РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
27 юни 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз „Luciano Sandrone“ — По-ранна словна марка на Европейския съюз „DON LUCIANO“ — Реално използване на по-ранната марка — Член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 — Заявка за словна марка, състояща се от собствено и фамилно име — По-ранна марка, състояща се от звание и собствено име — Неутралност на концептуалното сравнение — Липса на вероятност от объркване“
По дело T‑268/18
Luciano Sandrone, с местоживеене в Бароло (Италия), представляван от A. Borra, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват K. Kompari и H. O’Neill, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
J. García Carrión, SA, установено в Хумиля (Испания),
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 26 февруари 2018 г. (преписка R 1207/2017‑2), постановено в производство по възражение между J. García Carrión и Luciano Sandrone,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: V. Tomljenović, председател, E. Bieliūnas и Ал. Корнезов (докладчик), съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 27 април 2018 г.,
предвид писмения отговор, подаден на 1 август 2018 г.,
след съдебното заседание от 28 февруари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да понесе съдебните разноски.
14 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе съдебните разноски.
От правна страна
15 В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква по същество две основания, а именно, първо, че апелативният състав е допуснал нарушение на член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001, и второ, че същият не е спазил член 8, параграф 1, буква б) от посочения регламент.
[…]
Твърдението за нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001
[…]
Сравнението на знаците
[…]
62 В случая както по-ранната марка, така и знакът, за който е подадена заявката за регистрация на марка, са словни. Преди да извърши визуално, фонетично и концептуално сравнение на конфликтните знаци, апелативният състав не приема, че те съдържат доминиращ елемент. Едва при това сравнение апелативният състав уточнява, първо, що се отнася до по-ранната марка, че думата „luciano“ е по-отличителна от думата „don“ (т. 51 от обжалваното решение). Второ, що се отнася до знака, за който е подадена заявката за регистрация на марка, според апелативния състав отличителният характер на елемента „luciano“ е по-слаб от този на елемента „sandrone“, който за испанските, френските и италианските потребители притежава по-голяма вътрешно присъща стойност, тъй като става въпрос за рядко фамилно име. Този извод обаче не важи за цялата територия на Съюза, и по-специално за Германия и Финландия, където елементът „luciano“ е също толкова отличителен колкото елемента „sandrone“ (т. 48 и 50 от обжалваното решение).
63 Жалбоподателят оспорва последният извод.
64 Ето защо трябва да се провери дали апелативният състав е допуснал грешка в преценката, що се отнася до отличителните и доминиращите елементи на конфликтните знаци.
– Отличителните и доминиращите елементи на конфликтните знаци
65 Знакът, за който е подадена заявката за регистрация на марка, се състои от две думи, едната от които, „luciano“, е от седем букви, а другата, „sandrone“ — от осем. По-ранната марка също се състои от две думи, първата от които, „don“, е от три букви, а втората, „luciano“ — от седем.
66 Що се отнася до по-ранната марка, следва да се отбележи, че елементът „luciano“ се налага над елемента „don“, най-малкото заради краткостта на последния, но също така, както подчертава апелативният състав в точка 51 от обжалваното решение, поради обстоятелството че ще бъде схванат като учтиво назоваване, означаващо „господин“ на испански, или като духовно звание на италиански, и освен това ще бъде разбран в този смисъл от значителна част от потребителите в Съюза, включително германските и финландските, като по този въпрос апелативният състав се позовава на речника на немския език „Duden“. Ето защо е правилен изводът на апелативния състав, че за съответните потребители елементът „luciano“ е по-отличителен от елемента „don“, което жалбоподателят впрочем не оспорва. Тази констатация обаче не влияе върху определянето на степента на отличителност, която притежава елементът „luciano“, взет сам по себе си (вж. т. 102 по-долу).
67 Като се има предвид посоченото, макар да е по-отличителен от думата „don“, елементът „luciano“ не е по-отличителен до степен, че да я направи пренебрежима.
68 Що се отнася до знака, за който е подадена заявката за регистрация на марка, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 46 от обжалваното решение, думите, които го съставят, вероятно ще бъдат схванати като комбинация от собствено и фамилно име от съответните потребители на цялата територията на Съюза. По-нататък той отбелязва, че дори в Италия фамилното име Sandrone няма да се възприеме като обичайно, но за сметка на това в Испания, Италия и Португалия, а също и във Франция заради близкото по звучене собствено име Lucien, собственото име Luciano ще се възприеме като широко разпространено (т. 47 от обжалваното решение). Ето защо признава, че за потребителите от тези територии отличителният характер на елемента „luciano“ ще бъде по-слаб от този на елемента „sandrone“, който, като рядко фамилно име, притежава „по-голяма вътрешно присъща стойност“ (т. 48 от обжалваното решение).
