Жалба, подадена на 25 януари 2011 г. - Air France - KLM/Комисия
(Дело T-62/11)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Air France - KLM (Париж, Франция) (представители: A. Wachsmann и S. Thibault-Liger, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени изцяло на основание член 263 от ДФЕС Решение на Европейската комисия № C (2010) 7694 окончателен от 9 ноември 2010 г. относно процедура за прилагане на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на член 53 от Споразумението за ЕИП и на член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, Преписка COMP/39258 - Превоз на товари по въздуха в частта, която се отнася до Air France - KLM, както и мотивите, на които се основава неговия диспозитив;
да отмени поне член 5 б) и г) от Решение № C (2010) 7694 окончателен от 9 ноември 2010 г., с което на Air France-KLM се налагат две глоби и мотивите, на които то се основава, или тези глоби да се намалят до подходящ размер на основание член 261 ДФЕС,
във всички случаи Европейската комисия да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на дванадесет правни основания.
Първото правно основание е изведено от погрешното вменяване на отговорност на жалбоподателя за практиките на Société Air France и на KLM в нарушение на задължението за мотивиране, на правилата, уреждащи вменяването на отговорност на дружествата майки за практики на техните дъщерни дружества и тези за правоприемството между предприятия в рамките на групите, както и на принципите за личната отговорност и за индивидуализиране на наказанията.
Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на независим и безпристрастен съд в резултат от приемането на обжалваното решение от орган, съвместяващ правомощия за разследване и за налагане на наказание в нарушение на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Третото правно основание е изведено от нарушението на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, прието през 2002 г.
1 и на принципите на равно третиране и на оправданите правни очаквания в резултат от прилагането на това известие в полза на Lufthansa/Swiss, което не отговаряло на условията на Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
Четвъртото правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране в резултат от противоречие между разпоредителната част и мотивите на обжалваното решение що се отнася до определянето на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Петото правно основание е изведено от липсата на мотиви и от нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация в резултат от прекратяването на преследването срещу единадесет авиокомпании.
Шестото правно основание е изведено от нарушението на принципите на забрана на прилагането на по-тежките наказания с обратна сила и на оправданите правни очаквания в резултат от прилагането на Насоките на Комисията относно метода за определяне на глобите от 2006 г.
2 за изчисляването на наложените на жалбоподателя глоби независимо от обстоятелството, че тези Насоки са приети след началото на разследването; това прилагане на Насоките от 2006 г. с обратно действие довело до значително повишаване на размера на глобите, което не е могло разумно да бъде предвидено към момента на настъпване на фактите.
Седмото правно основание е изведено от нарушението на правото на жалбоподателя да бъде изслушан и от принципа на равни процесуални възможности във връзка с изчисляването на наложените му глоби, тъй като не е проведено никакво обсъждане при условията на състезателно начало на основните елементи при изчисляването на глобите.
Осмото правно основание е изведено от грешки, допуснати при изчисляването на наложените на жалбоподателя глоби при положение че тези глоби били изчислени въз основа на погрешни стойности на продажбите (i) в които трябвало да се включат само посочените допълнителни такси, но не и тарифите (ii) които не можели да включват сумите, съответстващи на 50 % от печалбите от изпращане на товари към Европейското икономическо пространство на Société Air France и на KLM.
Деветото правно основание е изведено от погрешната преценка на тежестта на практиките на Société Air France и на KLM в резултат на явни грешки в преценката и нарушение на принципа на равно третиране от една страна, чрез отказа да се вземе предвид по-малката тежест на нарушенията във връзка с допълнителните такси, незначителната обща част от пазара на страните, ниските маржове, постигнати от Société Air France и от KLM и влошаването на финансовото положение на последните поради икономическата криза в сектора на превоза на товари по въздуха и от друга страна, чрез включването в обхвата на нарушението на контакти, свързани с практики, осъществени извън Европейското икономическо пространство.
Десетото правно основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност на наказанията и от явна грешка в преценката в резултат от прилагането на допълнителен размер от 16 % в наложените на жалбоподателя глоби и на липсата на мотиви относно приетия на това основание размер от 16 %.
Единадесетото правно основание е изведено от погрешното изчисляване на приетата продължителност на вменяването на Société Air France нарушение, което е довело до необосновано увеличаване на наложената на жалбоподателя за това нарушение глоба.
Дванадесетото правно основание е изведено от явно недостатъчния характер на намалението от 15 % на наложените на жалбоподателя глоби на основание регулаторните режими, уреждащи превоза на товари по въздуха между държавите членки и трети страни.
____________1 - Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).2 - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).