РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (пленум)

24 юни 2008 година(*)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Заплата — Консултации с Комитета по персонала на ЕЦБ — Метод за изчисляване на годишното адаптиране на заплатите — Изпълнение на решение на общностния съд — Обратна сила“

По дело F‑15/05

с предмет жалба, подадена на основание на член 36.2. от Протокола относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО,

Carlos Andres, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия), и останалите осем жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, за които се явяват адв. G. Vandersanden и адв. L. Levi, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), за която се явяват г‑жа C. Zilioli и г‑н K. Sugar, в качеството на представители, подпомагани от адв. B. Wägenbaur, avocat,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум),

състоящ се от: г‑н P. Mahoney, председател, г‑н H. Kreppel (докладчик) и г‑н S. Van Raepenbusch, председатели на състави, г‑жа I. Boruta, г‑н H. Kanninen, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Gervasoni, съдии,

секретар: г-жа W. Hakenberg,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 май 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила по факс в секретариата на Първоинстанционния съд на Европейските общности на 21 март 2005 г. (като оригиналът е подаден на 23 март 2005 г.), жалбоподателите искат, от една страна, отмяна на техните извлечения от платежната ведомост за месец юли 2004 г. доколкото същите съдържат увеличение на възнаграждението, определено чрез прилагане на метод за годишно адаптиране на заплатите, за който се твърди, че е незаконосъобразен, и доколкото увеличението няма обратна сила за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., както и от друга страна, присъждане на обезщетение за вреди.

 Правна уредба

2        Член 36 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ), приложен към Договора ЕО (наричан по-нататък „устава на ЕСЦБ“), съдържа следните разпоредби:

„Персонал

36.1. Управителният съвет по предложение на [и]зпълнителния съвет приема условията за работа на персонала на ЕЦБ.

36.2. Съдът [на Европейските общности] е компетентен да правораздава по всеки спор между ЕЦБ и нейни служители в рамките и при условията, предвидени в условията за наемането на работа.“

3        На основание на член 36.1. от устава на ЕСЦБ на 9 юни 1998 г. управителният съвет на ЕЦБ приема Условия за работа на персонала на ЕЦБ (Решение на ЕЦБ от 9 юни 1998 г. за приемане на условията за работа на персонала на ЕЦБ, изменено на 31 март 1999 г., ОВ L 125, стр. 32 и на 5 юли 2001 г., ОВ L 201, стр. 25, наричано по-нататък „условията за работа“).

4        Член 42 от условията за работа уточнява член 36.2. от устава на ЕСЦБ:

„След изчерпване на всички възможни вътрешни средства за обжалване Съдът […] е компетентен да правораздава по всеки спор между ЕЦБ и член или бивш член на нейния персонал, за когото се прилагат настоящите условия за работа.

Тази компетентност се ограничава до разглеждането на законосъобразността на мярката или решението, освен ако спорът е с паричен характер, в който случай Съдът има пълна юрисдикция.“ [неофициален превод]

5        Що се отнася до трудовите отношения, член 9 от условията за работа по-специално предвижда:

„а) Трудовите отношения между ЕЦБ и нейните служители се уреждат с трудови договори, сключени в съответствие с настоящите условия за работа. Приложимите за персонала [на ЕЦБ] правила, приети от изпълнителния съвет, уточняват правилата за прилагане на тези условия за работа.

[…]

в) Условията за работа не се уреждат от никое конкретно национално право. ЕЦБ прилага i) основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, ii) основните принципи на общностното право (ЕО) и iii) правилата, съдържащи се в регламентите и директивите (ЕО) относно социалната политика, чиито адресати са държавите членки. ЕЦБ прилага тези правни актове винаги когато е необходимо. В това отношение надлежно се вземат предвид препоръките (ЕО) в областта на социалната политика. За тълкуването на правата и задълженията, предвидени в настоящите условия за работа, ЕЦБ надлежно взема предвид принципите, утвърдени в правилниците, нормите и съдебната практика, приложими за персонала на общностните институции.“ [неофициален превод]

6        Що се отнася до корекциите на възнагражденията, член 13 от условията за работа предвижда:

„По предложение на изпълнителния съвет управителният съвет приема общите корекции на възнагражденията, влизащи в сила на 1 юли всяка година.“ [неофициален превод]

7        Във връзка с представителството на персонала, съгласно членове 45 и 46 от условията за работа, включени в девета част, озаглавена „Представителство на персонала“:

„45. Комитетът по персонала, чиито членове се избират с тайно гласуване, е натоварен да представлява общите интереси на всички членове на персонала във връзка с трудовите договори, с уредбата, приложима за персонала, и със заплатите, с условията за наемане, за работа, със здравословните и безопасни условия на труд в ЕЦБ, със социалното осигуряване и с пенсионните схеми.

46. Преди каквато и да било промяна в настоящите условия за работа, в правилата, приложими за персонала или отнасящи се до всички свързани с него въпроси, определени в член 45 по-горе, се провежда консултация с Комитета по персонала.“ [неофициален превод]

8        Разпоредбите на член 46 от условията за работа се уточняват с правилата, приложими за персонала на ЕЦБ („European Central Bank Staff Rules“), които по-специално определят подробни правила за провеждането на процедурата за консултации между ЕЦБ и Комитета по персонала (член 9.2).

9        На 17 юни 2003 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно отношенията между ръководството на ЕЦБ и Комитета по персонала („Memorandum of Understanding on Relations between Executive Board and the Staff Committee of the ECB“, наричан по-нататък „Меморандум за разбирателство“), в който по-специално се определят контекстът и приложимите процедури.

10      Неговият преамбюл предвижда, че „трябва да се полагат усилия за съобщаване на цялата относима информация и за установяване на диалог възможно най-рано, доколкото липсват по-висши съображения, повеляващи друго“ („efforts shall be made to provide all relevant information and to initiate a dialogue at the earliest possible time in so far as there are no overriding reasons for not doing so“). [неофициален превод]

11      Член 6 от Меморандума за разбирателство определя условията относно искането за консултация:

„Когато започва процедура за консултации, председателят или негов представител внася в Комитета по персонала писмено искане за консултация, придружено с пълна информация, а именно с информация, която дава възможност на Комитета по персонала да се запознае с въпроса, който е предмет на консултацията, и да го разгледа, доколкото липсват по-висши съображения, повеляващи друго. […]“ [неофициален превод]

12      Член 15 от Меморандума за разбирателство предвижда опростена процедура за консултации:

„Поради причини, които една тях трябва да обоснове, страните в диалога могат да постигнат съгласие относно процедура, целяща да ограничи броя на становищата, които ще се разменят по конкретен въпрос. В този случай страните по общо съгласие определят график ad hoc.“ [неофициален превод]

13      На основание член 13 от условията за работа изпълнителният съвет на ЕЦБ изработва метод за прилагането на общите корекции на възнагражденията („General Salary Adjustment — GSA“, наричан по-нататък „метода за изчисление“). По принцип той се основава на специфична преценка на корекциите на възнагражденията в организациите, откъдето основно се назначава персоналът на ЕЦБ, като националните централни банки (наричани по-нататък „референтните организации“), за да останат възнагражденията на персонала на ЕЦБ съобразени с тяхното ниво на заплащане. Методът за изчисление за периода 1999—2001 г. е приет от управителния съвет на ЕЦБ на 20 юни 1999 г. (наричан по-нататък „GSA 1999/2001“). Впоследствие тази редакция е изменена от управителния съвет за периода 2002—2004 г. (наричана по-нататък „GSA 2002/2004“).

14      Съгласно GSA 1999/2001 корекцията на възнагражденията на служителите на всяка референтна организация (в процентно изражение) се съотнася към броя на нейните служители съгласно следните принципи:

„–      [о]бщата годишна корекция на възнагражденията [ще се] основава на средните промени в номиналния размер на възнагражденията в петнадесетте [национални централни банки и в Банката за международни разплащания (БМР)] като „централна банка“ на централните банки,

–        [ще се] вземат предвид годишните корекции в референтните организации за текущата календарна година,

–        [п]ромените в номиналния размер на възнагражденията ще се претеглят[; п]ретеглянето ще се прави в зависимост от броя на наетите лица във всяка референтна институция,

–        […]“. [неофициален превод]

15      Следователно GSA 1999/2001 не прави никаква разлика между различните референтни организации и не предвижда никаква възможност за поправка.

16      За разлика от него, като следва същите принципи, GSA 2002/2004 взема предвид две групи референтни организации, всяка от които има относителна тежест от 50 % при изчисляването на годишната корекция:

„–      [О]бщата годишна корекция на възнагражденията ще се основава на средните промени в номиналния размер на възнагражденията в следните институции:

–        1. [п]етнадесетте [национални централни банки] и БМР;

–        2. [и]нституциите и органите на Европейските общности (а именно […] Комисията [на Европейските общности] и нейните агенции, Съветът на Европейския съюз, [Европейския] [п]арламент[…], Съда, Сметната палата [на Европейските общности], [Европейския] [и]кономически[…] и социален комитет, Комитета на регионите [на Европейския съюз]);

„[к]оординираните организации“ (а именно [Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)], [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)], Европейската космическа агенция, Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, Съвета на Европа, Западноевропейския съюз),

Европейската инвестиционна банка.

