РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

14 юли 2016 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на морски маркучи — Споразумения за определяне на цените, разпределение на пазарите и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Принцип на икономическата приемственост — Принцип на личната отговорност — Глоби — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Таван от 10 % — Пълен съдебен контрол“

По дело T‑146/09 RENV

Parker Hannifin Manufacturing Srl, по-рано Parker ITR Srl, установено в Корсико (Италия),

Parker-Hannifin Corp., установено в Мейфилд Хайтс, Охайо (Съединени американски щати),

представлявани от B. Amory, F. Marchini Camia и É. Barbier de la Serre, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват V. Bottka, S. Noë и R. Sauer, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, главно искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо отмяната на Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи), в частта, в която то се отнася до жалбоподателите, и при условията на евентуалност, искане, основано на член 263 ДФЕС, целящо отмяната или същественото намаляване на глобата, която им е наложена с посоченото решение,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, J. Schwarcz и A. M. Collins, съдии,

секретар: секретар: M. Junius, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 февруари 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Настоящото дело се вписва в спора относно картела на морските маркучи, санкциониран от Европейската комисия с Решение C (2009) 428 окончателен от 28 януари 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 от [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2        Единадесет дружества са адресати на обжалваното решение, сред които Bridgestone Corporation и Bridgestone Industrial Limited (наричани по-нататък заедно „Bridgestone“), The Yokohama Rubber Company Limited (наричано по-нататък „Yokohama“), Dunlop Oil & Marine Limited (наричано по-нататък „DOM“), първият жалбоподател, Parker ITR Srl (понастоящем Parker Hannifin Manufacturing Srl, наричано по-нататък „Parker ITR“), вторият жалбоподател, Parker-Hannifin Corp (наричано по-нататък „Parker-Hannifin“) и Manuli Rubber Industries SpA (наричано по-нататък „Manuli“).

3        В обжалваното решение Комисията приема, че в периода от 1986 г. до 2007 г. група действащи в сектора на морските маркучи предприятия са участвали в картел в световен мащаб и им налага глоби с общ размер 131 000 000 EUR.

4        Дружеството ITR Rubber (впоследствие Parker ITR), създадено на 27 юни 2001 г. от неговото дружество майка ITR SpA, в рамките на групата Saiag, действа в сектора на морските маркучи, считано от 1 януари 2002 г., на която дата ITR му е прехвърлило своите активи в този сектор, за да бъдат те препродадени на Parker-Hannifin в рамките на групата Parker. Продажбата от ITR Rubber на Parker-Hannifin поражда действие на 31 януари 2002 г.

5        В обжалваното решение Комисията приема, че в конкретния случай не следва да се прилага принципът на личната отговорност, а принципът на икономическата приемственост, след като Parker ITR е икономическият правоприемник на дейността, свързана с морските маркучи на ITR и на Saiag SpA, и следователно трябва да носи отговорност за нарушението, извършено от ITR и Saiag, преди 1 януари 2002 г., на която дата са му прехвърлени активите в сектора на морските маркучи. Parker-Hannifin е считано за солидарно отговорно за поведението на Parker ITR от датата на придобиването на последното, 31 януари 2002 г. Така Комисията приема, че Parker ITR е отговорно за нарушението за периода от 1 април 1986 г. до 2 май 2007 г. и му налага глоба в размер от 25 610 000 EUR, за заплащането на която Parker-Hannifin отговаря солидарно за сумата от 8 320 000 EUR.

6        На 9 април 2009 г. Parker ITR и Parker-Hannifin подават жалба до Общия съд с основно искане за отмяна на решението на Комисията в частта му, отнасяща се до тях, и при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на наложената глоба.

7        В решение от 17 май 2013 г., Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия (T‑146/09, наричано по-нататък „решението на Общия съд“, EU:T:2013:258), Общият съд приема, че принципът на икономическата приемственост не се прилага в положения като настоящото, а следва да се приложи принципът на личната отговорност. Така Общият съд счита, че в конкретния случай става въпрос за прехвърляне от участващото в картела предприятие, тоест Saiag и неговото дъщерно дружество ITR, на една част от дейностите на последното на трето независимо предприятие, тоест Parker-Hannifin, тъй като създаването на ITR Rubber и прехвърлянето на активи на същото от страна на ITR по същество представляват обособяване в дъщерно дружество на частта от дейността, свързана с маркучи от каучук, вписващо се в рамките на цел за прехвърляне на Parker-Hannifin (т. 115 от решението на Общия съд). Между прехвърлителя, Saiag или ITR, и приобретателя Parker-Hannifin обаче не е имало никаква връзка (т. 116 от решението Общия съд). Обратно, в приложение на принципа на личната отговорност Комисията следвало да констатира, че ITR и Saiag са отговорни за нарушението до 1 януари 2002 г. и поради това тя не можела да счита ITR Rubber за отговорно (понастоящем Parker ITR) за периода преди тази дата (т. 118 и 119 от решението на Общия съд). Така Общият съд отменя обжалваното решение в частта му, в която се констатира участието на Parker ITR в нарушението за периода преди 1 януари 2002 г. и определя на 6 400 000 EUR размера на наложената на Parker ITR глоба, за която Parker-Hannifin носи солидарна отговорност до размер на 6 300 000 EUR.

8        С жалба, подадена в секретариата на Съда на 1 август  2013 г., Комисията обжалва решението на Общия съд.

9        В решение от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin (C‑434/13 P, наричано по-нататък „решението по жалбата“, EU:C:2014:2456), Съдът приема по същество, че Общият съд е смесил две отделни операции, тъй като е взел предвид единствено прехвърлянето на ITR Rubber на Parker-Hannifin, въпреки че преди това е имало прехвърляне в рамките на групата на активите на ITR на ITR Rubber, което е релевантно за целите на прилагането на принципа на икономическата приемственост (точки 46, 49 и 54 от решението по жалбата). Според Съда този принцип се прилага поради структурните връзки между ITR и неговото изцяло притежавано дъщерно дружество ITR Rubber към момента на прехвърлянето на активи на последното (т. 55 от решението по жалбата). При все това Съдът уточнява, че положение на икономическа приемственост би могло да се изключи, ако липсват действителни връзки, под формата на действително упражняване от ITR на решаващо влияние върху ITR Rubber, въпрос който не е разглеждан на първа инстанция (точки 56 и 65 от решението по жалбата). Така Съдът отменя точки 1—3 от диспозитива на решението на Общия съд и връща делото на последния за ново произнасяне по жалбата.

10      Подробно описание на фактите, стоящи в основата на спора, по-конкретно що се отнася до сектора на морските маркучи, историята на жалбоподателите, административното производство и обжалваното решение, е изложено в точки 1—34 от решението на Общия съд и в точки 6—17 от решението по жалбата.

 Производството и исканията на страните

11      След решението на Съда в производството по обжалване и в съответствие с член 118, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. делото е разпределено на шести състав на Общия съд.

12      Тъй като един от членовете на шести състав е възпрепятстван да заседава, председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.

13      По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва Комисията да представи определени документи. Комисията изпълнява това в определения срок.

14      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 февруари 2016 г.

15      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта му, в която обявява Parker ITR отговорно за нарушението от 1 април 1986 г. до 31 януари 2002 г.,

–        да намали съществено размера на наложената им глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли изцяло жалбата за отмяна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, направени в производствата по дела T‑146/09, C‑434/13 P и T‑146/09 RENV.

 От правна страна

 По обхвата на жалбата след връщането на делото

 Доводи на страните

17      Жалбоподателите поддържат, че в рамките на връщането на делото за ново разглеждане Общият съд трябва да се произнесе по всички основания за отмяна, които те са повдигнали, стига те да са отразени в някой от елементите на диспозитива на отмененото от Съда решение, включително тези, които са били отхвърлени на първа инстанция като неотносими или които са били уважени само като следствие от уважаването на основание, което е трябвало да бъде преразгледано вследствие на връщането на делото.

18      Освен това жалбоподателите сочат в техните становища, че се отказват от второ, трето, четвърто, седмо и девето основание.

19      Комисията поддържа, че в рамките на настоящото обжалване след връщане на делото Общият съд не би могъл да прави преценка de novo на твърденията, които не са били повдигнати в рамките на първоначалната жалба или които поради това че са били отхвърлени по същество от Общия съд, не са били предмет на обжалване, по-конкретно тези относно тавана от 10 % от търговския оборот в рамките на осмото основание. Освен това тя поддържа, че ново разглеждане е изключено в рамките на обжалването след връщане на делото, ако то се отнася по въпроси, по които Съдът се е произнесъл окончателно в решението по жалбата.

 Съображения на Общия съд

20      Най-напред трябва да се отбележи, както беше посочено в точка 18 по-горе, че жалбоподателите са се отказали от второ, трето, четвърто, седмо и девето основание.

21      След това следва да се припомни, че по силата на член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия, когато жалбата е основателна и делото е върнато на Общия съд, за да се произнесе по спора, този съд е обвързан от всяко решение на Съда по правните въпроси.

22      Така вследствие на отмяна от Съда и връщане на делото за ново разглеждане на Общия съд последният е сезиран съгласно член 215 от Процедурния правилник с решението на Съда и следва да се произнесе отново по всички повдигнати от жалбоподателя правни основания за отмяна, с изключение на неотменените от Съда части от диспозитива, както и на съображенията, които са необходимата основа за тези неотменени части, доколкото те вече се ползват със силата на пресъдено нещо (решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 83).

23      В конкретния случай с решението по жалбата Съдът е отменил точки 1—3 от диспозитива на решението на Общия съд, върнал делото на същия, за да се произнесе по основателността на жалбата и не се е произнесъл по съдебните разноски. Следва, че след връщането на делото от Съда Общият съд има задачата да се произнесе, като същевременно е обвързан от правните въпроси, решени с решението по жалбата, по всички основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на тяхната жалба, доколкото те представляват основанието на точки 1—3 от диспозитива на решението на Общия съд, които са отменени от Съда.