69 Страните не оспорват тази преценка на апелативния състав.
70 За сметка на това според апелативния състав в Германия или Финландия елементът „luciano“ ще бъде възприет като рядко собствено име. Той също така приема за неправилно твърдението на отдела по споровете, че италианското собствено име Luciano е добре познато на потребителите в целия Съюз благодарение на известността на италианския тенор Лучано Павароти. Според апелативния състав, „доколкото му е известно“, фамилното име Павароти, а не пълното име Лучано Павароти, се ползва с известност и значителна част от потребителите в Съюза не помнят собственото му име (т. 48 от обжалваното решение). Въз основа на това апелативният състав заключава, че както собственото име Luciano, така и фамилното име Sandrone са редки за германските и финландските потребители и че за тези потребители първият елемент е също толкова отличителен колкото втория (т. 50 от обжалваното решение).
71 Следва да се отбележи в това отношение, че съгласно съдебната практика е възможно в част от Съюза фамилното име по правило да е по-отличително от собственото. Трябва обаче да се държи сметка за особеностите на случая, и по-специално за обстоятелството, че разглежданото фамилно име е необичайно, или напротив, много разпространено, което може да окаже влияние върху отличителния характер (решения от 5 октомври 2011 г., Cooperativa Vitivinícola Arousana/СХВП — Sotelo Ares (ROSALIA DE CASTRO), T‑421/10, непубликувано, EU:T:2011:565, т. 50 и от 11 юли 2018 г., Enoitalia/EUIPO — La Rural Viñedos y Bodegas (ANTONIO RUBINI), T‑707/16, непубликувано, EU:T:2018:424, т. 38), както и за евентуалната известност на лицето, което иска регистрацията като марка на своите собствено и фамилно име, взети заедно (решение от 24 юни 2010 г., Becker/Harman International Industries, C‑51/09 P, EU:C:2010:368, т. 36 и 37).
72 В случая следва да се констатира, че както поддържа жалбоподателят, твърдението на апелативния състав, че в Германия или Финландия собственото име Luciano ще се възприеме като рядко, не се основава на нито един конкретен факт.
73 В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелството, че сред населението на дадена държава членка дадено собствено име не е твърде обичайно, не означава непременно, че съответните потребители в тази държава членка ще възприемат това име като рядко. Всъщност собствено име, което е относително известно на равнището на Съюза или на международно равнище, няма да се възприеме като рядко от съответните потребители дори в държавите членки, в които това име не е особено разпространено.
74 В случая, след като апелативният състав правилно е отбелязал в точка 47 от обжалваното решение, че в Испания, Италия и Португалия, както и във Франция, тоест в съществена част от Съюза, собственото име Luciano ще бъде възприето като твърде обичайно, няма основание — предвид търговските потоци в Съюза и съвременните електронни средства за комуникация — да се поддържа, че съответните потребители в Германия и Финландия ще възприемат това собствено име като рядко. С други думи, макар да е общоизвестно, че собственото име Luciano не е твърде разпространено сред населението в Германия и Финландия, това обстоятелство само по себе си ни най-малко не означава, че в тези държави членки това име ще бъде възприето като рядко, както е посочил апелативният състав в точка 48 от обжалваното решение.
75 Ето защо следва да се заключи, че за потребителите в целия Съюз най-отличителният елемент на знака, за който е подадена заявката за регистрация на марка, е елементът „sandrone“, фамилно име, което не се възприема като обичайно, като това обаче не прави пренебрежим елемента „luciano“.
76 Следователно след преценка на вътрешно присъщите качества на всеки от съставните елементи на конфликтните знаци и след сравняването им с вътрешно присъщите качества на останалите съставни елементи се налага изводът, че преди да сравни конфликтните знаци във визуално, фонетично и концептуално отношение, апелативният състав е трябвало да отчете, че за част от съответните потребители във всеки един от конфликтните знаци съществува елемент, който е по-отличителен, а именно елементът „luciano“ в по-ранната марка — което апелативният състав правилно е отчел — и елементът „sandrone“ в знака, за който подадена заявка за регистрация на марка — което не е отчел. Последиците от тази грешка ще бъдат определени по-нататък.
