Дело T‑268/18

(публикувани откъси)

Luciano Sandrone

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

 Решение на Общия съд (седми състав) от 27 юни 2019 година

„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз „Luciano Sandrone“ — По-ранна словна марка на Европейския съюз „DON LUCIANO“ — Реално използване на по-ранната марка — Член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 — Заявка за словна марка, състояща се от собствено и фамилно име — По-ранна марка, състояща се от звание и собствено име — Неутралност на концептуалното сравнение — Липса на вероятност от объркване“

1.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Словни марки „Luciano Sandrone“ и „DON LUCIANO“

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 64, 91 и 97—104)

2.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Преценка на отличителния характер на съставен елемент на марка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 71 и 73)

3.      Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 93 и 96)

Резюме

С решение Sandrone/EUIPO (T‑268/18), постановено на 27 юни 2019 г., Общият съд отменя решение на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 26 февруари 2018 г., с което тя е отменила решението на отдела по споровете от 12 април 2017 г. за отхвърляне на възражението, подадено от притежателя на по-ранната словна марка „DON LUCIANO“, регистрирана за „Алкохолни напитки (с изключение на бири)“, срещу заявката за регистрация на словната марка „Luciano Sandrone“ за „Алкохолни напитки с изключение на бири; алкохолни продукти за приготвяне на напитки“.

Що се отнася до сравняването на знаците, Общият съд, като преценява най-напред дали има доминиращ елемент, отменя извода на апелативния състав, че присъстващото в марката, за която е подадена заявката за регистрация, собствено име Luciano ще се възприеме като рядко от съответните потребители в Германия и Финландия. Тук Общият съд провежда разграничение между самото използване на собственото име и познаването му от съответните потребители, като се имат предвид търговските потоци в Съюза и съвременните електронни средства за комуникация. Така той посочва, че макар да е общоизвестно, че собственото име Luciano не е твърде разпространено сред населението в Германия и Финландия, това обстоятелство само по себе си ни най-малко не означава, че в тези държави членки това име ще бъде възприето като рядко.

Ето защо Общият съд стига до извода, че апелативният състав е трябвало да заключи, че доминиращият елемент в по-ранната марка е „luciano“, което той надлежно е направил, а в марката, за която е подадена заявка за регистрация, е „sandrone“, тъй като това фамилно име не се възприема като обичайно, което апелативният състав не е направил.

Що се отнася до концептуалното сравнение, Общият съд отбелязва, че апелативният състав не е установил наличието на определено понятие, с което могат да бъдат свързани разглежданите собствено и фамилно име, и следователно само по себе си обстоятелството, че съответните потребители ще свържат знака, за който е подадена заявката за регистрация, със собствено и фамилно име, тоест с конкретно виртуално или реално лице, и че по-ранната марка ще бъде възприета като обозначаваща лице, наречено Luciano, е ирелевантно за целите на сравняването на конфликтните знаци в концептуално отношение. Ето защо той отменя извода на апелативния състав и също като EUIPO, която в писмените си становища се отклонява от възприетото от апелативния състав в това отношение, приема, че е невъзможно концептуално сравнение, тъй като собствените имена и фамилното име в конфликтните знаци не съдържат никакво понятие.

Що се отнася до цялостната преценка на вероятността от объркване, Общият съд отбелязва, от една страна, че апелативният състав неправилно не е взел предвид доминиращия аспект на елемента „sandrone“ в знака, за който е подадена заявката за регистрация, и невъзможността за извършване на концептуално сравнение. От друга страна, той посочва, че апелативният състав неправилно не е взел предвид редица особености на разглежданите стоки, а именно че в лозаро-винарския сектор имената имат голямо значение, независимо дали става въпрос за фамилни имена или за имена на стопанства, тъй като служат за посочване и обозначаване на вината. Така той приема, че за идентифициране на вината на жалбоподателя ще служи отличителният елемент „sandrone“ или цялото наименование, тоест „luciano sandrone“, а не само елементът „luciano“. Подчертава, че апелативният състав не е взел предвид също така честотата на използване в лозаро-винарския сектор на реални или предполагаеми испански или италиански собствени или фамилни имена, нито обстоятелството, че потребителите са свикнали с марките, съдържащи тези елементи, така че няма да мислят, винаги когато собствено или фамилно име от този тип се появи в марка заедно с други елементи, че то сочи, че всички стоки, за които е използвано, са от един и същи източник.

Поради това Общият съд заключава, че не е правдоподобно във винарския сектор, където е твърде обичайно използването на знаци, съставени от фамилни или собствени имена, средният потребител да може да помисли, че притежателите на конфликтните знаци са икономически свързани, само поради това че и двамата носят италианското собствено име Luciano. Ето защо това обстоятелство само по себе си не позволява да се заключи, що се отнася до марките за вина, че е налице вероятност от объркване, тъй като съответните потребители няма да очакват посоченото обичайно име да се използва от един-единствен производител като елемент на марка.