РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
16 декември 2010 година(*)
„Обжалване — Държавни помощи — Решение на Комисията, с което се установява несъвместимост на дадена помощ с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания“
По дело С‑537/08 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 3 декември 2008 г.,
Kahla Thüringen Porzellan GmbH, установено в Kahla (Германия), за което се явяват адв. M. Schütte, адв. S. Zühlke и адв. P. Werner, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, за която се явяват г‑н V. Kreuschitz и г‑н K. Gross, в качеството на представители, подпомагани от г‑н C. Koenig, professeur, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
Freistaat Thüringen, за която се явяват адв. A. Weitbrecht и адв. M. Núñez-Müller, Rechtsanwälte,
Федерална република Германия, за която се явяват г‑н M. Lumma и г‑н W.-D. Plessing, в качеството на представители,
встъпили страни в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н A. Tizzano (докладчик), председател на състав, г‑н J.-J. Kasel, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits и г‑жа M. Berger, съдии,
генерален адвокат: г-н Y. Bot,
секретар: г-н B. Fülöp, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 май 2010 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Kahla Thüringen Porzellan GmbH иска Съдът да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд] от 24 септември 2008 г. по дело Kahla Thüringen Porzellan/Комисия (T‑20/03, Сборник, стр. II‑2305, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което посоченият съд е отхвърлил подадената от него жалба за отмяна на Решение 2003/643/ЕО на Комисията от 13 май 2003 година относно държавна помощ, отпусната от Германия в полза на Kahla Porzellan GmbH и Kahla/Thüringen Porzellan GmbH (ОВ L 227, стр. 12, наричано по-нататък „спорното решение“).
Обстоятелства, предхождащи спора
2 Учредено през ноември 1993 г., дружеството жалбоподател поема през януари 1994 г. терените, машините и съоръженията на дружеството в несъстоятелност Kahla Porzellan GmbH, както и 380 от неговите работници. Последното, произвеждало съдове и предмети от порцелан, е било установено в провинция Тюрингия — една от областите, която евентуално може да се ползва от помощи съгласно член 87, параграф 3, буква а) ЕО.
3 За този регион Комисията на Европейските общности по-специално е разрешила две общи схеми за помощи, а именно: с Решение от 27 октомври 1993 г. — програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на малките и средни предприятия (KMU-Investitionsprogramm des Landes Thüringen (помощ №°N 408/93 — SG(93) D/19245 от 26 ноември 1993 г., ОВ C 335, стр. 7), a с Решение от 21 декември 1994 г. — програма, предвиждаща мерки в полза на заетостта в сектора на околната среда и социалните услуги, както и в полза на младежта на територията на бившата ГДР (помощ № NN 117/92 — SG(95) D/341, ОВ C 401, стр. 2).
4 От спорното решение следва, че в рамките на тези схеми германските публични органи приемат 23 мерки за финансова подкрепа на жалбоподателя между 1994 г. и 1999 г. в общ размер на 39,028 милиона германски марки. Сред тези мерки присъстват субсидия за инвестиране на малките и средни предприятия (МСП) от 2,5 милиона германски марки, изплатена от провинция Тюрингия през май 1994 г. (наричана по-нататък „мярка 15“), и субсидии в полза на заетостта, свързани с инвестиции в областта на защитата на околната среда, в общ размер на 1,549 милиона германски марки, предоставени от Bundesanstalt für Arbeit (Федерална дирекция по заетостта) между 1994 г. и 1996 г., на основание на член 249h от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz, наричан по-нататък „AFG“) (наричани по-нататък „мярка 26“).
5 Що се отнася до мярка 15, Комисията обаче констатира в точки 128 и 129 от мотивите на спорното решение, че тя не съответства на първоначално разрешената схема за помощи, доколкото към момента на отпускане на въпросната субсидия жалбоподателят е трябвало да бъде разглеждан като предприятие в затруднение, а тази категория предприятия била изрично изключена от приложното поле на тази схема. Впрочем Комисията междувременно приема Решение 2003/225/ЕО от 19 юни 2002 година относно програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на малките и средни предприятия и случаите на прилагането ѝ (ОВ L 91, 2003 г., стр. 1) — отрицателно решение относно посочената схема, поради факта че е приложена по-конкретно за предприятия в затруднение, в противоречие с особените разпоредби на схемата за помощи, одобрена от Комисията.
