Дело T-119/06

Usha Martin Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

„Дъмпинг — Внос на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия — Нарушение на гаранция — Принцип на пропорционалност — Член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“

Резюме на решението

1.      Общностно право — Принципи — Пропорционалност — Регламент за налагане на окончателни антидъмпингови и изравнителни мита

(член 5, трета алинея ЕО; Регламент № 384/96 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Ценова гаранция — Гаранция за предоставяне на доклади и за издаване на съобразени с гаранцията фактури — Нарушаване от оператора

(член 5, трета алинея ЕО; Регламент № 384/96 на Съвета)

1.      Съгласно принципа на пропорционалност, прогласен в член 5, трета алинея ЕО, за да бъде общностна правна уредба законосъобразна, се изисква избраните с нея средства да са подходящи за осъществяването на легитимно преследваната с разглежданата правна уредба цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, по принцип трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения.

При все това в област като общата търговска политика, в която общностният законодател има широко правомощие за преценка, съответстващо на възложените му с Договора политически отговорности, приетата мярка може да е незаконосъобразна само ако е явно неподходяща с оглед на целта, която трябва да преследва компетентната институция. Това широко правомощие за преценка, което общностният законодател има в посочената област, съответства на широкото правомощие за преценка, което постоянната съдебна практика признава на общностните институции в случаите, когато съгласно основни регламенти те приемат конкретни антидъмпингови мерки.

Следователно в областта на защитата от дъмпингови мерки съдебният контрол трябва да се ограничи до въпроса дали мерките, приети от общностния законодател, са явно неподходящи с оглед на преследваната цел.

(вж. точки 44—47)

2.      Като оттегля приемането на гаранция — поради това че съответният износител не е изпълнил задължението си да предоставя тримесечни доклади за продажбите на продукт, които не са обхванати от гаранцията, и не е изпълнил задължението си да не издава съобразени с гаранцията фактури за продукти, които не са обхванати от гаранцията — Комисията не нарушава принципа на пропорционалност. Всъщност всяко нарушаване на гаранция или на задължението за сътрудничество при изпълнението и контрола за спазване на посочената гаранция е достатъчно основание за Комисията да оттегли приемането на гаранцията и да наложи окончателно антидъмпингово мито въз основа на установените факти в рамките на разследването, довело до предоставянето на гаранция, при условие че това разследване е приключило с крайна констатация за наличието на дъмпинг и на вреда, както и че на съответния износител е предоставена възможността да отправи коментар. Освен това нарушаването на гаранция само по себе си е достатъчно, за да доведе до нейното оттегляне. В допълнение, макар принципът на пропорционалност да намира приложение при разглеждането на въпроса дали размерът на наложените антидъмпингови мита е подходящ с оглед на вредата, претърпяна от промишлеността на Общността, за сметка на това той не намира приложение при разглеждането на въпроса за самото облагане с посочените мита. Оттеглянето на приемането на гаранция обаче води до налагането на окончателни антидъмпингови мита върху съответния внос на дружеството износител. Ето защо и съгласно член 8, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 окончателното антидъмпингово мито, което е наложено въз основа на фактите, установени при довелото до предоставяне на гаранцията разследване, е приложимо спрямо съответния внос, извършен от споменатото дружество, и следователно е равностойно на облагане с тези мита. Поради това законосъобразността на оттеглянето на приемането на гаранцията сама по себе си не може да бъде поставена под въпрос с оглед на принципа на пропорционалност.

(вж. точки 51—55)