[…]
– Концептуалното сравнение
81 В точки 52 и 53 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че съответните потребители ще свържат знака, за който е подадена заявката за регистрация, със собствено и фамилно име, тоест с конкретно лице (виртуално или реално), чието собствено име е Luciano и което е член на семейство Sandrone, и също така ще приемат, че по-ранната марка обозначава лице, чието собствено име е Luciano. Въз основа на това апелативният състав заключава, че „[п]ри това положение потребителите, по-специално в Германия и Финландия, биха могли да тълкуват разглежданите марки като сочещи едно и също лице (виртуално или реално), което се отличава с необичайното име „Luciano“. Според апелативния състав от това следва, че между конфликтните знаци е налице средна степен на сходство в концептуално отношение (т. 53 от обжалваното решение).
82 Както жалбоподателят, така и EUIPO възразяват срещу това. Жалбоподателят изтъква, че конфликтните знаци са твърде различни в концептуално отношение, а според EUIPO сравнението им в това отношение е неутрално. Освен това EUIPO счита, че съдебната практика по този въпрос не е постоянна, доколкото в някои решения съдът на Съюза бил приел, че е възможно концептуално сравнение между знаци, съдържащи фамилно или собствено име, а в други — че концептуалното сравнение между този вид знаци е невъзможно.
83 Ето защо Общият съд намира, че е необходимо да се уточни съдебната практика по този въпрос. В това отношение е важно да се припомни, че целта на концептуалното сравнение е да се съпоставят „понятията“, съдържащи се в конфликтните знаци. Съгласно дефиницията, дадена например в речника Larousse, „concept [понятие]“ означава „idée générale et abstraite que se fait l’esprit humain d’un objet de pensée concret ou abstrait, et qui lui permet de rattacher à ce même objet les diverses perceptions qu’il en a, et d’en organiser les connaissances [създадена от човешкия ум обща абстрактна идея за конкретен или абстрактен мисловен обект, която му позволява да свърже този обект с различните начини, по които го възприема, и да организира познанията си за него]“.
84 Също така съгласно съдебната практика концептуалното сходство предполага аналогично семантичното съдържание на конфликтните знаци (решение от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 24).
85 Следователно, когато едно собствено или фамилно име не изразява „обща абстрактна идея“ и няма семантично съдържание, то не е носител на никакво „понятие“, поради което концептуалното сравнение между два знака, съставени единствено от такива собствени или фамилни имена, е невъзможно.
86 Концептуалното сравнение обаче остава възможно, когато съответното собствено или фамилно име е станало символ на понятие, например поради известността на неговия носител или когато това собствено или фамилно име има ясно и незабавно разпознаваемо семантично съдържание.
87 Така Общият съд вече е приемал, че съответните потребители ще възприемат марките, съставени от фамилни или собствени имена на лица, като лишени от особено концептуално значение, освен ако собственото или фамилното име не е особено известно като принадлежащо на прочута личност (вж. в този смисъл решения от 18 май 2011 г., IIC/СХВП — McKenzie (McKENZIE), T‑502/07, непубликувано, EU:T:2011:223, т. 40, от 8 май 2014 г., Pedro Group/СХВП — Cortefiel (PEDRO), T‑38/13, непубликувано, EU:T:2014:241, т. 71—73, и от 11 юли 2018 г., „ANTONIO RUBINI“, T‑707/16, непубликувано, EU:T:2018:424, т. 65).
88 В случая апелативният състав не е установил наличието на определено понятие, с което могат да бъдат свързани разглежданите собствено и фамилно име. Страните също не изтъкват такива доводи.
89 Следователно само по себе си обстоятелството, че съответните потребители ще свържат знака, за който е подадена заявката за регистрация, със собствено и фамилно име, тоест с конкретно виртуално или реално лице, и че по-ранната марка ще бъде възприета като обозначаваща лице, наречено Luciano, е ирелевантно за целите на сравняването на конфликтните знаци в концептуално отношение.
90 Поради това изводът на апелативния състав, че между конфликтните знаци е налице средна степен на сходство в концептуално отношение, следва да се отмени. Подобно на EUIPO следва да се заключи, че в случая е невъзможно концептуално сравнение, тъй като собствените имена и фамилното име в конфликтните знаци не съдържат никакво понятие.
