РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
28 февруари 2008 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността, представляваща кленов лист — Абсолютно основание за отказ — Марка за услуги — Член 7, параграф 1, буква з) от Регламент (EО) № 40/94 — Член 6, трето от Парижката конвенция — Правни обстоятелства, изложени пред отделите на СХВП и пред Първоинстанционния съд“
По дело T‑215/06,
American Clothing Associates SA, установено в Evergem (Белгия), за което се явяват адв. P. Maeyaert и адв. N. Clarembeaux, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 4 май 2006 г. (преписка R 1463/2005-1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на знак, представляващ кленов лист,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Vilaras (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse и г‑н D. Šváby, съдии,
секретар: г-жа B. Pastor, заместник-секретар,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 август 2006 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 24 октомври 2006 г.,
след съдебното заседание от 6 ноември 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 7 от изменения Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) гласи:
„1. Отказва се регистрацията на:
[…]
з) марките, които поради липса на разрешение от компетентните органи, трябва да бъдат отказани въз основа на член 6б [да се чете: „член 6, трето“] от Парижката конвенция;
[…]“.
2 Член 1, член 6, член 6, трето, член 6, шесто и член 7 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., ревизирана и изменена (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11847, стр. 108, наричана по-нататък „Парижката конвенция“), гласят:
Член 1
[…]
„(2) Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция.
[…]
Член 6
(1) Условията за депозиране и регистрация на фабричните или търговски марки се определят във всяка страна - членка на Съюза [състоящ се от страните, по отношение на които се прилага Парижката конвенция], от нейното собствено законодателство.
[…]
Член 6, трето
„(1) а. Държавите - членки на Съюза, се споразумяват, че ще отказват и обезсилват регистрацията и ще запрещават със съответни марки ползуването - без разрешение на компетентните власти, било на фабрични или търговски марки, било като техни елементи, на гербовете, знамената и други емблеми на държавите - членки на Съюза, както и на официалните знаци за контрол и гаранция, приети от тях. Задължението обхваща и имитация от гледна точка на хералдиката.
b. Разпорежданията на […] „а“, по-горе, се прилагат също така и по отношение на гербовете, знамената и други емблеми, сигли и наименования на международни междуправителствени организации, в които една или повече от държавите - членки на Съюза, са членове, с изключение на гербовете, знамената и други емблеми, сигли или наименования, които са били вече обект на международни споразумения и са в сила, целещи да осигурят тяхната закрила.
с. Никоя страна - членка на Съюза, не е задължена да прилага разпоредбите, дадени в […] „b“, по-горе, във вреда на носителите на права, придобити добросъвестно, преди влизането в сила в тази страна на настоящата Конвенция. Страните - членки на Съюза, не са задължени да прилагат казаните разпоредби, когато ползуването или регистрацията, визирани в […] „а“, по-горе, не са от естество да предизвикат у публиката идеята за връзка между въпросната организация и гербовете, знамената, емблемите, сиглите или наименованията - или ако ползуването или регистрацията по всяка вероятност не са от естество да заблудят публиката върху съществуванието на връзка между ползувателя и организацията. […]
3) а. За прилагането на тези разпоредби страните - членки на Съюза, се съгласяват да си съобщават взаимно, посредством [м]еждународното бюро, списъците на държавните емблеми, официални знаци за контрол и гаранция, които те желаят или ще желаят да поставят, по абсолютен начин или в дадени рамки, под закрилата на настоящия член, както и всички по-сетнешни промени в тези списъци. Всяка страна - членка на Съюза, ще поставя на разположение на публиката, в подходящо за целта време, нотифицираните й списъци.
Все пак, нотификацията не е задължителна що се касае до държавните знамена. […]
Член 6, шесто
Страните - членки на Съюза, се задължават да закрилят марките на предприятия, извършващи услуги. Те не са задължени да предвиждат регистрация на тези марки.
Член 7
Естеството на продукта, върху който марката трябва да бъде поставена, не може в никакъв случай да съставя пречка за регистриране на марката. […]“.
Обстоятелства, предхождащи спора
3 На 23 юли 2002 г. жалбоподателят подава пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) заявка за марка на Общността на основание Регламент № 40/94.
4 Марката, чиято регистрация се иска, представляваща изображение на кленов лист и главните букви „rw“, поставени под него, e възпроизведена по-долу:
5 Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 18, 25 и 40 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и за всеки един от класовете съответстват на следното описание:
– „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки“ (клас 18);
– „Облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава“ (клас 25);
– „Шивашки услуги, препариране на животни и птици [таксидермия]; книговезки услуги; моделиране, обработване и апретура на кожи, гладки кожи, кожи с косми и на текстил; проявяване на фотографски ленти и копиране на снимки; дърводелски услуги; пресоване на плодове; мелене на брашно; металообработване, закаляване и шлайфане на метали“ (клас 40).
6 С решение от 7 октомври 2005 г. проверителят отказва поисканата регистрация на марката за всички стоки и услуги, за които тя се отнася, на основание член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94, с довода че посочената марка може да създаде в съзнанието на потребителите впечатление, че след като кленовият лист в заявената марка е имитация на емблемата на канадската държава, между марката и Канада съществува връзка.
7 Тази емблема е възпроизведена по-долу така, както е отразена в съобщението на Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) до държавите — страни по Парижката конвенция, от 1 февруари 1967 година, както и в базата данни на СОИС:
8 На 6 декември 2005 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на проверителя на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94.
9 С решение от 4 май 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), съобщено на жалбоподателя на 29 май 2006 г., първи апелативен състав отхвърля жалбата на жалбоподателя и потвърждава решението на проверителя.
