Дело C‑441/14
Dansk Industri (DI)
срещу
Наследници на Karsten Eigil Rasmussen
(Преюдициално запитване, отправено от Højesteret)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Харта на основните права на Европейския съюз — Директива 2000/78/EО — Принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст — Национална правна уредба, противоречаща на дадена директива — Възможност за частноправен субект лице да ангажира отговорността на държавата за нарушение на правото на Съюза — Правен спор между частноправни субекти — Установяване на равновесие между различните права и принципи — Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Роля на националния съдия“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 април 2016 г.
1. Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Връзка с Директива 2000/78 — Национална правна уредба, изключваща обезщетението при уволнение на работниците или служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от работодателя им, когато те са включени в тяхната пенсионноосигурителна схема преди да навършат 50-годишна възраст — Недопустимост — Оставане на работника или служителя на пазара на труда — Липса на последици
(член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)
2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана за дискриминация, основана на възраст — Национална правна уредба, приета за противоречаща на общия принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст — Задължения на националната юрисдикция, сезирана по спор между частноправни субекти — Неприлагане на противоречащите национални разпоредби — Предимство на тълкуването на правото на Съюза пред принципите на правна сигурност и на защита на обоснованите правни очаквания — Липса на последици в резултат на възможността за частноправния субект да ангажира отговорността на държавата членка
(член 267 ДФЕС; Директива 2000/78 на Съвета)
1. Общият принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран с Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, следва да се тълкува в смисъл, че и в правни спорове между частноправни субекти той не допуска национална правна уредба, с която даден работник или служител се лишава от правото му да получи обезщетение при уволнение, ако той може да претендира изплащането на дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която е включен този работник или служител, преди да е навършил 50-годишна възраст, независимо от това дали той е избрал да остане на пазара на труда, или е предпочел да се пенсионира.
Във връзка с това, тъй като самата Директива 2000/78 не утвърждава общия принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст, а единствено конкретизира този принцип в областта на заетостта и полагането на труд, обхватът на защитата, предоставяна с тази директива, не надхвърля защитата, предоставяна с този принцип.
За разлика от това, с оглед на обстоятелството, че член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 не допускат национална правна уредба като разглежданата в настоящото преюдициално запитване, съгласно която работниците с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплащана от работодателя по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, само поради този факт нямат право на специално обезщетение при уволнение, предназначено да улесни професионалната реинтеграция на работниците с над 12-годишен стаж в предприятието, същото правило е в сила и по отношение на основополагащия принцип за равно третиране, конкретно проявление на който е общият принцип за недопускане на дискриминация.
(вж. т. 23, 26 и 27; т. 1 от диспозитива)
2. Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана по спор между частноправни субекти, който попада в приложното поле на Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, е длъжна, когато прилага разпоредбите на националното си право, да ги тълкува по такъв начин, че да могат да се приложат в съответствие с тази директива, или, ако подобно съответстващо тълкуване е невъзможно, при необходимост да не приложи всяка разпоредба от това национално право, противоречаща на общия принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст. Нито принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, нито възможността на частноправния субект, който счита, че е засегнат от прилагането на дадена национална разпоредба, противоречаща на правото на Съюза, да ангажира отговорността от съответната държава членка за нарушаване на правото на Съюза, не могат да поставят под въпрос това задължение.
Във връзка с това, на първо място, изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата. Освен това принципът за недопускане на дискриминация, основана на възраст, предоставя на частноправните субекти субективно право, на което може да има позоваване като такова, и това задължава националните юрисдикции и в спорове между частноправни субекти да отклонят прилагането на тези национални разпоредби, които не съответстват на посочения принцип.
На второ място, принципът на защита на оправданите правни очаквания не би следвало да служи като основа за дадена национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, за да може тя да продължи да прилага норма от националното право, която Съдът приема за противоречаща на общия принцип за недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78. В действителност при прилагането на този принцип, с цел да бъде продължено прилагането на такава национална правна норма, на практика би се стигнало до ограничаване на действието във времето на възприетото от Съда тълкуване, тъй като по този начин това тълкуване не би могло да се приложи по делото, с което е сезиран националният съд. Освен когато са налице наистина изключителни обстоятелства, тълкуването, което Съдът дава на правото на Съюза, трябва да се прилага от националния съд дори и към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване.
В никакъв случай със защитата на оправданите правни очаквания не би могло да се обосновава отказът на частноправния субект, в резултат на чиито действия е образувано съдебното производство, във връзка с което Съдът тълкува правото на Съюза в смисъл, че то не допуска разглежданата национална разпоредба да се ползва от предимствата на това тълкуване.
(вж. т. 33, 36—41 и 43; т. 2 от диспозитива)