Дело T‑727/16
Repower AG
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
„Марка на Европейския съюз — Решение на апелативен състав за оттегляне на предходно решение — Член 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 103 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Общ правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразен административен акт“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 21 февруари 2018 г.
1. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Заличаване или оттегляне — Правомощия на апелативните състави
(член 65 и член 80, параграфи 1 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Заличаване или оттегляне — Условие — Явна процедурна грешка — Непълнота на мотивите — Изключване
(член 80 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Позоваване на общите принципи — Общ принцип, допускащ оттеглянето с обратна сила на незаконосъобразните административни актове
(Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Позоваване на общите принципи — Общ принцип, допускащ оттеглянето с обратна сила на незаконосъобразните административни актове — Съвместимост с принципа на добра администрация
(Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Актове на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Условия
6. Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Идентичен обхват с този на член 296 ДФЕС
(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)
7. Актове на институциите — Избор на правното основание — Грешка — Отмяна на акта — Условия
1. Част А, раздел 6, точка 1.2 от насоките за разглеждане на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) предвижда, че „решенията за оттегляне/заличаване се приемат от дирекцията или отдела, извършили вписването или постановили решението, и [че тези решения] подлежат на обжалване в съответствие с член 58, параграф 2 от Регламент № 207/2009“ [неофициален превод].
Действително посочените разпоредби от насоките за разглеждане на Службата, които се отнасят до правото на оттегляне, не упоменават апелативните състави. Тези насоки обаче представляват единствено кодифициране на определена линия на поведение, която самата Служба предлага да възприеме. Затова техните указания сами по себе си не могат нито да имат предимство над разпоредбите на Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз и на Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, нито дори да повлияят на тълкуването им от съда на Съюза. Напротив, техният прочит трябва да бъде съобразен с разпоредбите на Регламент № 207/2009 и Регламент № 2868/95.
Следователно от разпоредбите на насоките за разглеждане на Службата не би могъл да се направи изводът, че апелативните състави нямат право да оттеглят решенията си, след като от член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 във връзка с член 65 от същия регламент следва, че правото на оттегляне, предвидено в член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, се предоставя и на апелативните състави.
Освен това следва да се подчертае, че Общият съд вече е приел, че наличието на висяща жалба против решение на Комисията пред него в момента, в който това решение е било оттеглено, не е пречка за неговото оттегляне. Няма основание да се счита, че положението би трябвало да е по-различно по отношение на решението на апелативен състав. Напротив, следва да се приеме, че когато Общият съд установи липса на основание за произнасяне по същество вследствие на оттеглянето на обжалвано пред него решение на апелативен състав, той имплицитно приема, че апелативните състави са компетентни да оттеглят своите решение и могат да направят това, въпреки че тези решения са предмет на обжалване пред Общия съд.
(вж. т. 39—41 и 44)
2. Общият съд е уточнил, че процедурната грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз е грешка, която има процедурни последици. Общият съд също така е подчертал, че разглеждането на въпросите по съществото на спора и дори изменението на взетото от апелативния състав решение не може да се направи в рамките на член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.
Освен това в решение от 22 ноември 2011 г., mPAY24/СХВП — Ultra, T‑275/10 Общият съд е счел, че поправката на решение на апелативен състав, с което към това решение се добавя точка относно описателния характер на оспорваната марка за обхванатите от нея стоки и услуги, засяга самата същност на поправеното решение. Поради това Общият съд стига до извода не само че тази поправка не е можела да бъде внесена на основание член 53 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001) за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, който предвижда, че „могат да се поправят само езикови грешки, грешки при преписване и явни грешки“, но и че не е можела да бъде извършена на основание член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, тъй като в случая не са били изпълнени условията за прилагането му, понеже не е била допусната явна процедурна грешка.
По делото, приключило с решение от 22 ноември 2011 г., MPAY24, T‑275/10, добавената от апелативния състав точка в поправката цели да допълни мотивите на поправеното решение. От това съдебно решение следва, че допълването на мотивите на решението засяга самата му същност и липсата на мотиви не може да се счита за процедурна грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.