6 Що се отнася до мярка 26, Комисията отбелязва в точки 134—139 от мотивите на спорното решение, че съответните субсидии не попадат в обхвата на схемата, предвидена от член 249h от AFG, която тя е одобрила като схема, непредставляваща държавна помощ. Във връзка с това Комисията констатира, че освен ръководените от Treuhandanstalt предприятия, разрешената схема се отнася за държавните предприятия, докато жалбоподателят е частно предприятие към момента на отпускане на съответните субсидии).
7 Така Комисията обявява, наред с останалото, мерки 15 и 26 за несъвместими с общия пазар и разпорежда на Федерална република Германия да предприеме всички необходими мерки, за да получи възстановяване на въпросните помощи от жалбоподателя.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
8 С жалбата си пред Общия съд жалбоподателят иска посоченият съд да отмени спорното решение в частта, която се отнася до него, като се позовава на четири правни основания в подкрепа на исканията си. Първите три правни основания, които се отнасят изключително до мерки 15 и 26, са изведени съответно от нарушение, що се отнася до първото, на членове 87 ЕО и 88 ЕО, що се отнася до второто, на принципа на правна сигурност, а що се отнася до третото — на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Четвъртото правно основание, за което не става въпрос по-нататък, тъй като то е изключено от обжалването, се отнася до няколко фактически грешки и грешки в преценката, допуснати от Комисията.
9 С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че съответните мерки са приети в съответствие с разрешените схеми за помощи и следователно представляват съществуващи помощи. Поради това Комисията нарушила членове 87 ЕО и 88 ЕО, като въвела с обратна сила допълнителни условия, отнасящи се до посочените схеми, при разглеждането на които тя неправилно счела, че посочените мерки представляват нови помощи.
10 Що се отнася, на първо място, до мярка 15, Общият съд веднага констатира, че разрешената програма за помощи е насочена, както потвърждава Федерална република Германия в съобщение от 26 август 1993 г. в отговор на искане от Комисията за получаване на допълнителна информация, към приватизирани след 1989 г. предприятия, които „макар да са стабилни, често се намират в неустойчиво финансово положение“ (точки 102—105 от обжалваното съдебно решение).
11 Според Общия съд обаче, от една страна, позоваването на такова финансово положение трябва да се разглежда като препращане към проблеми, свързани с прехода от планова към пазарна икономика, а не към характерни за предприятие в затруднение проблеми (точка 106 от обжалваното съдебно решение). От друга страна, фактът, че провинция Тюрингия е уведомила и за програма, посветена специално на оздравяването и преструктурирането на предприятията в затруднение, потвърждава, че последните не попадат в приложното поле на разглежданата схема, както приема Комисията в спорното решение (точки 108, 109 и 111 от посоченото съдебно решение).
12 След като уточнява това, Общият съд приема в точка 133 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че жалбоподателят е предприятие в затруднение.
13 Ето защо той смята в точки 134 и 135 от обжалваното съдебно решение, че тази институция основателно е приела, че помощта, съставляваща мярка 15, не отговаря на условията за отпускане на помощи, определени от програмата на провинция Тюрингия, и че следователно тази помощ трябва да се квалифицира като нова помощ по смисъла на член 88, параграф 3 ЕО.
14 По отношение, на второ място, на мярка 26, Общият съд приема, че не са били спазени условията, предвидени в рамките на схемата за помощи, установена в член 249h от AFG, както е разрешена. Всъщност, както смята Комисията в спорното решение, частните предприятия, каквото е предприятието жалбоподател, не отговарят на установените от тази разпоредба условия (точки 175 и 180 от обжалваното съдебно решение). По-нататък, както самата Федерална република Германия уточнява в съобщение от 29 юли 1994 г., тези мерки е трябвало да бъдат приети в обществен интерес, а не да обслужват частните интереси на определено предприятие (точки 181, 182 и 185 от посоченото съдебно решение). В конкретния случай обаче това не било така (точка 186 от същото съдебно решение).
15 Така Общият съд отхвърля всички доводи във връзка с нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО и по отношение на мярка 26 (точка 203 от обжалваното съдебно решение).
