РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)
7 февруари 2024 година(*)
„ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Австрия — Коефициент на намаление — Член 24, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 — Член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013 — Член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013 — Задължение за мотивиране“
По дело T‑501/22
Република Австрия, представлявана от J. Schmoll и A. Kögl,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от J. Aquilina и A. Becker,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
състоящ се от: O. Porchia, председател, L. Madise (докладчик) и S. Verschuur, съдии,
секретар: S. Jund, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 11 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Република Австрия иска отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/908 на Комисията от 8 юни 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 157 2022 г., стр. 15, наричано по-нататък „обжалваното решение“), доколкото изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, декларирани от Република Австрия по линия на ЕФГЗ, в размер на 68 146 449,98 евро.
Обстоятелствата по спора
2 Във връзка с въвеждането на схемата за основно плащане, създадена с Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608), Република Австрия решава да приложи член 24, параграф 6 от този регламент.
3 Съгласно тази разпоредба за целите на определянето на броя на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени на земеделски стопанин, държавите членки могат да решат да приложат коефициент на намаление за хектарите, които отговарят на условията за подпомагане, съставени от постоянно затревени площи, разположени в райони с неблагоприятни климатични условия (наричан по-нататък „коефициентът на намаление“).
4 Република Австрия решава да приложи коефициент на намаление за парцелите, квалифицирани като „пасища“ и „алпийски пасища“ по силата на австрийското право.
[…]
Разследване AA/2016/007/AT
6 Европейската комисия провежда разследване с референтен номер AA/2016/007/AT, за да провери за референтните 2015 г. и 2016 г. дали управлението и контролът на схемите за помощи за площ се извършват от австрийските органи в съответствие със законодателството на Съюза.
7 След приключване на това разследване Комисията приема по-специално, че австрийските органи са приложили неправилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 по отношение на „пасищата“.
[…]
9 На основание член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549) Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2019/265 от 12 февруари 2019 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 44, 2019 г., стр. 14). С това решение Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, направени от Република Австрия по линия на ЕФГЗ в размер на 8 031 282 евро за референтните 2015 г. и 2016 г. вследствие на неизпълнението на задължения, свързано с неправилното прилагане на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 по отношение на „пасищата“.
10 За да определи последиците от тази финансова корекция, която не оспорва, Република Австрия приема следната корективна мярка.
11 Bundesgesetz, mit dem das Marktordnungsgesetz 2007 — MOG 2007 geändert wird (Федерален закон за изменение на Закона за устройството на пазара от 2007 г.) (BGBl. I, 46/2018) изменя член 8а от Закона за устройството на пазара, като добавя към него параграф 2 bis, който предвижда за земеделските стопани, притежаващи парцели, квалифицирани като „пасища“, в допълнение към първоначално разпределените права на плащане с коефициент на намаление от 80 %, да се разпределят допълнителни права на плащане с коефициент на намаление от 20 %. С други думи, Република Австрия е предоставила на съответните земеделски стопани 0,8 права на допълнително плащане за всеки хектар, който отговаря на условията за „пасище“, считано от 2017 г.
12 Тези допълнителни права на плащане за „пасищата“ са предоставени от националния резерв, който държавите членки следва да установят съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 1307/2013. Стойността на тези допълнителни права е определена на 60 % от националната единична стойност.
[…]
Разследване AA/2018/010/AT
14 Комисията започва ново разследване с референтен номер AA/2018/010/AT за референтните 2015 г. и сл., в рамките на което от 27 до 31 август 2018 г. извършва одит на място.
[…]
25 На 26 април 2022 г. Комисията изпраща на австрийските власти своя обобщен доклад.
26 В този документ Комисията посочва, че Република Австрия не е приложила правилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013. Според Комисията прилагането на тази разпоредба от австрийските органи е довело до различно третиране на парцели, намиращи се в една и съща географска зона. Така Комисията отбелязва, че коефициентът на намаление е бил приложен само за парцелите от постоянно затревени площи, регистрирани като „алпийски пасища“, а не за други съседни парцели, които обаче са подчинени на същите климатични условия. Според Комисията тази констатация показвала, че класифицирането на даден парцел като „алпийско пасище“ не е свързано с наличието на неблагоприятни климатични условия по смисъла на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013. От това Комисията заключава, че прилагането на тази разпоредба от австрийските органи не се основава на обективни критерии и че следователно не е гарантирано равното третиране на земеделските стопани при разпределянето на правата на плащане.
