Дело T‑567/16

Robert McCoy

срещу

Комитет на регионите

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Професионално заболяване — Професионален характер на заболяването — Член 78, пета алинея от Правилника — Комисия по инвалидност — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката — Отговорност — Неимуществена вреда“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 23 октомври 2018 г.

1.      Жалби на длъжностните лица — Обжалване по съдебен ред на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба — Допустимост — Задължение за произнасяне по исканията срещу решението за отхвърляне на жалбата по административен ред — Искания без самостоятелно съдържание или чисто потвърдително решение — Липса

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Съдебен контрол — Обхват — Граници — Сложни медицински преценки — Проверка дали доказателствата са достоверни и дали всички релевантни данни са взети предвид

(член 78 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Заключения, които се отклоняват от тези на лекарската комисия и от предишните медицински доклади — Задължение за мотивиране — Обхват

(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Професионално заболяване — Понятие — Определяне на професионалния характер на заболяването

(член 73 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Определяне на професионалния характер на заболяването — Правомощия на комисията по инвалидност

(член 73 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Право на Съюза — Принципи — Спазване на разумен срок — Нарушение в административно производство — Последици — Последици от нарушение, допуснато при разглеждане на искане от длъжностно лице за признаване на заболяването му за професионално

(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

7.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Естество на работа на колегиален орган — Обхват

(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Контрол върху работата на органа по назначаването — Задължение — Обхват

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 78 от Правилника за длъжностните лица)

9.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Вземане предвид на интересите на длъжностното лице

10.    Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Съобразяване както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение — Обратно действие на отмяната — Задължение да не се заменя отмененият акт със засегнат от същия порок акт

(член 266 ДФЕС)

11.    Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Поправяне на вреда, причинена на длъжностно лице или служител — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват

(членове 268 и 270 и член 340, втора алинея ДФЕС; членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

12.    Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Удължаване на положението на очакване поради незаконосъобразност на решение на институция — Компенсиране на неимуществена вреда с подходящо обезщетение

(член 266 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 53—55)

2.      Съдебният контрол върху решения на комисия по инвалидност не може да се разпростира спрямо съдържащи се в тях медицински преценки в тесен смисъл, които, ако са били извършени правомерно, трябва да бъдат приети за окончателни. На съдебен контрол обаче подлежи правомерността на създаването и функционирането на съответната комисия по инвалидност, както и правомерността на изразените от нея становища. С оглед на това Общият съд е компетентен да разгледа въпроса дали становището съдържа мотиви, които позволяват да се преценят съображенията за приетите в него заключения, и дали установява разбираема връзка между съдържащите се в него медицински констатации и направените от съответната комисия по инвалидност заключения.

Също както при контрола, който осъществява в области, налагащи извършването на сложни преценки, съдът на Съюза трябва в частност да провери не само фактическата достоверност на представените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали съдържат всички необходими за преценката на сложното положение релевантни данни и дали потвърждават направените въз основа на тях заключения.

(вж. т. 67 и 98)

3.      Когато разглежда сложни въпроси от медицинско естество, свързани с причинно-следствената връзка между заболяването на заинтересованото лице и упражняването на професионалната му дейност в определена институция, комисията по инвалидност следва по-специално да посочи на какви данни от преписката се основава и в случай на значителни несъответствия, да уточни по какви причини се отклонява от възприетото в предишни релевантни и по-благоприятни за заинтересованото лице медицински доклади. Впрочем, независимо че може да стигне до заключения, различни от тези, до които е стигнала медицинската комисия по член 73 от Правилника за длъжностните лица, комисията по инвалидност по член 78 от Правилника така или иначе следва да посочи причините, поради които се е отклонила от съдържащите се в медицинските доклади преценки, позволили признаването на заболяването като професионално по смисъла на член 73 от Правилника, както и да изложи тези причини по ясен и разбираем начин било в заключението, което представя на органа по назначаването, било в евентуално изготвен впоследствие от нея обобщаващ медицински доклад.

(вж. т. 76 и 77)

4.      В сложни ситуации, при които заболяването на длъжностно лице се дължи на множество причини°— професионални и извънпрофесионални, физически или психически°— всяка от които е допринесла за неговата поява, лекарската комисия има задачата да определи дали изпълнението на служебните задължения в институциите на Съюза има пряка връзка със заболяването на длъжностното лице, например като първопричина за възникването на това заболяване. В подобен случай за признаването на професионалния характер на заболяването не се изисква изпълнението на служебните задължения да е единствената, основна, преобладаваща или доминираща причина за това заболяване.

(вж. т. 102)

5.      В рамките на мандата си комисията по инвалидност прави медицинска, а не правна преценка дали в съответния случай инвалидността е следствие от професионално заболяване. Тя следователно трябва да провери дали от медицинска гледна точка тази инвалидност е следствие от професионално заболяване, причинено от условията на труд.

(вж. т. 107)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 113 и 114)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 119 и 120)

8.      Фактът, че органът по назначаването (ОН) не е разгледал обобщаващ медицински доклад, след като е бил приканен да го направи, тъй като този доклад има важно значение за разглеждането на жалбата, разкрива липса на контрол върху работата на комисията по инвалидност. Разглеждането на споменатия доклад би позволило на съответната институция да провери дали комисията е спазила правните и процедурните си задължения.

Освен това, ако проведе консултации само с посочения от институцията лекар, но не и с другите лекари от комисията по инвалидност, ОН не може да гарантира спазването на принципа на безпристрастност при разглеждане на законосъобразността на работата на тази комисия. ОН следва по-специално да се увери не само в безпристрастността на действията на институцията, но и в безпристрастността на намеренията ѝ спрямо съответното длъжностно лице и трети лица.

В такъв случай съответната институция не е осъществила пълен контрол върху работата на комисията по инвалидност и не е гарантирал в достатъчна степен спазването на принципа на безпристрастност.

(вж. т. 138, 140, 142 и 143)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 147 и 148)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 152—154 и 156)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 164 и 165)

12.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 169)