Дело C‑363/12

Z.

срещу

A Government department
и
The Board of management of a community school

(Преюдициално запитване, отправено от Equality Tribunal)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2006/54/ЕО — Равно третиране на работници от мъжки и женски пол — Майка, ползвала се от заместващо майчинство, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство — Отказ да ѝ бъде предоставен платен отпуск, равностоен на отпуск по майчинство или на отпуск за осиновяване — Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Забрана на всякаква дискриминация, основана на увреждане — Майка, ползвала се заместващо майчинство, която не може да износи бременност — Наличие на увреждане — Валидност на Директиви 2006/54 и 2000/78“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 март 2014 г.

1.        Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива 2006/54 — Отказ да се предостави отпуск по майчинство на майка, ползваща се от заместващо майчинство — По-неблагоприятно третиране, свързано с бременността или отпуска по майчинство — Липса

(член 2, параграф 1, букви a) и б) и параграф 2, буква в) и членове 4 и 14 от Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета; член 8 от Директива 92/85 на Съвета)

2.        Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива 2006/54 — Приложно поле — Предоставяне и условия за прилагане на отпуска за осиновяване — Изключване

(съображение 27 и член 16 от Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 92/85 на Съвета)

3.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно неотносим въпрос

(член 267, параграф 1 ДФЕС)

4.        Международни споразумения — Споразумения, по които Съюзът е страна — Предимство пред актовете на вторичното право на Съюза — Задължение за тълкуване на актовете на вторичното право в светлината на международните споразумения — Тълкуване на Директива 2000/78 в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания

(член 216, параграф 2 ДФЕС; Директива 2000/78 на Съвета)

5.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Понятие за увреждане

(Директива 2000/78 на Съвета)

6.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Невъзможност да имаш дете по естествен път — Заболяване, което не е пречка за майка, ползвала се от заместващо майчинство, да получи достъп до заетост, да изпълнява служебните си задължения или да се издига в професията — Липса на дискриминация

Директива 2000/78 на Съвета)

7.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Задължително за Съюза международно споразумение — Проверка на валидността на директива от гледна точка на международно споразумение — Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания — Преценка на валидността на Директива 2000/78 от гледна точка на някои норми на тази конвенция — Изключване

(член 267, параграф 1, буква б) ДФЕС; Директива 2000/78 на Съвета)

1.        Директива 2006/54 за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, по-конкретно членове 4 и 14 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че отказът да бъде разрешен равностоен на отпуск по майчинство платен отпуск на работничка в качеството ѝ на майка, ползвала се от заместващо майчинство, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, не представлява дискриминация, основана на пола.

На първо място, когато става въпрос за пряката дискриминация, посочена в член 2, параграф 1, букви a) и б) от тази директива, този отказ не се основава на причина, която се прилага само за работниците от един от двата пола. На второ място, от гледна точка на член 2, параграф 2, буква в) от тази директива, майка, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, по дефиниция не може да бъде обект на по-неблагоприятно третиране, свързано с нейната бременност, тъй като тя не е била бременна с това дете. На трето място, като се има предвид, че Директива 92/85 за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да предоставят отпуск по майчинство на основание член 8 от тази директива на работничка, в качеството ѝ на майка, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, включително когато тя може да кърми детето след раждането или когато го е кърмила, такава майка не е обект на по-неблагоприятно третиране, свързано с ползването на отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85, и следователно не може да се счита, че тя е била подложена на дискриминация въз основа на пола по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54.

(вж. точки 51, 52, 57—60 и 67; точка 1 от диспозитива)

2.        От член 16 от Директива 2006/54 за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите във връзка със съображение 27 от нея, ясно личи, че тази директива запазва свободата на държавите членки да определят дали да предоставят отпуск за осиновяване и че всички условия за прилагането на този отпуск, с изключение на уволнението и завръщането на работа, не попадат в обхвата на тази директива. От това следва, че положението на майка, която има дете благодарение на споразумение за заместващо майчинство, във връзка с разрешаването на отпуск за осиновяване, не попада в приложното поле на тази директива.

(вж. точки 63, 65 и 67; точка 1 от диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 64)

4.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 71—75)

5.        Понятието „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се разбира като обозначаващо ограниченията, произтичащи от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници. Това понятие се отнася не само до невъзможност за упражняване на професионална дейност, но също и до затруднение да се упражнява такава дейност.

(вж. точки 76 и 77)

6.        Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че отказът да се разреши равностоен на отпуск по майчинство или на отпуск за осиновяване платен отпуск на работничка, която не може да износи бременност и е прибягнала до споразумение за заместващо майчинство, не представлява дискриминация, основана на увреждане. Наистина, невъзможността да имаш дете по естествен път сама по себе си по принцип не представлява пречка за майката, ползвала се от заместващо майчинство, да получи достъп до заетост, да изпълнява служебните си задължения или да се издига в професията.

(вж. точки 80—82 и 91; точка 2 от диспозитива)

7.        Валидността на Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите не може да се преценява от гледна точка на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, но доколкото е възможно, посочената директива трябва да се тълкува в съответствие с тази конвенция.

Наистина доколкото установените с тази конвенция задължения се отнасят за договарящите страни, това международно споразумение има характер на програма. Следователно изпълнението или действието на разпоредбите на Конвенцията на Обединените нации зависи от приемането на последващи актове от компетентността на договарящите страни. При това положение, с оглед на съдържанието им, разпоредбите на тази конвенция не представляват безусловни и достатъчно точни разпоредби и следователно нямат пряко действие в правото на Съюза.

(вж. точки 87—91; точка 2 от диспозитива)