Language of document : ECLI:EU:C:2023:979

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

13 декември 2023 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 7, точка 1, буква б), второ тире — Международна и териториална компетентност по дела, свързани с договор — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Искане за обезщетение на пътниците във въздушния транспорт за отмяната на полет — Член 5, параграф 1, буква в) — Член 7, параграф 1, буква а) — Национално законодателство, което предвижда алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите“

По дело C‑319/23 [Авджилов](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 25 май 2023 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на производство по дело

П. Г.,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: N. Piçarra, председател на състава, M. Safjan (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), както и на членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“.

2        Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на П. Г., физическо лице с местоживеене в град Велико Търново (България), за осъждане на Wizz Air Hungary Zrt., дружество по унгарското право, да го обезщети за вредите от отмяната на полет.

 Правна уредба

 Регламент (ЕО) № 261/2004

3        Член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) гласи:

„При отмяна на полет съответните пътници:

[…]

в)      имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:

i)      информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или

ii)      информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или

iii)      информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание“.

4        Член 7 от този регламент, озаглавен „Право на обезщетение“, предвижда в параграф 1, буква а):

„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

a)      250 EUR за всички полети до 1 500 километра“.

 Регламент № 1215/2012

5        Съгласно съображение 16 от Регламент № 1215/2012:

„Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата“.

6        Раздел 2 („Специална компетентност“) от глава II от този регламент съдържа член 7, точка 1, която гласи:

„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

1.      a)      по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

б)      за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:

–        в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,

–        в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;

в)      ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а)“.

7        Раздел 4 („Компетентност при потребителски договори“) от глава II от посочения регламент съдържа член 17, точка 3, която гласи:

„Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8        Ищецът в главното производство е направил резервация за полет, свързващ София (България) с Малта, предвиден за 31 август 2022 г.

9        Поради факта че този полет е отменен, той предявява иск пред Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, с който цели, съгласно възникналите договорни правоотношения с Wizz Air Hungary, последното да бъде осъдено да му заплати обезщетение от 250 евро съгласно член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 261/2004.

10      Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно своята териториална компетентност за разглеждане на спора, с който е сезирана. В това отношение тя отбелязва, че съгласно българското законодателство исковете на потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. Поради това че потребителят в главното производство има настоящ адрес извън съдебния район на запитващата юрисдикция, последната счита, че не е компетентна да разгледа този спор.

11      Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че това национално законодателство има за цел както да предостави защита на потребителите, която да им позволи да сезират съд, намиращ се в близост до местопребиваването им, така и да предотврати концентрирането на спорове в големите градове в България, които разполагат с международно летище.

12      Съгласно преобладаващата съдебна практика на българските въззивни съдилища обаче правилата за компетентност, предвидени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, тълкувани в светлината на практиката на Съда, определят не само компетентността на съдилищата между държавите членки (международната компетентност), но и компетентния съд в държавата членка (териториалната компетентност).

13      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова тълкуване е съвместимо с членове 38 и 47 от Хартата, доколкото то би довело до концентриране на споровете в няколко съдилища, намиращи се в градове с международни летища, и по този начин би могло да накърни принципа на ефективна съдебна защита на потребителя — икономически по-слабата страна, чийто достъп до съд трябва да се осигури без прекомерно забавяне при разглеждането на искането.

14      При това положение Софийският районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли правилата на чл. 7, т. 1 от Регламент [№ 1215/2012] и Регламент [№ 261/2004] във връзка с чл. 38 и чл. 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че същите уреждат единствено международната компетентност на съдилищата, или същите определят както международната компетентност, така и правилата за местна подсъдност по вътрешното процесуално право, въпреки наличието на национална правна уредба в друг смисъл?“.

 По преюдициалния въпрос

15      По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, по-специално когато отговорът на поставен преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

16      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

17      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато тази разпоредба е приложима, съдът на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, трябва да прецени както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.

18      В самото начало следва да се отбележи, че що се отнася до компетентността за разглеждане на исканията, основани по-специално на членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, като разглежданите в главното производство, Съдът вече е уточнил, че за да разгледа спора, с който е сезирана, запитващата юрисдикция трябва да провери собствената си компетентност в съответствие с Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., С‑213/18, EU:C:2019:927, т. 37).

19      Освен това, въпреки че разпоредбите на глава II, раздел 4 от последния регламент относно „Компетентност[та] при потребителски договори“ установяват правило на специална компетентност в полза на потребителите, а пътник в самолет може да се приеме за потребител, следва да се посочи, че член 17, параграф 3 от споменатия регламент гласи, че този раздел „не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“ (решения от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 28, и от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., С‑213/18, EU:C:2019:927, т. 41).