–        [П]ромените в номиналния размер на възнагражденията ще се претеглят в зависимост от броя на наетите лица във всяка референтна институция,

–        всяка референтна група (точки 1 и 2 по-горе) ще съставлява 50 %.“ [неофициален превод]

17      Освен това GSA 2002/2004 предвижда система за поправка на корекциите с оглед на получени впоследствие данни:

„Ще се вземат предвид годишните корекции (когато са налице данни за тях) в референтните организации за текущата календарна година. Когато не са налице данни за корекциите за текущата година, ще се използват данните от предходната година и при условие че съответните данни бъдат получени, разликата между наличните и реалните данни ще се поправи през следващата финансова година.“ [неофициален превод]

18      Член 4, параграф 1 от Решение ЕЦБ/2004/3 от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ОВ L 80, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 229), член 2, параграф 1 от което гласи, че всеки гражданин на Съюза „има право на достъп до документите на ЕЦБ при спазване на условията и ограниченията, определени в настоящото решение“, предвижда, че ЕЦБ отказва достъп до документ, когато оповестяването му би застрашило защитата на обществения интерес, личния живот, неприкосновеността на личността и поверителността на информацията, която като такава се ползва със защита съгласно законодателството на ЕС. Във връзка с прилагането на това изключение член 4, параграф 4 от посоченото решение предвижда:

„Що се отнася до документи на трети страни, ЕЦБ се консултира с третата засегната страна, с оглед да се прецени дали изключение по настоящия член е приложимо, освен когато е ясно дали документът трябва или не трябва да бъде оповестяван.“

 Обстоятелства в основата на спора

19      Жалбоподателите са сключили трудови договори с ЕЦБ, които по-специално предвиждат, че условията за работа и техните изменения са неразделна част от тях.

20      С Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2003 г. по дело Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, T‑63/02, Recueil, стр. ІI‑4929 решенията, съдържащи се в извлеченията от платежната ведомост за юли 2001 г., изпратени на 13 юли 2001 г. до двамата жалбоподатели, членове на персонала на ЕЦБ, са отменени, тъй като ЕЦБ не се е консултирала с Комитета по персонала преди корекцията на възнагражденията за 2001 г.

21      На 16 декември 2003 г. ЕЦБ изпраща до всички членове на персонала меморандум, с който съобщава, че вследствие на решението на Първоинстанционния съд ще предприеме консултация с Комитета по персонала относно прилагането на метода за изчисление за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. В този меморандум по-специално се казва:

„Сега администрацията ще предприеме консултация с Комитета по персонала, що се отнася до прилагането на методологията за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. В това отношение отбелязваме все пак, че решението на [Първоинстанционния] съд изобщо не обосновава предположението, че в рамките на консултацията би следвало изчисленията във връзка с някоя от тези години да се променят.“

22      С докладна записка от 9 януари 2004 г. ЕЦБ открива процедура за консултации, като изпраща на Комитета по персонала списъци с данни, предоставени от референтните организации за 2001 г., 2002 г. и 2003 г.

23      Комитетът по персонала отговаря на 25 март 2004 г., като повдига различни въпроси относно изпратените от ЕЦБ данни и като иска прилагането с обратна сила на резултата от окончателното изчисление на корекцията на възнагражденията на служителите на ЕЦБ за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., по-специално поради установените от Комитета по персонала несъответствия между предоставените от ЕЦБ на 9 януари 2004 г. данни и данните от същото естество, получени от Комитета по персонала от комитетите по персонала на референтните организации. Предвид всички тези обстоятелства Комитетът по персонала иска корекция на възнагражденията в посока повишение.

24      След това се провеждат поредица от „технически“ и „ad hoc“ събрания на Комитета по персонала и представителите на ЕЦБ. По-специално на 30 март 2004 г. се състои техническо събрание, по време на което представителите на Комитета по персонала (включително и жалбоподателят г‑жа Cerafogli) представят копия от всички документи, които Комитетът е получил от комитетите по персонала на референтните организации за предходните години. Корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г. е предмет и на техническо събрание на 11 май 2004 г. Представителят на ЕЦБ г‑н Kelly посочва цифри относно няколко национални централни банки и обяснява, че ще бъде необходимо да се обсъди разпределянето им за всяка от годините 2001, 2002 и 2003, като уточнява, че ако цифрите покажат разлика, вероятно ще се направи корекция. На въпроса на представителите на Комитета по персонала (включително и жалбоподателя г‑н Seigneur) относно корекцията с обратна сила представителят на ЕЦБ изразява предпочитание корекцията да влезе в сила през 2004 г. Още събрания ad hoc относно корекцията на възнагражденията се провеждат на 1 юни 2004 г., на което присъстват представителят на ЕЦБ г‑н Kelly и говорителят на Комитета по персонала г‑н van de Velde, както и един от заместник-говорителите на посочения комитет — г‑н van der Ark, и на 9 юни 2004 г., на което присъстват двама представители на ЕЦБ — г‑н van Baak и г‑н Kelly, и двамата членове на Комитета по персонала, присъствали на събранието от 1 юни 2004 г. Характерът, участниците и съдържанието на събранията от 1 и 9 юни 2004 г., както и на други събрания, в много отношения остават спорни.

25      С докладна записка от 3 юни 2004 г. Комитетът по персонала изразява желание вероятният резултат от корекцията на възнагражденията вследствие на процедурата за консултации за периода 2001—2003 г. да влезе в сила едновременно с предстоящата корекция за 2004 г. (а именно от 1 юли 2004 г., както е предвидено в член 13 от условията за работа).

26      Що се отнася до събрание, проведено на 14 юни 2004 г., неговата подготовка и провеждане също са описани по различен начин от страните. Жалбоподателите твърдят, че Комитетът по персонала получава някои важни статистически данни едва по време на събранието, при положение че в нито един момент по време на процедурата за консултации, започнала с докладната записка от 9 януари 2004 г., членовете на Комитета по персонала не са имали достъп до всички документи, с които референтните организации са съобщили процентните увеличения на възнагражденията и цифрите относно наетите лица (наричани по-нататък „изходните данни“). Обратно, ЕЦБ поддържа, че е изпратила въпросните статистически данни още в петък, 11 юни 2004 г., и че е показала изходните данни на говорителя на Комитета по персонала г‑н van de Velde и на един от неговите заместници — г‑н van der Ark, на дата, която не може да уточни. Твърдението, че именно Комитетът по персонала е предложил на ЕЦБ неговият говорител, както и един от заместниците му да се ползват с такъв достъп до изходните данни, се потвърждава от електронно съобщение от 1 юни 2004 г. на заместник-говорителя г‑н van der Ark. Освен това действителното наличие на такъв достъп се потвърждава от писмена декларация от 13 юни 2005 г., подписана и от съответните двама представители на Комитета по персонала.

27      На 14 юни 2004 г. Комитетът по персонала, представляван от своя говорител и от един от неговите заместник-говорители, изпраща на генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Администрация“ писмо, в което пише:

„Неотдавна Комитетът по персонала получи от дирекция „Човешки ресурси“ преразгледаните цифри относно обща корекция на възнагражденията за 2001[—]2003 г.

Надявахме се да приключим консултацията относно общата корекция на възнагражденията за 2001[—]2003 г. навреме за изчисляването на общата корекция на възнагражденията за 2004 г. Въпреки че съобщихме нашите резултати на 25 март, едва наскоро получихме таблица с преразгледаните цифри от дирекция „Човешки ресурси“. Срещнахме се със съответните членове на дирекция „Човешки ресурси“, за да разберем и изясним тези цифри. Продължават да съществуват несъгласия във връзка с ограничен брой несъответствия, които все още не могат да бъдат изяснени, по отношение на Белгия (за 2001 г.), [Deutsche] Bundesbank (за 2001 г. и 2002 г.) и Комисията […] (за 2002 г.). След нашето писмо от 25 март 2004 г. има нови данни за Ирландия и ЕИБ. Допълнителните сведения, представени от колегите ни в Banca d’Italia, съдържат елементи, неотносими към общата корекция на възнагражденията.

Тези несъответствия не могат да се разрешат, като се изпревари графикът, предложен за утвърждаване на корекцията за 2004 г. от изпълнителния съвет. Независимо от това дирекция „Човешки ресурси“ вече потвърди, че преразгледаните данни, които са ѝ били съобщени, показват съвкупен ефект от 0,9 % за периода 2001[—]2003 г., като част от него, в размер на 0,6 %, вече е отчетена при изчислението за 2004 г.

