Дело C‑367/15

Stowarzyszenie „Oławska Telewizja Kablowa“

срещу

Stowarzyszenie Filmowców Polskich

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

„Преюдициално запитване — Директива 2004/48/EО — Член 13 — Интелектуална и индустриална собственост — Нарушение — Изчисляване на обезщетението — Уредба на дадена държава членка — Двоен размер на обикновено дължимото авторско възнаграждение“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 януари 2017 г.

Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Мерки, процедури и правни средства за защита — Присъждане на обезщетение — Национална правна уредба, предвиждаща, без да се доказват действително претърпените вреди, заплащане на сума равна на двойния, а в случай на виновно нарушение — на тройния размер на съответното възнаграждение, което би било дължимо за разрешаването на ползването на конкретното произведение — Допустимост

(съображение 26 и член 13, параграф 1, втора алинея, буква б) от Директива № 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която притежателят на засегнато право на интелектуална собственост може да претендира от нарушителя на това право или поправяне на претърпените вреди, като се отчитат всички приложими аспекти на конкретния случай, или, без да е необходимо да доказва действителната вреда, заплащане на сума равна на двойния, а в случай на виновно нарушение — на тройния размер на съответното възнаграждение, което би било дължимо за разрешаването на ползването на съответното произведение.

Това тълкуване не би могло да се постави под въпрос от обстоятелството, първо, че обезщетение, изчислено въз основа на двойния размер на хипотетичното възнаграждение, не е точно пропорционално на действително претърпените вреди от засегнатата страна. Всъщност тази особеност е присъща на всяко фиксирано по размер обезщетение, подобно на изрично предвиденото в член 13, параграф 1, втора алинея, буква б) от Директива 2004/48.

На второ място, посоченото тълкуване не се поставя под въпрос от обстоятелството, че както следва от съображение 26 от Директива 2004/48, тя няма за цел да се въведе задължение за предвиждане на наказателно обезщетение. Всъщност, от една страна, обратно на това, което изглежда, че приема запитващата юрисдикция, обстоятелството, че Директива 2004/48 не съдържа задължение за държавите членки да предвидят т.нар. „наказателно“ обезщетение за вреди, не може да се тълкува като забрана за въвеждане на подобна мярка. От друга страна, и без да е необходимо произнасяне по въпроса дали въвеждането на т.нар. „наказателно“ обезщетение за вреди не би било в противоречие с член 13 от Директива 2004/48, не изглежда разпоредбата, приложима в главното производство, да съдържа задължение за плащане на такова обезщетение.

Накрая, на трето място, що се отнася до довода, че тъй като би могла да изчисли обезщетението, като удвои размера на хипотетичното възнаграждение, засегнатата страна повече не следвало да доказва наличието на причинно-следствената връзка между събитието, довело да нарушаване на авторското право, и претърпяната вреда, следва да се констатира, че този довод се основава на твърде тясно тълкуване на понятието „причинно-следствена връзка“, съгласно което притежателят на засегнатото правото трябва да установи не само наличието на причинно-следствена връзка между това събитие и вредата, но и точната сума, на която възлиза тази вреда. Подобно тълкуване обаче противоречи на самата идея за определяне на размера на обезщетението, а оттам и на член 13, параграф 1, втора алинея, буква б) от Директива 2004/48, който позволява този вид обезщетение.

(вж. т. 26—29, 32 и 33 и диспозитива)