20      Тъй като нищо в акта за преюдициално запитване не позволява да се установи, че разглежданият в главното производство договор включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване, от това следва, че пътник в самолет като П. Г., който е закупил не пакетно туристическо пътуване, а обикновен самолетен билет за полет, не може да се позове на съдържащите се в същия регламент правила за специална компетентност относно потребителските договори (вж. в този смисъл решение от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 29).

21      Въз основа на тези предварителни съображения следва да се отбележи, че съгласно член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 по дела, свързани с договор, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. За целите на прилагането на тази разпоредба член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент уточнява, че освен ако не е договорено друго, в случая на предоставяне на услуги, това е мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

22      Така установеното в член 7, точка 1 от посочения регламент правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд. В този смисъл, в приложение на споменатото правило ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., C‑213/18, EU:C:2019:927, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

23      В специфичната област на въздушните превози съгласно практиката на Съда, от една страна, специалното правило относно компетентността в материята на предоставянето на услуги, предвидено в член 7, точка 1, буква б), второ тире от същия регламент, определя като компетентен да разгледа иск за обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда, по избор на ищеца, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са упоменати в посочения договор (решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., C‑213/18, EU:C:2019:927, т. 42 и цитираната съдебна практика).

24      От друга страна, Съдът е постановил, че всяко от тези две места се намира в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и следователно гарантира тясната връзка между договора и компетентната юрисдикция, която се изисква от правилата за специална компетентност, посочени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Следователно подобна възможност за избор, предоставена на ищеца, е съобразена с изискванията за близост и предвидимост, припомнени в съображение 16 от този регламент, доколкото позволява на ищеца и на ответника да идентифицират лесно юрисдикциите, които могат да бъдат сезирани (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 44 и 45, и определение от 13 февруари 2020 г., flightright, C‑606/19, EU:C:2020:101, т. 31 и 32).

25      Що се отнася по-специално до въпроса дали правилото за специална компетентност по член 7, точка 1 от посочения регламент определя териториалната компетентност, от текста на тази разпоредба следва, че срещу ответника могат да бъдат предявявани искове в съдилищата по „мястото“ на изпълнение на въпросното задължение. От това следва, че целта на споменатата разпоредба е да посочи пряко точно определен съд в държава членка, без да препраща към действащите в нея правила за разпределяне на териториалната компетентност, и следователно да определи не само международната, но и териториалната компетентност на посочения съд в хипотезите, обхванати от същата разпоредба (вж. по аналогия решение от 30 юни 2022 г., Allianz Elementar Versicherung, C‑652/20, EU:C:2022:514, т. 37—39).

26      Тълкуването, възприето в предходната точка от настоящото определение, се подкрепя от целта, преследвана с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, който всъщност е насочен към уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност и следователно към пряко определяне на компетентния съд, без да препраща към вътрешните правила на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 3 май 2007 г., Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30).

27      Освен това, след като спор с международен елемент попада в материалното приложно поле на Регламент № 1215/2012 и ответникът е с местоживеене на територията на държава членка, предвидените в този регламент единни правила за компетентност трябва да имат предимство пред националните правила за определяне на съдебната компетентност, независимо от обстоятелството дали последните правила се оказват по-благоприятни за потребителя в качеството му на слаба страна по договора (вж. по аналогия решение от 25 февруари 2021 г., Markt24, C‑804/19, EU:C:2021:134, т. 32 и 35).

28      Това тълкуване не може да бъде опровергано от посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че прилагането на правилата за компетентност, предвидени в член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, би могло да доведе до концентриране на споровете в няколко съдилища, намиращи се в градове с международни летища, в нарушение по-специално на член 47 от Хартата. Всъщност е достатъчно да се отбележи, с оглед по-специално на съображенията, изложени в точки 21—27 от настоящото определение, че подобно обстоятелство, дори да се приеме за установено, не може да лиши пътника в самолет, който отправя искане за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, от правото на ефективни правни средства за защита пред съд, признато в член 47 от Хартата.

29      Следователно в хипотезите, обхванати от член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция е длъжна да прецени както своята международна, така и своята териториална компетентност пряко с оглед на този член, и по-специално на точка 1, буква б), второ тире от него, тъй като в случая става въпрос за предоставяне на услуги, без да се вземат предвид алтернативните основания за компетентност, които евентуално са определени от националното законодателство в полза на потребителите.

30      С оглед на всичко гореизложено на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато тази разпоредба е приложима, съдът на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, трябва да прецени както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.

 По съдебните разноски

31      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато тази разпоредба е приложима, съдът на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.

Съставено в Люксембург на 13 декември 2023 година.

Секретар

 

Председател на състава

A. Calot Escobar

 

N. Piçarra


*      Език на производството: български.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.