Жалба, подадена на 30 септември 2013 г. — Италия/Комисия
(Дело T-527/13)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: S. Fiorentino, P. Grasso, avvocati dello Stato, и G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Общия съд:
да отмени Решение C (2013) 4046 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 година, нотифицирано на 18 юли 2013 г., относно държавна помощ SA.33726 (11/C) [ex SA.33726 (11/NN)], предоставена от Италия (отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия),
при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение в частта (член 2, букви б), в) и г), в която разширява задължението за възстановяване към помощите, произтичащи от Решение 2003/530/ЕО на Съвета,
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Италианското правителство обжалва Решение C (2013) 4046 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 година, нотифицирано на 18 юли 2013 г., относно държавна помощ SA.33726 (11/C) [ex SA.33726 (11/NN)], предоставена от Италия (отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия).
С това решение Европейската комисия:
обявява, че отсрочване на плащането на вноската с падеж 31 декември 2010 г. на налога в сектора на млякото и млечните продукти, установено в Италия именно през декември 2010 г., представлява, включително поради условията и реда за прилагането му, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
обявява, че неспазването на установените с Решение 2003/530/ЕО на Съвета условия, до което е довело горепосоченото отсрочване на плащането, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
разпорежда на Италия да събере от получилите отсрочката лица размера на горепосочените несъвместими помощи, ведно с лихвите.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.
Първото правно основание е изведено от нарушението на член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ L 337, стр. 35)
в това отношение се изтъква, че в обжалваното решение тази разпоредба се прилага, като се изхожда от неправилното схващане, че съществуващата помощ, допусната с Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г., представлява най-голямата сума, която е могла да се предостави на млекопроизводителите, вследствие на което всяка евентуална допълнителна мярка за помощ, макар да се вмества в схемата de minimis (и макар да и с напълно маргинален размер), би довела ipso iure, поради кумулирането, до по-голям от допустимия интензитет.
Второто правно основание е изведено от нарушението на член 3, параграф 2 от горепосочения Регламент (ЕО) № 1535/2007, на член 1, буква в) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), както и от непълнота на мотивите
в това отношение се изтъква, че в обжалваното решение посоченият член 3, параграф 2, който се отнася до кумулирането на помощи, всяка от които сама по себе си се вписва в режима de minimis, е приложен към случай, при който помощта de minimis допълва една съществуваща помощ. Освен това в решението спорната мярка неправилно е квалифицирана като изменение на съществуваща помощ по смисъла член 1, буква в) от Регламент № 659/1999. Всъщност удължаването с шест месеца на срока за плащане на една от годишните вноски представлява отделна мярка и при всички положения не води до значителна промяна в съществуващата помощ. Освен това отсрочването не е съпроводено с увеличение, което да не надхвърля 20 % от първоначалния бюджет на режима на съществуващи помощи и не се отразява на преценката за съвместимостта на този режим. Във всички случаи мотивите на Комисията по тези въпроси са непълни.