Жалба, подадена на 3 юни 2009 г. - Freistaat Sachsen/Комисия
(Дело T-215/09)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Freistaat Sachsen (представители: адв. U. Soltész и адв. P. Melcher, Rechtsanwälte)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
да се отмени Решение C (2009) 2010 окончателен на Комисията от 24 март 2009 г. (NN 4/2009, ex N 361/2008 - Германия, летище Дрезден) съгласно член 231, параграф 1 ЕО, доколкото в него Комисията определя капиталовата инжекция на Германия за реконструкцията и удължаването на пистата за излитане и приземяване на летището в Дрезден като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят обжалва Решение C (2009) 2010 окончателен на Комисията от 24 март 2009 г. (NN 4/2009, ex N 361/2008) - Германия, летище Дрезден, с което Комисията разрешава капиталовата инжекция, предвидена от Германия за реконструкцията и удължаването на пистата за излитане и приземяване на летището на Дрезден, в качеството ѝ на мярка, съвместима с общия пазар, въз основа на член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Той иска отмяната на решението, доколкото Комисията квалифицира спорната мярка като държавна помощ.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят поддържа преди всичко, че прилагайки правилата в областта на държавните помощи по отношение на спорната по настоящото дело мярка, Комисията не се е съобразила с разпределянето на правомощията съгласно Договора за ЕО и с принципа, че Общността може да действа само в рамките на предоставените ѝ правомощия съгласно член 5, алинея 1 от ЕО. Публичното финансиране на изграждането на инфраструктура, достъпна за всички потенциални потребители при условия, които са обективни и недискриминационни, било обща мярка на икономическата политика и обичайно не попадало в приложното поле на правото в областта на държавните помощи.
С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е квалифицирала Flughafen Dresden GmbH като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 EО по повод на замяната на старата писта за излитане и приземяване с нова.
Освен това той поддържа, че Комисията не е взела предвид факта, че Flughafen Dresden GmbH е държавно дружество, учредено ad hoc (single purpose vehicle), което има частноправна организационна структура и което съответно не може да се счита за бенефициер на помощта, доколкото необходимите за изпълнението на неговите задачи средства му се предоставят от държавата.
С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че приложените Насоки от 2005 г.
1 нарушавали първичното право на Общността, тъй като доколкото операторите на регионални летища нямат качеството на предприятие, Насоките не съответствали на фактическото положение и имали противоречив характер. Те трябвало да допълнят, а не да заменят Насоките от 1994 г.
2. Насоките от 2005 г. подчинили и изграждането на летища на правото в областта на държавните помощи. В предходните Насоки от 1994 г., които продължават да са в сила, тази дейност изрично се изключвала от приложното поле на режима на държавните помощи.
При условията на евентуалност, с петото си правно основание жалбоподателят поддържа, че спорната мярка отговаряла на всички условия от Решение по дело Altmark Trans
3 и поради това в крайна сметка не представлявала държавна помощ.