24      В това отношение от решението на Общия съд следва, че точки 1—3 от неговия диспозитив се основават на уважаването от Общия съд на първата част на първото основание и на петото и шестото основание, изтъкнати от жалбоподателите, както и на незаконосъобразностите, констатирани при разглеждането на тези основания.

25      Накрая, що се отнася до осмото основание, трябва да се посочи, че в решението по жалбата Съдът е отхвърлил като недопустими доводите на жалбоподателите за оспорване на преценката на Общия съд по осмото основание от тяхната жалба с мотив, че те не подали насрещна жалба с отделен акт, различен от техния писмен отговор, срещу подобна преценка.

26      Всъщност в точки 94—97 от решението по жалбата е посочено следното:

„94      […] в точка 228 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че осмото основание от жалбата е неоснователно, що се отнася до периода на нарушението след 1 януари 2002 г., включително периода от 1 до 31 януари 2002 г., през който ITR Rubber все още не е принадлежало на Parker-Hannifin.

95      Направеният от Общия съд извод се отразява в метода за изчисление, който той е използвал, за да определи отново размера на наложената на Parker ITR глоба, както и в точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, в която той не провежда разграничение между периода от 1 до 31 януари 2002 г. и периода след тази дата.

96      Ето защо следва да се констатира, че в рамките на осмото основание от жалбата Общият съд е разгледал и се е произнесъл по правния въпрос, повдигнат от Parker ITR и Parker-Hannifin, като е отхвърлил доводите им.

97      При тези обстоятелства доводите на ответниците в производството по обжалване относно прилагането на член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, тъй като противно на изискването по член 176, параграф 2 от Процедурния правилник, те не са подали насрещна жалба като отделен документ, различен от писмения отговор, за да оспорят извода на Общия съд по осмото основание от жалбата им до него“.

27      С оглед на преценката на Съда, по-конкретно в точка 97 от решението по жалбата, доколкото осмото основание е отхвърлено в решението на Общия съд за периода след 1 януари 2002 г., тази част от посоченото решение не е била предмет на насрещна жалба и следователно не е била отменена от Съда, поради което трябва да се счита, че е придобила сила на пресъдено нещо.

28      При все това в точка 228 от решението с уважаването на първото основание Общият съд отменя като неотносимо осмото основание, доколкото то се отнася до периода преди 1 януари 2002 г. и не разглежда твърденията за нарушения на принципите на личната отговорност и на пропорционалност и за липса на мотиви, доколкото те се отнасят за посочения период.

29      Освен това трябва да се констатира, че в решението преценката на Общия съд по осмото основание е изведена, що се отнася до периода на нарушението преди 1 януари 2002 г., от уважаването на първото основание и това уважаване представлява, както става ясно по-конкретно от точки 253 и 255 от посоченото решение, необходимата основа на точки 1—3 от неговия диспозитив, които Съдът е отменил.

30      Поради това не може да се счита, че Общият съд се е произнесъл по съществото на осмото основание в частта му относно периода преди 1 януари 2002 г.

31      Следователно осмото изтъкнато от жалбоподателите основание трябва да се разгледа, що се отнася до периода преди 1 януари 2002 г.

32      С оглед на изложените съображения Общият съд е призован да се произнесе по основателността на жалбата след връщането на делото, като вземе решение по първото, петото, шестото, и при условията, описани в точка 31 по-горе, осмото основание.

 По първото основание, изведено от неправилното вменяване на Parker ITR на отговорността за нарушението за периода преди 1 януари 2002 г.

33      Първото изтъкнато от жалбоподателите основание се разделя на три части, свързани, първата, с неспазването на принципа на личната отговорност, втората, със злоупотреба с власт и заобикаляне на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и третата, с нарушението на принципа на равно третиране и на задължението за мотивиране.

34      Комисията оспорва доводите, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на първото им основание.

 По допустимостта на доводите, свързани с мотивите относно връзките между ITR и ITR Rubber

35      В рамките на първото основание относно неспазването на принципа на личната отговорност жалбоподателите изтъкват по-конкретно липсата на достатъчно мотиви в обжалваното решение, що се отнася до прилагането на принципа на икономическата приемственост въз основа на връзките между ITR и ITR Rubber, които са били изтъкнати за първи път в обжалваното решение, още повече че това прилагане представлява отклонение от по-ранната практика в решенията на Комисията, съгласно която би следвало да се приложи принципът на личната отговорност.

36      Комисията отбелязва, че подобни доводи, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на техните становища по жалбата след връщането на делото, представляват ново основание, вмъкнато в първоначално изтъкнатото основание и изменящо неговото съдържание, което го прави недопустимо.

37      Наистина, така както е формулирано в жалбата, първото основание изобщо не се е позовавало на липсата на мотиви, що се отнася по-специално до прилагането от Комисията на принципа на икономическата приемственост поради съществуващите връзки между ITR и ITR Rubber.

38      При все това, от една страна, следва да се припомни, че нарушението на задължението за мотивиране представлява основание, свързано с обществения ред, което трябва да бъде разгледано служебно и чието разглеждане може да се направи във всеки стадий на производството (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 48—50).

39      От друга страна, следва да се отбележи, че жалбоподателите посочват в рамките на третата част на първото основание нарушението на задължението за мотивиране, що се отнася до вменяването на ITR Rubber на отговорността за периода на нарушението преди 1 януари 2002 г., в приложение на принципа на икономическата приемственост, доколкото Комисията се отклонила от своята предходна практика, основана на принципа на личната отговорност. Така изтъкнатите от жалбоподателите доводи в техните становища след решението по жалбата и свързани с липсата на мотиви за прилагането на принципа на икономическата приемственост въз основа на връзките между ITR и ITR Rubber, могат да се считат за тясно свързани с тези, изтъкнати в рамките на третата част на първото основание, изведена от нарушението на задължението за мотивиране и за доразвиващи тези доводи аргументи (вж. в този смисъл решение от 28 април 2010 г., Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, EU:T:2010:168, т. 199).

40      При тези обстоятелства тези доводи следва да се считат за допустими, доколкото са свързани с третата част на първото основание, в рамките на която следва да бъдат разгледани.

 По вменяването на Parker ITR на отговорността за нарушението, извършено от ITR през периода преди 1 януари 2002 г.

41      В рамките на първата част на първото си основание жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е вменила на Parker ITR отговорността за нарушението, извършено от ITR през периода преди 1 януари 2002 г., на която дата Parker ITR започнало да действа в сектора на морските маркучи, в приложение на принципа на икономическата приемственост и в разрез с принципа на личната отговорност.

–       По прилагането на принципа на икономическата приемственост

42      Следва да се напомни, че в точка 46 от решението по жалбата Съдът е постановил:

„46 […] се налага изводът, че като в точка 116 от обжалваното съдебно решение е изключил възможността принципът на икономическата приемственост да се прилага в случай като настоящия, в който няма структурна връзка между прехвърлителя, а именно Saiag […] или дъщерното му дружество ITR […], и приобретателя, а именно Parker-Hannifin, при преценката си Общият съд е смесил две отделни операции. Общият съд е пропуснал да отчете, че ITR […] първо е прехвърлило дейността си в сектора на морските маркучи на едно от дъщерните си дружества, преди да прехвърли това дъщерно дружество на Parker-Hannifin“.

43      В точки 50—53 от решението по жалбата, що се отнася до прилагането на принципа на икономическата приемственост, Съдът е приел следното:

„50      […] релевантната дата, за да се прецени — с оглед на установяване на случай на икономическата приемственост — дали е налице прехвърляне на активи в рамките на една група или между независими предприятия, трябва да бъде датата на самото прехвърляне.

51      Макар да е необходимо към тази дата между прехвърлителя и приобретателя да съществуват структурни връзки, позволяващи да се приеме в съответствие с принципа на личната отговорност, че двете образувания съставляват едно-единствено предприятие, все пак не се изисква, с оглед на преследваната с принципа на икономическата приемственост цел, тези връзки да продължат да съществуват през целия останал период на нарушението или до приемането на решението, с което се санкционира нарушението […].

52      По същия начин и по същите причини не е необходимо структурните връзки, позволяващи да се установи случай на икономическата приемственост, да продължат да съществуват през минимален период, който може да бъде определен само във всеки отделен случай и с обратна сила.

53      […] що се отнася до отчитането — за да се установи наличието на икономическата приемственост — на преследваната с прехвърлянето на дейността цел, принципът на правната сигурност налага също да се отхвърли като ирелевантно посоченото в точка 115 от обжалваното съдебно решение обстоятелство, че образуванието приобретател е учредено и е получило активите с оглед на последващо прехвърляне на трето независимо лице. Всъщност отчитането на икономическите съображения за учредяването на дъщерно дружество, както и на целта, преследвана в повече или по-малко дългосрочен план с прехвърлянето на това дъщерно дружество на трето предприятие, би въвело субективни фактори, несъвместими с прозрачното и предвидимо прилагане на този принцип“.

44      На тази основа в точки 54—56 от решението по жалбата Съдът прави извода, че като не е приложил принципа на икономическата приемственост, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, както следва:

„54      […] що се отнася до извода в точка 116 от обжалваното съдебно решение, че при обстоятелствата в случая Комисията е трябвало да подведе лицата, осъществявали дейността преди това, под отговорност за извършеното преди прехвърлянето на дейността нарушение, следва да се отбележи, че той е направен въз основа на погрешен анализ, в рамките на който Общият съд от самото начало отхвърля наличието на икономическата приемственост. Все пак съгласно постоянната съдебна практика, когато е установен такъв случай, обстоятелството, че образуванието, което е извършило нарушението, продължава да съществува, само по себе си не е пречка за санкциониране на образуванието, на което то е прехвърлило икономическата си дейност […]

55      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точки 115 и 116 от обжалваното съдебно решение, без да отчете съществуващите връзки между ITR […] и ITR Rubber към датата на прехвърлянето на дейността между тези две образувания, че в случая е изключено наличието на икономическата приемственост поради липсата на структурни връзки между образуванието прехвърлител и образуванието приобретател, които според него са Saiag […] или ITR […] и Parker-Hannifin.

