Дело T‑525/13
H&M Hennes & Mauritz BV & Co. KG
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ ръчни чанти — По-ранен промишлен дизайн — Основание за обявяване на недействителност — Оригиналност — Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 10 септември 2015 г.
1. Промишлен дизайн на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 62, първо изречение от Регламент № 6/2002 — Обхват, идентичен на този на член 296 ДФЕС — Използване на имплицитни мотиви от апелативния състав — Допустимост — Условия
(член 296 ДФЕС; член 62 от Регламент № 6/2002 на Съвета)
2. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Информиран потребител — Понятие
(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
3. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Изображение на ръчни чанти
(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
4. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Критерии за преценка — Свобода на автора
(член 6, параграф 2 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
5. Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Определяне на цялостното впечатление с оглед на начина на използване на продукта
(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 15 и 16)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 22, 24 и 25)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 23, 26, 27, 30 и 40)
4. Текстът на член 6 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността, който се отнася до преценката на оригиналността, установява в параграф 1 критерия за цялостното впечатление от конфликтните промишлени дизайни и посочва в параграф 2, че следва да се отчита степента на свобода на автора за тази цел. От тези разпоредби, и по-специално от член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, следва, че преценката на оригиналността на промишлен дизайн се извършва най-общо в четири етапа. Тази преценка се състои в това да се определи, първо, секторът на изделията, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, второ, информираният потребител на тези изделия предвид тяхното предназначение и чрез позоваване на този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие, както и степента на внимание при сравняването, по възможност пряко, на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, и четвърто, резултатът от сравнението между разглежданите промишлени дизайни, като се отчита съответният сектор, степента на свобода на автора и цялостното впечатление у информирания потребител, създавано от оспорения промишлен дизайн и от всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен по-рано публично.
Така факторът относно степента на свобода на автора може да „подсили“ (или, a contrario, да нюансира) извода относно цялостното впечатление, създавано от всеки от разглежданите промишлени дизайни. Преценката относно степента на свобода на автора съставлява предварителен и абстрактен етап спрямо сравняването на цялостното впечатление, създавано от всеки от разглежданите промишлени дизайни.
Що се отнася до степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, тя се определя по-конкретно като се изхожда от изискванията, свързани с наложените от техническата функция на продукта или на елемент от продукта характеристики, или от приложимите спрямо продукта законови разпоредби. Тези изисквания водят до стандартизиране на някои характеристики, които така стават общи за промишлените дизайни, приложени към съответния продукт.
Ето защо колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Така високата степен на свобода на автора при разработването на даден промишлен дизайн подсилва извода, че тъй като между промишлените дизайни няма съществени различия, те създават еднакво общо впечатление у информирания потребител.
(вж. т. 28, 29, 32 и 33)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39)