Жалба, подадена на 23 октомври 2020 г. — Литва/Парламент и Съвет
(Дело C-541/20)
Език на производството: литовски
Страни
Жалбоподател: Република Литва (представители: K. Dieninis, V. Kazlauskaitė-Švenčionienė, R. Dzikovič, A. Kisieliauskaitė и G. Taluntytė, както и R. Petravičius, advokatas)
Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Да се отмени член 1, параграфи 3 и 7 от Директива 2020/10571 , който изисква правилата за командироването на работници да се прилагат по отношение на международните (трансграничните) и каботажните превози за целите на Директива 96/71/ЕО. Ако не е възможно член 1, параграфи 3 и 7 от Директива 2020/1057 да бъде отменен, без това да измени същността на Директивата, Република Литва моли Директива 2020/1057 да бъде изцяло отменена;
да се отмени член 1, точка 6, буква г) от Регламент 2020/10542 , доколкото въвежда задължение на транспортните предприятия да гарантират, че на всеки четири седмици водачите ще се връщат на мястото си на пребиваване или в експлоатационния център на предприятието. Ако не е възможно да бъде отменена само тази част от разпоредбата, Република Литва моли разпоредбата да бъде отменена изцяло;
да се отмени член 3 от Регламент 2020/1054, доколкото предвижда, че измененията на Регламент (ЕО) № 561/2006 влизат в сила на двадесетия ден след публикуването на Регламент 2020/1054 (20 август 2020 г.). Ако не е възможно член 3 от Регламент 2020/1054 да бъде отменен, без това да засегне останалите разпоредби на този регламент, Република Литва моли Регламент 2020/1054 да бъде изцяло отменен;
Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си Република Литва излага следните основания:
1. Доколкото предвижда задължение за прилагане на правилата за командироването на работници по отношение на международните трансгранични (различни от двустранните) и каботажни превози, член 1, параграфи 3 и 7 от Директива 2020/1057 е приет в нарушение на:
1.1 принципа на равно третиране, тъй като селективното разделение на превозите е неоснователно и създава двойни стандарти за заплащането на работниците в едно и също предприятие, въпреки че полагат еднакъв по вид труд. В този смисъл правилата за командироването са установени без обективни критерии, а оттам и в нарушение на принципа на равното заплащане за еднакъв труд и в противоречие с принципа на равно третиране по член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
1.2 принципа на пропорционалност, тъй като институциите на Съюза i) са установили различни правила за заплащане спрямо водачи, които полагат еднакъв труд; ii) не са взели предвид особеностите на международните превози; iii) не са взели предвид изключително високото равнище на мобилност на работещите в сектора на международния транспорт; iv) чрез определените от тях критерии са наложили неоправдано голяма административна тежест на малките и средните предприятия, с което са допуснали явна грешка и са приели мярка, която е непропорционална спрямо преследваната цел;
принципите на добрите законодателни практики, тъй като институциите на Съюза е трябвало да извършат оценка на въздействието на спорните разпоредби или да изложат мотиви защо такава оценка не е необходима.
2. Член 1, точка 6, буква г) от Регламент 2020/1054, който предвижда задължение за транспортните предприятия да гарантират, че на всеки четири седмици водачите им ще се връщат на мястото си на пребиваване или в експлоатационния център на предприятието, е приет в нарушение на:
2.1 член 45 ДФЕС, тъй като задължителното връщане на водачите в мястото им на пребиваване или в експлоатационния център на предприятието, без възможност сами да решат къде искат да прекарат почивката си, накърнява свободата им на движение като работници;
2.2 член 26 ДФЕС и общия принцип за недопускане на дискриминация, тъй като спорната мярка ограничава свободното движение на работниците и дискриминира работниците от предприятията в периферните държави членки, като ги задължава да се връщат на мястото си на пребиваване или в експлоатационния център на предприятието, за да почиват, като по този начин те са принудени да изминават големи разстояния и да изразходват много повече време, отколкото водачите, работещи за транспортни предприятия в държави членки, които са разположени в центъра или близо до центъра на Европейския съюз; за целите на изпълнението на разпоредбата за връщането на работниците транспортните предприятия в периферните държави членки ще са в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите предприятия на вътрешния пазар;
2.3 член 3, параграф 3 ДЕС, членове 11 ДФЕС и 191 ДФЕС и политиката на Съюза в областта на околната среда и изменението на климата, тъй като задължителното връщане на водачите на всеки четири седмици ще доведе до изкуствено увеличаване на движението по пътищата на Съюза и на броя на водачите, които се връщат с ненатоварени ремаркета, както и на броя на други организирани превози, количеството изразходвано гориво и емисиите на CO2 в околната среда;
2.4 принципа на пропорционалност, тъй като задължителното редовно връщане на водачите съгласно тази разпоредба е мярка, която е явно непропорционална и неподходяща спрямо публично заявената цел за подобряване на условията на почивка на работниците.
3. Член 3 от Регламент 2020/1054, който определя датата на влизане в сила на Регламента (20 август 2020 г.), без да предвиди преходен период, особено като се има предвид фактът, че е налице задължение за незабавно прилагане на i) измененията на член 8, параграф 8 от Регламент № 561/2006, с които се забранява водачите да прекарват почивката си в кабината на превозното средство, и на ii) измененията на член 8, параграф 8a от Регламент № 561/2006 във връзка със задължението да се гарантира, че на всеки четири седмици водачите ще се връщат на мястото си на пребиваване, е приет в нарушение на:
3.1 принципа на пропорционалност, тъй като при определянето на 20-дневен срок за влизането на Регламента в сила институциите на Съюза i) не са взели предвид факта, че по обективни причини в отсъствието на преходен период държавите членки и превозвачите няма да са в състояние да се адаптират към изменените задължения, и ii) не са изложили съображения, от които да личи какво налага такова спешно влизане на новите изисквания в сила;
3.2 изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като при разглеждането на предложението институциите на Съюза са знаели — от анализа на въздействието и от други източници — че i) забраната за спане в кабината през съответните периоди ще е неприложима на практика за повечето държави членки (поради липсата на достатъчно алтернативи за настаняване) и за транспортните предприятия, ii) задължението да се гарантира, че водачите ще се връщат на мястото си на пребиваване или в експлоатационния център на предприятието, ще доведе до практически трудности, понеже правилата за прилагането на това задължение са неясни, а в резултат от това институциите на Съюза са били длъжни да изложат съображения, с които да обяснят защо не са предвидили преходен период или отложено влизане в сила на това законодателство;
3.3 принципа на лоялно сътрудничество, тъй като институциите на Съюза не само не са обосновали необходимостта от незабавно влизане в сила на забраната за прекарване на нощта в кабината на превозното средство през съответните периоди и на задължението да се гарантира, че водачите ще се връщат на мястото си на пребиваване, но и не са взели предвид данните, представени от държавите членки и заинтересованите лица относно наличието на обективни пречки и необходимостта да се предвиди преходен период, който да даде възможност за подготовка за изменените правила.
____________
1 Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (OВ L 249, 2020 г., стр. 49).
2 Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (ОВ L 249, 2020 г., стр. 1).