56      Подобна грешка обаче би могла да бъде без значение, ако във всички случаи трябва да се отхвърли наличието на случай на икономическата приемственост поради липсата на действителни връзки между ITR […] и ITR Rubber. От тази гледна точка трябва да бъде разгледан доводът на ответниците в производството по обжалване, че Общият съд основателно отхвърлил наличието на случай на икономическата приемственост, тъй като в спорното решение Комисията не проверила дали ITR […] действително упражнявало реален контрол върху ITR Rubber“.

45      Първо, от изложените съображения следва, че за целите на разглеждането на вменяването на отговорността за нарушението, извършено от ITR през периода преди 1 януари 2002 г., трябва да се вземе предвид прехвърлянето в рамките на групата на дейността в сектора на морските маркучи от ITR на ITR Rubber.

46      Второ, от решението по жалбата става ясно, че датата, която следва да се вземе предвид, за да се прецени дали следва да се приложи принципът на икономическата приемственост, е тази на прехвърлянето на въпросната дейност.

47      Трето, от съображенията на Съда в решението по жалбата следва, че не трябва да се взема предвид целта на прехвърлянето от Saiag и неговото дъщерно дружество ITR на дейностите, свързани с морските маркучи, на Parker-Hannifin, дружество от групата Parker, посредством обособяването на дъщерно дружество за тези дейности, тоест създаването на дружеството ITR Rubber. Всъщност според Съда целта и икономическите съображения на подобна операция не са релевантни.

48      Четвърто, от това следва, че вследствие на прехвърлянето на дейностите в рамките на групата между ITR и неговото изцяло притежавано дъщерно дружество, ITR Rubber, с оглед на съществуващите структурни връзки между тези две дружества към датата на въпросното прехвърляне, тоест 1 януари 2002 г., прилагането на принципа на икономическата приемственост не би могло да се изключи в конкретния случай.

49      Накрая, от съображенията на Съда следва, че въпреки структурните връзки между ITR и ITR Rubber прилагането на принципа на икономическата приемственост би могло да се изключи в конкретния случай поради липсата на ефективен контрол на ITR върху ITR Rubber под формата на действително упражняване на решаващо влияние, което трябва да се счита за доказано, освен ако не бъде оборена от Parker ITR и Parker-Hannifin презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на ITR върху ITR Rubber към 1 януари 2002 г. — датата на въпросното прехвърляне в рамките на групата Saiag.

–       По презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние

50      В съображение 370 от обжалваното решение Комисията констатира, че към датата на прехвърлянето на неправомерните дейности от ITR на ITR Rubber, тези две дружества са били обединени в икономически план като дружество майка и изцяло притежавано дъщерно дружество и са били част от едно и също предприятие. Жалбоподателите не оспорват наличието на тези структурни връзки.

51      В това отношение в точка 62 от решението по жалбата Съдът подчертава, че жалбоподателите имат за задача да оборят оборимата презумпция за действително упражняване на решаващо влияние от ITR върху ITR Rubber, като представят доказателства, достатъчни, за да се установи, че дъщерното дружество е имало самостоятелно поведение на пазара.

52      Всъщност Съдът посочва, че в точки 65 и 66 от решението по жалбата, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е пропуснал да разгледа — за целите на проверката дали Комисията е приложила правилно принципа на икономическата приемственост  в конкретния случай — доказателствата, представени от жалбоподателите във връзка с наличието или липсата на действителни връзки под формата на решаващо влияние от страна на ITR върху ITR Rubber.

53      Вследствие на това в рамките на настоящата жалба след връщането на делото на Общия съд следва да се провери дали представените от жалбоподателите доказателства са достатъчни, за да се установи, че дъщерното дружество ITR Rubber е имало самостоятелно поведение на пазара.

54      Общият съд е призован да направи този анализ за целите на вменяването на отговорността за нарушението, извършено от дружеството майка, тоест ITR, на неговото дъщерно дружество, ITR Rubber, с оглед на практиката, изтъкната от Съда в точка 58 от решението по жалбата. Според тази съдебна практика обаче в особения случай, когато дружество майка притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата на конкуренция на Европейския съюз, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество. При тези условия е достатъчно Комисията да докаже, че целият или почти целият капитал на дадено дъщерно дружество е притежание на дружеството майка, за да приеме, че презумираният факт е налице. Тя обаче е оборима и образуванията, желаещи да оборят тази презумпция, могат да представят всякакви доказателства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между дъщерното дружество и неговото дружество майка, за които считат, че са от естество да докажат, че дъщерното дружество и дружеството майка не представляват едно-единствено икономическо образувание, а дъщерното дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. решения от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 60 и цитираната съдебна практика, и от 8 май 2013 г., Eni/Комисия, C‑508/11 P, EU:C:2013:289, т. 47 и цитираната съдебна практика; решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 105—111).

–       По оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние

55      Жалбоподателите изтъкват липсата на решаващо влияние на ITR върху ITR Rubber, с оглед на следните данни.

56      На първо място, те сочат, че от момента на създаването му като дружество на 27 юни 2001 г. до 1 януари 2002 г. ITR Rubber не е извършвало никаква икономическата дейност, поради което през този период ITR не е могло да упражни никакво решаващо влияние или да даде каквито и да било търговски указания на своето дъщерно дружество.

57      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както следва по-конкретно от точка 56 и сл. от решението по жалбата и както самите жалбоподателите признават в хода на съдебното заседание, датата, която следва да се вземе предвид, за да се прецени наличието на положение на икономическа приемственост, е тази на прехвърлянето на дейностите от ITR на ITR Rubber. Като последица от това изтъкнатите от жалбоподателите доводи относно периода, предшестващ това прехвърляне, са неотносими.

58      Жалбоподателите се съгласяват, че от момента на прехвърлянето на дейностите от ITR на ITR Rubber, извършено на 1 януари 2002 г., последното дружество е продължило нормалния ход на въпросните дейности и следователно е извършвало дейността, която му е била прехвърлена.

59      На второ място, жалбоподателите поддържат, че по силата на член 7.21 от договора за прехвърляне на Parker-Hannifin, в периода между 1 януари 2002 г. и 31 януари 2002 г. никое от дружествата Saiag, ITR или ITR Rubber не е можело да вземе каквато и да било мярка в рамките на дейностите в сектора на каучука, която можело да има отражение върху интересите на Parker-Hannifin, в качеството му на бъдещ приобретател, без неговото предварително съгласие. Това не само възпрепятствало Saiag и ITR да упражнят каквото и да е, още по-малко решаващо влияние върху ITR Rubber, но и предоставило на Parker-Hannifin правото да контролира ITR Rubber съвместно с ITR.

60      В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 7.21 от договора за прехвърляне продавачът, ITR, поема по-конкретно задължението ITR Rubber да действа и да бъде управлявано съгласно обичайната търговска практика, като предварителното съгласие на приобретателя се изисква за всяко решение, надхвърлящо тази практика. По-специално предварителното съгласие на приобретателя било необходимо за промените относно режима на възнаграждение на наетите лица, разпределянето на дивиденти, капиталовите разходи над 100 000 EUR или продажбата на активи, освен при обичайната търговска практика.

61      Най-напред, безспорно е, че датата на прехвърлянето на дружеството ITR Rubber на Parker-Hannifin е 31 януари 2002 г. Така фактът, че в договора за прехвърляне от 5 декември 2001 г. е уговорен начинът, по който ITR Rubber трябвало да бъде управлявано между тази последна дата и датата на ефективното завършване на сделката по прехвърляне, не би могъл да се счита за прехвърляне на контрола върху това дружество от продавача на приобретателя. Всъщност, както самите жалбоподатели признават, тези уговорки са целели да защитят интересите на приобретателя дружеството или въпросните активи, и по-конкретно тяхната стойност да се запазят до датата на прехвърлянето в състояние, отразяващо това, което е било взето предвид от приобретателя при подписването на договора за прехвърляне.

62      По-нататък, макар тези задължения на продавача спрямо приобретателя за т.нар. преходен период преди приключването на прехвърлянето да представляват, от гледна точка на приобретателя, права, по-конкретно що се отнася до предварителното разрешение за действията, надхвърлящи обичайната търговска практика, по естеството си те са били временни и зависещи от действителното приключване на сделката.

63      Накрая, трябва да се констатира, че съгласно член 7.21 от договора за прехвърляне ITR се е задължило ITR Rubber да действа и да бъде управлявано съгласно обичайната търговска практика през т.нар. преходен период, обхващащ времето между датата на подписване на договора и датата на приключване на сделката. Подобен ангажимент обаче е предполагал ITR да може действително да взема решения относно управлението на ITR Rubber. Безспорно ITR е имало нужда от предварителното съгласие на Parker-Hannifin за решенията, надхвърлящи обичайната търговска практика. При все това ITR е имало правомощието и задължението въз основа на договора за прехвърляне да осигури обичайната търговска дейност на ITR Rubber. Противно на твърденията на жалбоподателите, това задължение, което ITR е поело с договора за прехвърляне, представлява по-скоро индикация за факта, че дъщерното дружество ITR Rubber не е действало самостоятелно на пазара.

