РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
13 юни 2012 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „HELLIM“ — По-ранна колективна словна марка на Общността „HALLOUMI“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Право на изслушване — Член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009“
По дело T‑534/10
Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias, установено в Никозия (Кипър), представлявано първоначално от адв. C. Milbradt и адв. H. Van Volxem, впоследствие от адв. Milbradt и адв. A. Schwarz,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Garmo AG, установено в Щутгарт (Германия),
с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 септември 2010 г. (преписка R 794/2010‑4) относно производство по възражение между Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias и Garmo AG,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro (докладчик) и г‑н H. Kanninen, съдии,
секретар: г‑жа J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 22 ноември 2010 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 21 март 2011 г.,
предвид решението от 15 април 2011 г., с което е отказано разрешение за представянето на писмена реплика,
след съдебното заседание от 16 ноември 2011 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 24 октомври 2005 г. Garmo AG подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „HELLIM“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, са от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят по-специално на следното описание: „Мляко и млечни продукти“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 14/2006 от 3 април 2006 г.
5 На 26 юни 2006 г. жалбоподателят Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на по-ранната колективна словна марка на Общността „HALLOUMI“, заявена на 22 февруари 1999 г. и регистрирана на 14 юли 2000 г. под номер 1082965, обозначаваща стоки от клас 29 и отговаряща на следното описание: „Сирене“.
7 В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
8 С решение от 10 март 2010 г. отделът по споровете отхвърля възражението с довода, че въпреки идентичността или сходството на разглежданите стоки не съществува вероятност от объркване между знаците „HELLIM“ и „HALLOUMI“. Отделът по споровете констатира, че конфликтните знаци не са визуално и фонетично сходни. В концептуално отношение за потребителите конфликтните знаци разкривали известно сходство, като се има предвид, че и двете думи се използват за означаване на специално сирене. Освен това отличителният характер на по-ранната марка бил слаб в Кипър, тъй като думата „halloumi“ означава специално кипърско сирене. Поради този описателен характер на по-ранната марка подобието в концептуално отношение не можело да компенсира визуалните и фонетичните разлики между конфликтните знаци, поради което не съществувала вероятност от объркване.
9 На 7 май 2010 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят подава жалба до СХВП срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от 20 септември 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав отхвърля жалбата. Първо, в точка 18 от обжалваното решение той се присъединява към неоспорените от страните изводи на отдела по споровете, според които разглежданите стоки са идентични или сходни. Второ, в точки 21 и 22 от обжалваното решение апелативният състав приема, че във визуално и фонетично отношение сходството между конфликтните знаци е слабо. В концептуално отношение апелативният състав констатира в точка 23 от обжалваното решение, че турският език не е официален език на Европейския съюз и затова евентуалното значение на думата „hellim“ на турски език не е определящо при оценката на вероятността от объркване. Освен това, дори и да се предположи, че потребителите биха разпознали означението на специално кипърско сирене, това не би могло да даде отражение, доколкото става въпрос за чисто описателно значение, което не може да се използва като основа на сравнението на знаците. Концептуалното сравнение следователно било неутрално. Трето, що се отнася до вероятността от объркване, в точка 26 от обжалваното решение апелативният състав приема, че не може да се счита, че поради колективния характер на по-ранната марка тя има средно отличителен характер. Апелативният състав отбелязва, че колективната марка се различава от индивидуалната по това, че по отношение на нея не се прилага мотивът за отказ поради описателно географско указание, доколкото колективната марка разграничава стоките, които защитава, според произхода им от колектив от регионални производители. Като се държи сметка за слабия отличителен характер на по-ранната марка, както и за слабото визуално и фонетично сходство на конфликтните знаци, в точка 30 от обжалваното решение апелативният състав прави извод, че не съществува вероятност от объркване, дори при наличието на идентични и сходни стоки.
Искания на страните
11 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати разноските, включително тези, които са направени в рамките на производството по обжалване.
12 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква две правни основания, изведени от нарушение, от една страна, на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като съществувала вероятност от объркване, и от друга страна, на член 63, параграф 2 от същия регламент, тъй като не било зачетено правото на жалбоподателя на изслушване.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
14 Жалбоподателят упреква апелативния състав най-вече за това, че е приел, от една страна, че конфликтните знаци са със слаба степен на визуално и фонетично сходство, и от друга страна, че концептуалното им сравнение е неутрално.
15 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка „когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка“.
