Дело T‑265/17

ExpressVPN Ltd

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „EXPRESSVPN“ — Абсолютно основание за отказ — Искане за промяна — Единствено искане — Недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (девети състав) от 1 февруари 2018 г.

Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Изменение на решение на Службата — Преценка с оглед на предоставената на апелативния състав компетентност —Единствено искане за изменение

(член 45, член 58, параграф 1, член 64, параграф 1, член 65, параграф 3, член 131 и член 132, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

След като в становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят подчертава, че иска единствено „промяна“ на оспорваното решение, „така че регистрацията на марката да стане възможна“, Общият съд не може да тълкува това единствено искане в смисъл, че с него се цели както отмяна, така и промяна на въпросното решение.

Общият съд впрочем вече е приемал, че тъй като отмяната на цялото решение или на част от него е предварителна и необходима предпоставка, за да може да се уважи искане за промяна по смисъла на член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз (впоследствие член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001), такова искане не може да се уважи, ако не е направено искане за отмяна спрямо оспорваното решение.

При всички положения, доколкото с искането си жалбоподателят цели „регистрацията на марката в регистъра на марките на Европейския съюз от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)“, следва да се припомни, че с правомощията за промяна на Общият съд се цели последният да приеме решението, което апелативният състав е трябвало да вземе в съответствие с разпоредбите на Регламент № 207/2009.

Следователно допустимостта на искане Общият съд да промени решението на апелативния състав трябва да се преценява с оглед на правомощията, които са предоставени на последния с Регламент № 207/2009.

Необходимо е впрочем да се припомни, от една страна, че съгласно член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001) след разглеждането по същество на жалбата, подадена срещу решение на една от посочените в член 58, параграф 1 от същия регламент (впоследствие член 66, параграф 1 от Регламент 2017/1001) инстанции, апелативният състав „може или да упражни правомощията на [инстанцията], ко[я]то е взел[а] оспореното решение, или да върне делото на т[а]зи [инстанция,] за да продължи производството“. От това следва, че апелативният състав не е компетентен да отправя задължителни указания към инстанцията, чието решение е разгледал.

От друга страна, трябва да се припомни, че регистрацията на марка на Европейския съюз е следствие от констатацията, че предвидените в член 45 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 51 от Регламент 2017/1001) предпоставки са изпълнени, и да се уточни, че инстанциите на Службата, които са компетентни в областта на регистрацията на марки на Европейския съюз, не приемат в това отношение формално решение, което може да се обжалва.

Всъщност в член 45, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се посочва, че „[а]ко дадена заявка отговаря на изискванията на настоящия регламент и ако в срока, посочен в член 41, параграф 1, не е било подадено възражение или подадено такова е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 87, параграф 2 данни се вписват регистъра“ (член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, впоследствие член 46, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и член 87, параграф 2 от Регламент № 207/2009, впоследствие член 111 от Регламент 2017/1001).

Впрочем съгласно член 131 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 160 от Регламент 2017/1001) проверителят е компетентен да взема от името на EUIPO всякакви решения по заявки за регистрация на марка на Европейския съюз, включително по въпросите, посочени в членове 36, 37 и 68 от същия регламент (впоследствие членове 41, 42 и 76 от Регламент 2017/1001), освен доколкото е компетентен отделът по споровете. Освен това съгласно член 132, параграф 1 от този регламент (впоследствие член 161, параграф 1 от Регламент 2017/1001) отделът по споровете е компетентен да взема всякакви решения относно възражение срещу заявка за регистрация на марка на Европейския съюз.

Видно от член 45, параграф 1, член 131 и член 132, параграф 1 от Регламент № 207/2009 с предоставените на проверителя и на отдела по споровете правомощия не се цели да се установи, че всички предвидени в член 45 от Регламент № 207/2009 предпоставки за регистрация на марка на Европейския съюз са изпълнени.

Следователно, когато срещу решение на проверителя или на отдела по споровете е подадена жалба на основание член 58, параграф 1 от Регламент № 207/2009, апелативният състав, предвид предоставените му с член 64, параграф 1 от същия регламент правомощия, може да се произнесе единствено по някои от предпоставките за регистрация на марката на Европейския съюз, а именно по съответствието на заявката за регистрация с разпоредбите от същия регламент или по последиците от евентуално направеното срещу тази заявка възражение.

Ето защо се налага изводът, че апелативният състав не е компетентен да се произнесе по искане да регистрира марка на Европейския съюз.

При това положение Общият съд съответно не е компетентен да разгледа искане да промени решението на апелативния състав в този смисъл.

(вж. т. 14—25)