64      Всъщност, ако през този т.нар. преходен период ITR Rubber не би могло да се счита за контролирано от Parker-Hannifin, то не би могло и да се счита за самостоятелно образувание, което може напълно независимо да взема решения относно своите дейности, доколкото ITR гарантирало ITR Rubber да не се отклонява, по-конкретно в своята търговска политика, от обичайната търговска практика. Така поради ангажимента на своето дружество майка ITR Rubber не е можело да реши едностранно, например да измени своята търговска политика или да спре своята дейност, което би било възможно, ако ITR Rubber беше напълно самостоятелно образувание.

65      Също така ITR е дружеството, което на 1 януари 2002 г. е прехвърлило на ITR Rubber единствените активи, които то е притежавало, докато преди това, както твърдят жалбоподателите, ITR Rubber е било дружество без активи и дейност.

66      Освен това, налага се констатацията, че до приключване на сделката прехвърлянето на ITR Rubber на Parker-Hannifin не е било окончателно. Като последица от това, както правилно посочва Комисията, през т.нар. преходен период ITR, като пълен собственик на ITR Rubber, е имало правомощието, наистина при задължението да обезщети бъдещия приобретател по-конкретно посредством предвидените в самия договор механизми за обезщетяване, да откаже прехвърлянето.

67      На трето място, жалбоподателите отбелязват, че едномесечният период, през който ITR е притежавало изцяло ITR Rubber вследствие на прехвърлянето на дейностите, свързани с морските маркучи, и преди да стане действително прехвърлянето на Parker-Hannifin, представлява твърде кратък период, за да е било възможно ITR или Saiag да упражнят решаващо влияние върху ITR Rubber, дори и те да са имали подобно правомощие.

68      Следва да се отбележи, че сама по себе си продължителността на периода, през който ITR е притежавало изцяло ITR Rubber вследствие на прехвърлянето на дейностите, свързани с морските маркучи, не би могла да представлява елемент, позволяващ да се установи, че последното е имало самостоятелно поведение на пазара.

69      Всъщност налага се констатацията, че към 1 януари 2002 г. — датата на действителното прехвърляне на въпросните дейности на ITR Rubber, ITR е притежавало изцяло дъщерното си дружество и че както беше посочено в точка 63 по-горе, по силата на подписания на 5 декември 2001 г. договор за прехвърляне на Parker-Hannifin ITR трябвало да гарантира, макар и само за кратък период, че ITR Rubber действа и се управлява съгласно обичайната търговска практика.

70      Освен това, както беше посочено в точка 66 по-горе, до действителното извършване на прехвърлянето на Parker-Hannifin, ITR е имало правомощието да вземе решение по прехвърлянето на ITR Rubber, което е можело да бъде упражнено във всеки момент преди приключването на сделката. Освен това датата на приключване на сделката не е била определена предварително с договора за прехвърляне, доколкото тя е зависела по-конкретно от някои предварителни условия. Така, макар придобиването на ITR Rubber от Parker-Hannifin да е станало на 31януари 2002 г., то е можело да се извърши на друга дата, по-конкретно след това.

71      При това положение фактът, че в крайна сметка периодът между прехвърлянето на дейностите, свързани с морските маркучи, на ITR Rubber и прехвърлянето на същото на Parker-Hannifin е продължил само един месец, не би могъл да се счита за улика, позволяваща да се докаже, че макар да е било изцяло притежавано от ITR дъщерно дружество, ITR Rubber е имало самостоятелно поведение на пазара.

72      От изложеното следва, че изтъкнатите от жалбоподателите факти не могат да се считат за достатъчни за доказването на това, че през периода между 1 и 31 януари 2002 г. ITR Rubber е имало самостоятелно поведение на пазара. Вследствие на това жалбоподателите не са оборили презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от ITR върху неговото изцяло притежавано дъщерно дружество ITR Rubber.

73      При тези обстоятелства следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че в приложение на принципа на икономическата приемственост Parker ITR е можело да се подведе под отговорност за поведението на неговия предшественик — ITR, поради прехвърлянето на свързаните с нарушението активи на ITR Rubber, с оглед на съществуващите към момента на това прехвърляне връзки между ITR и ITR Rubber, по-конкретно притежаването на 100 % от неговия капитал, което позволява да се презумира действителното упражняване на решаващо влияние на дружеството майка върху неговото дъщерно дружество.

74      Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли.

 По прилагането на член 25 от Регламент № 1/2003

75      Съгласно член 25 от Регламент № 1/2003 правомощията на Комисията в областта на налагане на глоби или периодични санкционни плащания подлежат на давностен срок от пет години, който в случай на продължени или повторни нарушения започва да тече в деня, в който нарушението е спряло. Всяко действие, предприето от Комисията или от органа по конкуренция на държава членка с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва този давностен срок.

76      Жалбоподателите поддържат, че в конкретния случай са налице обективни, относими и съвпадащи доказателства в подкрепа на това, че единствената цел да се подведе Parker ITR отговорно за нарушението, извършено от неговите предшественици, била да се заобиколи давностният срок, предвиден в член 25 от Регламент № 1/2003.

77      Комисията изтъква, както следва постоянната съдебна практика, че тя разполага с право на преценка относно определянето на адресатите на решение в случай на икономическо наследяване, което тя е упражнила правилно.

78      В конкретния случай е констатирано, че принципът на икономическата приемственост е приложим поради наличието на връзки между ITR и ITR Rubber към момента на прехвърлянето на дейностите, свързани с морските маркучи, след като презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние на ITR върху ITR Rubber не е била оборена. Така вменяването на ITR Rubber на отговорността за едно-единствено продължено нарушение от 1 април 1986 г. до 2 май 2007 г. произтича, що се отнася до периода преди 1 януари 2002 г., през който неговият предшественик ITR е участвал в нарушението, от прилагане на принципа на икономическата приемственост, което, както беше констатирано в точка 73 по-горе, е било извършено правилно. Следователно това вменяване не би могло да произтича от злоупотреба с власт и от заобикаляне на член 25 от Регламент № 1/2003, противно на твърденията на жалбоподателите.

79      От това следва, че давността за това вменено на Parker ITR едно-единствено продължено нарушение е започнала да тече едва на 2 май 2007 г., датата на която Комисията след започване на производство по разследване е извършила редица проверки по-конкретно при Parker ITR. Следва, че в конкретния случай правомощието на Комисията да санкционира Parker ITR за това нарушение, не е било погасено по давност.

80      При тези обстоятелства следва да се отхвърли изтъкнатата от жалбоподателите втора част на първото основание, свързана със злоупотреба с власт и заобикаляне на член 25 от Регламент № 1/2003.

 По задължението за мотивиране и принципа на равно третиране

81      Във връзка с твърдението относно нарушението на задължението за мотивиране следва да се провери дали в обжалваното решение са изложени достатъчни мотиви относно прилагането на принципа на икономическата приемственост, за да се приеме отговорността на Parker ITR за периода преди 1 януари 2002 г., включително относно връзките между ITR и ITR Rubber.

82      Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички значими фактически и правни обстоятелства, доколкото спазването на изискванията на член 253 ЕО при мотивирането на даден акт трябва да се преценява не само от гледна точка на неговото съдържание, но също и на контекста му, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, от 30 септември 2003 г., Германия/Комисия, C‑301/96, EU:C:2003:509, т. 87 и от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, EU:C:2004:379, т. 66).

83      В съображения 327—329 от обжалваното решение Комисията е изложила причините, които в конкретния случай са я накарали да отхвърли принципа на личната отговорност и да приложи принципа на икономическата приемственост. Така, след като е посочила ситуациите, в които счита, че се прилага принципът на личната отговорност, Комисията е приела, че за сметка на това, когато отговорното за нарушението лице престане да съществува, тъй като е погълнато от друго юридическо образувание, последното трябва да се счита за отговорно. Освен това в съображение 328 Комисията е изложила принципа, според който, когато предприятие прехвърля една част от своята дейност на друго, в случай че между прехвърлителя и приобретателя има икономическа връзка, отговорността за предходното поведение на прехвърлителя може да се прехвърли на приобретателя, дори ако прехвърлителят не е престанал да съществува.

84      По-специално в съображение 370 от обжалваното решение, препращайки към изложените в съображение 328 разсъждения, Комисията е посочила кои факти са я накарали, в приложение на принципа на икономическата приемственост, да вмени на ITR Rubber, понастоящем Parker ITR, отговорността за нарушението за периода преди 31 януари 2002 г., тоест наличието на икономически връзки между дружество майка и дъщерно дружество, което първото притежава изцяло.

85      Освен това следва да се отбележи, че в съображение 369 от обжалваното решение Комисията е изложила доводите, оспорващи прилагането на принципа на икономическата приемственост, които са изтъкнати от жалбоподателите в отговор на изложението на възраженията, като е изтъкнала по-конкретно липсата на връзки между, от една страна, Parker ITR, по-рано ITR Rubber, и ITR и групата Saiag, от друга страна.

86      В съображения 370—373 от обжалваното решение Комисията обаче е отговорила на тези доводи, по-конкретно като е посочила, че макар прехвърлянето на активи от ITR на ITR Rubber да е извършено с цел последващата им продажба на Parker-Hannifin, това прехвърляне е осъществено в момент, в който тези две предприятия са принадлежали към една и съща група, което в приложение на съдебната практика, изведена от решение от 11 декември 2007 г., ETI и др. (C‑280/06, EU:C:2007:775), означава, че отговорността на ITR е била възложена на ITR Rubber по силата на принципа на икономическата приемственост. Комисията е уточнила също, че последващото прекъсване на връзките между ITR и ITR Rubber не би могло да измени подобно заключение.

87      Следва, че трябва да се констатира, че в обжалваното решение ясно и недвусмислено проличават елементите, на които се е основала Комисията, за да направи извода за прилагането в конкретния случай на принципа на икономическата приемственост, включително що се отнася до връзките, съществуващи между ITR и ITR Rubber, като същевременно се отговаря на доводите, повдигнати от жалбоподателите в хода на административната процедура.

