Дело C‑1/23 PPU
X и др.
срещу
État belge
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия)
Решение на Съда (трети състав) от 18 април 2023 година
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 5, параграф 1 — Подаване на заявление за влизане и пребиваване за целите на упражняването на правото на събиране на семейството — Правна уредба на държава членка, която предвижда задължение за членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да подават заявлението лично в компетентната дипломатическа служба на тази държава членка — Невъзможност или прекомерна трудност да се отиде до тази служба — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 24“
1. Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия — Отделяне и отдалечаване на малки деца от баща им, на когото е предоставена международна закрила — Риск сериозно да се навреди на техните отношения — Разрешаване на спора, което може да има отражение върху породилото този риск положение — Прилагане на спешното преюдициално производство
(член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз; член 107 от Процедурния правилник на Съда)
(вж. т. 25—27)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86 — Спазване на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Задължение за отчитане на висшия интерес на детето — Национална уредба, която предвижда задължение за членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да подават заявлението лично в компетентната дипломатическа служба — Невъзможност или прекомерна трудност да се отиде до тази служба — Недопустимост — Възможност за съответната държава членка да изисква личното явяване на тези членове на по-късен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за събиране на семейството
(член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 на Съвета)
(вж. т. 40, 41 и 44—60)
Резюме
X и Y, сирийски граждани, сключват брак през 2016 г. в Сирия. Те имат две деца, родени съответно през 2016 г. и 2018 г. През 2019 г. Y напуска Сирия, за да отиде в Белгия, а Х и двете им деца остават в град Африн, разположен в Северозападна Сирия, където все още се намират. През август 2022 г. на Y е признат статут на бежанец в Белгия.
С електронно писмо от 28 септември 2022 г., изпратено до Службата за чужденците (Белгия) (наричана по-нататък „Службата“), адвокатът на молителите подава заявление за събиране на семейството от името на X и на двете деца, с цел събирането им с Y в Белгия. В това електронно писмо се уточнява, че заявлението се подава пред Службата чрез техния адвокат, тъй като X и децата ѝ се намират в изключителни условия, които на практика не им позволяват да отидат до белгийска дипломатическа служба, за да подадат в нея заявлението си за събиране на семейството, както се изисква от белгийското законодателство.
На 29 септември 2022 г. Службата отговаря, че съгласно това законодателство не е възможно да се подаде такова заявление с електронно писмо, и приканва молителите да се свържат с компетентното белгийско посолство. С молба за допускане на обезпечителни мерки от 9 ноември 2022 г. молителите привличат като ответник пред запитващата юрисдикция белгийската държава, с искане тя да бъде задължена да регистрира заявлението им за събиране на семейството. Те считат, че белгийското законодателство, което позволява на членовете на семейството на бежанец да подадат заявление за влизане и пребиваване само лично и в дипломатическа служба, дори в случай на невъзможност на тези лица да отидат до нея, не е в съответствие с правото на Съюза.
Запитващата юрисдикция потвърждава, че съгласно белгийското право не е предвидено никакво изключение от задължението за физическото присъствие в самото начало на процедурата за събиране на семейството, при положение като разгледаното по делото. При все това тази юрисдикция отбелязва, че X и нейните деца не разполагат с никаква реална възможност да напуснат Африн, за да отидат в компетентна белгийска дипломатическа служба, тъй като граничните държави, в които се намират тези служби, не са сигурни за лицата, бягащи от Сирия, или се оказват недостъпни поради необходимостта от преминаване на фронтова линия. Макар член 5, параграф 1 от Директива 2003/86(1) да оставя на държавите членки задачата да определят кой — кандидатът или членовете на семейството — може да подаде заявление за събиране на семейството, в случая направеният от белгийския законодател избор би означавал на Х и на децата ѝ да се откаже всякаква възможност да подадат заявление. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали този отказ застрашава полезното действие на тази директива или нарушава основните права(2), които тя цели да защити.
В рамките на спешното преюдициално производство Съдът обявява, че Директива 2003/86(3), във връзка с Хартата(4), не допуска национална правна уредба, която с цел подаването на заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството изисква от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, и по-специално на признат бежанец, да отидат лично в дипломатическата или консулска служба на държава членка, компетентна по мястото им на пребиваване или престой в чужбина, включително в положение, при което отиването до тази служба е невъзможно или прекомерно трудно за тях. Тази държава членка запазва обаче възможността да изисква личното явяване на тези членове на по-късен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за събиране на семейството.
Съображения на Съда
За да стигне до този извод, от една страна, Съдът посочва, че за постигането на целта на Директива 2003/86 да се насърчи събирането на семейството, в случаи като този в главното производство държавите членки трябва да проявят необходимата гъвкавост, за да се даде на заинтересованите лица реалната възможност да подадат своевременно заявлението си за събиране на семейството, като улеснят подаването на това заявление и като допускат по-специално използването на средства за осъществяване на комуникация от разстояние. Всъщност при липсата на такава гъвкавост изискването за лично явяване в компетентната дипломатическа или консулска служба към момента на подаване на заявлението не позволява да се вземат предвид евентуалните пречки, които биха могли да възпрепятстват действителното подаване на такова заявление, по-специално, когато членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството са в държава, засегната от въоръжен конфликт. Освен това, що се отнася до особеното положение на бежанците, липсата на каквато и да било гъвкавост от страна на съответната държава членка, възпрепятстваща членовете на семейството им да подадат заявлението си за събиране на семейството независимо от обстоятелствата, може да доведе до това заинтересованите лица да не успеят да спазят срока, предвиден в член 12, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/86(5), което означава, че събирането на семейството им би могло да бъде поставено в зависимост от допълнителни условия в разрез с целта да се обърне специално внимание на положението на бежанците. Следователно изискването за лично явяване към момента на подаване на заявление за събиране на семейството, без да се допускат изключения, за да се отчете конкретното положение, в което се намират членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, прави практически невъзможно да бъде упражнено правото на събиране на семейството, в резултат на което такава правна уредба, прилагана без необходимата гъвкавост, накърнява преследваната с Директива 2003/86 цел и я лишава от полезното ѝ действие.
От друга страна, Съдът посочва, че национална разпоредба, която изисква без изключения личното явяване на членовете на семейството на кандидата, за да подадат заявление за събиране на семейството, дори когато това явяване е невъзможно или прекомерно трудно, нарушава правото на зачитане на целостта на семейството, прогласено в член 7 от Хартата, разглеждан евентуално във връзка с член 24, параграфи 2 и 3 от нея. Подобно задължение представлява всъщност намеса в правото на зачитане на целостта на семейството, която е непропорционална спрямо без съмнение легитимната цел за борба с измамите, свързани със събирането на семейството. Процедурата по заявлението за събиране на семейството протича поетапно, поради което държавите членки могат да поискат личното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството на по-късен етап от тази процедура, без да е необходимо за разглеждането на заявлението за събиране на семейството да се изисква такова явяване още при подаването на заявлението. Все пак, за да не бъде накърнена преследваната от Директива 2003/86 цел да се насърчи събирането на семейството и основните права, които тя има за цел да защити, когато държавата членка изисква личното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството на такъв по-късен етап, тази държава членка трябва да улесни това явяване, по-специално чрез издаването на консулски документи или laissez-passer (разрешения за преминаване), и да намали до строго необходимото броя на явяванията.