10 Въз основа на фактите, посочени в точка 7 по-горе, апелативният състав установява, че червеният кленов лист е емблема на Канада (точка 11 от обжалваното решение). Предвид съдебната практика (Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2004 г. по дело Concept/СХВП (ECA), T‑127/02, Recueil, стр. II‑1113, точка 40) апелативният състав преценява, че в случая следва да се разгледа дали заявената марка съдържа елемент, който да може да се счете за канадската емблема или за имитация на последната „от гледна точка на хералдиката“. Наличието в заявената марка на словния елемент „rw“ не пречело на прилагането на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция (точки 12—14 от обжалваното решение).
11 В това отношение апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, изведен от цветовата разлика между двата кленови листа. Щом като в направената от жалбоподателя заявка за регистрация не се уточнявал нито един особен цвят, заявената марка можела да се представя в каквото и да било съчетание на цветове, включително и в червения цвят на канадската емблема (точка 15 от обжалваното решение).
12 Освен това апелативният състав счита, че между двата кленови листа не съществува никаква значителна разлика в изображението. И в двата случая ставало въпрос за един и същ лист с единадесет връхчета във формата на звезда с пет разклонения върху стъбло, с видимо еднакво разстояние между връхчетата или разклоненията. Следователно съответните потребители щели да възприемат кленовия лист в заявената марка като хералдическа имитация на канадската емблема (точка 16 от обжалваното решение). При това положение регистрацията на заявената марка можела да въведе потребителите в заблуждение относно произхода на стоките и услугите, предмет на тази марка, като се има предвид също така голямото разнообразие от стоки и услуги, което може да предложи и развива Канада (точка 17 от обжалваното решение).
13 Според апелативния състав твърдяната добра репутация в Белгия на марката на жалбоподателя „RIVER WOODS“ не можела да постави под въпрос гореизложените съображения, имайки предвид, че придобиването на отличителен характер от марката в резултат на използването ѝ не се прилага в случая, визиран от член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 (точка 19 от обжалваното решение). Апелативният състав отхвърля и другите доводи на жалбоподателя, който поддържа, че е регистрирал множество сходни национални марки, включително канадски, и изтъква по-ранната практика на СХВП при вземане на решения в областта на марките, съдържащи държавно знаме или емблема на държава (точки 20—22 от обжалваното решение).
Искания на страните
14 Жалбоподателят иска Първоинстанционният съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
15 СХВП иска Първоинстанционният съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
16 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква едно правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94. Първоинстанционният съд счита за необходимо да разгледа това основание най-напред по отношение на услугите от клас 40, предмет на заявката за регистрация, а след това по отношение на стоките от класове 18 и 25, предмет на същата заявка.
Относно услугите, спадащи към клас 40
Доводи на страните
17 Жалбоподателят пояснява, че макар прилагането на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция към марките за услуги да повдига някои въпроси, той ще развие своите доводи, без да разграничава стоките и услугите, предмет на спорната заявка за регистрация.
18 СХВП, от своя страна, се съгласява, че от буквалния прочит на член 6, трето от Парижката конвенция следва, че той се прилага само към фабричните или търговски марки, тоест към марките за стоки. Следователно тази разпоредба не задължавала държавите — страни по Парижката конвенция, както и държавите или международните организации, включително Европейския съюз, членки на Световната търговска организация, имащи задължението да спазват член 6, трето, да отказват или обезсилват регистрацията като марки за услуги или като елементи на марки за услуги, на знаци, включващи или имитиращи държавни емблеми или други официални знаци. Все пак според СХВП държавите, както и самата СХВП, безспорно имат свободата да го направят.
19 На първо място, СОИС, която администрира Парижката конвенция, изрично признавала тази възможност, както следвало от параграф 7 от „общите сведения относно член 6, трето от Парижката конвенция“, достъпни на уебсайта на СХВП. По-нататък, член 1 от Регламент № 40/94 изрично се позовавал на защитата на „марките за стоки или услуги“, докато член 7 от същия регламент, отнасящ се до абсолютните основния за отказ, не правел разграничение между марки за стоки и марки за услуги. На последно място, в Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, самият Първоинстанционен съд потвърждавал, че член 6, трето от Парижката конвенция се прилага и към марки за услуги, тъй като марката, разглеждана по това дело, обозначавала както стоки, спадащи към клас 9, така и услуги, спадащи към клас 41, а Първоинстанционният съд не бил извършил разграничение между стоки и услуги, заключавайки, че на основание член 6, трето от Парижката конвенция регистрацията на тази марка е отказана основателно.
20 В съдебното заседание СХВП пледира за разширително тълкуване на член 6, трето от Парижката конвенция, което да включи в неговото приложно поле и марките за услуги, и то при положение че от приемането на член 6, трето от Парижката конвенция значението на последната категория марки е нараснало и може да се сравнява с това на марките за стоки. Освен това според СХВП, СОИС препоръчва подобно тълкуване на въпросната разпоредба.
21 В своя писмен отговор СХВП поддържа също така, че въпросът за прилагането на член 6, трето от Парижката конвенция към марките за услуги при всички положения не е бил част от устните състезания пред Първоинстанционния съд, тъй като от една страна, този въпрос не бил засяган в етапите на производството пред отделите на СХВП, а от друга — в своята жалба жалбоподателят не бил изяснил достатъчно тезата, че посочената разпоредба не се прилага към марките за услуги. В съдебното заседание обаче СХВП приема, че Първоинстанционният съд може да разгледа този въпрос въпреки липсата на специални доводи на жалбоподателя в това отношение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
Съображения на Първоинстанционния съд
22 В самото начало следва да се отбележи, че както пред отделите на СХВП, така и пред Първоинстанционния съд жалбоподателят по същество изтъква едно правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 с довода, че регистрацията на заявената марка, която не е емблемата на канадската държава, нито имитация на последната „от гледна точка на хералдиката“, не може да се откаже на основание член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция.
