Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 27 юни 2024 година(1)
Дело C‑579/23 P
Cunsorziu di i Salamaghji Corsi — Consortium des Charcutiers Corses,
Charcuterie Fontana,
Costa et fils,
L’Aziana,
Charcuterie Passoni,
Orezza — Charcuterie la Castagniccia,
Salaisons réunies,
Salaisons Joseph Pantaloni,
Antoine Semidei,
L’Atelu Corsu
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Земеделие — Регламент (ЕС) № 1151/2012 — Защита на наименованията за произход (ЗНП) и географските указания (ЗГУ) — Отхвърляне на заявленията за регистрация на „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Lonzo de l’Île de Beauté“ и „Coppa de l’Île de Beauté“ — Допустимост на наименованията — Пресъздаване на по-ранните ЗНП „Jambon sec de Corse/Prisuttu“, „Lonzo de Corse/Lonzu“ и „Coppa de Corse/Coppa di Corsica“ — Обхват на контрола на Европейската комисия върху заявленията за регистрация“
1. Жалбата в настоящото производство е подадена срещу решение на Общия съд от 12 юли 2023 г.(2), с което се отхвърля жалбата за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1879(3) за отказ да се регистрират три защитени географски указания (наричани по-нататък „ЗГУ“).
2. Европейският съюз има добре развита система за защита на регистрираните наименования за селскостопански продукти и храни(4). Тази система току-що беше укрепена, изменена и уеднаквена, считано от 13 май 2024 г., с Регламент (ЕС) 2024/1143(5), който установява по-уеднаквен режим за географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, и отменя Регламент (ЕС) № 1151/2012. Този нов Регламент (ЕС) 2024/1143 не е приложим към настоящия спор, но неговите разпоредби почти не се различават от тези на Регламент № 1151/2012, що се отнася до поставените по настоящото дело въпроси.
3. Регламент № 1151/2012 установява обща и централизирана система за защита за територията на целия Съюз, както на защитените наименования за произход (наричани по-нататък „ЗНП“), така и на ЗГУ.
4. Заявленията за регистрация на ЗГУ се разглеждат в рамките на съставна административна процедура, в която участват националните органи и Европейската комисия.
5. До момента Съдът е разглеждал основно спорове, отнасящи се до „националния“ етап на тази процедура. Настоящото производство по обжалване му предоставя възможност да се произнесе доколко Комисията може да откаже на „европейския“ етап на процедурата вписването в регистъра(6) на няколко ЗГУ, които преди това са одобрени от френските органи.
I. Правна уредба: Регламент № 1151/2012
6. Съображение 58 гласи:
„За да се гарантира, че регистрираните наименования за произход, географските указания и храните с традиционно специфичен характер отговарят на условията, посочени в настоящия регламент, заявленията следва да бъдат разглеждани от националните органи на заинтересованите държави членки при спазване на минималните общи разпоредби, включително на националната процедура за предявяване на възражения. Комисията впоследствие следва да проучва заявленията, за да се гарантира, че не са допуснати явни грешки и че законодателството на Съюза и интересите на заинтересованите страни извън държавата членка на подаване на заявлението са взети предвид“.
7. Член 13 („Защита“) предвижда:
„1. Защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за:
[…]
б) всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или услугите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“ или друг подобен израз, включително когато тези продукти са използвани като съставка;
[…]
3. Държавите членки вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на защитени наименования за произход и на защитени географски указания съгласно параграф 1, които са произведени или предлагани на пазара в съответната държава членка.
[…]“.
8. Член 49 („Подаване на заявление за регистрация на наименование“) гласи:
„1. Заявленията за регистрация на наименования по схемите за качество, посочени в член 48, могат да се подават единствено от групи, които работят с продуктите, чиито наименования трябва да бъдат регистрирани.
[…]
2. Когато заявлението по схемата, установена в дял II, се отнася до географски район в държава членка или когато заявлението по схемата, установена в дял III, е изготвено от група, установена в държава членка, то се адресира до органите на тази държава членка.
Държавата членка проучва заявлението по подходящ начин, за да провери дали е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема.
3. Като част от проверката по параграф 2, втора алинея от настоящия член, държавата членка открива национална процедура по предявяване на възражение, която осигурява подходящо оповестяване на заявлението и която предвижда разумен период, в рамките на който всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено или пребивава на нейната територия, да може да подаде възражение по това заявление.
Държавата членка разглежда приемливостта на възраженията, получени съгласно установената в дял II схема, във връзка с критериите, посочени в член 10, параграф 1, или допустимостта на възраженията, получени съгласно установената в дял III схема, във връзка с критериите, посочени в член 21, параграф 1.
4. Ако след оценката на всички получени възражения съответната държава членка смята, че изискванията на настоящия регламент са изпълнени, тя може да вземе благоприятно решение и да подаде документацията на заявлението до Комисията. В такъв случай тя информира Комисията за допустимите възражения, получени от физическо или юридическо лице, което законно е пуснало на пазара въпросните продукти, като е използвало съответните наименования непрекъснато в продължение на поне пет години преди датата на оповестяването, посочено в параграф 3.
