Съединени дела C‑582/17 и C‑583/17
Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie
срещу
H.
и
R.
(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия)
Решение на Съда (голям състав) от 2 април 2019 година
„Преюдициално запитване — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Член 18, параграф 1, букви б)—г) — Член 23, параграф 1 — Член 24, параграф 1 — Процедура по обратно приемане — Критерии за компетентност — Нова молба, подадена в друга държава членка — Член 20, параграф 5 — Текуща процедура за определяне — Оттегляне на молбата — Член 27 — Способи за защита“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Жалба срещу решение за прехвърляне на кандидат за международна закрила — Обхват на жалбата — Решение за прехвърляне, взето в процедура за поемане на отговорност или в процедура за обратно приемане — Липса на последици — Граници
(член 9, член 18, параграф 1, букви б)—г) и член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 42—44)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Процедура по обратно приемане — Приложно поле — Кандидат, който е напуснал държавата членка по подаване на първата му молба, преди да завърши процедурата за определяне на компетентната държава членка, и е подал нова молба във втора държава членка — Включване
(член 18, параграф 1, букви б)—г), член 20, параграф 5, член 23, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 48—54)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент № 604/2013 — Жалба срещу решение за прехвърляне на кандидат за международна закрила, взето в процедура по обратно приемане — Възможност да се изтъкне неправилното прилагане на критерия, отнасящ се до членовете на семейството, които са лица, на които е предоставена международна закрила — Липса — Изключение
(член 9, член 18, параграф 1, букви б)—г), член 20, параграф 5, член 23, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 58—64, 66—70 и 74—86 и диспозитива)
Резюме
В решение H. и R. (C‑582/17 и C‑583/17), постановено на 2 април 2019 г., големият състав на Съда разглежда въпроса дали, преди да отправят искане за обратно приемане на кандидат за международна закрила, компетентните органи са длъжни да определят коя държава членка е компетентна за разглеждането на молбата му, в частност въз основа на критерия за компетентност по член 9 от Регламент № 604/2013(1) (наричан по-нататък „Регламентът „Дъблин III“). Съгласно тази разпоредба, ако член на семейството на кандидата има право на пребиваване в определена държава членка като лице, на което е предоставена международна закрила, тази държава членка е компетентна да разгледа молбата на кандидата. В конкретния случай нидерландските власти отправят искане до германските органи да приемат обратно двама сирийски граждани, които са подали първа молба за международна закрила в Германия, след което са напуснали тази страна и са подали нова молба в Нидерландия. Заинтересованите се позовават на обстоятелството, че съответните им съпрузи се намират в Нидерландия, където им е предоставена международна закрила, но нидерландските власти отказват да вземат предвид твърденията им, а съответно и да разгледат молбата им, тъй като в процедурата по обратно приемане кандидатът не може да се позовава на член 9 от Регламента „Дъблин III“.
В този контекст Съдът припомня, че процедурата по обратно приемане се прилага спрямо лицата, посочени в член 20, параграф 5 или в член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламента „Дъблин III“, а след това отбелязва, че когато гражданин на трета държава подава молба за международна закрила в първа държава членка, а след това напуска тази държава и подава нова молба във втора държава членка, случаят попада в обхвата на посочената процедура, независимо дали подадената в първата държава членка молба е била оттеглена, или в тази държава членка вече е започнало разглеждането ѝ в съответствие с Директива 2013/32(2).
По-нататък Съдът подчертава, че наистина обстоятелството в каква процедура е издадено решението за прехвърляне — в процедура за поемане на отговорност или в процедура за обратно приемане, не е годно да повлияе върху обхвата на гарантираното с член 27, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ право на ефективна правна защита срещу това решение, но все пак тези две процедури са уредени различно и тази разлика има значение за това въз основа на кои разпоредби на Регламента може да се търси такава правна защита. Всъщност при процедурата за поемане на отговорност централно значение има процедурата за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, въз основа на критериите по глава III от Регламента „Дъблин III“, като държавата членка, до която е подадена такава молба, може да изпрати на друга държава членка искане за поемане на отговорност само ако счита, че тази друга държава членка е компетентна да разгледа молбата. За сметка на това при процедурата за обратно приемане тези критерии за компетентност не са релевантни, тъй като единственото важно е замолената държава членка да отговаря на условията по член 20, параграф 5 (тоест да е държавата членка, пред която първоначално е била подадена молбата и в която е в ход процедурата за определяне на компетентната държава членка за разглеждането на тази молба) или по член 18, параграф 1, букви б)—г) от Регламента „Дъблин III“ (тоест да е държавата членка, до която е отправена първата молба и която в процедурата за определяне на компетентната държава членка е признала, че именно тя е компетентна да разгледа тази молба).
Съдът добавя, че изводът за ирелевантност на критериите за компетентност по глава III от Регламента „Дъблин III“ в контекста на процедурата за обратно приемане намира потвърждение и в обстоятелството, че докато член 22 от този регламент подробно урежда начина, по който тези критерии трябва да се прилагат в процедурата за поемане на отговорност, то член 25 от Регламента, който се отнася до процедурата за обратно приемане, не съдържа подобна уредба и само задължава замолената държава членка да направи необходимите проверки за целите на вземането на решение по искането за обратно приемане.
Съдът също така подчертава, че обратното тълкуване — а именно че искане за обратно приемане може да се отправи само ако замолената държава членка може да се посочи за компетентна в съответствие с критериите за компетентност по глава III от Регламента „Дъблин III“ — намира опровержение в общия разум на този регламент, с който са въведени две самостоятелни процедури (а именно процедурата за поемане на отговорност и процедурата за обратно приемане), приложими към различни хипотези и уредени с различни правила. Наред с това въпросното обратно тълкуване би могло да застраши постигането на една от целите на Регламента „Дъблин III“, а именно да се предотврати вторичното движение на кандидатите за международна закрила, доколкото това тълкуване би означавало, че компетентните органи на държавата членка, в която е подадена втората молба, биха могли фактически да преразгледат извода, до който са стигнали компетентните органи на първата държава членка по въпроса за своята компетентност вследствие от процедурата за определяне на компетентната за разглеждането на молбата държава членка. То би могло и да доведе до накърняване на основния принцип на Регламента „Дъблин III“, посочен в член 3, параграф 1 от него, а именно че молбата за международна закрила трябва да се разглежда само от една държава членка.
В заключение Съдът приема, че не може да се търси защита срещу решението за прехвърляне, взето в процедура по обратно приемане, като се изтъкват критериите за компетентност по глава III от Регламента „Дъблин III“.
Доколкото обаче критериите за компетентност по членове 8—10 от Регламента „Дъблин III“ следва да способстват за защитата на висшия интерес на детето и на семейния живот на заинтересованите лица, в случаите, обхванати от член 20, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ (тоест когато в първата държава членка още не е завършила процедурата за определяне на компетентната държава членка), ако съответното лице е предоставило на компетентния орган на втората държава членка данни, от които ясно се установява, че в съответствие с критерия по член 9 от Регламента именно тя трябва да се смята за компетентна да разгледа молбата му, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество тази държава членка трябва да признае компетентността си. Ето защо в подобен случай гражданинът на трета държава може по изключение да търси защита срещу решението за прехвърлянето му, като изтъкне този критерий за компетентност.