23 Въпросът за приложимостта на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция е предварителен въпрос, чието разрешаване е необходимо, за да се гарантира правилно прилагане на Регламент № 40/94 по отношение на изложеното от жалбоподателя правно основание. Всъщност за да се определи дали заявената марка, доколкото се отнася до услуги, представлява марка, чиято регистрация евентуално би била в противоречие с член 6, трето, параграф 1, буква а), е необходимо да се определи дали тази разпоредба се прилага към марките за услуги. Ако случаят не е такъв, отказът на СХВП да регистрира тази марка за услуги действително би представлявал нарушение на член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94, както изтъква жалбоподателят, и то без да е необходимо да се разглежда дали заявената марка съдържа държавната емблема на Канада или имитация на последната „от гледна точка на хералдиката“.
24 При това положение въпросът за приложимостта на член 6, трето от Парижката конвенция към марките за услуги е част от свързаните със спора правни обстоятелства, изложени пред апелативния състав, дори жалбоподателят да не е изразил становище по този въпрос и дори апелативният състав да е пропуснал да се произнесе по този аспект (Решение на Първоинстанционния съд от 1 февруари 2005 г. по дело SPAG/СХВП — Dann и Backer (HOOLIGAN), T‑57/03, Recueil, стр. II‑287, точка 21). Следователно този въпрос може да бъде повдигнат за първи път пред Първоинстанционния съд (Решение по дело HOOLIGAN, посочено по-горе, точка 22).
25 Поради причините, изложени в точка 23 по-горе, този въпрос е също така част от правните обстоятелства, свързани със спора, с който е сезиран Първоинстанционният съд. Всъщност следва да се отбележи, че макар да трябва да се произнася само по искане на страните, които очертават рамките на спора, съдът не е обвързан от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, за да не се окаже в някои случаи принуден да основе решението си на погрешни правни съображения (Определение на Съда от 27 септември 2004 г. по дело UER/M6 и др., C‑470/02 P, точка 69 и Определение на Съда от 13 юни 2006 г. по дело Mancini/Комисия, C‑172/05 P*, резюме, стр. I‑77, точка 41). Това важи още повече в конкретния случай, при положение че жалбоподателят изразява съмнения относно приложимостта на член 6, трето от Парижката конвенция към марките за услуги. Следователно както приема самата СХВП в съдебното заседание, този въпрос не е извън обхвата на устните състезания и трябва да се разгледа от Първоинстанционния съд, тъй като разглеждането му е необходимо, за да се отговори на единственото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя.
26 Следователно трябва да се прецени дали член 6, трето от Парижката конвенция се прилага и към марките за услуги. В това отношение трябва да се констатира, че текстът на тази разпоредба сочи единствено „фабрични или търговски марки“. От член 1, параграф 2, от член 6, параграф 1, както и от член 6, шесто от Парижката конвенция ясно е видно, че последната прави разграничение между, от една страна, „фабрични или търговски марки“, които както следва от член 7 от конвенцията, се регистрират за стоки, а от друга — „марките за услуги“. Тъй като член 6, трето сочи единствено фабрични или търговски марки, тоест марки за стоки, следва да се заключи, че забраната за регистрация и ползване, установена от тази разпоредба, не се отнася до марките за услуги.
27 СХВП обаче поддържа, че общностният законодател може да забрани регистрацията и за услуги на марките, съдържащи държавна емблема, макар да не е длъжен да го направи на основание член 6, трето от Парижката конвенция.
28 Трябва обаче да се констатира, че член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 се ограничава до просто препращане към член 6, трето от Парижката конвенция, пояснявайки, че „[се] отказва […] регистрацията на марките, които поради липса на разрешение от компетентните органи, трябва да бъдат отказани въз основа на член 6б [да се чете: „член 6, трето“] от Парижката конвенция“. Тъй като член 6, трето от Парижката конвенция не се отнася до марките за услуги, последните не могат да представляват марки, за които „[се] отказва […] регистрацията“ на основание на тази разпоредба и следователно не могат да попаднат в приложното поле на абсолютното основание за отказ, установено от член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94. Обстоятелството, изтъкнато от СХВП, че член 7 от Регламент № 40/94 не въвежда разграничение между марките за стоки и тези за услуги, само по себе си не е достатъчно, за да се стигне до заключение в обратния смисъл, тъй като това разграничение се въвежда от член 6, трето от Парижката конвенция, към който препраща член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94.
29 Всъщност ако общностният законодател е възнамерявал да забрани и за услугите регистрацията на марки, съдържащи „гербове, знамена и други държавни емблеми“, той нямаше да се ограничи единствено да препрати към член 6, трето от Парижката конвенция, а би въвел в самия текст на член 7 от Регламент № 40/94 забрана за регистрация или като марка на Общността, или като елемент на такава марка на „гербове, знамена и други държавни емблеми […], както и на имитация от гледна точка на хералдиката“, без да прави имплицитно, но неизбежно, поради самото препращане към член 6, трето от Парижката конвенция разграничение между марки за стоки и марки за услуги.
30 Решението по дело ECA, точка 10 по-горе, изтъквано от СХВП, не влияе върху гореизложените съображения, тъй като в това решение Първоинстанционният съд изобщо не разглежда въпроса за приложимостта на член 6, трето от Парижката конвенция към марките за услуги, който впрочем не е повдигнат от страните по това дело.