16 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване е налице, когато потребителите могат да приемат, че въпросните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или — според случая — от икономически свързани предприятия (вж. Решение на Общия съд от 10 септември 2008 г. по дело Boston Scientific/СХВП — Terumo (CAPIO), T‑325/06, непубликувано в Сборника, точка 70 и цитираната съдебна практика; по аналогия вж. също Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507, точка 29 и Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стр. I‑3819, точка 17).
17 Освен това е безспорно, че вероятността от объркване в съзнанието на потребителите следва да се преценява общо, като се вземат предвид всички фактори, които характеризират конкретния случай (вж. Решение по дело CAPIO, точка 16 по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика; вж. по аналогия и Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 22, Решение на Съда по дело Canon, точка 16 по-горе, точка 16 и Решение на Съда по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 16 по-горе, точка 18).
18 Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост на взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точка 48, Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 25; вж. по аналогия и Решение по дело Canon, точка 16 по-горе, точка 17). Взаимозависимостта на тези фактори намира израз в съображение 8 от Регламент № 207/2009, съгласно което понятието за сходство следва да се тълкува във връзка с вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество фактори, по-специално от познаването на марката на пазара, от асоциацията, която може да се направи с използвания или регистриран знак и от степента на сходство между марката и знака и между обозначените стоки или услуги (вж. Решение по дело CAPIO, точка 16 по-горе, точка 72 и цитираната съдебна практика).
19 Освен това, тъй като вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на по-ранната марка, марките, които имат повишен отличителен характер — или вътрешноприсъщ, или поради познаването на марката на пазара, — се ползват с по-разширена защита, отколкото тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен (вж. Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 16 по-горе, точка 20 и цитираната съдебна практика).
20 Ето защо за целите на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 може да съществува вероятност от объркване въпреки слабото сходство между марките, когато сходството на стоките или услугите, обхванати от тях, е голямо и отличителният характер на по-ранната марка е силен (вж. Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 16 по-горе, точка 21 и цитираната съдебна практика).
21 Накрая, следва да се припомни, че за целите на общата преценка на вероятността от объркване средният потребител на съответните стоки се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Освен това следва да се отчита фактът, че на средния потребител рядко се удава възможността да пристъпи към пряко сравнение на различните марки, а трябва да се довери на несъвършения образ, който е запомнил. Следва да се вземе предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T‑104/01, Recueil, стр. II‑4359, точка 28 и Решение на Общия съд от 30 юни 2004 г. по дело BMI Bertollo/СХВП — Diesel (DIESELIT), T‑186/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 38; вж. по аналогия и Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 16 по-горе, точка 26).
22 В случая апелативният състав правилно е констатирал в точка 17 от обжалваното решение, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, че съответните потребители са широкият кръг потребители в Съюза, тъй като, от една страна, разглежданите стоки са храни за ежедневно потребление, и от друга страна, по-ранната марка е марка на Общността.
Относно сравнението на знаците
23 На първо място, както е видно от точка 21 от обжалваното решение, що се отнася до визуалното сходство, следва да се констатира, че първата от буквите, които съставят конфликтните знаци, а именно буквата „h“, е една и съща, както и поредицата от букви „ll“, и че в края на думата конфликтните знаци съдържат буквите „i“ и „m“, но в различна поредност, а именно „mi“ и „im“. Визуално обаче разликите, произтичащи от съответната структура на думите, от употребата на различни гласни, от съчетанието на буквите и от тяхната дължина, водят до това, че като цяло конфликтните знаци не са визуално сходни, както впрочем отделът по споровете вече е констатирал (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 април 2003 г. по дело Durferrit/СХВП — Kolene (NU-TRIDE), T‑224/01, Recueil, стр. II‑1589, точка 46).
24 В това отношение аргументацията на жалбоподателя, че съществувала средна степен на визуално сходство, поради това че пет от шестте букви от заявената марка фигурират и в по-ранната марка, а именно буквите „h“, „i“ и „m“, както и двете „l“, не може да бъде приета, като се има предвид необходимостта от цялостна преценка на различните елементи, съставляващи конфликтните знаци, в частност тяхното съчетание и тяхната дължина, както и разположението на буквите, съставляващи посочените знаци.
25 На второ място, що се отнася до фонетичното сходство, както точно отбелязва апелативният състав в точка 22 от обжалваното решение, заявената марка съдържа две срички, докато по-ранната марка съдържа три. Освен това звученето на съответните срички от конфликтните знаци е различно. Всъщност с изключение на първите срички на конфликтните знаци, а именно „he“ и „ha“, които могат да съдържат известно сходство, продълженията на тези знаци са — като се държи сметка за използването на различни гласни — с различни съчетание и брой на съставящи ги букви, така че като цяло конфликтните знаци, както вече е констатирано от отдела по споровете, не са фонетично сходни (вж. в този смисъл Решение по дело NU-TRIDE, точка 23 по-горе, точка 47).
