РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 май 2010 година
Дело T-560/08 P
Европейска комисия
срещу
Stefan Meierhofer
„Обжалване — Публична служба — Назначаване — Конкурс на общо основание — Решение, с което се установява, че кандидатът не е положил успешно устния изпит — Отказ на Комисията да се съобрази с процесуално-организационни действия“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 14 октомври 2008 г. по дело Meierhofer/Комисия (F‑74/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑319 и II‑A‑1‑1745), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 14 октомври 2008 г. по дело Meierhofer/Комисия (F‑74/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑319 и II‑A‑1‑1745). Връща делото на Съда на публичната служба за постановяване на решение. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Правен интерес — Условие — Полза за жалбоподателя
(член 56, трета алинея от Статута на Съда)
2. Производство — Процесуално-организационни действия — Събиране на доказателства — Право на преценка на съда на Съюза — Обхват
3. Производство — Процесуално-организационни действия — Искане за представяне на документ — Вземане предвид на поверителния характер
(член 44, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. В рамките на жалбите, подадени от институция — ответник в първоинстанционното производство, срещу решение, с което са уважени исканията на длъжностно лице, допустимостта на жалбата е обусловена от наличието на правен интерес, който предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.
В това отношение, след като Съдът на публичната служба е отменил поради нарушение на задължението за мотивиране решение, с което се установява, че кандидатът не е положил успешно устния изпит на даден конкурс, съответната институция, за да се съобрази с отменителното решение, е длъжна да приеме ново решение, с което да впише или не името на заинтересованото лице в списъка с резерви от конкурса. Това ново решение ще замени решението, отменено с обжалваното съдебно решение. Обратно, ако обжалваното съдебно решение бъде отменено, ще се възобнови изцяло действието на отмененото решение и то ще трябва да се разгледа отново в светлината на останалите правни основания в жалбата.
На следващо място, отмяната на обжалваното съдебно решение във всички случаи несъмнено е от полза на институцията ответник, доколкото при окончателно отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство жалбоподателят не би могъл да предяви срещу нея искане за обезщетение за вреди, които би могъл да твърди, че е претърпял поради действието на спорното решение.
(вж. точки 41, 44, 45 и 47)
Позоваване на:
Съд — 13 юли 2000 г., Парламент/Richard, C‑174/99 P, Recueil, стр. I‑6189, точки 33 и 34, 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, Recueil, стр. I‑3019, точки 28 и 31
2. Преценката дали е подходящо да се приеме процесуално-организационно действие или мярка по събиране на доказателства принадлежи на съда, а не на страните, като последните могат, ако намерят за необходимо, да оспорят направения в първоинстанционното производство избор в рамките на производството по обжалване. По този начин преценката дали е необходимо приемане на процесуално-организационно действие за целите на постановяване на решението принадлежи на съда, а не на страните.
Макар да е вярно обаче, че страната няма право да изисква от съда на Съюза да приеме мярка по събиране на доказателства, в не по-малка степен е вярно, че съдът не може да извлича последици от липсата на определена информация в преписката, преди да изчерпи средствата, предвидени в процедурния му правилник, за да получи тази информация от съответната страна.
(вж. точки 61 и 62)
Позоваване на:
Общ съд — 27 октомври 1994 г., Fiatagri и New Holland Ford/Комисия, T‑34/92, Recueil, стр. II‑905
3. Въпреки съществуващите разлики между Процедурния правилник на Общия съд и този на Съда на публичната служба, за последния остава възможността да следва същата процедура като тази пред Общия съд, според която, когато една от страните уведоми съда, че не е в състояние да изпълни процесуално-организационни действия, доколкото някои от поисканите документи са поверителни, Общият съд може да приеме определение, с което да разпореди на тази страна да представи въпросните документи, като същевременно предвиди, че на този етап те няма да бъдат предоставяни на насрещната страна.
Несъмнено нито Статутът на Съда, нито Процедурният правилник на Съда на публичната служба, както впрочем и процедурните правилници на Съда и на Общия съд, предвиждат възможност за налагане на санкция, в случай че адресатът на такова определение не го изпълни, като единствената възможна реакция срещу отказ е юрисдикцията да изведе последиците от него в решението, което слага край на производството.
Това не променя факта, че преди да постъпи по този начин, Съдът на публичната служба е длъжен да изчерпи всички инструменти, с които разполага, за да бъдат представени съответните документи. Поради това, когато институцията настоява пред Съда на публичната служба на поверителния характер на поисканите ѝ документи, Съдът на публичната служба е длъжен по свой почин да приложи разпоредбата от процедурния си правилник, която му позволява съответно да вземе предвид посочения поверителен характер и ако е необходимо, да приеме подходящите мерки, за да осигури защитата му. Член 44, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба обаче позволява да се приеме определение, с което да се изиска представянето на документ, за който се твърди, че е поверителен.
(вж. точки 72—74, 76 и 77)
Позоваване на:
Съд — 10 юни 1980 г., M./Комисия, 155/78, Recueil, стр. 1797, точки 20 и 21;
Общ съд — 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точки 54 и 55; 18 март 2009 г., Shanghai Excell M & E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, Сборник, стр. II‑573, точки 24—26