31 На последно място, доводът на СХВП, че член 6, трето от Парижката конвенция следвало да се тълкува разширително, трябва да се отхвърли. От една страна, единственият релевантен документ на СОИС, изтъкван от СХВП (вж. точка 19 по-горе), се ограничава да изложи, че член 6, трето от Парижката конвенция „не задължава държавите - страни по Парижката конвенция, да откажат регистрацията или да забранят използването на държавни емблеми или на други официални знаци като марки за услуги или като елементи на марки за услуги. Държавите-членки обаче имат свободата да го направят […]“. Така, противно на поддържаното от СХВП, този документ изобщо не подкрепя разширително тълкуване на тази разпоредба. Следва освен това да се отбележи, че точно с оглед на разпростиране към марките за услуги на защитата, предоставена от Парижката конвенция на марките за стоки, в член 16 от Договора за правото на марките, приет в Женева на 27 октомври 1994 г., се въвежда специална разпоредба. Макар обаче да е подписан от Европейската общност на 30 юни 1995 г., споменатият договор не е ратифициран от нея.
32 От друга страна и преди всичко, може да се предположи, че при относително скорошното приемане на Регламент № 40/94 общностният законодател е съзнавал значението на марките за услуги в съвременната търговия и при това положение е можел да разпростре и към тази категория марки защитата, предоставена на държавните емблеми с член 6, трето от Парижката конвенция. След като законодателят обаче не е счел за полезно подобно разширяване на приложното поле на съответните разпоредби, общностният съд не трябва да го замества и да тълкува contra legem посочените разпоредби, чийто смисъл изобщо не е двузначен.
33 От всичко изложено следва, че като отказва регистрацията на заявената марка за услуги, спадащи към клас 40, обжалваното решение нарушава член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 и трябва да бъде отменено.
Относно стоките, спадащи към класове 18 и 25
Доводи на страните
34 В самото начало жалбоподателят припомня практиката на Първоинстанционния съд относно тълкуването на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция (Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 39) и заключава, че регистрацията на марка, която както заявената марка, не застрашава правото на държавата да контролира използването на символите на нейния суверенитет и не може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на произхода на стоките и услугите, към които ще се прилага, не може да се отказва въз основа на тази разпоредба.
35 На първо място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно не е взел предвид като ирелевантно наличието в заявената марка на словния елемент „rw“. Според жалбоподателя винаги следва да се има предвид възприемането от средния потребител, и по-специално общото му впечатление от марката (вж. по аналогия Решение на Съда от 16 септември 2004 г. по дело Nichols, C‑404/02, Recueil, стр. I‑8499, точка 35, вж. и Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 64). Освен това средният потребител обикновено възприема марката като едно цяло (Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C‑251/95, Recueil, стр. I‑6191, точка 23).
36 В случая словният елемент „rw“, съкращение на главната марка на жалбоподателя „RIVER WOODS“, образувал с фигуративния елемент на заявената марка едно цяло. Освен това следвало да се отчита начинът, по който средният потребител възприемал марката в нормалните условия на нейното използване. В своята жалба жалбоподателят възпроизвежда образи, които според него дават представа за такова възприемане. Отчитането на общото впечатление от заявената марка, възприемана при нормалните условия на нейното използване, изключвало каквато и да било възможност за прилагане в настоящия случай на член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94.
37 На второ място, жалбоподателят поддържа, че в точка 16 от обжалваното решение апелативният състав отново неправилно преценява, че що се отнася до кленовия лист, фигуриращ в заявената марка, „съответните потребители могат да останат с впечатление, че става въпрос за хералдическа имитация на канадската емблема“.
38 Жалбоподателят припомня, че защитата на държавните емблеми, предоставена с член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция, се отнася до сходства в точно определена област, а именно имитациите „от гледна точка на хералдиката“. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че „[т]ова уточнение действително ограничава обхвата на забранената имитация по отношение на това, което обикновено се счита за недопустимо в правото на марките. Тъй като държавните емблеми често съдържат общи символи като лъв, орел или слънце, имитациите са забранени единствено ако се отнасят до хералдически характеристики на знака на съответната държава. Следователно символът като такъв остава свободен за използване и може да се използва като част от фабрични или търговски марки“ (актове на Хагската конференция за ревизия, 1925 г., стр. 245). Жалбоподателят препраща и към обсъжданията на Лисабонската конференция от 1958 г. за ревизия на Парижката конвенция относно въпроса дали ограничаването на защитата, предоставена от член 6, трето, параграф 1, буква а), до имитациите от „гледна точка на хералдиката“ трябва да се изостави (актове на Лисабонската конференция, стр. 129, 131, 139 и 140).
39 Жалбоподателят излага също така, че освен при изключителни обстоятелства, член 6, трето от Парижката конвенция не цели да защити емблема извън нейната функция на емблема. Подобно на марките или на всеки друг отличителен знак обаче емблемата може да има по-малко или повече обичаен характер. Според жалбоподателя това обстоятелство влияе на защитата, предоставена от член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция на въпросната емблема. Следователно емблема, имаща по-скоро обичаен характер и разкриваща сравнително малко подчертани хералдически характеристики, ще се ползва от доста ограничена защита.
40 В случая канадското правителство нотифицирало на СОИС като държавна емблема същия кленов лист в червен цвят, който е част от канадското национално знаме. Според жалбоподателя червеният цвят на този лист е от ключово значение, както това разкривали, на първо място, отметката в рубриката „вид“ на вписването на тази емблема в базата данни на СОИС, съгласно която въпросната емблема е „цветна“, на второ място, графичното представяне на същата емблема, фигуриращо в тази база данни, и на трето място, обстоятелството, че използваният нюанс на червения цвят бил специфичен и не отговарял на често срещан за кленов лист цвят. Последното отличавало канадската емблема от образа, който обикновено извиква в съзнанието мисълта за кленов лист.
