Дело T‑146/09 RENV

Parker Hannifin Manufacturing Srl, по-рано Parker ITR Srl

и

Parker-Hannifin Corp.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на морски маркучи — Споразумения за определяне на цените, разпределение на пазарите и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Принцип на икономическата приемственост — Принцип на личната отговорност — Глоби — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Таван от 10 % — Пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 14 юли 2016 г.

1.      Съдебно производство — Решение на Съда, което е задължително за Общия съд — Условия — Връщане на делото за ново разглеждане вследствие на обжалване — Правни въпроси, по които Съдът се е произнесъл окончателно при обжалването — Сила на пресъдено нещо — Обхват

(член 53, първа алинея и член 61 от Статута на Съда; член 215 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Нарушение на задължението за мотивиране — Служебно разглеждане от съда

(член 263 ДФЕС)

3.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Допустимост

(член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Принцип на икономическата приемственост — Прехвърляне на неправомерните дейности в рамките на групата — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Тежест на доказване

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса

(член 296 ДФЕС)

6.      Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението — Понятие — Критерии за преценка

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Свобода на преценка, предоставена на Комисията

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението — Невъзможност за предприятие да се позове в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на друго предприятие, участвало в картела

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 28 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

10.    Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Обхват — Отговорност на дружеството майка за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество — Определяне на размера на глобата, който трябва да плати дружеството майка — Спазване на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Солидарна отговорност на дружеството майка за нарушенията, извършени от нейното дъщерно дружество преди неговото придобиване — Липса

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Предприятие, придобито от друго предприятие, в рамките на което е запазило качеството си на отделен стопански субект към момента на нарушението — Вземане под внимание на собствения оборот на всеки от тези стопански субекти

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват

(членове 101 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 21 и 22)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 38)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т.  39 и 40)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 45—49 и 54)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 82)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 88)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 98—102, 124 и 125)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 126)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 138)

10.    Що се отнася до нарушението на принципа на личната отговорност, ако дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на свое дъщерно дружество, може да се приеме, че през периода на нарушението тези дружества са част от една и съща стопанска единица и по този начин образуват едно предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза. Ето защо при тези условия Комисията може да обяви дружеството майка за солидарно отговорно за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество през посочения период и следователно да му възложи плащането на размера на глобата, наложена на последното.

Освен това, в рамките на определянето на външното отношение на солидарност, а именно отношението между Комисията и различните лица, съставляващи предприятието, от които може да бъде поискано да платят изцяло размера на наложената на това предприятие глоба, Комисията трябва да се съобрази с някои ограничения, по-конкретно спазването на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, който изисква, че в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата, която следва да се заплати солидарно, трябва да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение.

Разпределение на солидарността, което позволява на Комисията да поиска от едно от дружествата майки да плати глоба, санкционираща нарушения, за които е упрекнато, по отношение на друга част от периода на нарушението, предприятие, от което то никога не е било част, обаче е в разрез с принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите.

По-специално дадено дружество не може да носи отговорност за нарушения, извършени самостоятелно от неговите дъщерни дружества преди датата на придобиването им, а последните трябва сами да отговарят за своето неправомерно поведение, предхождало придобиването, без да може да се търси отговорност от дружеството приобретател.

Следва, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, когато в разрез с принципа на личната отговорност прилага увеличение от 30 % към размера на глобата, дължима солидарно от дружеството майка, на основание отегчаващо обстоятелство, изведено от водещата роля на неговото дъщерно дружество в период, в който двете дружества все още не са имали никаква връзка помежду си.

(вж. т. 141—144 и 154)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 160, 161, 166 и 174)

12.    Вж. текста на решението.