26 В това отношение жалбоподателят добавя по време на съдебното заседание, че разглеждането от апелативния състав е било неправилно осъществено, защото според него думата „hellim“ била произнасяна от част от съответните потребители като „hellimi“. Всъщност кипърските потребители имали тенденцията да добавят гласна към окончанието на думите, които не съдържат такава. Оттук следвало, че съществува средна степен на фонетично сходство.
27 СХВП подчертава, че това фактическо обстоятелство не е изтъквано в хода на административното производство и че става въпрос за ново обстоятелство.
28 Следва да се отбележи, че съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при производство относно относителни основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на правните основания и искания, представени от страните. Следователно по отношение на относително основание за отказ на регистрация правните и фактическите обстоятелства, които са изтъкнати пред Общия съд, без да са посочени преди това пред апелативния състав, не могат да засегнат законосъобразността на решение на посочения състав (Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213, точка 54, Решение на Общия съд от 15 февруари 2005 г. по дело Cervecería Modelo/СХВП — Modelo Continente Hipermercados (NEGRA MODELO), T‑169/02, Recueil, стр. II‑505, точка 22 и Решение на Общия съд от 17 март 2010 г. по дело Mäurer + Wirtz/СХВП — Exportaciones Aceiteras Fedeoliva (tosca de FEDEOLIVA), T‑63/07, Сборник, стр. II‑957, точка 22).
29 От изложеното следва, че в рамките на контрола за законосъобразност върху решенията на апелативните състави, който Общият съд упражнява по силата на член 65 от Регламент № 207/2009, фактически и правни обстоятелства, които са изтъкнати пред Общия съд, без да са посочени преди това пред инстанциите на СХВП, не могат да бъдат разглеждани при преценка на законосъобразността на решението на апелативния състав и следователно трябва да бъдат обявени за недопустими (Решение по дело NEGRA MODELO, точка 28 по-горе, точки 22 и 23 и Решение по дело tosca de FEDEOLIVA, точка 28 по-горе, точка 23).
30 От преписката на СХВП обаче не е видно жалбоподателят да е изтъквал в хода на административното производство, че кипърските потребители биха произнасяли думата „hellim“, като прибавят едно „i“ към окончанието на тази дума. При това, въпреки че отделът по споровете, за разлика от апелативния състав, е констатирал, че не съществува никакво фонетично сходство между конфликтните знаци, жалбоподателят е следвало да изтъкне в рамките на жалбата си пред апелативния състав, че заявената марка може да се произнася „hellimi“, но той не го е направил.
31 От това следва, че в съответствие с посочената в точки 28 и 29 по-горе съдебна практика изтъкнатият от жалбоподателя довод в устната фаза на производството трябва да бъде отхвърлен като недопустим.
32 Впрочем следва да се констатира, че жалбоподателят изобщо не е подкрепил с безспорни доказателства твърдението, че думата „hellim“ била произнасяна от кипърските потребители като „hellimi“.
33 Във всички случаи, дори и да се предположи, както жалбоподателят претендира, че е допустимо той да излага този довод с жалбата си, следва да се отбележи, че специално по този пункт текстът е съставен така: „Освен това може да се запита на кой език се е основавал апелативният състав, когато е направил извод, че поредицата от гласни в „Hellim“ има по-ясно звучене, отколкото в „Halloumi“. На английски език произношението на буквата „a“ прилича на буквата „e“, което значително засилва звуковото сходство“.
34 Обратно на претендираното от жалбоподателя по време на съдебното заседание, от съдържанието на този текст не е видно той да се позовава на твърдяното произнасяне от кипърските потребители на думата „hellimi“.
35 Освен това следва да се констатира, че ако жалбоподателят възнамеряваше да се позовава пред Общия съд на това твърдяно произнасяне от кипърските потребители, той непременно щеше да оспори констатацията на апелативния състав в точка 22 от обжалваното решение, посветена на разглеждането на фонетичното сходство, според която по-ранната марка съдържа три срички, а заявената марка съдържа две, доколкото — обратно на думата „hellim“— думата „hellimi“ се състои от три срички, а именно „hel“, „li“ и „mi“. В жалбата си обаче той не оспорва и тази констатация.
36 На трето място, що се отнася до сходството в концептуално отношение, в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав приема, че концептуалното сравнение е неутрално. В това отношение той констатира най-напред че турският език не фигурира сред официалните езици на Съюза, така че евентуалното значение на думата „hellim“ на турски език не е определящо за оценката на вероятността от объркване. След това апелативният състав приема, че дори и потребителите да разпознават означението на специално кипърско сирене, това не би могло да повлияе върху оценката за сходство на знаците, тъй като в този случая би ставало въпрос за чисто описателно значение, което не може да се използва като основа на сравнението на знаците.
