4 — Лица, които имат право да търсят прилагане на предвидените в Директива 2004/48/ЕО мерки, процедури и средства за защита — Организация за колективно управление на авторски права, одобрена да предоставя разширени колективни лицензи — Процесуална легитимация с цел защита на правата на интелектуална собственост“
По дело C‑201/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от 15 март 2022 г., постъпил в Съда на 15 март 2022 г., в рамките на производство по дело
Kopiosto ry
срещу
Telia Finland Oyj
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič (докладчик), I. Jarukaitis и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Kopiosto ry, от S. Lapiolahti и B. Rapinoja, asianajajat,
– за Telia Finland Oyj, от M. Manner, asianajaja,
– за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от S. L. Kalėda, J. Samnadda и I. Söderlund, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 май 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56), както и на членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Kopiosto ry и Telia Finland Oyj (наричано по-нататък „Telia“) по повод на преизлъчването от Telia на телевизионни предавания, за които се твърди, че нарушават авторските права на авторите, представлявани от Kopiosto.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2004/48
3 Съображения 3, 10 и 18 от Директива 2004/48 гласят:
„(3) […] липсата на ефективни средства за изпълнение на права върху интелектуална собственост обезкуражава обновяването и творчеството, намаляват и инвестициите. Следователно е необходимо да се гарантира, че материалното право върху интелектуалната собственост, което понастоящем до голяма степен представлява част от достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire), се прилага ефективно в [Европейската общност]. В тази връзка средствата за упражняване на правата върху интелектуална собственост са от първостепенно значение за успеха на вътрешния пазар.
[…]
(10) Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.
[…]
(18) Лицата, които имат право да поискат прилагането на [предвидените от настоящата директива] мерки, процедури и средства за защита, следва да не бъдат само притежателите на правата, но също и лица, които имат пряк интерес и [активна процесуална легитимация], доколкото е разрешен[о] и е в съответствие с приложимото законодателство, което може да вкл[ю]чва професионални организации, на които е възложено управлението на тези права или защитата на поверените им колективни и индивидуални интереси“.
4 Глава I от тази директива, озаглавена „Цел и обхват“, включва по-специално член 1, озаглавен „Предмет“, който предвижда:
„Настоящата директива се отнася за мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху интелектуална собственост. По смисъла на настоящата директива терминът „права върху интелектуална собственост“ включва правата върху индустриална собственост“.
5 Член 2 от тази директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграф 1:
„Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка“.
6 Глава II от същата директива, която включва членове 3—15, е озаглавена „Мерки, процедури и средства за защита“.
7 Член 3 от Директива 2004/48 е озаглавен „Общо задължение“ и гласи:
„1. Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.
2. Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях“.
8 Член 4 от тази директива е озаглавен „Лица, които имат право да подадат заявление за прилагане на мерките, процедурите и средствата за защита“ и има следното съдържание:
„Държавите членки признават следните лица като такива, които имат право да търсят прилагане на тези мерки, процедури и средства за защита, посочени в настоящата глава:
а) притежателите на права върху интелектуалната собственост в съответствие с разпоредбите на приложимото законодателство;
б) всички други лица, на които официално е разрешено да ползват тези права, […], в съответствие с разпоредбите на приложимото законодателство;
в) органите за [колективно управление на] права върху интелектуалната собственост, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, доколкото се разрешава от приложимото законодателство и в съответствие с неговите разпоредби;
г) органи за професионална защита, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, доколкото се разрешава от приложимото законодателство и в съответствие с разпоредбите на приложимото законодателство“.
Директива 2014/26/ЕС
9 Съображения 8, 9, 12 и 49 от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 2014 г., стр. 72) предвиждат следното:
„(8) Настоящата директива има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка […].
(9) Настоящата директива има за цел да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност. […]
[…]
(12) Настоящата директива, като същевременно се прилага към всички организации за колективно управление на авторски права […], следва да не възпрепятства договорености по отношение на управлението на правата в държавите членки, като например индивидуално управление, удължено действие на споразумение между представителна организация за колективно управление и ползвател, т.е. разширено колективно лицензиране, задължително колективно управление, правни презумпции за представителство и прехвърляне на права на организациите за колективно управление.
