Дело C-222/08

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) — Електронни съобщения — Мрежи и услуги — Член 12 — Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Социален елемент на универсалната услуга — Член 13 — Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга — Установяване на несправедливо затруднение“

Резюме на решението

1.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Задължения за предоставяне на универсална услуга, включително задължения за предоставяне на социална услуга — Остойностяване — Несправедливо затруднение

(член 12, параграф 1 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета и приложение IV към нея)

2.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Задължения за предоставяне на универсална услуга, включително задължения за предоставяне на социална услуга — Остойностяване — Несправедливо затруднение

(съображение 21 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Задължения за предоставяне на универсална услуга, включително задължения за предоставяне на социална услуга — Остойностяване — Несправедливо затруднение

(член 13, параграф 1 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Задължения за предоставяне на универсална услуга, включително задължения за предоставяне на социална услуга — Остойностяване — Несправедливо затруднение

(член 12, параграф 1 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета и приложение IV към нея)

1.        Разпоредбите на член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на приложение IV към същата директива определят правилата, по които трябва да се изчисляват нетните разходи за предоставянето на универсалната услуга, когато националните регулаторни органи приемат, че предоставянето ѝ може да представлява несправедливо затруднение. Въпреки това нито член 12, параграф 1, нито друга разпоредба на Директивата сочат, че волята на общностния законодател е била сам да определи условията, при които посочените органи следва предварително да приемат, че предоставянето на универсалната услуга може да представлява несправедливо затруднение. При това положение държавите членки не допускат неизпълнение на задълженията си по член 12 от тази директива, като определят условията, въз основа на които да се преценява дали посоченото затруднение е несправедливо.

(вж. точки 44 и 45)

2.        Съображение 21 от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги сочи волята на общностния законодател да обвърже механизмите за възстановяване на нетните разходи, които предоставянето на универсалната услуга може да породи за предприятието, с наличието на прекомерна тежест за това предприятие. В този смисъл, като приема, че нетните разходи за универсалната услуга невинаги представляват прекомерно затруднение за всички заинтересовани предприятия, общностният законодател изключва възможността всеки нетен разход за предоставянето на универсалната услуга да поражда автоматично право на компенсация. При това положение несправедливото затруднение, чието наличие националният регулаторен орган трябва да установи, преди евентуално да допусне компенсиране, е онова затруднение, което за конкретното предприятие е прекомерно с оглед на възможностите му да понесе такова затруднение, оценени предвид всички характеристики на това предприятие, и в частност предвид равнището на оборудването му, икономическото и финансовото му състояние и пазарния му дял.

(вж. точка 49)

3.        Ако националният регулаторен орган установи, че едно или повече от определените да предоставят универсална услуга предприятия търпят несправедливо затруднение, и ако това предприятие или тези предприятия поискат компенсация, то държавата членка следва да въведе необходимите за тази цел механизми съгласно член 13, параграф 1, буква a) от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, който освен това сочи, че тази компенсация трябва да има връзка с изчислените съгласно член 12 от посочената директива нетни разходи.

Следователно държавата членка не изпълнява задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2002/22, ако установи общо и въз основа на изчислението на нетните разходи на доставчика на универсалната услуга, който по-рано е бил единственият доставчик на тази услуга, че всички предприятия, които вече са длъжни да предоставят посочената услуга, действително търпят несправедливо затруднение поради предоставянето ѝ, без да извърши конкретна преценка както на нетните разходи на всеки оператор за предоставянето на универсалната услуга, така и на всички характеристики на този оператор като равнището на оборудването му и икономическото и финансовото му положение.

(вж. точки 51 и 86; точка 1 от диспозитива)

4.        Държавата членка не изпълнява задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, ако не предвиди при изчисляването на нетните разходи за предоставянето на социалния елемент от универсалната услуга да се отчитат търговските предимства, включително нематериалните ползи за операторите, които осигуряват тази услуга.

Всъщност от член 12, параграф 1, втора алинея, буква а) от Директива 2002/22 и от приложение IV към същата следва, че изчисляването на нетните разходи за предоставянето на универсалната услуга трябва да включва оценката на ползите, включително нематериалните ползи за съответния оператор от предоставянето на тази услуга. При положение че тези разпоредби са част от хармонизираната регулаторна рамка, чието създаване е една от целите на посочената директива, държавите членки са длъжни да отчитат посочените ползи, когато определят правилата за изчисляване на нетните разходи за предоставянето на универсалната услуга.

(вж. точки 84 и 86; точка 1 от диспозитива)