Дело C‑184/20
OT
срещу
Vyriausioji tarnybinės etikos komisija
(Преюдициално запитване,
отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas)
Решение на Съда (голям състав) от 1 август 2022 година
„Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 — Директива 95/46/ЕО — Член 7, буква в) — Член 8, параграф 1 — Регламент (ЕС) 2016/679 — Член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и параграф 3, втора алинея — Член 9, параграф 1 — Обработване, необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора — Цел от обществен интерес — Пропорционалност — Обработване на специални категории лични данни — Национална правна уредба, която изисква в интернет да се публикуват данни, съдържащи се в декларациите за частни интереси на физически лица, работещи в обществените служби, или на ръководители на сдружения или организации, получаващи публични средства — Предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор“
1. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива 95/46 — Регламент 2016/679 — Приложно поле ratione temporis — Едновременно тълкуване на разпоредби със сходен обхват
(Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 57—59)
2. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива 95/46 — Регламент 2016/679 — Условия за законосъобразно обработване на лични данни — Национална правна уредба, която изисква в интернет да се публикуват данни, съдържащи се в декларацията за частни интереси на физическо лице, което ръководи получаваща публични средства организация —Обработване, което е необходимо за спазването на законово задължение, носено от администратора — Цел от общ интерес за предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор — Липса на необходимост да се публикува част от данните, съдържащи се в декларацията за частни интереси — Недопустимост
(членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета; член 7, буква в) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 67—70, 75—77, 80—89, 93, 96, 97, 100—103, 106, 109—112 и 114—116; т. 1 от диспозитива)
3. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Директива 95/46 — Регламент 2016/679 — Обработване на специални категории лични данни — Понятие — Публикуване на уебсайта на националния орган, отговарящ за събирането и проверката на декларациите за частни интереси, на данни, които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на лице — Включване
(член 9, параграф 1 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 1 от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 127 и 128; т. 2 от диспозитива)
Резюме
С решение от 7 февруари 2018 г. Vyriausioji tarnybinės etikos komisija (Главна комисия по предотвратяване на конфликти на интереси в обществените служби, Литва, наричана по-нататък „Главната комисия“) установява, че ръководителят на организация по литовското право, получаваща публични средства, не е изпълнил задължението си да подаде декларация за частни интереси(1).
Лицето оспорва решението на Главната комисия пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва). То по-специално твърди, че дори да е било длъжно да подаде декларация за частни интереси, което оспорва, публикуването на декларацията на уебсайта на Главната комисия съгласно Закона за съвместяване на интереси би накърнило както неговото право на зачитане на личния му живот, така и правото на другите лица, които евентуално се посочат в декларацията му. Окръжен административен съд Вилнюс отправя до Съда преюдициално запитване, тъй като изпитва съмнения в съвместимостта с ОРЗД(2) на режима за публикуване на информацията, съдържаща в декларацията за частни интереси, който е въведен със Закона за съвместяване на интереси.
В своето решение, постановено от голям състав, Съдът по същество приема, че правото на Съюза(3) не допуска национална правна уредба, в която се предвижда публикуване онлайн на декларацията за частни интереси, която всеки ръководител на получаваща публични средства организация е длъжен да подаде, по-специално доколкото това публикуване се отнася за някои данни, а именно поименните данни за други лица, които евентуално са посочени в тази декларация, или пък за всяка сделка на декларатора над определена стойност.
Съображения на Съда
Съдът най-напред припомня, че в релевантната правна уредба на Съюза е предвиден изчерпателен и рестриктивен списък на хипотезите, в които обработване на лични данни може да се счита за законосъобразно, сред които е обработването, необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Тъй като разглежданото обработване — а именно публикуването на уебсайта на Главната комисия на част от личните данни, съдържащи се в декларацията за частни интереси — се изисква от Закона за съвместяване на интереси, който се прилага за този орган, то посоченото обработване действително спада към тази хипотеза. Съдът добавя, че съгласно ОРЗД такова обработване трябва да се основава на правото на Съюза или на правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора, и че това правно основание трябва да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, както това впрочем се изисква в Хартата(4). В този контекст, от една страна, Съдът отбелязва, че обработването на личните данни, предвидено в Закона за съвместяване на интереси, действително се стреми да отговори на цел от общ интерес, изразяваща се в предотвратяване на конфликтите на интереси и в борба с корупцията в обществения сектор. От друга страна, той посочва, че в такава хипотеза ограничения при упражняването на правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани съответно в членове 7 и 8 от Хартата, е възможно да се допуснат, стига по-специално ограниченията да отговарят действително на преследваната цел от общ интерес и да са пропорционални спрямо нея.