37 Този анализ не може да бъде потвърден.
38 Всъщност, както СХВП впрочем признава в писмения си отговор, макар че турският език не фигурира сред официалните езици на Съюза, все пак е безспорно, че той е сред официалните езици на Република Кипър. Ето защо следва да се направи извод, че турският език ще се разбира и говори от част от населението на Кипър.
39 В рамките на концептуалното сходство би трябвало да се вземе предвид гледната точка на потребителя на територия на Съюза, за който двете думи биха имали значение.
40 Що се отнася обаче до анализа относно точното значение на думите, съставляващи конфликтните знаци, следва да се констатира, че сравнението в концептуално отношение не би могло да бъде неутрално, доколкото съществува точно значение на знаците на езика на съответните потребители (вж. a contrario Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Institut für Lernsysteme/СХВП — Educational Services (ELS), T‑388/00, Recueil, стр. II‑4301, точка 74).
41 В случая е безспорно, че в концептуално отношение гръцката дума „halloumi“ се превежда на турски език с думата „hellim“. От тази гледна точка не може да се оспорва, че средният потребител в Кипър, където гръцкият и турският са официални езици, ще разбере, че думите „halloumi“ или „hellim“ се отнасят за едно и също специално кипърско сирене (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 март 2005 г. по дело Osotspa/СХВП — Distribution & Marketing (Hai), T‑33/03, Recueil, стр. II‑763, точка 51, а относно колективната марка Rioja и заявената марка Riojavina — Решение на Общия съд от 9 юни 2010 г. по дело Muñoz Arraiza/СХВП — Consejo Regulador de la Denominación de Origen Califícada Rioja (RIOJAVINA), T‑138/09, Сборник, стр. II‑2317, точка 52).
42 Оттук произтича, че съществува известно концептуално сходство, което изисква предварителен превод (вж. в този смисъл Решение по дело Hai, точка 41 по-горе, точка 53).
43 Ето защо следва да се провери дали, както е преценил апелативният състав в обжалваното решение, не съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци.
Относно вероятността от объркване
44 От една страна, съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на по-ранната марка. Затова не може да се изключва вероятността, че концептуалното сходство, произтичащо от факта, че двете марки използват знаци, чието семантично съдържание съвпада, може да породи вероятност от объркване в хипотезата, в която по-ранната марка притежава особен отличителен характер като нейно вътрешноприсъщо качество или поради познаването на последната на пазара (вж. Решение по дело Hai, точка 41 по-горе, точка 56 и цитираната съдебна практика; вж. също Решение по дело SABEL, точка 17 по-горе, точка 24 и Решение на Общия съд от 18 февруари 2004 г. по дело Koubi/СХВП — Flabesa (CONFORFLEX), T‑10/03, Recueil, стр. II‑719, точка 50).
45 От друга страна, съгласно същата съдебна практика обикновеното концептуално сходство между марките не е достатъчно, за да се породи вероятност от объркване при обстоятелства, при които по-ранната марка не се ползва с особена известност и представлява знак, разкриващ малък брой въображаеми елементи (Решение по дело SABEL, точка 17 по-горе, точка 25 и Решение по дело Hai, точка 41 по-горе, точка 55).
46 В точки 25—27 от обжалваното решение апелативният състав по същество приема, че отличителният характер на по-ранната марка е отслабен от описателното значение на думата „halloumi“, така че по-ранната марка е описателна за съответната стока, а именно за сиренето. Съгласно точка 27 от обжалваното решение този знак описва „естеството и вида на така означеното сирене, а не неговия географски произход или други характеристики, обусловени от регионални особености“.
47 Обратно, жалбоподателят твърди, че не са били отчетени в достатъчна степен особеностите, произтичащи от обстоятелството, че по-ранната марка е колективна марка, което означавало, че сиренето не само произхожда от определени предприятия, а именно от неговите членове, но и обезателно има даден географски произход (специфично място на производство, специална рецепта на базата на мляко от Кипър). Така специфичните характеристики на колективната марка, чието използване се насърчава от член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009, не можели да увредят жалбоподателя или да внушат отслабване на отличителния характер на посочената марка, а би следвало по-скоро да доведат до предположение за съществуването на поне средно отличителен характер.
48 Тази аргументация не може да бъде приета.