16 С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на правна сигурност, основавайки се в спорното решение на ограничителни условия, които не са били предвидени нито от съответните схеми, нито от решението за тяхното разрешаване.
17 Общият съд отхвърля това правно основание, като на първо място приема, че при преценката на съответствието на мярка 15 с разрешената схема за помощ Комисията се е ограничила строго до преценка на условията, определени в решението за одобрение на посочената схема (точка 138 от обжалваното съдебно решение).
18 Освен това във всеки случай самите германски органи в своето съобщение от 26 август 1993 г. изрично са изключили предприятията в затруднение от разглежданата схема (точка 140 от посоченото съдебно решение). Ето защо е било очевидно с оглед на това съобщение, че такива предприятия не са могли да се ползват от помощ съгласно тази схема (точка 141 от същото съдебно решение).
19 Така Общият съд приема, че Комисията не е нарушила принципа на правна сигурност, като е посочила, че мярка 15 не отговаря на условията, предвидени в рамките на програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на МСП, тъй като към момента, в който се е ползвал от нея, жалбоподателят е бил предприятие в затруднение (точка 144 от обжалваното съдебно решение).
20 На второ място, Общият съд постановява, че за целите на разглеждането на съответствието с общия пазар на субсидиите, съставляващи мярка 26, Комисията се ограничава изключително до това да прецени съвместимостта им с условията, установени в решението, с което се разрешава предвидената в член 249h от AFG схема. Впрочем в това решение Комисията изрично е споменала по-конкретно съобщението на германските органи от 29 юли 1994 г., в което се уточнява обхватът на тази разпоредба и което тя правилно тълкува и прилага по отношение на разглежданите субсидии (точка 205 от обжалваното съдебно решение).
21 С третото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията не отчела обстоятелството, че нито разглежданите схеми за помощи, нито решенията, с които те са разрешени, позволявали да се открият ограничителните условия, приложени от нея в рамките на спорното решение. Жалбоподателят по-конкретно изтъква, че икономически оператор, който осъществява дейността си, като полага дължимата грижа, може да предположи, че една помощ не е нова, след като тя отговаря на всички предвидени в рамките на разрешена програма условия.
22 В това отношение Общият съд най-напред припомня в точка 146 от обжалваното съдебно решение, че правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди.
23 Той също припомня в точка 148 от това съдебно решение, че не е приемливо Комисията да приема решение, налагащо връщане на помощи в ущърб на техния получател, който е спазил съпровождащите ги условия, както са предвидени от тази институция в решенията, с които помощите са разрешени.
24 Общият съд обаче постановява, че в конкретния случай това не е така, доколкото както мярка 15, така и мярка 26 са приети в полза на жалбоподателя в нарушение на условията, определени в решенията за одобряване на програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на МСП (точка 149 от обжалваното съдебно решение) и на член 249h от AFG (точка 207 от това съдебно решение).
25 Общият съд освен това приема, че твърдяната липса на изрично ограничение, що се отнася до предприятията в затруднение и до частните предприятия, в разглежданите схеми или в публикациите по отношение на тях в Официален вестник на Европейските общности, не може да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателя относно редовността на предоставянето на субсидиите, съставляващи мерки 15 и 26. Всъщност това обстоятелство ни най-малко не може да се приравни на предоставени от Комисията конкретни уверения относно факта, че предприятията в затруднение и частните предприятия могат да се ползват от помощи на основание съответно на програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на МСП и на член 249h от AFG (точки 150 и 208 от обжалваното съдебно решение).
26 На последно място, що се отнася единствено до мярка 15, Общият съд уточнява също, че във всеки случай жалбоподателят не е освободен от задължението да се информира относно редовността на предоставянето на отпусната му помощ (точка 150 от споменатото съдебно решение).
27 Тъй като приема, че всички представени от жалбоподателя правни основания в подкрепа на неговата жалба са неоснователни, Общият съд я отхвърля изцяло.