88      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на равно третиране поради прилагането на принципа на икономическата приемственост спрямо ITR Rubber, но не и спрямо DOM, въпреки че според жалбоподателите последното се намира в много сходно положение, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 55 и цитираната съдебна практика).

89      В случая от съображение 19 на обжалваното решение следва, че DOM, което е било учредено от групата Unipoly, е придобило активите на групата BTR в сектора на морските тръби. По този начин в случая на DOM въпросното прехвърляне на активи е извършено между дружества, между които няма структурни връзки, тоест BTR, от една страна, и DOM, в рамките на групата Unipoly, от друга страна.

90      Обратно, в случая на ITR Rubber, както беше констатирано в точка 45 по-горе, съгласно решението по жалбата следва да се вземе предвид прехвърлянето на дейностите в сектора на морските маркучи от ITR на ITR Rubber, съответно дружество майка и дъщерно дружество в рамките на групата Saiag, тъй като целта и икономическите мотиви на подобно прехвърляне, както следва от точка 53 от това решение, са ирелевантни.

91      От съображенията на решението по жалбата, изтъкнати в точки 42 и 43 по-горе, обаче следва, че принципът на икономическата приемственост се прилага при обстоятелства, при които съществуват структурни и действителни връзки между дружеството, участвало в нарушението, и дъщерното дружество, на което свързаните с нарушението активи са прехвърлени с цел последваща продажба на трета група. Обратно, по силата на тази съдебна практика принципът на икономическата приемственост не би могъл да се приложи в случаите, в които свързаните с нарушението активи са прехвърлени на дъщерно дружество, което е създадено в рамките на групата на приобретателя и което няма структурни връзки с продавача.

92      По този начин с прилагането на принципа на икономическата приемственост спрямо ITR Rubber и отстраняването на този принцип спрямо DOM не би могло да се упрекне Комисията, че е действала в разрез с принципа на равно третиране, доколкото тези две положения не са сравними.

93      Следователно третата част от първото правно основание трябва да се отхвърли, а съответно и правното основание в неговата цялост.

 По петото основание, свързано с неправомерното увеличаване на размера на наложената на Parker ITR глоба с мотива, че е имало водеща роля в нарушението

94      Жалбоподателите оспорват, първо, факта, че ITR е имало водеща роля в картела от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г., тъй като това не било доказано в достатъчна степен от Комисията, второ, вменяването на тази твърдяна водеща роля на ITR на ITR Rubber, и трето, увеличаването на размера на наложената глоба на Parker ITR на основание на приписаната на ITR водеща роля.

95      Комисията поддържа, че като цяло доказателствата, на които се е основала, доказват, че ITR е спомогнало картелът да започне отново пълното си действие, и по-конкретно е поело ключовата функция да накара Yokohama да участва в него. Това обоснова увеличението с 30 % на размера на наложената глоба на Parker ITR. Освен това Комисията сочи, че това, че тя споменава Parker ITR, е оправдано, тъй като това образувание е икономическият наследник на ITR.

 По вменяването на ITR Rubber на водещата роля, приписана на ITR

96      Най-напред, що се отнася до позоваването в обжалваното решение на Parker ITR, а не на ITR, в качеството на водач на картела през периода, през който Parker ITR, първоначално наричано ITR Rubber, все още не е съществувало, следва да се припомни, че както е констатирано в точка 73 по-горе, по силата на принципа на икономическата приемственост Parker ITR е трябвало да носи отговорност за поведението на ITR, включително преди създаването на ITR Rubber, на 27 юни 2001 г. По този начин и без да се предопределя решението по съществото на твърдението относно приписаната на ITR водеща роля, Комисията не може да се упрекне в това, че се е позовала на Parker ITR, по-рано ITR Rubber, що се отнася до приписаната на ITR водеща роля през периода от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г.

 По водещата роля на ITR

97      В съображение 243 от обжалваното решение Комисията е констатирала, че през периода от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г. ITR е координирало картела, съвместно с M. W.

98      Според трайно установената съдебна практика, когато едно нарушение е извършено от няколко предприятия, при определяне на размера на глобите трябва да се установят съответните им роли през периода на участието им в това нарушение. От това следва по-конкретно, че ролята на „ръководител“ (водач), изпълнявана от едно или повече предприятия в рамките на картел, трябва да бъде взета предвид при изчисляването на размера на глобата, тъй като предприятията, изпълнявали такава роля, трябва поради това да носят особена отговорност в сравнение с останалите предприятия (вж. решение от 11 юли 2014 г., Sasol и др./Комисия, T‑541/08, EU:T:2014:628, т. 355 и цитираната съдебна практика).

99      В съответствие с тези принципи в параграф 28 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките“), под заглавие „[Отегча]ващи обстоятелства“ е включен неизчерпателен списък на обстоятелствата, които могат да доведат до увеличаване на основния размер на глобата, и сред тях е ролята на водач при извършването на нарушението.

100    За да бъде квалифицирано като водач на картел, предприятието трябва да е представлявало важна движеща сила за картела или да е носело особена и конкретна отговорност при неговото функциониране. Изводът за неговото наличие може по-специално да бъде изведен от това, че посредством конкретни инициативи предприятието спонтанно е дало съществен тласък на картела или от съвкупност от улики за положени от предприятието усилия за осигуряване на стабилността и успеха на картела (решения от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 299, 300, 351, 370—375 и 427, и от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 198).

101    Същото важи и когато предприятието е участвало в заседанията на картела от името на друго предприятие, което не е присъствало, и му е предало резултатите от тези заседания (решение от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 439). Така е и когато се окаже, че това предприятие е изпълнявало централна роля в конкретното функциониране на картела, например организирайки многобройни заседания, събирайки и разпространявайки информация в рамките на картела и най-често правейки предложения относно функционирането на картела (решение от 27 септември 2012 г., Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, EU:T:2012:488, т. 284).

102    Накрая, на две или дори повече предприятия може едновременно да се припише качеството на водач (вж. в този смисъл решения от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 439 и 440, и от 26 април 2007 г., Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, EU:T:2007:115, т. 561).

103    С оглед на изложените съображения следва да се провери дали Комисията е направила правилния извод, основавайки се на достатъчно доказателства, за това, че ITR действително е било водач на картела в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г.

104    За целите на доказване на водещата роля на ITR в обжалваното решение Комисията се е основала, освен на изявленията на Yokohama в това отношение, на следните данни, които потвърждават тези изявления.

105    На първо място, в съображение 461 от обжалваното решение Комисията се е основала по-конкретно на факсове, които ITR е изпратило на другите членове на картела. Тези документи, които са част от преписката, впрочем не са оспорени от жалбоподателите, които при все това оспорват даденото им тълкуване от Комисията. Тези документи, датиращи от юни 1999 г. до юни 2001, показват по-конкретно, че комуникацията между ITR и другите членове на картела е била редовна, също през периода след януари 2000 г., с което самите жалбоподателите се съгласяват в хода на съдебното заседание.

106    От една страна, от тези писма става ясно, че служителят на ITR, M. P., сам се е представил като координатор на подгрупа от участници в рамките на картела, което потвърждава изявленията на Yokohama.

107    От друга страна, тези писма показват, че през този период този служител на ITR е поел инициативата да събере поверителна информация от другите участници, по-конкретно Yokohama и Trelleborg, и да координира участието на същите в обществени поръчки. От документите, на които се е основала Комисията, следва също, че ITR е следяло специално да гарантира отчитането в рамките на картела на обща част от пазара с Yokohama и да улесни участието на същото на събранията.

108    На второ място, що се отнася до изпратените от ITR факсове с дата 11 и 21 юни 1999 г., на които е направено позоваване в съображение 179 от обжалваното решение, следва да се посочи, че противно на твърденията на жалбоподателите, фактът, че те се отнасят до обществени поръчки за по-късни дати не обезсилва считането на ITR за координатор на картела за периода, през който същите са били изпратени. Именно координацията на стратегиите, които да приемат участниците в картела, с оглед на бъдещи обществени поръчки, е това, в което ITR се упреква.

109    На трето място, документите от октомври 1999 г., на които е направено позоваване в съображения 189 и 196 от обжалваното решение, доказват по-конкретно, че през този период представителят на ITR е започнал тясно сътрудничество с Yokohama и е осъществил други задачи по координация в рамките на една част от членовете на картела, които са допринесли за функционирането на същия, което не е оспорено от жалбоподателите.

110    На четвърто място, що се отнася до съобщенията, изпратени от ITR през декември 1999 г. след събранието, проведено в Лондон (Обединеното кралство) на 10 декември 1999 г., трябва да се констатира, че независимо от това дали направените от представителя на ITR предложения в крайна сметка са приети или отхвърлени, самият факт, неоспорен от жалбоподателите, че този представител се е заел с изпращането на подобни съобщения показва, че той е имал водеща роля в запазването и проследяването на дейностите на картела след това събрание.

111    На пето място, що се отнася до председателството на това събрание, наистина, няма спор, че докладът не съдържа изрично позоваване относно лицето, което го е осъществило. При все това, освен на изявленията на Yokohama в това отношение, Комисията се е основала, без да е оборена по този въпрос от жалбоподателите, на документи, показващи, че ITR е изпратило покана за това събрание на Yokohama и е изпратило съобщенията след събранието, и на факта, че неговото участие в хода на събранието е отразено на последно място в доклада. Трябва да се констатира, че тези данни представляват най-малкото улики за водеща роля при подготовката и провеждането на това събрание и при действията след него.