Държавата членка взема мерки нейното благоприятно решение да получи публичност и прави необходимото всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес, да има възможност да обжалва.
Държавата членка прави необходимото текст[ът] на продуктовата спецификация, на която се основава нейното благоприятно решение, да бъде оповестен и осигурява електронен достъп до продуктовата спецификация.
По отношение на защитени наименования за произход и защитени географски указания, държавите членки правят необходимото за публикуването по подходящ начин на версията на продуктовата спецификация, въз основа на която Комисията взема решение съгласно член 50, параграф 2.
5. Когато заявление по схемата, установена в дял II, се отнася до географски район в трета държава или когато заявление по схемата, установена в дял III, е изготвено от група, установена в трета държава, то се подава до Комисията директно или чрез органите на въпросната трета държава.
[…]“.
9. Според член 50 („Проучване от Комисията и публикуване с оглед представяне на възражения“):
„1. Комисията проучва по подходящ начин всяко заявление, което получава съгласно член 49, за да провери дали то е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема. Това проучване следва да не продължава повече от шест месеца. Когато този срок бъде надхвърлен, Комисията писмено посочва на заявителя причините за забавянето.
Поне веднъж месечно Комисията публикува списъка на наименованията, за които са подадени заявления за регистрация до нея, както и датата им на подаване.
[…]“.
10. Член 52 („Решение за регистрация“) предвижда:
„1. Ако въз основа на предоставената на Комисията информация от проучването, извършено в съответствие с член 50, параграф 1, първа алинея, Комисията смята, че условията за регистрация не са изпълнени, тя приема актове за изпълнение за отхвърляне на заявлението. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2.
2. Ако до Комисията не постъпи уведомление за възражение или допустимо мотивирано възражение съгласно член 51, тя приема актове за изпълнение, без да прилага процедурата, посочена в член 57, параграф 2, за регистриране на наименованието.
3. Ако до Комисията постъпи допустимо мотивирано възражение, след съответните подходящи консултации, посочени в член 51, параграф 3, и предвид резултатите от тях, тя:
a) ако е постигнато съгласие, регистрира наименованието с помощта на актове за изпълнение, приети без да прилага процедурата, посочена в член 57, параграф 2, и при необходимост изменя информацията, публикувана съгласно член 50, параграф 2, при условие че тези изменения не са съществени, или
б) ако не е постигнато съгласие, приема актове за изпълнение за вземане на решение относно регистрацията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 57, параграф 2.
4. Актовете за регистрация и решенията за отхвърляне се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз“.
II. Обстоятелствата по спора
11. Обстоятелствата по спора са изложени в точки 4—9 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин:
12. Наименованията „Jambon sec de Corse“/„Jambon sec de Corse — Prisuttu“, „Lonzo de Corse“/„Lonzo de Corse — Lonzu“ и „Coppa de Corse“/„Coppa de Corse — Coppa di Corsica“ са регистрирани като ЗНП на 28 май 2014 г. с три регламента за изпълнение(7).
13. През декември 2015 г. Consortium des Charcutiers Corses подава до френските национални органи седем заявления за регистрация на ЗГУ на основание Регламент № 1151/2012. Седемте заявления се отнасят до следните наименования: „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Coppa de l’Île de Beauté“, „Lonzo de l’Île de Beauté“, „Saucisson sec de l’Île de Beauté“, „Pancetta de l’Île de Beauté“, „Figatelli de l’Île de Beauté“ и „Bulagna de l’Île de Beauté“.
14. На 20 април 2018 г. ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation (министър на земеделието и храните, Франция) и ministre de l’Économie et des Finances (министър на икономиката и финансите, Франция) приемат с наредби седем спецификации, които изпращат за одобрение от Европейската комисия.
15. На 27 юни 2018 г. сдружението(8), отговарящо за спецификациите на ЗНП „Jambon sec de Corse — Prisuttu“, „Coppa de Corse — Coppa di Corsica“ и „Lonzo de Corse — Lonzu“, сезира Conseil d’État (Държавен съвет, Франция, действащ като върховна съдебна инстанция по административни дела) с искане да отмени наредбите от 20 април 2018 г., с които се установяват спецификации за наименованията „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Coppa de l’Île de Beauté“ и „Lonzo de l’Île de Beauté“. Според това сдружение, по-специално, словосъчетанието „Île de Beauté“ [Остров на красотата] имитира или пресъздава наименованието „Corse“ [Корсика] и води до объркване с вече регистрирани като ЗНП наименования.
16. На 17 август 2018 г. френските органи изпращат на Комисията седемте заявления за регистрация като ЗГУ на наименованията на корсиканските колбаси.