Искания на страните в производството по жалбата
28 Жалбоподателят иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта относно мерки 15 и 26, както и в частта относно разноските, и
– да отмени член 1, параграф 2, букви г) и ж) от спорното решение, а също и член 2 от него в частта относно мерки 15 и 26 или във всеки случай доколкото последният член разпорежда възстановяване на помощите, платени на основание на тези мерки,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото с него Общият съд установява, че субсидиите, получени от жалбоподателя на основание на мярка 26, трябва да се разглеждат като предимство за последния в пълния им размер и поради това следва да бъдат възстановени, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
29 Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По жалбата
30 Жалбоподателят изтъква в подкрепа на своята жалба две главни правни основания и едно правно основание при условията на евентуалност.
По първото правно основание, изведено от нарушението на принципа на правната сигурност
Доводи на страните
31 С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил принципа на правната сигурност, като е постановил, от една страна, в точки 97—111 и 138 от обжалваното съдебно решение, че разрешената от Комисията схема в полза на инвестициите на МСП от самото начало е предвиждала ограничение, що се отнася до предприятията в затруднение, и от друга страна, в точки 167—188 и 205 от посоченото съдебно решение, че схемата по член 249h от AFG не се е отнасяла до частните предприятия.
32 В това отношение жалбоподателят изтъква, че посоченият принцип изисква ограниченията, засягащи дадена схема за държавни помощи, да проличават ясно и недвусмислено в самата схема за помощи или в публикуваното в Официален вестник на Европейските общности решение, с което тя се разрешава, или в писмото на Комисията, с което се потвърждава посоченото разрешение, за да може потенциалните получатели да определят дали разрешената програма се отнася до тях.
33 При тълкуването на приложното поле на разглежданите програми обаче Общият съд неправилно взел предвид ограничения, които жалбоподателят не можел да установи и които следователно не можели да му бъдат противопоставени. Всъщност тези ограничения не произтичали ясно нито от разрешените схеми за помощи, нито от публикувани или достъпни за жалбоподателя документи, а най-много от възможно тълкуване на чисто вътрешна кореспонденция между Комисията и германските власти.
34 Тази грешка довела Общият съд до нарушение на принципа на правната сигурност и до неправилния извод, също както Комисията в спорното решение, че субсидиите, съставляващи мерки 15 и 26, не са обхванати от разрешените програми за помощи.
35 Комисията подчертава, че както разрешението за програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на МСП, така и това за програмата относно схемата, установена от член 249h от AFG, са били адресирани от Комисията пряко и единствено към Федерална република Германия в рамките на процедура, при която се установява правоотношение изключително между Комисията и посочената държава членка, в която процедура не е участвал получателят на помощта, в случая жалбоподателят. По-нататък, тези разрешения не се отнасяли специално до субсидиите, съставляващи мерки 15 и 26, а само до „обща схема“ за помощи, чиито потенциални получатели Комисията — за разлика от съответната държава членка — не можела да знае предварително. Всъщност компетентните органи на държавите членки сами решавали относно отделното и конкретно предоставяне на дадена субсидия, обхваната от разрешена схема за помощи.
36 Тъй като обаче жалбоподателят не бил адресат на обвързващо решение на Комисията, той не можел да се позовава на принципа на правната сигурност спрямо последната. Твърдението за нарушение на този принцип за сметка на това можело да се направи срещу германските органи, които имали задължението и отговорността да информират по достатъчно ясен начин потенциалните получатели за конкретните условия, при които е могло да им бъдат предоставени национални помощи в съответствие с разрешените програми.
37 Следователно Комисията не можела да носи отговорност за грешката, допусната от германските органи и състояща се в отпускане на национални помощи в противоречие с разрешените схеми и с разясненията, представени на Комисията във връзка с тях.
Съображения на Съда
38 За да се прецени основателността на това правно основание, следва да се провери дали Общият съд е нарушил принципа на правната сигурност, като е приел в обжалваното съдебно решение, че разрешените от Комисията схеми не позволяват отпускане на субсидии, от една страна, що се отнася до мярка 15, на предприятия в затруднение, и от друга страна, що се отнася до мярка 26, на частни предприятия.
39 Що се отнася до мярка 15, трябва да се припомни, че Общият съд стига до такъв извод, след като в точки 97—111 от обжалваното съдебно решение разглежда обхвата на разрешената схема за помощи.
