Дело C‑575/17

Sofina SA и др.

срещу

Ministre de l’Action et des Comptes publics

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Данък, удържан при източника, върху брутния размер на дивиденти с национален произход, изплатени на чуждестранни дружества — Отлагане на данъчното облагане на дивиденти, разпределяни на местно дружество, имащо отрицателен финансов резултат — Различно третиране — Обосновка — Сходство — Балансирано разпределение на данъчните правомощия между държавите членки — Ефективност на събирането на данъка — Пропорционалност — Дискриминация“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 ноември 2018 г.

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данъчно облагане на дивидентите — Данъчно облагане на дивидентите, получени от местни дружества, по общия ред, което позволява пренасяне на данъчното облагане и дори окончателно освобождаване от данък — Национална правна уредба, която предвижда събирането на окончателен данък, удържан при източника, върху дивидентите, платени на чуждестранни дружества — Недопустимост — Обосновки — Липса

(членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която дивидентите, разпределяни от местно дружество, се облагат с данък, удържан при източника, когато се получават от чуждестранно дружество, а когато се получават от местно дружество, облагането им по общия ред на корпоративния данък се извършва в края на данъчната година, за която са получени, само при условие че това дружество е имало положителен финансов резултат за тази данъчна година, като до подобно облагане може евентуално и да не се стигне изобщо, ако посоченото дружество прекрати дейността си, без да е постигнало положителен финансов резултат след получаването на дивидентите.

В това отношение Съдът е приел, че опазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки е легитимна цел и при липсата на приети от Европейския съюз мерки за уеднаквяване или хармонизиране държавите членки продължават да са компетентни да определят чрез спогодби или едностранно критериите за разпределение на правомощията си за данъчно облагане, за да се избегне двойното данъчно облагане (решение от 13 юли 2016 г., Brisal и KBC Finance Ireland, C‑18/15, EU:C:2016:549, т. 35).

Подобна обосновка може да се приеме по-специално когато въпросният режим цели да предотврати определено поведение, което може да застраши правото на държава членка да упражнява данъчните си правомощия по отношение на извършваните на нейна територия дейности (решение от 12 юли 2012 г., Комисия/Испания, C‑269/09, EU:C:2012:439, т. 77).

Несъмнено, ако се окаже, че чуждестранното дружество не е постигнало положителен финансов резултат, преди да прекрати своята дейност, това би довело до действително освобождаване от облагане на доходите от дивиденти, водещо до данъчни загуби за облагащата държава членка.

От постоянната практика на Съда обаче следва, от една страна, че намаляването на приходите от данъци не може да се счита за императивно съображение от общ интерес, което може да се изтъкне, за да се обоснове мярка, която по принцип е в противоречие с някоя от основните свободи (решение от 20 октомври 2011 г., Комисия/Германия, C‑284/09, EU:C:2011:670, т. 83).

От друга страна, макар държавите членки да се ползват от свободата да облагат доходите, породени на тяхна територия, те трябва да спазват принципа на равно третиране и свободите на движение, гарантирани от първичното право на Съюза (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2016 г., Brisal и KBC Finance Ireland, C‑18/15, EU:C:2016:549, т. 36).

Данък, удържан при източника, с който се облагат дивидентите, изплащани на чуждестранни дружества, би позволил да се облекчат административните формалности, които водят до задължение за тези дружества да подават данъчна декларация в края на данъчната година пред френската данъчна администрация.

В това отношение Съдът е приел, че необходимостта да се гарантира ефективно събиране на данъка представлява легитимна цел, която може да обоснове ограничение на основните свободи, при условие обаче че прилагането на това ограничение трябва да може да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2016 г., Brisal и KBC Finance Ireland, C‑18/15, EU:C:2016:549, т. 39).

Освен това е прието, че процедурата за удържането на данъка при източника представлява законосъобразно и подходящо средство за гарантиране на данъчното облагане на доходите на данъчнозадължено лице, установено извън облагащата държава (решение от 18 октомври 2012 г., X, C‑498/10, EU:C:2012:635, т. 39).

В това отношение следва да се припомни, че както е видно от точка 34 от настоящото решение, ограничението на свободното движение на капитали, произтичащо от националната правна уредба, разглеждана в главното производство, се състои в обстоятелството, че за разлика от местните дружества, имащи отрицателен финансов резултат, чуждестранните дружества, които също имат отрицателен финансов резултат, не се ползват от отложено данъчно облагане на дивидентите, които получават.

Впрочем, като предотвратява по необходимост това ограничение, признаването на възможността за това отлагане спрямо чуждестранните дружества не би поставило под въпрос постигането на целта, свързана с ефективното събиране на дължимия от тези дружества данък, когато те получават дивиденти от местно дружество.

Следователно признаването на предимството, свързано с отлагането на данъчното облагане на разпределяните дивиденти и по отношение на чуждестранните дружества, имащи отрицателен финансов резултат, би довело до предотвратяване на всякакво ограничение на свободното движение на капитали, при това без да се възпрепятства постигането на целта, преследвана с разглежданата в главното производство национална правна уредба.

(вж. т. 56, 57, 60—62, 66—70, 77 и 79 и диспозитива)