17. По отношение на заявленията за регистрация като ЗГУ на наименованията „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Lonzo de l’Île de Beauté“ и „Coppa de l’Île de Beauté“ на 12 февруари 2019 г. и на 24 ноември 2020 г. Комисията изпраща две писма на френските органи с искане за разяснения основно във връзка с възможната им недопустимост.
18. Националните органи отговарят, че според тях двете групи продукти (т.е. регистрираните като ЗНП и заявените за защита като ЗГУ) ясно се различават и че наименованията им са достатъчно отличителни.
19. С решение от 19 декември 2019 г. (отнасящо се до наименованието „Jambon sec de l’Île de Beauté“ (ЗГУ), и с две решения от 13 февруари 2020 г. (отнасящи се съответно до наименованията „Coppa de l’Île de Beauté“ (ЗГУ) и „Lonzo de l’Île de Beauté“ (ЗГУ), Conseil d’État (Държавен съвет) отхвърля трите жалби, подадени от сдружението, отговарящо за ЗНП.
20. По-конкретно, Conseil d’État (Държавен съвет) приема, че „[…] твърдението на жалбоподателите, че обжалваният акт нарушава разпоредбите […] на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1151/2012], е неоснователно“ [т. 5 от трите решения на Conseil d’État (Държавен съвет)].
21. След проучване на заявленията за регистрация на седемте ЗГУ за корсикански колбаси Комисията отхвърля три от тях с Решение за изпълнение 2021/1879. Обратно, останалите четири заявления, подадени от френските органи, са одобрени(9).
III. Производството пред Общия съд
22. На 20 януари 2022 г. Consortium des Charcutiers Corses и няколко членуващи в него производители подават жалба пред Общия съд с искане за отмяна на спорното решение.
23. С решение от 12 юли 2023 г. Общият съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
24. Жалбоподателите са посочили две основания за отмяна: а) превишаване от Комисията на нейните правомощия и б) националните органи и Conseil d'État (Държавен съвет) са доказали в достатъчна степен, че трите заявления за регистрация са в съответствие с членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012.
25. Мотивите, с които Общият съд отхвърля жалбата, най-общо са следните:
– Комисията, която съгласно член 52, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 следва да отхвърли заявлението за регистрация, ако смята, че условията за регистрация не са изпълнени, не може да бъде задължена да регистрира наименование, ако смята използването му в търговията за неправомерно.
– Въпросът за пресъздаването е от значение за допустимостта на регистрацията по член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1151/2012. Тази разпоредба във връзка с член 13, параграф 1, буква б) от същия регламент представлява валидно основание за отхвърляне на заявление за регистрация на наименование(10).
– Дори националните органи, като са изпратили до Комисията заявление за регистрация, да са преценили, че то отговаря на условията по Регламент № 1151/2012, Комисията не е обвързана от преценката им.
– За решението си дали да регистрира дадено наименование като ЗНП или ЗГУ, Комисията разполага с право на самостоятелна преценка, тъй като в съответствие с член 50 от Регламент № 1151/2012 е длъжна да провери дали са изпълнени условията за регистрация.
– В случая с корсиканските ЗГУ Комисията е извършила задълбочено проучване на заявленията на жалбоподателите.
– Комисията не е превишила правомощията си с решението си да отхвърли заявленията за регистрация на ЗГУ, изпратени от френските органи(11). Комисията разполага с различна свобода на преценка в зависимост от това дали става въпрос за първия етап на процедурата (на който се събира документацията по заявлението за регистрация, подлежаща евентуално на изпращане на Комисията от националните органи), или за втория етап на същата процедура (на който тя извършва самото проучване на това заявление).
– Докато на първия от посочените етапи Комисията „не разполага със свобода на преценка или има само ограничена такава“, това не важи по отношение на решението ѝ дали да регистрира наименование като ЗНП или ЗГУ с оглед на условията за допустимост по член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Във втория случай Комисията разполага с право на самостоятелна преценка.
– Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че трите ЗГУ, на които е отказана регистрация, пресъздават наименования, които се ползват от закрилата на предходни ЗНП, след като е установено, че термините „Corse“ и „Île de Beauté“ са синоними и се отнасят до един и същ географски регион. Смисловата близост на двете понятия е реално доказана.
IV. Производството пред Съда
26. На 19 септември 2023 г. Consortium des Charcutiers Corses и членуващите в него производители подават жалбата, предмет на настоящото производство.
27. Жалбоподателите искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение на Комисията,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване.
28. Комисията от своя страна иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
29. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания:
– нарушение на членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012,
– нарушение на членове 40, 50 и 52 от Регламент № 1151/2012,
– нарушение на член 50 от Регламент № 1151/2012 и на общия принцип на добра администрация,
– нарушение на членове 7 и 13 от Регламент № 1151/2012 и на задължението за мотивиране в контекста на извършената от Общия съд преценка.