112    На шесто място, следва да се посочи, че жалбоподателите не оспорват факта, че ITR е започнало тясно сътрудничество с Yokohama, което става ясно от няколко документа, на които е направено позоваване по-конкретно в съображения 219 и 241 от обжалваното решение и които доказват, че ITR е организирало събрания с Yokohama и е водело кореспонденция, свързана с това сътрудничество, не само с Yokohama, но и с други членове на картела през периода по-конкретно между януари 2000 г. и юни 2001 г.

113    От една страна, сам по себе си фактът на активно ангажиране за осигуряване на участието на Yokohama, един от двата японски участници, и вследствие на това за осигуряване на участието в картела на две предприятия, представляващи почти една четвърт от глобалния пазар, обаче може да се разглежда като ключов елемент за възстановяването и засилването на картела.

114    От друга страна, съобщаването на данни относно това сътрудничество на останалите членове на картела е допринесло за тяхното разбиране на този аспект на картела, а с това и за функционирането на същия като цяло.

115    В това отношение докладът от събранието от 11 и 12 юни 2001 г. потвърждава, че към този момент в рамките на картела Yokohama и ITR са считани за оператори, действащи на пазара при толкова тясно сътрудничество, че им била определена обща квота.

116    Така тези доказателства относно тясното сътрудничество с Yokohama и осигуреното от ITR участие на първото в картела, могат валидно да се разглеждат като подкрепящи констатацията на Комисията относно водещата роля на картела, която тя е приписала на ITR.

117    На седмо място, следва да се констатира, че противно на твърденията на жалбоподателите, приетите от Комисията доказателства, включително тези, свързани с тясното сътрудничество между Yokohama и ITR, се свързват с период, разпростиращ се поне от 11 юни 1999 г. до юни 2001 г. Освен това от преписката става ясно, че считано от октомври 2001 г. ITR вече не било натоварено да координира участието на Yokohama в картела, което впрочем не е оспорено от жалбоподателите. Така Комисията е възприела 30 септември 2001 г. за дата, на която е приключила дейността на ITR като водач на картела.

118    С оглед на всички разгледани дотук данни следва да се направи изводът, че Комисията правилно е квалифицирала ITR като водач на картела най-малкото за периода от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г.

119    Този извод не би могъл да се обори с доводите на жалбоподателите относно доказателствата, които те считат за опровергаващи тезата, че ITR е имало водеща роля в картела.

120    Най-напред, фактът, че Yokohama и ITR били заинтересовани от търговска гледна точка от целите на картела не обезсилва извода, че участието на Yokohama в картела било улеснено с помощта на ITR, в качеството на координатор през приетия от Комисията период.

121    По-нататък ролята на другите членове на картела, като Bridgestone и DOM, както и на M. W. или неговите предприятия, които осигурили управлението и общата координация на картела през дълги периоди от неговото съществуване, и фактът, че те били считани от другите членове като основни координатори на картела, не са несъвместими с ролята на ръководител, като тази, която Комисията приписва на ITR. По-специално, що се отнася до периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г., изтъкнатите от жалбоподателите факти не доказват, че M. W., по-конкретно посредством своите предприятия, било единственият координатор на картела. Всъщност изпълняваните от ITR през този период функции на координация не са от естество да изключат факта, че общото управление на картела било осъществявано от главен координатор. Това съвместно съществуване обяснява по-конкретно факта, че ITR не е присъствало на всички събрания на картела.

122    Накрая фактът, че други членове са изразили съмнения относно ролята на ITR като координатор на картела и че тази роля не била формално обявена, не обезсилва констатацията на Комисията, че ITR е действало като координатор, поне за блока ITR/Yokohama и е осигурило известна координация с другите членове на картела, по-конкретно след събранието от 10 декември 1999 г. Всъщност изразените съмнения, по-конкретно от Manuli през юни 1999 г. по отношение на европейски координатор на картела, не биха могли да поставят под въпрос различните представени от Комисията документи, които доказват, че ITR действително е координирало останалите участници в картела, при това независимо от това дали и за колко дълго в рамките на картела били установени фиксирани подгрупи.

 По увеличаването на глобата на основание на приписаната на ITR водеща роля

123    Жалбоподателите оспорват увеличаването с 30 % на размера на наложената на Parker ITR глоба на основание на приписаната на ITR водеща роля, което не е оправдано, по-конкретно спрямо същото ниво на увеличение, приложено към размера на наложената глоба на Bridgestone, координирало картела в продължение на единадесет години.

124    В точка 28 от Насоките от 2006 г. е предвидено, че основният размер на глобата може да бъде увеличен, ако Комисията установи, че са налице отегчаващи обстоятелства, като например водещата роля в нарушението.

125    В това отношение от съдебната практика следва, че фактът, че дадено предприятие е имало водеща роля в даден картел, означава, че то трябва да носи специална отговорност по отношение на останалите предприятия (решение от 3 март 2011 г., Siemens/Комисия, T‑110/07, EU:T:2011:68, т. 367).

126    Освен това съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на всяка глоба Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел точна математическа формула (решения от 6 април 1995 г., Martinelli/Комисия, T‑150/89, EU:T:1995:70, т. 59; от 14 май 1998 г., Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, EU:T:1998:103, т. 268, и от 13 юли 2011 г., Polimeri Europa/Комисия, T‑59/07, EU:T:2011:361, т. 251).

127    В конкретния случай, както е констатирано в точки 118 и 119 по-горе, Комисията е направила правилния извод, че ITR е имало водеща роля в картела за периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г.

128    По-специално, в съображения 457—463 от обжалваното решение относно отегчаващите обстоятелства, що се отнася до ITR, Комисията е препратила по-конкретно към констатациите във връзка с ролята на представителя на ITR през периода между юни 1999 г. и септември 2001 г. Там Комисията е уточнила, че ITR е координирало една част от картела паралелно с функциите по координация на M. W., и че тъкмо през този период картелът е бил възстановен след период на нестабилност.

129    Всъщност няма спор, че от май 1997 г. до юни 1999 г. картелът е преминал през период на относително бездействие. Както беше посочено по-конкретно в точки 105 и 108 по-горе, именно от юни 1999 г. нататък ITR е действало като координатор за една част от участниците в картела.

130    Освен това в точка 458 от обжалваното решение Комисията също е посочила, че приносът на ITR бил решаващ за успешното преодоляване на колебанията у някои членове на картела и за възстановяването на същия.

131    Всъщност, както самите жалбоподателите се съгласяват, ITR е започнало по-тясно сътрудничество с Yokohama, като е координирало участието на двете предприятие в картела, въпреки че това предприятие изразило колебания да се присъедини към картела поради лошите си отношения с японския си конкурент, Bridgestone. Това съперничество, предшестващо възстановяването на картела през 1999 г., за което допринесла намесата на ITR, е признато от самите жалбоподатели.

132    Така при конкретните обстоятелства увеличението с 30 % на размера на глобата, наложена на Parker ITR на основание на неговата водеща роля, изглежда обосновано.

133    Доколкото доводите на жалбоподателите, изведени от факта, че същото увеличение с 30 % е приложено към размера на глобата, наложена на Bridgestone, въпреки че то координирало картела в продължение на единадесет години, трябва да се схващат като изтъкващи нарушение на принципа на равно третиране, следва да се провери, в съответствие с цитираната съдебна практика в точка 88 по-горе, дали тези две положения са сходни.

134    Що се отнася до увеличението с 30 % на наложената на Bridgestone глоба, Комисията е препратила в съображения 458 и 462 от обжалваното решение към констатациите, според които през периода от единадесет години между 1986 г. и 1997 г. Bridgestone е координирало картела, по-конкретно за японските участници, докато Dunlop/DOM координирало картела за европейските участници.

135    Така от данните, взети предвид от Комисията при нейните констатации относно отегчаващите обстоятелства, става ясно, че Bridgestone е координирало картела за някои участници през период, продължил единадесет години, докато ITR от своя страна е координирало една част от участниците в картела през период от две години.

136    Налага се констатацията, че двете положения не са сходни от фактическа гледна точка. При все това следва да се отбележи, че по силата на посочената в точка 88 по–горе съдебна практика еднаквото третиране на двете положения изглежда обективно обосновано с оглед на факта, че макар ITR да е извършило дейност по координация само за две години, тази дейност е спомогнала твърде много за успешното възстановяване на картела. Всъщност с оглед на тежестта на нарушението и на отговорността за същото изглежда обосновано увеличението на размера на наложената на Parker ITR глоба на основание на дейността по координация на ITR в критичен момент за картела да е толкова високо колкото това, приложено към размера на наложената на Bridgestone глоба за неговата дейност по координация, продължила по-дълго във времето.

137    При тези обстоятелства не може да се упрекне Комисията в това, че при упражняването на своето право на преценка е приложила един и същ процент на увеличение към размерите на глобите, наложени на Parker ITR и на Bridgestone.

138    При всички случаи, дори ако се предположи, че Комисията погрешно е приложила увеличение от само 30 % от размера на наложената на Bridgestone глоба въпреки продължителния период, през който последното е упражнило ролята на водач на картела, подобна незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не би обосновала уважаване на основанието за отмяна, повдигнато от жалбоподателите. Всъщност според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. решение от 3 март 2011 г., Siemens/Комисия, T‑110/07, EU:T:2011:68, т. 358 и цитираната съдебна практика).

139    Предвид всички изложени съображения петото изтъкнато от жалбоподателите основание следва да се отхвърли.

 По шестото основание, изведено от нарушението на принципа на личната отговорност и от липсата на мотиви, опорочаващи увеличението на размера на наложената на Parker-Hannifin глоба поради презумираната водеща роля на Parker ITR

140    Жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е нарушила принципа на личната отговорност, като е взела предвид водещата роля, приписана на ITR за периода от 11 юни 1999 до 30 септември 2001 г., за да увеличи размера на частта от глобата, за заплащането на която Parker-Hannifin е солидарно отговорно. Те изтъкват освен това нарушението на задължението за мотивиране, доколкото обжалваното решение не съдържа мотивите, поради които е било приложено увеличение от 30 % към размера на глобата, за заплащането на която Parker-Hannifin носи отговорност.

