ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
1 февруари 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „EXPRESSVPN“ — Абсолютно основание за отказ — Искане за промяна — Единствено искане — Недопустимост“
По дело T‑265/17
ExpressVPN Ltd, установено в Глен Вайн (Остров Ман), за което се явява A. Muir Wood, barrister,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява J. Ivanauskas, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 16 февруари 2017 г. (преписка R 1352/2016‑5) относно международната регистрация, посочваща Европейския съюз, № 1265562 на фигуративна марка „EXPRESSVPN“,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и R. da Silva Passos (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата и искането за поверително третиране, подадени в секретариата на Общия съд на 5 май 2017 г.,
предвид възражението за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 22 юни 2017 г.,
предвид становището на жалбоподателя, подадено в секретариата на Общия съд на 21 август 2017 г.,
постанови настоящото
Определение
1 На 3 юли 2015 г. жалбоподателят, ExpressVPN Ltd, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за защита на международна регистрация№ 1265562 на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Услугите, за които се иска регистрацията, спадат към клас 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Предоставяне на съвети, информация и услуги на консултанти по информационни технологии; услуги, свързани със сигурност на данни; разработване на софтуер“.
4 На 26 май 2016 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламент 2017/1001), тъй като заявеният знак, от една страна, бил описателен, и от друга страна, нямал отличителен характер. Проверителят също така отхвърля твърдението на жалбоподателя, че заявеният знак е придобил отличителен характер чрез използването му по смисъла на член 7, параграф 3 от този регламент (впоследствие член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001).
5 На 25 юли 2016 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO срещу решението на проверителя.
6 С решение от 16 февруари 2017 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“) пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Най-напред, апелативният състав по същество приема, че заявеният знак е описателен, тъй като за англоезични потребители, проявяващи по-висока от средната степен на внимание, този знак описва характеристики на заявените услуги. По-нататък, апелативният състав приема, че знакът освен това няма отличителен характер. Накрая, според същия състав представените от жалбоподателя доказателства не подкрепят твърдението, че елементът „expressvpn“ е станал разпознаваем като марка на притежателя на международната регистрация.
Искания на страните
7 В жалбата жалбоподателя иска от Общия съд:
– „да промени оспорваното решение, така че регистрацията на марката да стане възможна, тъй като марката не е нито описателна, нито лишена от отличителен характер, както и предвид доказателствата за придобития отличителен характер, представени на проверителя и на пети апелативен състав“, и
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
8 Във възражението за недопустимост EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,
– при условията на евентуалност, ако Общият съд счете жалбата за допустима, да определи нов срок за провеждане на производството.
9 В становището по възражението за недопустимост жалбоподателят иска от Общия съд да отхвърли това възражение. Той уточнява, че иска единствено оспорваното решение да бъде променено, „така че регистрацията на марката в регистъра на марките на Европейския съюз от [EUIPO] да стане възможна и да се осигури защита по отношение на Европейския съюз“. Той също така иска направеното при условията на евентуалност искане на EUIPO за продължаване на производството да бъде уважено и EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, свързани с възражението за недопустимост.
От правна страна
10 Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник на Общия съд по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество.
11 В случая, след като EUIPO е поискала Общият съд да се произнесе по недопустимостта на жалбата и тъй като той счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд реши да се произнесе по това искане, без да провежда докрай производството.
12 В подкрепа на възражението за недопустимост EUIPO по същество твърди, че жалбата е недопустима, тъй като с нея се иска единствено промяна на оспорваното решение, така че заявената марка да може да бъде регистрирана. Общият съд обаче не разполагал с компетентност да се произнесе по искане да промени решението на апелативен състав като сам регистрира марката или като поиска от EUIPO да извърши регистрацията ѝ.
13 В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят прави уточнението, че иска единствено промяна на оспорваното решение, „така че регистрацията на марката в регистъра на марките на Европейския съюз от [EUIPO] да стане възможна и да се осигури защита по отношение на Европейския съюз“.
14 В това отношение трябва да се отбележи, че единственото искане в настоящата жалба съставлява искане за промяна по смисъла на член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001), където се посочва, че що се отнася до жалбите, подадени срещу решенията на апелативните състави, „Общият съд може да отмени или да промени оспорваното решение“. След като в становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят подчертава, че иска единствено „промяна“ на оспорваното решение, „така че регистрацията на марката […] да стане възможна“, в разглеждания случай Общият съд не може да тълкува това единствено искане в смисъл, че с него се цели както отмяна, така и промяна на въпросното решение.
15 Общият съд впрочем вече е приемал, че тъй като отмяната на цялото решение или на част от него е предварителна и необходима предпоставка, за да може да се уважи искане за промяна по смисъла на член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009, такова искане не може да се уважи, ако не е направено искане за отмяна спрямо оспорваното решение (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2006 г., Camper/СХВП — JC (BROTHERS by CAMPER), T‑43/05, непубликувано, EU:T:2006:370, т. 99).