30. Съдът е счел за необходимо представянето на заключение по първите две от тези четири основания за обжалване. Ще ги разгледам, като започна с второто от тях, което според мен логически предшества първото, тъй като засяга правомощията на Комисията, а не решението ѝ по същество.
V. По второто основание за обжалване
А. Доводи на страните
31. Жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил разпределението на правомощията между националните органи и Комисията, предвидено в членове 49 и 50 от Регламент № 1151/2012 за процедурата по регистрация на ЗГУ(12).
32. Според тях Комисията има ограничена свобода на преценка в процедурата по регистрация и разполага единствено с възможността да провери дали заявлението за регистрация на ЗГУ, изпратено от национални органи, съдържа изискуемите елементи и дали тези органи не са допуснали явна грешка на националния етап на процедурата.
33. Комисията оспорва тези доводи и защитава правилността на мотивите и изводите, възприети от Общия съд в обжалваното съдебно решение.
Б. Анализ
34. Регистрацията на ЗГУ се извършва в рамките на съставна административна процедура с участието на компетентните органи на държавата членка и Комисията. Това е посочено в съображение 58 от Регламент № 1151/2012(13).
35. Процедурата по регистрация на ЗГУ(14) включва първо национален етап, уреден в член 49 от Регламент № 1151/2012. Същата започва със заявление за регистрация на ЗГУ, което заинтересованата група производители подава пред органите на държавата членка, в която се намира географският район на производство.
36. Националният орган трябва да проучи заявлението по подходящ начин, за да провери дали е обосновано и дали отговаря на материалноправните условия на Регламент № 1151/2012(15). Държавата членка осигурява подходящо оповестяване на заявлението, както и разумен период, в рамките на който всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено или пребивава на нейната територия, да може да подаде възражение(16).
37. Националните органи оценяват получените възражения и извършват преценка дали заявлението изпълнява изискванията на Регламент № 1151/2012. Ако оценката им е положителна, те приемат благоприятно решение. Посочените органи трябва да направят и необходимото за оповестяването и осигуряването на електронен достъп до продуктовата спецификация, на която се основава тяхното благоприятно решение(17). Освен това държавата членка взема мерки нейното благоприятно решение да получи публичност и прави необходимото всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес, да има възможност да обжалва(18).
38. Ако решението на националния орган е благоприятно, националният етап завършва с подаване до Комисията на документацията на заявлението за регистрация на ЗГУ, заедно с получените допустими възражения(19).
39. Когато подаденото заявление е за регистрация на ЗГУ, което се отнася до географски район в трета държава, съвсем логично националният етап отсъства. Процедурата се води пред Комисията, в която се съсредоточават всички правомощия за вземане на решение(20).
40. Европейският етап на процедурата за регистрация на ЗГУ, уредена в член 50 от Регламент № 1151/2012, започва с проучване, което Комисията трябва да извърши след получаване на националното решение, за да провери дали заявлението е обосновано и дали отговаря на установените за ЗГУ изисквания.
41. Ако след това проучване (което не трябва да продължава повече от шест месеца) Комисията счита, че „условията за регистрация не са изпълнени“, тя отхвърля заявлението за регистрация на ЗГУ(21). Обратно, ако уважи заявлението, Комисията публикува в Официален вестник единния документ и препратката към публикацията на продуктовата спецификация(22).
42. След публикуването в Официален вестник органите на държава членка или на трета държава, или всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено в трета държава, могат да подадат уведомление за възражение до Комисията. Комисията препраща това уведомление до органа на държавата членка, подал заявлението(23), след което започва процедура за установяване на основателността на подаденото възражение(24).
43. Ако до Комисията не постъпи уведомление за възражение (или допустимо мотивирано възражение), тя приема решение за регистрация на ЗГУ. Комисията действа по същия начин и ако след получаване на допустимо мотивирано възражение и след консултациите, посочени в член 51, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, бъде постигнато съгласие. Ако не бъде постигнато съгласие, Комисията приема актове за изпълнение за вземане на решение относно регистрацията на ЗГУ(25).
44. Във всички случаи актовете за регистрация на ЗГУ и решенията за отхвърляне се публикуват в Официален вестник(26).
45. В практиката си Съдът е имал възможност да очертае характеристиките на описаната съставна административна процедура. За разлика от съставните административни процедури, съществуващи в рамките на банковия съюз(27) (при които националният етап само подготвя европейския, на който съответната институция или орган на Съюза разполага с правомощието за вземане на решение), националният етап на процедурата по регистрация на ЗГУ има самостоятелно значение, тъй като националните органи приемат решения с действие спрямо трети лица (а не само подготвителни), които подлежат на съдебен контрол от страна на националните правораздавателни органи.
46. В решение GAEC Jeanningros(28) Съдът консолидира практиката си относно националния етап на процедурите по регистрация на ЗГУ. Той подчертава по-специално, че органите на съответната държава членка разполагат със специфично и самостоятелно правомощие за вземане на решения в рамките на този национален етап.