141    Що се отнася до нарушението на принципа на личната отговорност, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, ако дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на свое дъщерно дружество, може да се приеме, че през периода на нарушението тези дружества са част от една и съща стопанска единица и по този начин образуват едно предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза. Ето защо при тези условия Комисията може да обяви дружеството майка за солидарно отговорно за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество през посочения период и следователно да му възложи плащането на размера на глобата, наложена на последното (вж. решение от 10 април 2014 г., Areva и др./Комисия, C‑247/11 P и C‑253/11 P, EU:C:2014:257, т. 49 и цитираната съдебна практика).

142    Освен това Съдът е постановил, че в рамките на определянето на външното отношение на солидарност, а именно отношението между Комисията и различните лица, съставляващи предприятието, от които може да бъде поискано да платят изцяло размера на наложената на това предприятие глоба, Комисията трябва да се съобрази с някои ограничения, по-конкретно спазването на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, който изисква, че в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата, която следва да се заплати солидарно, трябва да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение (решение от 10 април 2014 г., Комисия и др./Siemens Österreich и др., C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 52).

143    Разпределение, което позволява на Комисията да поиска от едно от дружествата майки да плати глоба, санкционираща нарушения, за които е упрекнато, по отношение на друга част от периода на нарушението, предприятие, от което то никога не е било част, обаче е в разрез с принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите (решение от 10 април 2014 г., Areva и др./Комисия, C‑247/11 P и C‑253/11 P, EU:C:2014:257, т. 126—133).

144    По-специално дадено дружество не може да носи отговорност за нарушения, извършени самостоятелно от неговите дъщерни дружества преди датата на придобиването им, а последните трябва сами да отговарят за своето неправомерно поведение, предхождало придобиването, без да може да се търси отговорност от дружеството приобретател (решения от 16 ноември 2000 г., Cascades/Комисия, C‑279/98 P, EU:C:2000:626, т. 77—79, и от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 65).

145    С оглед на изложените съображения трябва да се провери дали Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила увеличение от 30 % към размера на глобата, която трябва да се плати солидарно от Parker-Hannifin.

146    В това отношение следва да се припомни констатацията в точка 118 по-горе, че Комисията правилно е счела ITR за водач на картела през периода от 11 юни 1999 г. до 30 септември 2001 г. Извън този период никаква дейност на ITR или на неговия наследник ITR Rubber не е била взета предвид спрямо тях във връзка с водещата роля, което впрочем Комисията потвърждава в хода на съдебното заседание.

147    Освен това е безспорно, че ITR Rubber, на което на 1 януари 2002 г. неговото тогавашно дружество майка ITR е прехвърлило своите активи в сектора на морските маркучи, е било продадено на Parker-Hannifin, в рамките на групата Parker, на 31 януари 2002 г. Така в съображение 389 от обжалваното решение Комисията е счела дружеството Parker-Hannifin за солидарно отговорно за поведението на Parker ITR, считано от датата на придобиването на последното на 31 януари 2002 г.

148    Освен това следва да се припомни методологията, която Комисията е следвала в обжалваното решение при изчисляването на размера на глобата.

149    Така най-напред Комисията е изчислила основния размер на глобата по следния начин:

–        в съображения 420—428 от обжалваното решение Комисията е уточнила, че засегнатите продажби трябва да се изчислят въз основа на средната годишна стойност на реализираните продажби от основните производители на морски маркучи в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) за трите пълни финансови години преди края на нарушението, тоест 32 710 069 EUR,

–        с оглед на световния обхват на нарушението в съображения 429—433 от обжалваното решение Комисията е приела, че тази цифра следва да се умножи с дяловете от световния пазар, притежавани от всеки от участниците, и че в случая на Parker ITR неговият дял от световния пазар възлизал на 12,1 %,

–        вследствие на това умножаване в съображение 436 от обжалваното решение Комисията е получила сумата от 3 955 777 EUR на основание на засегнатите продажби на Parker ITR,

–        на основание на тежестта на нарушението в съображение 445 Комисията е заключила, че с оглед на конкретните обстоятелства, на естеството на нарушението, неговия географски обхват и на кумулирания пазарен дял, който е бил засегнат, следва да се вземе предвид 25 % от стойността на засегнатите продажби,

–        на основание на продължителността на нарушението в съображение 448 от обжалваното решение Комисията е приела продължителност от 19 години и 5 дни за Parker ITR и от 5 години, 3 месеца и 3 дни за Parker-Hannifin, което е довело до умножаване на размера съответно с 19 и 5,5,

–        в съображение 449 Комисията е посочила, че следва да се добави допълнителна сума в размер 25 % от стойността на продажбите, като допълнителен размер с възпираща цел,

–        Комисията е посочила в съображение 455 от обжалваното решение, че в резултат на горепосочените операции са получени основните размери от 19 700 000 EUR за Parker ITR и 6 400 000 EUR за Parker-Hannifin.

150    По-нататък, след получаване на основните размери, тоест основен размер за Parker ITR и основен размер за Parker-Hannifin, в съображение 463 от обжалваното решение Комисията е посочила, че основният размер на наложената на Parker ITR глоба следва да се увеличи с 30 %, за да се вземат предвид отегчаващите обстоятелства.

151    В съображение 471 от обжалваното решение обаче Комисията е увеличила с 30 % основните размери за Parker ITR, което е довело до сумата от 25 610 000 EUR, а също и за Parker-Hannifin, което е довело до сумата от 8 320 000 EUR.

152    От изложените съображения следва, че въпреки, че Комисията е възприела солидарната отговорност на Parker-Hannifin едва от 31 януари 2002 г. нататък, основният размер на глобата, който се дължи солидарно от Parker-Hannifin на основание на тази отговорност, е бил увеличен с 30 % на основание на отегчаващото обстоятелство, изведено от водещата роля на ITR в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г., в който период Parker-Hannifin не е имало никаква връзка с ITR или с неговия наследник, ITR Rubber.

153    Така от гореизложеното следва, че размерът на глобата, която следва да се плати солидарно от Parker-Hannifin, не е бил определен в зависимост от тежестта на нарушението, извършено индивидуално от неговото дъщерно дружество, ITR Rubber, след неговото придобиване на 31 януари 2002 г.

154    Следва, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила увеличение от 30 % към размера на глобата, дължима солидарно от Parker-Hannifin, на основание на отегчаващо обстоятелство, изведено от водещата роля на ITR в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г.

155    При тези обстоятелства шестото изтъкнато от жалбоподателите основание следва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат доводите относно нарушението на задължението за мотивиране, които те са повдигнали в рамките на посоченото основание.

156    Поради това член 2, първа алинея, буква д) от обжалваното решение следва да се отмени в частта му, в която към размера на дължимата солидарно от Parker-Hannifin глоба е приложено увеличение от 30 % на основание на отегчаващо обстоятелство, изведено от водещата роля на ITR в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г.

 По осмото основание, свързано с изчисляването на тавана от 10 % от оборота

157    Както беше посочено в точка 31 по-горе, следва да се разгледа осмото изтъкнато от жалбоподателите основание, що се отнася до периода преди 1 януари 2002 г.

158    В рамките на осмото си основание жалбоподателите изтъкват три твърдения за нарушения, изведени, първото, от нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, второто, от нарушение на принципа на личната отговорност, и третото, от нарушение на задължението за мотивиране.

159    Що се отнася до твърдението за нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба:

„С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

а)      нарушават член 81 [ЕО] или 82 [ЕО] […];

За всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението, [глобата] не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

[…]“.

160    Освен това следва да се припомни по-конкретно съдебната практика, изведена от решение от 4 септември 2014, YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153). В точка 60 от това решение Съдът посочва следното:

„[…], когато […] дадено предприятие, смятано от Комисията за отговорно за нарушение на член 81 ЕО, е придобито от друго предприятие, в рамките на което като дъщерно дружество запазва качеството си на отделен стопански субект, Комисията трябва да вземе предвид собствения оборот на всеки от тези стопански субекти, за да приложи евентуално спрямо тях горната граница от 10 %“.

161    Освен това в точки 63 и 64 от решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153), е постановено следното:

„63      В това отношение следва да се отбележи, че целта на установената в член 23, параграф 2 горна граница от 10 % от оборота на всяко предприятие, участвало в нарушението, е именно да се избегне вероятността налагането на глоба в по-голям размер да надхвърли възможностите за плащане на предприятието към датата, когато то е признато за отговорно за нарушението и му е наложена имуществена санкция от Комисията.

64      Констатацията в предходната точка се потвърждава от член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, който изисква горната граница от 10 % да се изчислява въз основа на стопанската година, предхождаща решението на Комисията за санкциониране на нарушението. Това изискване е напълно спазено, когато, както е в случая, горната граница е определена само въз основа на оборота на дъщерното дружество по отношение на глобата, наложена само на него за периода преди придобиването му от дружеството майка, […] Следователно при такива обстоятелства структурната промяна на отговорното предприятие като стопански субект действително е отчетена при изчисляването на глобата“.

162    От член 2, първа алинея, буква д) от обжалваното решение става ясно, че върху размера от 25 610 000 EUR на наложената на Parker ITR глоба Parker-Hannifin носи солидарна отговорност за заплащането на 8 320 000 EUR. От това следва, че частта от глобата, която трябва да се счита като наложена самостоятелно на Parker ITR, възлиза на 17 290 000 EUR. При все това с оглед на констатираната в точка 154 по-горе грешка и на извода в точка 156 по-горе, не следва да се взема предвид увеличението от 30 %, приложено към основния размер на глобата от 6 400 000 EUR, която Parker-Hannifin дължи солидарно. С оглед на гореизложеното частта от глобата, която трябва да се счита за действително наложена самостоятелно на Parker ITR, възлиза на 19 210 000 EUR.

