РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
9 септември 2016 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща скачаща хищна котка — По-ранни международни фигуративни марки, изобразяващи скачаща хищна котка — Относително основание за отказ — Добра администрация — Доказателство за репутацията на по‑ранните марки — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑159/15,
Puma SE, установено в Херцогенаурах (Германия), за което се явява P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява първоначално P. Bullock, впоследствие D. Hanf, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
Gemma Group Srl, установено в Черазоло Ауза (Италия),
с предмет жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2014 г. (преписка R 1207/2014‑5) относно производство по възражение между Puma и Gemma Group,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 1 април 2015 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 22 юни 2015 г.,
след съдебното заседание от 12 април 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 14 февруари 2013 г. Gemma Group Srl подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак в син цвят:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 7 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“.
4 Заявката за марка на Съюза е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 66/2013 от 8 април 2013 г.
5 На 8 юли 2013 г. жалбоподателят, Puma SE, подава на основание член 41 от Регламент № 207/2009 възражение срещу регистрацията на заявената марка за всички посочени в точка 3 по-горе стоки. Основанието за възражението е същото като посоченото в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.
6 Възражението се основава по-специално на следните по-ранни марки (наричани по-нататък „по-ранните марки“):
– международната фигуративна марка, изобразена по-долу, регистрирана на 30 септември 1983 г. под номер 480105 и подновена до 2023 г., имаща действие в Австрия, Бенелюкс, Хърватия, Франция, Унгария, Италия, Португалия, Чешката република, Румъния, Словакия и Словения, обозначаваща стоки от класове 18, 25 и 28 и отговаряща за всеки един от тези класове на следното описание:
– клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“;
– клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“;
– клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключено в други класове), включително и спортни топки“:
– международната фигуративна марка, изобразена по-долу, регистрирана на 17 юни 1992 г. под номер 593987 и подновена до 2022 г., имаща действие в Австрия, Бенелюкс, България, Кипър, Хърватия, Испания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Обединеното кралство, Чешката република, Румъния, Словакия и Словения, обозначаваща по-специално стоките от класове 18, 25 и 28 и отговаряща за всеки един от тези класове на следното описание:
– клас 18: „Изделия от кожа и/или имитация на кожа (включени в този клас); дамски чанти и други подобни, които не са пригодени за стоките, предвидени да се съдържат в тях, както и дребни кожени изделия, по-специално кесии, портфейли, кутии с ключове; дамски чанти, чанти за документи, чанти за подреждане и за продукти, ученически чанти и ученически чанти за носене на гръб, чанти за къмпинг, раници, торбички, чанти за спорт, чанти за транспортиране и съхранение и пътни чанти от кожа и имитация на кожа, от синтетични материи, от тъкани и текстилни материи или от заместители на кожа; пътнически несесери (от кожа); колани (за поставяне през рамо); необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и слънчобрани; бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки“;
– клас 25: „Облекло; обувки; шапкарски изделия; съставни части за обувки, стелки, специални стелки и коригиращи стелки, токове, горници за ботуши; приспособления срещу пързаляне за обувки, бутонки и шпайкове; подлепващи ленти, джобове за дрехи; артикули за корсажни изделия; ботуши, чорапи, чехли и пантофи; завършени артикули за обувки, градски обувки, обувки за спорт, за свободното време, за трениране, за джогинг, за гимнастика, за баня и физиологични обувки (включени в този клас), обувки за тенис; калци и гети, калци и гети от кожа, клинове, навуща, гети за ниски обувки; екипи за тренировка, гащета и трика за гимнастика, гащета и трикотажни изделия за футбол, блузи и къси панталони за тенис, дрехи и облекло за баня и плаж, плувни шорти, бански гащета и бански костюми, включително от две части, дрехи и облекла за спорт и за свободното време (включително трикотажни дрехи и облекла и от жарсе), както и за фитнес, джогинг или състезания за издръжливост и гимнастика, къси и дълги панталони за спорт, трикотажни изделия, пуловери, тениски, суичъри, дрехи и екипи за тенис и за ски; анцузи и екипи за свободното време, анцузи и екипи за всяко време, чорапи (трикотажни), чорапи за футбол, ръкавици, включително ръкавици от кожа, както и от имитация на кожа или от изкуствена кожа, каскети и шапки, ленти за коса, ленти за чело и ленти за попиване на потта, ешарпи, шалове, шалове за глава, шалчета; колани, анораци и облекла за дъжд, дъждобрани и непромокаеми облекла, палта, блузи, якета и жилетки, поли, дълги и къси панталони, пуловери и костюми, които се състоят от няколко части от дрехи и бельо; бельо“;