41 Според жалбоподателя се подразбира, че член 6, трето, от Парижката конвенция не цели да се разреши монополизирането от страна на Канада на естественото изобразяване на кленов лист, още повече че това дърво не се среща единствено в Канада. Заявената марка съдържала единствено естествено изображение в черен цвят на кленов лист. Освен това от графична гледна точка кленовият лист в заявената марка се отличавал от канадската емблема по отношение на широчината на стъблото. На последно място, във възприятието на средния потребител, който ще бъде изправен пред заявената марка при нормалните условия за нейното използване, кленовият лист в тази марка образувал едно цяло с отличителния и доминиращ словен елемент „rw“ и нямал хералдически характеристики.
42 При тези обстоятелства било невъзможно заявената марка да се счете за имитация на канадската емблема от „гледна точка на хералдиката“. Всъщност регистрацията на тази марка не засягала нито самата канадска емблема, нито контрола на канадската държава върху използването на посочената емблема.
43 На трето място, жалбоподателят оспорва съдържащото се в обжалваното решение заключение, че регистрацията на заявената марка можела да въведе потребителите в заблуждение по отношение на произхода на стоките и услугите, които тази марка ще обозначи.
44 Жалбоподателят изтъква, че за да се прецени опасността от заблуждение по отношение на произхода на стоките и услугите, до които се отнася заявената марка, следва да имат предвид, от една страна, възприятието на средния потребител, а от друга — въпросните стоки или услуги. Освен това било необходимо евентуално внушаваната от заявената марка връзка между стоките или услугите, до които тя се отнася, и дадена страна да е дотолкова пряка и конкретна, че да въвежда потребителя в заблуждение (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2005 г. по дело Deutsche Post EURO EXPRESS/СХВП (EUROPREMIUM), T‑334/03, Recueil, стр. II‑65, точки 24, 25 и 41).
45 В случая обаче заявената марка, разглеждана в нейната цялост, не може да въведе средния потребител в заблуждение. Посочването в обжалваното решение на голямото разнообразие от стоки и услуги, които може да предлага и да развива Канада, една от най-големите световни икономики, не е убедително, при положение че подобни съображения са валидни и за много други страни. Наличието на достатъчно конкретна и пряка връзка между стоките и услугите, до които се отнася заявената марка и въпросната страна, тоест Канада, в случая не е доказано.
46 Напротив, изправен пред заявената марка, по отношение на стоките или услугите, до които тя се отнася, потребителят щял да възприеме в нея словен елемент, който образувал едно цяло със създаден от творческата фантазия декоративен елемент, притежаващ в най-добрия случай слаба географска конотация. Тази конотация била в много по-малка степен забележима, отколкото в случая на други марки, като например марката „Mont Blanc“, регистрирана за писалки или за сметана. Всъщност в последните два случая потребителят не възприемал никаква връзка между произхода на съответната писалка или сметана и района на Мон Блан. Като цяло ползването в сектора на облеклата на знаци от същия вид като този на заявената марка било често срещано.
47 На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно не разгледал като ирелевантно за случая проучването на добрата репутация на марката на жалбоподателя „RIVER WOODS“ и на използването от последния на производни марки като заявената.
48 От фактическа страна жалбоподателят се позовава на множество документи, приложени към жалбата, които според него доказват, че той вече е използвал широко тези производни марки, и по-специално заявената, както и че неговата марка „RIVER WOODS“ е една от най-реномираните марки в Белгия.
49 От правна страна жалбоподателят пояснява, че неговият довод, изложен пред апелативния състав, не се отнасял това, че марката е станала отличителна в резултат на използването ѝ. Жалбоподателят се съгласява, че подобно твърдение би било неуместно предвид съдържанието на член 6, трето от Парижката конвенция.
50 Жалбоподателят обаче счита, че въз основа на интензивното използване на тези производни марки и на добрата репутация на неговата марка „RIVER WOODS“, потребителят, който се изправя пред заявената марка, в никакъв случай няма да реши, че стоките или услугите, до които тази марка се отнася, произхождат от Канада или се ползват от каквото и да било официално признаване от страна на тази държава. При това положение горепосочените използване и добра репутация биха представлявали обстоятелство, релевантно за преценката на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 и по член 6, трето от Парижката конвенция, още повече че нито една държава и нито една международна организация не са изтъкнали възражения срещу ползването на марката „RIVER WOODS“ или на другите производни марки на жалбоподателя.
51 На последно място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав не е взел предвид в достатъчна степен различните други по-ранни национални марки и марки на Общността, включващи знаме или държавна емблема и изтъкнати от жалбоподателя пред СХВП. Несъмнено всяка марка би трябвало да се преценява в зависимост от своите собствени характеристики, а не въз основа на предходната практика на СХВП или въз основа на предходните регистрации в други европейски страни или страни извън Европа. Подобни елементи обаче могат да бъдат релевантни указания по отношение на възможността за регистрация на знак като марка на Общността.
52 Това важало още повече, когато другите изтъкнати регистрации онагледяват прилагането на разпоредби на международни договори като тези на Парижката конвенция или практиката в държавата на произход на съответната емблема. Тази държава била в състояние най-добре да определи приложното поле на защита на своята собствена емблема и била освен това в основата на нейната нотификация като емблема, посочена в член 6, трето от Парижката конвенция. При това положение би било трудно да се обоснове концепция за предоставената на националната емблема защита, която поставя повече изисквания извън споменатата държава, отколкото вътре в нея. Всъщност тъй като в случая СХВП в известен смисъл представлявала Канада, тя била длъжна да вземе предвид канадската практика в областта на защитата на съответната емблема.