27 Освен това, що се отнася до корективната мярка, предприета след разследване AA/2016/007/AT, в обобщения доклад Комисията посочва, че член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013, съгласно който националният резерв може да се използва за разпределяне на права на плащане на земеделски стопани с оглед на обезщетяването им за специфични неблагоприятни фактори, не може да бъде приложен законосъобразно в положение като разглежданото, произтичащо от пропуск в системата за управление и контрол на съответната държава членка. Според Комисията това означавало, че Съюзът би трябвало да финансира последиците от неизпълнение, за което отговорност носи държавата членка. Освен това Комисията приема, че Република Австрия не може да намали всички преки плащания, предвидени в член 7 от Регламент № 1307/2013, за да захранва националния резерв. Комисията счита, че намаляването на всички директни плащания с цел финансиране на корективната мярка е довело до това, че всички земеделски стопани е трябвало да понесат пропуските на австрийските власти. Впоследствие Комисията приема, че корективната мярка, приета от австрийските власти, не е позволила да се гарантира защитата на правата на земеделските стопани, която била в основата на общата селскостопанска политика. Комисията също така посочва, че като корективна мярка Република Австрия е трябвало да преизчисли стойността на всички права на плащане, като приложи правилно членове 25 и 26 от Регламент № 1307/2013.
28 Що се отнася до финансовите последици от неизпълнението, в което са упрекнати австрийските власти, що се отнася до „административните проверки на правата на плащане при въвеждането на схемата за основно плащане“, Комисията установява два финансови риска за ЕФГЗ, единият свързан с прилагането на коефициента на намаление, а другият — с корективната мярка, приета в резултат на разследване AA/2016/007/AT.
29 От една страна, Комисията счита, че неправилното прилагане на коефициента на намаление, което би довело до предоставянето на недостатъчен брой права на плащане, е засегнало единичната стойност на правата на плащане на всички австрийски земеделски стопани, считано от 2015 г. Според Комисията рискът за ЕФГЗ за референтните 2015—2019 г. съответства на превишените плащания, направените поради това, че единичната стойност на тези права на плащане е била определена на твърде високо равнище.
30 От друга страна, Комисията приема, че предоставянето на допълнителни права, считано от 2017 г., на земеделските стопани, стопанисващи „пасища“, които не могат законно да бъдат финансирани със средства от националния резерв, е породило самостоятелен финансов риск за ЕФГЗ за референтните 2017—2019 г.
[…]
35 С обжалваното решение Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР.
36 Що се отнася до Република Австрия, Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза декларираните по линия на ЕФГЗ разходи в размер на общо 68 270 562,18 евро, включващ за сумата от 68 146 449,98 евро посочените в точка 34 по-горе финансови последици от двете нарушения, които единствено са предмет на настоящото дело.
Искания на страните
37 Република Австрия моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, в която се изключват от финансиране от страна на Съюза декларираните от нея разходи по линия на ЕФГЗ в размер на 68 146 449,98 евро,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
38 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По първото основание: нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, произтичащо от финансова корекция, основана на неправилно тълкуване на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013
53 С това основание Република Австрия оспорва първата финансова корекция, която се отнася до прилагането на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
54 Република Австрия поддържа, че като е приложила коефициента на намаление за парцелите, класифицирани като „алпийски пасища“ по силата на релевантните разпоредби от националното право, които според нея обвързват това класифициране с наличието на неблагоприятни климатични условия, тя е приложила правилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013. Поради това, като е наложила финансова корекция с мотива, че тази разпоредба не била приложена правилно, Комисията нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013.