40 В рамките на този анализ той най-напред отбелязва, че вследствие на съобщението на германските органи от 26 август 1993 г. — цитирано в точка 10 от настоящото решение — чрез което те са уточнили областта на приложение на програмата за помощи, за която е направено уведомяване, Комисията е имала право да приеме, че предприятията в затруднение са изключени от приложното поле на посочената програма (точки 108, 109 и 111 от обжалваното съдебно решение).
41 На следващо място, Общият съд приема в точка 110 от посоченото съдебно решение, че това съобщение е било част от разрешената програма за помощи, доколкото Комисията приема за релевантни допълнителната информация и уточненията в него, що се отнася до решението ѝ да не възразява срещу осъществяването на схемата, за която е направено уведомяване, както тя е информирала за това Федерална република Германия с писмо от 26 ноември 1993 г. Това се потвърждава по-специално от обстоятелството, че в споменатото писмо Комисията се е позовала изрично на посоченото съобщение от 26 август 1993 г. (точка 104 от посоченото съдебно решение).
42 Въз основа на тези изводи в точка 138 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всякакво нарушение на принципа на правната сигурност, като решава, че чрез спорното решение Комисията не е въвела с обратна сила допълнителни условия в сравнение с посочените в нейното решение условия за разрешаване на разглежданата програма.
43 Обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд не е нарушил принципа на правната сигурност, като е стигнал до такова заключение.
44 Всъщност е необходимо да се отбележи, както Съдът вече е постановил, че обхватът на решение, с което Комисията не повдига възражение по отношение на схема за помощи, за която е направено уведомяване от държава членка, трябва да се определи не само чрез позоваване на самия текст на посоченото решение, от който в Официален вестник на Европейските общности е публикувано единствено резюме, но и като се вземе предвид схемата за помощи, за която е направено уведомяване от съответната държава членка (вж. в този смисъл Решение от 20 май 2010 г. по дело Todaro Nunziatina & C., С‑138/09, все още непубликувано в Сборника, точка 31, както и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Nuova Agricast и Cofra/Комисия, С‑67/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 64).
45 Искането на допълнителна информация, с което Комисията изисква получаването на допълнителни сведения относно приложното поле на схема за помощи, за която е направено уведомяване от държава членка, както и отговорът на националните органи на това искане, трябва да се разглеждат като съставляващи неразделна част от схемата за помощи, за която е направено уведомяването. Това важи с още по-голяма сила, когато, както в случая, именно въз основа на тази информация Комисията е решила да не повдига възражение по отношение на разглежданата схема за помощи.
46 Следователно Общият съд основателно е приел, че съобщението от 26 август 1993 г. на германските органи е част от разрешената програма за помощи и вследствие на това, че субсидията, съставляваща мярка 15, не е била редовно отпусната, тъй като жалбоподателят е бил предприятие в затруднение към момента, в който тази субсидия е отпусната.
47 В това отношение е необходимо обаче да се уточни, че в рамките на изпълнението на разрешената от Комисията обща програма за помощи Федерална република Германия, която очевидно е разполагала с посоченото съобщение, не е можела да се отклони от сведенията, които е предоставила на тази институция, а е трябвало, напротив, да ги вземе предвид, за да може индивидуалните национални помощи да бъдат отпуснат в съответствие с тях.
48 Предвид гореизложеното се налага изводът, че жалбоподателят не може да се позове основателно на нарушение на принципа на правната сигурност във връзка с мярка 15.
49 Що се отнася до мярка 26, Общият съд приема, че частните предприятия не могат да се ползват от субсидии като съставляващите тази мярка, след като разглежда в точки 167—188 от обжалваното съдебно решение обхвата на член 249h от AFG, който установява разрешената от Комисията схема.
50 В рамките на това изследване той най-напред отбелязва, че вследствие на съобщението на германските органи от 29 юли 1994 г. — посочено в точка 20 от настоящото решение — чрез което те са уточнили областта на приложение на установената от член 249h от AFG схема, Комисията е решила да не възразява срещу въвеждането на предвидените по този начин мерки (точки 172 и 173 от обжалваното съдебно решение).
51 На следващо място, Общият съд счита, че уточненията, съдържащи се в това съобщение, от които следва, че частните предприятия не са отговаряли на установените в посочения член условия, са релевантни за определяне на точния обхват на разрешената схема и действително са били взети предвид от Комисията, за да приеме, че планираните мерки не представляват помощи по смисъла на член 87 ЕО (точки 175, 176 и 180 от обжалваното съдебно решение).