91 Предвид всички изложени по-горе съображения изводите на апелативния състав за наличие на поне слабо сходство между конфликтните знаци във визуално и фонетично отношение следва да се потвърдят, а изводът относно средното сходство в концептуално отношение — да се отмени поради това, че в случая е невъзможно концептуално сравнение между посочените знаци.
Цялостната преценка на вероятността от объркване
92 Още в началото следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изложен в точка 63 от жалбата, че вероятността от объркване трябва да се прецени с оглед на представата на потребителя на Съюза, а не с оглед на представата на потребителите от една или две страни от Съюза (в случая Германия и Финландия). Всъщност следва да се припомни, че за да се откаже регистрацията на марка на Европейския съюз, е достатъчно в част от Съюза да е налице относително основание за отказ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 76 и цитираната съдебна практика). Ето защо жалбоподателят няма основания да поддържа, че за да отхвърли заявката за регистрация, апелативният състав неправилно се е основал на наличието на вероятност от объркване в само две страни от Съюза, като това не предопределя отговора на въпроса дали в случая е налице твърдяната вероятност от объркване за германския или финландския потребител.
93 Що се отнася до преценката на вероятността от объркване, от съдебната практика следва, че тази преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и това на обозначените стоки или услуги. Така ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 28 март 2017 г., „REGENT UNIVERSITY“, T‑538/15, непубликувано, EU:T:2017:226, т. 71 и от 8 ноември 2017 г., „IST“, T‑80/17, непубликувано, EU:T:2017:784, т. 64).
94 Като прилага принципа на взаимозависимост, припомнен в точка 93 по-горе, апелативният състав заключава, че е налице вероятност от объркване на конфликтните знаци, най-малкото за съответните германски и финландски потребители, тъй като във визуално и фонетично отношение посочените знаци са сходни поне в слаба степен, а в концептуално отношение са сходни в средна степен и тъй като разглежданите стоки са идентични или сходни в средна степен.
95 Като прилага обаче принципа на взаимозависимост механично, без да отчете всички релевантни фактори, апелативният състав не прави правилна обща преценка на вероятността от объркване.
96 Всъщност трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, макар да е вярно, че в съответствие с принципа на взаимозависимост ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно, няма никаква пречка да се констатира, че предвид обстоятелствата в конкретен случай, не е налице вероятност от объркване дори при идентичност на стоките и слаба степен на сходство между конфликтните марки (решение от 3 юни 2015 г., Giovanni Cosmetics/СХВП — Vasconcelos & Gonçalves (GIOVANNI GALLI), T‑559/13, EU:T:2015:353, т. 132 (непубликувано); в този смисъл вж. също решения от 12 юли 2006 г., Vitakraft-Werke Wührmann/СХВП — Johnson’s Veterinary Products (VITACOAT), T‑277/04, EU:T:2006:202, т. 67 и 68 и от 17 февруари 2011 г., Annco/СХВП — Freche et fils (ANN TAYLOR LOFT), T‑385/09, EU:T:2011:49, т. 44 и 48).
97 В случая, първо, апелативният състав не е преценил правилно сходството между конфликтните знаци, като неоснователно е заключил, че в знака, за който е заявката за регистрация, елементът „luciano“ е също толкова отличителен като елемента „sandrone“, и неоснователно е приел, че е налице средно концептуално сходство между конфликтните знаци (вж. т. 75 и 90 по-горе).
98 Второ, апелативният състав не е взел предвид особеностите на разглежданите стоки. Съгласно съдебната практика обаче възприемането на марките от средния потребител на съответната стока или услуга играе определяща роля в общата преценка на вероятността от объркване (решение от 18 септември 2012 г., Scandic Distilleries/СХВП — Bürgerbräu, Röhm & Söhne (BÜRGER), T‑460/11, непубликувано, EU:T:2012:432, т. 27).