47. Според Съда „Регламент № 1151/2012 въвежда система на разпределение на правомощията, в смисъл че по-конкретно Комисията може да вземе решение за регистриране на дадено наименование като защитено географско указание само ако съответната държава членка е подала до нея заявление за тази цел и че такова заявление може да бъде подадено само ако държавата членка е проверила, че то е обосновано. Тази система на разпределение на правомощията се обяснява по-специално с факта, че регистрацията на защитено географско указание предполага проверка дали са спазени определен брой условия, което изисква до голяма степен задълбочени познания относно специфични за съответната държава членка обстоятелства, които обстоятелства компетентните органи на тази държава могат да проверят най-добре“(29).
48. В съответствие с тази съдебна практика контролът в процедурата по регистрация на ЗГУ се осъществява от националния орган, което се обосновава, наред с останалото(30), със следните причини:
– групите производители задължително започват разглежданата процедура пред компетентния национален орган на държавата членка, за чиято територия се отнася ЗГУ. Тези групи не могат да подават заявление директно до Комисията,
– националните органи трябва да проверят съответствието на предложението с изискванията по същество на Регламент № 1151/2012, тъй като тези органи притежават в най-голяма степен познанията, необходими за проверката на особеностите на продуктите, за които се търси закрилата на ЗГУ.
– компетентен да одобри или да отхвърли заявлението за регистрация на ЗГУ на националния етап е органът на държавата членка. Следователно той държи ключа за започването на следващия етап на процедурата с изпращането на заявлението на Комисията. Без благоприятното решение на националния орган Комисията не може да регистрира ЗГУ,
– националният орган разполага с правомощието да оттегли представеното пред Комисията заявление за регистрация на ЗГУ, преди тя да го е регистрирала.
49. Тъй като контролът на националния етап на разглежданата съставна процедура се осъществява от националния орган, неговите решения не са просто подготвителни актове за последващото решение на Комисията, а имат самостоятелно значение и пораждат правни последици за лицата, подали заявление за регистрация на ЗГУ. Ето защо Съдът възлага контрола върху решенията на националните органи във връзка с регистрацията на ЗГУ на националните съдилища(31).
50. Според жалбоподателите значението на националния етап на процедурата отслабва европейския ѝ етап до такава степен, че Комисията трябва да се ограничи до проверката дали изпратената от националния орган документация е пълна и дали този орган не е допуснал явна грешка в преценката.
51. Изхождайки от тази предпоставка и тъй като в обжалваното съдебно решение Общият съд не е приел, че европейският етап на процедурата дава на Комисията толкова ограничена свобода на вземане на решения, жалбоподателите го упрекват в грешка при прилагане на правото при тълкуването на членове 49 и 50 от Регламент № 1151/2012.
52. Според мен, напротив, Общият съд не е допуснал каквато и да било грешка при прилагането на правото.
53. Комисията разглежда изпратените от националните органи заявления, „за да се гарантира, че не са допуснати явни грешки и че законодателството на Съюза и интересите на заинтересованите страни извън държавата членка на подаване на заявлението са взети предвид“(32).
54. Член 50, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 потвърждава, че Комисията „проучва по подходящ начин всяко заявление, което получава съгласно член 49, за да провери дали то е обосновано и дали отговаря на условията на съответната схема“. В резултат на това проучване Комисията може да отхвърли заявлението, когато „смята, че условията за регистрация не са изпълнени“ (член 52, параграф 1 от Регламента).
55. Въпреки че Регламент № 1151/2012 не съдържа определение на понятието „проучване по подходящ начин“, прочитът на горепосочените разпоредби сочи, че при извършването му Комисията не е обвързана от преценката на националните органи и че разполага със самостоятелно право на преценка. Общият съд правилно е постановил това в обжалваното съдебно решение (т. 44).
56. На европейския етап на процедурата Комисията трябва да провери три елемента, всеки от които се подчинява на самостоятелна логика:
– отсъствието на явни грешки при разглеждането на заявлението за регистрация на ЗГУ от страна на органите на съответната държава членка,
– вземането предвид на интересите на заинтересованите и засегнати страни извън държавата членка на подаване на заявлението(33),
– вземането предвид на приложимите разпоредби от правото на Съюза в заявлението за регистрация на ЗГУ, изпратено от националните органи.
57. Следователно Комисията разполага, на първо място, с правомощие да осъществява контрол за явни грешки, които националните органи може да са допуснали на националния етап на процедурата по регистрация на ЗГУ. Това е логично, защото на този етап посочените органи разполагат с правомощие за вземане на решение по същество, което подлежи на контрол от националните съдилища.
58. Както Общият съд правилно е приел, постановеното от Съда (решение GAEC Jeanningros, т. 25), че Комисията „не разполага[…]със свобода на преценка или има[…] само ограничена такава“ в процедурите за изменение на спецификациите и за регистрация на ЗГУ, се отнася до националния етап на процедурата(34). В същия смисъл следва да се схващат изводите, съдържащи се в други решения на Съда(35).