Като се има предвид, че ако бъде потвърдено, оставащото несъответствие ще се изрази в слабо увеличаване на крайния резултат, предлагаме разликата от 0,3 % (0,9 % – 0,6 %), вече одобрена от двете страни, да се добави към резултата от общата корекция на възнагражденията за 2004 г., а всяко оставащо несъответствие да се компенсира през 2005 г., когато окончателните цифри вече ще са потвърдени по общо съгласие.“

28      На 15 юни 2004 г., т.е. на следващия ден, изпълнителният съвет на ЕЦБ одобрява предложението на нейния председател за увеличение с 3,5 %, състоящо се от 3,2 % за 2004 г. и от допълнителна еднократна корекция от 0,3 % за периода 2001—2003 г., и решава да внесе това предложение за приемане от управителния съвет. Ставката от 3,2 % включва 0,6 %, произтичащи от липсващи през 2003 г. данни, които обаче са получени през 2004 г.

29      Отново на 15 юни 2004 г. персоналът на ЕЦБ избира нов комитет по персонала.

30      В писмо от 25 юни 2004 г., изпратено до заместник-председателя на ЕЦБ, новият комитет по персонала приема, че процедурата за консултации за периода 2001—2003 г. не е приключила с писмото от 14 юни 2004 г. Ето защо той иска отговор на писмото на предишния комитет по персонала от 25 март 2004 г., за да се следва процедура за консултации, съобразена с Меморандума за разбирателство, включваща втора фаза на консултация.

31      На заседанието си от 1 юли 2004 г. управителният съвет приема предложението на изпълнителния съвет от 15 юни 2004 г.

32      С докладна записка от 1 юли 2004 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ към ГД „Администрация“ информира всички членове на персонала, че управителният съвет е взел решение за увеличаване на възнагражденията с 3,5 %, считано от 1 юли 2004 г.

33      С писмо от 7 юли 2004 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ към ГД „Администрация“ отговаря по следния начин на новия комитет по персонала във връзка с корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г.:

–        той се позовава на писмата от 9 януари 2003 г. (за откриване на процедурата за консултации) и на писмата на Комитета по персонала от 14 и 25 юни 2004 г.,

–        той подчертава, че „[п]редоставената […] информация е проверена и потвърждава, че размерът на получените средства за разглеждания период е с 0,3 % по-нисък поради неверните данни, съобщени от някои референтни организации[; п]о тази причина управителният съвет приема да приложи по изключение допълнение в размер на 0,3 % към процентната обща корекция на възнагражденията за 2004 г., което води до общо увеличение в размер на 3,5 %, считано от 1 юли 2004 г.“,

–        той потвърждава, че процедурата за консултации щяла да продължи („този обмен не е приключен“), но действието ѝ щяло да се прояви през следващата корекция („[м]акар да е ясно, че всяко оставащо несъответствие ще бъде компенсирано при следващата годишна корекция на възнагражденията, предлагам с цел експедитивност да представите коментарите си в срок от 20 работни дни, считано от получаване на настоящото писмо“).

34      Извлеченията от платежната ведомост, които включват увеличението от 0,3 % за периода 2001—2003 г., както и увеличението от 3,2 % за 2004 г., са изпратени на жалбоподателите в средата на юли 2004 г.

35      На 4 август 2004 г. Комитетът по персонала отговаря на писмото на ЕЦБ от 7 юли 2004 г. Като се основава отчасти на различни от съобщените от предишния комитет по персонала данни, новият комитет по персонала твърди, че не може да разбере как е получена цифрата от 0,3 %. Така установените от новия комитет по персонала несъответствия според него вероятно се дължали на „невярно тълкуване на данните от [предишния комитет по персонала] и от администрацията“.

36      В отговор на докладната записка на Комитета по персонала от 4 август 2004 г., с докладна записка от 23 септември 2004 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ към ГД „Администрация“ предоставя информация и уточнения относно трите елемента, които съгласно писмото от Комитета по персонала от 14 юни 2004 г. все още се нуждаят от изясняване, що се отнася до корекциите на възнагражденията за периода 2001—2003 г. във връзка с данните на Banque nationale de Belgique, Deutsche Bundesbank и Комисията. Той счита процедурата за консултации за завършена.

37      С докладна записка от 6 октомври 2004 г., изпратена до директора на дирекция „Човешки ресурси“ към ГД „Администрация“, Комитетът по персонала иска от него да оттегли своята докладна записка от 23 септември 2004 г. и да изпрати ново писмо, което да отговаря на въпросите, повдигнати в писмата на Комитета по персонала от 25 март, 25 юни и 4 август 2004 г., на които не били дадени достатъчно изчерпателни отговори. В противен случай консултацията относно общата корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г. щяла да се счита от Комитета по персонала за непроведена.

38      На 23 февруари 2005 г. ЕЦБ отговаря на докладната записка на Комитета по персонала от 6 октомври 2004 г. С докладна записка от 28 февруари 2005 г. Комитетът по персонала отвръща на писмото на ЕЦБ от 23 февруари 2005 г. Главно чрез тези две писма и съответните предложения, които съдържат, ЕЦБ и Комитетът по персонала правят опит да уредят спора си по взаимно съгласие. Принципът, залегнал в основата на планираното уреждане на спора, е да се компенсира неотчитането на посочените от Комитета по персонала несъответствия при изчисляване на корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г. чрез предоставяне на допълнителни дни отпуск. Тъй като не постига съгласие с Комитета по персонала, в докладна записка от 7 март 2005 г. ЕЦБ отново изразява становището, че консултацията е приключена.

39      Между 10 и 14 септември 2004 г. членове на персонала на ЕЦБ, включително жалбоподателите, подават искания за преразглеждане („administrative reviews“) на техните извлечения от платежната ведомост за юли 2004 г. В тези писма, изготвени по общ модел, жалбоподателите по-специално искат:

–        преразглеждане на техните извлечения от платежната ведомост за юли 2004 г., така че в последните да се включи с обратна сила като част от изплатената през юли 2004 г. сума резултатът от преразглеждането на корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г.,

–        преразглеждане на техните извлечения от платежната ведомост за юли 2004 г., така че в последните да се включи общият размер на остатъка, както е изчислен от Комитета по персонала, получен вследствие на преразглеждането на прилагането на годишната корекция на възнагражденията за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. (или 2,67 %), като плащанията се извършат с обратна сила,

–        в случай че ЕЦБ отхвърли искането, направено в това отношение от Комитета по персонала, съобщаване на изходните данни, съобщени на ЕЦБ от референтните организации, за да се докаже, че направените от ЕЦБ изчисления съответстват на предоставените изходни данни.

40      На 9 декември 2004 г. ЕЦБ отговаря на исканията за преразглеждане. Нейните отговори също се основават на общ модел, с изключение на дадения на г‑н Poloni отговор, който е различен поради твърдяно просрочие на представеното от него искане за преразглеждане.

41      С писма от 9, 10 и 13 декември 2004 г. жалбоподателите подават вътрешни жалби („grievance procedures“).

42      Вътрешните жалби са отхвърлени с писма от 6 януари 2005 г., съобщени на жалбоподателите на 10 януари същата година.

 Производство и искания на страните

43      Настоящата жалба е заведена в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т‑131/05.

44      С Определение от 15 декември 2005 г. Първоинстанционният съд препраща настоящото дело на Съда на публичната служба в приложение на член 3, параграф 3 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142). Жалбата е заведена в секретариата на този съд под номер F‑15/05.

45      След консултиране със страните Съдът на публичната служба решава да препрати делото на пленума.

46      Жалбоподателите молят Съда на публичната служба:

–        да обяви настоящата жалба за допустима и основателна, вследствие на което

–        да отмени фишовете им за заплата за месец юли 2004 г.,

–        ако е необходимо, да отмени решенията за отхвърляне на исканията за преразглеждане и на вътрешните жалби, подадени от тях съответно на 9 декември 2004 г. и 6 януари 2005 г.,

–        да разпореди ЕЦБ да представи своята „административна преписка“,

–        да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение за поправяне на нанесените им вреди, състоящо се, от една страна, в изплащане на сума от 5 000 EUR на всеки жалбоподател поради загуба на покупателна способност след 1 юли 2001 г., а от друга страна, в плащане на неизплатени заплати за минали периоди, съответстващи на увеличение на възнагражденията им с 1,86 % за периода от 1 юли 2001 г. до 30 юни 2002 г., с 0,92 % за периода от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2003 г. и с 2,09 % за периода от 1 юли 2003 г. до 30 юни 2004 г., заедно с лихва, считано от съответния падеж до датата на действителното им изплащане, изчислена въз основа на определения от ЕЦБ лихвен процент за основните операции по рефинансиране, приложим през разглеждания период, увеличен с два пункта,

–        да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски.

47      ЕЦБ моли Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за недопустима, що се отнася до г‑н Poloni,

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие с приложимата правна уредба.

48      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба по силата на член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 до влизането в сила на Процедурния правилник на последния, Съдът на публичната служба поставя писмени въпроси на двете страни и разпорежда да се представят документи, включително преписката с изходните данни. Страните предприемат разпоредените от Съда действия в определените срокове.

49      Що се отнася до искането на жалбоподателите ЕЦБ да представи „административната преписка“, следва да се установи, че те са имали достъп до преписката с изходните данни. Ето защо не е необходимо Съдът на публичната служба да се произнася по тяхното искане, доколкото не са посочили разглеждането на какви други доказателства би било относимо.

50      Опитът на Съда на публичната служба за уреждане на спора по взаимно съгласие е неуспешен.