52 Въз основа на тази преценка в точки 205 и 206 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че Комисията не е нарушила и принципа на правната сигурност, що се отнася до мярка 26, щом като тя се е ограничила стриктно до това да прецени съвместимостта на субсидиите, съставляващи тази мярка, с условията, установени в решението за разрешаване на разглежданата схема.
53 Обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд не е нарушил принципа на правната сигурност, като е стигнал до такова заключение.
54 Всъщност с оглед на съображенията, посочени в точки 44 и 45 от настоящото решение, следва да се приеме, че съобщението на германските органи от 29 юли 1994 г. е било част от разрешената програма за помощи, към които се отнася мярка 26, и че именно въз основа на съдържащите се в него сведения Комисията е решила да не повдига възражение по отношение на схемата за помощи, за която е направено уведомяване.
55 Следователно Общият съд основателно е приел, че тази схема не е позволявала отпускане на субсидии в полза на частни предприятия, какъвто е жалбоподателят, а оттук и че помощите, които той е получил, не са отговаряли на условията, определени в рамките на посочената схема.
56 Ето защо твърдението за нарушение на принципа на правната сигурност трябва да се отхвърли и що се отнася до мярка 26.
57 С оглед на всички посочени по-горе съображения първото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло като необосновано.
По второто правно основание, изведено от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Доводи на страните
58 С второто си правно основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е постановил в точки 150 и 208 от обжалваното съдебно решение, че липсата на изрични ограничения в решенията за одобряване на програмата на провинция Тюрингия в полза на инвестициите на МСП и на програмата, установена в член 249h от AFG, не може да се приравни на „конкретни уверения“ по смисъла на съдебната практика на юрисдикциите на Съюза, предоставени от Комисията, от естество да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателя относно редовността на мерки 15 и 26.
59 От една страна, Общият съд неправилно не бил отчел факта, че жалбоподателят не е бил в състояние да открие евентуални ограничения в документите, отнасящи се до разрешените програми, както са били публикувани. Поради това жалбоподателят с основание можел да счита, че субсидиите, съставляващи посочените мерки, са били отпуснати правилно, при спазване на условията, наложени от Комисията относно разрешените програми, по такъв начин, че той не е трябвало да очаква приемането на решение, разпореждащо възстановяването на тези субсидии.
60 От друга страна, жалбоподателят упреква Общия съд за направеното по отношение на него заключение, че „не е освободен от задължението да се информира относно редовността на предоставянето на отпусната му помощ“ (точка 150 от обжалваното съдебно решение). Всъщност такова задължение за информиране тежало върху получателя на дадена помощ единствено когато, обратно на конкретния случай, съществувала забележима несигурност от страна на заинтересованото лице относно обхвата на разрешението на този вид помощи.
61 Комисията изтъква, че тъй като жалбоподателят не е нито адресат на спорното решение, нито е посочен пряко в разрешените програми — които, напротив, можели да се прилагат към неопределен брой предприятия, — той не можел основателно да се позовава на принципа за защита на оправданите правни очаквания.
62 По-нататък, според Комисията жалбоподателят е трябвало при всички положения да очаква оттегляне на субсидиите, съставляващи мерки 15 и 26, поради факта че германските органи са отпуснали тези субсидии при явно неспазване на условията, предвидени в рамките на програмите, за които е направено уведомяване.
Съображения на Съда
63 В съответствие с установената съдебна практика, на която впрочем Общият съд основателно се позовава в точка 146 от обжалваното съдебно решение, правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения (вж. по-специално Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия, С‑506/03, точка 58 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело AER/Karatzoglou, С‑213/06 P, Сборник, стр. I‑6733, точка 33). Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения (вж. в този смисъл Решение от 16 декември 2008 г. по дело Masdar (UK)/Комисия, С‑47/07 P, I‑9761, точки 34 и 81).
64 Впрочем трябва да се посочи, че Общият съд прилага правилно тази практика в рамките на обжалваното съдебно решение.