– клас 28: „Играчки и игри, включително миниатюрни обувки и топки (като играчки); апарати и уреди за физическа подготовка, за гимнастика и за спорт (включени в този клас); екипировка за ски, за тенис и за риболов; ски, захващащи средства за ски, щеки за ски; кантове за ски, кожа за ски; топки и балони за игра, включително топки и балони за спорт и за игра; гири, топки, дискове, копия за хвърляне; ракети за тенис, за пинг-понг или за тенис на маса, за бадминтон и за скуош, стикове за крикет, комплекти и стикове за голф и хокей; топки за тенис и перца; ролкови кънки и кънки за пързаляне, обувки, предвидени за ролкови кънки, също и с подсилени подметки; маси за тенис на маса; гимнастически бухалки, спортни обръчи, спортни мрежи, мрежи за врати и мрежи за топки; ръкавици за спорт (аксесоари за игра); кукли, дрехи за кукли, обувки за кукли, каскети и шапки за кукли, колани за кукли, облекла за кукли; наколенки, налакътници, протектори за глезени и предпазни кори за спорт; украшения за коледни елхи“:
7 В подкрепа на възражението си на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят се позовава на репутацията на по-ранните марки във всички държави членки и за всички стоки, изброени в точка 6 по-горе.
8 На 10 март 2014 г. отделът по споровете отхвърля възражението в неговата цялост. Що се отнася до репутацията на по-ранната марка № 593987, той приема, че по съображения за процесуална икономия не следва да се разглеждат представените от жалбоподателя доказателства, с които цели да докаже засиленото ѝ използване и нейната репутация, а че проверката ще се извърши въз основа на хипотезата, според която посочената по-ранна марка има „подчертан отличителен характер“.
9 На 7 май 2014 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете.
10 С решение от 19 декември 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Първо, той приема, че по-ранните марки и заявената марка имат известна степен на визуално сходство и използват същото понятие за „скачаща хищна котка, наподобяваща пума“. Второ, апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, съгласно който отделът по споровете е потвърдил съществуването на репутация на по-ранните марки с мотива, че по съображения за процесуална икономия отделът по споровете всъщност единствено е приел, че в случая не е необходимо да се преценяват представените от жалбоподателя доказателства за репутацията на стоките и че проверката ще бъде извършена въз основа на хипотезата, че по-ранната марка № 593987 притежава „подчертан отличителен характер“. След това апелативният състав разглежда и отхвърля доказателствата за репутацията на по-ранните марки относно стоките, посочени в точка 6 по-горе. Трето, апелативният състав приема, че дори и да се допусне, че репутацията на по-ранните марки трябва да се счита за установена, основаното на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 възражение трябва да бъде отхвърлено, тъй като не са били изпълнени и другите условия, а именно несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или увреждането на същите.
Искания на страните
11 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
12 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд
13 Най-напред EUIPO приема, че изображенията, посочени в точка 56 от жалбата, които са взети от интернет сайт на трето лице, представляват „нови документи“, които са недопустими.
14 Тези изображения, представени за пръв път пред Общия съд, не могат да се вземат предвид. Всъщност с жалбата пред Общия съд се цели извършването на контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009, така че функцията на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на документите, представени за пръв път пред него. Следователно горепосочените изображения следва да се изключат, без да е необходимо да се преценява доказателствената им сила (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика).
По същество
15 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по същество изтъква три основания, изведени, първо, от нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав не е взел предвид доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана, второ, от нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав е разгледал доказателствата относно репутацията на по-ранните марки, докато отделът по споровете не е извършил такава проверка, и трето, от нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент.
16 Що се отнася до първото основание, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация, жалбоподателят по същество твърди, че апелативният състав е нарушил принципите на правна сигурност и на добра администрация, като е отхвърлил представените от жалбоподателя доказателства относно репутацията на по-ранните марки и като се е отклонил от практиката си при вземане на решения относно репутацията на по-ранните марки. В подкрепа на това основание жалбоподателят следователно изтъква два довода — единия относно отказа на апелативния състав да вземе предвид доказателствата, които не са били преведени на езика на производството, и другия относно обстоятелството, че апелативният състав се е отклонил от практиката си при вземане на решения.