 От правна страна

1.     По исканията за отмяна

51      Въпреки че формално са насочени и срещу решенията, с които се отхвърлят исканията за преразглеждане, и срещу решенията, взети на 6 януари 2005 г., с които се отхвърлят вътрешните жалби на жалбоподателите, подадени на 9, 10 и 13 декември 2004 г., по силата на постоянна съдебна практика, приложима mutatis mutandis по отношение ЕЦБ, исканията за отмяна трябва да се считат за насочени срещу решенията, с които ЕЦБ определя заплатата на жалбоподателите, а именно решенията, отразени в извлеченията от платежната ведомост за юли 2004 г. (вж. по-специално Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8).

52      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите сочат три правни основания, изведени по същество от неизпълнение на задължението за провеждане на консултация с Комитета по персонала относно промените в правилата, приложими за персонала, доколкото се отнасят до корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г., от нарушение на метода за изчисление и от неприлагане с обратна сила на поправките, които следва да се внесат в общата корекция на възнагражденията.

 По първото правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за провеждане на консултация с Комитета по персонала

 Доводи на страните

53      С първото си правно основание жалбоподателите по същество упрекват ЕЦБ, че е нарушила процедурата за консултация с Комитета по персонала във връзка с корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г. Това правно основание включва четири части, състоящи се в твърдение за нарушение на членове 45 и 46 от условията за работа, на член 9 от Меморандума за разбирателство, на принципа на добра администрация и на задължението за добросъвестност.

54      В това отношение жалбоподателите твърдят, че изходните данни, които е трябвало да бъдат съобщени на ЕЦБ от референтните организации и въз основа на които тя е направила изчисленията си при прилагането на методите за изчисление за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., никога не са били съобщавани на Комитета по персонала. Освен това те считат, че ЕЦБ не е изпълнила задължението си за провеждане на консултация с Комитета по персонала, което произтича от членове 45 и 46 от условията за работа и от Меморандума за разбирателство, доколкото не е информирала своевременно посочения комитет, доколкото не е провела правилно техническите събрания и в отклонение от установените правила е организирала събрания ad hoc, доколкото е дала единствено недостатъчни отговори на въпросите на Комитета по персонала и доколкото процедурата за консултации не е била приключила към момента на изпращане на извлеченията от платежната ведомост за юли 2004 г.

55      Като се основава включително на Решение на Първоинстанционния съд от 10 април 2003 г. по дело Robert/Парламент (Т‑186/01, Recueil FP, стр. І‑А‑131 и ІІ‑631, точка 64), ЕЦБ оспорва допустимостта на първото правно основание. Жалбоподателите всъщност не повдигнали това правно основание по време на досъдебната фаза.

56      По същество, освен че констатира, че изходните данни, които са ѝ съобщени, са с „най-строга поверителност“, ЕЦБ посочва, че дирекция „Човешки ресурси“ към ГД „Администрация“ все пак е дала възможност на членовете на Комитета по персонала „с посредничеството на говорителя […] и на заместник-говорителя“ да се уверят в релевантността на таблиците, предоставени от ЕЦБ, като им позволила да се запознаят с тези документи в нейните помещения и по този начин осигурила необходимата прозрачност в рамките на консултацията, без да оповестява писмено тези документи. Това обстоятелство се потвърждавало от декларацията на петимата членове на предишния комитет по персонала.

 Съображения на Съда на публичната служба

57      Четирите части на първото правно основание следва да бъдат разгледани заедно, доколкото са взаимосвързани и жалбоподателите развиват общи доводи в тяхна подкрепа.

58      По силата на член 46 от условията за работа консултации с Комитета по персонала трябва да се провеждат преди „каквато и да било промяна в [тези] условия за работа, в правилата, приложими за персонала или отнасящи се до всички свързани с него въпроси, определени в член 45 [от същите тези условия за работа]“ [неофициален превод]. Сред посочените въпроси попадат тези относно заплатите.

59      Като се основава по-специално на тези разпоредби, Меморандумът за разбирателство конкретизира правото на Комитета по персонала с него да се провеждат консултации, и по-специално предвижда процедурата, която трябва да се следва, като се започне със задължението на ЕЦБ да предостави пълна информация (вж. точки 10 и 11 от настоящото решение).

60      Следва да се напомни, че правото на информация и консултации с работниците съставлява „основен принцип на трудовото право“ (Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2001 г. по дело Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Recueil, стр. II‑813, точка 105), в светлината на който следва да се тълкуват относимите разпоредби от Меморандума за разбирателство.

61      В това отношение жалбоподателите повдигат няколко оплаквания, за да докажат, че процедурата за консултации, изисквана съгласно относимите разпоредби на условията за работа и Меморандума за разбирателство, не е проведена правилно от ЕЦБ.

–       По оплакването, изведено от непълнотата на информацията, съобщена от ЕЦБ

62      Жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че не е предоставила „пълна информация“, доколкото достъп до изходните данни не е бил осигурен на всички членове на Комитета по персонала поради твърдяната поверителност на тези данни.

63      В това отношение следва да се напомни, че съгласно текста на член 6 от Меморандума за разбирателство искането за консултация трябва да бъде „придружено с пълна информация“, която дава възможност на Комитета по персонала да се „запознае с въпроса, който е предмет на консултацията, и да го разгледа, доколкото липсват по-висши съображения, повеляващи друго“.

64      Обхватът на това задължение за информиране в случая трябва да се прецени в зависимост от естеството на изходните данни, които макар да са на разположение на ЕЦБ, не произхождат от нея. От преписката обаче е видно, че към момента на настъпване на фактите референтните организации като цяло съобщават изходните данни само при уверение, че те няма да бъдат широко оповестявани, а ще бъдат използвани единствено за нуждите на годишната корекция на възнагражденията на персонала на ЕЦБ.

65      При тези условия ЕЦБ не би могла да бъде упреквана, че се е съобразила с правилото за автора, закрепено в член 4, параграф 4 от Решение ЕЦБ/2004/3, като не е съобщила изходните данни на всички членове на Комитета по персонала.

66      Доводът, че след 2006 г. ЕЦБ предоставяла изходните данни на всички членове на Комитета по персонала едновременно с изчисленията, свързани с корекцията на възнагражденията, не може да разколебае този извод. След инициатива на ЕЦБ в тази насока референтните организации приемат по-широко оповестяване на своите данни всъщност само за годините след настъпването на спорните факти.

67      За сметка на това от преписката е видно, от една страна, че говорителят на Комитета по персонала, както и един от заместник-говорителите на посочения комитет действително са имали достъп до изходните данни. Самият комитет по персонала е предложил тези двама говорители да се ползват от такъв достъп. Това обстоятелство се потвърждава от електронно съобщение от 1 юни 2004 г. на заместник-говорителя г‑н van der Ark.

68      Освен това говорителите са избрани и надлежно упълномощени от самия комитет по персонала, а не „подбрани“ от администрацията на ЕЦБ за привилегировани събеседници. Резултатите от избора в рамките на Комитета по персонала на неговия говорител г‑н van de Velde, както и на двамата му заместници г‑н Van Damme и г‑н van der Ark, са съобщени на администрацията с докладна записка от 17 февруари 2003 г. В този смисъл говорителите трябва да се разглеждат като надлежно упълномощени от самия комитет по персонала негови представители за целите на консултацията относно корекцията на възнагражденията за 2001 г., 2002 г. и 2003 г.

69      Ето защо следва да се приеме, че с посредничеството на своите представители Комитетът по персонала на ЕЦБ се е запознал с изходните данни в качеството си на орган (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 2000 г. по дело Комитет по персонала на ЕЦБ и др./ЕЦБ, T‑27/00, Recueil FP, стр. I‑A‑217 и II‑987, точка 25).

70      Освен това съобщената на Комитета по персонала информация по същество е достатъчна, доколкото Комитетът е имал възможност да провери за всяка от референтните организации съответните относими данни и да ги съпостави с данните на негово разположение, събрани и изпратени от представителите на персонала на референтните организации.

71      Впрочем в хода на процедурата за консултации Комитетът по персонала изобщо не изказва критики или резерви относно съобщаването на изходните данни. По-специално докладната записка от 14 юни 2004 г. не упоменава липсата на достъп до изходните данни.

72      Оттук следва, че оплакването, изведено от непълнотата на информацията, съобщена от ЕЦБ, трябва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от липсата на своевременна информация

73      Жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че не е предоставила своевременно необходимата информация. По-специално предоставянето на информация в петък, 11 юни, и в понеделник, 14 юни 2004 г., било извършено със закъснение.

74      В това отношение следва да се изтъкне, че преамбюлът на Меморандума за разбирателство изисква всяка относима информация да се съобщава възможно най-рано. Ясно е, че консолидираните таблици, представени от представител на ЕЦБ на Комитета по персонала в петък, 11 юни, и в понеделник, 14 юни 2004 г., не са съобщени при условия, позволяващи задълбочен анализ на всички съответни статистически данни. Действително не е оставало достатъчно време за извършване на необходимата проверка на някои данни, по отношение на които продължавали да съществуват несъответствия, както и за провеждане след това на диалог с ЕЦБ с оглед на вземане на решение от Комитета по персонала на 14 юни 2005 г., в последния работен ден (преди заседанието на изпълнителния съвет на ЕЦБ на 15 юни 2004 г.), позволяващо от 1 юли 2004 г. евентуално да се направи „специална“ корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г., едновременно с обичайната корекция за 2004 г.