[…]
56 Както е посочено в точка 26 по-горе, първата финансова корекция, видно от обобщения доклад, се основава на съображението, че прилагането на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 от австрийските органи е довело до необосновани разлики в третирането, доколкото в рамките на една и съща зона коефициентът на намаление не е бил приложен за всички парцели, за които се прилагат едни и същи климатични условия. Този извод се основава по-специално на сателитен образ, от който е видно, че парцелите, класифицирани като „алпийски пасища“, за които е приложен коефициентът на намаление, са разположени в непосредствена близост до други парцели от постоянно затревени площи, които не са били класирани по този начин и спрямо които не е бил приложен коефициентът за намаляване. Освен това, както е посочено в точка 50 по-горе, Комисията е приела, че с оглед на тези констатации доводът, с който Република Австрия твърди, че класифицирането на парцелите като „алпийски пасища“ се основава на обективни критерии, предвидени в релевантните разпоредби на австрийските Länder, не може да постави под въпрос извода, че австрийските власти не са приложили правилно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
[…]
76 На второ място, Република Австрия поддържа, че като е приложила коефициента на намаление за парцелите, регистрирани като „алпийски пасища“, тя е осигурила последователно и еднакво прилагане на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
[…]
79 В това отношение следва да се отбележи, че в писмените си изявления Република Австрия не оспорва точността на направената от Комисията констатация, че парцелите, класифицирани като „алпийски пасища“, са били третирани различно от парцелите на съседни постоянни пасища, които не са подложени на такава класификация. Република Австрия също така не твърди, че това положение е резултат от конкретна грешка и че примерът, избран от Комисията въз основа на споменатия в точка 56 по-горе сателитен образ, не отразява цялостното положение в Австрия.
80 За сметка на това Република Австрия поддържа по същество, че посочената от Комисията разлика в третирането е обоснована от обективни разлики в положението, съществуващи между съответните парцели от гледна точка на климатичните условия, на които са подложени.
81 Така Република Австрия посочва, че съседни парцели могат да бъдат подложени на различни микроклиматични условия. Докато Комисията отбелязва, по-специално в съобщението от 27 ноември 2018 г., че парцелите, класирани като „алпийски пасища“, са били подложени на същите климатични условия като съседните парцели, разположени на същата височина, Република Австрия подчертава, че надморската височина не била достатъчен критерий, за да се преценят реалните климатични условия, на които са подложени парцелите. Като пример тя изтъква, че парцели, ориентирани към юг, се ползват с по-добри условия на слънцегреене и следователно са по-топли и по-сухи от парцелите, ориентирани на север, при които са налице по-дълги периоди на снеговалеж. Република Австрия изтъква, че когато регистрират парцелите в алпийския кадастър, компетентните органи вземат предвид тези микроклиматични условия, на които са изложени съответните парцели, и по-специално вземат предвид изложението на наклона, структурата на почвата, влажността или пък продължителността на снеговалежите.
82 Този довод обаче не може да постави под съмнение извода на Комисията.
83 Несъмнено, макар от член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 да следва, че наличието на неблагоприятни климатични условия, както отбелязва Комисията, трябва да се преценява в рамките на дадена зона, а не на равнището на отделен парцел, тази разпоредба не съдържа никакво уточнение относно обхвата на зоните, с оглед на които следва да се прецени дали е изпълнен критерият за неблагоприятни климатични условия. Следователно, по-специално в планински райони, по принцип не може да се изключи възможността съседни парцели да се разглеждат като принадлежащи към отделни зони, характеризиращи се с различни климатични условия, свързани например с наклона или с изложението на парцелите. При това положение фактът, че коефициентът на намаление е бил приложен за „алпийските пасища“, а не за съседните парцели, не показва непременно неправилно прилагане на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
84 При все това, освен твърдението, че компетентните органи трябва да вземат предвид микроклиматичните условия за целите на регистрацията на даден парцел в алпийския кадастър, Република Австрия не представя доказателства, позволяващи да се установи, че такъв подход е бил конкретно и систематично прилаган при регистрацията на парцелите в алпийския кадастър. В това отношение следва да се отбележи, че като се позовава например на използвания от Комисията сателитен образ, Република Австрия не посочва кои са особените микроклиматични условия, които биха обосновали регистрацията на някои парцели в алпийския кадастър за разлика от парцелите на съседните постоянно затревени площи.
[…]
87 Следователно, както отбелязва Комисията, подходът на австрийските власти, изразяващ се в прилагане на коефициента на намаление само за парцелите, класифицирани като „алпийски пасища“, не позволява да се гарантира, че този коефициент е приложен за всички парцели, разположени в зони, характеризиращи се с неблагоприятни климатични условия, нито да се гарантира, че този коефициент е приложен само за парцели, които действително отговарят на този критерий.
88 Следователно изтъкнатите от Република Австрия доводи не могат да оборят извода на Комисията, че коефициентът на намаление не е приложен в съответствие с член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.
89 От гореизложеното следва, че първото основание, че Комисията е извършила разглежданата финансова корекция въз основа на неправилно тълкуване на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, трябва да се отхвърли.
