Жалба, подадена на 19 декември 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Съда на публичната служба, постановено на 14 oктомври 2008 г. по дело F-74/07, Meierhofer/Комисия
(дело T-560/08 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и B. Eggers)
Друга страна в производството: S. Meierhofer (Мюнхен, Германия)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли:
да се отмени Решението на Съда на публичната служба, постановено на 14 oктомври 2008 г. по дело F-74/07, Meierhofer/Комисия;
да се осъди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу Решението на Съда на публичната служба, постановено на 14 oктомври 2008 г. по дело F-74/07, Meierhofer/Комисия, с което Съдът на публичната служба отменя решението на конкурсната комисия на конкурс EPSO/AD/26/05 от 19 юни 2007 г. поради нарушение на задължението за мотивиране.
С въпросното решение е отхвърлена молбата на кандидата за преразглеждане на решението на конкурсната комисия, съгласно което той не е издържал успешно устния изпит от конкурса. На устния изпит кандидатът е получил с половин точка по-малко от необходимия минимален брой точки. Според обявлението за конкурса устният изпит се оценява с отделна обща оценка.
Жалбата се отнася до изискванията относно задължението за мотивиране от страна на конкурсната комисия и до критериите за контрол, упражняван от общностния съд. Жалбоподателят по-конкретно оспорва заключението на Съда на публичната служба, според което при "специфични обстоятелства", например при оценка съвсем малко по-ниска от минималния брой точки, само съобщаването на елиминиращата оценка на неиздържалия устния изпит от конкурса кандидат не е достатъчно, за да бъде изпълнено задължението за мотивиране.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че това становище поражда правна несигурност:
На първо място, съгласно постоянна съдебна практика задължението за мотивиране трябва да съответства на съблюдаването на поверителността, приложима за работата на конкурсната комисия съгласно член 6 от Приложение III към Правилника за длъжностните лице на Европейските общности и съгласно което се забранява разгласяването на становищата на отделни членове на конкурсната комисия, както и разкриването на подробности относно оценяването на кандидата индивидуално или в сравнение с другите кандидати.
На второ място, възможно е сравнението със случаи, свързани с достъп до документи, извършено от Съда на публичната служба, да съдържа грешка, тъй като член 6 от Приложение III към Правилника не предвижда никакво правило, въвеждащо изключение или съпоставяне на интереси.
На трето място, Съдът на публичната служба не е спазил съдебната практика, съгласно която задължението за мотивиране трябва да съответства на въпросната мярка, според която Съдът на публичната служба трябва да има право само да контролира законосъобразността на решението. Тъй като последващият контрол на устен изпит от общностния съд бил невъзможен по своя характер, до момента той бил ограничил своя контрол по същество до съблюдаването на процесуалните разпоредби и до обявата за конкурса.
Освен това съдебното решение пораждало правна несигурност що се отнася до разликата между различните видове процесуални мерки, свързани с изискването даден орган да представи документи с поверително съдържание или свързани с обстоятелства, при които отказът те да бъдат разгласени може да се използва срещу заинтересованото лице (процесуално-организационни действия и събиране на доказателства). В настоящия случай Съдът на публичната служба при това тълкувал напълно неправилно становището на Комисията, тъй като тя по никакъв начин не била отказала такова разгласяване. Нещо повече, Комисията била обяснила, че не може да представи релевантните документи въз основа на разпоредените от Съда на публичната служба процесуално-организационни действия, а че очаква вземането на решение относно събирането на доказателства от съдебния състав.
____________