17 В настоящия случай апелативният състав е посочил в обжалваното решение следните доказателства: две проучвания на пазара относно Франция (2008 г.) и Швеция (2011 г.), петнадесет решения на националните служби за марките, а именно три на Urząd Patentowy Rzeczypospolitej Polskiej (Полското ведомство за патентите), четири на Националния институт по индустриална собственост (INPI), едно на Instituto nacional da propriedade industrial (INPI, Португалски институт за интелектуална собственост) и седем на Oficina Española de Patentes y Marcas (Испанско ведомство по патенти и марки), както и решение от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (Хищна котка в скок) (T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584). Той констатира, че проучването на пазара относно Швеция е без значение, тъй като възражението не се основава на по-ранни права в Швеция, а проучването на пазара относно Франция в нарушение на правило 19, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) не е представено на езика на производството, а именно на английски език. Освен това той отбелязва, че последното проучване е извършено пет години преди подаване на заявката за регистриране на марката, като е трудно да се установи на какво основание е извършено проучването на пазара и какви стоки са свързани с твърдяната репутация. По сходен начин апелативният състав посочва, че две от трите решения на Полското ведомство за патентите и решенията на Испанско ведомство по патентите и марките не са били преведени на езика на производството и поради това са били отхвърлени. Относно решението от 2008 г. на Полското ведомство за патентите и решенията на френския INPI, които са били преведени, апелативният състав констатира, че трудно може да се установи въз основа на какви доказателства посочените национални служби са приели, че по-ранните марки притежават репутация. За пример той посочва решението на френския INPI от 13 ноември 2012 г., в което само се споменават представените документи за установяване на факта, че фигуративният елемент на по-ранната марка — представляващ изображение на пума — е общоизвестен на потребителите в областта на облеклото, но че е невъзможно да се провери достоверността на това твърдение без доказателствата за репутацията, представени в рамките на това национално производство. Във връзка с това той припомня задължението за преценяване на репутацията въз основа на представените от възразяващата страна доказателства съгласно правило 19, параграфи 1 и 4 от Регламент № 2868/95 и подчертава, че представените по други производства документи могат да бъдат взети предвид само ако са изрично посочени и определени от страната, която се позовава на тях. Накрая, апелативният състав припомня, че във всеки случай законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, така както е тълкуван от съда на Европейския съюз, а не въз основа на предходната практика на EUIPO или на националните служби при вземане на решения. В заключение апелативният състав е приел, че доказателствата в тяхната съвкупност са недостатъчни, за да се докаже репутацията на предходните марки по отношение на съответните стоки в която и да е от държавите членки.
18 Преди да бъдат разгледани двата довода на жалбоподателя, следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва по-специално задължението на администрацията да мотивира своите решения.
19 От постоянната съдебна практика е видно, че задължението за мотивиране на решенията на EUIPO има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението (решения от 21 октомври 2004 г., KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, EU:C:2004:649, т. 64 и 65 и от 28 ноември 2013 г., Herbacin cosmetic/СХВП — Laboratoire Garnier (HERBA SHINE), T‑34/12, непубликувано, EU:T:2013:618, т. 42).
20 Също така следва да се посочи, че относно принципите на равно третиране и на добра администрация Съдът е постановил, че в рамките на разглеждането на дадена заявка за регистрация на марка на Европейския съюз EUIPO е трябвало да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин. Той обаче добавя, че прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. Следователно лицето, което заявява регистрацията на даден знак като марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната нередност по отношение на друго лице, за да бъде постановено идентично решение. Наред с това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне неправомерната регистрация на марки. Тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай. Всъщност регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали спрямо разглеждания знак не е приложимо някое основание за отказ (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 74—77).
21 Относно първия му довод във връзка с отказа на апелативния състав да вземе предвид определени доказателства, които не са били преведени, жалбоподателят твърди, че проучването на пазара относно Франция безспорно е написано на френски език, но не е било необходимо да бъде превеждано, тъй като това проучване е било „напълно красноречиво“ относно репутацията на по-ранните марки. Освен това същото проучване е било представено в рамките на други производства по възражение, без инстанциите на EUIPO да са възразили по някакъв начин.