По второто основание: нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, произтичащо от финансова корекция, основана на неправилно тълкуване на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013
90 С това основание Република Австрия оспорва втората финансова корекция, свързана с корективната мярка, приета в резултат на разследване AA/2016/007/AT.
[…]
По първата част: неправилно тълкуване на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013
94 От преписката, и по-специално от мотивите на обобщения доклад, припомнени в точка 27 по-горе, е видно, че втората финансова корекция се основава на първо съображение, че на основание член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013 Република Австрия не може да финансира от националния резерв корективната мярка, изразяваща се в разпределяне на допълнителни права на плащане на земеделските производители, стопанисващи „пасища“. Комисията счита, че съгласно тази разпоредба националният резерв не може да се използва за поправяне на положение, произтичащо от грешка, допусната от австрийските органи при прилагането на правото на Съюза.
95 Република Австрия оспорва основателността на този първи мотив.
96 Съгласно член 30 от Регламент № 1307/2013:
„1. Всяка държава членка създава национален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище.
[…]
4. Държавите членки разпределят права на плащане от своите национални или регионални резерви в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.
[…]
6. Държавите членки използват своите национални или регионални резерви, за да разпределят приоритетно права на плащане на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.
7. Държавите членки могат да използват своите национални или регионални резерви, за да:
а) разпределят правата на плащане на земеделски стопани, с цел да предотвратят изоставянето на земя, включително в райони, които са обект на програми за преструктуриране или за развитие във връзка с форма на публична намеса;
б) разпределят правата на плащане на земеделски стопани, с цел да ги компенсират за специфични неблагоприятни условия;
в) разпределят права на плащане на земеделски стопани, на които не са разпределени права на плащане съгласно настоящата глава, поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства;
г) разпределят, в случаите когато прилагат член 21, параграф 3 от настоящия регламент, правата на плащане на земеделски стопани, чийто брой отговарящи на условията хектари, които те са декларирали през 2015 г. в съответствие с член 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент […] № 1306/2013 и с които те разполагат към дата, определена от държавата членка, която не е по-късна от датата, определена от тази държава членка за изменение на заявленията за помощ, е по-висок от броя на притежаваните или взети под аренда права на плащане, установени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003 и с Регламент (ЕО) № 73/2009, които те притежават към последната дата за подаване на заявления, която се определя в съответствие с член 78, първа алинея, буква б) от Регламент […] № 1306/2013;
д) увеличават линейно на постоянна основа стойността на всички права на плащане по схемата за основно плащане на национално или регионално равнище, ако съответният национален или регионален резерв надвишава 0,5 % от годишния национален или регионален таван по схемата за основно плащане, при условие че на разположение остават достатъчни суми за разпределения по параграф 6, по букви а) и б) от настоящия параграф и по параграф 9 от настоящия член;
е) покриват годишните нужди за плащания, които да бъдат предоставени в съответствие с член 51, параграф 2 и член 65, параграф 1, 2 и 3 от настоящия регламент.
За целите на настоящия параграф държавите членки решават какви са приоритетите между различните посочени употреби.
[…]“.
97 Република Австрия поддържа, че първоначалното разпределяне на недостатъчно права на плащане на земеделските стопани, стопанисващи „пасища“, поради неправилното прилагане на коефициента на намаление, представлява за тези земеделски производители специфични неблагоприятни условия по смисъла на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013. Според Комисията, напротив, понятието за специфични неблагоприятни условия не може да се приложи в случай като настоящия, в който неблагоприятните условия за някои земеделски производители са резултат от неспазване от съответната държава членка на разпоредбите на правото на Съюза.
98 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Baumgartner, C‑513/17, EU:C:2018:772, т. 23 и цитираната съдебна практика).
99 На първо място, що се отнася до текста на разглежданата разпоредба, следва да се отбележи, че член 30, параграф 7 от Регламент № 1307/2013 съдържа изчерпателен списък на разрешените от тази разпоредба случаи на използване на националния резерв. Така, за да се приеме, че е разрешено от член 30, параграф 7 от Регламент № 1307/2013, използването на резерва задължително трябва да попада в някоя от хипотезите, посочени в букви а)—е) от тази разпоредба, което не се оспорва от страните, и по-специално от Република Австрия, която счита, че е използвала националния резерв в съответствие с член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
100 Освен това следва да се отбележи, че понятието „специфични неблагоприятни условия“ не е дефинирано в Регламент № 1307/2013. В общоупотребимия език терминът „неблагоприятно условие“ се отнася до вреда или до положение на по-слаба страна, претърпяно от дадено лице. Употребата на глагола „обезщетява“ в разглежданата разпоредба потвърждава, че неблагоприятните условия, за които става въпрос, се приравняват на вреда, претърпяна от земеделския стопанин.
