Жалба, подадена на 10 април 2009 г. - Dover/Парламент
(Дело T-149/09)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Densmore Ronald Dover (Borehamwood, Обединено кралство) (представители: D. Vaughan, QC Barrister, M. Lester, Barrister и M. French, Solicitor)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
да се отмени обжалваното решение,
да се постановят посочените в жалбата процесуално-организационни действия съгласно член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд,
да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски на жалбоподателя по тази жалба.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Парламента D(2009) 4639 от 29 януари 2009 година за възстановяване на надбавките за парламентарните сътрудници.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.
Първо, той твърди, че Парламентът неправилно е тълкувал и приложил член 14 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък "Правилника за разноски и надбавки"), по-конкретно като е искал да наложи с обратно действие обременителни изисквания за жалбоподателя, които никога не са съществували за членовете на Европейския парламент към съответния момент и като не е посочил с точност кой елемент от разходите се счита, че е бил недължимо платен.
Второ той твърди, че Парламентът се е основал на твърдян "конфликт на интереси" в нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като е действал по несъвместим начин с по-ранната обичайна практика, в несъответствие с публикуваните правила и без да възприеме ясни и прозрачни стандарти. Жалбоподателят твърди, че решението на Парламента е лишено от правно или фактическо основание.
Трето, жалбоподателят твърди, че Парламентът не се е съобразил с основните процедурни изисквания на член 27 от Правилника за разноски и надбавки, и по-конкретно относно предварителната консултация на квесторите, обосноваването на "изключителните" обстоятелства, изслушването на жалбоподателя преди да бъде взето решение, както и изискването да бъде прието решение от Бюрото.
Четвърто, жалбоподателят твърди, че ответникът е поискал от него обратно ДДС без да е налице правно основание за това.
Накрая, жалбоподателят твърди, че Парламентът е препратил преждевременно неговия случай на OLAF в нарушение на правото му на защита и без правно основание или оправдание.
____________