59. Както Общият съд постановява(36), на европейския етап на тези процедури Комисията разполага с право на самостоятелна преценка и не е обвързана от преценката на националните органи. Тя може да приеме решение за регистрацията на ЗГУ или да откаже същата, в зависимост от преценката си за изпълнението на изискуемите условия.
60. Самостоятелното правомощие на Комисията за вземане на решения на европейския етап на тази процедура надхвърля обикновената проверка за формални и явни грешки в националната процедура по разглеждане на заявлението. Комисията трябва да извърши цялостен анализ на заявлението за регистрация, одобрено от националните органи, за да провери дали същото отговаря на изискванията на Регламент № 1151/2012.
61. В резултат на този цялостен анализ Комисията може да приеме различно решение от това на националните органи. Именно такъв е отчасти случаят по това дело(37).
62. Правомощието на Комисията да разглежда и да взема решения по транснационалните възражения срещу регистрацията на ЗГУ, подадени от заинтересовани страни от други държави членки (член 51 от Регламент № 1151/2012), потвърждава нейната самостоятелна компетентност да взема решения по заявленията за регистрация(38).
63. По същия начин еднаквото прилагане на условията за регистрация на ЗГУ, установени в Регламент № 1151/2012, изисква на европейския етап на процедурата Комисията да разполага със самостоятелно правомощие, за да определя единната практика, която органите на държавите членки трябва да следват. Ако Комисията не разполагаше с това самостоятелно правомощие за вземане на решения, щеше да е налице значителен риск от различно прилагане на условията за регистрация на ЗГУ в държавите членки.
64. Европейският етап на процедурата би бил лишен от самостоятелно значение, ако Комисията беше длъжна да следва преценките на националните органи, без да може да отхвърля заявления за регистрация, които тези органи са одобрили. Процедурата по регистрация на ЗГУ, установена в Регламент № 1151/2012, не би била същинска съставна процедура, ако европейският етап на същата бъде изопачен посредством драстично ограничаване на правомощията на Комисията.
65. Затова също като Общия съд считам, че Комисията разполага с правомощието да проверява дали изпратеното от националните органи заявление за регистрация на ЗГУ се придържа към приложимите разпоредби от правото на Съюза. Следователно второто основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.
VI. По първото основание за обжалване
А. Доводи на страните
66. Жалбоподателите упрекват Общия съд, че незаконосъобразно е добавил към условията за регистрация на ЗГУ, определени в членове 5, 6 и 7 от Регламент № 1151/2012, изискването наименованието, чиято регистрация като ЗГУ е поискана, да не нарушава защитата срещу пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от този регламент.
67. Според тях в обжалваното съдебно решение правилно е прието (т. 29 и 30), че член 13 от Регламент № 1151/2012 не се отнася до регистрацията, а до обхвата на защитата на регистрираните наименования, и че следователно посочената разпоредба „не би могла сама по себе си да представлява правно основание за отхвърляне на заявление за регистрация“.
68. Въпреки това Общият съд се отклонил от тази констатация и допуснал, в точки 32—40 от обжалваното съдебно решение, няколко грешки при прилагане на правото:
– на първо място, той е приел, че Комисията е компетентна да прилага член 13 от Регламент № 1151/2012, въпреки че параграф 3 от тази разпоредба предоставя това правомощие единствено на държавите членки,
– на второ място, член 7 от Регламент № 1151/2012 изисква само наименованието да се използва в търговията или в говоримия език, което предполага обективен фактически елемент, чиято законосъобразност не подлежи на субективна преценка от Комисията. Член 13 от посочения регламент няма връзка с процедурата по регистрация,
– на трето място, за разлика от приетото от Общия съд (т. 38 и 39 от обжалваното съдебно решение), Комисията не разполага със средствата и със задълбочените познания относно местните традиции, потребителските навици, историята и културата и относно фактите, съдържащи се в документацията, които националните органи притежават. Именно тези органи са отхвърлили наличието на риск от пресъздаване в случая.
69. Комисията оспорва тези доводи и защитава съвместното прилагане на член 7, параграф 1, буква а) и член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012, което Общият съд е потвърдил. Това прилагане е налице за първи път поради особеността на ситуацията, възникнала във връзка със заявленията за регистрация на спорните ЗГУ.