101 Следва също така да се има предвид, че прилагателното „специфично“ е използвано в разглежданата разпоредба като характеристика на неблагоприятното условие, понесено от земеделския стопанин. Тази дума, която в буквален смисъл препраща към характерното за даден вид или общо за всички лица от един и същ вид, подкрепя тълкуването, че въпросните неблагоприятни положения се отнасят до определени категории земеделски стопани, които се различават от останалите поради присъщите на тяхното положение особености.
102 За сметка на това фактът, че земеделските стопани търпят последиците от грешка, допусната от държава членка при прилагането на правото на Съюза, не изглежда достатъчен, за да се приеме, че тези земеделски стопани попадат в особена категория и че неблагоприятните условия, които търпят поради тази грешка, би трябвало поради тази причина да се разглеждат като специфични за тях. Това важи в още по-голяма степен, тъй като съгласно разглежданата разпоредба и естеството на допуснатата от държавата членка нередност въпросната грешка може да засегне значителен в една или друга степен брой земеделски стопани, а в някои случаи и всички земеделски стопани в съответната държава членка.
103 Следователно текстът на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013 подкрепя тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че понятието „специфични неблагоприятни условия“ не включва неблагоприятни последици, произтичащи от грешка, допусната от държава членка при прилагането на правото на Съюза.
104 Буквалното тълкуване на разглежданата разпоредба обаче не позволява да се стигне до окончателно заключение, поради което следва да се анализират контекстът и целите на правната уредба, в която се вписва тази разпоредба.
105 На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, следва, както предлага Комисията, да се разгледа съотношението между параграфи 6 и 7 от член 30 от Регламент № 1307/2013. Използването в параграф 6 на думата „приоритетно“ трябва да се разбира в смисъл, че само ако останат достатъчно средства в националния резерв след предвиденото в този параграф приоритетно разпределение, държавите членки могат да насочат средства от резерва за субсидиарните цели, посочени в параграф 7 (вж. в този смисъл решение от 10 март 2021 г., Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg, C‑365/19, EU:C:2021:189, т. 29). От това съотношение на приоритет, съществуващо между параграфи 6 и 7 от член 30 от Регламент № 1307/2013, следва, че случаите на използване на резерва, предвидени в параграф 7, които имат субсидиарен характер спрямо случаите, предвидени в параграф 6, не трябва да се тълкуват разширително.
106 По същия начин, с оглед на контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, следва да се отбележи, че Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент № 1307/2013 и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1) съдържа уточнения относно понятието „специфични неблагоприятни условия“ по смисъла на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
107 Всъщност член 31, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014 предвижда, че когато земеделски стопанин получава права на плащане, които са под определен процент от неговите хектари, отговарящи на условията за подпомагане, поради прилагането на едно или повече ограничения на разпределянето на правата на плащане, предвидени в член 24, параграфи 3—7 от Регламент № 1307/2013, може да се счита, че той търпи „специфични неблагоприятни условия“ по смисъла на член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
108 Така член 31, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014 подкрепя тълкуването, че понятието „специфични неблагоприятни условия“ се отнася по-специално до неблагоприятни последици, присъщи на особеното положение, в което се намират някои земеделски стопани, което може по-специално да се дължи на законосъобразното прилагане на някои разпоредби на Регламент № 1307/2013.
109 Това положение изглежда различно от разглежданото в настоящия случай, в което при първото разпределяне на правата на плащане в рамките на прилагането на схемата за основно плащане държава членка прилага неточно разпоредбите на Регламент № 1307/2013 и с цел да коригира това положение решава да разпредели на някои земеделски стопани права на плащане, с които те е трябвало да се ползват от самото начало, ако съответните разпоредби са били правилно приложени.