[…]
(49) […] На последно място е целесъобразно да се изисква от държавите членки да разполагат с независими, безпристрастни и ефективни процедури за разрешаване на спорове, чрез органи с експертен опит в областта на интелектуалната собственост или чрез съдилища, компетентни за уреждане на търговски спорове между организации за колективно управление на авторски права и ползватели относно съществуващи или предложени лицензионни условия или относно нарушение на договор“.
10 Член 3 („Определения“) от тази директива предвижда в буква а):
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „организация за колективно управление на авторски права“ означава организация, която е оправомощена по закон или чрез възлагане, лиценз или други договорни условия да управлява авторски или сродните им права от името на повече от един носител на авторски права, в обща полза на тези носители на авторски права, като нейна изключителна или основна цел и която отговаря на единия или на двата от следните критерии:
i) тя е собственост на нейните членове или се контролира от тях;
ii) тя е с нестопанска цел“.
11 Съгласно член 35 от посочената директива, озаглавен „Разрешаване на спорове“:
„1. Държавите членки гарантират, че споровете между организациите за колективно управление на авторски права, свързани в частност със съществуващи и предлагани условия за лицензиране или нарушаване на договор, могат да се разглеждат от съд или, по целесъобразност, друг независим и безпристрастен орган за разрешаване на спорове, когато този орган има експертен опит в областта на правото на интелектуална собственост.
2. Членове 33 и 34 и параграф 1 от настоящия член не засягат правото на страните да отстояват и да защитават правата си чрез предявяване на иск в съда“.
Финландското право
12 Член 26 („Договорни лицензи“) от Tekijänoikeuslaki (404/1961) (Закон за авторското право (404/1961) от 8 юли 1961 г., в редакцията си, изменена с Laki tekijänoikeuslain muuttamisesta (607/2015)(Закон за изменение на Закона за авторското право (607/2015) (наричан по-нататък „Закон за авторското право“), предвижда в параграф 1, че разпоредбите на Закона за авторското право относно договорните лицензи се прилагат за договор, сключен за използването на произведения на автори от определен отрасъл между ползвател и одобрена от Министерството на образованието и културата организация, която представлява в този отрасъл множество автори на произведения, използвани във Финландия. С оглед на този договор одобрената организация се счита за оправомощена да представлява и други автори на произведения от същия отрасъл. Лицето, получило договорен лиценз въз основа на посочения договор, може съгласно условията на този договор да използва всички произведения на автори от този отрасъл.
13 Съгласно член 26, параграф 4 от Закона за авторското право редът и условията, определени от посочената в параграф 1 организация, относно разпределянето между представляваните от нея автори на възнагражденията за възпроизвеждане на произведението, неговото разпространение или излъчване, или относно използването на възнагражденията за общи цели на авторите, се прилагат и за другите посочени в параграф 1 автори от същия отрасъл, които тази организация не представлява пряко.
14 Член 25h от Закона за авторското право, озаглавен „Преизлъчване на радио- или телевизионно излъчване“, предвижда в параграф 1, че произведение, което е включено в радио- или телевизионно предаване, може да бъде препредавано, без да се променя предаването, по силата на договорен лиценз, както е предвидено в член 26 от този закон, за да достигне до публиката едновременно с първоначалното предаване.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 Kopiosto е организация за колективно управление по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26, която управлява и предоставя лицензи за сметка на голям брой автори въз основа на предоставените ѝ от тези автори пълномощия. Kopiosto е одобрено и от Министерството на образованието и културата като организация, на която е възложено предоставянето на договорни лицензи по смисъла на член 26 от Закона за авторското право, по-специално за препредаването на включени в радио- или телевизионно предаване произведения по смисъла на член 25h, параграф 1 от този закон.
16 Telia е оператор на кабелна телевизионна мрежа, по която се предават националните некриптирани телевизионни канали за обществено разпространение.
17 На 24 януари 2018 г. Kopiosto сезира markkinaoikeus (Търговски съд, Финландия) с искане да се установи, че Telia е извършило преизлъчване на телевизионни предавания по смисъла на член 25 h от Закона за авторското право и че при липсата на предварително разрешение от негова страна това преизлъчване нарушава правата на авторите, които Kopiosto представлява, главно, в качеството си на организация, на която е възложено предоставянето на договорни лицензи, и при условията на евентуалност, въз основа на пълномощията, които са ѝ предоставени от носителите на авторски права.