75      Важно е същевременно да се констатира, от една страна, че на 3 юни 2004 г. самият комитет по персонала писмено изразява желание евентуалната „специална“ корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г. да влезе в сила в рамките на обичайната годишна корекция за 2004 г. и следователно напълно съзнателно приема това времево ограничение, тъй като съгласно член 13 от условията за работа ЕЦБ е длъжна да извърши корекцията на възнагражденията за 2004 г., считано от 1 юли, а от друга страна, че голяма част от относимите данни са обсъдени от ЕЦБ и Комитета по персонала в процеса на получаването им между януари и юни 2004 г. по време на редовни и ad hoc технически събрания. Обобщителната таблица, представена на 11 юни 2004 г. от ЕЦБ, не е първоначално представяне, а резултат от продължителна съвместна работа на представителите на ЕЦБ, и по-специално г‑н Kelly, и определените представители на Комитета по персонала. Според неговата докладна записка от 14 юни 2004 г. след получаване на тази обобщителна таблица Комитетът по персонала се среща с представителите на дирекция „Човешки ресурси“, за да разбере и изясни преразгледаните цифри, и стига до извода, че несъгласия продължават да съществуват само във връзка с ограничен брой несъответствия (три), които могат да окажат незначително влияние върху крайния резултат. Поради тази причина именно Комитетът по персонала „предлага“ на ЕЦБ в посочената докладна записка „разликата от 0,3 % […], вече одобрена от двете страни, да се добави към резултата от общата корекция на възнагражденията за 2004 г., а всяко оставащото несъответствие да се компенсира през 2005 г., когато окончателните цифри вече ще са потвърдени по общо съгласие.“

76      Оттук следва, че оплакването, изведено от липсата на своевременна информация, следва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от провеждането на събрания в отклонение от установените правила

77      Жалбоподателите възразяват срещу това, че са били организирани „неофициални“ събрания за консултации с говорителите на Комитета по персонала извън рамките на официалната процедура, предвидена в Меморандума за разбирателство, а не с пълния състав на Комитета по персонала, и то без знанието на последния.

78      Говорителите обаче са надлежно упълномощените от самия комитет по персонала негови представители за целите на консултацията (вж. точка 68 от настоящото решение).

79      Впрочем в Меморандума за разбирателство се предвиждат технически събрания, както и опростена процедура за консултации. Меморандумът за разбирателство изобщо не изключва събранията ad hoc, а член 15 от него изрично предвижда опростена процедура за консултации. Всъщност този член позволява на страните да ограничат броя на обменените становища и по този начин да се отклонят от предвидените в посочения протокол срокове, като по целесъобразност уговарят по-кратки срокове; а в правилата, приложими за персонала на ЕЦБ, съставянето на протокол се предвижда само за събранията с председателите.

80      Освен това от преписката е видно, че отношенията между Комитета по персонала, чийто мандат обхваща периода 2002—2004 г., и ЕЦБ се основават на висока степен на взаимно доверие и открита комуникация, което е могло да обоснове относително неформалния характер на някои събрания.

81      Накрая, важно е да се добави, че „специалната“ процедура за консултации, следвана за корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г., е уговорена между ЕЦБ и Комитета по персонала по-специално след изразеното от последния желание в неговата докладна записка от 3 юни 2004 г. Комитетът по персонала е запознаван с резултатите от събранията на неговите говорители и представителите на ЕЦБ, за което свидетелстват вътрешните докладни записки и електронните съобщения на Комитета по персонала, приложени към писмените изявления на страните. Освен това следва да се вземе предвид докладната записка на Комитета по персонала от 14 юни 2004 г., която — като се позовава на елементи от процедурата, без изобщо да съдържа възражения в това отношение, по принцип съдържа искане за приключване на процедурата за консултации (освен за трите неразрешени въпроса, вж. точка 27 от настоящото решение) — трябва да се разглежда като одобрение на редовността на проведената в случая процедура за консултации.

82      Следователно оплакването, изведено от провеждането на събрания в отклонение от установените правила, трябва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от недостатъчните отговори на въпросите на Комитета по персонала

83      Жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че не е дала официален писмен отговор на писмото на Комитета по персонала от 25 март 2004 г.

84      В това отношение следва да се констатира, че въпросите, повдигнати от Комитета по персонала в писмото му от 25 март 2004 г., са разгледани на събранията за консултации, проведени в периода между април и юни 2004 г. В този смисъл посоченото оплакване се разминава с фактите.

–       По оплакването, изведено от злоупотреба чрез създаване на положение, изискващо спешни действия

85      По време на съдебното заседание жалбоподателите се оплакват, че ЕЦБ е наложила на Комитета по персонала положение, изискващо спешни действия, и го е поставила пред свършен факт.

86      Независимо от това дали е допустимо, това твърдение, което до голяма степен се смесва с оплакването, изведено от липсата на своевременна информация (вж. точки 73—76 от настоящото решение), е необосновано, доколкото самият комитет по персонала е поискал от ЕЦБ на 3 юни 2004 г., по-малко от две седмици преди заседанието на изпълнителния ѝ съвет, който е следвало да се произнесе по задължителната годишна корекция за 2004 г., да включи в тази корекция резултатите от „специалната“ консултация за периода 2001—2003 г. Същевременно в своята докладна записка от 14 юни 2004 г. Комитетът по персонала сочи, че действително е запознат с предвидения график за утвърждаването от изпълнителния съвет на ЕЦБ на корекцията на възнагражденията за 2004 г.

87      Освен това срещу тези оплаквания следва да се изтъкнат съображенията, изложени в точки 74—76 от настоящото решение.

88      Следователно оплакването, изведено от злоупотреба чрез създаване на положение, изискващо спешни действия, следва да бъде отхвърлено.

–       По оплакването, изведено от това, че процедурата за консултации не е била приключила към момента на изпращането на извлеченията от платежната ведомост за юли 2004 г.

89      Жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че не е приключила процедурата за консултации за периода 2001—2003 г. преди да вземе решението за корекция на възнагражденията за този период.

90      В това отношение следва да се изтъкне, че с докладна записка от 14 юни 2004 г. самият комитет по персонала имплицитно предлага на ръководството на ЕЦБ да приключи процедурата за консултации, при условие че ще бъдат разгледани три все още неразрешени конкретни въпроса относно данните от Banque nationale de Belgique, Deutsche Bundesbank и Комисията, като е ясно, че посоченото разглеждане трябва да се отложи с оглед на включването на неговия резултат в процеса на консултация за следващата (2005) година.

91      Действително в същата тази докладна записка Комитетът по персонала „предлаг[а]“ към резултатите от обичайната корекция на възнагражденията за 2004 г. да се добави „разликата от 0,3 % […], вече одобрена от двете страни“ в рамките на „специалната“ консултация за периода 2001—2003 г., като разглеждането на трите изрично упоменати въпроса се отложи за корекцията на възнагражденията за 2005 г. Въпреки че при приключването на консултацията по тези три въпроса все още няма решение, Съдът на публичната служба констатира, че същите са отпаднали от консултацията за периода 2001—2003 г. и че при всички положения, според самия комитет по персонала, могат единствено да окажат слабо въздействие върху крайния резултат от корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г.

92      Нещо повече, преценката, че докладната записка на Комитета по персонала от 14 юни 2004 г., в която се излага съгласието, постигнато между посочения комитет и ЕЦБ относно възможността за приключване на резултатите от „специалната“ консултация („разликата от 0,3 % […], вече одобрена от двете страни“), с изключение на трите неразрешени въпроса, които обаче могат слабо да повлияят върху този резултат, изрично се потвърждава от някои членове на предишния комитет по персонала, както е видно от декларацията на петима от тях от 13 юни 2005 г. Освен това постигането на съгласие се потвърждава от вътрешни документи на Комитета по персонала, представени от самите жалбоподатели.

93      В съответствие с член 15 от Меморандума за разбирателство Комитетът по персонала е имал право да заяви, че е съгласен с установяването на опростена консултация, включително и с момента на нейното приключване (вж. точка 81 от настоящото решение).

94      Що се отнася до ролята на говорителя на Комитета по персонала г‑н van de Velde и на заместник-говорителя на посочения комитет г‑н van der Ark, и двамата подписали докладната записка от 14 юни 2004 г., следва да се подчертае, че Комитетът по персонала е бил надлежно представляван от своите говорители при изпращането от негово име на посочената докладна записка до ЕЦБ (вж. точка 68 от настоящото решение). Освен това протоколът от заседанието на Комитета по персонала от 14 юни 2004 г., представен от самите жалбоподатели, потвърждава, че тази докладна записка отразява възприетата от мнозинството от членовете на Комитета позиция.

