Дело C‑268/15

Fernand Ullens de Schooten

срещу

État belge

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles)

„Преюдициално запитване — Основни свободи — Членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС — Положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка — Извъндоговорна отговорност на държава членка за вреди, претърпени от частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза от страна на националния законодател и националните юрисдикции“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 15 ноември 2016 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Правомощия, предоставени на Съюза — Въпрос за извъндоговорната отговорност на държавата за нарушения на правото на Съюза — Включване

(член 267 ДФЕС)

2.        Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Нарушаване на гарантирани с Договора основни свободи вследствие на национална правна уредба, която не поражда трансгранични последици — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Липса

(членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС)

1.      В производството по преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът може да тълкува правото на Съюза единствено в пределите на предоставената му компетентност.

В случаите на преюдициално запитване за тълкуване на принципа за извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, претърпени от частноправните субекти вследствие на извършени от нея нарушения на правото на Съюза, този принцип е присъщ за правния ред на Съюза. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение на това основание, при положение че са изпълнени три условия, а именно че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, че нарушението на тази норма е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда Извъндоговорната отговорност на държавата членка за вреди, причинени в резултат на решение на произнесла се като последна инстанция юрисдикция, което нарушава правна норма на Съюза, се определя от същите условия. Следователно този принцип за извъндоговорната отговорност на държавата попада в обхвата на тълкувателната компетентност на Съда.

(вж. т. 40—43)

2.      Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че режимът на извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял, поради това че предвидена в членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на други държави членки, когато положението във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка, а същевременно между предмета или обстоятелствата на спора в главното производство и тези членове няма никаква връзка.

В това отношение Съдът, сезиран от национална юрисдикция в контекста на спор, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава членка, не може — без друго указание от страна на тази юрисдикция освен това, че разглежданата национална правна уредба се прилага еднакво към гражданите на съответната държава членка и към гражданите на други държави членки — да приеме, че преюдициалното запитване за тълкуване на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи е нужно на тази юрисдикция, за да реши висящия пред нея спор. Всъщност от акта за преюдициално запитване трябва да личат конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи връзка между членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС и предмета или обстоятелствата на спор, който във всичките си аспекти е свързан само със съответната държава членка. Следователно в контекста на спор, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава членка, запитващата юрисдикция трябва да укаже на Съда, както изисква член 94 от процедурния му правилник, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния му характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор.

(вж. т. 54, 55 и 58 и диспозитива)