Жалба, подадена на 26 август 2013 г. — SNCM/Комисия

(Дело T-454/13)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société nationale maritime Corse Méditerranée (Марсилия, Франция) (представители: A. Winckler, F.-C. Laprévote, J.-P. Mignard и S. Mabile, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени на основание член 263 ДФЕС Решение C(2013) 1926 на Комисията от 2 май 2013 г.;

при условията на евентуалност да отмени решението частично, доколкото с него се приема, че размерът на помощта включва посочените в точка 218 от това решение обстоятелства;

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Със своята жалба жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2013) 1926, окончателен, на Комисията от 2 май 2013 г., с което Комисията най-напред квалифицира като държавни помощи финансовите компенсации, изплатени на Société Nationale Corse Méditerranée (SNCM) и на Compagnie Méridionale de Navigation (CNM) за осъществени между Марсилия и Корсика през 2007 г. —2013 г. транспортни морски услуги в рамките на споразумение за обществена услуга. По-нататък Комисията обявява за съвместими с вътрешния пазар изплатените на SNCM и на CNM компенсации за предоставяните в течение на цялата година транспортни услуги (наричани по-нататък „услуга, определена като основна“), но обявява за несъвместими с вътрешния пазар компенсациите, изплатени за услугите, предоставени в пиковите периоди, които са периодите около Коледа, през февруари, в периода пролет—есен и/или през лятото (наричани по нататък „услуга, определена като допълнителна“). Накрая Комисията разпорежда да се възстановят помощите, обявени за несъвместими с вътрешния пазар (преписка за държавна помощ SA.22843 2012/C (ex 2012/NN).

Жалбоподателят излага пет правни основания в подкрепа на своята жалба.

Първото правно основание е изведено от допуснати фактически грешки, грешки при прилагането на правото и явни грешки в преценката, доколкото Комисията неправилно приела, че „допълнителната“ услуга не представлява една услуга от общ икономически интерес. Жалбоподателят твърди, че по този начин Комисията:

–    допуснала грешка при прилагане на правото, като е ограничила признатата от Договора за функционирането на Европейския съюз широка свобода на преценка на държавите да определят своите обществени услуги;

–    приложила погрешен и неприложим в случая критерий за „действителна нужда“ от обществената услуга;

–    допуснала грешка при прилагане на правото, фактическа грешка и явна грешка в преценката, анализирайки поотделно „основната“ услуга и „допълнителната“ услуга;–    допуснала явна грешка в преценката относно липсата на частна инициатива по отношение на „допълнителната“ услуга.Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото Комисията приела неправилно, че възлагането на споразумението за обществена услуга не отговаряло на четвъртия критерий, установен с Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C 280/00, Recueil, стр. I 7747), въпреки че то е било следствие от открита и прозрачна обществена поръчка;Третото правно основание — при условията на евентуалност и ако се приеме, че компенсацията за „допълнителна“ услуга представлява помощ (quod non — е изведено от нарушението на член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС, на принципите на пропорционалност и на забраната за неоснователно обогатяване, както и от явна грешка в преценката при определянето на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, доколкото при изчисляването на подлежащата на възстановяване помощ не били взети предвид нито направените от SNCM действите

лни допълнителни разходи по отношение на „допълнителната“ услуга, нито недостатъчната компенсация по отношение на „

основната“ услуга, и при всички случаи изчисляването се основавало на неправилна преценка за частта на компенсацията, която е предоставена за „основната“ услуга и частта, която е предоставена за „допълнителната“ услуга.Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото Комисията влязла в противоречие със собствената си практика на в

земане на решения и приложила съобщението УОИИ , което не е било прието към датата на подписване на споразумение за обществена услуга. Освен това жалбоподателят твърди, че продължителността на процедурата била от естество да породи у него оправдани правни очаквания, които не позволявали Комисията да разпореди на националните органи възстановяването на помощите.Петото правно основание е изведено от нарушението на принципа на равно третиране поради необоснованото прилагане на различно третиране между SNCM и други морски дружества.