110 За сметка на това, макар с оглед на контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, Комисията да твърди, че другите случаи на използване на резерва, предвидени в член 30, параграф 7 от Регламент № 1307/2013, имат за цел да компенсират земеделските производители за недостатъци, присъщи на тяхното положение, това не е така по отношение на член 30, параграф 7, букви д) и е) от посочения регламент. При това положение сравнението на член 30, параграф 7, буква б) от посочения регламент с другите случаи на използване на резерва, предвидени в посочения параграф, не позволява да се потвърди нито едно от защитаваните от страните тълкувания.
111 На трето място, що се отнася до целите, преследвани от правната уредба, в която се вписва разглежданата разпоредба, следва да се отбележи, че целта, преследвана от законодателя на Съюза във връзка с прилагането на националните или регионалните резерви, е посочена в съображение 24 от Регламент № 1307/2013, съгласно което „националните или регионалните резерви следва да бъдат приоритетно предназначени да улеснят участието в схемата за млади земеделски стопани и земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност, и тяхното използване следва да бъде разрешено за справяне с някои други специфични ситуации“. Така прилагането на резерва има за цел да позволи на държавите членки да предоставят подкрепа на земеделските стопани, които се намират в особено положение, приоритетно на младите земеделски стопани и на тези, които започват своята селскостопанска дейност.
112 В случая неблагоприятното положение на земеделските производители, стопанисващи „пасища“, за които коефициентът на намаление е бил приложен несправедливо, не е присъщо на тяхното положение и не е свързано с тяхното собствено качество, а произтича от факта, че като са приложили неточно член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, австрийските власти са ги лишили от правата на плащане, които е трябвало да им бъдат разпределени от самото начало.
113 Следователно изтъкнатото от Република Австрия обстоятелство, че неправилното прилагане на правото на Съюза е засегнало само собствениците на „пасища“, което впрочем е спорно, тъй като, както правилно отбелязва Комисията, разглежданата нередност се е отразила на стойността на правата на плащане на всички австрийски земеделски стопани, не може да доведе до извода, че собствениците на „пасища“ са се намирали при специфични неблагоприятни условия, позволяващи на Република Австрия да им разпредели допълнителни права на плащане от националния резерв на основание член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
114 От гореизложеното следва, че Комисията правилно е приела, че разпределянето на допълнителни права на плащане на земеделските стопани, стопанисващи „пасища“, с цел да се коригира неправилното прилагане на коефициента на намаление, не може да се финансира от националния резерв на основание член 30, параграф 7, буква б) от Регламент № 1307/2013.
[…]
118 От гореизложеното следва, че Република Австрия няма основание да оспорва валидността на първия мотив, на който се основава втората финансова корекция, и че следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли.
[…]
По третото основание: нарушение на член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013
135 С това основание Република Австрия поддържа, че Комисията е нарушила член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013, тъй като разходите, изключени с обжалваното решение от финансиране от страна на Съюза, включват плащания, извършени преди 27 ноември 2016 г.
136 Това основание се отнася до първата финансова корекция, която обхваща референтните 2015—2019 г., т.е. финансовите 2016—2020 г.
137 Съгласно член 52, параграф 4 от Регламент № 1306/2013:
„Не може да бъде отказано финансиране за:
а) разходи по член 4, параграф 1, направени повече от 24 месеца преди Комисията да е нотифицирала писмено държавата членка за заключенията от извършената от нея проверка;
[…]“.
138 Уведомяването за резултата от проверките на Комисията съответства на съобщението, посочено в член 34, параграф 2, първа алинея от Регламент за изпълнение № 908/2014, с което Комисията съобщава на държавата членка заключенията от своето разследване, като уточнява необходимите корективни мерки, за да се осигури в бъдеще спазването на правилата, и като посочва равнището на временна финансова корекция, което счита за подходящо с оглед на констатациите си на този етап от процедурата.
139 От съдебната практика следва, че за да може да изпълни така описаната си предупредителна функция, е важно това съобщение да предоставя на съответната държава членка пълна информация за резервите на Комисията. Следователно в това съобщение трябва да се посочат достатъчно точно предметът на проведеното от Комисията разследване и установените от нея пропуски в хода на разследването, тъй като впоследствие тези пропуски могат да бъдат изтъкнати като доказателства за нейното сериозно и основателно съмнение относно извършените от националните администрации проверки или за предоставените от тях данни и по този начин да обоснове финансовите корекции в окончателното решение за изключване от финансиране от страна на Съюза на някои разходи, направени от съответната държава членка в рамките на ЕФГЗ (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 7 юни 2013 г., Португалия/Комисия, T‑2/11, EU:T:2013:307, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика, и от 25 септември 2018 г., Швеция/Комисия, T‑260/16, EU:T:2018:597, т. 39 и 40).
