ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
19 април 2013 година(*)
„Явна неподсъдност“
По дело T‑49/13
Славчо Асенов Тодоров, с местожителство Троян (България), представляван от адв. Кр. Г. Младенова,
жалбоподател,
срещу
Европейски съд по правата на човека,
ответник,
с предмет искане, от една страна, за отмяна на решението на Европейския съд по правата на човека от 13 септември 2012 г., с което се обявява за недопустима подадената от жалбоподателя до този съд жалба, и от друга страна, за присъждане на обезщетение за вредите, които същият твърди, че е претърпял,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на жалбоподателя
1 На 14 януари 2013 г. настоящата жалба е подадена в секретариата на Общия съд.
2 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени решението на Европейския съд по правата на човека от 13 септември 2012 г., с което се обявява за недопустима подадената от него жалба,
– да осъди ответника да заплати обезщетение за вреди.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба са явно неподсъдни на Общия съд, той може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В настоящия случай Общият съд преценява представените по делото доказателства за достатъчни и в приложение на посочения член решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
5 По настоящото дело жалбоподателят иска от Общия съд да отмени решение, постановено от Европейския съд по правата на човека.
6 Компетенциите на Общия съд са изброени в член 256 ДФЕС и уточнени в член 51 от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 1 от приложение I към него. В изпълнение на посочените разпоредби Общият съд е компетентен да разглежда жалби на основание член 263 ДФЕС, подадени само срещу актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.
7 В случая е видно, че авторът на обжалвания акт не е нито институция, нито орган, служба или агенция на Съюза.
8 Освен това жалбоподателят иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради непроизнасянето по същество от страна на Европейския съюз по правата на човека по подадената до този съд жалба.
9 Компетентността на Общия съд във връзка с извъндоговорната отговорност е предвидена в член 268 ДФЕС и в член 340, втора и трета алинея ДФЕС, както и в член 188, втора алинея АЕ. В съответствие с посочените разпоредби Общият съд е компетентен да разглежда единствено искове за вреди, причинени от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, или от служителите им при изпълнението на техните задължения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, Recueil, стр. I‑2803, точки 49 и 59).
10 В случая се установява, че авторът на акта, за който се твърди, че е причинил вреди на жалбоподателя, не е нито институция, нито орган, служба или агенция на Съюза.
11 От изложените съображения следва, че настоящата жалба следва да се отхвърли поради явна неподсъдност, без да е необходимо да се връчва на ответника.
По съдебните разноски
12 Тъй като настоящото определение е прието, преди жалбата да бъде съобщена на ответника и преди последният да е направил съдебни разноски, достатъчно е да се определи, че съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 19 април 2013 година.
Подписи