18 Telia оспорва процесуалната легитимация на Kopiosto да предявява иск, основан на нарушение на авторски права.
19 С решение от 18 юни 2019 г. Markkinaoikeus (Търговски съд) по-специално отхвърля като недопустими исканията на Kopiosto, основани на нарушение на авторското право, с мотива че то няма право да предявява от свое име иск за нарушение на авторски права за сметка на притежателите на права, които представлява в качеството си на организация, на която е възложено предоставянето на договорни лицензи в случаите, предвидени в член 26 от Закона за авторското право. Тази юрисдикция счита, че Kopiosto не разполага и с процесуална легитимация да предяви иск за нарушение по отношение на носителите на авторски права, които във връзка с тези права са я упълномощили да управлява техните права и да ги представлява пред съд.
20 Kopiosto подава жалба срещу това решение пред Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия), който е запитващата юрисдикция, като изтъква главно, че поради статута си на организация, на която е възложено предоставянето на договорни лицензи, тя има пряк правен интерес, както изисква член 4, буква в) от Директива 2004/48, да извършва правни действия в случай на неправомерно използване на произведенията на авторите, които представлява, и при условията на евентуалност, че има най-малкото право да предявява искове относно неразрешеното използване на произведенията на авторите, чиито авторски права управлява въз основа на пълномощия за управление и представителство пред съд, предоставени ѝ от тези автори.
21 Пред запитващата юрисдикция Telia поддържа, че в качеството си на организация, на която е възложено да предоставя договорни лицензи, Kopiosto има право да издава лицензи за преизлъчване на телевизионни предавания и да събира свързаните с това възнаграждения. За сметка на това само първоначалният притежател на съответното авторско право или приобретателят на това авторско право биха могли да предявят иск за нарушение на посоченото авторско право.
22 Korkein oikeus (Върховен съд) счита по същество, че за да разреши спора в главното производство е необходимо, при липсата на разпоредба от националното право в тази област, да отговори на въпроса при какви условия организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 може да се счита за лице, което има право да търси прилагане на посочените в глава II от Директива 2004/48мерки, процедури и средства за защита. В частност споменатата юрисдикция си задава въпроса дали съгласно член 4, буква в) от посочената директива за тази цел е достатъчно организацията, на която е възложено издаването на договорни лицензи, да има общата способност съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, както и правото да договаря и предоставя такива лицензи за преизлъчване на телевизионни предавания за сметка на всички носители на авторски права в съответния отрасъл, или тази процесуална легитимация зависи от условието посочената организация да е изрично оправомощена от националното законодателство да предявява от свое име иск, основан на нарушение на такива права.
23 В това отношение посочената юрисдикция отбелязва най-напред, че в решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT (C‑521/17, EU:C:2018:639), Съдът поставя тази легитимация в зависимост от условието съгласно националното законодателство организацията за колективно представителство на притежателите на права върху интелектуална собственост да се счита за организация, която има пряк интерес от защитата на такива права и това законодателство да ѝ признава способността да бъде страна в съдебното производство за тази цел, без обаче да уточнява дали това второ условие се отнася до общото право на такава организация да предявява иск пред съд, или пък изисква националното право да предвижда изрично или поне да позволява на организация, на която е възложено предоставянето на разширени колективни лицензи, да може да предяви иск, основан на нарушение на авторското право.
24 На следващо място, запитващата юрисдикция счита, че с оглед на точки 34 и 35 от това решение не е ясно дали член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че има за цел да уеднакви какво трябва да се разбира под посочения в съображение 18 от Директива 2004/48 „пряк интерес“ на дадена организация от защита на правата на представляваните от нея носители на права, или този интерес трябва да се определи въз основа на националното право. От член 4, буква в) от Директива 2004/48 във връзка със съображение 18 от същата директива също не става ясно дали организация за колективно управление има пряк интерес да защитава правата на интелектуална собственост само защото има правото по силата, от една страна, на разширения колективен лиценз, и от друга страна, на предоставените ѝ от носителите на авторски права пълномощия за управление, да предоставя права за използване на произведения и да събира за сметка на носителите на права дължимите за тези права възнаграждения, за да ги изплати на последните.
