РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 март 2014 година
Дело T‑373/13 P
Geoffroy Alsteens
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Продължаване на срока на договор — Явна недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство — Право на изслушване — Възможност за отделяне на допълнителното споразумение за продължаване на срока на договора“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 8 май 2013 г. по дело Alsteens/Комисия (F‑87/12, EU:F:2013:58), с която се иска отмяна на посоченото определение
Решение: Отменя Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 8 май 2013 г. по дело Alsteens/Комисия (F‑87/12). Връща делото на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет — Необходимост да се посочат правни основания, които са различни от съдържащите се в жалбата
(член 143, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Зачитане на правото на защита — Обхват
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Възможност за обявяване на жалбата за недопустима дори и след приключването на писмената фаза на производството
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Искове и жалби на длъжностните лица — Предмет — Частична отмяна — Договор на срочно нает служител — Възможност за отделяне на разпоредбата относно срока на службата — Допустимост
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Искане за отмяна, което се основава на вече съдържащо се в жалбата на жалбоподателя правно основание, не може да се квалифицира като насрещен иск по смисъла на член 143, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност, за да се приложи тази разпоредба, е необходимо в направеното в писмения отговор искане за отмяна да е посочено правно основание, което е различно от съдържащите се такива в жалбата.
(вж. точка 28)
2. Макар за отхвърлянето на жалба на основание член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба действително да не е необходимо този съд преди това да е дал възможност на страните да изразят становище по мотивите за отхвърляне, които смята да възприеме, приложението на посочения член се ограничава до случаите, в които тези мотиви са явни.
Това ограничение произтича от факта, че по принцип, за да е спазено правото на защита — част от което е правото на изслушване — е необходимо страните в процеса да са имали възможност да изразят становище по фактите и документите, на които ще се основе съдебното решение, както и да вземат отношение по представените пред съда доказателства и становища и по основанията, на които той възнамерява да основе решението си. За да бъдат изпълнени изискванията, свързани с правото на справедлив съдебен процес, е необходимо страните да могат при условията на състезателност да обсъдят както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на производството.
(вж. точки 34 и 35)
Позоваване на:
Съд — 19 февруари 2009 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C‑308/07 P, Сборник, стр. I‑1059, точка 36 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 84 и цитираната съдебна практика
3. Жалба може да бъде отхвърлена като явно недопустима дори и след протичането на писмената фаза на производството.
(вж. точка 38)
Позоваване на:
Общ съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, СбСПС стр. I‑Б‑1‑37 и II‑Б‑1‑267, точки 32—34; 23 март 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑16/09 P, EU:T:2010:111, точка 53
4. Частичната отмяна на акт от правото на Съюза е възможна само ако частта, чиято отмяна се иска, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие не е изпълнено, ако частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност.
Що се отнася до решение, с което срокът на договора на срочно нает служител се продължава, а останалите разпоредби на договора остават непроменени, искане за отмяна на ограничаването на срока на договора не може да измени същността на спорното решение, тъй като при отмяна на решението в частта, в която се определя новият срок на договора, този срок ще трябва да се определи от отговорната институция, която съгласно член 266 ДФЕС е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на съда на Съюза, с което е извършена отмяната.
(вж. точки 46, 47 и 50)
Позоваване на:
Съд — 31 март 1998 г., Франция и др./Комисия, C‑68/94 и C‑30/95, Recueil, стр. I‑1375, точки 256—258; Съд — 24 май 2005 г., Франция/Парламент и Съвет, C‑244/03, Recueil, стр. I‑4021, точки 12—14; 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, точка 38
Общ съд — 10 март 1992 г., SIV и др./Комисия, T‑68/89, T‑77/89 и T‑78/89, Recueil, стр. II‑1403, точка 320