95      На 15 юни 2004 г. изпълнителният съвет на ЕЦБ одобрява предложението на нейния председател за увеличение с 0,3 % като специална корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г. в резултат на процедурата за консултации.

96      Оттук следва, че Комитетът по персонала е изразил съгласието си за приключване на процедурата за консултации и за принципното увеличение на възнагражденията с 0,3 % за периода 2001—2003 г., платимо след юли 2004 г.

97      Тази констатация не се обезсилва от довода на жалбоподателите, изведен от писмото на новия комитет по персонала от 25 юни 2004 г. Всъщност това писмо е едностранен опит на посочения комитет да възобнови приключената консултация. Искането на новия комитет по персонала да се откаже от изразената от предишния комитет по персонала позиция относно приключването на консултацията обаче не е прието от ЕЦБ. Така на 1 юли 2004 г. управителният съвет приема предложението на председателя на ЕЦБ, одобрено от изпълнителния съвет на 15 юни 2004 г. и основаващо се на резултата от консултацията, следващ от докладната записка на Комитета по персонала от 14 юни 2004 г.

98      В това отношение писменият отговор на ЕЦБ до Комитета по персонала от 7 юли 2004 г., в който се споменава, че „администрацията продължава да счита, че този обмен не е приключен“ и че „всяко оставащото несъответствие ще бъде компенсирано при следващата корекция на възнагражденията“, не е потвърждение за това, че според ЕЦБ консултацията с оглед на корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г. все още продължава, независимо че управителният съвет е одобрил увеличението на възнагражденията с 0,3 %, по което двете страни са изразили съгласието си. В контекста на кореспонденцията, разменена между Комитета по персонала и ЕЦБ по повод на „специалната“ корекция за периода 2001—2003 г., този отговор трябва да се разбира като препращане към трите незначителни въпроса, за които в писмото от 14 юни 2004 г. на предишния комитет по персонала изрично се поставя условието да бъдат разгледани в рамките на следващата годишна корекция, т.е. през 2005 г.

99      Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че представените от жалбоподателите доказателства в подкрепа на оплакванията им не позволяват, дори разгледани в тяхната съвкупност, да се направи извод за наличие на нарушение на изискванията, свързани с процедурата за консултация с Комитета по персонала преди приемането на решение за корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г. При това положение първото правно основание, разгледано в отделните му части, трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по допустимостта му.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на методите за изчисление, от явна грешка в преценката и от неизпълнение на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

100    С това правно основание жалбоподателите по същество твърдят, че при корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г. ЕЦБ се основала на явно неверни данни и по този начин нарушила методите за изчисление и не изпълнила задължението за мотивиране.

101    Всъщност според жалбоподателите таблиците, съставени от ЕЦБ в началото на процедурата за консултации, т.е. на 9 януари 2004 г., съдържали явни грешки и от тях личало неправилното прилагане на метода за изчисление. По-специално отчитането едва от 2002 г. на предимството, състоящо се в намаляване на работното време, предоставено на персонала на Banque de France, съставлявало явна грешка, тъй като персоналът на Banque de France се ползвал още от февруари 2001 г. от положителните последици на Закон № 2000‑37 от 19 януари 2000 г. относно договореното намаляване на работното време (наричан по-нататък „Закон за намаляване на работното време“). Обстоятелството, че ЕЦБ не взела предвид данните за специалното увеличение, предоставено от Deutsche Bundesbank на служителите, работещи в бившата ГДР, също съставлявало явна грешка.

102    ЕЦБ подчертава, че изцяло зависи от референтните организации по отношение на релевантността и точността на изходните данни, които трябва да се вземат предвид, и по отношение на бързината, с която те се събират и изпращат. Следвало да се има предвид, че изходните данни не се свеждали само до един параметър, а обхващали множество фактори като броя на служителите, седмичната продължителност на труда, броя на неработните дни, статута на служителите (държавна служба или частен сектор) и т.н. При тези обстоятелства тя можела единствено да се довери на точността и релевантността на изпратените ѝ по този начин данни. Единствено в случай на явна грешка била задължена да се свърже с референтната организация, от която произхождат неверните данни, за да провери тяхната точност. В случая обаче в изходните данни, съобщени от референтните организации, изобщо не съществувала явна грешка.

103    ЕЦБ приема, че въпросът за отчитането на намаляването на работното време, предоставено на персонала на Banque de France, е повдигнат в писмото на Комитета по персонала от 25 март 2004 г., но твърди, че той е бил разрешен по време на консултацията по удовлетворителен за Комитета по персонала начин и вече не се споменава в „съгласието от 14 юни 2004 г.“. Що се отнася до Deutsche Bundesbank, ЕЦБ поставя под въпрос допустимостта на оплакването, свързано с това твърдение за явна грешка, от гледна точка на правилата, залегнали в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, както и основателността му, като се позовава на „съгласието от 14 юни 2004 г.“, в което се предвижда по-нататъшно обсъждане на тези данни. Накрая, според нея това няма значение за корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г.

 Съображения на Съда на публичната служба

104    Въпреки че в подкрепа на второто си правно основание жалбоподателите сочат „неизпълнение на задължението за мотивиране“, доводите им се свързват изключително с материалноправната, а не с формалната законосъобразност на спорните решения.

105    В жалбата си жалбоподателите всъщност се оплакват само от съществуването на „явна грешка“, която довела до нарушение на метода за изчисление в две направления:

–        от една страна, ЕЦБ не отчела правилно свързаното с възнагражденията отражение на намаляването на работното време на служителите на Banque de France върху методите за изчисление,

–        от друга страна, ЕЦБ пропуснала да отрази върху възнагражденията на членовете на своя персонал последиците от специално увеличение, предоставено на служителите на Deutsche Bundesbank, работещи в бившата ГДР.

106    За да се отговори на тези две оплаквания, които са единствените повдигнати от жалбоподателите, следва да се разгледа дали ЕЦБ е допуснала явни грешки в преценката, като се е основала на посочените по-горе изходни данни, предоставени от Banque de France и от Deutsche Bundesbank с оглед съставянето на таблиците, изисквани за определяне на предвидените в метода за изчисление средни промени в номиналния размер на възнагражденията.

107    Що се отнася до Banque de France, жалбоподателите не предоставят доказателства, които могат да установят, че ЕЦБ е трябвало да направи изводи, основаващи се на прилагането на Закона за намаляване на работното време за целия персонал на тази банка от 2001 г. За сметка на това те представят три документа от посочената банка, озаглавени „докладни записки за прилагане“, във връзка с „вътрешноведомствено споразумение относно продължителността, организацията и разпределението на работното време на ръководителите“, от 13 февруари, 6 април и 6 юни 2001 г., които се отнасят единствено до тази категория персонал. Информацията, съдържаща се в тези докладни записки, съвпада със съобщената от Banque de France, доколкото последната е информирала ЕЦБ, че в тази категория персонал попадат само 1 000—1 100 души, докато вътрешноведомственото споразумение, приложимо за целия персонал (около 15 000 души), влиза в сила едва на 1 януари 2002 г. Съгласно симулациите, направени от ЕЦБ в присъствието на представителите на Комитета по персонала, които не се оспорват задълбочено от жалбоподателите, увеличението на възнагражденията на ръководителите в Banque de France в резултат на прилагането на Закона за намаляване на работното време, остава без значителен положителен ефект върху крайния резултат от корекцията на възнагражденията на персонала на ЕЦБ за 2001 г.

108    Във връзка с положението на Deutsche Bundesbank следва да се разграничат два елемента. На първо място, що се отнася до специалното увеличение, предоставено на нейните служители, работещи в бившата ГДР, въпросната банка е информирала ЕЦБ, че първоначално изразената от Комитета по персонала гледна точка относно последиците от това специално увеличение е неправилна. Впоследствие Комитетът по персонала приема това обяснение и поради това не включва в писмото си от 14 юни 2004 г. въпроса за възнагражденията на служителите в Deutsche Bundesbank, работещи в бившата ГДР, сред въпросите, по които трябва да се вземе решение. Следователно този проблем е разрешен в хода на процедурата за консултации, преди нейното приключване на 14 юни 2004 г. На второ място, условието относно Deutsche Bundesbank, упоменато в докладната записка на Комитета по персонала от 14 юни 2004 г. като един от трите въпроса, които трябва да се уредят, се отнася до нещо различно, а именно общото процентно увеличение на възнагражденията за 2001 г. и 2002 г. Това условие е анализирано през септември 2004 г. и поради това е изтеглено в рамките на годишната корекция на възнагражденията за 2005 г., в съответствие с постигнатото между Комитета по персонала и ЕЦБ съгласие.

109    Освен това, макар към 14 юни 2004 г., след проверка на данните от Banque de France и от Deutsche Bundesbank двете страни в преговорите да са съгласни да приемат, че планираната корекция на възнагражденията правилно отчита тези въпроси, трудно е да се установи допусната от ЕЦБ явна грешка в това отношение поради неуточнените оплаквания на жалбоподателите по този въпрос и поради недостатъчните доказателства, представени в тяхна подкрепа.

