Дело T‑280/23
Oil company „Lukoil“ PAO
срещу
Европейски парламент и др.
Определение на Общия съд (трети състав) от 25 януари 2024 година
„Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост“
1. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Уведомяване — Понятие — Тежест за доказване на уведомяването
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
(вж. т. 7)
2. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Уведомяване — Понятие — Условия за валидност на уведомяването за решението — Възможност на адресата на решението надлежно да се запознае с неговото съдържание — Включване
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
(вж. т. 8)
3. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Решение, съобщено с електронно писмо — Доказване на уведомяването на адресата на конкретна дата — Условия — Доказване, че писмото е било действително съобщено на адресата и че той е имал възможност надлежно да се запознае със съдържанието на решението — Включване
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
(вж. т. 9)
4. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Решение, съобщено с електронно писмо — Презумпция за уведомяване — Липса
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
(вж. т. 10)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна, която отхвърля като явно недопустима поради просрочие, от една страна, Общият съд за пръв път прилага в област, различна от тази на публичната служба, съдебната практика, която произтича от решение от 1 август 2022 г., Kerstens/Комисия(1), относно изчисляването на срока за обжалване на решение, съобщено с електронно писмо, а от друга страна, дава уточнения относно прилагането на принципа на единната регистрация съгласно Междуинституционалното споразумение за задължителен регистър за прозрачност(2).
С жалбата си, подадена в секретариата на Общия съд на 17 май 2023 г., жалбоподателят, Oil company „Lukoil“ PAO, установен в Москва, иска да се отмени решението на секретариата на Регистъра за прозрачност, с което е заличен от Регистъра за прозрачност на Европейския съюз(3). С електронно писмо от 6 март 2023 г. посоченият секретариат съобщава обжалваното решение на жалбоподателя. Последният изрично признава, че посоченото електронно писмо е пристигнало на същата дата в електронните пощенски кутии на двамата представители, които е определило при вписването си в Регистъра за прозрачност (наричани по-нататък „представителите“).
Съображения на Общия съд
Общият съд припомня най-напред, че за да бъде едно решение валидно съобщено, не трябва адресатът му действително да се е запознал със съдържанието му, а да е имал възможност да се запознае надлежно с него. В това отношение доказването, че адресатът на решение не само го е получил, но и е имал възможност да се запознае надлежно с него, може да се изведе от различни обстоятелства.
В този смисъл, за да докаже, че решение, изпратено с електронно писмо, е било надлежно съобщено на неговия адресат на конкретна дата и че поради това срокът за обжалване е започнал да тече от тази дата, страната, която твърди просрочие, трябва да докаже не само че решението е било съобщено на неговия адресат, в смисъл че е било изпратено на електронния адрес на този адресат и последният го е получил на този адрес, но и че адресатът е имал възможност надлежно да се запознае със съдържанието на посоченото решение на тази дата, а именно че е могъл да отвори електронното писмо, съдържащо разглежданото решение, и по този начин надлежно да се запознае с него на посочената дата.
В това отношение презумпцията, че адресатът на решение, за което е изпратено уведомление по електронна поща, във всички случаи може да се запознае надлежно със съдържанието му едва на датата, на която провери електронната си пощенска кутия, както и презумпцията, че адресатът на такова решение във всички случаи има възможност надлежно да се запознае със съдържанието му веднага щом го получи в електронната си пощенска кутия, не може да бъде в съответствие с разпоредбите, определящи сроковете за обжалване.
В случая Общият съд развива съображения, че с оглед на датата на изпращане на обжалваното решение на 6 март 2023 г. срокът за подаване на жалба за отмяна на този акт по принцип изтича на 16 май 2023 г. и следователно на пръв поглед жалбата е просрочена.
Въпреки това той разглежда редица доводи, на които се позовава жалбоподателят, за да оспори просрочието на жалбата.
По-конкретно, Общият съд отхвърля на първо място довода, че електронното писмо е съобщено извън работното време. Всъщност съгласно правилата за изчисляване на сроковете „[к]огато период, изразен в дни, седмици, месеци или години трябва да се изчислява от момента, в който възниква едно събитие или се осъществява едно действие, денят, през който възниква това събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на съответния период“(4).
От една страна, Общият съд отбелязва обаче, че с писмо от 31 март 2023 г., адресирано до секретариата на Регистъра за прозрачност, процесуалните представители на жалбоподателя са представили в отговор на обжалваното решение, приложено към електронното писмо от 6 март 2023 г., искане за възобновяване на разследването, което може да се разгледа в срок максимум до 20 дни, след уведомяване на заинтересованите страни за решението(5).
От друга страна, Общия съд отбелязва, че за да обосноват, че искането за възобновяване на разследването по отношение на жалбоподателя е подадено в срока, в писмото от 31 март 2023 г. неговите процесуални представители изрично посочват, че срокът от 20 работни дни е започнал да тече на 7 март 2023 г. и че този срок изтича на 3 април 2023 г.
Поради това Общият съд заключава, че толкова точна информация, изхождаща от самите процесуални представители на жалбоподателя, не би могла да се тълкува по друг начин освен като признание от тяхна страна, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, действително е било съобщено на представителите на жалбоподателя на 6 март 2023 г., че посоченото електронно писмо е постъпило в електронните им пощенски кутии на същата дата и че те са узнали за него, или най-малкото са имали възможност надлежно да се запознаят с него в самия ден на съобщаването и получаването му. В резултат на това Общият съд приема, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, е било „надлежно съобщено“ на посочените представители на 6 март 2023 г.
На второ място, Общият съд отхвърля довода, че електронното писмо, съдържащо обжалваното решение, е изпратено на 6 март 2023 г. само до представителите на белгийското дъщерно дружество на жалбоподателя, а не до него самия, и следователно той не е могъл да се запознае с решението на този ден.
В това отношение Общият съд припомня по-специално, че съгласно Насоките, изготвени от секретариата на Регистъра за прозрачност относно посочения регистър, предназначени за заявителите за регистрация и регистрантите, с цел да се гарантира последователното прилагане на посоченото споразумение (наричани по-нататък „Насоките“), за да се избегнат многократни регистрации и да се ускори административното обработване на дадена заявка или регистрация, представителите на интереси, които извършват дейност в няколко държави (като многонационалните дружества), следва да регистрират дейностите си само веднъж, като по този начин регистрацията обхваща всички други субекти включени в дадена мрежа, група от предприятия или друг вид организация(6). В Насоките е уточнено, че на практика най-често регистрацията се извършва от клон или офис, представляващ интересите на субекта пред институциите на Съюза.
От една страна, Общият съд констатира обаче, че от извлечението от Регистъра за прозрачност е видно, че само жалбоподателят е вписан в посочения регистър. Всъщност неговото белгийско дъщерно дружество по никакъв начин не е било вписано самостоятелно и е било споменато само като „офис, отговарящ за връзките със Съюза“. Така съгласно Междуинституционалното споразумение(7) и по смисъла на принципа на единна регистрация, съдържащ се в Насоките(8), посочването на жалбоподателя като единствен вписан в регистъра за прозрачност субект обхваща всички предприятия от групата, към която жалбоподателят принадлежи, във всички страни, в които тази група има присъствие, включително белгийското дъщерно дружество.
От друга страна, независимо от съответните им функции в дъщерното дружество, с посочването в извлечението от регистъра на имената на неговите двама директори като „лице, което носи юридическа отговорност за образуванието“ и „лице, отговарящо за връзките със Съюза“, жалбоподателят е приел, че тези лица действат от негово име и като представители, отговарящи за връзките му със секретариата на Регистъра за прозрачност(9).