ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
2 октомври 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — REACH — Налагане на административна такса за грешка в декларацията за големината на предприятието — Езиков режим — Срок за обжалване — Недопустимост“
По дело T‑540/13
Société européenne des chaux et liants, установено в Бургоан-Жалио (Франция), за което се явява J. Dezarnaud, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват M. Heikkilä, A. Iber и C. Schultheiss, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решение SME (2013) 1665 на ECHA от 21 май 2013 г. в частта, в която на жалбоподателя се налага административна такса,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 9 декември 2010 г. жалбоподателят Société européenne des chaux et liants подава пред Европейската агенция по химикали (ECHA) заявление за регистрация на две вещества на основание Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).
2 В хода на процедурата по регистрация жалбоподателят заявява пред ECHA, че е „малко“ предприятие по смисъла на Препоръка на Комисията 2003/361/ЕО от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36). Декларирането на това обстоятелство му позволява да ползва намаление на дължимата за всяка регистрация такса по член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006.
3 На 13 февруари 2013 г. на основание член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на REACH в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 107, стр. 6) ECHA иска от жалбоподателя да ѝ представи някои документи с цел проверка на декларираното от него обстоятелство, че е малко предприятие.
4 С писмо от 12 април 2013 г. жалбоподателят отговаря, че погрешно е декларирал, че е „малко“ предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361, и че е „голямо“ предприятие по смисъла на тази препоръка.
5 С електронно съобщение и писмо от 21 май 2013 г. ECHA съобщава на жалбоподателя решение SME (2013) 1665 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В него ECHA приема, че предвид писмото от 12 април 2013 г. и на основание член 13, параграф 4, втора алинея от Регламент № 340/2008 жалбоподателят няма право на приложимото по отношение на „малки“ предприятия намаление на плащането и че поради това ще му изпрати две фактури за разликата между първоначално извършеното и в крайна сметка дължимото плащане, както и фактура за административна такса в размер на 9 950 EUR. В обжалваното решение се уточняват конкретно приложимите за адресата му ред и условия за обжалване.
6 С писмо от 22 май 2013 г. ECHA изпраща на жалбоподателя фактура за 9 950 EUR за заплащане на административна такса.
7 На 15 юли 2013 г. жалбоподателят изпраща на ECHA писмо, получено от нея на 25 юли 2013 г., с което оспорва наложената му административна такса и иска намаляването ѝ.
8 На 26 юли 2013 г. ECHA изпраща на жалбоподателя електронно съобщение и писмо, в които посочва, че съгласно указаното в самото обжалвано решение и на основание член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и член 263 ДФЕС обжалваното решение може да бъде обжалвано пред Общия съд в срок от два месеца след съобщаването му. В допълнение тя посочва, че поради това, ако иска, жалбоподателят може да обжалва законосъобразността на обжалваното решение пред Общия съд.
9 С писмо от 30 юли 2013 г., получено в секретариата на Общия съд на 5 август 2013 г. и съдържащо в приложение подадената по административен ред жалба от 15 юли 2013 г., жалбоподателят, представляван от управителя си г‑н M, иска да депозира жалба пред Общия съд.
10 С писмо и факс от 14 август 2013 г. секретарят на Общия съд обръща внимание на жалбоподателя, че при подаване на жалба от компетентността на Общия съд жалбоподателят трябва да бъде представляван от вписан в адвокатската колегия на държава членка адвокат, че неподписана от адвокат жалба не може да бъде регистрирана и че поради това не може да предприеме каквито и да било действия по писмото му от 30 юли 2013 г.
Производство
11 Жалбоподателят подава настоящата жалба с акт от 27 септември 2013 г., депозиран в секретариата на Общия съд на 1 октомври 2013 г.
12 С отделна молба, депозирана в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2014 г. на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., ECHA повдига възражение за недопустимост поради просрочие на жалбата.
13 С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 11 март 2014 г., жалбоподателят представя становище по възражението за недопустимост.
14 Писмената фаза на производството по възражението за недопустимост приключва на 25 март 2014 г., след като жалбоподателят отстранява нередовностите в жалбата и представя становище по възражението за недопустимост.
15 На 9 януари 2015 г. в рамките на процесуално-организационните действия по член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. страните са приканени да изразят становище по евентуалната приложимост на решение от 2 октомври 2014 г., Spraylat/ECHA (T‑177/12, Сб., EU:T:2014:849) към настоящия спор и да отговорят на зададен им въпрос до 12 февруари 2015 г.
16 ECHA изпълнява това на 11 февруари 2015 г., а жалбоподателят на 23 февруари 2015 г. С решение на Общия съд от 27 февруари 2015 г. отговорът на жалбоподателя е приложен към преписката по делото.