110    Оттук следва, че жалбоподателите не са доказали нито нарушение на метода за изчисление, нито наличие на явна грешка, допусната от ЕЦБ при разглеждане на изходните данни от Banque de France и от Deutsche Bundesbank.

111    Предвид всички изложени по-горе съображения второто правно основание също трябва да бъде отхвърлено.

 По третото правно основание, изведено от липсата на прилагане с обратна сила на поправките, които следва да се внесат в общата корекция на възнагражденията

 Доводи на страните

112    Третото правно основание съдържа три части, изведени от нарушение на принципа на законност, от незачитане на принципите на методите за изчисление и от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. С трите части на правното основание жалбоподателите по същество възразяват срещу това, че ЕЦБ не е приложила метода на изчисление с обратна сила, при положение че такова прилагане било наложително.

113    За да обяснят основанието за обратното действие на увеличението на възнагражденията, жалбоподателите се позовават главно на принципа на законност, повеляващ според тях административният орган да определя действията и решенията си съобразно приложимото спрямо него право и да възстановява правата, когато са били нарушени. При неверни данни органът трябвало да възстанови правото ab initio, т.е. с обратна сила.

114    В това отношение жалбоподателите изтъкват, че при необходимост референтните организации извършват корекции с обратна сила. Те сочат в тази връзка примера на общностния законодател, приел Регламент (ЕО, Евратом) № 2148/2003 на Съвета от 5 декември 2003 година за коригиране, считано от 1 юли 2002 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности, както и примера на служителите на Banca d’Italia, които се ползвали с допълнително увеличение на възнагражденията си за периода 2002—2003 г. въз основа на решение, прието през октомври 2004 г. ЕЦБ трябвало да прилага същия принцип и да признае обратна сила на своите коригиращи решения.

115    Освен това жалбоподателите се оплакват, че ЕЦБ не е спазила ангажимента, който е поела в своя меморандум от 16 декември 2003 г., адресиран до всички членове на нейния персонал. Този ангажимент трябвало да се прецени от гледна точка на други изявления на ЕЦБ, и по-специално на съдържащите се в докладна записка от „7 юли 1999 г.“ (всъщност жалбоподателите се позовават на докладна записка от 7 май 1999 г.), в която се споменава, че целта на метода за изчисление била ЕЦБ да се съобрази с нивото на заплатите в организациите, откъдето основно назначава своя персонал, а именно референтните организации.

116    ЕЦБ подчертава, че спорните увеличения на възнагражденията са резултат единствено от „доброволен ангажимент“ от нейна страна, квалификация, която възприемат и самите жалбоподатели. При това положение изпълнението на такъв ангажимент не можело да породи правни задължения. Тя се позовава на практиката на Съда, който в Определение от 3 март 1999 г. по дело Echauz Brigaldi и др./Комисия (C‑315/97 P, Recueil, стр. I‑1287, точка 11) потвърдил Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 1997 г. по дело Echauz Brigaldi и др./Комисия (T‑156/95, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑509), в което последният установява, че предимство, предоставено от институция на нейните длъжностни лица като израз на добра воля, а не по силата на правно задължение, произтичащо от Правилника, не задължава друга институция да предостави еднакво третиране на своите длъжностни лица. Поради това Първоинстанционният съд установил, че принципът на равно третиране не е бил нарушен.

117    Нещо повече, ЕЦБ отрича всякакви „оправдани правни очаквания“ у жалбоподателите, тъй като консултацията с Комитета по персонала не предполагала, че неговото становище има задължителен характер. Освен това тя подчертава, че увеличаването на възнаграждението, за което е взето решение през юли 2004 г., било доброволно действие, което поради това не можело да създаде задължение за придаване на обратна сила на корекцията на възнагражденията, произтичаща от консултацията.

 Съображения на Съда на публичната служба

118    С това правно основание жалбоподателите се стремят да установят, че ЕЦБ неоснователно не е увеличила възнагражденията им за периода 2001—2003 г., въпреки че консултацията, открита с обратно действие вследствие на меморандума от 16 декември 2003 г., се отнасяла за този период.

119    В това отношение трите части на третото правно основание следва да се разгледат заедно, доколкото са взаимосвързани и жалбоподателите развиват общи доводи в тяхна подкрепа.

120    Ето защо следва да се определи дали консултацията с Комитета по персонала, започнала вследствие на меморандума от 16 декември 2003 г., последвана от прилагането на метода за изчисление, в сила през периода 2001—2003 г., към резултатите от тази консултация, е трябвало, както твърдят жалбоподателите, да доведе до плащането с обратна сила за всяка от съответните години на увеличението на възнаграждението, уточнено в резултат на консултацията.

121    Важно е най-напред да се подчертае, че за да изпълни Решение по дело Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, посочено по-горе, с което се обявява за незаконосъобразна процедурата за корекция на възнагражденията на персонала на ЕЦБ за 2001 г., ЕЦБ е била длъжна, за да отстрани установения от Първоинстанционния съд недостатък, редовно и надлежно да се консултира с Комитета по персонала относно корекцията на възнагражденията за същата година. По естеството си такава мярка, за която не може да се счита, че се отнася единствено до положението на г‑жа Cerafogli и на г‑н Poloni, има по необходимост общ характер.

122    Следва да се добави, че ЕЦБ разпростира консултацията и за 2002 г. и 2003 г. вследствие на ангажимента, поет от нея към целия персонал в меморандума от 16 декември 2003 г., озаглавен „Решение на Първоинстанционния съд относно корекцията на възнагражденията за 2001 г.“. Както тя приема в съдебното заседание и обратно на твърденията в нейните писмени изявления, този ангажимент включва задължението към резултата от така разширената консултация да се прилага методът за изчисление, който е в сила.

123    Страните обаче спорят относно паричните последици от тази консултация и от задължението да се приложи методът за изчисление към резултата от нея. Всъщност, докато жалбоподателите твърдят, че за да се съобрази с Решение по дело Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, посочено по-горе, ЕЦБ трябвало да предостави на целия персонал увеличенията на възнагражденията, евентуално произтичащи от консултацията, последната поддържа, че посоченото съдебно решение нямало такава последица.

124    В настоящия случай не е необходимо произнасяне по въпроса дали по силата на член 233 ЕО ЕЦБ е била длъжна да предостави на целия си персонал увеличенията на възнагражденията, произтичащи от консултацията, включително за периода преди постановяване на съдебното решение, по-специално предвид естеството на установената незаконосъобразност. Достатъчно е да се констатира, че самата ЕЦБ е преценила, че следва задължително да приложи за целия персонал, а не само за г‑жа Cerafogli и г‑н Poloni, а също и за въпросните три години, както консултацията, която е подготвителен етап в процедурата за корекция на възнагражденията, така и следващите ѝ етапи, включително заключителния, състоящ се в корекция на възнаграждението на всеки член на персонала.

125    При тези условия следва да се провери по какъв начин е приложен методът за изчисление за корекцията на възнагражденията за целия период 2001—2003 г.

126    Най-напред следва да се припомнят главните елементи на метода за изчисление, както и разликите между, от една страна, GSA 1999/2001, а от друга страна, GSA 2002/2004 (вж. точки 13—17 от настоящото решение).

127    По същество методът за изчисление се състои в основаващо се на доверието използване на изходните данни, съобщени от референтните организации, без ЕЦБ да е имала възможност да ги проверява задълбочено.

128    Освен това GSA 1999/2001 изобщо не предвижда възможност за поправка на резултатите от метода за изчисление и макар че GSA 2002/2004 предвижда възможност за такива поправки, тя е ограничена в две направления. От една страна, този GSA позволява поправки само поради липсващи към обичайната дата за корекция на възнагражденията данни, т.е. поправки въз основа на данни, които референтните организации са съобщили със закъснение, но не и поправки поради последващо откриване на грешки в изходните данни, съобщени и взети предвид за целите на корекцията. От друга страна, така внесените корекции не били с обратна сила. В резултат на това единствено поправките поради първоначално липсващи данни, които обаче са получени между последната корекция и корекцията за следващата година, пораждали действие на датата на извършване на последната; в този смисъл тази възможност за поправка би могла да се приложи за първи път едва на 1 юли 2003 г., и то за данни, отнасящи се за 2002 г., които не е могло да бъдат взети предвид при изчислението на корекцията, за която е взето решение на 1 юли 2002 г., тъй като са били късно съобщени.

129    Освен това следва да се приеме, че би било изкуствено да се провежда нова консултация с Комитета по персонала въз основа на наличната към момента на първоначалната консултация информация, като същевременно се пренебрегне получената впоследствие, а именно поправените данни.

130    Що се отнася също до 2002 г., следва да се имат предвид затрудненията въз основа на данните за тази година, получени през 2004 г., да се приложи намаление на възнагражденията в размер на 0,4 %, произтичащо от изчислението, направено въз основа на поправените данни, включени в съставените от ЕЦБ таблици в хода на процедурата за консултации.

131    Освен това, дори да се допусне, че тези операции са били възможни, според ЕЦБ нейната система за издаване на извлеченията от платежната ведомост нямало да бъде в състояние да преизчисли с обратно действие възнаграждения от 2001 г. — обстоятелство, признато и от Комитета по персонала в неговата докладна записка от 4 август 2004 г.