53 В това отношение жалбоподателят отбелязва, че е поискал регистрация като канадска марка на идентична на заявената марка. Против тази марка не било изтъкнато никакво абсолютно основание за отказ, но впоследствие същата е била изоставена поради други съображения. За допускането на регистрацията на въпросната марка канадското бюро за марките е поискало от жалбоподателя единствено да приеме следния отказ (disclaimer text): „[извършва се] отказ от правото на изключително ползване на изображението на кленов лист с единадесет връхчета извън марката.“ Тази позиция на канадското бюро за марките отразявала просто принципа, че това, което трябва да се вземе предвид, са „общото впечатление“ от марката и нейното „възприемане като едно цяло“.
54 Освен това жалбоподателят бил регистрирал пред канадското бюро за марките две други марки, включващи и двете кленов лист, който в първия случай бил покрит с мотив, взет от знамето на Съединените американски щати, а във втория — съдържал във вътрешността си буквите „rw“. Тези регистрации се предхождали от извършването на отказ със същия текст като посочения в предходната точка. Както тези две мерки, така и марка, идентична на заявената, били регистрирани и в Съединените американски щати.
55 СХВП обаче не поставило регистрацията на заявената марка в зависимост от условието за приемане на подобен отказ от страна на жалбоподателя, макар да трябвало да предвиди подобна възможност, що се отнася до марките, включващи елементи, заети от емблеми или от държавни символи, които могат да предизвикат съмнения по отношение на обхвата на тяхната защита.
56 Освен това жалбоподателят отбелязва, че самата СХВП е регистрирала други марки на жалбоподателя, чиято регистрация е можело да бъде отказана в светлината на обжалваното решение. В това отношение в своята жалба жалбоподателят възпроизвежда три марки на Общността, на които бил притежател. Първата, регистрирана под номер 2793479, съдържа кленов лист, в чиято вътрешност се намира съчетанието от букви „rw“. Втората, регистрирана под номер 2788115, съдържа по-специално кленов лист, покрит с мотив, възпроизвеждащ изображението на знамето на Съединените американски щати. Третата включва наред с други елементи и знаме, сходно с това на Съединените американски щати. Освен това жалбоподателят обръща внимание, че както заявената марка, така и трите горепосочени марки вече са допуснати за регистрация от Бюрото по интелектуална собственост на Бенелюкс, както и от други национални бюра за марки.
57 На последно място, жалбоподателят отбелязва, че отказът на СХВП да регистрира заявената марка не е съгласуван с нейната практика в областта на марките, включващи изображение на кленов лист или друга държавна емблема. В своята жалба жалбоподателят възпроизвежда 29 знака, включващи кленов лист или знамена и други държавни емблеми, и представя доказателства, че всички те са регистрирани като марки на Общността.
58 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
59 Член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция цели да изключи регистрацията и ползването на фабрични или търговски марки, които биха били идентични с държавни емблеми или биха имали някои сходства с тях (Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 39). Държавните емблеми са защитени не само срещу регистрация и ползване на марки, които са идентични с тях или които ги включват в себе си, но и срещу вмъкване в тези марки на каквато и да било имитация „от гледна точка на хералдиката“ (Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 40).
60 При това положение в настоящия случай обстоятелството, че заявената марка съдържа словния елемент „rw“, не пречи само по себе си на прилагането на посочения член, противно на твърденията на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 41).
61 В този контекст жалбоподателят неправилно препраща към Решение по дело Nichols, точка 35 по-горе (точка 35). Следва незабавно да се установи, че изтъкваната от жалбоподателя точка 35 от това решение изобщо не е релевантна. При всички положения следва да се отбележи, че това решение се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, букви а) и б) от Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (OВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92). Става въпрос за разпоредба, чийто текст е аналогичен на този на член 7, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 40/94, който предвижда, че не се регистрират като марки на Общността, от една страна, знаците, които не отговарят на изискванията на член 4 от същия регламент, тоест които не могат да съставляват марки на Общността, а от друга — марките, които са лишени от отличителен характер.
62 Независимо от погрешното позоваване, направено от жалбоподателя, е несъмнено, че според постоянната съдебна практика, когато става въпрос за комбинирана марка, евентуалният отличителен характер може отчасти да се преценява за всяка от думите или елементите, които я съставляват, взети поотделно, но при всички положения въз основа на цялостното възприемане на тази марка от страна на съответните потребители, а не на презумпцията, че елементи, които сами по себе си нямат отличителен характер, не могат в съчетание да придобият подобен характер. Всъщност обстоятелството, че всеки от тези елементи, взет поотделно, няма отличителен характер, сам по себе си не изключва възможността тяхното съчетание да има такъв характер (вж. Решение на Съда от 15 септември 2005 г. по дело BioID/СХВП, C‑37/03 P, Recueil, стр. I‑7975, точка 29 и посочената съдебна практика).
63 Следователно от тази съдебна практика произтича, че обстоятелството, че елемент на комбинирана марка няма отличителен характер, само по себе си не е пречка за регистрацията на въпросната марка като марка на Общността, ако, възприемана в нейната цялост, тя разкрива такъв характер.
64 От друга страна обаче, това не е така, що се отнася до абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94, който препраща към член 6, трето от Парижката конвенция. Всъщност последната разпоредба въвежда забрана не само за регистрация на марки, които се състоят единствено от държавна емблема или нейна имитация „от гледна точка на хералдиката“, но и за регистрация или ползване на държавна емблема или на имитация на подобна емблема „от гледна точка на хералдиката“ като елемент на комбинирана марка.
65 Следователно за нуждите на преценката на комбинирана марка от гледна точка на тази разпоредба следва да се има предвид всеки от елементите на споменатата марка и е достатъчно един от тях да представлява държавна емблема или нейна имитация „от гледна точка на хералдиката“, за да е налице пречка за регистрацията на съответната марка, независимо от нейното цялостно възприемане.