49 Всъщност най-напред следва да се отбележи, че член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който предвижда изключение от предвиденото в член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент основание за отказ, трябва да се тълкува стриктно (Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. по дело Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Álava и др./СХВП (TXAKOLI), T‑341/09, Сборник, стр. II‑2373, точка 35).
50 Както правилно посочва СХВП, макар член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да позволява регистрирането на колективни марки, въпреки че за тях може да е приложим член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент, от член 66, параграф 2, второ изречение от същия регламент следва изрично, че колективната марка не дава право на притежателя си да забрани на трето лице да използва в търговията тези знаци или означения, доколкото това използване става в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията; по-специално една такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, имащо право да използва дадено географско означение.
51 От изложеното следва, че с оглед на необходимостта от стриктно тълкуване на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 условията за получаване на марка са облекчени едва на етапа на регистрацията, доколкото в отклонение от условията, посочени в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, описателни марки могат да се ползват от регистрация.
52 Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, регистрацията като колективна марка не може per se да води до възникване на презумпция за съществуване на средно отличителен характер, така че апелативният състав правилно приема, че отличителният характер на по-ранната марка трябва да се разглежда като слаб.
53 В това отношение следва да се напомни, че дори и при наличието на по-ранна марка със слаб отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално когато разглежданите стоки са идентични, а конфликтните знаци — сходни (вж. Решение на Общия съд от 13 април 2011 г. по дело Sociedad Agricola Requingua/СХВП — Consejo Regulador de la Denominación de Origen Toro (TORO DE PIEDRA), T‑358/09, непубликувано в Сборника, точка 45 и цитираната съдебна практика).
54 Следва обаче да се констатира, че с оглед липсата на фонетично и визуално сходство на конфликтните знаци, въпреки идентичността или сходството на разглежданите стоки, в съзнанието на потребителите, за които те са предназначени, не би могло да съществува вероятност от объркване, тъй като — в хипотезата на по-ранна описателна марка — наличието на концептуално сходство между конфликтните знаци не е достатъчно, за да се направи извод за наличието на такава вероятност от объркване.
55 В конкретния случай обаче, въпреки идентичността или сходството на разглежданите стоки, при отсъствието на особен отличителен характер на по-ранната марка и поради описателния ѝ характер обикновеното концептуално сходство не е достатъчно, за да създаде вероятност от объркване.
56 От всичко изложено дотук следва, че апелативният състав правилно е направил извод, че не съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, поради което първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009
57 Жалбоподателят изтъква, че като не е взел предвид неговата реплика от 20 септември 2010 г., подадена в самия ден на приемането на обжалваното решение, апелативният състав е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като не зачел неговото право на изслушване.
58 Следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят не излага аргументацията, която изтъкнал в подадената пред апелативния състав реплика срещу аргументите на Garmo относно концептуалното сходство и на която апелативният състав не е отговорил, въпреки че е бил длъжен да го направи.
59 Едва в отговор на поставен по време на съдебното заседание въпрос от Общия съд жалбоподателят подчертава, че не е бил изслушан относно концептуалното сходство, позовавайки се също така на въпроса за неутралния характер на това сходство. Както е отбелязано в протокола от съдебното заседание, жалбоподателят е уточнил, че апелативният състав не отговорил на точка 3 от подадената до него реплика, озаглавена „Относно сходството в концептуално отношение“ и съдържаща съображения, свързани с наличието на концептуално сходство.
60 Следва да се изтъкне, че в точка 3 от подадената до апелативния състав реплика жалбоподателят посочва, че оспорва описанието, направено от Garmo на политическата ситуация в Кипър. Той припомня, че макар северната зона на Кипър да е окупирана от Турция, цялата тази територия представлява част от Съюза и че гръцкоезичната и турскоезичната общност са още по-малко изолирани една от друга, тъй като демаркационната зона се пресича от милиони гръцки или турски кипърци. Оттук жалбоподателят прави извод, че тези кипърци знаят, че „halloumi“ и „hellim“ означават една и съща стока, а именно кипърското национално сирене.
61 В това отношение следва още в началото да се констатира, че Общият съд е приел в точки 36—42 по-горе, че апелативният състав е допуснал грешка, приемайки, че концептуалното сходство между конфликтните знаци е неутрално.
62 Впрочем и във всички случаи, от точка 60 по-горе е видно, че точка 3 от посочената реплика не съдържа никаква аргументация относно неутралния характер на концептуалното сравнение на конфликтните знаци.
63 От изложеното по-горе следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли, както и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
64 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с направените от СХВП искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias да заплати съдебните разноски.
Truchot | Martins Ribeiro | Kanninen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 юни 2012 година.
Подписи