99 В случая в лозаро-винарския сектор имената имат голямо значение, независимо дали става въпрос за фамилни имена или за имена на стопанства, тъй като служат за посочване и обозначаване на вината. Като цяло следва да се напомни, че потребителите са свикнали да обозначават и разпознават вината в зависимост от словния елемент, който служи за тяхното идентифициране, и че тази елемент обозначава по-специално производителя или стопанството, в което е произведено виното (решения от 27 февруари 2014 г., Pêra-Grave/СХВП — Fundação Eugénio de Almeida (QTA S. JOSÉ DE PERAMANCA), T‑602/11, непубликувано, EU:T:2014:97, т. 35 и от 11 юли 2018 г., „ANTONIO RUBINI“, T‑707/16, непубликувано, EU:T:2018:424, т. 49; в този смисъл вж. също решение от 13 юли 2005 г., Julián Murúa Entrena, T‑40/03, EU:T:2005:285, т. 56). Така за идентифициране на вината на жалбоподателя ще служи отличителният елемент „sandrone“ или цялото наименование, тоест „luciano sandrone“, а не само елементът „luciano“.
100 Трето, апелативният състав не е взел предвид също така честотата на използване в лозаро-винарския сектор на реални или предполагаеми испански или италиански собствени или фамилни имена, нито обстоятелството, че потребителите са свикнали с марките, съдържащи тези елементи, така че няма да мислят, винаги когато собствено или фамилно име от този тип се появи в марка заедно с други елементи, че то сочи, че всички стоки, за които е използвано, са от един и същи източник (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2015 г., „GIOVANNI GALLI“, T‑559/13, EU:T:2015:353, т. 116 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
101 Следователно не е правдоподобно, че във винарския сектор, където обичайно използването на знаци, съставени от фамилни или собствени имена, средният потребител може да помисли, че притежателите на конфликтните знаци са икономически свързани, само поради това че и двамата носят италианското собствено име Luciano, което съгласно точка 47 от обжалваното решение в Испания, Франция, Италия и Португалия се възприема като много широко разпространено и за което не е установено, че в останалите страни от Съюза би могло да се възприеме като рядко. Ето защо това обстоятелство само по себе си не позволява да се заключи, що се отнася до марките за вина, че е налице вероятност от объркване, тъй като съответните потребители няма да очакват посоченото обичайно име да се използва от един-единствен производител като елемент на марка (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2019 г., Serendipity и др./EUIPO — CKL Holdings (CHIARA FERRAGNI), T‑647/17, непубликувано, EU:T:2019:73, т. 71; по аналогия вж. също решение от 3 юни 2015 г., „GIOVANNI GALLI“, T‑559/13, EU:T:2015:353, т. 117 (непубликувано).
102 Четвърто, апелативният състав не е взел предвид и слабата степен на отличителност на общия за двете марки елемент, а именно „luciano“, произтичаща от обстоятелството, че това собствено име може да обозначава потенциално неопределен брой лица и следователно всички съответни потребители ще са в състояние да различат по-ранната марка от марката, за която е заявката за регистрация, тъй като последната съдържа освен това елемента „sandrone“, който е фамилно име, притежаващо по-голяма вътрешно присъща стойност (вж. т. 68 и 69 по-горе).
103 Този извод се потвърждава от практиката на Съда, съгласно която не може да се приеме, че всяко фамилно име, съставляващо по-ранна марка, може да бъде надлежно противопоставено на регистрацията на марка, съставена от собствено име и от това фамилно име (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2010 г., Becker/Harman International Industries, C‑51/09 P, EU:C:2010:368, т. 39). Така не съществува никакво автоматично действащо правило, позволяващо да се заключи, че е налице вероятност от объркване, когато по-ранна марка, състояща се от фамилно име, е възпроизведена в друга марка с добавяне на собствено име. Това важи и когато по-ранната марка представлява по-специално собствено име, а знакът, за който е заявката за регистрация, представлява комбинация от това собствено име и от фамилно име (решение от 3 юни 2015 г., „GIOVANNI GALLI“, T‑559/13, EU:T:2015:353, т. 125 (непубликувано).
104 Предвид всичко изложено по-горе, слабата степен на сходство между конфликтните знаци във визуално и фонетично отношение и невъзможността да се извърши концептуално сравнение между тях следва да се заключи, че апелативният състав неправилно е приел, че е налице вероятност от объркване на конфликтните знаци.
105 Ето защо по тези съображения следва да се приеме, че е налице второто посочено в жалбата основание за отмяна, и обжалваното решение да се отмени, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи на жалбоподателя, единият от които е свързан с общоизвестността на знака, за който е заявката за марка, а другият — с практиката на EUIPO при вземане на решения.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 февруари 2018 г. (преписка R 1207/2017‑2).
2) Осъжда EUIPO да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на г‑н Luciano Sandrone.
Tomljenović | Bieliūnas | Корнезов |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 юни 2019 година.
Подписи