22 EUIPO оспорва този довод, като по-същество се позовава на правило 19 от Регламент № 2868/95.
23 В правило 19, параграф 3 от Регламент № 2868/95 се предвижда, че „[и]нформацията и доказателствата, посочени в параграфи 1 и 2, [от същия член] се предоставят на езика на производството или са придружени от превод“, който „трябва да бъде предаден в срока, уточнен за подаване на оригиналния документ“. В правило 19, параграф 4 от Регламент № 2868/95 се предвижда, че „[EUIPO] няма да вземе предвид писмени показания или документи или техни части, ако не са подадени или преведени на езика на производството в срока, посочен от [EUIPO]“.
24 Правило 19 от Регламент № 2868/95 е ясно и точно и позволява на жалбоподателя от самото начало на производството по възражение да е запознат какво трябва да прави с доказателствата, които са на език, различен от езика на производството, съгласно принципа на правна сигурност.
25 Следователно се налага изводът, че правилно апелативният състав е приел, че доказателствата, които не са преведени на езика на производството, не могат да бъдат взети предвид. Обстоятелството, че проучването на пазара относно Франция във всеки случай е било „напълно красноречиво“ или че в предходни производства е било прието без превод, не може да постави под съмнение този извод. Правило 19 от Регламент № 2868/95 всъщност се обосновава с необходимостта от спазване на принципа на състезателност и на равните процесуални възможности на страните в производствата inter partes (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2007 г., SAEME/СХВП — Racke (REVIAN’s), T‑407/05, EU:T:2007:329, т. 35 и цитираната съдебна практика).
26 Освен това от цитираната по-горе в точка 20 съдебна практика следва, че прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. Следователно фактът, че правило 19 от Регламент № 2868/95 евентуално е било нарушено в други преписки, е без значение в настоящия случай.
27 Ето защо следва да се отхвърли първият довод, който жалбоподателят е изтъкнал в подкрепа на първото си основание.
28 С втория си довод жалбоподателят се позовава на грешка при прилагане на правото, която апелативният състав е допуснал, като се е отклонил от посочената от жалбоподателя практика при вземане на решения на EUIPO, както и от няколко решения на националните служби и от решение от 7 ноември 2013 г., Хищна котка в скок (T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584). Всички тези решения водели до заключението, че съществува репутация на по-ранните марки. Всъщност ставало дума за фактическо обстоятелство, специфично за марките, чиято репутация е била призната, което не би могло да зависи от марките, предмет на възражението. Апелативният състав обаче не е изяснил какво обосновава такова отклоняване от посочените решения.
29 EUIPO оспорва този довод. Първо, тя счита, че жалбоподателят не може, като се позовава на предишната практика при вземане на решения, да упреква апелативния състав, че не е взел предвид доказателствата относно репутацията. Тя препраща по същество към изложените в точка 20 от обжалваното решение мотиви, според които законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, така както е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика на EUIPO и на националните служби при вземане на решения, като тази практика не се прилага автоматично, тъй като всяко дело се характеризира със специфични фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до различни заключения.
30 В настоящия случай следва да се отбележи, че в писмените си становища пред отдела по споровете жалбоподателят е посочил неотдавнашната практика при вземане на решения на EUIPO, с която се признава репутацията и голямата степен на познаване от потребителите на по-ранните марки. Всъщност от решение на EUIPO от 30 май 2011 г. (възражение B1291618) следва, че въз основа на многобройни доказателства по-ранната марка № 480105 е приета за ползваща се с много добра репутация, поне във Франция, като се има предвид използването ѝ на пазара относно стоките от клас 25 (дрехи, ботуши, обувки и пантофи). В това решение са изброени следните доказателства: история на предприятието и публикации в пресата, извлечения от интернет страницата му, изображения на световноизвестна тенисистка, която носи стоките на жалбоподателя, публикации в пресата, показващи известни футболни отбори, които носят стоките на жалбоподателя, каталози за обувки и дрехи от периода от 1996 г. до 1998 г. с изображения на стоките на жалбоподателя, документи, показващи извършените от жалбоподателя дейности по спонсориране в областта на моторните спортове, копия от списание Sporting Goods intelligence от периода от 2002 г. до 2007 г., в които се съдържа спортна информация и се споменава марката на жалбоподателя или името на предприятието Puma, копия от статии и публикации в многобройни списания във Франция, Германия, Испания, Бенелюкс, Италия, Обединеното кралство, Румъния и Гърция, годишният доклад от 2007 г., в който се посочва, че разходите за маркетинг от 29 милиона евро през 1997 г. са достигнали до 424,9 милиона евро през 2007 г. Според EUIPO от представените доказателства следва, че посочената по-ранна марка е била използвана „продължително и интензивно“ и по принцип е била позната на разглежданите пазари, на които тя е заемала „утвърдено положение“ сред „водещите марки“, което е видно от „различни и независими източници“. Освен това EUIPO посочва разнообразни позовавания от пресата (например Votre Beauté, Maximal, Femme Actuelle, Le Point, Têtu, Paris Match, Biba, Vogue, Glamour и др.), които наред с другите данни доказват, че марката е добре позната на съответните потребители. Според решението на EUIPO от 30 август 2010 г. относно възражение B1287178 с оглед на представените многобройни доказателства също така е било прието, че по-ранната марка № 593987 е придобила много добра репутация чрез използването си в Съюза по отношение на дрехите, обувките, шапкарските изделия, спортните стоки, невключени в други класове. В решението си от 20 август 2010 г. по възражение B1459017 EUIPO също така стига до заключението, че по-ранната марка № 593987 се ползва с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“.