Този извод не се поставя под въпрос от решение от 18 октомври 2011 г., Щайги и кошове, T‑53/10, на което се позовава Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). В точка 37 от това решение Общият съд приема, че нарушението на правото на защита представлява грешка, която засяга производството, довело до приемането на решението на апелативния състав, и която следователно може по същество да опорочи това решение. От тази констатация и съдебната практика, съгласно която понятието „явна грешка“ не би могло да се отнася до грешка, която може по същество да опорочи решението, Общият съд стига до извода, че нарушението на правото на защита не представлява явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002 за промишления дизайн на Общността, която може да бъде поправена. Поради това точка 37 от решение от 18 октомври 2011 г., Щайги и кошове, Т‑53/10, не позволява да се направи никакъв извод по въпроса дали липсата на мотиви може да съставлява „явна процедурна грешка“ по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.
(вж. т. 55—58)
3. Тъй като производството пред апелативните състави е от административно естество, постановените от апелативните състави решения са административни по естеството си и с оглед на това апелативните състави по принцип могат да се позовават на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразен административен акт, за да оттеглят своите решения.
Следва все пак да се определи дали предвид наличието в Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз на разпоредба относно оттеглянето на решенията на отделите на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) оттеглянето на решение на апелативен състав може да се основава на този общ правен принцип.
Решение от 18 октомври 2011 г., Щайги и кошове, T‑53/10, на което се позовава Службата, не позволява този въпрос да бъде разрешен. Действително в посоченото решение Общият съд, след като констатира, че решението на апелативен състав, с което се внася поправка, не е можело да бъде прието на основание член 39 от Регламент № 2245/2002 за прилагане на Регламент № 6/2002 за промишления дизайн на Общността, разглежда въпроса дали то е можело да бъде постановено на основание на общия правен принцип, допускащ оттеглянето с обратна сила на незаконосъобразен административен акт. При все това нито в Регламент № 6/2002, нито в Регламент № 2245/2002 съществува разпоредба, еквивалентна на член 80 от Регламент № 207/2009, която да урежда производството по оттегляне на постановени в областта на промишления дизайн решения.
В решения от 12 септември 2007 г., González y Díez/Комисия, T‑25/04, т. 97 и от 18 септември 2015 г., Deutsche Post/Комисия, T‑421/07 RENV, т. 47, постановени по дела за държавни помощи, Общият съд е подчертал — след като констатира, че Комисията не може да оттегли решението си на основание член 9 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, който урежда правото на Комисията да оттегля решения — че възможността Комисията да оттегли дадено решение относно държавни помощи, не е ограничена само до ситуацията, визирана в член 9 от този регламент, която е само специфичен израз на общия принцип на правото, допускащ оттеглянето с ретроактивно действие на незаконосъобразен административен акт, който е породил субективни права. Общият съд е добавил, че такова оттегляне може винаги да бъде извършено, стига институцията, която е автор на акта, да съблюдава условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице, което е можело да разчита на законосъобразността на последния.
Следователно от посочените в предходния параграф съдебни решения следва, че дори в случая на уредено от законодателя производство за оттегляне на актовете на определена институцията последната може да оттегли определен акт на основание на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразни административни актове при спазване на определени условия.
Освен това, макар да е вярно, че член 83 от Регламент № 207/2009 предвижда, че „[п]ри липса на процедурни разпоредби в настоящия регламент, в регламента за прилагането, в правилата за таксите или в процедурния правилник на апелативните състави Службата взема предвид общоприетите в тази област принципи в държавите членки“, както и че съгласно съдебната практика този член се прилага само при празнота или двусмислие в процесуалните разпоредби (вж. решение от 13 септември 2010 г., Travel Service/СХВП — Eurowings Luftverkehrs (smartWings), T‑72/08, непубликувано, EU:T:2010:395, т. 76 и цитираната съдебна практика), все пак посоченият член не предвижда, че при наличието на процесуална разпоредба Службата не може да вземе под внимание тези принципи. При всички положения, доколкото понятието за явна процедурна грешка не е дефинирано в посочените регламенти, член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 не е лишен от двусмислие и следователно не е достатъчно ясен, за да изключи прилагането на член 83 от Регламент № 207/2009.
(вж. т. 61—66)
4. Общият правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразно решение, е съвместим с принципа на добра администрация. Действително многократно е било постановявано, че поправянето на опорочаващи дадено решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление.
Следва да се добави, че макар принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да изискват оттеглянето на незаконосъобразния акт в разумен срок и отчитане на степента, в която заинтересованото лице евентуално е имало основание да разчита на законосъобразността на акта, това не променя факта, че подобно оттегляне по принцип е позволено.
Накрая, следва да се отбележи, че решенията на апелативните състави не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като по-специално производствата пред Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) са административни, а не съдебни.
(вж. т. 84—86)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 72)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 74 и 75)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 89)