163    С оглед на възприетото от Комисията разпределяне на отговорността между Parker ITR и Parker-Hannifin, както е описано по-конкретно в съображение 389 от обжалваното решение, следва да се приеме, че частта от глобата, за заплащането на която Parker ITR отговаря самостоятелно, се извежда от участието в нарушението на неговия икономически предшественик ITR през периода между 1 април 1986 г. и 31 декември 2001 г., както и от собственото му участие през периода между 1 и 31 януари 2002 г. Едва считано от 31 януари 2002 г. е възприета отговорността на Parker-Hannifin в качеството му на дружество майка на Parker ITR и на тази основа то се счита за солидарно отговорно с Parker ITR за заплащането на част от глобата.

164    В съображение 474 от обжалваното решение Комисията, основавайки се на оборотите, посочени в рубриката от решението относно засегнатите от процедурата предприятия, е посочила, че размерите на наложените им глоби не надхвърлят предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота. Що се отнася обаче до жалбоподателите, в съображение 36 от обжалваното решение Комисията е посочила, че консолидираният оборот в световен мащаб, реализиран от Parker-Hannifin за стопанската 2006 г., приключила на 30 юни, възлиза на 7 410 милиона евро.

165    Така от обжалваното решение следва, че за целите на предвиденото в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 изчисляване на тавана от 10 % от оборота Комисията е взела предвид единствено реализирания от Parker-Hannifin глобален оборот, включително що се отнася до частта от глобата, която Parker ITR дължи самостоятелно, по-конкретно за периода преди 1 януари 2002 г.

166    Както обаче правилно изтъкват жалбоподателите, доколкото този таван не е бил определен въз основа единствено на оборота на Parker ITR, що се отнася до частта от глобата, наложена само на него, включително по необходимост, що се отнася до периода преди 1 януари 2002 г, Комисията е допуснала грешка при прилагането на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014, YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 64).

167    С оглед на гореизложеното осмото основание, както е ограничено в точка 31 по-горе, трябва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото твърдение за нарушение, изтъкнати от жалбоподателите в рамките на същото.

168    Поради това следва също да се отмени член 2, първа алинея, буква д) от обжалваното решение, доколкото Комисията не е изчислила единствено въз основа на оборота на Parker ITR предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота, що се отнася до частта от глобата, за заплащането на която Parker ITR е самостоятелно отговорно за периода преди 1 януари 2002 г.

 По упражняването на пълен съдебен контрол

169    Правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено в приложение на член 229 ЕО на Общия съд с член 31 от Регламент № 1/2003, овластява последния, отвъд обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замести преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отмени наложената глоба или периодична имуществена санкция, да намали или увеличи размера ѝ. Оттук произтича, че съдът на Съюза е оправомощен да упражнява пълен съдебен контрол, когато подлага на преценка размера на глобата, и този контрол може да се упражнява както за намаляване на този размер, така и за неговото увеличаване (решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 61 и 62).

170    В това отношение трябва да се отбележи, че по естеството си определянето на размера на глобата от Общия съд не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от Насоките ѝ. Той трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (вж. решение от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, EU:T:2011:560, т. 266 и цитираната съдебна практика).

171    Освен това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

172    Освен това, както припомня член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

173    В съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 глобите не трябва да надвишават 10 % от общия размер на оборота на предприятието за предходната стопанска година.

174    В това отношение от съдебната практика, по-конкретно тази, изведена от решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия (C‑408/12 P, EU:C:2014:2153), следва, че за целите на прилагането на тавана, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, следва да се вземе предвид оборотът на въпросното дъщерно дружество (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 97). При тези обстоятелства, след като не консолидираният оборот на групата Parker, а единствено този на дъщерното дружество, Parker ITR, трябва да се вземе предвид, за да се пригоди размерът на глобата към способността за заплащането ѝ, следва за изчисляването на тавана от 10 % да се вземе предвид общият оборот на Parker ITR, включително вътрешните продажби в рамките на групата.

175    Съдът също е постановил, че при определянето на размерите на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията и изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 56 и цитираната съдебна практика).

176    В решението по жалбата Съдът е отменил по-конкретно точки 2 и 3 от диспозитива на решението на Общия съд, с които е отменена наложената от Комисията глоба на Parker ITR и на Parker-Hannifin, и вследствие на съображенията на Общия съд относно упражняването на пълен съдебен контрол размерът на наложената на Parker ITR глоба е определен на 6 400 000 EUR, за заплащането на която Parker-Hannifin е солидарно отговорно до 6 300 000 EUR.

177    Вследствие на връщането на делото на Общия съд жалбоподателите сочат, че изтъкнатите от тях доводи обосновават отмяната на обжалваното решение и като последица от това упражняването от Общия съд на неговото правомощие за пълен съдебен контрол, за да намали размера на наложената им глоба.

178    В настоящия случай, с оглед на извършената от Общия съд преценка в рамките на шестото и осмото основание, и на констатираните грешки в точки 154 и 166 по-горе, този съд счита за уместно, освен частичната отмяна на обжалваното решение, за която е направен извод в точки 156 и 168, да упражни предоставеното му с член 31 от Регламент № 1/2003 правомощие за пълен съдебен контрол и да замести със своята собствена преценка тази на Комисията по отношение на размера на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателите.

179    Така Общият съд счита за удачно да вземе предвид следните обстоятелства.

180    Първо, в преписката има достатъчно доказателства за това, че картелът е представлявал тежко нарушение с оглед на факта, че той е имал за предмет разпределение на тръжни процедури, определяне на цени, определяне на квоти, определяне на условия за продажба, географско разпределение на пазара и обмен на чувствителна информация относно цените, обема на продажбите и тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки. Освен това е ставало въпрос за картел в световен мащаб.

181    Второ, що се отнася по-специално до продължителността на нарушението, от една страна, следва да се припомни, че ITR Rubber (впоследствие Parker ITR) е счетено правилно за отговорно за участието в нарушението на неговия икономически предшественик ITR за периода между 1 април 1986 г. и 31 декември 2001 г., както и за собственото му участие за периода между 1 януари 2002 г. и 2 май 2007 г. От друга страна, правилно е възприета солидарната отговорност на Parker-Hannifin в качеството на дружество майка на Parker ITR за периода между 31януари 2002 г. и 2 май 2007 г.

182    Трето, беше доказано, че ITR имало водеща роля в картела в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г., в критичен момент за същия вследствие на период на относително бездействие и е допринесло значително за успешното възстановяване на картела. За сметка на това извън този период не е констатирана никаква дейност на ITR или на неговия наследник, ITR Rubber, като водач.

183    С оглед на тази обстоятелства Общият съд счита, че глобата с размер от 19 210 000 EUR, както тя е наложена самостоятелно на Parker ITR от Комисията, позволява констатираното неправомерно поведение да се накаже ефикасно по начин, който не е незначителен и е достатъчно възпиращ. Всяка по-голяма по размер глоба би била несъразмерна спрямо това нарушение.

184    При все това поради предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 законов праг от 10 % от общия оборот за целите на прилагането на посочения член следва да се вземе предвид общият оборот на предприятието, тоест Parker ITR, реализиран през стопанската година, предшестваща решението за налагане на въпросната глоба, тоест в случая на Parker ITR, това е стопанската 2008 г., приключила на 30 юни. Така от баланса към 30 юни 2008 г. на Parker ITR, приложен към становищата, които жалбоподателите са представили вследствие на решението по жалбата, по-конкретно от стр. 18 от него, следва че за стопанската 2008 г. общият оборот, включително вътрешните продажби, възлиза на 135 457 283 EUR.

185    Така Общият съд счита, че в случая размерът на глобата, за заплащането на която Parker ITR трябва да се счита за самостоятелно отговорно, не трябва да надхвърля 10 % от оборота, посочен в точка 184 по-горе, тоест 13 545 728 EUR.

186    Накрая, Общият съд счита, че следва да намали размера на глобата, за заплащането на която Parker-Hannifin е солидарно отговорно, с оглед по-специално на тежестта на нарушението и на факта, че участието му в нарушението, в качеството му на дружество майка на Parker ITR, е започнало едва след придобиването на последното на 31 януари 2002 г., когато то вече не е имало водеща роля в картела, и да го определи на 6 400 000 EUR.

187    Следователно според Общия съд общият размер на наложената на Parker ITR глоба трябва да се определи на 19 945 728 EUR, за заплащането на която Parker-Hannifin е солидарно отговорно до размер на 6 400 000 EUR.

188    Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

189    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

190    С оглед на обстоятелствата в конкретния случай следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

реши:

1)      Отменя член 2, първа алинея, буква д) от Решение C(2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи) в частта му, в която към размера на дължимата солидарно от Parker-Hannifin глоба е приложено увеличение от 30 % на основание на отегчаващо обстоятелство, изведено от водещата роля на ITR SpA в периода между 11 юни 1999 г. и 30 септември 2001 г., и в частта му, в която Европейската комисия не е изчислила единствено въз основа на оборота на Parker ITR Srl предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], таван от 10 % от оборота, що се отнася до частта от глобата, за заплащането на която Parker ITR е самостоятелно отговорно за периода преди 1 януари 2002 г.

2)      Размерът на наложената глоба на Parker Hannifin Manufacturing Srl, по-рано Parker ITR, се определя на 19 945 728 EUR, за които Parker-Hannifin е солидарно отговорно до размер на 6 400 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Parker Hannifin Manufacturing, Parker-Hannifin и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Frimodt Nielsen Schwarcz Collins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 юли 2016 година.

Подписи

* Език на производството: английски.