Дело C‑241/15

Niculaie Aurel Bob-Dogi

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj)

„Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 8, параграф 1, буква в) — Задължение в европейската заповед за арест да се включи информация относно наличието на „заповед за задържане“ — Липса на предварителна и отделна от европейската заповед за арест национална заповед за задържане — Последица“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 1 юни 2016 г.

1.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Член 8, параграф 1, буква в) — Заповед за задържане — Понятие — Национална заповед за задържане, различна от европейската заповед за арест — Задължение в европейската заповед за арест да се включи информация относно наличието на „заповед за задържане“ — Липса

(член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

2.        Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Член 8, параграф 1, буква в) — Задължение в европейската заповед за арест да се включи информация относно наличието на „заповед за задържане“ — Европейска заповед за арест, в която не е указано наличието на национална заповед за задържане — Последици

(член 8, параграф 1, буква в) и член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

1.        Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него понятие „заповед за задържане“ трябва да се схваща като обозначаващо национална заповед за задържане, отделна от европейската заповед за арест.

Всъщност, издаването на европейска заповед за арест по т.нар. „опростена“ процедура и вследствие на това, без предварително да е издадено национално съдебно решение, каквато е националната заповед за задържане, която представлява неговото основание, може да наруши стоящите в основата на системата на европейската заповед за арест принципи за взаимно признаване и взаимно доверие. Посочените принципи изхождат от предпоставката, че съответната европейска заповед за арест е била издадена в съответствие с минималните изисквания, от които зависи нейната валидност, сред които е изискването по член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение. При наличието обаче на издадена в рамките на т.нар. „опростена“ процедура европейска заповед за арест, която се основава на наличието на заповед за задържане по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение, без в същата да е посочена отделна от нея национална заповед за задържане, изпълняващият съдебен орган не може да провери дали съответната европейска заповед за арест отговаря на изискването по член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение. Нещо повече, спазването на предвиденото в член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение изискване има особено значение, доколкото то предполага, че при издаването на европейската заповед за арест с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице с цел наказателно преследване това лице вече е могло да се ползва в първия етап на процедурата от процесуалните гаранции и основните права, чиято защита трябва да се осигури от съдебния орган на издаващата държава членка съгласно приложимото национално право по-конкретно с цел приемането на национална заповед за задържане. По този начин системата на европейската заповед за арест съдържа по силата на изискването по член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение защита на две равнища на процесуалните и основните права, от които трябва да се ползва издирваното лице, доколкото към съдебната защита, предвидена на първото равнище, при приемането на националното съдебно решение, каквато е националната заповед за задържане, се добавя тази, която трябва да се осигури на второто равнище, при издаването на европейската заповед за арест, до което евентуално може да се стигне в кратък срок след приемането на посоченото национално съдебно решение. При все това тази съдебна защита на две равнища по принцип липсва в положение, в което е приложена т.нар. „опростена“ процедура за издаване на европейска заповед за арест, тъй като тя предполага, че издаването на европейска заповед за арест не е било предшествано от прието от националния съдебен орган решение, каквато е националната заповед за задържане, към която се добавя европейската заповед за арест.

(вж. т. 52—58; т. 1 от диспозитива)

2.        Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в европейска заповед за арест, която се основава на наличието на „заповед за задържане“ по смисъла на тази разпоредба, не е посочена национална заповед за задържане, изпълняващият съдебен орган трябва да не я изпълни, ако с оглед на информацията, предоставена в приложение на член 15, параграф 2 от измененото Рамково решение 2002/584, както и с оглед на всички други данни, с които разполага, този орган констатира, че европейската заповед за арест не е валидна, тъй като е била издадена, без всъщност да е предшествана от отделна от нея национална заповед за задържане.

Преди да приеме подобно решение, което по естеството си трябва да остане изключение при прилагането на въведената с Рамковото решение система за предаване, доколкото тя е основана на принципите за взаимно признаване и взаимно доверие, в приложение на член 15, параграф 2 от Рамковото решение този орган трябва да поиска от съдебния орган на издаващата държава членка незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, позволяваща му да разгледа въпроса дали липсата на указване в европейската заповед за арест на наличието на национална заповед за задържане се обяснява с факта, че подобна предварителна и отделна от европейската заповед за арест национална заповед за задържане действително липсва или че подобна заповед съществува, но не е била посочена. Ако с оглед на информацията, предоставена в приложение на член 15, параграф 2 от Рамковото решение, както и на всички други данни, с които изпълняващият съдебен орган разполага, същият достига до извода, че макар да се основава на наличието на „заповед за задържане“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение, европейската заповед за арест е била издадена, без всъщност да е предшествана от отделна от нея национална заповед за задържане, посоченият орган следва да не изпълни европейската заповед за арест, на основание че тя не отговаря на изискванията за редовност по член 8, параграф 1 от Рамковото решение.

(вж. т. 65—67; т. 2 от диспозитива)