66 Също така е погрешно позоваването на жалбоподателя на Решение по дело ECA, точка 10 по-горе (точка 64). От една страна, в точка 64 от това решение Първоинстанционният съд само е припомнил съдържанието на решението на апелативния състав, което е било обжалвано по това дело. От друга страна, същата точка фигурира и в частта на решението, където се разглежда дерогацията, въведена с член 6, трето, параграф 1, буква c) от Парижката конвенция, и се отнася по-специално до възприятието на съответните потребители за връзка между притежателя на заявената марка и международната организация, чиято емблема фигурира в тази марка. Следователно тази точка от Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, не може да се тълкува в полза на регистрацията като марка на Общността на марка, включваща освен държавна емблема или емблема на международна организация и други елементи. Всъщност в Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, тази теза изрично се отхвърля (вж. точка 59 по-горе).
67 При това положение в случая е важно да се провери дали кленовият лист в заявената марка ще се възприема като емблема на канадската държава или като имитация на последната „от гледна точка на хералдиката“. Жалбоподателят поддържа, че случаят не е такъв, и изтъква, от една страна, цветовата разлика между кленовия лист на заявената марка и този, съставляващ емблемата на канадската държава, а от друга — графичните разлики между двата листа по отношение на стъблото.
68 Що се отнася до цветовата разлика обаче, като се има предвид, че заявката за регистрация не посочва цветовете на заявената марка, последната може да се представя в каквото и да било цветово съчетание, тоест и с червен кленов лист. При това положение фактът, че кленовият лист от канадската емблема е червен на цвят, няма значение в конкретния случай (вж. в този смисъл Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 45). Освен това следва да се отбележи, че канадската емблема може да бъде възпроизвеждана в черно и бяло, също както кленовия лист в заявената марка (вж. в този смисъл Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 46).
69 От това следва, че в точка 15 от обжалваното решение доводът на жалбоподателя за цветова разлика между двата кленови листа е бил отхвърлен основателно.
70 Що се отнася до графичните разлики между двата листа по отношение на стъблото, за да се определи дали марка е в противоречие с разпоредбите на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция, следва да се извърши сравнение „от гледна точка на хералдиката“ между тази марка и емблемата на съответната държава.
71 В това отношение следва да се отбележи, че в основата на изображенията на гербовете и другите хералдически емблеми стои относително просто описание, включващо указания относно подредбата, цвета на фона, както и относно изброяването на различните елементи (като лъв, орел, цвете и т.н.), образуващи емблемата, с посочване на техните цветове и положение в нея. От друга страна това хералдическо описание не съдържа подробни указания относно рисунъка на емблемата и относно особените елементи, които я образуват, така че въз основа на едно хералдическо описание са възможни повече от една художествени интерпретации на една и съща емблема. Дори всяка от тези интерпретации да се различава в детайлите си от останалите, всички те остават имитации на съответната емблема „от гледна точка на хералдиката“.
72 Следователно при сравняване „от гледна точка на хералдиката“ по смисъла на член 6, трето от Парижката конвенция, следва да се вземе предвид хералдическото описание на съответната емблема, а не евентуалното геометрично описание на същата емблема, което поради естеството си ще е много по-подробно (Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 44).
73 В случая Канада нотифицира на Международното бюро на СОИС изображение на кленов лист, съставляващо нейната държавна емблема (вж. точка 7 по-горе), без да го придружава с каквото и да било описание. Явно е обаче, че в хералдическо описание на тази емблема би било единствено посочено, че става въпрос за кленов лист в червен цвят, без повече пояснения относно неговия особен рисунък, тъй като подобни обяснения не са необходими или обичайни за хералдическо описание.
74 Сравнението между кленовия лист, нотифициран като емблема на канадската държава, и заявената марка безспорно разкрива разлики в рисунъка по отношение на стъблото на двата листа, тъй като двете врязвания от двете страни на централната третина на листа са по-дълбоки при кленовия лист на канадската емблема. Подробност като точната дълбочина на врязванията обаче никога не би фигурирала в хералдическото описание на въпросната емблема, а евентуално в много по-подробно геометрично описание, което обаче е ирелевантно при сравняване „от гледна точка на хералдиката“.
75 От това следва, че в точка 16 от обжалваното решение апелативният състав основателно е заключил, че въпреки „слабото различие в широчината на стъблата“ на двата листа „съответните потребители от Общността ще възприемат [заявената марка] предимно като имитация на канадската емблема“. Всъщност макар в обжалваното решение тези потребители да не са определени, може да става въпрос единствено за широката общественост, за която са предназначени стоките за текущо потребление, до които се отнася заявената марка. Тази общественост, състояща се от средните потребители, за които съгласно съдебната практика (Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 2005 г. по дело Citicorp/СХВП (LIVE RICHLY), T‑320/03, Recueil, стр. II‑3411, точка 69) се предполага, че са относително осведомени и в разумни граници са наблюдателни и съобразителни, не отделя обаче особено внимание на детайлите на емблемите и марките — в случая на разликата в широчината на стъблото на въпросните два кленови листа.
76 Жалбоподателят оспорва и заключението, направено в точка 17 от обжалваното решение, че „регистрацията на заявената марка може да въведе потребителите в заблуждение относно произхода на стоките и услугите, към които ще се прилага тази марка“.
77 В това отношение обаче следва да се отбележи, че прилагането на член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция не е поставено в зависимост от условието да съществува възможност за грешка от страна на съответните потребители относно произхода на стоките, обозначени със заявената марка, или относно наличието на връзка между притежателя на тази марка и държавата, чиято емблема фигурира в споменатата марка.