25 Накрая националната юрисдикция изразява съмнения — по-специално по отношение на въпроса за процесуалната легитимация, произтичаща от статута на организация, на която е възложено издаването на разширени колективни лицензи — как следва да се тълкува член 4, буква в) от Директива 2004/48 в светлината, от една страна, на защитата на правото на собственост, предвидена в член 17 от Хартата, и от друга страна, на правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата. В това отношение Korkein oikeus (Върховен съд) посочва, че ако трябва да се приеме, че организацията, на която е възложено предоставянето на разширени колективни лицензи, има право да предявява иск за нарушение от свое име, това би могло да доведе до ограничаване на правото на носителя на права да предяви сам иск. В този контекст следва да се определи дали предоставянето на такава организация на процесуална легитимация в случай на нарушаване на правата на авторите, които не са прехвърлили изключителните си права на тази организация, трябва да се счита за непропорционална намеса в правото им да се разпореждат със своите авторски права. Тази юрисдикция обаче посочва, че подобна намеса би могла да бъде обоснована по-специално с оглед на факта, че организациите за колективно управление на авторски права могат да се намесват по-ефикасно от самия носител на авторското право.
26 При тези условия Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
2) Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
3) Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
27 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че освен условието за пряк интерес от защитата на съответните права, признаването на правото на организациите за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива на мерки, процедури и средства за защита, зависи единствено от способността на тези организации да бъдат страни в съдебното производство, или изисква в приложимото право изрично да се уреди процесуалната легитимация на тези организации за целите на защитата на правата върху интелектуална собственост.
28 В това отношение следва да се припомни най-напред, че според установеното от Съда от съображение 18 от Директива 2004/48, в светлината на което трябва да се тълкува член 4 от нея, следва, че законодателят на Европейския съюз е искал правото да се търси прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита да бъде признато не само на притежателите на права върху интелектуална собственост, но и на лицата, които имат пряк интерес от защитата на тези права, както и способност да бъдат страни в съдебното производство, доколкото се разрешава от приложимото законодателство и е в съответствие с неговите разпоредби (решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT, C‑521/17, EU:C:2018:639, т. 33).
29 Тези лица са изброени в член 4, букви б)—г) от посочената директива. Организациите за колективно управление на права върху интелектуална собственост са посочени в буква в) от същия член, съгласно която държавите членки признават на организациите за колективно управление на права върху интелектуалната собственост, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, правото да търсят прилагане на предвидените в глава II от същата директива мерки, процедури и средства за защита, доколкото се разрешава от приложимото законодателство и е в съответствие с неговите разпоредби.
30 Съдът е постановил, че член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно представителство на притежатели на марки […] правото от свое име да търси прилагане на средствата за защита, предвидени в тази директива, по отношение на правата на тези притежатели, както и правото от свое име да предявява искове пред съдилищата във връзка с посочените права, при условие че според националното законодателство тази организация има пряк интерес от защитата на подобни права и това законодателство ѝ предоставя способност да бъде страна в съдебното производство за тази цел (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT, C‑521/17, EU:C:2018:639, т. 39).
31 От това следва, че качеството на организация за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търси от свое име прилагането на мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в глава II от Директива 2004/48, зависи от условието според приложимото законодателство тази организация да има пряк интерес от защитата на тези права и това законодателство да я оправомощава да предяви иск за тази цел.
32 Следователно, макар организация за колективно управление на права върху интелектуална собственост непременно да трябва да разполага със способност да бъде страна в съдебното производство, за да ѝ се признае правото да търси от свое име прилагане на предвидените в посочената директива мерки, процедури и средства за защита, тази способност сама по себе си не е достатъчна за тази цел.
33 Впрочем, като се има предвид, че способността на лицето да бъде страна в съдебното производство е обичайна характеристика на правосубектността, която по принцип притежават организациите за колективно управление на авторски права, различно тълкуване би лишило от полезно действие второто условие, посочено в точка 39 от решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT (C‑521/17, EU:C:2018:639).
34 По-нататък, що се отнася до въпроса дали признаването на правото на организация за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търси от свое име прилагане на предвидените в Директива 2004/48 мерки, процедури и средства за защита зависи от изричното закрепване на това право в приложимото законодателство, следва да се припомни, че член 4, буква в) от тази директива препраща общо към „[разпоредбите на] приложимото законодателство“.
35 Подобен израз обаче не означава непременно, че правото на организациите за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търсят от свое име прилагане на предвидените в посочената директива мерки, процедури и средства за защита е изрично признато с конкретна разпоредба, тъй като тази процесуална легитимация може да произтича от общи процесуални норми.