31 Тези предходни решения на EUIPO, които освен това са били надлежно посочени от жалбоподателя, не са били разгледани, нито дори споменати в обжалваното решение, като апелативният състав само е припомнил, че EUIPO не е обвързана от предходната си практика при вземане на решения.
32 Освен това изводите, до които се е достигнало в тези решения относно репутацията на по-ранните марки, са били подкрепени от представените решения на националните служби. По този начин, противно на констатираното от апелативния състав, в самото решение на Полското патентно ведомство от 4 юли 2008 г. изключително подробно се посочва въз основа на какви доказателства е основана преценката му за репутацията на по-ранните марки (сред които и по-ранната марка № 593987). Така Полското патентно ведомство по-конкретно подробно посочва глобалните маркетингови и рекламни кампании на жалбоподателя и неговите дейности относно спонсорирането на лица в областта на спорта. То също така констатира, че предприятието присъства на пазара от 1948 г., т.е. от 60 години към датата на постановяване на решението му, и че марката, представляваща скачаща хищна котка, е позната в Полша от много години. Въз основа на доказателства, които е приело за „достоверни, логични и непротиворечиви“ и убедително доказващи усилията на жалбоподателя да популяризира марката си, посоченото патентно ведомство е счело, че марките на жалбоподателя, показващи скачаща хищна котка, са използвани активно в търговията и поради това са придобили репутация. Освен това, въпреки че в решенията на френското INPI, и по-специално тези от 10 април 2013 г., от 25 октомври и от 13 ноември 2012 г., и в решението на португалското INPI от 10 март 2009 г. да не се посочват подробно въз основа на какви доказателства са достигнали до изложените от тях изводи, във всички тях непротиворечиво се приема, че по-ранните марки на жалбоподателя са широко познати на съответните потребители (по-специално в областта на облеклото) или че са общоизвестни. Накрая, съгласно посоченото от жалбоподателя решение от 7 ноември 2013 г., Хищна котка в скок (T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 36) „промишленият дизайн [, които съответства на по-ранните марки, се ползва с] репутация“. Безспорно става дума за производство за обявяване на недействителност на промишлен дизайн, но искането за обявяване на недействителност се основава на по-ранни промишлени дизайни, „оповестени“ при международната регистрация на марките на жалбоподателя, включително при по-ранните марки.
33 Ето защо следва да се отбележи, че от една страна, в три свои неотдавнашни решения, които са подкрепени от няколко национални решения, EUIPO е констатирала наличието на репутация на по-ранните марки и че тези решения се отнасят до същите по-ранните марки, до стоки, които са идентични или сходни на разглежданите, и до някои от засегнатите от настоящия случай държави членки. От друга страна, констатацията за репутация на по-ранните марки представлява фактическа констатация, която не зависи от заявената марка, както отбелязва жалбоподателят.
34 При тези обстоятелства следва да се приеме, че с оглед на припомнената в точка 20 по-горе съдебна практика, според която EUIPO трябва да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин, и с оглед на задължението за мотивиране апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в тези решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение. Всъщност апелативният състав по никакъв начин не установява, че след приемането на горепосочени неотдавнашни решения репутацията е намаляла, нито че тази практика при вземане на решения е незаконосъобразна.
35 Второ, EUIPO твърди, че тези решения не трябва да се вземат предвид, тъй като нито едно от тях не е придружено от доказателства относно репутацията на по-ранните марки, представени в рамките на тези производства. Тя подчертава, че жалбоподателят е трябвало да представи отново доказателствата за репутацията, които вече е представил в рамките на по-ранните производства, или конкретно да препрати към тях.
