Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2014 г. —
Siemens/Комисия
(Дело T‑223/11)
„Клауза за подсъдност — Договор за заемане на делящи се ядрени материали, предназначени за Съвместния изследователски център в Испра — Неизпълнение на договора — Лихви за забава“
1. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание клауза за подсъдност — Договор, уреждан от националното право — Тълкуване на договора съгласно националното право — Условия — Недостатъчност на договорните клаузи за решаването на спора — Съмнение в съдържанието или смисъла на договора (член 272 ДФЕС) (вж. точки 53 и 54)
2. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание клауза за подсъдност — Договор за заемане на делящи се ядрени материали, предназначени за Съвместния изследователски център в Испра — Искане Комисията да възстанови разходите за обработване на делящите се ядрени материали и да заплати лихви за забава — Неоснователно искане (член 272 ДФЕС) (вж. точки 55—64, 77—86 и 99)
3. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, посочено за първи път в репликата — Недопустимост (член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд) (вж. точки 90—98)
Предмет
| Иск, предявен на основание на клауза за подсъдност, за осъждането на Комисията да възстанови всички или част от разходите за обработване на делящи се ядрени материали, понесени от ищеца във връзка с изпълнението на договора с обозначение AG 2052 за заемане на делящи се ядрени материали, предназначени за Съвместния изследователски център в Испра (Италия), както и да плати лихви за забава |
Диспозитив
2) | | Осъжда Siemens AG да заплати съдебните разноски. |