36 Това тълкуване се потвърждава от целта на Директива 2004/48, която, както се посочва в съображение 10 от нея, се състои по-специално в това да се гарантира висока степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар (решение от 17 юни 2021 г., M.I.C.M., C‑597/19, EU:C:2021:492, т. 75 и цитираната съдебна практика). За тази цел член 3 от тази директива налага на държавите членки задължението да предвидят минимален набор от мерки, процедури и средства за защита, които са необходими, за да се гарантира спазването на правата върху интелектуална собственост.
37 Както обаче следва от съображение 18 от тази директива, законодателят на Съюза е счел за желателно, както вече бе посочено в точка 28 от настоящото решение, правото да се търси прилагане на предвидените в посочената директива мерки, процедури и средства за защита да се признае не само на притежателите на права върху интелектуална собственост, но и на организациите за колективно управление, които по принцип разполагат с финансови и материални ресурси, позволяващи им да провеждат ефективно производства за борба срещу нарушенията на тези права.
38 Следователно в държавите членки, които не са приели разпоредба, уреждаща конкретно правото на действие на организациите за колективно управление на авторски права, ограничително тълкуване на член 4, буква в) от Директива 2004/48 би могло да попречи на такива организации да търсят от свое име прилагане на предвидените в тази директива мерки, процедури и средства за защита, като по този начин рискува да отслаби ефективността на средствата, въведени от законодателя на Съюза, за да се осигури спазването на правата върху интелектуалната собственост.
39 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че освен условието за пряк интерес от защитата на съответните права, признаването на правото на организациите за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита зависи от процесуалната легитимация на тези организации за целите на защита на правата върху интелектуална собственост, която може да следва от специална разпоредба за тази цел, или от общи процесуални правила.
По втория въпрос
40 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да признаят на организациите за колективно управление на права върху интелектуалната собственост, които са редовно признати като имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, пряк интерес да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита, в случай че от приложимата национална правна уредба не следва наличието на пряк интерес от защитата на съответните права по отношение на тези организации.
41 Следва да се припомни, че понятието „пряк интерес“, което не се съдържа в член 4 от Директива 2004/48, е посочено в съображение 18 от тази директива, от което е видно, че законодателят на Съюза е искал правото да се търси прилагане на предвидените с тази директива мерки, процедури и средства за защита, да бъде признато не само на притежателите на права върху интелектуалната собственост, но също и на лица, които имат пряк интерес от защитата на тези права, както и правото да бъдат страна в съдебното производство, „доколкото е разрешен[о] и е в съответствие с приложимото законодателство“.
42 Така, докато член 4, буква а) от Директива 2004/48 предвижда, че държавите членки признават във всички случаи на притежателите на права върху интелектуалната собственост правото да търсят прилагане на мерките, процедурите и средствата за защита, посочени в глава II от тази директива, и в трите хипотези по член 4, букви б)—г) от същата директива се уточнява, че държавите членки признават това право на други лица и на някои организации само доколкото се разрешава от приложимото законодателство и в съответствие с неговите разпоредби. (решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT, C‑521/17, EU:C:2018:639, т. 28).
43 В това отношение Съдът e уточнил, че препращането към „приложимото законодателство“ в член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се разбира като препращане както в смисъл на съответното национално законодателство, така и евентуално на законодателството на Съюза (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT, C‑521/17, EU:C:2018:639, т. 31).
44 При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, за да се отговори на втория въпрос, трябва да се установи дали действащите разпоредби на правото на Съюза признават наличието на пряк интерес на организациите за колективно управление на права от защитата на правата върху интелектуална собственост.
45 В това отношение, от една страна, както следва от точки 41 и 42 от настоящото решение, доколкото за тази цел препраща към приложимото законодателство, посочената директива сама по себе си не урежда въпроса дали организация за колективно управление има пряк интерес от защитата на правата върху интелектуална собственост.
46 Това тълкуване се потвърждава от подготвителните работи по приемането на посочената директива, от които е видно, че законодателят на Съюза се е отказал от идеята за хармонизиране на процесуалната легитимация на организациите, посочени в член 4, буква в) от нея. Всъщност, докато първоначалното предложение на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките и процедурите, целящи да осигурят спазването на правата върху интелектуална собственост (COM(2003) 46 окончателен), е предвиждал на държавите членки да се наложи задължението да признават на организациите за управление „правото да търсят прилагане на мерките и процедурите, и способност да бъдат страна в съдебни производства за защитата на възложените им колективни или индивидуални права или интереси“, този подход в крайна сметка е отхвърлен в полза на препращане към приложимото законодателство.