78 Всъщност член 6, трето, параграф 1, буква c), второ изречение, което се позовава на подобна връзка, се отнася единствено до емблемите и другите знаци на международните междуправителствени организации, посочени в същия параграф, буква b), а не до емблемите и другите държавни знаци, посочени в същия параграф, буква а). „[К]азаните разпоредби“, посочени в член 6, трето, параграф 1, буква c), второ изречение, явно са разпоредбите, посочени в същия параграф 1, буква c), първо изречение, тоест „разпоредбите, дадени в буква „b“, отнасящи се до емблемите на международните организации. Това тълкуване се потвърждава от двукратното споменаване в текста на същия параграф 1, буква с), второ изречение на въпросната „организация“.
79 Що се отнася до споменаването в член 6, трето, параграф 1, буква с), второ изречение на „регистрацията, визиран[а] в […] „а“ по-горе“, то цели единствено да поясни, че разпоредбата на параграф 1, буква с) се отнася само до ползването или регистрацията „било като фабрични или търговски марки, било като техни елементи“ на емблемите на организациите, посочени в буква b), както „и имитация от гледна точка на хералдиката“. От друга страна това единствено посочване не може да се тълкува така, че да разшири и по отношение на държавните емблеми обхвата на дерогацията, предвидена в буква c), тъй като подобно разширяване е в противоречие с ясния текст на последната разпоредба.
80 От всичко изложено следва, че точки 17 и 18 от обжалваното решение, отнасящи се до възможността на съответните потребители да установят връзка между жалбоподателя и Канада, не влияят върху диспозитива на това решение, който надлежно се основава на съображенията в точки 14—16 от обжалваното решение, според които заявената марка съдържа имитация „от гледна точка на хералдиката“ на емблемата на канадската държава. Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от това, че заключението на апелативния състав, фигуриращо в точка 17 от обжалваното решение, е погрешно, трябва да се приеме за неоснователен.
81 Същото се отнася и до довода, свързан с това, че не е отчетена твърдяната добра репутация на марката на жалбоподателя „RIVER WOODS“. Всъщност от обясненията на жалбоподателя, дадени в това отношение пред Първоинстанционния съд (вж. точка 50 по-горе) е видно, че той изтъква тази твърдяна добра репутация срещу тезата, че когато се изправят пред заявената марка, съответните потребители ще направят връзка между жалбоподателя и Канада. Както обаче стана ясно, дори да се предположи, че е установено, наличието на подобна връзка не е релевантно в настоящия спор.
82 На последно място, не са релевантни и доводите на жалбоподателя, изведени от твърденията за регистрации на други национални марки или марки на Общността, идентични или сравними със заявената марка или по-общо — включващи изображения на знамена или на други държавни емблеми.
83 Всъщност що се отнася до практиката на самата СХВП, следва да се отбележи, че решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави вземат на основание Регламент № 40/94, са резултата от упражняване на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Следователно възможността за регистрация на знак като марка на Общността трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, така както е тълкуван от общностния съд, а не въз основа на предшестваща практика на апелативните състави (вж. Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 71 и посочената съдебна практика).
84 Що се отнася до по-ранните национални регистрации, следва да се припомни, че общностният режим на марките е автономна система, съставена от съвкупност от правила, която преследва специфични цели и чието прилагане е независимо от всички национални правни системи. Вследствие на това годността на даден знак да бъде регистриран като марка на Общността трябва да се преценява само въз основа на релевантната общностна уредба. При това положение СХВП, а евентуално и общностният съд, не са обвързани от решение, взето в държава-членка и дори в трета страна, с което се допуска, че същият знак може да се регистрира като национална марка. Вече извършените в държавите-членки регистрации са обстоятелства, които без да са определящи, могат само да се отчетат при регистрация на марка на Общността. Същите съображения важат a fortiori за регистрациите на марки, различни от заявената в конкретния случай (вж. Решение по дело ECA, точка 10 по-горе, точка 70 и посочената съдебна практика).
85 Що се отнася по-специално до практиката на канадското бюро за марките, за която се твърди, че е по-малко ограничителна, трябва да се приеме, че жалбоподателят нито е доказал, нито дори недвузначно е заявил, че се е ползвал от разрешение на канадските власти за регистрация на заявената марка. Твърдението на жалбоподателя, че е подал заявка за регистрация в Канада на марка, идентична със заявената, която впоследствие била оттеглена по съображения, несвързани с член 6, трето от Парижката конвенция, по никакъв начин не доказва наличието на подобно разрешение. При липса на окончателна регистрация в Канада на заявената марка не е сигурно, че канадските власти не са щели да повдигнат на по-късен етап от процедурата по регистрация възражение за наличие в заявената марка на същия кленов лист като този, представляващ емблема на канадската държава.
86 От всичко изложено следва, че апелативният състав е отказал регистрация на заявената марка за стоките, спадащи към класове 18 и 25, без да нарушава член 7, параграф 1, буква з) от Регламент № 40/94 и член 6, трето, параграф 1, буква а) от Парижката конвенция. Следователно жалбата трябва да се отхвърли като неоснователна в частта, с която се оспорва отказът за регистрация на заявената марка за стоките от тези два класа.
По съдебните разноски
87 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По смисъла на член 87, параграф 3 от посочения правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
88 В настоящото производство както жалбоподателят, така и СХВП частично са загубили по съответните си искания. При тези обстоятелства следва да се постанови всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отменя решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 4 май 2006 г. (преписка R 1463/2005-1) в частта относно регистрацията на заявената марка за услугите, спадащи към клас 40 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, съответстващи на следното описание: „ Шивашки услуги, препариране на животни и птици [таксидермия]; книговезки услуги; моделиране, обработване и апретура на кожи, гладки кожи, кожи с косми и на текстил; проявяване на фотографски ленти и копиране на снимки; дърводелски услуги; пресоване на плодове; мелене на брашно; металообработване, закаляване и шлайфане на метали“.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 февруари 2008 година.