16 При всички положения, доколкото с искането си жалбоподателят цели „регистрацията на марката в регистъра на марките на Европейския съюз от EUIPO“, следва да се припомни, че с правомощията за промяна на Общият съд се цели последният да приеме решението, което апелативният състав е трябвало да вземе в съответствие с разпоредбите на Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решения от 12 септември 2007 г., Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española), T‑363/04, EU:T:2007:264, т. 29 и 30; от 11 февруари 2009 г., Bayern Innovativ/СХВП — Life Sciences Partners Perstock (LifeScience), T‑413/07, непубликувано, EU:T:2009:34, т. 14—16 и от 9 септември 2011 г., Deutsche Bahn/СХВП — DSB (IC4), T‑274/09, непубликувано, EU:T:2011:451, т. 22).
17 Следователно допустимостта на искане Общият съд да промени решението на апелативния състав трябва да се преценява с оглед на правомощията, които са предоставени на последния с Регламент № 207/2009.
18 Необходимо е впрочем да се припомни, от една страна, че съгласно член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001) след разглеждането по същество на жалбата, подадена срещу решение на една от посочените в член 58, параграф 1 от същия регламент (впоследствие член 66, параграф 1 от Регламент 2017/1001) инстанции, апелативният състав „може или да упражни правомощията на [инстанцията], ко[я]то е взел[а] оспореното решение, или да върне делото на т[а]зи [инстанция,] за да продължи производството“. От това следва, че апелативният състав не е компетентен да отправя задължителни указания към инстанцията, чието решение е разгледал (определения от 30 юни 2009 г., Securvita/СХВП (Natur-Aktien-Index), T‑285/08, EU:T:2009:230, т. 16 и от 17 май 2017 г., Piper Verlag/EUIPO (THE TRAVEL EPISODES), T‑164/16, непубликувано, EU:T:2017:352, т. 18).
19 От друга страна, трябва да се припомни, че регистрацията на марка на Европейския съюз е следствие от констатацията, че предвидените в член 45 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 51 от Регламент 2017/1001) предпоставки са изпълнени, и да се уточни, че инстанциите на EUIPO, които са компетентни в областта на регистрацията на марки на Европейския съюз, не приемат в това отношение формално решение, което може да се обжалва.
20 Всъщност в член 45, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се посочва, че „[а]ко дадена заявка отговаря на изискванията на настоящия регламент и ако в срока, посочен в член 41, параграф 1, не е било подадено възражение или подадено такова е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 87, параграф 2 данни се вписват регистъра“ (член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, впоследствие член 46, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и член 87, параграф 2 от Регламент № 207/2009, впоследствие член 111 от Регламент 2017/1001).
21 Впрочем съгласно член 131 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 160 от Регламент 2017/1001) проверителят е компетентен да взема от името на EUIPO всякакви решения по заявки за регистрация на марка на Европейския съюз, включително по въпросите, посочени в членове 36, 37 и 68 от същия регламент (впоследствие членове 41, 42 и 76 от Регламент 2017/1001), освен доколкото е компетентен отделът по споровете. Освен това съгласно член 132, параграф 1 от този регламент (впоследствие член 161, параграф 1 от Регламент 2017/1001) отделът по споровете е компетентен да взема всякакви решения относно възражение срещу заявка за регистрация на марка на Европейския съюз.
22 Видно от посочените в точки 20 и 21 по-горе разпоредби с предоставените на проверителя и на отдела по споровете правомощия не се цели да се установи, че всички предвидени в член 45 от Регламент № 207/2009 предпоставки за регистрация на марка на Европейския съюз са изпълнени.
23 Следователно, когато срещу решение на проверителя или на отдела по споровете е подадена жалба на основание член 58, параграф 1 от Регламент № 207/2009, апелативният състав, предвид предоставените му с член 64, параграф 1 от същия регламент правомощия, може да се произнесе единствено по някои от предпоставките за регистрация на марката на Европейския съюз, посочени в точка 21 по-горе, а именно по съответствието на заявката за регистрация с разпоредбите от същия регламент или по последиците от евентуално направеното срещу тази заявка възражение.
24 Ето защо се налага изводът, че апелативният състав не е компетентен да се произнесе по искане да регистрира марка на Европейския съюз (вж. определение от 17 май 2017 г., THE TRAVEL EPISODES, T‑164/16, непубликувано, EU:T:2017:352, т. 24 и цитираната съдебна практика).
25 При това положение Общият съд съответно не е компетентен да разгледа искане да промени решението на апелативния състав в този смисъл (определение от 30 юни 2009 г., Natur-Aktien-Index, T‑285/08, EU:T:2009:230, т. 23).
26 От гореизложените съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо Общият съд да се произнася по направеното от жалбоподателя искане за поверително третиране.
По съдебните разноски
27 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
28 Жалбоподателят е загубил делото, поради което той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда ExpressVPN Ltd да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 1 февруари 2018 година.