47 От друга страна, макар член 35, параграф 1 от Директива 2014/26, разглеждан във връзка със съображение 49 от нея, да задължава държавите членки да разполагат с независими, безпристрастни и ефективни процедури за разрешаване на спорове между организациите за колективно управление на авторски права и ползвателите, включително чрез съдилищата, това не променя факта, че както следва от съображения 8 и 9 от тази директива, тя има за цел не да уреди условията, при които тези организации могат да предявяват искове, а да предвиди координирането на националните правила относно техния достъп до дейността по управление на авторското право и сродните му права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка, както и да гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност от страна на тези организации. Ето защо не може да се приеме, че тази разпоредба има за цел да уреди въпроса за прекия интерес на организациите за колективно управление на права от защитата на правата върху интелектуална собственост.
48 При тези условия следва да се констатира, че правото на Съюза не урежда условията, при които трябва да се счита, че организация за колективно управление има пряк интерес от защитата на правата върху интелектуална собственост, и че „[разпоредбите на] приложимото законодателство“, на които се позовава член 4, буква в) от Директива 2004/48, препращат към националното право на държавите членки.
49 В това отношение следва да се припомни, че Съдът е постановил, че държавите членки са длъжни да признаят на организация за колективно управление на права върху интелектуална собственост правото да търси прилагане на предвидените в тази директива мерки, процедури и средства за защита, както и да предявява искове пред съдилищата във връзка с такива права, когато по-специално съгласно националното законодателство се счита, че тази организация има пряк интерес от защитата на тези права. Ето защо националните юрисдикции трябва да определят дали по силата на приложимото национално законодателство такава организация има пряк интерес от защитата на правата на представляваните от нея носители на права, като следва да се уточни, че ако това условие не е изпълнено, съответната държава членка няма подобно задължение за признаване (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., SNB-REACT, C‑521/17, EU:C:2018:639, т. 34, 36 и 38).
50 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, буква в) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки не са длъжни да признават на организациите за колективно управление на права върху интелектуалната собственост, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, пряк интерес да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита, когато наличието на пряк интерес от защитата на съответните права по отношение на тези организации не произтича от приложимото национално законодателство.
По третия въпрос
51 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи какво значение при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от Хартата, има обстоятелството, че като организация, на която е възложено предоставянето на договорни лицензи, съответната организация представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява правата им, както и обстоятелството, че правото на тази организация да предяви иск в защита на правата на тези автори не е предвидено в закона.
52 Видно от неговия текст, както е формулиран от запитващата юрисдикция, този въпрос се поставя, ако се приеме, че организация за колективно управление има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове в споровете относно права, обхванати от разширени лицензи.
53 Както обаче посочва генералният адвокат в точка 65 от своето заключение, в настоящия случай не е налице такава предпоставка. Всъщност, от една страна, както бе констатирано в точка 48 от настоящото решение, действащото законодателство на Съюза не установява наличието на пряк интерес по отношение на организациите за колективно управление да искат от свое име прилагане на посочените в глава II от Директива 2004/48 мерки, процедури и средства за защита. От друга страна, от акта за преюдициално запитване е видно, че във финландското право процесуалната легитимация на тези организации не се урежда нито от специална за тази цел разпоредба на приложимото национално законодателство, нито от общи процесуални правила.
54 При тези условия, предвид отговора на втория въпрос, не следва да се отговаря на третия въпрос.
По съдебните разноски
55 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 4, буква в) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост
трябва да се тълкува в смисъл, че
освен условието за пряк интерес от защитата на съответните права, признаването на правото на организациите за колективно управление на права върху интелектуална собственост да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита, зависи от процесуалната легитимация на тези организации за целите на защитата на правата върху интелектуална собственост, която може да следва от специална разпоредба за тази цел или от общи процесуални правила.
2) Член 4, буква в) от Директива 2004/48
трябва да се тълкува в смисъл, че
при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки не са длъжни да признават на организациите за колективно управление на права върху интелектуалната собственост, които са редовно признати като лица, имащи правото да представляват притежатели на права върху интелектуална собственост, пряк интерес да търсят от свое име прилагане на предвидените в глава II от тази директива мерки, процедури и средства за защита, когато наличието на пряк интерес от защитата на съответните права по отношение на тези организации не произтича от приложимото национално законодателство.
Подписи