Б. Анализ
70. Споменатата от Комисията особеност в случая произтича от поредица от факти, които следва да се припомнят:
– наименованията „Jambon sec de Corse“/„Jambon sec de Corse — Prisuttu“, „Lonzo de Corse“/„Lonzo de Corse — Lonzu“, „Coppa de Corse“/„Coppa de Corse — Coppa di Corsica“ са регистрирани като ЗНП от 28 май 2014 г. със съответните регламенти,
– тези регламенти предоставят преходен период, който изтича на 27 април 2017 г., на определени предприятия, установени в Корсика, които са използвали тези наименования, за да продължат да произвеждат продукти с различни от предвидените в спецификацията характеристики,
– по този начин на засегнатите производители се предоставяла възможност да се адаптират към изискванията на спецификациите, одобрени на равнището на Съюза, или в противен случай — да променят използваното търговско наименование,
– през преходния период тези предприятия създават през 2014 г. и започват да предлагат на пазара от 2015 г. продукти с наименованията „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Lonzo de l’Île de Beauté“ и „Coppa de l’Île de Beauté“,
– френските органи допускат едновременното съществуване от 2015 г. до април 2017 г. на трите ЗНП, регистрирани през 2014 г. с трите наименования, отнасящи се до същите видове корсикански колбаси,
– предприятията, които се ползват от преходния период, подават пред френските органи заявленията за регистрация като ЗГУ на наименованията „Jambon sec de l’Île de Beauté“, „Lonzo de l’Île de Beauté“ и „Coppa de l’Île de Beauté“, които са изпратени на Комисията на 17 август 2018 г., т.е. на датата, от която тези наименования вече не могат да се използват законосъобразно след изтичането на преходния период,
– френските органи одобряват посочените три заявления за регистрация, тъй като приемат, че същите не представляват пресъздаване на регистрираните ЗНП(39). В този смисъл те приемат, че: i) двете групи продукти (т.е. регистрираните ЗНП и кандидатите за ЗГУ) били очевидно различни, що се отнася до суровините (порода и кланично тегло), описанието, спецификациите, обема на производството и продажната цена; ii) наименованията и тяхното произнасяне били достатъчно различни, не били омоними, тъй като става въпрос за различни знаци (ЗНП и ЗГУ)(40), iii) като се имат предвид разликите между продуктите и наименованията им и в съответствие със съществуващите прецеденти, потребителите били напълно наясно с разликата в качеството между продукта, регистриран като ЗНП, и този, продаван под наименованието „Île de Beauté“; iv) трите наименования, съдържащи обозначението „Île de Beauté“, и трите съответстващи им регистрирани наименования, съдържащи обозначението „Corse“ за един и същ географски район, имали „достатъчно отличителен характер“,
– въпреки това в спорното решение Комисията отхвърля аргументите на френските органи и отказва регистрацията на трите ЗГУ, тъй като приема, че става въпрос за наименования, които потенциално пресъздават вече регистрирани такива за сходни продукти, поради което е налице невъзможност критериите за допустимост за регистрация, установени в член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1151/2012, да бъдат изпълнени,
– в този ред на мисли Комисията приема, че наименованията по трите заявления за регистрация на ЗГУ са използвани в търговията или в говоримия език в нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Следователно заявленията не отговарят на критериите за допустимост, установени в член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент.
71. Изводите на Комисията, потвърдени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, ми се струват правилни и не споделям доводите на жалбоподателите, изложени в подкрепа на първото им основание за обжалване.
72. Член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1151/2012 предвижда, че ЗГУ трябва да съответстват на спецификация, която включва, наред с други елементи, поне „наименованието, което трябва да бъде защитено като наименование за произход или географско указание, така както се използва в търговията или в говоримия език, но само на езиците, които се използват или в исторически план са били използвани за описанието на конкретния продукт в определения географски район“.
73. Вече посочих, че на европейския етап на процедурата по регистрация на ЗГУ Комисията следва да отхвърли заявлението за регистрация, ако необходимите условия не са изпълнени. Едно от тези условия е спецификацията да включва наименованието на продукта, с което той е бил законно предлаган на пазара.
74. Използването на дадено наименование ще бъде неправомерно, когато нарушава защитата срещу пресъздаване, установена в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Съгласно тази разпоредба „[з]ащитата на регистрираните наименования обхваща забрана за […] всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или услугите […]“.
75. Както правилно се посочва в обжалваното съдебно решение (т. 36 и 37), допускане на регистрация на ЗГУ, пресъздаващо вече регистрирано ЗНП, би лишило от полезно действие защитата по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. След регистрирането на това наименование като ЗГУ, по-ранно регистрираното като ЗНП наименование вече не би могло да се ползва по отношение на това ЗГУ от защитата, предвидена в посочената разпоредба. Следователно спецификацията в заявление за регистрация на ЗГУ не може да включва наименование, което пресъздава наименованието на по-рано регистрирано ЗНП.
76. Жалбоподателите поддържат, че компетентни да проверяват за нарушения на член 13 от Регламент № 1151/2012 са националните органи, а не Комисията. Не споделям това становище, тъй като според мен:
– член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 се ограничава до това да предвиди, че държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на ЗНП и ЗГУ, което включва забраната на наименования, които ги пресъздават(41),
– тази разпоредба по никакъв начин не е пречка Комисията да възпира използването на наименования, които пресъздават по-рано регистрирани такива,
– Комисията трябва да предприема действия срещу пресъздаването, за да се избегнат злоупотреби със ЗНП и ЗГУ, в интерес не само на купувачите, но и на производителите, които са положили усилия, за да гарантират качеството на продуктите, носещи правомерно такива указания(42),
– това тълкуване е в унисон със съображение 19 от Регламент № 1151/2012: осигуряването на еднакво спазване на цялата територия на Съюза на правата на интелектуална собственост, свързани със защитените наименования, е приоритетна цел.