Искания на страните
17 ECHA иска от Общия съд:
– да обяви жалбата за допустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
18 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост,
– да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.
От правна страна
19 Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд по молба на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
Доводи на страните
20 ECHA твърди, че депозираната на 1 октомври 2013 г. жалба е недопустима, тъй като е просрочена.
21 Фактът, че обжалваното решение било изготвено на език, различен от този на жалбоподателя, с нищо не променял този извод.
22 Всъщност подаденото от жалбоподателя до ECHA заявление за регистрация било на английски език. ECHA отговорила и предприела съответните действия по заявлението на същия език в съответствие с член 2, второ изречение от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3).
23 Във всички случаи обжалваното решение било своевременно съобщено на жалбоподателя, който безспорно го разбрал.
24 Освен това общо задължение за уведомяване на адресатите на актове, приети от институциите на Европейския съюз, за това как тези актове могат да бъдат обжалвани, липсвало, поради което фактът, че съобщението относно способите за защита било изготвено на английски език, не можел да се отрази на крайната дата за подаване на жалбата за отмяна.
25 По отношение на депозирането на английски език на заявлението за регистрация на двете химически вещества жалбоподателят твърди, че заявлението представлявало предварително изготвен на този език формуляр и че той само го приложил към писмото до ECHA, като трябвало да попълни някои счетоводни данни и да отметне със знак графата, съответстваща на големината на предприятието.
26 По отношение на твърдението на ECHA, че жалбоподателят не се позовал на неразбиране на обжалваното решение, жалбоподателят, без да оспорва това твърдение, посочва, че само от приложената към решението фактура на френски език не можел да заключи, че му била наложена финансова санкция.
27 Жалбоподателят напомня, че оспорил обжалваното решение два пъти, а именно на 15 и 30 юли 2013 г., „вероятно по неправилен от формална гледна точка начин поради неяснотите в изготвени на различен от [националния му] език писма на ECHA“.
28 Ето защо според жалбоподателя фактът, че действително оспорил финансовата санкция, не означавал, че правилно разбрал преписката по първоначално полученото заявление за регистрация. Всъщност направеният от ECHA избор на език безспорно допринесъл за грешка в тълкуването на преписката по регистрация, тъй като жалбоподателят вписал в заявлението за регистрация само отнасяща се до него финансова информация, но не и до предприятието, което било негов партньор и участвало в капитала му.
Съображения на Общия съд
29 По отношение, на първо място, на приложимите срокове за обжалване следва да се напомни, че сроковете за обжалване по член 263 ДФЕС са абсолютна процесуална предпоставка и не зависят от свободната преценка на страните или на съда (определение от 15 ноември 2012 г., Städter/BCE, C‑102/12 P, EU:C:2012:723, т. 13).
30 Следва също да се напомни, че стриктното прилагане на процесуалните правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или произволно третиране при правораздаването (вж. определение от 29 януари 2014 г., Gbagbo/Съвет, C‑397/13 P, EU:C:2014:46, т. 7 и цитираната съдебна практика).
31 Съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда процесуалните срокове могат да бъдат дерогирани само при напълно изключителни обстоятелства, случайно събитие или непреодолима сила (вж. определение Gbagbo/Съвет, т. 30 по-горе, EU:C:2014:46, т. 8 и цитираната съдебна практика).
32 Впрочем, що се отнася до сроковете за обжалване, понятието за извинима грешка трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания (вж. решение от 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, Сб., EU:C:2011:612, т. 19 и цитираната съдебна практика).
33 В случая обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 21 май 2013 г. Следователно на основание член 263, шеста алинея ДФЕС във връзка с член 102, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. срокът за подаване на жалба срещу това решение е изтекъл на 31 юли 2013 г., сряда, в полунощ.
34 По отношение, на второ място, на езиковия режим на Съюза следва да се напомни, че съгласно член 2 от Регламент № 1 текстовете, адресирани до институциите от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици, а отговорът на институциите се изготвя на същия език.
35 Член 3 от Регламент № 1 освен това предвижда, че текстовете, адресирани от институциите до държава членка или до лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят на езика на тази държава.
36 На основание член 104 от Регламент № 1907/06 разпоредбите на Регламент № 1 се прилагат по отношение на ECHA.
37 В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е подал заявлението за регистрация на английски език.
38 Безспорно установено е и че обжалваното решение е съобщено на английски език и че към него е приложена отнасящата се за спорната административна такса фактура, която е била изготвена отчасти на английски и отчасти на френски език.