По-нататък, Съдът обсъжда годността на разглежданата мярка за постигане на набелязаната цел от общ интерес. В това отношение той установява, че мярката изглежда годна да допринесе за постигането на такава цел. Качването онлайн на някои от личните данни, съдържащи се в декларациите за частни интереси на лицата, вземащи решения в обществения сектор, всъщност може да ги насърчи да действат безпристрастно, тъй като позволява да се разкрие наличието на евентуални конфликти на интереси, които могат да окажат влияние върху упражняването на техните функции. Ето защо такова прилагане на принципа на прозрачност може да предотврати конфликтите на интереси и корупцията, да увеличи отговорността на субектите от обществения сектор и съответно да укрепи доверието на гражданите в дейността на публичните органи.
Що се отнася до изискването за необходимост — с други думи, дали преследваната цел не може разумно да се постигне по толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни — Съдът уточнява, че тази преценка трябва да се извърши при отчитане на всички правни и фактически обстоятелства, характерни за съответната държава членка. В този контекст той подчертава също, че недостигът на осигурени на Главната комисия човешки ресурси, за да проверява всички подадени до нея декларации за частни интереси — на който тя се позовава, за да обоснове качването им онлайн — в никакъв случай не може да бъде легитимен довод, позволяващ да се обоснове накърняване на основните права, гарантирани от Хартата.
Освен това анализът на изискването за необходимост на обработването трябва да се извършва при отчитане на т.нар. принцип на „свеждане на данните до минимум“. В това отношение Съдът посочва, че с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и корупцията в обществения сектор, действително, може да е уместно да се изисква в декларациите за частни интереси да се съдържа информация, позволяваща да се установи самоличността на декларатора, и информация за дейностите на съпруга на декларатора, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или партньора му. Същевременно публичното разкриване онлайн на поименни данни за съпруга на ръководител на получаваща публични средства организация, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или партньора му, както и за неговите близки или други известни му лица, поради които може да възникне конфликт на интереси, изглежда, надхвърля строго необходимо. Всъщност не изглежда невъзможно преследваната цел от обществен интерес да се постигне, ако се посочи само родовият израз „съпруг, лице, с което деклараторът живее във фактическо съжителство, или партньор“ според случая, придружен от относимото посочване на интересите на последните във връзка с дейността им. Системното публикуване онлайн на списъка със сделките на декларатора, чиято стойност надвишава 3 000 EUR, също не изглежда строго необходимо с оглед на преследваните цели.
В разглеждания случай Съдът заключава, че е налице тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни на съответните лица. Всъщност, от една страна, публичното разкриване на посочените по-горе данни и информация може да разкрие информация за някои чувствителни аспекти от личния живот на съответните лица и да позволи да им се състави изключително подробен портрет. От друга страна, то в крайна сметка прави тези данни свободно достъпни в интернет за потенциално неограничен брой лица. Поради това лица, които просто се стремят да се осведомят за личното, материалното и финансовото положение на декларатора и неговите близки, могат свободно да имат достъп до тези данни.
Що се отнася на претеглянето на тежестта на тази намеса спрямо важността на преследваната цел от общ интерес, Съдът отбелязва, че в разглеждания случай публикуването онлайн на по-голямата част от личните данни не отговаря на изискванията за балансирано претегляне. Публикуването на някои данни, съдържащи се в декларацията за частни интереси, обаче може да бъде обосновано с ползите, които такава прозрачност носи в преследването на набелязаната цел. Това по-специално се отнася за данните за свързаността на декларатора или, без поименно посочване, на неговия съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговия партньор с различни субекти, за независимите им дейности или пък за подаръците от трети лица над определена стойност.
Накрая, Съдът уточнява, че обработването на лични данни, които косвено могат да разкрият чувствителна информация за физическо лице, не е изведено от засиления режим на защита(5), тъй като такова извеждане може да накърни полезното действие на този режим и защитата на основните права и свободи на физическите лица, която той цели да осигури. Следователно публикуването на уебсайта на Главната комисия на лични данни които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на съответните лица, представлява обработване на чувствителни данни.