77. Според Съда „целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти“(43).
78. Забраната за пресъздаване, установена в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012, има за цел да се попречи на външни производители да се възползват неправомерно от репутацията на вече регистрирани ЗНП и ЗГУ.
79. Според Съда „понятието „пресъздаване“ обхваща хипотезата, в която знакът, използван за обозначаване на продукт, включва част от защитено географско указание или ЗНП, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на разглеждания продукт, е ползващата се от това указание или това наименование стока“(44). Същественото е потребителят да прави достатъчно пряка и недвусмислена връзка между понятието, използвано за обозначаване на съответния продукт, и ЗГУ.
80. Съдебна практика във връзка с понятието за „пресъздаване“(45) се консолидира предимно в отговор на преюдициални запитвания в областта на търговските марки и обозначенията, защитени като ЗНП и ЗГУ. Съдебни решения по жалби срещу постановени от Общия съд решения, в които се тълкува (и прилага) това понятие, се срещат по-рядко.
81. Съдът е приел, че съображенията на Общия съд, с които се приема или отхвърля това, че даден нов отличителен знак (съответно заявление за регистрация на ЗНП или на ЗГУ) пресъздава по-рано защитено наименование, представляват „фактическа преценка“, която поначало не може да бъде оспорвана в рамките на производството по обжалване(46).
82. Изхождайки от тази предпоставка, не следва да се уважава оплакването на жалбоподателите, че Общият съд е потвърдил тезата на Комисията във връзка с наличието на пресъздаване в разглеждания случай. Това е фактически въпрос, по който последната дума има Общият съд и който не може да бъде преразглеждан в производството по обжалване.
83. Ако Съдът приеме, че мотивите по този въпрос могат да бъдат изменени в производството по обжалване, споделям преценката на Общия съд, че е налице пресъздаването, на което се основава спорното решение.
84. Спорните наименования, които се използват в търговията от 2015 г., се отнасят до един и същ географски район (остров Корсика) като ЗНП. Словосъчетанието „Île de Beauté“ е обичаен израз, който за френския потребител е алюзия за остров Корсика(47). Въпреки че не става въпрос за изцяло или частично омонимни наименования(48), същите са синоними и не може да бъде изключено пресъздаване, за което не е необходимо наличието на фонетично сходство.
85. Разликите в качеството между продуктите, за чието наименование се иска регистрация като ЗГУ, и тези, които вече са защитени като ЗНП, не са посочени на етикета и са известни само на особено добре информирани потребители. Тези разлики сочат по-ниско качество на обхванатите от ЗГУ продукти и по-слаба връзка с района на производство(49). Възприятието на потребителите не е достатъчно, за да се потвърди отличителната самостоятелност на заявените за регистрация ЗГУ спрямо регистрираните ЗНП без подкрепата на обективни проучвания и анкети(50).
86. Накрая, жалбоподателите поддържат, че обжалваното съдебно решение не допуска едновременното съществуване на различни видове наименования за сходни продукти от един и същ географски район.
87. Въпреки че Общият съд не се е произнесъл изрично по това твърдение в обжалваното съдебно решение, той е анализирал случаите на едновременно съществуване на ЗНП и ЗГУ(51), и не откривам каквато и да било грешка при прилагане на правото в съображенията му по този въпрос. Дадените от жалбоподателите примери за едновременно съществуване на ЗНП и ЗГУ са при действието на вече отменени разпоредби (ЗНП „Corse/Vin de Corse“ и ЗГУ „Île de Beauté“) или са предхождали влизането в сила на системата на защита на географските указания на Съюза (ЗНП „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“).
88. По режима на Регламент № 1151/2012 едновременното съществуване на две сходни наименования за едни и същи продукти и за същия географски район трябва да се изключи по принцип, защото едно последващо ЗГУ би отслабило защитата, която този регламент предоставя на предходно ЗНП, в ущърб на неговата репутация.
89. Накратко, първото основание за обжалване също трябва да бъде отхвърлено.
VII. По съдебните разноски
90. Тъй като в настоящото заключение се разглеждат само две от основанията за обжалване, без да разгледам останалите, не мога да се произнеса относно евентуалното осъждане на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
VIII. Заключение
91. Следователно предлагам на Съда да отхвърли първото и второто основание за обжалване от жалбата, подадена срещу решение на Общия съд от 12 юли 2023 г., Cunsorziu di i Salamaghji Corsi — Consortium des Charcutiers Corses и др./Комисия (T‑34/22, EU:T:2023:386).