140 Така съобщението, посочено в член 34, параграф 2, първа алинея от Регламент за изпълнение № 908/2014, когато отговаря на изискванията, посочени в точка 139 по-горе, представлява отправната точка за броенето на срока от 24 месеца, предвиден в член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013 (вж. по аналогия решение от 3 май 2012 г., Испания/Комисия, C‑24/11 P, EU:C:2012:266, т. 31).
141 От съдебната практика следва също, че ограничаването на периода, за който Комисията може да изключи определени разходи от финансиране от страна на Съюза, има за цел да защити държавите членки от липсата на правна сигурност, която би възникнала, ако Комисията можеше да оспорва разходи, направени няколко години преди приемането на решение за уравняване по съответствие (вж. по аналогия решение от 21 март 2002 г., Испания/Комисия, C‑130/99, EU:C:2002:192, т. 133).
142 В случая, макар разследване AA/2016/007/AT да се е отнасяло по-специално до спазването на член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, в хода на това разследване, както отбелязва Република Австрия, Комисията е установила с точност наличието на неизпълнение на задължения, свързано с неправилното прилагане на коефициента на намаление, само по отношение на „пасищата“. Макар в хода на същото разследване да е било споменато и положението на „алпийските пасища“, в това отношение въпросното разследване не е установило какъвто и да било пропуск. В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на разследване AA/2018/010/AT Комисията уточнява в съобщението си от 27 ноември 2018 г., че до този момент въз основа на обясненията, дадени от австрийските органи в рамките на разследване AA/2016/007/AT, е приела, че критерият за неблагоприятните климатични условия, предвиден в член 24, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, е бил правилно приложен по отношение на „алпийските пасища“.
143 От гореизложеното следва, че в съобщението от 27 ноември 2018 г., изпратено до Република Австрия в рамките на разследване AA/2018/010/AT, за първи път се посочва достатъчно точно установеното от Комисията неправомерно бездействие, що се отнася до неточното прилагане на коефициента на намаление за „алпийски пасища“.
144 Освен това, макар особеното положение на „алпийските пасища“ да е споменато в хода на първото разследване, без обаче на този етап Комисията да е направила извод за наличието на неправомерно бездействие по този въпрос, това обстоятелство при всички положения не би могло, както поддържа Република Австрия, да има значение за прилагането на ограничението във времето на финансовите корекции, предвидено в член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013.
145 От това следва, както поддържа Република Австрия, че включително що се отнася до финансовите последици от неизпълнението на задълженията, свързани с неправилното прилагане на коефициента на намаление към „алпийски пасища“, довело до първата финансова корекция, съобщението от 27 ноември 2018 г. е началният момент, от който започва да тече срокът от 24 месеца, посочен в член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013. Следователно Комисията не е можела да изключи от финансиране от страна на Съюза разходите, направени преди 27 ноември 2016 г.
146 От преписката, и по-специално от обжалваното решение, обаче е видно, че във връзка с първата финансова корекция, установена в приложената към това решение таблица с мотива „Разпределение на правата на плащане — сближаване“, Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, направени за финансовите 2016 г. и 2017 г., които започват съответно на 16 октомври 2015 г. и на 16 октомври 2016 г. Така Комисията изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, направени преди 27 ноември 2016 г. С тези свои действия тя е нарушила член 52, параграф 4, буква а) от Регламент № 1306/2013.
[…]
152 Следователно обжалваното решение трябва да се отмени в частта, която се отнася до първата разглеждана финансова корекция, като изключва от финансиране от страна на Съюза разходите, направени преди 27 ноември 2016 г.
[…]
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)
реши:
1) Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2022/908 на Комисията от 8 юни 2022 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която по отношение на финансова корекция, установена в приложената към това решение таблица с мотива „Разпределение на правата на плащане — сближаване“ за финансовите 2016—2020 г., изключва от финансиране от страна на Европейския съюз разходите, направени преди 27 ноември 2016 г. от Република Австрия по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Република Австрия и Европейската комисия понасят направените от тях разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 февруари 2024 година.
Подписи