39 Освен това е безспорно установено, че жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред до ECHA на 15 юли 2013 г., е била изготвена на френски език и че изпратеното в отговор на нея на 26 юли 2013 г. електронно съобщение от ECHA е било на същия език.
40 Докато ECHA твърди, че жалбоподателят е разбрал обжалваното решение, в становището на същия относно възражението за недопустимост не е изложен какъвто и да било конкретен довод или претенция за неразбиране на налагащото му административната такса решение на английски език. По-специално и що се отнася в частност до въпроса за срока за обжалване, за който се спори дали е бил спазен в рамките на настоящото възражение за недопустимост, жалбоподателят не твърди, че не е разбрал съдържащата се в това решение информация относно реда, условията и сроковете за обжалване.
41 По съществото жалбоподателят твърди само че използването на английски език и на технически термини в процедурата по регистрация на двете химически вещества е допринесло за грешката, която е допуснал при деклариране на големината на предприятието, и че поради това не следва да му се налага никаква административна такса.
42 Като цяло както в жалбата, така и в становището си относно възражението за недопустимост жалбоподателят не дава с оглед на посочената в точки 31 и 32 по-горе съдебна практика каквото и да било обяснение защо жалбата е била депозирана едва на 1 октомври 2013 г.
43 В жалбата си жалбоподателят освен това посочва, че е оспорил обжалваното решение два пъти, а именно на 15 и 30 юли 2013 г., „вероятно по неправилен от формална гледна точка начин поради неяснотите в изготвените на различен от [националния му] език писма на ECHA“.
44 Това съображение — което макар да не се позовава на сроковете, а само на формата на оспорването от 15 и 30 юли 2013 г., следва все пак да се тълкува като отнасящо се също и до въпроса за просрочието на жалбата — трябва да се отхвърли.
45 Всъщност следва да се отбележи, че що се отнася поне до частта от обжалваното решение, свързана с реда, условията и сроковете за обжалване, позоваването на „неясноти“ очевидно е неуместно.
46 От една страна, в изготвената на английски език част от обжалваното решение, свързана с реда, условията и сроковете на обжалване, липсват каквито и да било неясноти.
47 От друга страна, самото позоваване на твърдяна неяснота логично предполага установяването ѝ, а следователно и задължителното наличие за тази цел на достатъчно познания по езика, на който е изготвен текстът, за който се твърди, че е неясен. Жалбоподателят обаче неопределено твърди неясноти, без да ги посочва.
48 Ето защо, дори да се приеме, че трябва да се разбира като отнасящо се и до въпроса за сроковете за обжалване, посоченото в точка 43 по-горе съображение не може да обясни и още по-малко да обоснове депозирането на жалбата едва на 1 октомври 2013 г.
49 Освен това от съображения за изчерпателност следва да се посочи, че в отговор на жалбата по административен ред на френски език, подадена на 15 юли и получена на 25 юли 2013 г., в електронно съобщение от 26 юли 2013 г. ECHA на същия език указва, че жалбата трябва да се подаде пред Общия съд в срок от два месеца, считано от обжалваното решение, като посочва и интернет връзка към уебсайта на Съда на Европейския съюз.
50 По-нататък, твърдението на жалбоподателя за неясноти, в противоречие на което вече бяха изтъкнати достатъчно съображения в точки 42—47 по-горе, се оборва и от факта, че ECHA е повторила и на френски език информацията в обжалваното решение, свързана с реда, условията и сроковете за обжалване.
51 Независимо обаче от съдържащата се в обжалваното решение информация и повтарянето ѝ от ECHA на 26 юли 2013 г., жалбоподателят, вместо да депозира жалбата си подписана от адвокат в определения за това срок, просто я изпраща с писмо по пощата до Общия съд в деня преди изтичане на този срок, подписана от управител. Следва да се напомни, че съгласно съдебната практика неподписана от адвокат искова молба или жалба страда от порок, който може да доведе до недопустимостта ѝ след изтичането на процесуалните срокове, и не може да бъде предмет на отстраняване на нередовности (решение Bell & Ross/СХВП, EU:C:2011:612, т. 32 по-горе, т. 42).
52 От всички изложени съображения следва, че предвид фактите по случая и липсата на обстоятелства по точки 31 и 32 по-горе повдигнатото от ECHA възражение за недопустимост трябва да се уважи, а настоящата жалба трябва да се отхвърли като просрочена.
По съдебните разноски
53 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като губи делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ECHA.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Société européenne des chaux et liants да заплати направените както от него, така и от Европейската агенция по химикали (ECHA) съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 2 октомври 2015 година.
E. Coulon | | S. Frimodt Nielsen |