Иск, предявен на 29 ноември 2007 г. - Ryanair / Комисия

(Дело T-441/07)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) [представител: E. Vahida, lawyer]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

на основание на член 232 ЕО да се установи, че Комисията е допуснала неправомерно бездействие, като не се е произнесла по жалбата на ищеца, подадена пред Комисията на 3 ноември 2005 г. и последвана от писмена покана за представяне на становище от 2 август 2007 г.,

Комисията да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски, включително разноските на ищеца по настоящото производство, дори в случай че след предявяването на иска Комисията предприеме действия, които по преценка на Съда премахват необходимостта от постановяване на решение, или в случай че Съдът отхвърли иска като недопустим, и

Съдът да предприеме други подходящи действия по своя преценка.

Правни основания и основни доводи

Ищецът изтъква в главното си правно основание, че Комисията неправомерно е пропуснала да извърши надлежна и безпристрастна проверка на подадената от ищеца жалба, според която италианската държава е отпуснала незаконна помощ на Volare под формата на предимства, предоставени чрез опрощаването на около 20 милиона евро дългове на Volare към италиански летища и чрез отстъпки в летищните такси и в разходите за гориво. Като евентуално правно основание ищецът изтъква, че Комисията неправомерно е пропуснала да се произнесе по жалбата на ищеца, твърдяща наличието на антиконкурентна дискриминация и следователно на нарушение на член 82 ЕО.

Ищецът твърди, че мерките, предмет на жалбата му, представляват държавна помощ, тъй като изпълняват всички условия по член 87, параграф 1 ЕО. Освен това ищецът поддържа, че ако Съдът установи, че някои от предоставените на Volare предимства не са предоставени от държавата, тъй като италианските летища могат самостоятелно да определят своите такси, подобни предимства биха представлявали антиконкурентна дискриминация, която не може да бъде обоснована с обективни причини и следователно нарушава член 82 ЕО.

По-нататък ищецът изтъква, че Комисията е била длъжна съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета¹ и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията² внимателно да разгледа фактическите и правни доказателства, предложени на вниманието ѝ от жалбоподателя, и в разумен срок да вземе решение дали да образува производство за установяване на нарушение или да отхвърли жалбата. Комисията не взема никакво решение след получаването на жалбата, нито за потвърждаване на нарушението, нито за отхвърляне на жалбата след информиране на ищеца съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 773/2004, нито накрая издава напълно мотивирано решение да не предприема действия по жалбата поради липса на интерес за Общността.

В резултат ищецът твърди, че е налице prima facie нарушение на правото в областта на конкуренцията и че Комисията е трябвало да успее да стигне до този извод и съответно да образува производство за по-малко от 21 месеца. Продължителността на бездействието на Комисията следователно надхвърля разумните срокове.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

² - Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).