132    От съдебната практика следва, че когато изпълнението на решение за отмяна създава особени затруднения, съответната институция може да вземе всяко решение, което би компенсирало справедливо неблагоприятните последици, произтичащи за заинтересуваните лица от отмененото решение. При такива обстоятелства администрацията може да установи диалог с тях с оглед на постигането на споразумение, което да им предлага справедливо обезщетение за допуснатата спрямо тях незаконосъобразност (Решение на Първоинстанционния съд от 26 юни 1996 г. по дело De Nil и Impens/Съвет, T‑91/95, Recueil FP, стр. I‑A‑327 и II‑959, точка 34, Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1997 г. по дело Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, Recueil FP, стр. I‑A‑207 и II‑607, точка 42 и Решение на Първоинстанционния съд от 10 май 2000 г. по дело Simon/Комисия, T‑177/97, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑319, точка 23).

133    В конкретния случай, предвид всичко, посочено в точки 126—131 от настоящото решение, ЕЦБ е избрала опростен подход, а именно плащането на съвкупния резултат от корекцията на възнагражденията за периода 2001—2003 г., установен след провеждане на процедурата за консултации, на датата на влизане в сила на корекцията на възнагражденията за 2004 г., а именно на 1 юли 2004 г. Това разрешение имплицитно се приема от Комитета по персонала в докладната записка от 14 юни 2004 г., в която той не отправя отново искането за плащане с обратна сила, направено в докладната му записка от 25 май 2004 г. и поддържано в хода на няколко технически събрания.

134    Съвкупният резултат, до който по този начин стига ЕЦБ, е плод на компромисно разрешение, прието от нея и Комитета по персонала и позволяващо методът на изчисление да се адаптира и съчетае по опростен начин. Това компромисно разрешение се състои от няколко елемента:

–        първо, що се отнася до 2001 г., от възможността да се вземат предвид поправени данни, след като бъдат получени, което не се предвижда от GSA 1999/2001, а само от GSA 2002/2004,

–        второ, от отчитането на всички относими данни за годината, за която възнагражденията трябва да се коригират, а не само за годината, през която тези данни са получени, както се предвижда в GSA 2002/2004,

–        трето, от възможността отчитането на „поправените“ данни — а именно неполучените или непълните данни за годината, за която възнагражденията трябва да се коригират — да не бъде ограничено при плащането за следващата година,

–        четвърто, от плащането, считано от 1 юли 2004 г., на увеличение от 0,3 %, представляващо съвкупният резултат от промените, изчислени за периода 2001—2003 г. въз основа на точните данни, по които Комитетът по персонала и ЕЦБ са постигнали съгласие (+ 0,3 % за 2001 г. – 0,4 % за 2002 г. + 0,4 % за 2003 г., т.е. 0,3 %).

135    От това следва, че макар ЕЦБ да не придава на увеличението на възнагражденията, произтичащо от консултацията, обратната сила, търсена от жалбоподателите, за сметка на това, от една страна, тя използва поправени данни (към по-високи стойности) за 2001 г., което към онзи момент не би било възможно при прилагане на действащите тогава правила, а от друга страна, разпростира консултацията за 2002 г. и 2003 г. и резултатите от нея по отношение на целия персонал, обратно на становището, че единствено жалбоподателите по дело Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, посочено по-горе, трябвало да се ползват от тях. По този начин ЕЦБ избира разрешение, което не само зачита интересите на двете страни, а се отличава и със структуроопределящ ефект върху таблиците с възнагражденията и пенсиите.

136    Предвид споменатите по-горе особени затруднения за изпълнение на Решение по дело Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, посочено по-горе, следва да се констатира, че решението, взето с оглед на резултатите от процедурата за консултации за корекция на възнагражденията за периода 2001—2003 г., следва да се счита за разумно и справедливо разрешение по смисъла на цитираната в точка 132 съдебна практика.

137    Тази констатация не се обезсилва от изложените от жалбоподателите доводи.

138    На първо място, що се отнася до довода, изведен от поправките, извършени с обратна сила от някои референтни организации, следва да се установи, че тази практика е в пълно съответствие с механизма, предвиден от GSA 2002/2004, а именно поправка на възнагражденията с оглед на реалните изходни данни през годината след тази на настъпване на пораждащия възнагражденията факт. При всички положения поправките с обратна сила на някои референтни организации не пораждат никакво задължение за ЕЦБ да предостави с обратна сила корекции на възнагражденията, тъй като дори да се основават на национални или общностни нормативни актове, тези практики обвързват единствено въпросните организации, а не ЕЦБ.

139    На второ място, обратно на това, което твърдят жалбоподателите, като приема в случая справедливо разрешение за целия си персонал, ЕЦБ действа в съответствие с ангажимента, поет в нейния меморандум от 16 декември 2003 г., да приложи последиците от решението, постановено от Първоинстанционния съд.

140    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли. При това положение исканията за отмяна трябва да се отхвърлят като неоснователни.

2.     По исканията за обезщетение

 Доводи на страните

141    Жалбоподателите подчертават, че твърдените нарушения са им нанесли вреди, доколкото не са могли да разполагат, считано от 1 юли 2001 г., 1 юли 2002 г. и 1 юли 2003 г., с полагащото им се възнаграждение, т.е. с възнаграждение, определено в съответствие с метода за изчисление и в резултат от консултация, проведена при спазване на установените правила. Без да са в състояние да изчислят с точност размера на нанесената им вреда, те предлагат да бъде определен ex aequo et bono неокончателен размер от 5 000 EUR за всеки жалбоподател.

142    ЕЦБ твърди, че в достатъчна степен е доказала, че не е действала незаконосъобразно. При това положение искането за обезщетение било неоснователно. В парично отношение жалбоподателите се ползвали от увеличение от 0,3 %, предоставено от ЕЦБ, не по силата на правно задължение, а на решение в областта на политиката за персонала.

 Съображения на Съда на публичната служба

143    Според установената съдебна практика исканията за поправяне на имуществена или неимуществена вреда трябва да бъдат отхвърлени, когато се намират в тясна връзка с исканията за отмяна, които от своя страна са били отхвърлени като неоснователни (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2003 г. по дело Pyres/Комисия, T‑72/01, Recueil FP, стр. I‑A‑169 и II‑861, точка 85 и цитираната съдебна практика).

144    В настоящия случай, тъй като разглеждането на правните основания, изложени в подкрепа на исканията за отмяна на извлеченията от платежната ведомост за юли 2004 г., не разкрива никаква незаконосъобразност, допусната от ЕЦБ, а следователно и никакво нарушение, което да ангажира отговорността ѝ, исканията за обезщетяване за вредата, която жалбоподателите твърдят, че им е нанесена поради твърдените нередности, трябва също да бъдат отхвърлени като неоснователни.

3.     Общо заключение

145    От всички изложени съображения следва, че исканията за отмяна и за обезщетение са неоснователни и не е необходимо произнасяне по искането за представяне на административната преписка. Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена, без да се налага произнасяне по нейната допустимост, като се има предвид, че ЕЦБ е повдигнала няколко възражения за недопустимост, по-специално свързани с просрочие на исканията за преразглеждане и с просрочие на административната жалба на г‑н Poloni, получена от нея на 14 декември 2004 г., т.е. след двумесечния срок, който според ЕЦБ е изтекъл на 13 декември 2004 г.

 По съдебните разноски

146    По силата на член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II от посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този правилник, а именно 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.

147    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 88 от същия правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, следва да бъде взето решението, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пленум)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Mahoney Kreppel Van Raepenbusch

Boruta Kanninen      Tagaras Gervasoni

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 юни 2008 година.

Секретар        Председател

W. Hakenberg        P. Mahoney

Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu

Приложение

Maria Concetta Cerafogli, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Marion Kotowski, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Emmanuel Larue, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Paolo Poloni, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Olivier Seigneur, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Ali Shikhane, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство в Hünfelden-Nauheim (Германия),

Luca Tagliaretti, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия),

Louisa Vegh, член на персонала на Европейската централна банка, с местожителство във Франкфурт на Майн (Германия).

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По исканията за отмяна

По първото правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за провеждане на консултация с Комитета по персонала

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

– По оплакването, изведено от непълнотата на информацията, съобщена от ЕЦБ

– По оплакването, изведено от липсата на своевременна информация

– По оплакването, изведено от провеждането на събрания в отклонение от установените правила

– По оплакването, изведено от недостатъчните отговори на въпросите на Комитета по персонала

– По оплакването, изведено от злоупотреба чрез създаване на положение, изискващо спешни действия

– По оплакването, изведено от това, че процедурата за консултации не е била приключила към момента на изпращането на извлеченията от платежната ведомост за юли 2004 г.

По второто правно основание, изведено от нарушение на методите за изчисление, от явна грешка в преценката и от неизпълнение на задължението за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

По третото правно основание, изведено от липсата на прилагане с обратна сила на поправките, които следва да се внесат в общата корекция на възнагражденията

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

2. По исканията за обезщетение

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

3. Общо заключение

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.