65 Всъщност, както отбелязва Общият съд, липсата на изрично ограничение в разглежданите схеми за помощи не може по дефиниция да се приравни на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, предоставени от Комисията на жалбоподателя относно факта, че тези схеми са позволявали отпускането на помощите съответно в полза на предприятия в затруднение, що се отнася до мярка 15, или в полза на частни предприятия, що се отнася до мярка 26, и следователно не може да послужи за обосноваване на неговите оправдани правни очаквания за редовността на субсидиите, които са му предоставени.
66 Тъкмо обратното, тъй като възможността да се отпуснат помощи на такива предприятия е най-малкото несигурна, така тази липса на изрично ограничение не може да бъде в основата на конкретни уверения, които могат да породят някакви оправдани правни очаквания у жалбоподателя.
67 От горепосоченото следва, че в обжалваното съдебно решение не е допуснато нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, така че второто правно основание също трябва да бъде отхвърлено като необосновано.
По третото правно основание, изведено от нарушението на член 87, параграф 1 ЕО
Доводи на страните
68 С третото си правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 87, параграф 1 ЕО, доколкото посочва в точки 193—201 от обжалваното съдебно решение, че субсидиите, съставляващи мярка 26, трябва да се считат за държавна помощ в пълния им размер.
69 Все пак извършвайки тази констатация, Общият съд, на първо място, нарушил принципа на разпределяне на правомощията между Общия съд и Комисията, предвид факта, че спорното решение оставя на държавата членка грижата да изчисли действителното предимство, получено от жалбоподателя. На второ място, Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която придобитото от получателя предимство се изчислява не въз основа на направените разходи от съответната държава членка, а в зависимост от действителните икономии, реализирани от този получател поради получаването на неправомерната помощ.
70 Застъпваща противното мнение, Комисията оспорва всякакво нарушение на посочения принцип, като изтъква, на първо място, че Общият съд не е разгледал размера на предимствата, предоставени на жалбоподателя, а ясно се е позовал на размера на помощта, както е посочен в спорното решение. На второ място, тя счита, че Общият съд е приложил правилно определените от съдебната практика критерии при изчисляването на полученото от жалбоподателя предимство на основание на мярка 26, доколкото в точки 196—198 от обжалваното съдебно решение той се основава на действителните икономии, реализирани от жалбоподателя благодарение на получените от него субсидии за трудови възнаграждения.
Съображения на Съда
71 Необходимо е, на първо място, да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд не е посочил в точки 193—201 от обжалваното съдебно решение, че субсидиите, съставляващи мярка 26, трябва да се считат за държавна помощ в пълния им размер.
72 Напротив, както правилно изтъква Комисията, от прочита на посочените точки следва, че без да разглежда размера на предимствата, предоставени на жалбоподателя, Общият съд ясно се е позовал на споменатия размер, както е посочен от Комисията в спорното решение, и впрочем изрично е отбелязан в точки 18 и 192 от обжалваното съдебно решение.
73 При тези условия не може основателно да се твърди, че Общият съд е нарушил принципа на разпределяне на правомощията между Общия съд и Комисията, като е излязъл извън това, което тази институция е приела в рамките на спорното решение.
74 На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на общностната съдебна практика, съгласно която предимството се изчислява в зависимост от действителните икономии, реализирани от получателя поради получаването на неправомерна помощ, необходимо е да се посочи, че обжалваното съдебно решение действително почива на правилната хипотеза, че приходите, съставени от въпросните субсидии, представляват предимство, от което се е ползвал жалбоподателят.
75 В това отношение всъщност следва да се отбележи, че в точка 196 от обжалваното съдебно решение Общият съд счита, че жалбоподателят „е освободен от част от тежестите (разходи за трудови възнаграждения)“, свързани с дейността, която е осъществил в свой интерес. Също така в точка 198 от това съдебно решение той посочва, както е изтъкнала Комисията, че жалбоподателят „не е понесъл действително частта от разхода, отговаряща на размера на получената от него субсидия“.
76 С оглед на всички посочени по-горе съображения, и третото правно основание трябва да бъде отхвърлено като необосновано.
77 Предвид това, че не е прието нито едно от правните основания, жалбата следва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
78 Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от посочения правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Kahla Thüringen Porzellan GmbH да заплати съдебните разноски.
Подписи