36 Съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдел по споровете, апелативният състав ограничава разглеждането на жалбата до факти и доказателства, представени в сроковете, определени или посочени от отдела по споровете, освен ако не реши, че трябва да бъдат взети предвид нови или допълнителни факти и доказателства съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Следователно Регламент № 2868/95 предвижда изрично, че когато разглежда жалба срещу решение на отдела по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, така че може да реши дали да вземе предвид, или да пренебрегне новите или допълнителните факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени или посочени от отдела по споровете (решение от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑120/12 P, EU:C:2013:638, т. 31 и 32).
37 Следователно при обстоятелствата в настоящия случай и с оглед на своята скорошна предишна практика при вземане на решения, подкрепена от относително голям брой национални решения и от едно решение на Общия съд, апелативният състав е бил длъжен съгласно разгледания в точки 18—20 по горе принцип на добра администрация или да поиска от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид направените в предходните решения констатации относно репутацията на по-ранните марки. Това важи в още по-голяма степен, тъй като в някои от решенията много подробно се посочват доказателствата, подкрепящи преценката относно репутацията на по-ранните марки, което е трябвало да привлече вниманието му относно тяхното наличие.
38 Предвид гореизложеното следва да се констатира нарушение на принципа на добра администрация, и по-специално на задължението на EUIPO да мотивира решенията си.
39 Ето защо първото основание следва да се уважи.
40 Само това заключение обаче не е достатъчно, за да бъде отменено обжалваното решение. Всъщност следва да се отбележи, че за по-голяма изчерпателност апелативният състав се е произнесъл и по въпроса дали другото необходимо условие съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е изпълнено, а именно наличието на увреждане във връзка с отличителния характер или репутацията на по-ранните марки или на несправедливо облагодетелстване от тях.
41 Във връзка с това следва да се приеме, че допуснатата от апелативният състав грешка би могла решаващо да повлияе на изхода от възражението. Действително апелативният състав е основал преценката си за наличието на увреждане по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на хипотезата, че репутацията на по-ранните марки е установена. Колко добра е репутацията на по-ранните марки обаче, е взето предвид по-скоро в цялостната преценка за наличието на увреждане по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, отколкото по отношение на преценката за съществуването на връзка между марките, така и по отношение на преценката относно наличието на нарушение по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, които са различни и необходими условия.
42 Всъщност съществуването на връзка между марките трябва да се оценява цялостно, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай, сред които са колко добра е репутацията на по-ранната марка и степента на отличителност на характера на по-ранната марка, която ѝ е присъща или която е придобила чрез използването ѝ (решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 41, 42 и 53 и от 12 март 2009 г., Antartica/СХВП, C‑320/07 P, непубликувано, EU:C:2009:146, т. 45). Както съществуването на връзка между конфликтните марки, така и съществуването на някое от нарушенията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, или на сериозен риск, че такова нарушение ще бъде извършено в бъдеще, трябва да се оценяват цялостно, като се вземат предвид всички релевантни фактори по конкретния случай, сред които са колко добра е репутацията на по-ранната марка и степента на отличителност на характера на по-ранната марка, която ѝ е присъща или която е придобила чрез използването ѝ (решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 42 и 68). Освен това колкото отличителният характер и добрата репутация на по-ранната марка са по-изразени, толкова по-лесно е да се приеме, че съществува нарушение (вж. решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 69 и цитираната съдебна практика).
43 Тъй като обаче апелативният състав не е направил цялостна проверка на репутацията на по-ранните марки, Общият съд не е в състояние да се произнесе по основанието, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72 и 73, от 14 декември 2011 г., Völkl/СХВП — Marker Völkl (VÖLKL), T‑504/09, EU:T:2011:739, т. 63 и от 29 март 2012 г., You-Q/СХВП — Apple Corps (BEATLE), T‑369/10, непубликувано, EU:T:2012:177, т. 75 и цитираната съдебна практика).
44 Ето защо първото основание следва да бъде уважено и следователно да се отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля възражението на жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат другите изтъкнати от жалбоподателя основания.
По съдебните разноски
45 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
46 Тъй като EUIPO е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
реши:
1) Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 декември 2014 г. (преписка R 1207/2014‑5).
2) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски, както и разноските на Puma SE.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2016 година.
Подписи