Дело C‑588/20
Landkreis Northeim
срещу
Daimler AG
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Hannover)
Решение на Съда (първи състав) от 1 август 2022 година
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Член 101 ДФЕС — Искове за обезщетения за вреди за нарушения на разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията — Решение на Европейската комисия за установяване на нарушение — Процедура за постигане на споразумение — Стоки, до които се отнася нарушението — Специални камиони — Камиони за битови отпадъци“
1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Установяване на санкционираните нарушения — Установяване на стоките, до които се отнася нарушението — Установяване въз основа на диспозитива и мотивите на решението на Комисията — Решение, прието в процедура за постигане на споразумение — Липса на значение за обхвата на антиконкурентното поведение
(член 101 ДФЕС; точка 2 от Известие 2008/C 167/01 на Комисията)
(вж. т. 38—53)
2. Конкуренция — Административно производство — Искания за информация — Искане, което няма за цел да се определят или уточнят стоките, предмет на антиконкурентните поведения
(член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 54—56)
3. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Възможност на Комисията да се отклони от Насоките относно метода за определяне на глобите
(членове 101 и 296 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 6, 13 и 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 58—66)
Резюме
През 2016 г. в процедура за постигане на споразумение Европейската комисия констатира(1), че като са съгласували, от една страна, цените на камиони в Европейското икономическо пространство (ЕИП) в периода 1997—2011 г. и от друга страна, времевия график и прехвърлянето на разходите за въвеждане на изискваните съгласно стандартите EURO 3—6 технологии за емисии на вредни газове, Daimler, MAN SE и Iveco Magirus AG (наричани по-нататък „съответните предприятия“) и някои други производители на камиони са участвали в картел, който противоречи на разпоредби от правото на Съюза(2).
В хода на процедурата за постигане на споразумение, в която е прието решението, Комисията отправя до съответните предприятия искане за информация за оборотите им със стоки, пряко или косвено свързани с картела, за да може да определи каква глоба да им наложи. В искането Комисията уточнява, че за целите на поставените въпроси понятието „камиони“ не включва специализирани или употребявани камиони.
Окръг Нортхайм, който през 2006 г. и 2007 г. е купил от Daimler два камиона за битови отпадъци, предявява пред Landgericht Hannover (Областен съд Хановер, Германия) иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на установения от Комисията картел. В своя защита Daimler по-специално твърди, че съгласно искането на Комисията за информация камионите за битови отпадъци са специализирани камиони и решението на Комисията за установяване на картела не се отнася до тях.
С оглед на това Областен съд Хановер поставя на Съда преюдициален въпрос дали специализираните камиони, и в частност камионите за битови отпадъци, са обхванати от установения с разглежданото решение на Комисията картел. Съдът отговаря, че това е така, като разглежда и въпроса как се определят стоките, обхванати от картел, който Комисията е установила с решение в процедура за постигане на споразумение.
Съображения на Съда
Най-напред Съдът уточнява, че стоките, до които се отнася установено с решение на Комисията нарушение на член 101 ДФЕС, се определят въз основа на споразуменията и дейностите на картела. Всъщност членовете на картела доброволно съгласуват антиконкурентното си поведение по отношение на обхванатите от картела стоки. Ето защо, за да се определи дали камионите за битови отпадъци спадат към стоките, обхванати от установения в разглежданото решение картел, следва преди всичко да се вземат предвид диспозитивът и мотивите на това решение.
В това отношение Съдът констатира, че решението на Комисията се отнася, както се посочва в текста му, до продажбата на всички средни и тежкотоварни камиони, както „твърди“ товарни автомобили, така и тракторни камиони, с изключение на камионите за военна употреба, като единственият критерий, въз основа на който може да се определи дали даден камион попада в приложното му поле, е неговото тегло.
Освен това Съдът отбелязва, че в разглежданото решение не се съдържат никакви данни, позволяващи да се заключи, че специализираните камиони не спадат към обхванатите от картела стоки. От друга страна, от решението се установява, че картелът обхваща всички специални и стандартни оборудвания и модели, както и всяко фабрично монтирано допълнително оборудване, предлагани от отделните участвали в картела производители. При тези обстоятелства Съдът стига до заключението, че специализираните камиони, сред които са и камионите за битови отпадъци, са обхванати от установения в разглежданото решение картел.
Този извод не се поставя под въпрос от искането за информация, изпратено до съответните предприятия в хода на процедурата за постигане на споразумение.
В това отношение Съдът отбелязва, на първо място, че в процедурата за постигане на споразумение Комисията може да компенсира сътрудничеството на предприятията, но не и да преговаря по наличието на нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията или по санкцията, която следва да приложи. Следователно фактът, че разглежданото решение е прието в такава процедура, е без значение за определянето на обхвата на антиконкурентното поведение.
На второ място, Съдът подчертава, че единствената цел на искането за информация е да се даде възможност на Комисията да събере информацията и документацията, необходими за да се проверят наличието и значението на определена фактическа и правна обстановка, а не да се определят или уточнят стоките, предмет на антиконкурентните поведения. В случая с искането за информация, изпратено на съответните предприятия, се цели единствено да се установят релевантните за целите на определянето на глобата продажби.
На трето и последно място, Съдът припомня, че макар Комисията да разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите за нарушения на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, тази свобода на преценка е ограничена по-специално от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила.
Съгласно точка 37 от Насоките за определяне на глобите(3) Комисията може обаче да се отклони от предвидената в тези насоки обща методология за определяне на глобите, за да вземе предвид особеностите на даден случай или да постигне достатъчен възпиращ ефект.
В това отношение Съдът приема, че Комисията не е длъжна да вземе предвид евентуално максималната стойност на всички обхванати от картела продажби, за да гарантира ефективния и възпиращ характер на глоба. Когато реши да се основе на точка 37 от Насоките за определяне на глобите и да се отклони от изложената в тях обща методология, Комисията трябва все пак да изпълни задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС. Всъщност Комисията не може да се отклони от посочените насоки в конкретен случай, без да изложи съвместими с правото на Съюза причини.
В случая от решението на Комисията е видно, че тя е приложила точка 37 от Насоките за определяне на глобите. Комисията всъщност счита, че предвид стойността на продажбите на съответните предприятия, целите за възпиране и пропорционалност на глобата могат да бъдат постигнати, без да се използва общата стойност на продажбите на камиони на тези предприятия. Поради това Комисията решава да използва само част от общата стойност на продажбите за целите на изчисляване на глобата.
Следователно фактът, че специализираните камиони са изключени от понятието „камиони“, съдържащо се в искането за информация, и че Комисията е решила да вземе предвид само част от общата стойност на продажбите за целите на изчисляване на глобата, не дава основание да се приеме, че специализираните камиони не спадат към стоките, обхванати от установения в разглежданото решение картел.